Блогът на доц. Атанас Щерев

Малко повече от пет години след Оранжевата революция Украйна отново избира своя президент. По предварителни неофициални данни победител е Виктор Янукович с много малка преднина. Още преди вчерашният втори тур другият претендент, Юлия Тимошенко, се закани, че в случай на загуба ще организира нови “оранжеви” протести поради големите нарушения и недемократичните според нея изменения на избирателния закон дни преди вота. От щаба на Янукович пък вече обявиха победата си и призоваха Тимошенко, ако се смята за европейски политик, да признае поражението и да поздрави опонента си. Засега изглежда, че това няма да се случи толкова бързо и лесно и може би ще станем свидетели на поредната ескалация на вътрешнополитическото напрежение в Украйна.

Ситуацията в Украйна в действителност е много сложна. Резултатите от президентския вот потвърдиха сериозното разделение, на което е подложена страната. Отвъд традиционния политически спор между привържениците на прозападната и про-руската ориентация на Украйна за момента, тлее и още един вид противопоставяне. То идва от миналото и очевидно все още не е изживяно. От едната страна в това разделение стоят рускоезичните украинци, които имат в родовите си корени руснаци. Въпреки че те са приели Украйна като своя родина, явно у тях все още тлее страхът от дискриминация – пак повтарям, че имам предвид страхове, които идват от миналото и са насочени към бъдещето. Разбира се, тук трябва да се обърне внимание и на целенасочените усилия на Русия да развива тези притеснения и да подкрепя онези сили, които привидно са готови да предпазят това украинско население от дискриминационно отношение в един бъдещ момент. От другата страна в противопоставянето стоят онези граждани на Украйна, които имат чисто украински произход. При тях по механизмите на родовата памет от поколение на поколение се предават спомените от 30-те години на миналия век. Политиката на Сталин и СССР, довела до известния в историята “голям глад”, причинил смъртта на милиони украинци, репресиите по време на Втората световна война и по-късно през комунистическия режим и т.н. продължават да мотивират техните политически избори на базата на емоцията.

В тези сложни отношения крайностите и вътрешните борби в лагера на вторите водят до допълнително разединение. Това, разбира се, дава предимства на про-руските сили в страната. Утешителното в случая е промяната на крайната позиция на Янукович по отношение на външнополитическите приоритети на Украйна. За разлика от 2004, понастоящем той заявява, че страната трябва да се насочи по пътя на европейската интеграция. Макар и нюансирано Янукович вече приема сближаването с ЕС. Разбира се, по въпросът за членство в НАТО продължава да е категорично против. Все пак сближаването на позициите на двата лагера поне по отношение на европейското бъдеще на Украйна показва, че в изминалите години е постигнат някакъв напредък. Не може народ, който живее на една и съща територии и който по същество изгражда една нация, да се развива хармонично, ако тези болезнени и ясни разграничителни линии не бъдат туширани. Да се надяваме, че демонстрацията на гъвкавост и промяна във вижданията за про-европейската ориентация на Украйна в средите на привържениците на Янукович е искрена. Постигането на вътрешен консенсус поне по въпроса, че бъдещето на страната е в ЕС, дава основа за преодоляване на тежкото противопоставяне.

Съвсем отделен обаче е въпросът дали ЕС, който в момента все още доизгражда своите структури и институционален облик и който все още не е напаснал механизмите за своето ефективно функциониране, е готов за едно разширяване на изток. Европейската перспектива пред Украйна обаче трябва да бъде заложена занапред. Както тази страна трябва да се подготви за своето евентуално членство, така и самият ЕС трябва да положи усилия да бъде ефективен при бъдещ разширителен процес. Ако това не се случи, противниците на Европейския съюз в Украйна ще имат допълнителни аргументи да насочват страната обратно в прегръдката на Русия.

Който каквото си направи сам, никой не може да му го направи. Дай на глупавия власт и гледай какво става. Прост народ – слаба държава . Мога да изреждам още много такива народни мъдрости. Едно от нещата, което отказваме да разберем е, че промяната е в нас. Ние, българите, непрекъснато очакваме управляващите, съдебната система и останалите власти сами да се поправят или да ни оправят. Многобройните исторически примери, а и опитът ни от последните десетилетия показва, че това няма да се случи докато самото общество не го наложи по категоричен начин. Ние, гражданите, трябва да “бутаме” напред промяната, макар понякога и с лишения.

Последните решения на съда за случаи като убийството на Чората, убийството на Борилски, борбата за бонусите в съдебната система за 2009 г.  и много,много други факти показват, че нашата съдебната власт в нейната цялост боледува. Добрата новина е, че налице има желание за излизане от тази ситуация, набелязват се мерки, правят се експертни съвещания и т.н. Реформата обаче не става за един ден и чрез повдигане за косите по барон Мюнхаузеновски. Трябва да има разбиране, че тя е плод на един постепенен процес и изменение на начина на мислене и порядките в работата в тези институции успоредно с промените на законите в страната и мисленето на гражданите.

Всеки гражданин и всеки управленец трябва да разбере, че намесата в работата на съда, е нещо, което пречи на общия процес. В нормална ситуация всеки българин ще заяви, че е за справедлив, безпристрастен и независим съд. Когато обаче се окаже страна пред този съд, било като управник или физическо лице,  винаги търси начини за въздействие на неговите решения спрямо възможностите и ресурсите, с които разполага. Примерите в тази посока са неизброими и не се ограничават единствено до съдебната система.

Сегашното правителството със своите действия по казуса “Румяна Желева”, с усилията си по европейските фондове, с намеренията за борба с престъпността, демонстрира желание за полезни за страната решения. За съжаление положителните крайни резултати не се постигат само с желание. В допълнение трябва да кажем, че оказването на натиск върху определени органи и институции за публични становища, съобразени с конюнктурните интереси на управляващите, е порочна практика (визирам становището на Министерство на правосъдието по казуса “Желева” и последвалите тълкувания, че правилника на НС не е закон)

По същия начин трябва да се обърне внимание и на прекомерната и поради това нездравословна намеса на държавата в редица сфери. Типичен пример за това  са редица държавни регулации в като например тези за цените на ток, газ, за когенерация и т.н., при които има пълно объркване и чрез които държавните регулаторни органи  решават  за момента  предимно социални въпроси. Това облекчава положението на определени групи, но в твърде краткосрочен план. В дългосрочен те водят най-вече до по-голям пазарен хаос, затъване и вреди за цялото общество. Време е да разберем, че цените на енергоизточниците трябва да бъдат пазарно и екологично ориентирани, независимо че някой може да спечели или социалната цена може да бъде висока. Ако това не се случи, задълбочаването на проблемите, включително и социалните, ще продължава.Това трябва да се разбира и от потърпевшите граждани и ако при кражбите от топлоразпределителните дружества, те реагират справедливо, то при пазарно и екологично определяне на цените на енергийните източници трябва да има осъзнаването на истината, че няма безплатни неща на този свят. Или както казва народа безплатно е само сиренцето в капана за мишки.

По всички горни частично изброени сфери и разбира се много други е необходима реформа. Реформа, която трябва да се инициира в интерес на обществото, а не да се осъществява съобразно личния интерес на един или друг. Последното звучи като азбучна истина, но продължава да не се спазва. В заключение искам да напиша, че в живота се случват неща при които трябва да опонираме на управляващите с цялата сила на гражданското общество да не се случват. Но има и реформи, които в момента ни засягат лично и ако в този момент подкрепим управлението за осъществяването им полза ще има не само цялото общество, а и самите ние. 

Отново се връщам до казаното в началото - промяната е в самите нас. Забравяйки го, ние постоянно ще каним някой да ни оправя… И той ще го прави, но не в положителния смисъл на думата, както всички се надяваме.

P.S. Зная че постъпвам до известна степен неразумно със съветите си и мога да подразня доста хора в сегашната тежка икономическа, финансова и духовна криза, още повече че нашия народ е казал: „Акъл не ща, пари ми дай!”, но….извинявайте!

Цяла седмица казусът “Румяна Желева” предизвиква разпалена дискусия у нас и в Европа. Днес или най-късно утре очакваме развръзката и това ме провокира да коментирам темата. Вече няма значение дали политическите сделки между десните, либералите и социалистите в Европейския парламент (ЕП) ще позволят или ще отрежат г-жа Желева от поста на еврокомисар. Нейното слабо представяне е факт, както са факт и цялата поредица от негативни коментари от европейските политици и западните медии след него. Не бива да забравяме, че кандидат-комисарите представят не само себе си, но и правителствата, които са ги номинирали, както и собствените си държави. С други думи, вредата срещу и без това разклатения имидж на България пред европейските институции и най-вече пред европейските граждани е налице. Вътрешните договорки в ЕП може да спасят кандидатурата на г-жа Желева, но няма да подобрят образа на страната ни, която е изпратила неподготвен кандидат при това със съмнения за недеклариран конфликт на интереси.

Първата ми реакция при началната информация за хода на изслушването и коментарите непосредствено след него беше неодобрение срещу компроматната атака срещу г-жа Желева,  инициирана от български представители. Станахме свидетели на  познатия до болка роден прийом на компроматните борби. За жалост този път под формата на опит за пренасяне на “махленски” политически скандали на европейско ниво. Точно неодобрението ми срещу подобен стил ме накара да се поинтересувам за хода на цялото изслушване и да го изгледам в пълнота. Когато се проследи цялото представяне на Румяна Желева се вижда, че негативното идва в повече. Вярно е, че атаката срещу нея е добре организирана и успява да постигне целта си – да я извади  от равновесие. Но също така е вярно, че по време на изслушването  се разбира ясно неподготвеността на българския кандидат за еврокомисар по двете основни теми, с които бяха свързани питанията на евродепутаите.

От една страна неподготвеност да даде смислен отговор, който по категоричен начин да разсее съмнения за евентуалния конфликт на интереси и собствеността върху фирмата Global Consult. Въпросите наистина бяха до голяма степен злонамерени, но те не бяха неочаквани. Г-жа Желева очевидно не само не беше подготвила дори за себе си план за отбиване на обвиненията. Поради липсата на опит тя собственоръчно направи няколко недопустими от политическа гледна точка гафове, които допълнително влошиха представянето й (като споменаването на разпространяваните документи от Антония Първанова, даващо повод  на последната да вземе думата, прескачането от английски на български в ключови моменти, неубедителните отговори относно собствеността на цитираната фирма и т.н).

От друга, което е и по- неприятно,  се разкри експертната  неподготвеност на българския кандидат еврокомисар да даде компетентни отговори по въпросите, свързани с нейния ресор. На недостатъчно гъвкав английски език г-жа Желева даваше общи отговори на съвсем конкретни въпроси. По отношение на експертната компетентност нейното представяне беше на средностатистически гражданин с по-широка обща култура. Подобно ниво може и да мине в родния политически живот, но е повече от недостатъчно за европейската политическа сцена. Не бива да забравяме, че г-жа Желева не е единствено българската кандидатура за европейски комисар, тя е външният министър на страната ни. Поради това нейната недостатъчна подготовка за изслушването й миналия вторник буди още по-голямо недоумение. Ресорът, който се поверява на България бе ясен от месеци, външно министерство разполага с огромен човешки и експертен потенциал за анализи и PR, времето за подготовка беше достатъчно и при всичко това Румяна Желева се представи изключително неубедително. Нещо повече силното й представяне в експертната част на изслушването й, щеше до голяма степен да неутрализира нападките по отношение на темата за конфликта на интереси. Това обаче не се случи и отрицателните последствия са налице. Излишно е също така да се споменава, че ако Борисов и ГЕРБ бяха заложили на кооперация с останалата част от десницата можеше да се излъчи далеч по-подходяща, по-подготвена и по-добре приета кандидатура за поста.

Българската кандидатура се оказа слабото звено в новата Европейска комисия, което либералите, социалистите и зелените в ЕП умело атакуваха. Политическата цел очевидно беше да се постави в неудобно положение президента Хосе Мануел Барозу и ЕНП като цяло. Реалните негативни последици обаче ще са за сметка на българското правителство, за българската десница като цяло и както вече споменах за имиджа на България. Казусът “Желева” е първият сериозен външнополитически гаф на премиера Бойко Борисов и първият европейски шамар за управлението на ГЕРБ. Фактът, че вече навсякъде се говори именно за казуса или случая “Желева” показва, че забавянето на българската позиция в изчакване сред политическото боричкане в ЕП кандидатурата все пак да се промъкне, не е най-далновидното решение. Не с хитруване и упорство, а с бързи отговорни и прагматични действия ефектът от този гаф може да бъде смекчен и той да се превърне във важен урок занапред в оставащата част от мандата на ГЕРБ. Надявам се, че през тази седмица на разгорещени дебати и критики на управляващите да е станало ясно, че не може да се експериментира с неподготвеност и некомпетентност, когато България се представя на европейската сцена. Още повече се надявам те да са разбрали, че това е валидно и за воденето на държавното управление като цяло.

Ще завърша, свързвайки случващото се с Румяна Желева с цялостното управленско поведение на правителството, водено от Бойко Борисов. Основното очакване към ГЕРБ е демонстрирането на воля за промяна и предлагане на компетентни решения по секторни политики. Вече стана ясно, че основната слабост на сегашното управление е именно липсата на експертна подготвеност и компетентност. В хода на предизборната кампания и при първите стъпки на правителството на ГЕРБ стана ясно, че има реална амбиция за реформи и прекъсване на порочната политика, водена при предходното управление. Желанието за промяна е видно в отделните сектори на държавното управление като образование, здравеопазване, сигурност, усвояване на европейските средства и т.н. Във всяка от тези области  обаче освен разобличаване на злоупотребите в миналото и демонстрация на желание за справяне с тях, са необходими и реални действия, за да бъдат изпълнени дадени заявки. Именно тук проличава дефицитът на опит, умения и експертиза на това правителство. От тук нататък може да се продължи по пътя на конфронтацията и на показния ПР, но може да се тръгне и по пътя на рационалните действия и прагматичното партньорство. Общественото напрежение вече чука на вратата, търпението на Европа отново се изчерпва, така че няма нужда да се споменава кой подход би бил по-полезен не само за България, но и за дългосрочната перспектива на управляващата в момента партия.