Архив за категория ‘Стари публикации’

dsc00160.JPG

 

На 5, 6 и 7 октомври 2017 г. за девета поредна година се проведе походът „По стъпките на тракийските мъченици от есента на 1913 г.” Тракийци от цялата страна взеха участие в родолюбивата инициатива, финансирана от Фондация „Д-р Димитър Щерев“. И тази година маршрутът повтори пътя на трагичното преселение на тракийските българи от беломорска Тракия към майка България от Дедеагач (старото име на Александруполис) през Армаганската долина до град Маджарово. Щастлив съм, че със всяка изминала година участниците в похода се увеличават и идват все повече млади хора, които помнят и почитат паметта на своите тракийски предшественици.

 

В следващите редове представям кратък пътепис на тазгодишния ни тракийски поход. На 5-ти октомври три автобуса тръгнаха от София и Стара Загора, за да съберат участниците в похода от София, Пловдив, Стара Загора, Варна, Бургас, Хасково, Кърджали, Харманли, Карнобат. Автобусите се срещнаха на границата при Свиленград и в 10:00 ч. преминаха в гърия. След това се насочиха към град Фере към селата Пилея и Мелия. И тази година стигнахме до разрушеното с. Пишмен, където проведохме кратка беседа с участниците в похода относно историята на това българско село и съдбата на неговите жители. След това се отправихме към Армаганската долина, където беше изнесена кратка музикална програма и бяха поднесени цветя в памет на жертвите от клането, случило се на това място, през 1913 г. В последствие се насочихме към родното село на дядо ми с. Балъкьой, където спряхме да се подкрепим и да посетим местната забележителност – реставрираните вятърни мелници. Както всяка година и тази цялото село се огласи от народна музика, а мнозина от участниците в похода се хванаха на весели български хора.

 

Похода продължи, като групата ни се раздели на две – едната част се настани в гр. Александруполис, а другата в гр. Есими/Доганхисар – родното място на Капитан Петко Войвода. През цялото време на пътуването в автобусите ръководителите на тракийските дружества припомняха историята на бежанците от 1913 г. Вечерта двете групи се събраха в Доганхисар, където имаше вечеря и специална програма, подготвена от членовете на кърждалийското тракийско дружество. Отново присъстващите се насладиха на български партриотични и фоклорни тракийски песни и хора.

 

На следващия ден участниците в целия поход се събрахме в гр. Александруполис, откъдето групата се раздели на две. Едната част отиде на поход до връх Шапка, след който се насочи към Ивайловград. Втората част разгледа Александруполис, след което също се насочи към България и Ивайловград.  След пристигане в Ивайловград се организира посещение на вила Армира и етнографска експозиция в Паскалева къща в града. Вечерята отново бе обща, в Ивайловград, с богата музикална програма от изпълнителите от Кърджали и самодейци от всички тракийски дружества.

 

На следващия походът се раздели на две групи, като първата част извървя 12-километров поход от с. Черничино до гр. Маджарово, без да се уплаши от дъжда и лошото време. Втората група премина с автобус директно към Маджарово. След пристигане на всички участници в района на Маджарово, поднесохме венци и цветя пред тракийския пантеон костница. С това тазгодишния поход „По стъпките на тракийските мъченици от есента на 1913 г.” приключи.

 

По-долу можете да видите снимки от различни моменти на похода (кликнете на снимката, за да я отворите в пълен размер):

 

dsc00005.JPGdsc00010.JPGdsc09906.JPGdsc09915.JPGdsc09932.JPGdsc09950.JPGdsc09956.JPGdsc09967.JPGdsc09979.JPGdsc09986.JPGdsc09995.JPGdsc09997.JPGdsc00010.JPGdsc00014.JPGdsc00016.JPGdsc00020.JPGdsc00025.JPGdsc00031.JPGdsc00034.JPGdsc00038.JPGdsc00040.JPGdsc00041.JPGdsc00049.JPGdsc00051.JPGdsc00053.JPGdsc00063.JPGdsc00082.JPGdsc00092.JPGdsc00097.JPGdsc00107.JPGdsc00117.JPGdsc00149.JPGdsc00160.JPGdsc00173.JPG

 

 

 

20 март, 14

Изток-Запад

Категория: Стари публикации

В последните седмици сме свидетели как Русия буквално си „разиграва мечката” (перифраза на израза с коня) в Крим. Западът се опитва да изглежда сякаш втвърдява позицията си към Путин и Кремъл, но е ясно, че няма реални лостове за натиск. След намесата си в Косово ЕС и САЩ изглежда нямат морално основание да предявяват претенции към Русия за нейните действия в Крим, без съвсем резонно да бъдат обвинени в двоен стандарт. Понастоящем Западът умува по изработване на мерки, които да озаптят и сплашат Путин. Истината обаче е, че северноатлантическата общност е в патова ситуация. Ясно е, че Западът не може да окаже военен натиск, най-малкото, защото е non-sense демократични държави да предприемат военна интервенция в случая, която би предизвикала тежък въоръжен конфликт и хиляди невинни жертви. Причина за липсата на възможности за адекватни мерки срещу Русия се крие най-вече в демонстрираната до момента алчност и недалновидност от западните държави.

Алчност, защото дълги години Западния свят разчиташе на евтините руски енергийни ресурси, носещи големи печалби. Политика на облагодетелстване и затваряне на очи, която подкопаваше основите на пазарната икономика и ограничаваше възможностите за развитие в световен мащаб. Недалновидност, защото постепенно това доведе до изпадане в тежка енергийна зависимост от руския нефт и газ. Повече от ясно е, че не можеш да оказваш натиск върху някой, от който си зависим. Поради тази причина Европа и САЩ са безсилни в момента и могат да сторят твърде малко, за да помогнат на Украйна и да пресекат териториалните амбиции на Кремъл да сложи ръка върху Крим.

Рано или късно идва времето, когато всяка една недалновидна в дългосрочен план политика довежда до своите негативни последици. Дойде времето, когато Западът ще плати, затова че съзнателно или не в последните две десетилетия след края на Студената война не направи нищо в противодействие на изпадането в тежка суровинна зависимост от Русия. Какви ще са резултатите от това тепърва предстои да видим.

20 февруари, 14

Демокрация по руски

Категория: Стари публикации

zx450y250_2245648.jpg

 

 

Погледнете тази снимка! Това е площадът на независимостта в Киев, а годината е 2014 г. Кой би предположил, че през 21 век в една европейска държава защитата на демокрацията и свободата на политически избор ще изисква жертви в буквалния смисъл? По данни на различни източници при последните сблъсъци между протестиращите и силите на реда в Украйна са загинали между 13 и 20 души. По-голямата част са били убити от изстрели. А си мислехме, че са останали в миналото дните, когато демократичното бъдеще и развитие на една държава ще се защитава с кръв.

Тежката ескалация на насилие в Украйна днес за пореден път показва фасадния характер на демократично управление, наложен от Кремъл в Русия и сателитните й държави. Когато фасадата на една лъжедемокрация пада, загиват хора. За Украйна тепърва ще се говори и анализира много. Сега не ни остава нищо друго освен да следим новините и да се молим напрежението скоро да спадне и да няма нови тежко пострадали.

06 февруари, 14

Позиция: Опозиция

Категория: Стари публикации

Днес парламентарната група на ГЕРБ внесе вот на недоверие към правителството на Пламен Орешарски по темата сигурност. Това е третият вот на недоверие от началото на мандата. И настоящото искане за оставка на кабинета, както миналите две, изглежда се внася просто, защото е време да има вот на недоверие, а не, защото кореспондират на актуален в момента обществен проблем. Сигурността в едно общество, разбира се, винаги е „гореща” тема, но от мотивите на ГЕРБ става ясно, че тя явно не е имала такова значение. Важен е бил самият акт на внасяне вота и в последствие риториката, която ще се разгори покрай неговото гласуване. Това до голяма степен обезсмисля този демократичен механизъм за санкция и корекция на политиката в определена сфера, водена от едно правителство. Българските политици сякаш трудно разбират, че парламентарната опозиция играе ролята на имунната система на управлението и нейните ходове, предложения и действия не носят единствено церемониален и символичен характер. В момента имаме едно ляво управление, периодично залитащо по различни социални и левичарски мерки, по които уж дясната ни опозиция „мълчи като риба.” Вместо това за вот на недоверие се избират малко или много изкуствени теми. Това показва липса на идеен и експертен потенциал. А когато в един парламент се събере вредоносно и некадърно управляващо мнозинство с недобре ориентирана опозиция, положението за страната ни вече наистина става плачевно. Надявам се, че рано или късно ГЕРБ ще осъзнаят каква трябва да е тяхната ползотворна роля в сегашната политическа ситуация и ще поемат позицията на една прагматична дясна опозиция.

05 април, 13

ЛИДЕР-НИЕ-БНД

Категория: Стари публикации

Остава по-малко от седмица до началото на официалната предизборна кампания за предсрочните парламентарни избори. Избори, на които създадената от нас през 2008 г. партия Българска нова демокрация (БНД), ще участва в коалиционен формат заедно с партиите Лидер и Национален идеал за единство (НИЕ). През изминалите вече 5 години след отделянето ни от тогавашното правителство на Тройната коалиция с колегите ми неуморно защитавахме в публичното пространство две основни тези. Първата е, че страната ни се нуждае от прагматично правителство, водено от дясноцентристките принципи и ценности за развитие на политическите, икономическите и социалните процеси. Втората е, че за да може да се гарантира избирането на такова управление от българските граждани е нужно единодействие на дясното пространство и обединение на база общи възгледи и управленски програми. Настоящите предсрочни парламентарни избори дадоха поредния шанс за коопериране на усилията на десноцентристкото пространство, който обаче отново ще бъде пропилян за сметка на личности нападки и безсмислени крамоли между отделните лидери в дясно и водените от тях формации. Ние от БНД за пореден път положихме усилия за формиране на по-широк дясноцентристки „фронт” за явяване на тези избори и проведохме многобройни разговори за партньорство. Желанието за надлъгване и протакане, за разделение въз основа на субективни фактори обаче надделя над необходимостта от общи действия на база сходни управленски приоритети и споделена политическа посока за бъдещето на България. Разбирателство и готовност за единодействие постигнахме единствено с Лидер и НИЕ след съгласуване на програмните ни виждания за секторните политики в един следващ управленски мандат. Формираме с тях предизборно обединение, основано на политически прагматизъм, на десни ценности и на рационални икономически мерки за изход от кризата. Надяваме се, че здравомислещите български избиратели ще подкрепят нашите предложения за бъдещото управление на страната и ще застанат зад програмните ни приоритети със своя вот през май. Надяваме се също така след вота предизборно разединеното за пореден път дясно пространство да има такова представителство в следващия парламент, че да се превърне във важен фактор при формирането на следващото правителство и водената от него политика. Само по този начин можем да насочим България към заслужения от нейните граждани европейски път на развитие и просперитет!

22 февруари, 13

След оставката

Категория: Стари публикации

Към края сме на една гореща политическа седмица. За втори път в най-новата ни история станахме свидетели как взрива на публичното недоволство може да доведе до оставката на едно правителство. Обстоятелствата и в двата случая бяха различни и е безсмислено да се правят аналогии. Както през 96-97-ма, така и сега обаче обществото ни се нуждае от обмисляне на случващото се и път за изход от създалата се кризисна ситуация.

На първо място трябва да подходим с повече разум, отколкото емоция. Настоящото правителство не може да се обвинява за всички грехове, довели до уличните протести и нагнетеното социално напрежение. Все пак обаче управляващите носят сериозна вина, защото, макар да свършиха немалко, те многократно се „уплашиха” да проведат значими реформи. Отложени бяха важни политически промени, които въпреки своята социална цена и болезнени стъпки, щяха да доведат до значим дългосрочен ефект и ползи за страната ни и нейните граждани.

Една от най-сериозните грешки на това правителство беше, че поради стремежа да си осигури стабилен „гръб” и финансова подкрепа, то влезе в симбиоза с монополите (частни и държавни). Създалата се институционална и икономическа ситуация беше идеална и за управляващите, и за едрия капитал, но съвсем естествено доведе до увеличаваща се тежест за гражданите. Очаквано беше в такава среда нагнетяващото се напрежение да ескалира рано или късно в улично недоволство.

Към описаното трябва да добавим и още един фактор, създаващ постоянно напрежение. Това е раздутата, корумпирана и некадърна държавна и местна администрация. Правителства и кметове се сменят, но администрацията остава. Привидно това море от чиновници изглежда спокойно и послушно към временните властимащи, но техния опит им позволява да оцеляват и запазват позициите си във всякакви бури. Големият им грях е, че тяхната инертност, неефективност и готовност за прилагане на нерегламентирани практики корумпират всички нови управляващи. Но над всичко вината на тези чиновници е, че чрез разнообразни законни и незаконни механизми са винаги готови да затруднят обикновения данъкоплатец и малкия и средния бизнес, носещи на гърба си със своя труд, данъци и ежедневни усилия икономическата и финансовата стабилност на България.

Но да се върнем на нестихващия цяла седмица протест. Кабинетът сдаде властта, а обществото постепенно ще се поляризира в отношение към управляващите в оставка. Все пак се надявам, че досегашните протестиращи ще бъдат силни, постоянни и разумни в исканията си. Това е необходимо, за да може този протест не просто да се превърне в лумпенизиран изблик на уличен гняв, а да бъде катализатор на обновлението, от което се нуждае българския обществено-политически ред. Като начало са нужни няколко прости неща, без да влизам в детайли:
- Да няма беззаконие и изстъпления в протеста от тук нататък;
- Да се продължи и артикулира ясно общественото искане за свикване на Велико народно събрание, което да приеме нова конституция с промяна на политическата и институционалната уредба;
- Да се изберат лидери, които не да демагогстват и да обещават псевдо-социални популистки измислици, а ясно да покажат на гражданите на България, че търсената промяна преминава през трънлив път, осеян с гняв, пот и сълзи (перифразирам думите , които преди 70 години е казал на англичаните негодника Уинстън Чърчил – негодник, заради отношението си към нашата страна и останалите балкански народи, не заради качествата си на водач на британците).

Само по този начин нашата България, в действителност едно райско кътче на земята, може да тръгне към своя път  на  развитие и просперитет.


29 януари, 13

Народно допитване

Категория: Стари публикации

За пръв път от началото на демократични промени не отидох да гласувам. Отказах се от право на вот, заради усещането, че първия у нас референдум след 89-та, беше чиста „шмекерия”.

Още по начина, по който беше формулиран въпросът на допитването, по несъстоятелните дебати, предхождащи гласуването и по цялостната организация на референдума, можеше да се предвиди, че неговите резултати ще бъдат интерпретирани по сегашния полу-комичен начин. Всяка политическа сила и гражданска организация, която беше заявила една от двете позиции преди вота, сега се обявява за победител. Никой не приема загубата, а в крайна сметка от този фарс и демонстрация на псевдо-демокрация губещи са всички. Загубиха привържениците на строителството на нова ядрена централа, защото българските граждани масово отказаха да участват в този референдум и да подкрепят ясно изграждането на нова АЕЦ. Загубиха и противниците на атомната енергетика, защото не успяха да активизират избирателите да кажат „НЕ”, а онези, отишли до урните, преобладаващо подкрепиха строежа на нова централа.

Най-голямата загуба обаче е за самите граждани. Загуба, защото чрез опорочаването на една от най-демократичните процедури се неглижира смисъла на демокрацията на гражданското участие. А да си гражданин във фасадна демокрация, значи въобще да не си гражданин с произтичащите от това права, свободи и възможности.

Вторият предизборен дебат между Барак Обама и Мит Ромни се проведе в дух на остра полемика и съревнование на идеи. Извън оценката за представянето на двамата претенденти, чрез самия формат на противопоставяне помежду им Америка отново даде на света урок по демокрация. Урок, защото в тази форма на сериозна дискусия по водещи теми от държавното управление американските граждани получават истинска възможност да се запознаят с алтернативни визии за бъдещо управление. На тяхна база те определят своите предпочитания кой да е следващият президент на страната им и каква политика ще очакват той да води в ключови сфери. Предизборната кампания в Америка може да е и скъпоструващо шоу, но това, което определя победата в крайна сметка е не забавлението на избирателите, а реалните предложения за управленска политика на кандидатите. Предложения, които те противопоставят в тази серия от дебати помежду им. Нещо, което в България почти никога не се е случвало и у нас рядко се гласува за политически програми. Нека си припомним, че в най-новата ни история дори е имало случай финалният кандидат-президентски дебат да се е провеждал в „Шоуто на Слави” - красноречива атестация както за нивото на прагматичната политическата дискусия в България, така и за вкусовете на българските избиратели. Не е случайно, че за място на втория словесен сблъсък между Барак Обама и Мит Ромни, щабовете им бяха избрали академичната, сериозна и безпристрастна среда на университетска зала.

Самият дебат между президентските претенденти в САЩ, както винаги представляваше съревнование между алтернативни идейни визии за воденето на политика – от едната страна застана либертарианската и дясната (либерална в европейския смисъл) визия, а от другата по-социалното и ляво разбиране за развитието на икономиката, социалните дейности и обществени процеси (можем да го наречем ляво в американския смисъл на понятието с всички условности и уговорки, че американското ляво няма нищо общо с европейското ляво). Както отбелязаха български анализатори, дискутиращи дебата, можем да говорим за противопоставяне на две основни виждания за типа политика, която трябва да се води в ситуация на пост-кризисно възстановяване. От двете страни на барикадата застават неолибералната идея за по-голяма икономическа свобода и водеща роля на пазара срещу етатитското виждане за по-засилена социална роля на държавата и намеса в стопанските процеси. Общо взето това противопоставяне се наблюдава не само в САЩ, но и в тресяща се от финансова и икономическа нестабилност Европа. С други думи победата на Обама или  на Ромни не само ще се отрази в запазване или промяна на курса в Америка, но ще вдъхне кураж в един от двата идейни лагера в международен план. Световната финансова криза до голяма степен разклати доверието в прилагането на класическите либерални принципи в икономиката и във воденето на дясна политика като цяло. Вижда се обаче, че възходът на левите управления, на засилената държавната намеса и на по-социално ориентирания подход от последните години все още не е дала очакваните в началото добри резултати.

Дали една политика е добра винаги се преценява по дългосрочните ползи, които тя носи. Тепърва ще бъдем свидетели коя визия и политически подход ще даде по-добри плодове в променената финансова и икономическа ситуация на държавно и световно ниво. Резултатът от американските избори ще е показателен дали избирателите искат да запазят политиката на по-патерналистки ориентираната държава с нейната засилена преразпределителна и социална роля или пък са готови да поемат отговорността да постигат своите цели на база собствената си инициативност и труд, очакващи от държавата единствено, благоприятстващи условия за това и гаранция за спазване на общите правила (законите) от всички.

Вече стана традиция на моя блог да публикувам материал за провеждането на ежегодния конгрес на Европейската асоциация на по човешка репродукция и ембриология (ESHRE). И тази година България имаше повод за гордост от успешното представяне на свои представители на този престижен научен форум.

Събитието се проведе 1-ви до 4-ти юли, 2012 г. в Истанбул и привлече близо 11 000 делегата от всички континенти. Огромната посещаемост на форума направи тази среща най-мащабната по размери от всички, преведени до настоящата 2012 г.

Бяха подадени над 3000 публикации и постера на различна тематика, свързана с лечението на инфертилитет и приложението на асистирани репродуктивни техники. Одобрени бяха 50 устни презентации и около 770 абстракти на научни разработки за постерна сесия.

С гордост искам да съобще, че единствените научни постери от българска страна бяха в секция „Ембриология” на ембриолог Ирена Антонова („Ембриотрансфер на ден 4-ти – за и против”) и на д-р Иван Бочев („Значително повишаване на процента бременности след ембрио ко-култивиране със замразени ендометриални стромални клетки”) от АГ Болница „Д-р Щерев”, одобрени анонимно от трима независими проверяващи.

Голяма част от представителите на центровете по репродуктивна медицина взеха участие както в предконгресните курсове, които се проведоха преди началото на срещата, така и в пленарните сесии. Изтъкнати бяха по-голямото разпространение на различните техники за повишаване успеваемостта на асистираната репродукция, колаборацията с други специалности, навлизането на методи на молекулярната биология в лечението на инфертилитета.

Една от най-активните групи по специални интереси, групата по репродуктивна генетика, в чието ръководство е и д-р Таня Милачич, д.б., ръководител на ембриологичната лаборатория на АГ Болница „Д-р Щерев”, организира редица срещи с експерти от различни страни, както и с ръководството на дружеството. Обсъждаха се бъдещите предконгресни курсове за предстоящите през 2013 г. в Лондон и 2014 г. в Мюнхен годишни срещи. По моя и на ембриолог д-р Милачич идея бе предложено в изпълнителния комитет на ESHRE да бъдат включени и представители на страни от Източна Европа. Д-р Милачич и д-р Таня Тимева,  медицинския директор на АГ Болница „Д-р Щерев”, избрани през 2011 г. за представители на България към Комитета на националните представители на ESHRE с четиригодишен мандат, за първи път тази година бяха включени да дадат своето становище относно законовите уредби по асистирана репродукция в България, както и предложения за промени, насочени към адекватно и акуратно оценяване на прогресивно увеличаващия се брой абстракти на научни публикации и разработки.

Беше обсъдено и въвеждането на нови форми на дистанционно онлайн обучение, т.нар. e-learning, които ще обхващат всички области на асистираната репродукция, както и възможности за онлайн тестове за получаване на съответните сертификати. Предвижда се създаването на дискусионен онлайн форум между експерти от цял свят в рамките, на който ще се обсъждат двойки с поредица неуспешни опити.

За председател на ESHRE на събитието бе избран професор Юха Тапанайнен, добър приятел на България, взел не един път участие в симпозиумите по репродуктивна медицина, организирани от „Институт по репродуктивно здраве” и АГ Болница „Д-р Щерев”.

Радвам се, че с активната научна дейност, която нашата болница развива, екипът ни от специалисти за поредна година успява да заеме достойно място на подобен голям и уважаван научен форум!

На 1 юни, Деня на детето, участвах в предаването “Трибунал” на TV7 на тема “Намаляват ли децата у нас”. Можете да гледате предаването от линка по-долу (моля, кликнете на приложената снимка):

Предаване “Трибунал” по ТВ7

През последните месеци Сдружение „България на гражданите” набира сила, а наскоро г-жа Меглена Кунева обяви, че е вероятно то да се разрасне като политически проект. Като дясноцентристки политици ние от БНД следим този положителен процес. Правим това с пожеланието новото сдружение да набере гражданска енергия, да обедини водещи лица, да предложи алтернативна програма на досегашното управление и до следващите избори да натрупа достатъчно политически капитал, който да се трансформира в адекватно представителство. Трябва да споменем обаче, че имамe един притеснителен момент около „България на гражданите” и това е голямата неяснота около неговото идейното позициониране. Самата Меглена Кунева заявява, че политическата платформа на този нов проект тепърва ще се избистря. Ако трябва да се говори за политическа програма, от която страната ни има нужда, то основните и параметри  би трябвало да са пределно ясни. Няма противоречие и различаващи се мнения по отношение на няколко водещи насоки.

На първо място стои необходимостта от промени в т.нар. Изборен кодекс, които да гарантират честни избори. Всеки демократично мислещ човек у нас е наясно, че първият законодателен документ, който беше създаден уж с идеята да кодифицира правилата за всички видове избори у нас, съдържа големи несъвършенства и законодателни недомислици. Те бяха практически доказани при последния проведен местен и президентски вот в България. Това положение не бива да продължава. Необходими са сериозни поправки в Изборния кодекс, за да може той да изпълнява своята ефективна и ползотворна функция и да гарантира честност, равнопоставеност и защита от конюнктурни промени на изборните правила. Не само г-жа Меглена Кунева, но и всеки, който желае да влезе с открито чело в българската политика трябва да го заяви. В тясна връзка с тези промени е и предложението за поправки в Закона за политическите партии, за да се гарантира най-накрая тяхното прозрачно финансиране. Купуването на гласове и нерегламентирания лобизъм като цяло са плод именно на тази непрозрачност на начина на набиране на средства на българските партии.

Следващото нещо, на което всеки външнополитически партньор ни обръща внимание, това е борбата с корупцията и бюрокрацията на всякакви нива и сфери от държавното управление. Явно е, че големи крачки в тази посока трудно биха били направени без свикване на Велико народно събрание и промяна в Конституцията. Всяко управление, настоящо или бъдещо, обаче трябва да направи няколко неща в тази посока. Първото е съкращаване и оптимизиране на раздутия щат на държавната администрация. Безсмислено е да се съкращават празни и незаети бройки и в това да се ограничава административната реформа в даден сектор. Като последваща стъпка получените ресурси от едно реално съкращение на броя на държавните чиновници не трябва да се спестяват, а да се насочат към повишаване на квалификацията и заплатите на останалите заети в администрацията. По този начин ще се повиши, както подготовката, така и мотивацията на всеки, който е на държавна служба. Това трябва да е съчетано с реформиране на съответните административни структури и звена с ясно разпределение на отговорностите, механизми за оценка на ефективността и сериозни санкции при нарушения.

Следващата задача, което задължително трябва да е част от една нова политическа платформа, това е подобряването на условията пред бизнеса в България. Именно частният сектор е този, който може да изкара страната от кризата и той е този, който чрез своята работа изплаща заплатите на заетите в него, а чрез данъците си поддържа и функционирането на държавата. Крайно време е да се намали административната тежест върху бизнеса у нас, да се разтовари той от излишната бюрократщина, да се ограничат изкуствените регулативни и лицензионни режими, да се увеличи броя на услугите, които се предлагат на едно гише и да се разшири обхватът на електронните административни услуги. Прозрачността на работа на отношенията между администрация и частен сектор тук също е изключително важна и е свързана с горната тема за борбата с корупцията. Това е особено валидно по отношение на обществените поръчки. Публична тайна е, че в момента стотици и хиляди фирми на свободни предприемачи загиват поради тежкото икономическо положение, а оцеляват онези, които по някакъв начин са свързани с общински и държавни структури. Те просто си осигуряват спечелване на обществени поръчки. С други думи връзката, чрез шуробаджанащина или подкупи, с представители на властта е най-важният фактор за оцеляване на един бизнес у нас. По този начин не може да се изгради работеща пазарна икономика и сегашното положение може да доведе до тежки увреждания на развитието на българския стопански живот за дълги години напред.

Ако г-жа Кунева все още не се е ориентирала, че изброените мерки са едни от най-важните начални предложения в един манифест за бъдещи управленски действия, то не е ясно как тя възнамерява да води реална политика в бъдеще.

Всичко, описано по-горе, е от полза за демократичното и икономическото развитие на България като цяло. Що се отнася до позиционирането дясно-ляво и до отношението към сегашното управление на ГЕРБ, то нещата може да са малко по-различни. Трябва да признаем, че за разлика от предишното правителство, водено от БСП, настоящото заслужава адмирации по отношение на поетия курс. Курс на енергийна независимост, връщането на България по нейния про-европейски път и партньорство с държавите от евроатлантическата общност. Това са базисните приоритети на десните в България и в това отношение сегашните управляващите водят именно дясна политика. Проблемите на ГЕРБ са по-скоро в лобистките практики и корупцията, в некомпетентността и невъзможността да дадат ползотворна свобода на бизнеса, в изброените по-горе негативни практики по отношение на изборно законодателство и партийното финансиране и в някои откровено полицейски подходи в ущърб на демократичните порядки. Всички изброени недостатъци компрометират в очите на избирателите понятието „дясна политика” и курса на евроатлантическа ориентация на България. Именно тук прагматичното дясноцентристко пространство у нас трябва да предложи своята обща алтернатива. Алтернатива, която да преодолее егоизма на отделните формации и лица в десницата и да заложи на единна позиция за провеждането на рационална и национално отговорна дясна политика в името на бъдещето на България!

Успехът при опити за спонтанно зачеване или при процедура по асистирана репродукция зависи от редица биологични, медицински и психологически фактори. Правилната хранителна диета със сигурност е важна част от този процес. В тази връзка гостувах в предаването “Бързо, лесно, вкусно”, където водещият Ути Бъчваров представи вкусна рецепта, докато обсъждахме теми, свързани с асистираната репродукция и храненето. Можете да гледате цялото предаването по-долу: (клипът е собственост на БНТ и предаването “Бързо, лесно, вкусно” и може да се види на http://bnt.bg/bg/productions/93/edition/19389/byrzo_lesno_vkusno_zaek_s_pasta_domaten_sos_i_kesteni):

2012 г. стартира с горещ обществен дебат във връзка със становище на Светия синод на Българската православна църква по отношение на асистирана репродукция и сурогатното майчинство. Както всяко нещо в България и тук се получи ефекта на “всяко чудо за три дни”, в които публичното пространство беше изпълнено с разнопосочни мнения и коментари. Предлагам на вашето внимание няколко мои участия в различни медии, в които изложих своята позиция по въпроса:

——————————————-

——————————————-

——————————————-

Гърция е родината на древната демокрация и на съвременния нерационален социал-популизъм – това за пореден път доказаха премиера Георгиус Папандреу и гръцкото правителство с намерението си да организират общонароден референдум за спасителния финансов план. Изглежда абсурдно след като гърците цяла година показваха с масовите си стачки и протести какво е отношението им към спасителните мерки, сега да им се предложи да гласуват дали „да не платят дълговете си” с цената на орязване на социалните им привилегии. Случващото се доказва, че популизмът е най-тежкия враг на отговорното политическо поведение, а политиците на Гърция са готови да съсипят страната си и да „запалят” цялата еврозона, само и само да си запазят частица от любовта на развилнелите се гръцки маси.

Намираме се в навечерието на изборите за президент и местна власт в България. Навечерие, до което достигнахме след най-вялата, безлична и безидейна предизборна кампания в новата ни история. Политиката у нас и отношението на обществото ни към нея се променя в негативна посока през последните години. Това, което сегашната управляваща партия и нейните водещи лица допринесоха за тази отрицателна промяна със своите действия, бездействия, изказвания и проповядван начин на политическо мислене не бива да бъде подминавано с лека ръка. Най-малкото, защото под повърхността на управленската театралност и празна показност текат процеси, връщащи България назад в нейното демократично развитие. След 22 години преход и сменени десетки правителства и държавници в страната понастоящем изненадващо актуален става следният въпрос - заплашени ли са демократичните устои и ценности в държавата ни.

Какво ме кара да си задавам този въпрос?

На първо място, въпреки големия шум и гръмки заявки, изборните правила бяха вкарани в „кодекс”, който е пълен с несъвършенства и недомислици. Един Изборен кодекс, който би трябвало трайно да кодифицира правилата на всички видове избори, е изключително важен закон, влияещ не само върху изборния процес, но и върху структурата и качеството на политическия модел у нас. Неговото изработване трябваше да се случи в условията на широк експертен, политически и граждански дебат. Гласуването му пък трябваше да стане най-малкото с квалифицирано мнозинство от българските народни представители, за да е ясно, че всички политически сили застават зад приетите правила, без значение дали са в опозиция или на власт. Въпреки дългото „мъдруване” управляващите не намериха воля да подложат проекта на подобна дискусия и парламентарна процедура. Техният „изборен кодекс” не само беше изработен и приет без широк обществено-политически консенсус, но и в бъдеще няма да гарантира защита от конюнктурни промени на изборните правила, от което страдаше изборното законодателство досега. Неговите несъвършенства повлияха отрицателно върху предстоящия вот, но ще продължат да оказват вредно влияние при провеждането на избори и занапред.

На второ място е отказът от пресичане на порочното финансиране на политическите партии. В тази посока се приеха неадекватни и чисто популистки мерки. Например на хартия не се позволява получаването на дарения за предизборна кампания над определени суми, а същевременно е публична тайна, че организацията на едни избори струва на участващите партии девет-цифрени суми. Откъде тогава идват тези средства, които очевидно са скрити и безотчетни, и кой разполага с такива пари освен занимаващите се с нерегламентирани дейности. Връзката между политическите кандидати/партии и скритите интереси на сивия бизнес е една от основните предпоставки за политическата корупция у нас. Знаем, че няма дарена сума или услуга по време на кампанията, за която след успех на изборите да не се поиска съответната отплата под формата на определени политически решения
На трето място, окончателно се затвърди практиката на изцяло платените медийни кампании. Българската преса и електронни медии престанаха да бъдат поле за изява на свободната и обществено-отговорна журналистика и се превърнаха в инструменти за публична манипулация на моментните властимащи или пък на определени групи с ресурс. Самите медии добре се ориентираха, че в предизборен период могат да „осребрят” своя излаз до широката публика като чисто и просто се продадат на онези, които могат да платят за техните материали и репортажи. В допълнение, в настоящата кампания особено силно пролича използването на проучванията на социологическите агенции за формиране на конкретни обществени нагласи.

На целия този фон беднотията, безпросветността и целенасоченото налагане на политическата апатия кара немалка част от избирателите да продадат (за пари) или да „разменят” (за дребни материални облаги) своя глас. И всичко това става с голяма доза цинизъм при непрекъснатото напомняне, че „купуването и продаването на гласове е престъпление”.

 Сами разбирате, че самолишаването от право на избор по този начин връща тези граждани в тоталитарните времена на лишеност от политически избор. Към това трябва да се прибави и насаждането на страх у хората. Това става чрез преследване на привидната цел за справяне с корупцията и престъпността, чрез приемане на законова база, позволяваща репресивни действия, чрез увеличаващия се полицейски апарат и разширяващите се правомощия на силовите органи. Така лека-полека загива свободата - този процес може да е бавен и почти незабележим, но в неговия край стои разпадането на демокрацията.

В описаната обстановка не само по време на предизборната кампания, но и като цяло тотално липсва дебат за алтернативи за управление и конкретни виждания за бъдещето на страната. Вместо съревнование на конкурентни идеи и политики имаме битка на скандали и компроматни новини. Политическото в неговия демократичен смисъл е целенасочено деградирано като на негово място се пробутва някакво евтино „театро”, което отвлича вниманието на публиката. За съжаление, на самата тази публика явно й допадат все повече злободневните новини и „жълтите” теми. Все по-рядко се оценява, че успешното управление не е функция единствено на PR-а и кампанийните мероприятия, а на практическите идеи за мерки и реформи във всеки един от секторите на държавното и местното управление. Те обаче изискват усилия не само да се изработят и представят пред обществото, но и да се прозре ползата от тяхното прилагане от същото това общество.

В завършек на всичко описано обаче трябва да споменем и лицемерността на европейските политици. Въпреки псевдо-дясната и недемократична политика, която водят сегашните управляващи, те продължават да се ползват с мощната подкрепа на Европейската народна партия (ЕНП). Всъщност представителите на ЕНП, за да си гарантират няколко места повече в Европарламента, явно са готови да наливат вода в мелницата на всяка политическа сила с влияние и гласове на местна почва без значение от принципите и ценностите, които тя прилага в нейното управление. Вместо да изпълнят основната функция на една общоевропейска десница в подкрепа на обединителните процеси на дясното у нас, те преследват единствено своите тесни интереси и вътрешни сметки. Това само допринася за целенасоченото унищожаване на десницата в България. Ефектите от това за плурализмът на политическия процес у нас  ще са пагубни и дългосрочни.

Всичко описано показва, че българската демокрация е изправена пред неясно бъдеще и то във време, когато се смята, че преходът окончателно е приключил. Над нея тегне заплаха, която трябва да обедини всички прагматични и свободомислещи граждани в България. В противен случай ни чакат нерадостни дни като граждани, общество и държава. Няма да се уморя да повтарям, че демокрацията не е нещо, което се достига веднъж и след това можеш да живееш в спокойно блаженство – тя изисква ежедневни усилия и бдителност на всеки един от нас!

Академията на науките на Русия направи важно научно изявление - руските учени са открили феноменален модел на цикличност при смяната на държавните мъже на страната от края на XIX в. до наши дни. Моделът представя следната последователност при унаследяване на най-висшия държавен пост:

- Александър II Освободител – с коса:

alexander2.jpg

- Александър III – плешив:

alexander3.jpg

- Николай II –  коса:

nicolas_ii.jpg

- Владимир Илич Ленин – плешив:
lenin.jpg

- Йосиф Сталин – с коса:
stalin.jpg

- Никита Хрушчов – плешив:
nikita_k_.jpg

- Леонид Брежнев – с коса:
brezhnev_11.jpg

- Юрий Андропов – плешив:
andropov.jpg

- Константин Черненко – с коса:
chernenko_ku.jpg

- Михаил Горбачов – плешив:
ap_gorbachev.jpg

- Борис Елцин – с коса:
yeltsin.jpg

- Владимир Путин – плешив:
putin1.jpg

- Дмитрий Медведев – с коса:
medvedev0.jpg

- Владимир Путин – плешив:
putin2.jpg

- Дмитрий Медведев – с коса:
medvedev1.jpg

- Владимир Путин – плешив:
putin21.jpg

- Дмитрий Медведев – с коса:
d-medvedev2.jpg

- Владимир Путин – плешив:

putin3.jpg

Говорителят на Руската академия на науките заяви, че учените в страната ще продължат да работят усилено, за да разгадаят механизмите на тази последователност.

12 октомври, 11

Съд по съветски

Категория: Стари публикации

Украйна осъди своя бивш  демократично избран премиер Юлия Тимошенко след непрозрачен и политически дирижиран съдебен процес, потъпкващ върховенството на правото. Тази присъда дава поле за много изводи, но най-вече, че истинската демокрация не се установява просто с „еднодневни” революции и протести по площадите – битката за нея изисква ежедневни усилия в защита на демократичните права, свободи, принципи и ценности. Когато обществото заспи и престане да бъде бдително срещу тяхното нарушаване, всяко авторитарно управление може лесно да завърти обратно колелото и да върне нещата в началната точка.

path_54004.jpg

© снимкa: Reuters

26 септември, 11

Брак по руски

Категория: Стари публикации

Русия е дала много на света по отношение на механизмите на авторитарното и тоталитарното управление в последните няколко века. В събота за пореден път беше потвърден фасадния характер на руската демокрация със заявката на премиера Путин, че ще се завърне на президентското кресло, а Дмитрий Медведев ще го замени обратно на министър-председателския пост. По този начин може би сме свидетели на поредното руско управленско нововъведение - „авторитарна въртележка”, в която един народ се явява „венчан” за двама свои лидери на двата най-висши държавни поста вероятно „докато смъртта ги раздели”.

16 септември, 11

В навечерието…

Категория: Стари публикации

Едва поехме въздух от финансовата криза и мрачният призрак на икономическите сътресения отново витае над целия свят. Хората навсякъде са притеснени, но полагат усилия да преодолеят заплахата от нова рецесия, а ние, българите, също съвсем скоро ще се изправим пред важна крачка по този път. Това, което трябва да сторим на първо време е да гласуваме разумно и да не се поддаваме на приказките, че когото и да подкрепим е все едно, защото всички са „маскари” – истинските маскари имат нужда точно  мислещите граждани да се откажат от своя вот.

31 август, 11

Народна икономика

Категория: Стари публикации

Беларуският президент Лукашенко отново показа на света как икономиката може да бъде управлявана с „твърда ръка”. Новата му идея е да изземе доходите, натрупани от бизнеса поради увеличаването на цените и да ги раздаде на населението като социални помощи, а в допълнение правоохранителните органи да осъществят по-строг контрол над „спекулантите”. Това явно е резултатът от загърбването на съвременните икономически принципи за сметка на ученията на марксизъм-ленинизма – може би и някои управляващи у нас трябва да го имат предвид, ако не искат да се присъединят към авангардната ос Чавес-Моралес-Лукашенко.

Режимът на Кадафи рухва и целият демократичен свят трябва да ликува наред с народа на Либия. Страната тепърва ще се изправя пред ново предизвикателство, защото месеците след края на една диктатура са най-критичният период от раждането на демокрацията. До момента историята сякаш не познава случаи, когато „обезглавяването” на един тираничен сатрап, да не е докарвало временно репресии от свалилите го „революционери.” Нека се надяваме, че с помощта на Запада Либия ще тръгне бързо по пътя на нормализацията и стабилността, защото тиранията на уличните тълпи и хаоса може да бъде не по-малко тежка за един народ от тиранията на една диктатура.

Обединена Европа е на кръстопът (един от най-сериозните в нейната история досега), но този път не поради национални или политически различия, а поради тревожната икономическа ситуация. Вчерашната среща между лидерите на двете най-мощни икономики в ЕС, Германия и Франция, даде ясен сигнал за техния ангажимент към единната валута и към общото икономическо бъдеще на Европа като цяло. От срещата на Саркози и Меркел дойде и още един положителен сигнал, че досегашната политика на финансови помощи за недисциплинираните страни-членки с провалени бюджети, заплашваща да превърне ЕС в един „дългов съюз”, трябва да бъде заменена от мерки за фискални реформи. Ясно е, че тези реформи преминават през ново ниво на икономическа интеграция и финансова централизация, но вероятно без тези стъпки и воля за все по-тесни и координирани общи действия развитието на Обединена Европа не само на икономическо, но и на политическо ниво е повече от неясно.

Световните медии разпространиха вчера новината, че руски красавици, обединени под названието „Армията на Путин”, са открили нестандартен начин да изразят подкрепата си за своя любим водач и политик. Събличайки се в знак на възхищение към Путин и документирайки своето „голо” одобрение, те ще организират онлайн кампания в негова подкрепа.  След президента Обама, сега и руският премиер явно е решил да се възползва от възможностите на интернет за отправяне на силни политически послания – разбира се, разликите в демократичните особености на Америка и Русия предопределят и различните подходи на двата кампанийни екипа.

Обединена Европа продължава да се изгражда всеки ден чрез разнопосочни процеси на сътрудничество, взаимодействие и сближаване на представители от различните държави-членки. Проявление на този процес са ежедневните действия във всяка една сфера и област на обществения и професионалния живот. В репродуктивната медицина изключително положителен пример за това е ежегодният конгрес на Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (ESHRE). Научният форум на ESHRE, който тази година се проведе в Стокхолм, отново предизвика огромен интерес, събирайки над 10 хил. души делегати от цяла Европа и света. Макар тазгодишният конгрес да премина без изключителни научни съобщения, той отново беше изключително полезен за обмяна на опит и достижения в репродуктивната медицина и ембриологията между екипите от цяла Европа. Такива събития вероятно не са толкова плодотворни за утвърдените специалисти, но те са от изключителна полза за младите лекари, андролози и ембриолози.

eshre_2011.jpg

Нашата болница традиционно се представи изключително добре с участието на група от над 10 души. Представители на екипа ни бяха единствени от България, които бяха включени с публикации и презентации в програмата на конгреса. Освен това наши лекари и ембриолози бяха избрани да вземат участие в административната работа на ръководните органи на ESHRE.

Екипът ни участва с 4 одобрени от EHSRE научни материала на конгреса в Стокхолм – 3 постера и 1 вербална презентация. С постери участваха д-р Петя Андрева, ембриологът д-р Иван Бочев и ембриологът Ирена Антонова, а устно представяне направи биологът Деси Дюлгерова. Със задоволство отбелязвам, че презентацията на Деси Дюлгерова беше много силно представена на един изключително добър английски език. Постерите от екипа ни също предизвикаха интерес сред участниците на конгреса и дори именити специалисти като Кристина Магли например се запознаха с описаните в тях проучвания, резултати и изводи. С гордост отбелязвам, че за поредна година АГ болница „Д-р Щерев” беше единствената от България, която се представи с приети и одобрени от ESHRE публикации.

Друг повод за гордост е изборът на наши представители в ръководните органи на Европейската асициация по човешка репродукция и ембриология. Д-р Таня Тимева и ембриологът д-р Таня Милачич са избрани за представители на България в Комитета на националните представители за периода 2011 – 2014. Това е второ подобно международно признание за екипа ни, след като в предходния тригодишен мандат тези позиции бяха заемани от мен и от Любослава Петкова, ембриолог в АГ болница „Д-р Щерев”. На свой ред д-р Таня Милачич от нашия ембриологичен екип бе избрана за един от четиримата членове от цяла Европа в Специалната група по интереси „Репродуктивна генетика” към Изпълнителния комитет на ESHRE. За пръв път чрез нея България ще има представител в Изпълнителния комитет на Европейската асоциация. По отношение на участието ни в административните дела на ESHRE не бива да се пропускат и усилията на проф. Станимир Кюркчиев от нашия екип, който за поредна година участва с изчерпателна информация за България, професионални изводи и разумни забележки в специализираната среща по европейския IVF мониторинг.

Допълнително трябва да се спомене, че паралелно с научната част, представител от групата ни в лицето на икономическия ни директор, Никола Милачич, проведе срещи за въвеждане на технологични подобрения в нашата болница. По време на посещението си в Стокхолм г-н Милачич се запозна с различни възможности за оборудване с модерна апаратура за стерилизация.

За финал ще завършва с града, в който се проведе тазгодишната среща на ESHRE. Стокхолм е красив, свеж, подреден и чист европейски град. Приятните разходки из неговите хубави улици и паркове в „белите” нощи допълниха усещането ни за добре свършена работа!

 team_eshre_2011.jpg

eshre_2011_1.jpg

eshre_2011_2.jpg

Правителството на Северна Корея показа как една комунистическа държава може да „гради” бъдеще си, разполагайки със съдбата на своите граждани – следващите 10 месеца университетите в страната ще бъдат затворени, а студентите, пратени да строят обекти, изграждани по случай 100-годишнината от рождението на Ким Ир Сен. По този начин брилянтните тактици и плановици в Пхенян смятат, че до 2012, когато са тържествата, страната им ще „направи мощен скок в развитието на икономиката си.” Явно в световен мащаб нашите управляващи не са самотници в идеята си, че една държава може да просперира главно чрез публично строителство и изграждане на инфраструктура за сметка на  инвестиции в образование.

За пореден път българската десница ще навлезе в предизборна кампания в насипно състояние. Вътрешните избори в Синята коалиция, макар че целяха да мобилизират нейните избиратели и впоследствие да ги  сплотят около избраните кандидати, сякаш създадоха нови точки на напрежение. В момента в десницата тече хитруване на дребно. Румен Христов се опитва да флиртува с ГЕРБ и скрито да търси подкрепата на ДПС. Софиянски се стреми да организира десен съюз, но бива посрещнат с обвинения и недоверие от бившите си съпартийци.  Костов и хората му, заели позиции в „кула от слонова кост”, се самообяват за ортодоксалните десни с мисия да запазят периметъра си „чист” (па макар и свит и ограничен.) Няма съмнение, че в ДСБ има блестящи политици, подготвени експерти и качествени личности поотделно, но общото им доктринерско поведение става гротескно на фона на гласовете, които имат зад себе си.

Същевременно всеки глас, призоваващ за общи действия и обединение на старата десница, бива заглушен от взаимни критики, нападки и изкарване на кирливи ризи от миналото. Всички досегашни политици с дясно мислене сме участвали в едно или друго управление. Българският политически живот и общество е такова, че веднъж някой участвал ли е във властта, за него винаги може да се каже нещо лошо. Всеки българин е готов да нарече бившия си съратник (а какво остава пък за опонент) крадец, мошеник или лъжец. И все пак всяко подобно обвинение не може да почива само на лично отношение, а на ясни доказателства, които представени пред съда ще определят виновността или невинността на обвинения. Особено за политиката личните отношения трябва да отстъпват пред принципите, ценностите и програмните предложения.

Не може да продължи това състояние на дясното пространство, при което между отделните формации в него няма идейни различия, но общите им действия се блокират от междуличностни антипатии. Време е в десницата да започне да се оценява дадено предложение по неговия смисъл и полза, а не на база на това кой го е казал и представил. Това би било проява на политическа отговорност, особено нужна при сегашната криза и маргинализация на прагматичната десница. Днешните десни политици трябва да проявят тази отговорност за бъдещето на страната, за да могат достойно да очакват оценката на утрешните поколения за всички свои действия и бездействия. В противен случай десницата ще бъде обречена на още дълги години на разделение, слабост и безпътица.

Сегашните десни лидери, които са против широко обединение на десницата, рано или късно трябва да отговорят на въпроса, дали предпочитат да задоволят своите месиански желания да бъдат следвани от малка група от „посветени”, или желаят десницата да се върне като фактор в управлението на страната.

Вчера Гърция получи най-лошия кредитен рейтинг в света от агенция S&P, въпреки сериозните опити на гръцкото правителство да овладее тежката финансова ситуация в страната. Днес пък гръцките синдикати отново напук на правителствените усилия за стабилизация, ще блокират страната в мащабна общонационална стачка срещу „новите мерки за икономии на правителството”. След десетилетия неадекватна бюджетна политика нашата съседка се превръща в пример как стремежът да се раздават неподплатени с ресурс социални привилегии могат да възпитат цяло общество в икономическа безотговорност – в крайна сметка не може да се гради „социализъм” с чужди средства, а всяка проява на управленски популизъм рано или късно се плаща.

07 юни, 11

And Justice for All…

Категория: Стари публикации

Прочетохте ли историята на Максим Савов и битката на неговитеблизки хора с българската правораздавателна система? История, която въпреки хепиендаси ни доказва отново, че в една демократична страна гражданските права трябвада са ненакърними и никой не бива да е над върховенството на закона, дори идържавата с нейните силови институции. В противен случай всеки един от нас можеда бъде смачкан и унищожен без реална вина от система, уж призвана да бди засигурността ни и да въздава правосъдие.

”Магистралите ще спасят България” – това е новата мантра на правителството, която вече се повтаря от всички представители на управлението. Според министъра на регионалното развитие днес страната ни е в изолация, от която могат да я измъкнат само новите пътища. Ако погледнем на юг от нас обаче ще видим една Гърция, която е опасана от модерни (и полупразни в някои части) магистрали и все пак напоследък е икономически „изолирана”, поради дълги години лошо управление, хроничен отказ от реформи, финансово неподплатена социалистическа политика и смазващо голяма държавна администрация – с други думи, магистралите сами по себе си нито водят до растеж, нито ни приближават до Европа (освен в най-простия чисто физически смисъл).

Националната статистика разгневи люто социалния министър,заради разминаващите се данни за безработицата с тези, предоставени от подопечната му Агенция по заетостта. Министър Младенов и неговото ведомство виждат спад на безработните, докато НСИ отчита ръст. Този спор обаче едва ли има значение за българските граждани, защото те определят състоянието на пазара на труда, не по данните на правителствената „стъкмистика” или по методологията на статистическия институт, а по техния джоб и усещането си за социална стабилност.

Изследване на БАН показва, че от 2007 г. насам над три пъти са се увеличили българите с трайна нагласа за емиграция. Докато в навечерието на приемането ни в ЕС желаещите да напуснат страната просто са търсели работа навън и възможности за реализация в чужбина, то към днешна дата техният основен мотив е, че „просто не искат да живеят в България.” Какви може да са изводите от тези резултати.

От една страна в сегашната изборна година едва ли има по-тежък вот срещу управляващите на България в последните четири години след пълноправно й членство в ЕС от „избора” на онези, които повече не искат да живеят тук. Това обаче е от гледна точка на краткосрочната перспектива.

Гледано в дългосрочен план сегашното нарастване на желаещите да напуснат страната ни българи може да се приеме и като тенденция за нейното бъдещо нормализиране. Тройно повишеният брой на потенциални емигранти е не само оценка за лошата държава, в която живеем, но е и демонстрация за разширения избор и повишените възможности на българските граждани. На практика българите вече имат възможност да избират къде да реализират своите способности – в „разтурената” България или в подредената Западна Европа. Можем дори да използваме следната метафора: българинът образно вече има пред себе си две ниви, на които може да засее семената на своя труд и усилия. Едната е негова, но тя е занемарена и за да може да я използва, той трябва да я огради, изчисти от камъните, оплеви, изоре, засее и чак тогава да чака плодове. Другата е чужда и той може да я ползва „под наем”, тя е подготвена изцяло и единствено чака да бъде засята, но за нея трябва да се плати „рентата.” (да си чужденец, да си приеман за втора категория гражданин, да си далеч от роднините си и т.н.) Труден е изборът кой от двата пътя трябва да се избере, защото всеки си има своята цена. Все пак засега е съвършено ясно кой изисква по-малко усилия и по-малко нерви. Поради тази причина в следващите години вероятно броя на потенциалните емигранти ще се увеличава. Това обаче постепенно ще доведе до полезния баланс. Рано или късно в България ще останат само онези хора, които заслужават със своите действия и бездействия да живеят в подобна страна. И тогава мнозинството от тях най-накрая ще бъдат изправени пред избора или завинаги да приемат безрадостната съдба да живеят „на дупката на Европа” или да положат усилия да променят своята „нива.” А този практически избор задължително преминава през повече разум и отговорност при техния политическия избор на своите управляващи.


Предлагам на вашето внимание запис на участието ми в предаването “7 въпроса” на TV7 по темата за раждането у дома. Клипът е от сайта на телевизия TV7 (www.tv7.com) и всички права принадлежат на телевизията:

Първа част на предаването:

Втора част на предаването:

Изследване на НСИ показва, че през изминалата година над 100 хил. души в активна възраст и желание за работа не са търсили/започнали такава, защото няма кой да се грижи за децата им. Тези данни отново демонстрират колко неадекватна е държавната политика за плащане „на калпак” за раждане на дете, когато липсата на адекватна социална инфраструктура води до принудително оттегляне и бездействие на родители в активна трудова възраст. За да просперира нацията ни, ние имаме нужда не просто от държавно стимулиране на „гола” раждаемост, а от насочване на ресурс към създаване на институционални условия за отглеждането на дете и неговото социализиращо възпитание като гражданин – в противен случай е ясно кой бива стимулиран да ражда повече.

Вчера за пръв път България показа наченки на еманципирана позиция в рамките на ЕС, отхвърляйки първата директива от пакта „Евро плюс” за единен начин на изчисление на данък печалба във всички държави-членки. Хубаво е да си припомняме, че членството ни в Съюза не е просто самоцел, а трябва да се използва като средство за реализиране на националните политически, икономически и социални приоритети – по този път защитата на интересите на страната ни и така или иначе малкото ни конкурентоспособни предимства трябва да бъдат обект на целенасочена държавна политика. На свой ред пък бюрократите в Брюксел трябва да се замислят, че една прекомерна финансова централизация, целяща стабилност за богатите страни-членки, ще лиши по-слабо развитите региони на ЕС от фискална гъвкавост и ще ги обрече на слаби икономики, разчитащи основно на субсидиите и европомощите, отпуснати им от „центъра.”

”Бащата” на кубинската революция се оттегли от последния заеман от него пост. Сега остава въпросът какво ще се случи с неговото „дете” и може ли един авторитарен режим да продължи да съществува без своя създател – най-вероятно обаче това е неговият край. Понякога, за да възтържествува демокрацията не е нужно нищо друго освен време, може би просто, защото комунизмът не е естествен.

В приложения видео-клип можете да видите моето участие в предаването “Пряка демокрация” по ТВ7 на 8-ми април. Заедно с водещия Стойчо Керев и участниците д-р Хасан Адемов и д-р Пламен Цеков дискутираме по следните три теми - Феноменът “оцеляване в България”; Бели пари за черни дни; Ромите - бреме или потенциал:

12 април, 11

Европа с граници

Категория: Стари публикации

Емигрантският „трус”, усетен в Италия след арабските революции е на път да пропука Шенгенската цитадела. Разгорещеният дебат и отправените заплахи между водещите страни-членки на ЕС по „италианския случай” е доказателство, че липсата на по-сериозна обща външна политика на Съюза и отсъствието на желание за пълно единодействие по подобни въпроси може сериозно да подкопае основите на Обединена Европа. Явно идва времето, когато ЕС окончателно ще трябва да реши дали ще се изгражда като Съединени европейски щати или ще бъде един хлабав съюз на държави, които се оправят „сами за себе си” в трудни моменти – в този дебат България също трябва да вземе отношение, защото като външна граница на ЕС начинът на решаването на сегашния емигрантски казус в Италия в бъдеще ще се отнася пряко и за нас.

06 април, 11

Стопяване

Категория: Стари публикации

Българите сме се „стопили” с още половин милион за изминалите десет години като в момента по брой сме на нивото си от 50-те години на миналия век. Много фактори са повлияли върху този отрицателен темп, сред които не може да се подценява съвременният начин на мислене с отлагане на създаване на деца и страхът от по-голямата персонална отговорност за тяхното отглеждане, както и отвореността на границите ни и откритите възможности за реализация на перспективните българи в чужбина. Повече хора умират, отколкото се раждат у нас, все още много българи предпочитат да живеят в чужбина, а не тук - България продължава да не бъде добро място за живеене, но може ли някой друг да промени това  освен самите ние с усилията си и изборите, които правим?

census2011pr-3.jpg

30 март, 11

Накъде в дясно?

Категория: Стари публикации

Г-н Иван Костов обяви в понеделник, че от ГЕРБ подготвят затопляне на отношенията с БСП с цел трасиране на пътища за евентуален управленски съюз между двете партии след парламентарния вот. Описаният сценарий е много вероятен, но за да се случи той виновни ще са не толкова Борисов или Станишев, ГЕРБ или БСП, а най-вече продължаващата да тъне в безперспективност, безсилие и разделение десница. Следващото управление най-вероятно отново ще е коалиционно, но дали то ще се основава на съюз на сходни политически идеи или на политическа безпринципност „по сметка”, зависи от това дали десните сили ще имат адекватно парламентарно представителство след следващите избори – в сегашното си състояние това е малко вероятно.

В дипломацията не бива да се правят случайни изказвания, още по-малко, ако си министър-председател на демократична държава – тогава всяко твое мнение по външнополитическа тема е изразяване на държавна позиция без значение дали е изказано „вкъщи” или в чужбина. Премиерът Борисов успя да изправи на нокти Външно министерство след като лежерно окачестви операцията на ООН в Либия като „авантюра”, допълвайки като великодушен самодържец, че не би „пуснал нашите летци” в нея. В подобни случаи не бива да се забравя, че макар търсената аудитория за подобни послания да е вътрешна, те ще бъдат чути и от нашите външни партньори.

След като почти месец управляващите плашеха с новия орган за „силова” намеса при ценообразуването на пазара в битка срещу високите цени, при неговото създаване се оказа, че функциите му са сведени най-вече до публикуване на ценови бюлетини с „идеалните” стойности в главите на правителствените „плановици”. Правителството може би е осъзнало, че намеренията за активна пазарна намеса може да поизлъскат имиджа му пред народните маси за кратко време, но да нанесат тежки вреди за икономиката с години напред. Когато една държава тръгва на война срещу своя бизнес, то победители могат да са единствено чиновниците, а губещи абсолютно всички останали.

Считания за най-популярен немски министър, Карл Гутенберг, е подал оставка в отговор на обществен натиск, заради… обвинения, че е плагиатствал в своята дисертация. Докато в демократичния свят едно „преписване” е достатъчно основание за поемането на най-тежката политическа отговорност, то в България цели фалшиви дипломи и дори по-тежки прегрешения продължават да не са. Ако перифразираме думите на един от големите познавачи на душевността на нашия мъдър и препатил народ, то можем да възкликнем: „разни общества, разни идеали.”

23 февруари, 11

Властта на народа

Категория: Стари публикации

Насилие,  кръв и разправа с бунтуващите се -  това очаква Либия, ако се съди по думите на лидера на Джамахирията от снощното му изявление. Водачът Муамар Кадафи обяви, че просто не може да се откаже властта, защото тя е предадена в ръцете на народа още след революцията от 1977 г. – „аз нямам власт да решавам. Всичко решава народа”, каза той. Следейки потушаването на протестите в Либия обаче, както неведнъж се е случвало в новата история, най-трудното за един народ се оказва да вземе управлението от ръцете на „народната власт.”

Преди два дни Върховния административен съд (ВАС) окончателно оправда Ахмед Доган по делото за конфликт на интереси за получения от него хонорар по проекта „Цанков камък”. Петчленен състав постанови, че от Парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси не са представили реални доказателства в подкрепа на тезата, с която беше сезиран съдът. Реакцията на антикорупционната комисия бе обявено разочарование от нейните членове и заявени намерения да се свика специално съвещание по темата. Адекватна ли е тази реакция?

Въпросът с „хонорара на Доган” трябва да бъде разделен на три аспекта: морален, политически и институционален (или нормативен.)

От морална гледна точка всеки сам може да си отговори, доколко приемливо е действащ политик от управляваща партия да получи огромна сума за частна консултация на мащабен проект, финансиран с публични средства. От политическа гледна точка е нормално сегашните управляващи да търсят ревизия на онези действия на миналите такива със съмнения за корупционенхарактер, дори и използвайки механизмите на властта.

Най-важният аспект за определяне на „виновността” в този случай обаче е институционалният/нормативния. В сегашната Българска конституция ясно са описани правомощията на институциите на отделните видове власт и начина, по който е организиран баланса между тях. По Конституция, както е във всяка демократична държава, съдът е последната инстанция по всички въпроси, свързани с нормативното определяне на виновност на дадени лице. Той на свой ред борави с ясни доказателства и следва разписаните правила/закони при определяне на своите решения. С други думи реакцията на представителите на мнозинството в антикорупционната комисия е неадекватна. Парламентарната комисия може да направи, ако реши, и хиляда заседания, на които да се представят безброй аргументи по случая от морално или политическо естество. От нормативна гледна точка обаче тя трябва да приеме окончателното решение на ВАС. Така е във всяка нормална държава с демократично действащи институции. Такива са и конституционните правила у нас. Ако управляващите не са доволни от начина на работа на българската съдебна система, то, нека те не се насочват към любимите си ПР акции, а реално да предприемат действия за промяна на правилата, по които тя функционира. С други думи да се тръгне към изработването и приемането на изцяло нова Конституция на България.

Режимът в Египет справедливо рухна, а народният бунт се увенча с успех. Сега възниква въпросът печели ли народът от тази своя победа и как се постига търсената свобода - чрез емоционална революция на улицата и масите или чрез рационална еволюция на правата и институциите. Естествено свалянето на една диктатура не може да чака еволюционни промени, но дали новите граждански права и институционални промени могат да се родят в най-кратки срокове „под дулата” на военните?

Президентът Първанов свиква Консултативния съвет по национална сигурност, който да заседава по тематичен „тюрлю-гювеч” от всички горещи за правителството политически теми от последните месеци. Отдавна не е ясно какви точно са функциите на този орган към президентската институция като сегашния държавен глава почти никога не го е използвал за реални консултативни цели, насочени към постигане на положителен резултат по обсъжданите въпроси. Този път обаче президентът надминава дори и себе си, впрягайки КСНС  за обслужване персоналната си PR стратегия.

В последните седмици погледът на света е насочен към случващото се в няколко арабски държави. Като ефекта на доминото в Тунис, Египет и Йемен се разразиха всенародни вълнения, които почти прераснаха в революции срещу управляващите тези държави режими. Най-драматично изглежда положението в Египет и затова смятам да се спра на случващото се именно там.

Един либерал не може да съжалява, когато някъде се налага демокрация в битка срещу дългогодишни диктатури. Големият въпрос е обаче какво идва след това. Дали демокрацията на улицата и успешният бунт на масите, ще бъде последван от демократично управление и повече права и свободи за гражданите? Преди време някой беше коментирал, че не е достатъчно просто да има процедурна демокрация, в която зад фасадата на уж свободни политически избори се прикрива пълната липса на реален избор, безпътицата и икономическата мизерия на една нация.

В крайна сметка какъв е смисълът един режим да бъде заменен с друг режим? Нещо, за което в момента стотиците хиляди протестиращи в Египет не си дават сметка, водени от справедливото емоционално желание да смъкнат от власт една диктатура. Днешните искрено протестиращи за повече свобода и демокрация студенти и граждани със сигурност няма да са сред утрешните управляващи на страната. От дълбините на бунта се появяват ислямистки групи, отдавна чакали своя час, готови в момента да се възползват от отприщилата се народна енергия, за да изпълнят своите цели. За разлика от емоционално простестиращите граждани, те имат конкретен план как да използват полу-революционната ситуация, за да реализират исканията си. Няма съмнение, че това представлява голяма заплаха. Тя не е толкова тежка за Европа и останалия свободен свят, а най-вече за Египет и неговите граждани – основавайки се на примери от близката история, можем да очакваме капсулиране и затваряне на тази страна, което със сигурност ще се отрази на правата и свободите в нея. В последствие няма да закъснеят репресиите, преследванията и налагането на тежки ограничения вътре в държавата, а неизбежно и конфронтация и с външния свят и инакомислещите страни. Заявките за това вече са направени. В разгара на бунта, представителите на движението „Мюсюлмански братя” вече издигнаха лозунги, които нямат нищо общо с битката с вътрешния режим на Мубарак, а преследват външнополитически цели – изкореняване на западното влияние в Египет и спиране на насаждането на прозападни ценности в страната. Няма спор, че с определени ценности и цивилизационни разбирания в една държава навлизат и чужди интереси. И все пак, когато тези ценности не са войнстващи, основани са на общочовешки схващания за добро, благо и свобода, те не бива да бъдат отхвърляни единствено на базата на религиозната догма и фанатичното желание за запазване на някакъв мним идентитет. В крайна сметка светът все повече се изправя пред общи заплахи, които трябва да реши с общи усилия.   

В заключение трябва да кажем, че „революцията” в Египет е справедлив израз на египетския народ да отхвърли 30-годишен диктаторски режим, ограничаващ неговите права и свободи. Дано обаче, гражданите в тази държава бъдат достатъчно мъдри, прозорливи и предпазливи, за да не заменят един светски гнет с нещо още по-страшно и непредсказуемо.

Днес е 4-ти февруари, 14 години след деня, в който провалилото се правителство на БСП върна мандата и се сложи край на един от най-мрачните периоди от българския преход. Обществото ни трябва да помни този ден, защото на тази дата беше демонстрирано, че гражданската енергия, независимо дали насочвана или спонтанно проявила се, може да принуждава властимащите да се съобразяват с гласа на гражданите. Дано обаче 14-години по-късно след онези паметни и напрегнати, наивни и емоционални месеци, ние българите сме започнали да осъзнаваме, че най-голяма сила на едно демократично общество не е в бунта на масите, а в изборите, които прави -  през тази година на два вота можем да покажем че емоцията на първите демократични години не е изместена от повсеместна апатия, а е заменена от разумен избор.

Преди три години тук на блога обсъждахме темата за децата с увреждания и специални нужди в България в светлината на специализираните домове и възможните стъпки за решаване на основните проблеми. Открай време застъпвам тезата, че всеки родител или осиновител, който се грижи за дете с увреждане, трябва да получава не само сериозна финансова подкрепа от държавата, но и времето на това отглеждане да се признава за трудов стаж както е навсякъде в цивилизования свят. От днешната преса разбирам, че депутати от сегашното мнозинство са поели ангажимент за въвеждане на нужните законодателни промени като силно се надявам тази социално отговорна мярка най-накрая да бъде приета.

24 януари, 11

Граници

Категория: Стари публикации

Тази седмица Германия и Франция втвърдиха категоричността си срещу скорошното присъединяване на България и Румъния в шенгенското свободно пространство. Докато все още се изчаква официалната българска позиция, което, надявам се, не значи, че на ниво дипломатически отношения няма движение, аз се замислих какви биха били полезните ходове на страната ни по случая. На първо място трябва да признаем, че Германия и Франция са две от най-влиятелните държави в ЕС, чиято дума много често насочва правителствата на останалите членки към дадено решение. В международните отношения много рядко даден ход е сам по-себе. Най-често, когато той получава широка гласност, неговата цел е да даде скрита оценка за определени минали действия или да изиграе ролята на предупреждение за бъдещи такива. Няма да се учудя, ако сегашната френска и немска реакция по отношение на приемането специално на България в Шенген, освен на обективните притеснения на тези две страни, идва и в отговор на поредното сближаване на страната ни с Русия и дадената подкрепа за задвижване на енергийни проекти, които са в ущърб на общоевропейските енергийни интереси. И все пак, въпреки че Германия и Франция едновременно изразиха несъгласието си за бързото ни приемане в шенгенското пространство, нашия дипломатически „отговор” не трябва да се базира на  разглеждане на тези две държави в пакет. Макар тяхната реакция да изглежда като единодействие, интересите, които стоят зад позициите на тези две държави са много различни. Не само интересите, но и техните симпатии. България трябва да се съобрази с това различие, ако иска да постигне положителен резултат. Например ние трудно бихме променили отношението на Франция, държава, която почти никога не е била на наша страна и няма традиция на добри взаимоотношения с нас. За разлика от нея връзката между България и Германия, общите интереси и симпатии между нашите две държави и народи, могат да се проследят дълго назад в историята. Подобно е положението с други държави-членки. Има такива, на които българската дипломация не може да повлияе и други, които са наши симпатизанти и потенциални съюзници по дадени теми.

Най-простото потвърждение за това дойде в петък, ден след френските и германските изказвания. По време на посещение на френския външен министър във Финландия тази държава също е изразила публично несъгласие с приемането ни в Шенген. Същевременно същия ден, Унгария, председателстваща в момента ЕС, е потвърдила подкрепата за българското членство в свободното пространство и е предложила, ако през март не може да се случи пълно приемане на страната ни, то да се задейства поне първа фаза от него, важаща за въздушните ни граници. С други думи, макар по презумпция всички държави в ЕС да са партньори, някои от тях са ни по-големи партньори от други. Такива на прима виста са Германия и Унгария, с които имаме сходна историческа съдба. Подобно на тях вероятно има и други членки, които ще имат интерес от взаимодействие по определени въпроси. България трябва да търси именно тяхната близост и подкрепа. След като я спечели трябва да открие и тема/теми от интерес за останалите по-малко симпатизиращи ни страни, по която да заеме категорична позиция. Консенсусното взимане на решения в ЕС и силата на мнението на всяка една членка на Съюза ни дава възможност да изтъргуваме подкрепата си за дадено решение за сметка на друго. Можем да се поучим от пресните примери на Полша и Чехия в тази посока.

В крайна сметка това, което е важно е активизирането на България по определени въпроси – не може на четвъртата година от нашето членство в ЕС, ние да продължаваме да се държим като свенлив гост в Обединена Европа. Мечтая си за момента, в който България ще изпълни свой приоритет благодарение на своите политически действия и изкусни дипломатически ходове, а не даром от „Великите сили”, както най-често се е случвало досега!

19 януари, 11

Голямото ухо

Категория: Стари публикации

21 години политическата ни система се променя. Някои методи обаче остават същите:

По време на социализма: Двама непознати са настанени заедно в хотел и единият непрекъснато разказва политически вицове. Другият го предупредил, че може би ги подслушват, но първият му казал, че това са празни работи и не престанал да разказва. Тогава вторият човек решил да се пошегува и се доближил до контакта на стената и пошушнал: “Две кафета за 214-а стая, моля.” И не щеш ли - след малко на вратата се почукало и камериерката влязла с две кафета. Разказвачът на вицове пребледнял и тутакси си легнал. На сутринта другият се събудил, разказвача го нямало, а на масичката до леглото имало бележка: “Вас засега няма да ви арестуваме, защото на майор Петров много му хареса номерът с кафетата”.

—–

България, 2011 г., министър звъни на шеф на митниците:
-Ало, Ваньо!
-Здрасти, Цецо!
-Не съм Цецо, Дянков съм!
-Разбрах, но исках да поздравя първо Цветанов!

В началото на тази седмица излезе информацията, че за втори пореден месец през декември безработицата у нас расте. Миналата година именно седеммесечното крехко намаляване на този показател се приемаше за индикатор, че ситуацията в българската икономика тръгва към постепенно подобряване. Данните от края на 2010 г. обаче показват, че положението в т.нар. реален сектор все още е доста нестабилно. Не само, че безработицата расте, а броят на свободните работни места намалява, което е ясен сигнал, че бизнесът продължава да чувства затруднения. Същевременно обаче в почти всички области на страната продължават да стоят незаети няколко хиляди обявени вакантни работни позиции най-вече за нискоквалифицирани кадри. Това показва, че въпреки кризата и трайната безработица има хора, които предпочитат да не правят нищо или да разчитат на помощи, вместо да приемат временно работа, която не им се струва атрактивна. Вероятно това е въпрос на народопсихология, а може би е наследство от социалистическия начин на мислене по отношение на труда и препитанието.

Връщайки се на темата за растящата безработицата, трябва да признаем, че във време на очаквания за повишаване на инфлацията и все по-намаляващо потребление, комбинацията между трите може да нанесе сериозни вреди на родната икономика, а и на стабилността на държавните финанси. Ясно е, че при подобно положение правителството би трябвало да има някаква стратегия за намеса и действия. Разбира се, в една работеща пазарна икономика, частният сектор, а не държавата, трябва да създава по-голямата част от работните места. Доброто правителство може най-вече да подкрепи бизнеса като способства за по-благоприятна среда за неговото свободно развитие. Следвайки това разбиране се замислих в сегашните български условия, кои биха били трите най-важни стъпки, които управлението може да предприеме.

На първо място, най-тежката пречка и причина за възникване на безброй затруднения и изразходване на време и средства за частния бизнес е раздутата, тромава, некомпетентна и корумпирана държавна и общинска администрация. Действията на българските чиновници най-често са такива, сякаш администрацията съществува сама за себе си, а не, за да улеснява гражданите и фирмите, които практически осмислят нейната дейност и пряко я издържат с данъците си. Този проблем може да бъде решен чрез рязко намаляване на щата на държавната и общинската администрация (например с 60-65%), пълно професионализиране и повишаване на квалификацията на останалите и същевременно значително увеличаване на заплащането им. Така бихме имали една далеч по-ефективно работеща бюрократична машина в услуга на гражданите и бизнеса – по-компетентна и по-малко податлива на корупционни практики. Освободените, разбира се, обикновено млади, здрави и некадърни служители не могат да останат на социални помощи като безработни, а да бъдат насочени за по-ниско квалифициран труд, съответстващ на тяхната компетентност.

На второ място, сериозно затруднение пред бизнеса е липсата на достатъчно квалифицирани, дори на базово ниво, работници. Тук би трябвало да се преосмисли политиката на държавни помощи при безработица. Всяко цивилизовано общество се грижи за онези хора, които временно или трайно не могат сами да осигуряват прехраната си и нормални условия за съществуване си. Когато обаче става дума за млади, здрави и работоспособни хора, то държавните обезщетения под формата на директни социални плащания за тях трябва да бъдат изключително краткосрочни. Всяка помощ за хора в активна възраст, останали без работа, трябва да цели стимулиране на тяхната самоинициативност и обучение, а не да създава зависимост или да мотивира чист мързел. Поради тази причина далеч по-ползотворна политика би било по-големия ресурс от предвидените социални обезщетения да се насочва към преквалификация. Това би било от дългосрочна полза както за самия безработен, така за бизнеса и за цялото общество.

На трето място, големият проблем в момента са огромните неразплатени суми от държавата към фирмите. Това създава затруднение и невъзможност за нормално функциониране не само за преките изпълнители на обществени поръчки, но и по цялата верига на подизпълнители и доставчици. Целейки изкуствено да поддържат по-ниски нива на бюджетния дефицит, управляващите пряко изправят пред опасност от фалити цели компании и спомагат за разрастване на тежката междуфирмената задлъжнялост в България. Един от ефектите на подобна политика е покачване на броя на освободените работници, както и продължително неразплатени заплати поради липса на средства. Ако правителството вместо да дава на прокурор работодатели, които забавят плащания насочи публичен ресурс към бързо изплащане на натрупаните задължения към бизнеса, тогава то би осигурило свежи средства, които да способстват съживителните процеси в икономиката. Ясно е, че подкрепа за икономическо оживление е равносилно на подкрепа за създаване на нови работни места.

Това са три конкретни действия, които изискват държавна намеса и същевременно предполагат активна правителствена политика в подкрепа на борбата с безработицата и стимулирането на икономическия растеж. Има ли кой да го чуе това?

В началото на тази година прочетох в едно електронно издание интервю с г-н Росен Плевнелиев. Оставам с изключително положителни впечатления за работата, подходът и поведението на този министър. Смятам, че с хода на мандата като всеки добър управленец той би натрупал повече държавнически опит, който в бъдеще би го направил още по-полезен за страната. Още повече, че самият г-н Плевнелиев признава, че държавното управление е по-сложна материя от частните бизнес дейности. Обърнах обаче внимание на коментарите под интервюто и естествено там имаше хора, които веднага бяха изкарали информация за комсомолското минало на г-н Плевнелиев и различни нападки. В една демократична държава рядко има управленец харесван от всички. В България обаче всеки по-изявен политик си навлича изкарване на „кирливите ризи” - нелицеприятни факти от миналото или настоящето му. Ако такива няма, то те лесно биват изфабрикувани. „Изхабяването” на участниците в родната политика се случва с изключително бързи темпове и нищо чудно, че на всеки четири години се възобновява тезата за необходимостта от „нови лица”. Дали обаче непознатостта и началната неопетненост са гаранция сами по себе си за добро управление?

Опитът и натрупаната с него компетентност е един от основните фактори за постигане на добри резултати в почти всяко професионално начинание и занимание. Всеки ще се съгласи, че би се доверил за дадена дейност на професионалист, който преди това я е работил и поради тази причина се е научил как да я върши. Това може би важи за всяка една сфера освен политиката. Особено що се отнася за България - тук прекалено често водещ мотив на мнозинството от гражданите за техния политически избор е не опитът, а новостта на политическите играчи (било те партии или отделни лица). Може би това е нормална гражданска реакция, имайки предвид, че в изминалите години на преход българското политическо пространство се превърна в една „месомелачка”, в която нямаше нито един изявил се политик, който да не беше компрометиран по един или друг начин. У нас в пълна степен важи принципа – за миналите политици или лошо, или нищо. Много често подобно отношение е заслужено, но нерядко то се дължи на публично омаскаряване, което „изважда от употреба” опитни и компетентни хора, които със своите познания и възможности могат да продължат да бъдат полезни за управлението на страната. Непрекъснатият призив за „нови лица” в политиката вероятно е защитна обществена реакция срещу ширещата се политическа корупция, злоупотреби с власт и конфликт на интереси по високите етажи на властта. А и както вече нееднократно стана ясно - напълно непознатите хора, влизащи тепърва в политиката, не са компрометирани, опетнени и корумпирани най-вече поради това, че просто до този момент не са имали достъп до държавните ресурси. И все пак наказанието за евентуално извършени нарушения, щом те бъдат доказани, е в компетенцията на конкретни органи. Обществото трябва да бди и да оказва граждански натиск тези органи да работят ефективно и безпристрастно в защита на неговите интереси. Що се отнася до политиците, то естествения демократичен механизъм за наказание на техните грешки са изборите. Това обаче не означава, че една изборна загуба трябва завинаги да прати в историята един способен политик или държавник от дадено неуспешно управление. Нито едно зряло общество не си позволява по този начин да обезглавява своя политически елит, просто защото няма нация, която да разполага с неизчерпаем кадрови потенциал в тази сфера. След всеки един управленски цикъл трябва да се прави равносметка за серия от минали управления и преценка на текущи предизборни програми. Тогава, претегляйки плюсовете и минусите от миналото заедно с оценката за натрупания опит на съответния политик или партия и неговите/техните предложения за бъдещия мандат, бихме направили един отговорен информиран избор. Така се създава демократична политическа традиция, така се изграждат стабилни и прогнозируеми обществено-политически отношения, така едно общество се защитава от непрекъснати люшкания и безкраен популизъм. Обратното означава след всеки избори да започваме от кота 0. След близо 22 години демократичен политически живот в България и наличие на политици, които въпреки грешките си, са натрупали държавнически опит, не би трябвало вече да позволяваме управления по метода на пробите, грешките и големите приказки.

Стартираме още една нова година. Като при всяко начало сега е времето да си пожелаем здраве, щастие и по-добър живот през следващите дванадесет месеца. Мнозина са наясно какво в общи линии искат да им се случи, но сякаш по-рядко се срещат онези, които знаят какво трябва да сторят то да се получи.

Банално е вече да се повтаря, че благоденствието и просперитета ни в най-голяма степен зависи от нас и усилията, които сме готови да положим. Както казва Рей Крок, създателят на веригите Макдоналдс: „Късметът е дивидент на потта, колкото повече се потиш, толкова по-голям късметлия си.” Който е възприел този начин на мислене, ако не е със сигурност по-успял човек, то най-малкото е по-голям оптимист, че рано или късно трудът, който е положил за образование, самоусъвършестване и усърдна работа ще даде своите плодове.

Все пак има и нещо друго, което неимоверно влияе върху успехите и провалите ни, както пише писателят на бестселъри и автор на The New Yorker, Малкълм Гладуел  в своята книга Изключителните: Нашите заложби, знания и интелект в комбинация с трудолюбието, усърдността и активността ни са водещите фактори, но за да могат те да се разгърнат в пълнота винаги ни е нужно и малко шанс. Да попаднем на правилното място в правилното време, да се съчетаят най-благоприятните условия в дадена ситуация, да се открият възможностите, позволяващи ни да реализираме уменията си. Това е истинският късмет, а не просто надявайки се в бездействие и мързел щастливата случайност да ни удари изненадващо.

И така, нека си пожелаем за 2011 г. много целеустременост и трудолюбие, комбинирана с доза шанс и късмет!

22 декември, 10

Шенгенска бариера

Категория: Стари публикации

Германия и Франция спуснаха бариерата пред бързото ни влизане в Шенген, очевидно имайки различни критерии какво означава напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност от тези на правителството ни. Тази новина изненадва неприятно всички български граждани, но най-лошото е, че тя идва като изненада и за самите управляващи, които в последния месец изразходиха доста усилия, за да прокламират скорошното ни приемане в шенгенското пространство. Явно приятелско потупване по гърба на премиера ни от европейски лидер е едно, а постигане на реално доверие и положително отношение, които да се материализират в успешен външнополитически резултат за България е нещо съвсем друго.

Къде на майтап, къде напълно сериозно можем да кажем, че онези, които жалеха, че българския шпионаж е бил напълно разформирован след 1989 г. не са били съвсем прави, щом близо половината от проверените български посланици в последните години, част от тях действащи и към момента, са работили за бившата Държавна сигурност. Подобна новина не би трябвало да е изненада за никой, защото връзката между хората „от кариерата” и тайните служби винаги е била много топла и открай време се е използвала за нуждите на последните (при това от всички държави, били те демократични или тоталитарни). По-важно е обаче как ще реагират нашите западни партньори на тези разкрития, изваждащи на бял свят след 21 години, че на тяхна територия като дипломати на демократична България продължават да работят бивши сътрудници на репресивния комунистически апарат.

07 декември, 10

Quo vadis, България

Категория: Стари публикации

Резултатите за България от програмата за международно оценяване на учениците (PISA 2009) показват, че над 41% от българските младежи са под критичния минимум по езикови знания и умения за осмисляне и анализиране на текстове. Нека разгледаме тази стряскаща новина в светлината на негативните демографски прогнози, според които към 2050 г. етническите българи ще са малцинство в собствената си страна – едва ли има по-лоша перспектива за една нация от намаляване на населението й в съчетание с повишаване на неговата неграмотност. Изводът е, че ако се запази сегашната образователна, социална и демографска политика, българския народ върви към своето физическо и духовно заличаване от световната карта.

03 декември, 10

Чемпионат мира

Категория: Стари публикации

Вчера стана ясно, че за пръв път Световното първенство по футбол ще се проведе в Източна Европа като домакин на Мондиала през 2018 ще бъде лидерът на бившия соц-блок и единствената държава от него, която има ресурс и може да впрегне цялата държавна машина за неговата организация. Двадесет и една години след края на Студената война това е голяма крачка напред за световния спорт, в който не би трябвало да има място за идеология и политическо противопоставяне, но все пак скандалите, съпътстващи избора, за пореден път показаха, че и спортът е въпрос на политика и борба на скрити интереси. Русия демонстрира желанието си да се изправи отново на световната сцена и да не щади средства да стори това в разнопосочни сфери – няма съмнение, че почти 38 години от последния голям спортен форум на нейна територия страната ще организира пищно и запомнящо се първенство при това без опасност от бойкот на Западния свят.

01 декември, 10

Енергиен театър

Категория: Стари публикации

Разиграването на театър често е част от по-голямата игра на международната политика. Днес премиерът Борисов показа мускули и заяви, че преговорите с руската „Росатом” по изграждането на АЕЦ „Белене” ще продължат само ако руснаците се извинят, че преди 4 години са заблудили България за реалната цена на проекта. Дали „играта” на българския премиер пред шефа на „Росатом”, Сергей Кириенко, в действително цели по-твърда позиция в българо-руските енергийни отношения или пък е поредният маскарад пред родната публика скоро ще стане ясно – факт е обаче, че при посещението на „големия играч” Владимир Путин преди две седмици нямаше разиграване на пиеси, може би защото истинските решения в Русия се взимат не от формалните шефове на държавните компании, а от „господарите” на Кремъл.

Министър Цветанов вчера убедено заяви, че „МВР определено се е справило с тежката организирана престъпност” , а правителството още има пред себе си повече от половината мандат за нови постижения – само коварната съдебна система може да опорочи походът към пълна победа срещу подземния свят, но и тя ще бъде поставена на място. Сегашните управляващи с възхитителна лекота обръщат логиката на политически процес, самопоставяйки си с лекота високи оценки в различни сектори. Интересно е обаче какво мислят българските граждани за поредния „успех” и дали тяхното ежедневно усещане за сигурност се е повлияло положително от този факт. (или казано по-друг начин, възможно ли е показната полицейска активност и повсеместен натиск към правораздавателните институции да накарат едно приемащо се за демократично общество да се почувства по-сигурно)

17 ноември, 10

Кой национализира

Категория: Стари публикации

Боливийският президент Ево Моралес обяви вчера, че тръгва към национализация на пенсионната система на страната заедно с пакет от смайващи популистки мерки. Идеите за национализиране на частни пенсионни фондове между другото е популярна напоследък най-вече сред държави с прогресивни лидери като Ево Моралес и Уго Чавес - факт, който трябва да се вземе предвид от нашите управляващи при техните бъдещи планове. От друга страна, някой трябва да подшушне на боливийския президент, че държавно монополизирания разходо-покриващ модел е нещо, което се опитват да трансформират всички бивши социалистически държави, желаещи да закрепят пенсионните си системи.

10 ноември, 10

Измамна носталгия

Категория: Стари публикации

Носталгията по отминалите славни години на социализма в България спохожда различни хора, живели по онова време, без значение от причините за това, възрастта им, близостта с тогавашната власт или позицията им в сегашната. За съжаление тази носталгия почти винаги се проява в предаването на откъслечна информация и недостоверни твърдения, предизвикващи поредната порция топли чувства у „носталгиците”, но и откриваща поле за грешни изводи у младите поколения, които не помнят миналия режим. Премиерът Борисов например в неделя заяви, че „да достигнем икономическия ръст на тогавашната държава, би било огромен успех за всяко правителство”*, но днес икономистът Георги Ангелов показа статистика, разбиваща всякакви основания за подобно твърдение ** и доказваща, че ако комунистическото командно стопанство можеше да бъде конкурентноспособно на работещата при върховенство на правото пазарна икономика, социализмът просто нямаше да рухне.

В началото на своя мандат управляващите показаха желание за еманципиране на България и извеждане на страната от руската сфера на влияние като през юни тази година след среща с посланиците на ЕС у нас  правителството демонстрира намерението за преосмисляне и желание за твърда политика по т.нар. общи енергийни проекти. Днес обаче пред ИТАР-ТАСС премиерът Борисов е заявил, че „подкрепя с цялото си сърце АЕЦ Белене.” Или изказванията на българския министър-председател се променят на 180 градуса в зависимост от това, пред кого ги прави, или пък е решил да подготви почвата за посещението на Владимир Путин на 13 ноември, когато двамата ще си „поговорят хубаво”.

Президентът Първанов стяга партизаните си „за бой” като датата, в която се очаква той да обяви своя проект е 11 ноември, „Денят на победата” (неговата преди 9 години, когато поведе на първия тур). Само две седмици до „началото”, а все още няма конкретна програма, няма ясни лица, няма структури, само летящи в публичното пространство догадки. Българският политически живот навлиза в поредната фаза на раздвижване, но най-ясния индикатор за това не е конкуренцията на алтернативни идеи, а разразяващата се в последните седмици поредна компроматна война – ясно е какво можем да очакваме от президентския проект, въпросът е колко хора ще се подлъжат  от тази мнима алтернатива!

27 октомври, 10

Държавно

Категория: Стари публикации

Победоносното настъпление на Уго Чавес срещу представителите на частния капитал на венецуелска земя продължава. В типичния си стил на народен водач в телевизионна реч той е обявил вчера своето решение за поредната експроприация на местния клон на голяма американска компания - без излишна конкретика той е стъпил на необоримия аргумент, че частната фирма просто е „експлоатирала венецуелците и е изнасяла техните пари.” Темата за национализацията под различна форма е актуална напоследък и у нас, но слава Богу, лидерът на българското правителство е отворен към компромиси и готов да помисли поне една вечер по аргументите на отсрещната страна преди да отсече финалното си решение.

22 октомври, 10

Затвор за виц?

Категория: Стари публикации

Вчера правителството е приело поправка в Наказателния кодекс, предвиждаща до 4 г. затвор за всеки, който си позволи да пише или говори публично по дискриминативен начин за различия по семеен, социален, възрастов или политически статус. Ясно е, че подобна мярка е в изпълнение на европейски изисквания за защита от дискриминация и ксенофобия от различен тип, но друг е въпросът доколко българските магистрати могат да дават правилна преценка при използването на подобна правна възможност, за да има баланс между защитата на различията и свободата на изразяване на мнение(свободното слово.) Пораждането и призоваването на омраза към различния е проява на нецивилизовано поведение и все пак едва ли искаме да се върнем във времената, в които за един “неправилен” виц можеше да попаднем в затвора.

Днес парламентът ще обсъди искането за организирането на национален референдум за членството на Турция в ЕС. Темата в действителност пряко засяга интересите на България  и страната ни трябва да има активна позиция, ако иска да заеме лидерска балансираща роля на Балканите. Много внимателно обаче трябва да се помисли доколко удачно би било едно подобно допитване до българския народ – от една страна се поставя въпрос, който ще подлежи на общо европейско решение след ясно изпълнение на определени изисквания и параметри от нашата съседка, от друга, все пак ще се подложи на питане тема с недобре обмислени последици от една такава кампания и резултатите от подобен референдум.

Днес бе официално открит Европейския политехнически университет в Перник, чието създаване и акредитиране предизвика горещи дебати в последните месеци. Критиките донякъде бяха необосновани, защото в крайна сметка съществуването и развитието на едно частно учебно заведение трябва да зависи от покриване на определените държавни стандарти, от гарантиране на качествени образователни услуги и най-вече от отговаряне на изискванията и търсенията на пазара. И все пак, днешната церемония с масирано присъствие на представители на управляващи, показва една подкрепа, която не е ясно доколко ползотворна може да се окаже за дългосрочно изпълнение на изброените по-горе критерии .

05 октомври, 10

Ефектът на бремето

Категория: Стари публикации

Година след като намали осигурителната тежест кризата в пенсионната система явно принуждава правителството да даде заден и да предложи увеличаването на вноските за пенсии и за безработица общо с 3 процентни пункта. Ситуацията наистина е тежка, но трябва да се помисли дали очакваният от това увеличение положителен ефект за бюджета на държавното обществено осигуряване няма да бъде „погълнат” от неизбежната вълна от „изсивяване” на доходите. Заради нереформираната ни пенсионна система и неефективен пенсионен модел българските граждани масово приемат осигуровките като чисти данъци, а натрупваната с години загуба на доверие е първа предпоставка към избор на скритите плащания вместо осигуряването на по-високи суми.

България е страната шампион по брой прокурори и  съдии на глава от населението в ЕС, стана ясно от семинар на Висшия съдебен съвет. Сравнявайки ефективността и скоростта на правораздаването у нас с това в други европейски държави, то със сигурност можем да заключим, че при установяване на бленуваното върховенство на правото не може да помогне марксисткият принцип, че „количествените натрупвания, водят до качествени изменения.” Когато една система е изначално увредена (в следствие на грешни конституционни постановки), резултатите от това увреждане в комбинация с персонална недобросъвестност водят до хронични дефекти, които не само не се поправят с увеличаване на служещите в нея, но дори напротив, водят до увеличаване на неефективността – въпросът е защо данъкоплатците трябва да издържат раздут щат в система, която така или иначе  НЕ върши добре работата си?”

23 септември, 10

И кариера, и семейство

Категория: Стари публикации

Вчера евродепутатът Личия Ронзули направи интересна демонстрация, явявайки се с едномесечната си дъщеря на сесия на Европейския парламент* – нейният призив беше да се обърне внимание на трудностите, които съвременните жени изпитват при съчетаване на „бременността и работата, на професионалния и семейния живот.” Като лекар, специалист по репродуктивно здраве, знам, че трудностите в съчетаването на тези задачи много често кара младите жени и семейства да отлагат създаването на деца, което не рядко води до проблеми на по-късен етап. В 21 век не бива да се допуска „кариерата” и „семейството” на една жена да се разглеждат в алтернативно взаимоизключване, защото в крайна сметка създаването на едно дете е преди всичко съчетаване на планиране и отговорност на неговите родители и икономически обоснованата намеса на държавата (необходимостта от създаването на квалифицирани кадри).

22 септември, 10

Криза след кризата

Категория: Стари публикации

Вчерашен анализ на агенция Ройтерс заключава, че лошото образование в България възпрепятства развитието на икономиката ни, а доскорошната инвестиционна привлекателност на страната заради ниското облагане и евтината работна ръка постепенно се помрачава от липсата на подготвени кадри. В рамките на месец за втори път засягам темата за образованието, но тя е ключова за всеки дясномислещ човек и би трябвало да част от стратегическите приоритети на всяко дясно правителство. Сегашната криза кара правителството да налага икономии в редица приоритетни сфери, но една държава, която „спестява” от доброто образование и квалификация на своите граждани, обрича себе си и тях на постоянна криза, дори след като икономическите и финансовите трудности в световен мащаб са приключили.

10 септември, 10

Fin de la Revolucion

Категория: Стари публикации

Фидел Кастро е признал в интервю за американско списание, че икономическият модел на Куба вече не работи - интересна международна новина, подходяща за всички, носталгично празнуващи 9-ти септември в България. Човек несъмнено помъдрява с възрастта, а и както гласи една стара максима, грешно приписвана на Чърчил: „който на младини не е комунист, няма сърце, който на старини е комунист, няма ум.” Ако мога обаче да използвам друг вече истински цитат на Чърчил, то причината за предизвестения крах на всеки социалистически икономически модел е в разликата с пазарното мислене, много точно описана от думите му:„социалистите считат за порок печалбата, а аз - загубата.”

Тази седмица в Министерския съвет разиграват играта „тука има-тука нема” с парите за държавните болниците – заиграването започна във вторник, когато премиерът призна, че са нужни още 205 млн., но пари ще има и по познат маниер потупа министър Дянков по рамото и го прати да ги дири от някъде. В четвъртък в ранния следобед министърът уж е потвърдил нуждата от допълнителни средства, но му трябвало поне седмица, за да реши откъде да ги намери, в края на деня обаче г-н Дянков е отрекъл, че е поел подобен ангажимент. Ситуацията е сложна, недостигът тежък, но с подобни публични акробатики няма как да се разреши тежкото положение, освен ако финансовият министър не притежава или магически печатарски способности, или иманярски  умения за откриване на заровени съкровища.”

01 септември, 10

Туристи зад граница

Категория: Стари публикации

В последния августовски ден НСИ публикува информация, че кризата не е задържала българските туристи в родните курорти. Данните са предварителни и са за предваканционния период април-юни, но демонстрират, че българските потребители, тук в ролята на туристи, се възползват все повече от възможността си на избор – патриотизмът не е достатъчно условие да задържи българите в родните курорти, те просто се насочват към място, което предлага по-добро качество, по-учтиво обслужване и по-примамливи удобства на сходни цени. Положителното на всяка криза е, че дава поле за размисъл и оздравителни процеси и ако туристическите предприемачи не поправят неадекватното си бизнес поведение и отношение към клиентите, просто ще продължат да губят своите посетители за сметка на курортите в южните ни съседи.

Последното проучване на Евробарометър установява, че българите са „депресирани оптимисти.” Данните от анкетата на европейските статистици беше публикувана във в. Дневник и в електронния вестник Всекиден. Резултатите от допитването заслужават коментар най-малкото, защото за пореден път демонстрират, че за да могат правилно да бъдат разтълкувани съвкупност от мнения, трябва много добре да се познава обществения фон и народопсихологията на анкетираните.

Няма българин, който на директен въпрос „как си” да каже „добре съм.” Този социален подход към обкръжаващата среда, случващите се събития и връзката с персоналния просперитет е вграждан столетия в съзнанието на народа ни. Неговото съвременно проявление е наблюдаваният повсеместен гласно изказан песимизъм без значение от реалното състояние, вътрешно усещане и успехи на заявяващия го. Българите сме научени да сме недоверчиви и подозрителни. Самият факт, че някой ни пита дали сме добре, често е достатъчна предпоставка да отговорим смирено в негативна посока в страх да не обърнем хода на съдбата, да не разгневим вселената или да не предизвикаме тъмните сили. В най-добрият случай отговорът може да достигне до „горе-долу.” Това си е чиста форма проявление на насаждания ни вековен страх. Страх от поробителя, от бирника, от държавата или от Господ. Ако един американец бъде попитан как е, той дори и да има само 5 долара в джоба ще отговори уверено, че е супер, защото в противен случай ще го помислят за некадърник. Един българин обаче никога няма да се похвали, че е добре, смятайки, че има опасност веднага да се задействат свръхестествените механизми, които да го „поставят на място” и да му отнемат постигнатото. И това няма нищо общо с желание за скромност например. Не знам дали друг народ по света има поговорка като нашата „Много добре, не е на добре!”

Бедността обикновено е една от водещите причини за песимизма относно личното положение на един индивид. И все пак българското усещане за немотия е особено, ако го сравним с бедността в световен мащаб. Дори и най-бедните хора в селата, не страдат от тежкото недохранване и липсата на елементарни житейски условия на хората в Африка, части на Азия и определени райони в Южна Америка, където въпреки несгодите имат много по-различно светоусещане. Ясно е, че всичко е относително.  В никакъв случай не твърдя, че българите като цяло са богати, но със сигурност са по-недоволни и по-депресирани от положението си, отколкото много други народи в по-тежко състояние. Изследването на Евробарометър показва, че 53 % от българите оценяват като „лошо” личното си положение. В държавите на ЕС, разбираемо от наша гледна точка, средният процент е 30%. 68% от сънародниците ни смятат, че финансовото им състояние се е влошило, докато в ЕС такова мнение споделят 34 %. Разликите са фрапиращи, предвид факта, че големите европейски икономики понесоха далеч по-драстично кризата, отколкото това се случи у нас. Субективно следейки посещаемостта и оборотите на различните молове, магазини, ресторанти и т.н. и в големите, и в по-малките български градове, стават съмнителни заявките за подобни финансови затруднения. Вярно е, че така или иначе финансовото състояние на българските семейства никога не е било чак толкова добро, но гласно заявеното влошаване е чисто и просто проявление на народопсихологията, за която говорихме по-горе.

Но забележете как целият този начин на мислене се обръща, когато се зададе въпрос, нямащ пряко отношение към благосъстоянието на анкетирания българин. 42% от сънародниците ни приемат състоянието на европейската икономика за добро, докато средния процент за останалите граждани на Съюза, оценяващи я положително е 22%. Оптимизмът на българина за световното икономическо развитие в следващите 12 месеца също се различава от мнението на останалите европейци. У нас 39% очакват подобрение, а едва 6% влошаване, докато в Европа, процентите са съответно 23% и 30%.

Ето как на практика става възможен оксиморонът да бъдем едновременно „депресирани” и „оптимистично настроени”. В крайна сметка подобни статистически изследвания показват не толкова реалното състояние, а народопсихологията на анкетираните. Всеки анализатор, който не отчете националните особености, рискува да извлече доста погрешни изводи от данните на Евробарометър. А те доказват, че българите сме уравновесени хора, научени на предпазливост и мъдрост от живота. Подозрителността дебне във всеки един от нас и затова ни е вродено да знаем как да отговаряме на анкети. 

Миналата седмица НСИ публикува информация за подобрение на бизнесклимата в България през август. Оптимизмът у българските предприемачи и мениджъри лека-полека се завръща и това е обнадеждаващ косвен показател, че процесът на икономическо възстановяване настъпва с леки стъпки. Субективните мнения, изказани от представители на частния бизнес, могат да се приемат за достоверна преценка, поради факта, че именно реалният сектор е двигателят за завръщането към икономически растеж. Смятам, че кейнсианските напъни за мощна държавна намеса за коригиране на обективните пазарни процеси рядко постигат еквивалентен на извършените разходи ефект. И все пак днес си припомних, колко важна е ролята на държавата и най-вече на нейната администрация за създаване на благоприятна среда, която ако не да насърчи, то поне да не пречи на частната предприемчивост.

В петък трябваше да си извадя важен документ и понеже познавам работата на администрацията предварително си бях освободил от задачи част от деня. Какво се случи: Стартирам, както смятах, че е редно, от районно управление на МВР. Там ми казват, че съм сгрешил и ме пренасочиха към Централно управление на полицията до Лъвов мост. Пътувам до там, търся място за паркиране, намирам, влизам и отново се оказва, че не съм на правилното място. В Централното управление недоумяват, че са ме пратили при тях и искат телефона на хората в районното, за да ги питат защо са ме пренасочили неправилно. Естествено нямам такъв телефон. Все пак ми дават нова насока и ми казват, че учреждението, което ми трябва е близо до Централна гара, зад ЖП управление. Намирам адресът и попадам на централното управление на охранителна и транспортна полиция или нещо подобно. И там обаче удрям на камък, но девойката на информацията ми съобщава, че това е общото административно управление, а учреждението, което ми трябва е две улици нагоре. Тръгвам отново и през две пресечки най-накрая намирам правилното място, но това не се оказва края на одисеята. На регистратурата ми съобщават, че ще извикат дежурният. Той слиза и ме информира, че за искания от мен документ е нужно да представя копия на четири други различни документа. Оказва се, че човекът ме познава във връзка с някакво лечение в миналото и на добра воля ме улеснява като ми дава за попълване два необходими за получаване на искания от мен документ формуляра. В крайна сметка разбирам, че трябва да направя копия и да попълня споменатите четири документа, да се върна в същото учреждение, да ги подам и до една седмица ще ми бъде издаден съответния документ. Същевременно трябва да платя административни такси за две услуги – два пъти по 5 лв. Абсурдното е, че за тези 10 лв. трябва да заплатя на обслужващите банки общо 6 лева такси за превод.

Слава богу, че бях психически подготвен за цялото това административно размотаване и си бях освободил достатъчно време. Предполагам, че ежедневно хиляди хора в страната са подложени на подобно ходене по мъките, когато им се наложи да взаимодействат с държавната администрация. Преди 10 ноември, всеки който искаше да се освободи от тези изкуствени бюрократични усложнения, трябваше да има връзки.  Сега след 20 години демокрация обаче се оказва, че държавният апарат е станал дори още по-тромав, а бюрократичната машина се е утежнила. Чиновниците вътре в нея, придържайки се към буквата и запетайката на наредбите, са напълно непоклатими, освен ако самите те на добра воля не решат да са по-снизходителни. Съзнавайки тази своя „сила”, те много често я използват за нерегламентирано събиране на допълнителни стимули „под масата”. През социализма бяха необходими връзки, а сега те не са достатъчни, трябва да се „мотивира” най-често с пари отстъпчивостта на чиновника. Може би това кара много от тях да не се отказват от „държавната службичка.”

Петъчният ден ми припомни, че ако реши, държавната администрация, опирайки се на буквално изпълнение на всички легални механизми, на наредбите и законите, може да блокира за определен период работата на всички, които зависят от нейните решения. Всеки предприемач трябва да изразходва допълнително време или ресурси, за да подържа в ред взаимоотношенията си с този апарат. С други думи, на фона на подобряващата се стопанска конюнктура и повишаващия се бизнес оптимизъм, стои бездушната бюрократична машина, която не само, че няма да направи нищо, за да подпомогне този възстановителен процес, а допълнително ще забави неговите темпове.

27 август, 10

Разтърсване

Категория: Стари публикации

Министър Игнатов заяви, че българското висше образование и наука се нуждаят от „разтърсваща реформа.” Няма съмнение, че ако се запази сегашното състояние на академична летаргия и неефективност, на остарели методики на преподаване и контакт между преподаватели и студенти, на несъобразяване с нуждите на пазара, царящи в голяма част от българските университети и научни звена, то България никога няма да просперира. Необходима е радикална стратегическа промяна, в противен случай се самообричаме да се превърнем в  неконкурентоспособна нация от обслужващ персонал, предлагаща “мускули” на един глобален пазар, в който все повече ще се търсят “мозъци”.

В. Дневник днес алармира, че бюрокрация и липса на активност възпрепятстват използването на предвидените евро-средства за популяризиране на предимствата за инвестиране в България и разширяване присъствието на българските предприятия на световните пазари. Този път не злоупотребата с ресурси по европейските програми, а безхаберието на администрацията и пасивността на родния бизнес, „замразяват” отпуснатата от ЕС помощ. Щом в ситуация на криза и недостиг на средства продължаваме да „проспиваме” подобни възможности, то няма как да очакваме скоро да се възползваме пълноценно от членството си в ЕС  и да достигнем европейските стандарти на живот.

В последните дни темата за орязаните бюджети на държавните болници предизвика разгорещена дискусия. Лекарите, работещи в тези лечебни заведения, се готвят за протести, макар всъщност най-ощетените да са други. Тежестта ще бъде понесена от всички български пациенти, които не могат да си позволят други здравни грижи освен предлаганите в държавните болници.

В България една значителна, макар и недостатъчна, сума от от брутния вътрешен продукт се  използва за здравеопазване. Въпросът е, че огромни потоци от финансови средства не се следят адекватно, не се маркират, не се анализира как точно тяхното харчене може да бъде оптимизирано, за да се получат ефективни резултати. Някой злоупотребява с част от този ресурс, но поради липсата на обща стратегическа визия за промяна, опитът за ограничаване на харченията сега се извършва по възможно „най-касапския” начин. В настъпващата кризисна ситуация на недостиг на средства, правителството по чисто социалистически маниер се насочва към най-просто решение като лимитира средствата на болниците.

В крайна сметка обаче тези лимитирани бюджети, които сега бунят духовете, нямат нищо общо със същинския проблем. Те просто са негово проявление - явяват се мярка за справяне с опасността от скорошно изчерпване на ресурса на НЗОК и по-нататъшна пълна невъзможност да се плащат здравните грижи. Действителният проблем е в това, че след като Касата не може да плаща за медицински услуги, то някой трябва да поеме тяхното плащане. Не можем да искаме от НЗОК да се махнат делегираните бюджети, защото просто явно няма друга възможност. Въпросът обаче е кой ще плаща след изчерпване на парите в лимитираните болнични бюджети, ако не искаме болниците просто да спрат да работят. Сегашното механично спестяване е неподходящо и нехуманно и тук управляващите заслужават сериозна критика, защото за разлика от други сфери орязването на средства в здравеопазването се изчислява в човешки животи.

Прагматичния отговор на горния въпрос обаче предполага две работещи възможности – или ще доплати пациента, дали чрез допълнително осигуряване или директно от джоба си е негово решение, или ще плати държавата. Логичното решение е просто като ясен ден. След като Касата достигне лимита си, то държавата трябва да открие механизъм да заплаща здравните дейности и грижи за онези, които нямат възможност да го сторят.

Неведнъж съм казвал, че финансирането на здравеопазването у нас трябва да почива на няколко ясни финансови стълба. Първият е солидарната здравно-осигурителна система. Тя трябва да включва заплащане на всички здравеопазни дейности, които се извършват на ежедневна база. Гражданите, които умишлено или поради немарливост не се осигуряват трябва да бъдат санкционирани с цялата тежест на закона.

Здравносигурителната ни система обаче е крехка и недостатъчна и не може да покрие разходите по хронични, онкологични и други тежки заболявания, инвалидизации и т.н. Тук е изключително необходимо наличието на един втори стълб на финансиране, чиито средства да се набират от данъци. Държавата трябва да бъде подготвена и да не кара гражданите, страдащи от изброените по-горе групи болести, да чакат по месеци за полагащите им се медикаменти и лечение. Правителството чрез Министерство на здравеопазването трябва да осигури постоянно наличен ресурс за различни здравни програми. Тези програми могат да бъдат за дофинансиране на здравни дейности за непривлекателни региони, за тежест на заболяването, за социално значими заболявания, за ефективност на лечението, включително и за профилактика. По този начин, онези лечебни заведения, които поемат по-тежки заболявания или/и се намират в по-неблагоприятни райони на страната, ще имат възможност за допълнителна финансова подкрепа, независимо от формата на собственост. Само така, те ще бъдат стимулирани да се занимават с тези дейности. Без този втори стълб на финансиране усилията на НЗОК са обречени на неуспех. Така се проявява регулиращата социална роля на държавата в условията на пазарна икономика.

Освен това е необходим и още един трети стълб - допълнителното доброволно осигуряване. Налице са над 20 частни здравни фонда, които все още не могат да разгърнат своята дейност. Нужно е при ясно формулиране на заплащането на основния пакет от НЗОК да бъде регламентирано не заместващо финансиране от частните здравно-осигурителни дружества, а такова, допълващо финансирането на Касата. Всеки, който разполага със средства и иска да получи по-специални грижи, да му бъдат извършени по-задълбочени скъпи изследвания, да направи избор на точно определени специалисти, които да го лекуват или оперират, да лежи в отделна стая с VIP условия и т.н. трябва да има възможност да получи това в зависимост от допълнителния ресурс, който е заделял в частни здравноосигурителни фондове. Този трети стълб трябва да включва заплащане от страна на държавата на допълнително здравно осигуряване за всеки гражданин в неравностойно положение, който докаже, че няма възможност сам да си поеме такова.

Когато нещата бъдат поставени на тази ясна основа и стане ясно колко плаща НЗОК, колко доплащат пациентите и колко плаща държавата за специални здравни програми и за социално слабите граждани, то могат да се търсят различните възможности за балансиране и недопускане на сегашното механично орязване на бюджетите на болниците. Нищо сложно и нелогично няма в изброената схема на финансиране, още повече , че и парите са налице , но нейното прилагане продължава да се отлага. Вместо това се прилагат разни временни „пожарни” мерки. Те ще предизвикат поредния протест на съсловието, от който пък ще излезе нова серия от напълно неизпълними предложения. „Притиснатото” правителството ще ги приеме на думи, но накрая отново нищо няма да бъде свършено. Така си върви „здравната” реформа в България открай време. 

 


След решението на лекарите от държавните болници да излязат на протест през септември, премиерът Борисов използва познатата тактика на привикване на интимен разговор на лидера на съсловната организация. Без капка ирония трябва да признаем, че министър-председателят е специалист по „гасене на пожари”, срещата лице-в-лице с неговата харизма често е напълно достатъчна да охлади бунтовните страсти.  Това е майсторско изпълнение -напрежението привидно е овладяно, позициите „сближени”, всички си благодарят от сърце и все пак нито един от проблемите не е решен.

Лимитираните бюджети на болниците, които отново бунят духовете,  са проявление или дори механична мярка за справяне със един сериозен проблем, а не неговата причина – въпросът е кой ще плаща за медицинските услуги след като НЗОК вече няма да може. Сега в настаналата истерия ще се загуби възможността за прагматичен експертен отговор и отново някой ще мобилизира съсловието за протест, за да се поискат мерки, които няма как да бъдат изпълнени. Няма по-добро за управляващите да се съгласят на думи с невъзможни неща, за да може по-късно отново нищо да не се свърши и ситуация да си продължи по старому.

 Предлагам на вниманието на читателите на блога вчерашното ми интервю пред сайта Всекиден (www.vsekiden.com) по повод отмяната от Административният съд - София град на заповедта на Фонда за асиситирана репродукция, с която се налага ограничение до 43 години за извършване на ин-витро.

 

Д-р Щерев, стана ясно, че Административният съд – София град е отменил заповед на Център „Фонд за асистирана репродукция“, с която се налага възрастово ограничение до 43 години за извършване на ин-витро процедура. Днес обаче пред “Всеки ден” от здравното министерство обявиха, че вече са се обърнали към ВАС и обжалват решението. Вашата позиция каква е, грубо казано на чия страна сте?

Ние, всички специалисти в България, които работят по репродуктивни технологии, имаме консенсус. Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве изпрати позицията си до Министерство на здравеопазването. В него твърдим, че наложената мярка е дискриминационна. Не може да се казва в една разпоредба до колко години трябва да се лекува еди-кой си. Критерият трябва да е друг – когато няма условия за лечение, когато няма яйчников резерв, жената може да бъде и на 20 години, тогава е безсмислено да се провежда лечение. Но да кажеш, че до 43 години трябва да се лекува една жена, е безсмислица. Ние предлагаме възрастта да бъде до 50 години, защото жените могат да забременеят до тази възраст. В много европейски страни границата е 50-51 години. Когато става въпрос за сурогатно майчинство, смятаме, че ограничението във възрастта трябва да е същото – за да може да има една житейска перспектива пред жената, да може да отгледа това дете поне до 20-годишна възраст.

Но така се получава едно невероятно противоречие – от една страна, вие лекарите сте за отмяна на подобно ограничение, от друга, неправителствените организации също смятат, че жената трябва да получи шанс, докато още е фертилна. И от трета, здравното министерство, които искат да запазят статуквото и обжалват решението на Административния съд.

Законите и наредбите трябва да удовлетворяват потребностите на хората. Разпоредбите не са “свещени крави”. Ние ги изпълняваме, но когато един закон е лош, той просто трябва да бъде променен. Какво значи сега това, че министерството мислело по друг начин? Ами да си променят наредбата (става дума за Наредба № 28 от 2007 г., с която се налага възрастовото ограничение – б а.). Ако не знаят, да питат. Ако не питат, да четат и да се научат по какъв начин трябва да се реши този въпрос. Не можеш да дискриминираш хората на база възраст. Не можеш да казваш – ще лекуваме хората до еди-коя си възраст, откъде накъде?! Защо?

Потърсихме мнението и на Лъчезар Иванов – като представител на управляващата партия, като гинеколог и…

На кого? Лъчезар Иванов първо не е гинеколог. Второ, може да има различно мнение, но какво от това?

Неговата теза е, че жените, заслепени от желанието си да имат дете, понякога са готови да рискуват живота си и лекарят е този, който ще ги възпре.

Мнението на Лъчезар Иванов е като на парламентарист. Той не е специалист по тези въпроси. Всички специалисти в България, събрани на едно място – на ежегодния ни конгрес, с консенсус, без различие в мненията ни потвърдиха тази теза, която изказвам. Това не е мое лично мнение, а на всички специалисти по репродуктивна медицина. Лъчезар Иванов не е такъв специалист. А който не се съобразява с мнението на специалистите, животът показва, че след време той губи. Управляващите не трябва ли да се вслушват в мнението на специалистите и на пациентите и да направят всичко възможно в интерес на потърпевшите?

Зам.-председателката на Сдружение “Зачатие” Стефка Сарафова-Захариева твърди, че жени, преминали пределно допустимата възраст, отиват в чужбина, за да се подложат на ин-витро процедури. В Чехия например. Вие чувал ли сте за това?

Чувал съм, разбира се. Поне веднъж в седмицата идва една жена след 43 години и аз я връщам, защото изпълнявам разпоредбата, която е лоша, дискриминационна и е против интересите на българските граждани-осигурени данъкоплатци. И сега заради упоритостта на някои чиновници в Министерство на здравеопазването, ние да се съгласим и да вдигнем ръце? Е, няма да стане това нещо. Хората протестират, с пълно право. Атакували са пред Административния съд, пред Комисията за защита от дискриминацията – там давахме мнение. Сега чакаме ВАС. Само че докато (компетентните органи –б.а.) се произнесат, да не станат жените на 100 години. Въобще в България някой като седне на стола на управляващите, почва да мисли, че е на Олимп и под него са само простосмъртни. Вместо да се вслушва в това, което казват хората, които разбират от даден въпрос. Колкото по-малко знаеш, толкова по-малко питаш и се съобразяваш с мнението на другите, това е стара истина.

Чие трябва да е решението за подлагане на ин-витро процедура – на жената, на лекуващия я лекар или на централизирана Експертна комисия, която да разглежда всеки казус над 43 години?

Най-важно е едно лечение да има смисъл. За да има смисъл, се правят т.нар. тестове за яйчников резерв. Ако има яйчников резерв, ще се прави лечение. Ако няма, тази жена може да е и на 25 години, какво ще лекуваш, като няма яйцеклетки? Значи този метод не може да се ползва. Искам да кажа, че критерият не бива да бъде възраст, а трябва да се отчита има ли яйцеклетки в яйчниците или не. От друга страна, на 51-годишна възраст аз не зная случай една жена да е забременяла по естествен начин и да е родила. Така е, защото в яйчниците вече няма яйцеклетки. В такъв случай тази възраст трябва да се обяви за пределна, след която няма смисъл да се прави такова лечение. Ние наскоро имахме жена, която е на 50 години. Роди при нас. Смятали са, че има тумор, а тя си е забременяла и роди живо и здраво дете. Т.е. това нещо може да стане, но след 51-годишна възраст на практика е невъзможно, от собствени яйцеклетки. Това е разумната граница. Трябва да се има предвид и нещо друго.

Възрастта за раждане на първо дете се увеличава. Ако преди 50 години възрастта за раждане на първо дете бе между 20 и 24 години, днес масово жените раждат първо дете около 30-годишна възраст. И много жени искат да забременеят след 40-45 години. Когато те имат възможност за това, защо трябва законът да ги ограничава? Заради ограниченото мислене на някакъв чиновник ли? С тази разпоредба лекарите нямат нищо общо, но щом я има, те трябва да се съобразяват с нея. Но тя трябва просто да се промени.

Да разчитаме, че с решението на ВАС промяната ще стане наложителна…

В сегашното ограничение няма никаква логика. Рано или късно ще се промени, но този, от когото зависи, трябва да бъде по-малко твърдоглав. Няма начин да не се промени.

Обсъждал ли сте темата със здравния министър Анна-Мария Борисова?

Аз на нея й писах писмо.

И какво?

Нямам отговор. Е, не държа да ми отговаря, въпросът е тя да бъде информирана, защото тук става въпрос за възможностите на жената да се лекува. Не може, когато има такава възможност, наредбата да забранява. Доста е странно, не мога да го приема.

Във вашата клиника на колко жени годишно отказвате лечение заради навършена възраст?

По една на седмица със сигурност. Моите колеги също. Т.е. по 3-4 жени биват връщани седмично, защото са навършили 43 години. Презумпцията е следната – тъй като възможността една жена да забременее след 30 години пада, след 35 – вероятността е по-малка, след 40 – още по-малка. Затова Фондът за репродуктивно здраве решава да не плаща за тези случаи, за да се използват по-ефективно даваните пари. Но бременността не е изключена и при жени над 35-40. И тук идва разликата – в наредбата е записано, че жените трябва да се лекуват до 43-годишна възраст, което е дискриминационна мярка за всички жени, независимо дали плаща фондът, държавата, Касата или те сами си плащат. Това е глупавото. Ако фондът иска да плаща само на жени до 30 години, защото тогава забременяват до 50 %, той има право да определя правилата. Лошото е, че фондът се ръководи от Наредба № 028, която е за всички случаи – това е разликата и това е глупаво, смешно и неприемливо. Това трябва да се промени. Дали ще го промени този или друг министър, няма значение. Един ден промяна ще има.

05 август, 10

Дипломатичност

Категория: Стари публикации

В последните месеци управляващите отправиха сериозни критики към миналата власт за назначаването на „парашутисти” и неподготвени кадри в посолствата и консулствата ни. В същото време става ясно, че Димитър Туджаров (Шкумбата) ще е новият консул на България в Чикаго, където ще си партнира с нашумялата преди време с полу-голата си фотосесия Лила Георгиева - лицето на държавата ни в един от най-големите американски градове ще бъде представено от народен комедиант и разкрепостена млада дипломатка. Добрата дипломация винаги е изисквала комбинация между елегантно чувство за хумор и дискретен чар, но друг е въпросът дали тези „дипломати” имат капацитета да подържат такива  изискани дипломатически отношения в един град, където българите никак не са малко.

Българската стопанска камара алармира, че в България започва да се наблюдава притеснителен недостиг на квалифицирани инженери и лекари и  че от страната ни изтичат онези инвестирали  дълги години в своето развитие специалисти, които могат да упражняват професията си навсякъде по света, където им предлагат добри условия. Това е резултата  от  дългогодишното отсъствие на стратегическа управленска политика по отношение на два ключови сектора – на образованието и на здравеопазването. Липсата на напредък в реформите, на адекватно отношение и финансово стимулиране спрямо уменията и усилията им демотивират висококвалифицираните професионалисти, гонейки ги от България, а отсъствието на държавническа визия за бъдещето пък възпрепятства подготовка на нужните ни конкурентоспособни кадри занапред.

Раширявам рубриката „Граждани за демокрация” с още един материал, този път от личния блог на политолога Владимир Шопов. В него авторът говори за „ремисия” на популизма в страните от бившия соцлагер от Централна Европа. Една от тезите му е, че участието в управлението води до смекчаване на популисткия заряд и радикалната анти-системна и анти-статукво реторика. Анализът на г-н Шопов може да се използва за извличане на косвени насоки за една прогноза за българския политически живот – дали ще последваме примера на централноевропейските държави в посока на постепенна нормализация и рационализиране или пък залитането по популистки послания ще продължи. Второто означава, че периодът на социална трансформация и политически преход у нас не е приключил, защото популизма избуява именно в общества, подложени или на революционно напрежение или в процес на промени и съзряване. Прилагам целия текст на статията на Владимир Шопов, чийто оригинал можете да прочетете от неговия личен блог от следният линк: http://vladimirshopov.wordpress.com/2010/07/29/%d0%bf%d0%be%d0%bf%d1%83%d0%bb%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%ba%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b8%d1%81%d0%b8%d1%8f-%d0%b2-%d1%86%d0%b5%d0%bd%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bb%d0%bd%d0%b0-%d0%b5%d0%b2%d1%80/

———————————————————————–

Популистката ремисия в централна Европа

Владимир Шопов

Тежки прогнози увиснаха над централна Европа преди 6-7 години, когато популизмът бе

(more…)

Про-кремълските руски младежи демонстрираха какво значи демокрацията в Русия в чист вид - какъв по-подходящ начин  меко да се размаха пръст срещу инакомислещите. Когато „прогресивните млади хора”  събрани на  “обучение”  с парите на руските данъкоплатци  “по своя инициатива”  си правят инсталации с набучени на колове главите на враговете на властта, то реалната демократичност на тази власт става твърде съмнителна. В крайна сметка това е  руската демократура  днес  и цял свят може да се увери  как тя  култивира  сега своя бъдещ идеологически гръбнак.

Великобритания чрез своя нов премиер, консерватора Дейвид Камерън, вчера демонстрира категорична подкрепа за еврочленството на Турция, размахвайки пръст на останалите „велики сили” на Европа за забавянето на преговорите. Германия бързо разчете този знак и чрез изказването на външния си министър не по-малко категорично отсече, че към днешна дата нито Турция е готова за членство, нито пък Европа е готова да я „преглътне.” Ясно е, че голямото боричкане между интересите на „големите” в ЕС предстои, както е ясно, че компромисът е Турция  да бъде в ЕС, но едва след като страната изпълни всички изисквания на Съюза и покрие трайно критериите за демократизиране на управлението си и укрепване на демократичните институции на светската държава,което задоволява и интересите на България.

Международният съд в Хага се произнесе, че едностранното признаване на незавимостта на Косово през 2008 не е в нарушение на международното право. Освен всичко това решение е и ясно потвърждение, че макар и с леко закъснение признаването на косовската независимост от България е било акт в правилна посока. Освен в съзвучие с международните норми, решението на страната ни беше както ясна демонстрация на нашата евроатлантическа лоялност, така и далновиден стратегически ход в защита на националните ни интереси.

 Вярвам, че една оптимално работеща държава в условията на пазарна икономика трябва да поддържа ограничен, но квалифициран, компетентен, насочен към нуждите на гражданите и данъкоплатците и не на последно място добре платен административен апарат. В последните 10 години всяко управление идваше със заявка за съкращаване на държавната администрация в началото или по време на мандата си, но неимоверно го завършваше с раздут чиновнически щат. Правителството вчера потвърди реално намерение, че ще започне прочистването на административните авгиеви обори от излишните и дублиращи се структури – да им пожелаем успех, защото досега подобно нещо не се е случвало!

Правило ли ви е впечатление, че България е страната на големите обещания и посредствените им изпълнения (или направо неизпълнения). Не говоря за политика, а за всякакъв вид ежедневна работа. Много съм се чудил защо така се получава и на какво се дължи. Днес си припомних една история от преди години като млад лекар, която донякъде дава обяснение. Бях на специализация в Института по експериментална ендокринология и химия на хормоните на тогавашната Академия на науките на СССР. Един ден акад. Жуковски от Института ме покани на обяд във ведомствения стол, който между другото ме порази със своето разнообразие и пищност на менюто, нехарактерни за научно учреждение. В края на обяда акад. Жуковски ми заръча като се върна в България да припомня на неговия приятел проф. Здравко Станчев да му изпрати обещания преди време орхидометър на Прадер (уред за измерване на обема на тестисите). Явно професорът беше обещал този уред на своя съветски колега преди време и беше забравил да изпълни обещанието си. Академикът продължи, като ми разказа, че той е специализирал преди време при самия проф. Андреа Прадер, създателят на орхидометъра.  В последствие акад. Жуковски му предложил съвместна работа като отговорът, който получил, силно го изненадал. Д-р Прадер му отказал категорично като казал, че със славяни никаква работа не върши. Естествено, академикът се позаинтересува какво е предизвикало подобно мнение. „На славяните просто не може да се разчита, отговорил Прадер, вие щедро обещавате нещо, а после дори не си и помръдвате пръста, за да го изпълните.” Силни на думите, слаби на делата – звучи ли ви познато? А проф.  Здравко Станчев така и не изпрати на проф. Жуковски обещания орхидометър!!!

Днес премиерът Борисов за пореден път се намеси и балансира „подхлъзване” на парламентарното мнозинство по промените в Закона за приватизацията. Бързата поправителна реакция от най-високо ниво е положителна практика при сегашното управление. Тя обаче концентрира прекалено много политическа отговорност за Премиера-Слънце, а и показва явно, че в младата организация ГЕРБ все още липсва синхронизация на действията и добра вътрешната комуникация.

В днешно интервю за в. Монитор* Премиерът Борисов заяви, че „коварните” ДПС са основен противник на ГЕРБ, а „опитният” Първанов е предпочитан опонент заради сговорчивостта му по важни национални проблеми. Когато водещата политическа сила продължително време няма срещу себе си алтернатива, тя получава шанса сама да издига в чин ‘противник’ избраните от нея политически играчи. Г-н Борисов умело се възползва от тази възможност, но легитимирането на определени лица може да нанесе непоправими щети за България.

Попаднах на материала на г-н Георги Ангелов на блога www.ikonomika.org за регулацията при цените на такситата и реших да го публикувам в рубриката „Граждани за демокрация. Темата е конкретно за регулативната намеса на държавата при ценообразуването на таксиметровите услуги, но тезите в нея са валидни за намесата на държавата в стопанските процеси като цяло. Съгласен съм с изказаното от г-н Ангелов, но смятам, че за жалост той не е привел достатъчно уместни аргументи и обяснение, за да подкрепи вижданията си. Това позволява в коментар на статията да се включат голям брой „дървени философи”, които се упражняват по темата, изказвайки вродените си идеи без дори да са схванали смисъла на написаното.

Ако бъдат оставени да действат наистина свободно (не чрез псевдо-либерализация под чиновническия надзор, каквато често наблюдаваме), пазарните процеси водят до един естествен баланс, който да носи полза за всички. Всяка държавна регулация създава предпоставки за чиновническо облагоденстване и естествено разкрива поле за прокарване на картелни интереси. В крайна сметка излиза, че прекомерната регулация, която уж се прави в интерес на потребителите, най-често поражда ефекти в техен ущърб. Подобна е ситуацията примерно с наложеното държавно регулиране на цените на лекарствата в България, което подържа техните цени по-високи, отколкото, ако бяха оставени на пазарна регулация. Така ще стане вероятно и с цените на такситата. В случая държавата не трябва да се насочва към свръхрегулация, а просто да изпълни ролята си на страж за спазване на правилата за лоялна конкуренция и защита срещу измами.  Ако това се случи просто няма да има нужда от друг тип намеса.

По-долу ви предлагам цялата публикация на Георги Ангелов, чийто оригинален текст можете да намерите на http://ikonomika.org/?p=4163 :

Още за пределната цена на такситата
Георги Ангелов
 
След приемането на пределна цена на такситата, ще се наложи поне веднъж годишно такситата да оказват натиск върху съответната община – за да вдигне пределната цена (а може и по-често от веднъж, ако горивата поскъпнат силно). Ще бъдат принудени, защото ако не се организират целият сектор загива. Т.е. възможно е постепенно да се създаде силна организация на такситата (съюз, синдикат – каквото и да е).

Въпросът е – таксиметровата организация стане толкова силна, за да наложи изгодни максимални тарифи, няма ли да е също така достатъчно силна, за да поиска и наложи също толкова изгодни (за такситата) минимални тарифи? Или направо да наложи единна цена на такситата (законов картел) и да премахне всякаква възможност за пазарен сигнал? А когато няма пазарен сигнал, цената може рязко да се качи нагоре, тъй като няма да е позволено някой да предложи по-евтина услуга – а цената ще се договаря между чиновници и лобисти.

Между другото, вече има синдикат на такситата – и той се стреми точно към това. Дори шефът му казва, че целта му е такситата да поскъпнат шоково и да бъдат по-малко. Дайте сила на този човек, и той ще го постигне. Край на пазара и конкуренцията – всички таксита ще станат толкова скъпи, колкото сега са само “копърките” (които са едва 1-2% от пазара).

България има най-евтините таксита в ЕС единствено и само заради жестоката конкуренция на пазара. Не че таксиметровите шофьори искат да карат на ниски цени – въобще не искат, но нямат избор, конкуренцията ги притиска. Колкото повече се регулира, толкова повече ще скачат цените.

Затова – по-леко с щурма към регулиране.

Още повече, че заради проблем с 1-2% от пазара не е разумно да се регулира целият пазар. Дори регулативистите (ако имат достатъчно здрав разум) ще се сетят за поне 10 начина, по които да се реши проблемът без да се затормозява целият пазар. Например, могат да задължат много по-скъпите таксита (много по-скъпи от средната пазарна цена) да се боядисват розови вместо жълти. Ето ти регулация, която не затормозява целия пазар, а таргетира само част от него.

Но дори това не е необходимо – повечето таксита с високи цени имитират наложени на пазара търговски марки. За този проблем си има решение, просто трябва по-бързо и ефективно прилагане. Други скъпи таксита стоят пред входа на държавната жп гара в София - и за това има решение, например близката частна автогара си е сключила договор с евтини таксита и само те спират пред нея. За летището също има решение (през всички входове да има стоянки за нормални таксита, с които автогарата има договор). Шведският подход не е лош – изискването пътникът да бъде уведомен за тарифата по подходящ начин.

Между другото, от години стои един проблем, създаден от глупава регулация - има нощна, но няма празнична тарифа – затова на празници често няма таксита, или ако случайно има, те не возят по обявената тарифа. Сега същите хора и институции, които в цялата си глупост са забравили за съществуването на празници като Нова година, са тръгнали да свръхрегулират. Пази боже.

Вчера беше гласувана на второ четене актуализацията на Бюджет 2010 г. Няма да влизам в детайли по нейните параметри - различни експерти, макроикономисти и политици изказаха вече сериозни критики по тяхната адекватност. Това, което ми направи впечатление обаче е един момент, предизвикал ожесточена дискусия в пленарната зала (почти толкова сериозна по сила, колкото и въпроса за отпуснатите средства за борбата с комарите). Става дума за резерва за непредвидени и неотложни разходи на правителството, който се предвижда да нарасне на 1,2 млрд. лв. Тази сума трябва да се разглежда в светлината на узаконения бюджетен дефицит от 4,8 % или 3,26 млрд. лв., за което управляващите понесоха най-много критика.
 
Премиерът Бойко Борисов за пореден път доказа, че е хитър не по-малко от своите бележити учители по „държавническо изкуство” – Тодор Живков и Симеон Сакскобурготски. С прости калкулации може да се стигне до извода, че именно тези 1,2 млрд. лева под чертата правят разликата между свръхдефицит и дефицит в 3%-товата норма, наложена от ЕК. В началото на седмицата Брюксел изиска от България да си балансира държавните финанси и да влезе в допустимите рамки до края на 2011 г. Мнозина анализатори изказаха мнение, че това ще е трудно осъществима задача предвид негативната тенденция при изпълнението на Бюджет 2010 до момента и параметрите на неговата актуализация. Огромната сума „за непредвидени разходи”, поверена на разпореждане на Министерския съвет обаче просто може да бъде „спестена” и чудото ще се случи. Финансовият министър още преди месец и половина намекна, че макар, че се готви залагането на голям дефицит в актуализирания бюджет, реалните резултати в края на годината може да са „изненадващо” по-добри. Явно още от сега управляващите се стягат по този служебен начин „под черта” България да се нареди сред първенците по финансова дисциплина в ЕС и да получат потупвания по рамото от Европа. Ако не изскочи нещо в действителност критично, което да изисква спешно харчене от „скритата кесия” на правителството, г-н Борисов още от сега може да настройва тона на заглушителните хвалебствени вувузели. Ако пък в действителност се появи необходимост от големи извънредни разходи, правителството ще има сериозен ресурс да ги покрие без за това да е нужна санкция на Народното събрание, както е по Конституция. Така и премиерът Борисов, и правителството на ГЕРБ, се застраховат от унижението да искат втора актуализация, каквато щеше да се наложи при прагматичното залагане на по-нисък бюджетен дефицит.
 
В крайна сметка с тази конюнктурна хитрост се създава един опасен прецедент. От тук нататък всяко правителство може да се изхитрява да прави подобни процедурни маневри, за да си гарантира заобикаляне на конституционните постановки. Явно България никога няма да бъде истинска парламентарна република с реален демократичен баланс на трите власти. Поне докато продължава този вождистки маниер на принизяване на законодателната власт в приемаща предложенията на изпълнителната, която пък е подчинена на решенията, взети в партийната централа на управляващата в момента партия (или пък директно от Самодържеца).

07 юли, 10

Оставка?

Категория: Стари публикации

След развихрилия се само за няколко дни скандал около действията на д-р Лъчезар Иванов, днес той подаде оставка от заеманите ръководни позиции в Народното събрание. Все още е трудно да се прецени дали този акт е наказание, достойно поемане на политическа отговорност или пък изгаряне на „политически бушон.” Въпреки всичко реакцията беше бърза, имиджът на ГЕРБ бе запазен чист, а обществото получава поредната доза зрелища.

06 юли, 10

Мондиал

Категория: Стари публикации

В навечерието на първия полуфинал на Световното първенство се замислих за една аналогия между случващото се по терените в ЮАР и родната действителност. Всеки шампионат е празник. Във всеки футболен мач се наслаждаваме на изкуството на играта, на духа за победа у играчите, на толерантността към противника дори в разгара на битката. Гледайки футболния спектакъл можем да се замислим колко труд, постоянство и трениране на умения стоят зад показаното от групи мъже, които се противопоставят на терена и при спазването на определени правила се борят за превъзходство. Това е футболът! Но това е и животът в цивилизования свят.

Връщайки се на аналогията първото нещо, което ми прави впечатление е видът на самите играчи. Атлетични, добре сложени, мускулести и тренирани мъже с различни качества,  характеристики и чисто национални физически особености. Тези особености като цяло определят и налагания стил на игра – едни футболни нации са по-технични, повратливи и комбинативни, други залагат повече на издръжливостта, бързината и високите центрирания. В крайна сметка обаче физическите качества оказват голямо влияние върху самата игра и върху борбеността на самите играчи. Веднага се сещам за нашите футболисти с техните закръглени и пухкави форми и отдаденост на нощен живот, приличащи повече на манекени или артисти, а не на спортисти, борещи се за победа. Един играч от нашето първенство едва ли би могъл да издържи и 20 минути на темпото, което наблюдаваме в мачовете на Световното. Това е въпрос на упоритост за подготовка и воля за самоусъвършенстване. Всеки един спортист от световна класа е проливал кървава пот и сълзи, докато си пробие път до това най-високо ниво. Всяко перфектно движение, всяка брилянтно обработена атака, всяка разиграна стратегия, не идва даром, а в резултат на постоянен, целенасочен, ежедневен труд. Дарбата може да умножи ефектът от тези усилия, но не може да ги замести.

Няма какво обаче да се сърдим на родните футболисти. Техните недостатъци са от същия порядък, от какъвто са и недостатъците примерно на полицаите ни, на инженерите ни, на журналистите ни, на съдиите ни, на лекарите ни и т.н. Общите характеристики на представителите на всяко едно професионално съсловие носят чертите на обществото ни като цяло. Това е истината и ако не я видим и признаем, ако продължим да си затваряме очите, то винаги ще се сърдим за нашите неуспехи на някой друг – било той съседът, колегата, политикът, противникът, дяволът, Господ или вселенската подредба по принцип. Никога няма да сме доволни, но и никога няма да живеем добре. Но най-лошото е, че никога няма да променим нещата, защото не търсим това, което можем да променим в нас. Така завинаги ще кретаме като несретници на незадоволително ниво и ще останем метафорично извън Световните финали.

Никой не е забранил участието на България на Световното първенство, както никой не е направил българите бедни. Ние сами сме си предизвикали това, отказвайки се да положим необходимите усилия, за да се случи нещо различно. Никой на никого не може да е крив. Вината е вътре в българина, позволил на мързела, посредствеността, дребнавостта и завистливостта да изместят трудолюбието, интелигентността, великодушието и благородството. Докато те продължават да владеят обществото ни ще бъдем „вън” и „далеч” от стандартите на развитите държави. Дори едно Световно първенство по футбол обаче може да ни даде ясен пример какво трябва да направим, за да стигнем там, където искаме да отидем.

Днес МВР се сдобива с нов химн, възпяващ родната полиция,* с текст, издържан в духа на социалистическото строителство, поръчковото  стихоплетство и агитационно-пропаганден героизъм.  В България определени порядки трудно умират като в случая и поръчителите, и изпълнителите, са решили безгрижно да си спестят интелектуални усилия и да използват прийомите на социалистическия реализъм от времето на „народната  власт.” Няма как обаче в демократична среда подобна „поезия” да не бъде приета като гротеска.

Журналисти откриха днес, че Мики Маус и неговата фирма са сред официално регистриралите се лобисти в регистъра на Европейската комисия*, за разлика от влиятелните лобистки компании в Брюксел.
screenshotmm.gif
Можем само да гадаем за какво е щял да лобира вписалият се на 29 юни г-н Маус, ако „бързо” усетилите се евро-чиновници не бяха заличили днес регистрацията му. Извън кръга на шегата, този гаф е поредното потвърждение, че чисто бюрократичният подход и инициативите „на хартия” трудно водят до реално решение на конкретен въпрос – в случая изкарването на светло на представителите на организирани интереси.

Вчера заедно с представители от екипа на САГБАЛ „Д-р Щерев” се върнахме от участието в 26-та ежегодна среща на Европейската асоциация по човешка репордукция и ембриология (European Society of Human Reproduction and Embryology – ESHRE). Тази година конгреса се проведе от 27 до 30 юни в Рим. Българската група и този път беше внушителна – близо 40 лекари, ембриолози и биолози от цялата страна, която е изключително положителен факт. Участието в този влиятелен международен форум дава много добра възможност на нас, българските специалисти, да представим своите постижения, да участваме в специализираните дискусии със своите колеги от целия свят и да почерпим опит от най-новите световните достижения в областта на репродуктивното здраве, които в последствие да приложим и в България.

От нашата клиника в тазгодишната среща на ESHRE се включихме 15 души. Радвам се, че за поредна година с ползотворното ни участие в конгреса доказахме, че у нас има качествени специалисти по съвременни репродуктивни технологии на международно ниво. За предишните представяния на екипа на САГБАЛ „Д-р Щерев” можете да прочетете от публикациите на блога за конгресите в Барселона през 2008 г. и Амстердам през 2009 г.

Тази година нашата клиника се представи с цели три публикации, които бяха отпечатани в материалите на ESHRE. Това е голям успех и за нашия екип, и за България като цяло. По-долу можете да видите постерите към отпечатаните резюмета:

poster_sagbal_d-rshterev1.pdf

poster_sagbal_d-rshterev2.pdf

poster_sagbal_d-r-shterev3.pdf

Представителите на болницата ни взеха участие в оживени дискусии с други международни експерти в различните дискусии по проблемите на човешката репродукция и модерните репродуктивни технологии. И тази година затвърдихме доброто впечатление от експертната подготвеност на нашите специалисти.

Тазгодишната среща на ESHRE сама по себе си беше внушително събитие – в нея се включиха близо 10 000 специалисти по човешка репродукция и АРТ от целия свят. Разбира се, малко е спорно доколко ефективен е подобен широк формат с толкова много участници, но най-малкото се дава възможност за многобройни лични контакти и дискусии с представяне на многобройни гледни точки.   По отношение на организацията на конгреса този път трябва да спомена, че тя не беше на необходимото ниво. Самото събитие се провеждаше в панаирно градче, намиращо се на повече от един час път от градския център. Мястото не беше много подходящо за провеждане на конгрес – огромни халета и лошо озвучаване на много от сесиите. Един от силните моменти беше специално организираният телемост за едноскопска хирургия с предаване на живо от Германия и Франция. Излъчването беше от операционни зали с камери, предаващи директно от операционното поле. В самата зала в Рим пък присъстваха 300-400 участници в конгреса на ESHRE. Проблем беше единствено неподготвеността на някои от опериращите лекари, което беше коментирано от специалистите,  наблюдаващи в залата.

Въпреки забележките в организацията, тазгодишният конгрес на ESHRE предложи добра възможност за научни дискусии и обмяна на мнения и опит по проблемите на човешката репродукция и новите репородуктивни методи. Тепърва ще се правят заключение за приносите от над 300 презентации и около 600 научни постера.

За финал бих искал да кажа и няколко думи за престоя ни в Рим и Италия. Времето беше изключително горещо, хората, които срещнахме, бяха работливи, любезни и усмихнати. Не мога да правя генерализация за цяла Италия, но в космополитната й столица, всички италианци се държаха изключително приятелски и добронамерено към нас като българи. Самият Рим напълно заслужава славата си на „Вечния град.” Многобройните паметници на културата, впечатляващата архитектура на сградите и площадите, археологическите разкопки на различните исторически пластове, създават тази уникална атмосфера. Трябва да призная, че почти всеки ъгъл на Рим разкрива близо 120-годишни целенасочени усилия да се изгради имиджа на града като Capo Mundi (столицата на света) – чрез запазване на архитектурното богатство, чрез разкриване, консервиране и показване на археологическото наследство, чрез създаване на културни паметници. Интересно е, че подобни дадености имаме и тук, но разликата в политиката по отношение на тяхното разкриване, развиване и презентиране пред света изразява и разликата между начина, по който изглежда днес Италия и по който изглежда България. И все пак, когато се върнахме тук за пореден път  осъзнахме, че страната ни е добро място за живеене. Може би, за да се развие нейният потенциал напълно просто се нуждаем от тези дългогодишни целенасочени усилия и политика, за която споменах по-горе.

Снимки от “Вечния град”:

eshre2010roma-050.JPG

eshre2010roma-065.JPG

eshre2010roma-079.JPG

eshre2010roma-098.JPG

eshre2010roma-133.JPG

eshre2010roma-158.JPG

 След днешните съмнения за пробив в системата за гласуване г-жа Цецка Цачева заяви, че работата на народните представители не се ограничава единствено до гласуване в пленарната зала. Сценарият е сходен вече няколко мандата - с натрупване на опит в парламентарната дейност идва и отрезвяването от гръмки обещания за „ред и дисциплина” в началото на мандата. Ясно е, че решението не е просто в популистките заявки на поредните новоизбрани, а в конкретни малки, но изпълними стъпки.

Президентът Медведев бе на официална визита при президента Обама, като най-интересните снимки, които Associated Press разпространи от срещата бяха тези, на които двамата похапват хамбургери:

zx450gy250_922706.jpg

Преди 50 години друга подобна снимка на руския и американския държавни глави, Никсън и Хрушчов, пиещи Pepsi, обиколи света:

nikita-i-ixon-u-moskvi2.jpg
Явно руските лидери, ако не друго в Америка, харесват поне нейните нездравословни храни и безалкохолни напитки.

Здравният министър, г-жа Борисова днес заяви, че болничната реформа ще приключи до края на годината. Това може да се случи чрез познатия ни командно-административен подход,  т.е. само на думи, които да се приемат за истина единствено в главите и отчетите на чиновниците. Болничното „преструктуриране” без обща стратегическа визия за необходимите промени, обсъдена публично, без предварителен анализ на нужното време за достъп до специализирани грижи,  без взаимнообвързани съпътстващи стъпки, разчетени във времето и без адекватна финансова обезпеченост в държавния бюджет просто ще си остане в кавички.

Русия реши да постави „на мястото” Беларус като намали доставките на газ за страната с 60%, а реципрочната реакция на Минск беше отклоняване за свои нужди на транзитираното гориво за Европа. Кремъл винаги е знаел как да използва енергията за постигането на политическите си цели. Европа, която обаче отново ще пострада най-много от руското „опъване на ушите” на неин сателит от близката чужбина, трябва да се замисли дали сигналът не е в действителност за нея.

22 юни, 10

“Първанов”

Категория: Стари публикации

В седмицата, когато се възбуди дебат по еманципирането на България във връзка с общите енергийни проекти с Русия и правителството взе прозападна позиция, президентът Първанов не пропусна да напомни за себе си. Вчера той целенасочено връчи почетния знак на българския държавен глава на бившия руски премиер Евгений Примаков. При това използва случая да заяви, че макар България да е направила своя евроатлантически избор, няма нужда от „завои” при смяната на всяко правителство. Президентът не пропусна да изкаже мнението си, че е време българските политици да разберат, че “съвместните енергийни проекти с Русия са от национален и европейски интерес“, а самият той е оптимист за тяхното реализирано, още повече че има “големият коректив на всички български граждани“. От една страна това за пореден път показва зависимостите на Първанов от определени руски интереси. От друга е явна демонстрация на стратегията му за оставане в българското политическо пространство. Подобна политическа фанфаронщина дори не заслужава внимание и не бих се занимавал с нея, ако ходовете на Първанов и неговите аспирации не криеха голяма опасност пред бъдещето на България.

Сегашният президент много умело се опитва да заеме свободната в момента ниша на опозиция на сегашното правителство. Всеки негов ход досега го противопоставя на правителството на ГЕРБ. Нещо повече, той целенасочено се стреми да поляризира общественото мнение и маскирайки своята национал-популистка реторика като прагматична алтернатива, да втърди около себе си кръг от избиратели, подготвяйки своето политическо бъдеще след края на президентския мандат. Въпреки критиките, които заслужава правителството на ГЕРБ, доверието ми към него се издига моментално след като се замисля до какво може да ни доведе едно евентуално управление на Първанов и хората около/зад него. Сещам се и за предходните правителства на Сакскобурготски и на Станишев, които в никакъв случай не могат да бъдат определени като неуспешни в сравнение, с това, което може да ни се стовари върху главите, ако проекта „Първанов”, независимо от формата, се реализира до край. В крайна сметка управленията от 2001 до 2007 г. трябва да бъдат разгледани като продължители на про-пазарната и про-европейска политика, стартирана в мандата на правителството на Иван Костов. Управлението на ОДС успя да измъкне България от тежката икономическа и политическа криза, да обърне вътрешно- и външнополитическия курс на България и да положи основите на бъдещия европейски път и развитие на страната ни. Правителството на НДСВ продължи тази линия, придържайки се към една либерална икономическа политика, укрепвайки демократичните ценности и плурализма, подобрявайки отношенията ни със западните съюзници, довеждайки до успешен край членството ни в НАТО и полагайки неимоверни усилия за приемането ни в ЕС. Инерцията на тази политика продължи до 2007 г. при управлението на Тройната коалиция. Успехът на този процес, започнал още през 1998, се увенча с успешен финал с пълноправното ни членство в Обединена Европа без предпазна клауза. Сегашното управление на ГЕРБ, въпреки негативите, които трупа с популизма си, с нееднозначните решения, с хаотичните действия, с политиката на отстъпления и нападения, с показния си бабаитизъм, залага на про-европейска и прозападна насоченост.  Нещо, което е изключително важно в настоящия момент. Още повече, че в това правителство все пак има хора, които имат искрено намерение и воля да проведат реформи в поверените им сектори. В действителност желания и намерения за промяна има, без на този етап да има достатъчно резултати. Ако волята за реформа продължи, въпреки многобройните проби и грешки, тези резултати може би ще се появят. В крайна сметка българските граждани слагат на кантара плюсовете и минусите на кабинета на ГЕРБ, оценяват усилията в ситуация на криза и поради това доверието към правителството продължава да се крепи. Липсата на влиятелна политическа алтернатива вече почти година след изборния успех доказва това. И все пак свободна ниша има, а президентът Първанов вече няколко месеца се опитва да се намърда в нея. Настръхвам само като си помисля, какво би станало, ако той успее в това си начинание и чрез своя евентуален проект (нов или БСП) дойде на власт.

Георги Първанов всъщност е човекът, който спаси от пълен разгром БСП след Виденов. Тогава, когато алчността на червените олигарси от бившето БКП и междуособните войни, които водеха помежду си, почти затриха държавата. По-късно като млад лидер на левицата Първанов демонстрираше явно приятелствата си с диктатори като Садам Хюсеин и Слободан Милошевич. Но големият му грях всъщност бе неговото публично противопоставяне пред влизането на България в НАТО (донякъде обяснимо предвид левите му разбирания) и ЕС (необяснимо дори от гледна точка на демократични социалистически принципи).

Припомням това като доказателство, че Георги Първанов е един праволинеен комунист. Неговите комунистически разбирания, макар и понастоящем маскирани в смес от модерно левичарство, псевдо-социална отговорност и плоска патриотарщина, в действителност не са се променили и на йота. Истинската му роля се прояви чрез влиянието, което оказа върху българо-руските отношение веднага след приемането ни в Европейския съюз. Визирам най-вече договорките, които той и близките му кръгове направиха с Владимир Путин и руските енергийни олигарси. В последствие под оказания натиск на Първанов и хората му буквално в последната седмица от мандата на руския президент правителството на Станишев беше принудено да подпише неравновностойни за страната ни договори.

Като президент Георги Първанов маскираше своите пристрастия, но те винаги прозираха от действията му. Нека само се вгледаме в получателите на любимите му ордени. Той винаги с малки изключения награждаваше носителите на социалистическата идея и то най-вече верните приближени нему лица. Това не е поведение на един безпристрастен държавен глава. Що се отнася до неговата подвластност към чужди интереси, то може просто да проследим географията на официалните му визити в последните години. Тя е съсредоточена на изток от България и твърде малко сред настоящите наши западни партньори и съюзници. Това недвусмислено показва къде Първанов е приеман добре и къде гледат на него с недоверие. Можем да сме сигурни, както това се случи при българо-руските енергийни проекти, че за него няма да има никакво колебание, ако българските приоритети трябва да бъдат пренебрегнати заради имперските интереси на бившия „голям брат.” Това вероятно би се случило дори с неговото искрено вътрешно убеждение за правота. Именно тук се крие голяма опасност – в желанието на този политик да отклони България от нейния европейски път и да я върне в лоното на минали зависимостти. В крайна сметка политици като Първанов са бич за България. Такива, които целенасочено се стремят да разделят и поляризират българското общество за своите политически цели и амбиции – така както то е било разделяно по времето на Стамболов, в годините 1923-25-та и 1945-50-та. Хора, на които българския народ позволява да се домогнат до голямата политика и да налагат изводи, решения и политики, които са в ущърб на националните приоритети и интересите на гражданите. Всеки здравомислещ и свободомислещ гражданин трябва да се противопостави на повторното политическо укрепване на Първанов и идването на първановщината на власт.  

“Да бъде проклета оная минута, когато е стъпил руски крак в нашата земя, когато се е произнесла за първи път думата “освободителка” и “покровителка”!
Време е, трябва вече, щото българските деятели, офицери, учители и пр., когато говорят на своите подчинени и слушатели за вънкашните неприятели на отечеството, официалният московец със своите донски и кубански казаци да стои на първо място.”
“Захарий Стоянов

“Всякога проклета Русия, когато е имала бой с Турция, лъгала е бедните простодушни българи, че уж тях иде да освободи![…] Тя всякога е само своята политика гледала, а собствено за завладетелните си планове е имала грижи, как по-добре да ги приложи в действие.” Тези думи пък принадлежат на Г.С. Раковски и са написани близо две десетилетия преди Освобождението на България.

 И думите на Захари Стоянов, и тези на Георги Раковски показват, че дори в последните години преди и в първите след добиването на независимост на страната ни, българските възрожденци са имали особено мнение към действителните руски интереси на Балканите, и в частност спрямо България. След Освобождението се създава една дълга традиция на русофили и русофоби, продължила поне до 1945 г. когато едната група е рязко ограничена. Цели 45 години русофилството у нас беше пропагандно и манипулативно налагано, за да укрепне любовта на българския народ към „Големия славянски брат.” Това обяснява в наши дни и емоционалната и полу-идеологизирана реакция на мнозина българи при всеки опит на България да се еманципира от руската сфера на влияние. В момента такава се наблюдава по отношение на българските заявки за преоценка на част от общите енергийни проекти с Русия. Разбира се, крайности има и в лагера на т.нар. русофоби.

Пиша това във връзка с интересната статия на доц. Огнян Минчев, публикувана днес в интернет изданието Медиапул (www.mediapool.com). Макар и многословен и леко объркващ като подредба на аргументите, чрез своите основните изводи този текст дава възможност на критичния читател, също като нашите възрожденски деди, да си създаде една по-реална представа за действителните руски интереси тук. А те са били и очевидно продължават да бъдат имперски. Считам, че повече хора трябва да добият представа за тази реална картина и затова препечатвам целия текст на доц. Минчев в рубриката на блога „Граждани за демокрация.” Оригиналният текст може да прочетете от линка към Медиапул на http://mediapool.bg/show/?storyid=166771&srcpos=4

———————————————– 

Руските енергийни проекти
Какво печелим, когато губим, и какво губим, когато печелим?

Доц. Огнян Минчев, политолог

В енергетиката подобни корпоративни интереси – дал Господ. Затова и до ден днешен алчни и безскрупулни олигархични групи събират баснословни печалби от българската енергетика, докато редовите граждани плащат безумни цени за потреблението на електричество, парно отопление и всичко останало, в което енергията е значима съставляваща на стойността.

Стратегията на Москва

Оценката на руските енергийни проекти

(more…)

ГЕРБ явно имат намерения да докарат битката срещу свободното изразяване в интернет докрай – след даването на МВР на възможност да следи интернет комуникацията на гражданите, сега се готви и наказание за „политически клевети” в онлайн пространството. Блогърите поне могат да се радват, че властта приема този комуникационен канал като мощен инструмент за гражданско влияние, иначе нямаше да ги има тези постоянни напъни за контрол. Дано само не се върнат времената, в които за един разказан политически виц „милиционери” можеха да почукат на вратата ти.

Реших да пораздвижа рубриката „Граждани за демокрация” на блога ми. Преглеждайки интернет сайтовете тази седмица попаднах на една интересна публикация на г-н Иван Стамболов от неговия блог – www.sulla.bg

Статията разглежда въпроса за субсидирането на тютюнопроизводителите по интелигентен, провокативен и про-пазарен начин – можете да я прочетете от оригиналния изтоник чрез този линк. Макар някои от тезите на г-н Стамболов да са леко пресолени, като например тази за ролята на централните банки, цялостното звучене на текста напълно точно описва действителността и съвпада със съвременните либерални виждания за пазарните отношения и икономиката като цяло. Затова реших да споделя тази статия с вас. Препечатвам по-долу целия текст на г-н Стамболов с уговорката, че авторството и правата върху него са изцяло негови и оригиналният текст може да бъде видян на блогът www.sulla.bg

 

Иван Стамболов(www.sulla.bg): Тютюнопроизводителите. По-глупави ли сме от първобитните хора?

Да си представим едно първобитно племе, което живее на брега на езерце. Мъжете ловят риба, жените я чистят и готвят, а от костите правят игли, с които шият дрехи на мъжете си, за да не им е студено, когато ходят да ловят риба, за да им я донесат, а те да я сготвят и от костите да направят игли. Всичко това е чудесно и на пръв поглед племето няма абсолютно никаква нужда да еволюира и членовете му да се превръщат от първобитни хора в нещо друго. Обаче, не щеш ли, настъпва глобално затопляне (например в резултат от метана, който изпускат пасейки динозаврите в атмосферата) и езерцето пресъхва. Първобитните хора се оказват на кръстопът. Пред тях стоят два подхода към бъдещето. Първият е прост и първобитен – да се вдигнат, да намерят друго езерце и да се заселят около него. Вторият е по-зрял в социално-класов план и включва идеята първобитните хора да се вдигнат, но не да си търсят друго езерце, а да се вдигнат на протест с искания някой ритмично да им пълни езерцето с вода и да им пуска вътре риба, за да продължават да я ловят и ядат, без да ги интересува кой ще я пуска там и откъде ще я взима, за да я пусне.

Трийсетина хиляди години по-късно българските тютюнопроизводители са изправени на същия питекантропски кръстопът и трябва да решат – дали да се научат да вършат нещо полезно или да продължават да въдят тютюн, без да се интересуват нужен ли е този тютюн някому, защо трябва да им се плаща за нещо, което не е нужно никому, и откъде се взимат парите, с които им се плаща. Ако продължим да се самозалъгваме, че живеем в някакъв капитализъм, ще трябва да признаем, че икономиката ни следва да се базира преди всичко на принципите на търсенето и предлагането. Но в тютюневия бранш наблюдаваме единствено свръхагресивно предлагане, без да е породено от някакво видимо търсене. Само малка част от тютюните, произведени у нас, имат реален пазар и с тях се занимава групата бизнесмени, известни в тютюнджийските среди като „Вирджинистите”. Вирджинистите не протестират, както не протестират и онези тютюнопроизводители, от които вирджинистите изкупуват тютюн, за да го препродадат на манипулационните или да го изпратят за износ. За съжаление, това е много малка част от бранша. Повечето тютюнопроизводители гледат тютюн, който е непродаваем по две основни причини: първо, не е съобразен с никакъв, дори и най-елементарен, анализ на пазара и неговите нужди, и, второ, е некачествен, защото се гледа от лоши сортове и се обработва по лоши и примитивни технологии, поради което често е мухлясал и пълен с пясък. Не може да не възникне въпросът: защо икономическите закони на пазара не действат тук, при положение че те са силни и неотменими като природните закони. Толкова ли са луди тютюнопроизводителите, че не съобразяват поминъка си с действителността и полагат честен и тежък труд, без да имат представа какво ще правят с плодовете му, на кого ще ги продадат, за да възпроизведат личните си домакинства. Отговорът е, че в системата има и друг определящ фактор, за съжаление абсолютно противоестествен и противоречащ на всички закони на предлагането и търсенето – държавният фонд „Тютюн”. Това е организация, която раздава премии на определено количество произведен тютюн, уж за да подпомага производството, но всъщност да го изроди до пълна пазарна неадекватност. В следствие от интервенцията на Фонд „Тютюн” пазарът на българските тютюнопроизводители не са манипулационните, които изкупуват тютюни, а държавата, която раздава премии. Те работят за присъствие в тази процедура на субсидиране, а не за производителите на цигари. В тютюневия бранш Фонд „Тютюн” играе в частност развращаващата роля, която играят централните банки в националните икономики – подменя естествените закони с изкуствени и изопачени, чието прилагане води да краткосрочно илюзорно благополучие и до катастрофа и мизерия в стратегически план. Дори и според категориите на марксизма премирането и субсидирането на продукти, предназначени уж за пазарна реализация, не е социализъм, защото социализмът разпределя благата според труда, а е направо комунизъм, който се мъчи да разпределя благата според потребностите.

Защо държавата прави това? Защо ни кара да взимаме решения, по-глупави от решенията, които би взел един първобитен човек в аналогична ситуация? Защо не се занимава само с външна политика, отбрана, правосъдие и инфраструктура, а се бърка в икономиката – в крайна сметка държавата е измислена, за да обслужва икономиката в нейното свободно и естествено развитие, а не за да бъде собственик и господар на икономиката, който да решава съдбата й със силови средства. Отговорът е, че не го прави държавата като такава, а онези, които се сменят на кормилото й през 4 години. Разликата е драматична. Понеже системата е такава, че политиците се сменят във властта чрез избори, за тях са жизнено важни рейтингът и одобрението на избирателите. Основен принцип на управлението при такава „демократична” система е всеки управляващ субект да концентрира в собствения си управленски мандат всички бонуси за избирателите, а тежките проблеми и непопулярните мерки за тяхното решаване да завещае на политическия си опонент, който евентуално ще го смени във властта през следващия мандат, за да може после първият да се върне на бял кон и да смени втория през по-следващия мандат. Затова и всяка власт се стреми да даде на хората евтино благополучие, без да се интересува от факта, че почти винаги това благополучие е илюзорно и можем да си го позволим само с цената на бъдещи страдания и мизерия. Най-лесният начин една власт да даде на избирателите си евтино илюзорно благополучие е да им даде несъществуващи пари, тоест да им позволи да консумират блага, които не са създали. Това е възможно и много приятно, но за жалост е твърде краткотрайно. Ето и как се случва. Чрез централната банка държавата опорочава конкуренцията между частните банки и те могат да си позволят кредитна експанзия, която иначе не биха си позволили от страх пред конкуренцията, но пък от която печелят много добре – раздават под формата на кредити пари, с които не разполагат в действителност, и събират съвсем истински лихви. Така потреблението се вдига, което води до вдигане на цените. Поскъпването на стоките свива износа и увеличава вноса. Увеличаването на вноса води до изтичане на пари от държавата. Банките влошават условията по кредитирането, от което страда бизнеса. Стига се до фалити на предприятия. Потреблението се свива и стоките поевтиняват. Иначе казано, стремежът на властта да угоди на избирателите и да накара народът да се почувства временно щастлив (политика известна като „популизъм”) по законите на любимата диалектика води до страданието и разорението на същите тези избиратели и народ. Всяка лява политика е извратена, защото се основава на схващането, че хората могат да потребяват повече, отколкото са произвели, което е невъзможно, както е невъзможно едно домакинство да кара непрекъснато на заеми. За съжаление обаче съвременният свят е ляв и социалистически, колкото и да не му е приятно да си го признае.

Когато българската държава раздава премии на тютюнопроизводителите, тя не прави нищо повече от това да се обрече да им раздаде премии и през следващата година. Нито ги стимулира да станат по-конкурентни и икономически адекватни, нито решава екзистенциалните им проблеми. Най-кресливите защитници на субсидиите и премиите за тютюнопроизводителите са ДПС. Те казват, че премиите не са „подаяние” (макар че са точно това) и не са лошо плащане (макар че и това са с абсолютно точност), а били честно изработени пари. Честно – може би, но изработени – не. Да изработиш нещо, значи да му придадеш стойност, която е и стойност за някого другиго, който е готов да размени за нея стойност, създадена и изработена от него. А иначе ДПС се пишат за либерална партия и като такава би трябвало да се борят за пазарна икономика, поддържаща частното производство и предприемачество. Къде е пазарната икономика и частното предприемачество в процеса на производство на тютюн в България и субсидирането на това производство от държавата – това, дами и господа, не само моят, но и много по-светли умове от него не могат да го проумеят!

Властта не раздава премии на тютюнопроизводителите, за да промени живота им, а ги раздава, за да флиртува с тях още един сезон и евентуално да може да разчита на гласовете им на следващите избори. Точно както централната банка гарантира влоговете не от загриженост към вложителите, а от загриженост към банковата система – ако не ги гарантира, па макар и само на хартия, вложителите ще си ги изтеглят и ще поставят банките в затруднено положение, при което няма да могат на такава широка нога да раздават кредити и да печелят от тях. Раздаването на премии на тютюнопроизводителите не е толкова привилегия за тях, колкото е дискриминация за всички останали, които с труда си създават реални блага. Прекомерната социална политика – също. Тъй както тютюнопроизводителят не се интересува от пазара на тютюн, докато получава държавна субсидия, така и безработният не си търси работа, докато му плащат за това че е безработен, без срещу това той да има каквито и да било ангажименти към обществото. Става така, че човекът, който създава реални ценности и принадена стойност, вместо да получи, ако не награда, то поне благодарност или дори само признание за труда, волята и почтеността си, бива наказан да издържа цяла армия от хора, които са намерили начин да получават блага единствено според потребностите си.

Ето как от първобитните рибари стигнахме до съвременните тютюнопроизводители, а от тях до порочността на държавата при опитите й (за съжаление съвсем успешни) да се намесва в икономиката и да я манипулира според собствените си интереси, превърнали се вече в самоцел. Държавата не е създадена да притежава територията и населението и да бъде техен господар. Държавата е само една организация, наистина специфична, но все пак просто организация, чиято цел е да служи на обществото и да му предоставя услуги, за които обществото си плаща под формата на данъци. Държавата не е нито народа, нито нацията, нито Родината. Държавата е една от институциите на обществото. Председателят на домсъвета плаща на чистачката и купува крушки за стълбището, но не се меси в това как отделните собственици управляват собствеността си и в какви отношения влизат помежду си. Ако разгледаме една географска територия, заета от една определена нация, като етажна собственост, то държавата трябва да е домоуправителят и нищо повече. А не някакъв шизофреничен тиранин, който наказва пушачите с глоби и унизителни забрани, а същевременно плаща за производството на тютюн от данъците и на пушачи, и на непушачи.

Социалната солидарност към непроизвеждащите е нещо чудесно и много благородно, но обществата трябва да си дават изключително трезва сметка дали могат да си я позволят или не. В едно семейство, където работи само бащата, първо трябва да има вечеря за него, за да може да работи и на другия ден, и чак после да се мисли има ли пари за играчи на децата. Нека държавните чиновници спрат да пречат на бизнеса с причудливите си идеи и политики и бизнесът скоро ще направи цялото общество богато. Нека и тютюнопроизводителите не хленчат край старото си езерце, в което отдавна вече няма риба, а да помислят в коя стопанска област трудът им ще има стойност и за другите хора. Такива области има много. Да си безработен не е професия или поне не е достойна професия. Както обичаше да казва мой приятел – частен предприемач: работа има за целия китайски народ.

Премиерът Борисов отвърна на вчерашните критики на комисаря Оли Рен за бюджетния ни дефицит и достоверността на статистическите данни, че очаква бърза проверка на България и се надява такава да последва и за другите членки на ЕС, за да се види колко „сме по-добри.” Тук въпросът обаче не е да играем на „стражари и апаши” с ЕК и на „кой е по-по-най” с останалите държави от Съюза, за да получим просто потупване по рамото. Ако се докаже, че поддържаме добра фискална дисциплина, то ползите от това ще са изцяло за българската макроикономическа стабилност и за откриването на възможности за растеж от тук нататък.

16 юни, 10

Изток - Запад

Категория: Стари публикации

България заяви, че ще поиска задълбочена екологична и експертна оценка за петролопровода Бургас-Александрополис, като заявката за евентуално оттегляне от най-спорния от общите енергийни проекти предизвика сериозна дискусия за отношенията ни с Русия. Спекулациите са големи, очакваният натиск също, ние обаче не бива да забравяме, че сме член ЕС и съюзник и партньор в голямата евроатлантическата общност на демократични държави.  Време е с Русия да започнем да развиваме приятелски, равноправни отношения, базирани на взаимно зачитане и уважението като изхождаме от ясни принципи и националните ни приоритети

Вчера в електронното издание на престижния The Economist бе публикувана статия за България и управлението на Бойко Борисов. Нейната основна теза е, че управленските методи на Борисов и ГЕРБ и мощното концентриране на управленската енергия в борбата с престъпността и корупцията повдигат опасението за зараждане на полицейска държава у нас. Една подобна едностранчива статия е чисто доказателство, че поръчковата журналистика  не е българско изобретение. Да не споменаваме, че и времето, в което този материал се появява, не е случайно – ден след като българския министър-председател в неговия безпардонен стил, размаха пръст срещу злоупотребите на чужди компании у нас. За пореден път западни журналистически фанфарони се опитват по изключително галфонски начин да баламосват критично мислещите хора в България, разкривайки частично истината. Явно успяват предвид факта, че днес почти всички български медии са прецитирали пасажи от статията в The Economist и тя е шумно обсъждана. Не е полезно обаче да приемаме като чиста монета всеки журналистически коментар в западната преса. Същата преса, която дълги години критикуваше България за липсата на решителни мерки срещу корупцията по високите етажи и организираната престъпност. Сега обаче, когато поне номинално се дават заявки за подобна решителност и намерения за промяна, без да се разгледат положителните аспекти от демонстрираната управленска воля за завръщане на санкциониращата злоупотребите държава, тенденциозно се размахва “чучелото” на т.нар. полицейщина.

Проблемът на статията в Econimist не е, че е невярна, а че е тенденциозна.Със сигурност една подобна статия на авторитетна световна медия трябва да ни накара все пак да се замислим и да разсъждаваме над възможните заплахи. Да, посочената опасност действително съществува латентно. Но именно нейното преекспониране може да предизвика управленската реакция, която да материализира тази опасност. Това, което характеризира управлението в България в момента е несъответствието между искреното желание за промени и неумението да се управлява с изцяло сбъркана концепция. В момента има тежко разминаване между заявените от управляващите желания и фрапиращата неспособност и отсъствие на капацитет те да бъдат изпълнени. Това кара властимащите да насочат максимални усилия, не там, където търпят провали поради липсата на реформаторска визия и експертна компетентност, а там, където се чувстват силни – сектора на сигурността. Тяхната управленска концепция обаче е фундаментално сгрешена и няма да доведе до търсения резултат, а именно превръщането на България в страна на ред и върховенство на правото. В една демократична държава с пазарна икономика опитът за налагане на сигурност и справедливост чрез силови методи и полицейски акции в светлините на медийните прожектори може да постигне ефект, който само временно да радва публиката. Истинската демократична сигурност ще се случи у нас само след целенасоченото инвестиране и провеждането на нужните реформи в образование, здравеопазване, наука, които да гарантират в перспектива интелектуалното и физическото здраве на нацията ни. Само по този начин може да се осигури дългосрочна конкурентоспособност, която да позволи икономическо развитие и просперитет на страната ни. Така постепенно ще бъдат възпитавани нови поколения от една стабилна и благоденстваща средна класа, които сами ще търсят и ще спомогнат за налагането на така бленуваното върховенство на правото у нас.

Ако “загрижените” западни медии искат да отправят основателна критика, то те трябва да я насочат именно към липсата на подобно стратегическо мислене у българските управляващи. Явно обаче, че нашето развитие не ги интересува толкова, поради което те предупреждават за мними заплахи, задоволявайки поръчкови интереси. Нека не бъдем “балами” и имаме наум този факт, когато четем следващия подобен материал.

Предлагам на вниманието на  онези читатели, които се интересуват от съвременните асистирани репродуктивни технологии и следят темата за възрастовите ограничения при ин витро, запис от снощната дискусия с мое участие в предаването “Референдум” на БНТ. Целият запис можете да гледате като кликнете тук или от посочения по-долу линк:

http://bnt.bg/bg/productions/74/edition/7921/referendum_18_maj_2010_trjabva_li_da_ima_vyzrastovi_ogranichenija_pri_oplojdane_in_vitro

Днес участвах в сутрешния блок на Канал 1 по темата за раждането на жена на 62-годишна възраст след инвитро процедура с донорска яйцеклетка.

Може да гледате предаването от сайта на Националната телевизия - кликнете тук или на следния линк http://bnt.bg/bg/news/view/28487/da_rodish_na_62 

 Предлагам на вниманието на читателите на блога мое интервю на репродуктивна тематика, дадено пред информационния сайт Vsekiden.com (интервюто е публикувано в сайта на следния линк - http://www.vsekiden.com/?p=69210)

——————————————————————– 

Д-р Щерев, малко се знае за мъжкия инфертилитет и стерилитет. В същото време безплодието е много сериозен проблем, хиляди двойки са засегнати и прибягват до ин-витро процедури. Имаме повече информация като че ли за проблемите при жените. Каква е причината за намалената или липсваща оплодителна способност у мъжете?

Много хора смятат, че напоследък мъжкият стерилитет се увеличава, а това не е така. Просто през последните години много по-често се диагностицира, обръща се внимание на този проблем, разкриват се причините. Днес се знае, че стерилитетът при жените е толкова чест, колко и при мъжете. Разбира се, при мъжете има различни причини. Една от тях е възпалителните заболявания на пикочо-половите пътища. Много често семепроводите са запушени и има влошаване на качеството на спермата. С безраборните полови сношения – промискуитет, и при липса на предпазване от инфекции се получава такова инфектиране на пикочните и полови пътища и съответно тези последици, за които говорим.

Т.е. често разпространените сред жените гъбични и хламидни инфекции водят до този ефект при мъжете?

Разбира се. Хламидната инфекция засяга не само пикочните и полови пътища, но предизвиква заболявания на ставите, на очите, на най-различни органи.

И какви са признаците при възпаление на половите и пикочопроводите – секрети, подуване, какво?

След полов живот с непознат партньор ден-два след това течение от отвора на главата на члена, парене при уриниране и често ходене до тоалетна. При вземане на секрет се установяват различни микроорганизми, най-често кокова инфекция, трипер, която се нарича. Също така е изключително важно да се предпазват мъжките рожби в детска възраст от различни вирусни инфекции. Защото нелекуваните вирусни инфекции атакуват половата система.

Кои са тези опасни вируси?

Например вирусът на заушката, паротитът, възпалението на задушните жлези обикновено се съчетават, когато не се лекуват, пък и понякога, когато се лекуват, с възпаление на един или двата тестиса и следва унищожаване на клетките, които произвеждат сперматозоиди и по-късно може да се установи, че в такива тестиси въобще няма сперма. Във възпалителния вариант, за който говорехме в началото, спермопроизводството в тестисите по-рядко се уврежда, поразяват се предимно пътищата, по които сперматозоидите достигат до влагалището на жената.

Може ли да се наследява стерилитетът?

Да, има генетични причини, но те са по-рядко срещани и не представляват някакъв особен клиничен случай, защото са редки заболявания. Така или иначе може да се каже, че основната причина в съвременния свят при мъжете е затлъстяването. То е един бич за сперматозоидите. Затлъстяването води до отслабване на генеративната функция на тестисите, намалява производството на сперматозоиди. На второ място – топлината.

В какво се изразява влиянието на топлината?

Става дума за топлината на тялото. Например носенето на тясно бельо, прилепнали дънки влияе лошо на тестисите. Не случайно торбичките са вън от тялото и са при по-ниска температура от телесната. Тогава, когато са притиснати между двата крака, например при продължително шофиране и тясно бельо, увреждат спермогенезата. Затова хората, които имат проблеми с образуването на качествени сперматозоиди, са съветвани да носят широки панталони, тип шалвари. Не слипове, а боксерки с широки крачоли – като при футболистите.

Т.е. новата мода на шалвари и въобще на по-развлечени дрехи е добре дошла от медицинска гледна точка?

Да, добре дошла е. Едно време нашите прадеди са носили потури. Както знаете, дъното на потурите е с 20 см под седалището.

А таксиметровите шофьори и чиновниците са сред най-застрашените?

Да, абсолютно. Затова на всеки час-час и половина каране на кола или седене на стол, трябва да има развижване. И разбира се, да няма затлъстяване. Спортът влияе позитивно върху спермогенезата. Поддържането на нормално телесно тегло също. Трябва да се избягват топли вани, защото това също може да увреди спермогенезата при един мъж.

Изплашихте ме. Топлите вани вредят ли на жените?

Не. Не се отнася до жените. Нали ви казах, при тестисите имаме тази специфичност, че те са извън тялото – в круталните торбички, именно защото работят, т.е. произвеждат сперматозоиди при по-ниска телесна температура. Яйчниците са вътре в корема и те са съобразени с телесната температура.

Стресът влияе ли? Модерната болест – депресията?

Стресът може да влияе, но психогенните причини въздействат по-скоро върху възможността за извършване на полов акт. Това също притеснява мъжа, въпреки че то много често няма никаква връзка с генеративната функция на тестисите. Невъзможността за осъществяване на полов живот или потенцията, могат да повлияят, но несъществено. Много повече за увреждането на генеративната функция на тестисите причина са двете клетъчни отрови – никотинът и алкохолът. Алкохолът е враг на сперматогенезата. Всеки мъж може да се увери в това, ако си направи спермограма след 4-5 дни редовна употреба на алкохол и след като 2-3 седмици не е употребявал. Разликата ще бъде драстична. Алкохолът и никотинът поразяват младите клетки и това е бич за съвременния мъж в много по-голяма степен от стреса.

Говори се за най-добра детеродна възраст на жените. При мъжете има ли “златна” възрастова зона?

Разбира се, колкото по-млад е един мъж, толкова по-добра е спермограмата му. Но има съществена разлика между мъжете и жените по отношение на оплодителната система. Така при жените оптималната възраст за раждане на първо дете е 20-24 години и тук има драстично разминаване със съвременния живот в модерния свят, където средната възраст за първо раждане се движи между 25 и 30 години. Това е лошо. При мъжете този проблем не стои с такава сила. С течение на възрастта намалява оплодителната способност на сперматозоидите, но с въвеждането пред 20 години на метода Интрацитоплазмена спермална инжекция – уловен с тънка стъклена игла сперматозоид вкарваме в яйцеклетката и по този начин става това насилствено оплождане, така се преодоляват много проблеми на мъжкия стерилитет, проблемите на възрастта и следващата от това по-лоша морфология на сперматозоидите. Докато на практика на 40-годишна възраст при жената можем да кажем, че приключват възможностите на съвременната медицина за въздействие. Не че жени между 40 и 50 години не могат да забременеят, но това е много рядко. При мъжете не е така.

Природата не е много справедлива.

Природата не е справедлива, но за сметка на това женската яйцеклетка, годна за оплождане, носи много повече информация от мъжката генеративна клетка – сперматозоидът, особено този, който притежава Y-хромозомата. Тя носи приблизително две трети от информацията, която има женската клетка.

Д-р Щерев, ако във вашата клиника дойдат на преглед мъж и жена – 30-35-годишни, които правят опити за бебе, но не успяват. Каква ще бъде първата причина, която ще заподозрете?

Първо ще им кажа, че много са закъснели. На второ място, ще ги разпитам, за да науча какви белези имат от заболявания в миналото, които могат да бъдат причина за незабременяването и ако са правили опити най-малко 3 или 6 месеца неуспешно, ще започнат изследвания, за да може да се установи типът стерилитет. Този тип най-често е хормонален при жената или запушване на маточните тръби. Причина за мъжкия стерилитет са най-често възпалителни промени в пикочо-половите пътища, на второ място – намалената възможност за производство на сперматозоиди. В зависимост от изследванията виждаме една или няколко комбинирани причини и се започва лечение.

В колко от вашите случаи причината е била при мъжа и колко – у жените?

Клиника или лекари, които неглижират проблемите при мъжете, най-често имат неуспехи. Всички съвременни специалисти обръщат еднакво внимание на патологията при двата пола. Мъжете трябва да се изследват с най-различни тестове – например в учебниците пише, че във времето трябва да се направят най-малко 6 спермограми, за да се види морфологията на сперматозоидите, дали не е увредено тяхното ДНК, дали имат определен тип реакции, които са им присъщи, имат ли подвижност в достатъчна степен, дали е праволинейна тази подвижност или се въртят в кръг и т.н.

Вярно ли е, че проблеми създава резус-факторът, когато се “срещнат” отрицателен и положителен?

Не, няма такова нещо. Резус-факторът при определени обстоятелства играе роля при застрашаване на живота и здравето на плода, но не влияе върху самото зачеване.

Защо българските мъже неглижират ходенето при гинеколози? Жените определено са по-активни.

Първото нещо, което правят по-възрастните – майка, баща, свекърва, е да поискат да се изследва жената и нея пращат. Но ние в кабинетите искаме задължително изследване и на мъжа. Дори се започва с изследване на мъжа. Да, битува такава представа сред населението – щом става дума за стерилитет, сигурно причината е при жената. С течение на времето обаче и чрез медиите, интернет се разсейват тези предразсъдъци.

Влияе ли върху оплодителната способност на мъжа модерната напоследък операция за увеличаване на пениса?

Не. Те са далеч от проблемите на тестисите. Тестисите и придатъците им, простатата и жлезите вътре и около нея са тези, които създават генеративната функция. Пластичните операции за уголемяване на пениса се правят с друга цел. И когато не е засегната уретрата, вътрешният канал, по който излизат сперматозоидите, не би трябвало да имат никакви проблеми.

Т.е. размерът няма значение?

За забременяването на жената размерът няма значение. Скоростта на придвижване на сперматозоидите в праволинейна посока има огромно значение. Не размерът, важният фактор е скоростта и енергията, с която сперматозоидите се придвижват, защото трябва да изминат дълъг път - от влагалищните сводове през цервикалния канал, през цялата дължина на матката, да влязат в маточните тръби, да отидат до края им – става дума за около 12 см, и там да освободят определен ензим от главата на сперматозоида, да могат да разградят клетките около яйцеклетките и няколко десетки от сперматозоидите да се прилепят…

Доста работа.

Да, доста работа ги чака. Затова трябва да имат достатъчно енергия, възможност за праволинейно придвижване.

Колко време отнема това придвижване, този къртовски труд?

За да станат годни за оплождане сперматозоидите, трябва да са капацитирани и това им отнема между 12 и 24 часа. Ако яйцеклетката се отдели и е приета, всмукната в края на маточната тръба, там трябва да я чакат вече капацитирани сперматозоиди, а не тепърва да прииждат. Оплождането и след това 4-5-дневното придвижване на оплодената яйцеклетка към маточната кухина е един строго синхронизиран, сложен и субординиран процес. Там, където има някакви пречки или нарушения, този процес се спира.

Ранното започване на половия живот може ли да предизвика намаляване на оплодителната способност? Да се преразходват сперматозоидите?

Не, ранното започване на полов живот води до безконтролни полови сношения, оттам е рискът. Не е въпросът един мъж да има малко полови сношения, а да не са безразборни – ако сутринта си с една, на обяд – с друга, на следващия ден – с трета, вероятността за инфекция е много по-голяма, дори задължителна. Когато пък няма предпазни мерки, усложненията са още по-сигурни. Пък дори и да се вземат активни предпазни мерки, при един активен полов живот има някакви допълнителни усложняващи обстоятелства – презервативът може да скъса или да се изхлузи например.

Лесно е да се дават съвети, особено на моята възраст, по-трудно е да се изпълнят. Но така или иначе, когато родителите ви съветват нещо, те са минали по този път, не е зле да се вслушаш в казаното. Има време за всяко нещо на този свят.

Интересувате ли се още от политика?

Да, разбира се.

Бихте ли се върнали отново в парламента?

Не знам дали бих се върнал. 10 години изкарах там, стига толкова, нека друг да се нагърби. Не е толкова лесно да си в парламента.

Харесвате ли новата здравна министърка и нейните идеи?

Аз я познавам, работил съм с нея в една болница. Уважавам нейната квалификация и възможности. Надявам се да свърши това, което трябва да се направи. За жалост, ще й е много трудно, защото това, което трябва да се направи в здравеопазването, не се харесва на хората, но задължително трябва да се свърши. Това е проблемът.

 

Миналата събота (24.04) се проведе събрание на Съвета на регионите, в което взеха участие представители на БНД от цялата страна. Една от основните точки в заседанието беше анализът на актуалната политическа ситуация с оглед на бъдещите действия на партията. Срещата започна с представяне на анализ на водеща социологическа агенция на основните тенденции в публичните нагласи. Социологическите данни показват няколко генерални извода. Правителството на ГЕРБ се радва на голяма популярност по отношение на политиката на решителни действия срещу престъпността, серията на арести се приемат положително от голямата част от обществото, а демонстрацията на желание за въздаване на справедливост, за битка с корупцията и миналите злоупотребите среща подкрепата на българските граждани. На свой ред обаче доверието към управляващите по отношение на техния капацитет да се справят с негативните процеси в българската икономика и да предложат адекватни анти-кризисни мерки все повече намалява.

Данните за нагласите показват, че поведението на министър-председателя, залагащ на образа на супер-управника с “твърдата ръка”, стремящ се да “огрее” навсякъде и да защитава интересите на “обикновения човек” срещу корумпирания бивш/настоящ елит подържат високия му рейтинг. Тази демонстрация на решителност, непоколебимост и неуморност е похвална и очевидно импонира на масовото съзнание. За съжаление с този тип политика може да запазва рейтинга на премиера, но не се решават действителните проблеми в страната. Пътят на всяко популистко управление е постлан с рози, поне за известно време. Той обаче неминуемо води към ада. “Адът” може да е под формата на продължителен застой в развитието на България или пък да се изразява във възраждане на политическите репресии, за да се тушира недоволство или критика. Управленските неуспехи в реалните реформи, както и по отношение на стабилизирането на българската икономика, независимо от популярността на водача на правителството, водят до известен отлив на подкрепа към кабинета на ГЕРБ като цяло. Този отлив се балансира най-вече от демонстрацията на решителност в сектора на сигурността. За съжаление в останалите важни сектори като здравеопазване, образование, пенсионна система, държавна администрация, публични финанси, се наблюдава сериозно изоставане или директен отказ от реформи.

Въз основа на тези данни нашето заключение е, че и занапред премиерът все повече ще разчита на своя популистки подход. Евентуалните провали на правителството в различните сфери на държавното управление пък биха били смекчавани чрез решителни действия там, където засега властта показа силата си – арестите и създаването на усещане за налагане на дълго чаканата справедливост. Другата линия на неутрализиране на възможното социално напрежение естествено е предприемане на краткосрочни популярни мерки в полза на определени социални групи. С други думи чрез смес от популизъм и показни действия рейтингът на премиера и донякъде на правителството ще се подържа висок за неопределен период. Естественият въпрос е докъде може да достигне ГЕРБ в този подход. Колкото повече не може да се справя една власт с истинските проблеми, толкова повече ще нараства броя на “виновните”. За да има ефект от тяхната виновност, тези хора трябва да бъдат изложени на показ, за да понесат недоволството на народа. Историческите примери за залитания по тази линия са многобройни, а опасността от изтъпления е реална. Трябва да споменем, че ние от БНД, нито пък който и да е друг от демократичния политически спектър, наред с българските граждани, не се надяваме на провал на управлението на ГЕРБ. Не сме срещу добрите намерения, които имат сегашните управляващи. Категорично обаче смятаме, че подходът за постигането им е неприемлив както от рационална управленска гледна точка, така и от демократична. В момента се неглижират проблемите на хората, които могат да извадят България от кризата и да я поведат напред. Дребният и средният бизнес е поставен в затруднено положение. Професионалистите в различни сфери страдат от липсата на реформи. Активните граждани постепенно биват натикани в ъгъла.

Това е основното противоречие на сегашното управление. Въпреки добрите намерения за промяна, интересите на онези групи, които могат да спомогнат за развитието на България са оставени на заден план. Голям брой български граждани, които чрез своите предприемачески усилия и всекидневен труд изграждат гръбнака на българската икономика, продължават да очакват рационални дясноцентристки решения и реформи. Те не могат да бъдат залъгани просто с поредната порция показни публични действия, защото оценяват доброто управление по своето благосъстояние и по просперитета на своите семейства. Именно поради тази причина ние от БНД в своите бъдещи действия, търсейки непрекъснат контакт с представителите на малкия и средния бизнес, със съсловните организации и с активните граждани по места, ще се стремим да бъдем изразители на техните интереси.

“Ако имаме една ръка и с нея трябва да гласуваме, не можем да гласуваме и за свободата, и за сигурността. Аз ще гласувам за сигурността. Много често в живота така се прави – избира се едно, не могат да се вземат и двете неща.” Това каза вчера Иван Костов, гласувайки против президентското вето върху промените в НПК. Един уж символен за българската демократична десница политик подкрепи законодателни промени, които могат поставят под въпрос постигнатия досега демократичен напредък в защитата на правата и свободите в България. Вероятно обаче този негов ход се дължи не толкова на следването на определени принципни разбирания, а на желанието просто да гласува срещу вето, наложено от Георги Първанов.

Българския обществено-политически живот страда от един много сериозен дефицит. Едно действие или изказване се преценява не по това до какво води или какви тези съдържа, а по това кой го извършва или прави. Ако той е от “нашите”, то става добро и се подкрепя, ако е от “другите”, то нещата са наобратно. Даден политик или политическа сила може да представят напълно рационални предложения и решения по определени проблеми, но за масовото съзнание по важна е не тяхната достоверност или евентуални положителни последствия, а това какво са били направили съответните политици в миналото. Подход, от който не може да произтече нищо добро. При него принципите и ценностите, на които винаги се крепи последователната политика, нямат никакво значение. Поради тази причина в България политическата позиция по абсолютно един и същ въпрос може да се изменя на 180 градуса в зависимост от това дали си на власт или си в опозиция (респективно дали си с управляващите или срещу тях в съответния момент). Това може да се определи като умела конюнктурна игра, но не и като последователно политическо поведение. А този който я прилага може да е добър “играч” и успешен “брокер”, но не и истински политик.  


21 април, 10

Vox populi

Категория: Стари публикации

Миналият уикенд пътувах до Северното черноморие. Пътят до там беше истинско изпитание – осеян с дупки, някои с големината на лунни кратери. Особено тежко беше положението след като се качих на т.нар. магистрала при Шумен. В един продължителен участък траповете по пътното платно бяха толкова начесто и толкова големи, че не просто изискваха слаломистки способности, но и попадането в тях при нормалната скорост за една магистрала, би било фатално. Замислих се какво ще се случи на многобройните чужди туристи, които това лято ще се запътят към българското черноморие и ще разчитат на пътните знаци, за да стигнат до там. Най-малкият негативен ефект ще са повредени автомобили. Средна по тежест беля ще бъде накърненият завинаги имидж на България като туристическа дестинация сред тези посетители и техните приятелски кръгове. Най-тежкото, което може да се случи, са истински трагедии на пътя. Разбира се, има още месец и нещо до началото на активния сезон, но никъде по пътя не видях и най-малкия индикатор, че скоро започват ремонтни дейности. Нямаше дори и знаци за нередности на пътя или поне предупреждения, че е нужна съобразена скорост. Имаше само знак за начало на магистрала, а след него този, който се излъже да му повярва, се изправя на път, подхождащ за държава в разгара на тежък военен конфликт, а не на страна-членка на ЕС.

Това вероятно е резултат от широко прокламираното орязване на публичните разходи, свиване на харченията и по-строга фискална политика. Чудно е обаче как така само в първите два месеца на годината по данни за изпълнение на бюджета имаме увеличаване на разходите с 22 % в сравнение със същите месеци миналата година, сред което тези за заплати за администрацията растат с 13%, за текуща издръжка с 7,4%, а за социални плащания с близо 29 %. Очевидно т.нар. “стягането на коланите” е със сгрешени приоритети. Но какво да очакваме от правителство, което изключително много държи на подържането на рейтинга си сред различни социални групи за сметка на дългосрочните (и за жалост болезнени) реформи. Има една дума за подобен управленски подход и тя е популизъм. Трябва да признаем обаче, че популизмът в политиката вирее най-добре в гражданска среда, която го насърчава и дори очаква. От публикуваните в днешните медии социологическо проучване за одобрението/неодобрението на българите към най-важните реформи и мерки*, се вижда, че самите граждани подкрепят само онези стъпки, които им гарантират временния социален комфорт и не са готови да изтърпят краткосрочните несгоди, които реформите с дългосрочни ползи за цялото общество предлагат.Нито правителството, нито гражданите се замислят за простата библейска истина, че каквото посееш, това и ще поникне!  Получава се парадоксът, че онези, които най-много предпочитат популизма пред рационалните предложения, са тези, които най-много зависят от правителствените мерки и същевременно най-много страдат при липсата на прагматична политика.Тези граждани, които най-яростно подържат популистки и вредни по същество за развитието на обществото решения, винаги най-много страдат от последиците на тези погрешни действия. Те са и тези, които най-силно крещят в началото “осанна”, но най-лесно променят своя възглас на “разпни го”. Именно поради тази причина едно отговорно управление би заложило текущото си спокойствието за сметка на онези мерки, които ще спомогнат за развитието на страната ни в годините напред и за по-добрия живот на нас и нашите деца след време. В крайна сметка реформистките правителства остават в историята, а популистките приключват своята история с края на мандата си.

Миналият петък мой приятел ми изпрати линк към публикация в българското интернет пространство с молба за коментар. В нея на гръцкия министър-председател Георгиу Папандреу се приписва изказване, в което заплашва сънародниците си с положението в България. Пълният й текст може да прочетете от тук. Реших да дам своя отговор и коментар на моя приятел тук на блога. Ще направя това с уговорката, че няма категорично потвърждение дали изказването е автентично, а вече дори бяха публикувани опровержения. Въпреки това нищо чудно, ако не самият гръцки премиер, то друг местен политик да е казал подобно нещо. Трябва да си признаем, че част от констатациите по отношение на ситуацията у нас са правилни. Другата част обаче, която разглежда възможностите на България за бъдещо развитие, както и квалификациите относно българите, са плод на едно много нездраво и непродуктивно отношение. То е доказателство за тежкото положение, в което е изпаднала нашата съседка, поради което те имат нужда от стимули, които да поизлъскат националната им гордост. В резултат сме свидетели както на изваждане на позабравени в последната година-две националистически настроения, така и на чиста проба комплексираност в следствие на загубеното водещо положение на Балканите. Истината е, че подобни настроения и компенсаторни механизми са властвали в отношенията между нашите два народа в продължение на столетия. Очевидно причините за тях са много дълбоки и те няма да бъдат преодолени скоро. Явно винаги ще съществува и ще продължава под една или друга форма борбата за надмощие между гръцките островни племена и тракийско-славянското население от материка.

През изминалия век България загуби цели десетилетия от своето развитие и пак се изправяше на крака. Така ще стане и сега. Да си припомним, че след половинвековен комунистически режим, ние положихме нужните усилия и успяхме да се присъединим към двата най-проспериращи международни клуба – ЕС и НАТО, възродихме частната инициатива, отворихме границите и   милиони българи излязоха на европейския и международните пазари, за да си припомнят как трябва да се работи. Ако продължим упорито и трудолюбиво напред, това е гаранция за бъдещ успех. Наред с всичките ни негативи, прословутата приспособимост, упоритост и хитрост на средностатистическия българин са качества, които му помагат да  бъде  конкурентноспособен. Нека не твърдим, че в някои отношение средностатистическия българин превъзхожда средностатистическия грък, но най-малкото той в никакъв случай не се отличава в негативен смисъл по отношение на своите способности.

Гръцкото национално самочувствие е накърнено. Наред с течащата тежка криза при тях има и редица други фактори, които да ги притесняват. Доскорошните “закъсали” пост-социалистически съседи се съвземат и им оспорват първенството на Балканите. Част от тях “присвояват” исторически факти и фигури, които те с десетилетия са налагали като свои. Гръцкото културно влияние в съседните държави е силно отслабено, а асимилационните процеси, прилагани в миналото, в граничните гръцки региони се оказват с недотам ефективни резултати. Ресурсите от ЕС, доскоро изцяло насочвани към Гърция, Ирландия и Португалия, при спазване на определени условия сега ще се насочват към България, Румъния и присъединените през 2004 нови членки на Съюза. С други думи, гърците имат основание да недоволстват и да са нащрек към съседите си.

Балканите винаги са били гнездо на противоречия и противопоставяне. Все пак обаче не трябва да се губи благоразумието и да се изоставя добрия тон. Това, на което ние като българи, трябва да залагаме е справедливостта, а не на една проява на национален комплекс и шовинизъм да отговаряме с насрещен шовинизъм. България има проблеми със своите етнически турци. Турция има проблеми с етническите кюрди. Гърция има проблеми с погърчените помаци, турци и българи. Македония с албанското си малцинство. Сърбия с хърватите, босненците и албанците. Румъния с етническите си унгарци. Въобще всеки на Балканите има проблеми от етническо естество и едва ли продължаването на политиката на противопоставяне от миналото е най-доброто решение за бъдещето. Справедливото решение на наследените проблеми са тежка и неблагодарна задача, но трябва да я извършим по един цивилизован вариант.

В момента гърците са в тежко положение, те разбират, че не може да се подържа европейски жизнен стандарт само с узо, сиртаки и полупазарен/полудържавен капитализъм по средиземноморски. Болезнено е, но когато те боли не трябва да прехвърляш безсилна ярост към “пациента” на съседното легло. Ако се държиш по този начин, неминуемо ще се намерят “инжекции” и яки “санитари”, които да те укротят. А после ще дойде време на психолози, трудотерапията и преквалификация, за да се “събудиш” след време в тъмносин комбинезон на заводския конвейер като чисто нов човек/нация. В крайна сметка всеки празник си има край, след който идва време за работа. 

* Музиката спря, празникът свърши

26 март, 10

Ден на Тракия

Категория: Стари публикации

Днес отбелязваме 97- годишнината от Одринската епопея. На 26 март (13 март стар стил) 1913 г. е превзет` Одрин, считан по онова време за една от най-добре укрепените и непревземаеми крепости в Югоизточна Европа. С тази победа завършва една от най-блестящите операции на българската армия през Балканската война, донесла свободата на тракийските българи. Именно поради тази причина днешната дата е избрана да празнуваме и Деня на Тракия. Всяка година на този ден се отдава почит на тракийските българи и тяхната роля за съхраняване на едно от най-богатите исторически и културни наследства в Европа. Като потомък на тракийски бежанци и аз ще отбележа днешната годишнина, поднасяйки цветя на паметника в градинката между ул. Опълченска и ул. Пиротска.На тържеството беше открит и паметник на екзарх Антим I. Използвам тази публикация да честитя празника на всички тракийски потомци!

shukri-pasha.jpg

Снимка: Капитулацията на Шукри Паша, комендантът на Одринската крепост (Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”.)

26 март, 10

Благовещение

Категория: Стари публикации

Над 15 години САГБАЛ “Д-р Щерев” отбелязва Благовещение. На 25 март нашата клиника празнува заедно с родителите и децата, родили се при нас или появили се на този свят благодарение на усилията и грижите на нашия екип. Избрали сме тази дата символично – според християнската традиция на този ден празнуваме благата вест за зачатието на света Богородица, която архангел Гавраил носи на света. Според народните вярвания пък именно това е денят, в който се отбелязва новото начало, идващо с пролетта. Празникът Благовещение символизира настъпването на пролетта в семейството, благословено с появата на свое дете. Избрали сме именно на този ден да отбелязваме неформалния празник на нашата клиника, заради силната обвързаност на екипа ни от лекари, акушери, ембриолози, санитари и административен персонал с целия процес на създаване и поява на нов живот. Радвам се, че с всяка изминала година все повече семейства и техните нови членове се присъединяват към нашия общ празник!

picture-209.jpg

По традиция преди да се порадваме на организирания от нас детски празник “Благовещение”, вчера на специална пресконференция представихме годишния отчет на клиниката ни. От тук можете да видите презентацията на д-р Даниела Савова към представения от нея отчет за 2009 г. за родилното и гинекологичното отделения, лабораторните изследвания и информационната дейност на МЦ „Репродуктивно здраве” и САГБАЛ „Д-р Щерев”. Презентацията на д-р Таня Тимева към нейното представяне на отчет за извършените в клиниката АРТ процедури през 2009 г. може да видите от тук.

Радвам се, че постигнатите резултати от екипа ни се подобряват всяка година.  Изразявам надеждата и готовността на всички в нашата клиника и през тази година да продължим да създаваме радост и да носим блага вест на все повече родители, желаещи да дадат нов живот!

Всяка година поне на няколко пъти се случва да има недостиг на различни животоспасяващи лекарства за онкологични или хронични заболявания. В момента сме свидетели на поредната криза в това отношение. Няколкократно съм заявявал, че причината за този недостиг е в порочни механизми от държавната лекарствена политика, които се поддържат с години наред. Очакванията бяха, че със смяната на управлението ще има и промяна на модела, но за жалост това не се случва. Ако мога да се изразя на шега, лекарствената политика продължава по станишевски без Станишев. Явно има кръгове, които имат изгода нещата да си продължават по старо му. В крайна сметка се оказва, че прекалената държавна регулация във фармацевтичния сектор, която уж се налага, за да пази правата на пациентите и потребителите, просто води до ефекти в техен ущърб.

Трябва да се разбере, че при хроничните и онкологичените болести трябва да има солидарност и тя трябва да е по-силна изразена, отколкото при другите заболявания. В НЗОК се събира ресурс, но той не е достатъчен да се покрият разходите по най-тежките заболявания. Поради тази причина е необходимо лечението на тези онкологични, хронични или терминални случаи да бъде допълнително компенсирано чрез специални програми на министерството на здравеопазването. Това трябва да става без значение къде се извършва съответното лечение. В крайна сметка, ако сегашното управление действително иска да води дясна политика на практика, то е чудно защо не се насочва към програмното финансиране на болниците специално за лекуването на онкологични и хронични случаи.

Самата организация на процеса на доставяне на лекарства трябва изцяло да се промени. Сега виждаме как пожарно се предприемат действия по конкретни казуси. Излиза информация, че няма лекарства за определен тип заболяване, общественото напрежение се нагнетява, следва ad hoc действие на държавата и временно решение на въпроса. После следва същата схема за друг медикамент и така в една безкрайна порочна верига. Междувременно непрекъснатото забавяне коства страдание и нерви на нуждаещите се болни. Потвърждава се моята теза, която нееднократно публично съм представял и заради, която съм търпял много неприятности. Става дума за това, че болните, които получават по държавна поръчка медикаменти, периодично се поставят изкуствено в ситуация на дефицит на тези лекарства на преференциални цени. Според мен има групи държавни чиновници, които умишлено спъват и удължават времето за провеждане на търговете за тези медикаменти. Хората, които са болни, естествено, не могат да чакат без лекарства, докато съответният търг приключи и се принуждават да ги купуват от аптеките на пазарни цени. От тук може да бъде направено заключението, че забавянето е умишлено, за да може болните да се насочат към свободния пазар и да изкупуват залежалите партиди, които са на свободна продажба и към които така или иначе може да има търсене единствено от тези потребители. Лесно е да се предположи, че ако държавната поръчка се изпълнява систематично и точно, то тези лекарства никога няма се продадат, защото по принцип ползващите ги хора, разчитат на преференциалните медикаменти, които държавата трябва да им осигури. Тази порочна практика се реализира със законови средства, без да има възможност да бъде посочен конкретния виновен. По лошото в случая е, че макар да има многобройни механизми за прекъсването й (един от най-простите е търговете да се провеждат с определен срок аванс, за да не се стига до забавяне), очевидно няма воля за намиране на решение.

Освен това е абсурдно български граждани да отиват в съседните ни държави, за да намират по-евтини лекарства. Оправданието на чиновниците е, че у нас съответните медикаменти са по-скъпи, защото фирмата-доставчик е представила такава цена. Това е така обаче просто, защото потреблението у нас е далече по-малко и това е допустимо най-ниското пазарно ценово ниво, определено от обективни фактори. Никой чиновник обаче не се замисля, че крайната цена у нас е по-висока най-вече заради твърде ниския процент от стойността на медикамента, който се покрива от държавата. Най-вече поради тази причина, а не заради разлики в цените, в съседните държави лекарствата са по-евтини. Недоволството на гражданите обаче се насочва в неправилната посока – към фармацевтичните доставчици, а не към държавните органи. Най-важното в крайна сметка е едно животоспасяващо лекарство да достигне до нуждаещите се от него с минимална цена – те трябва да платят единствено базова сума, чрез която да докажат, че имат нужда от този медикамент, а няма да го вземат просто да им залежава в домашните аптечки. Останалото трябва да се покрие от държавата чрез насочване на част от солидарно събрания ресурс за здравеопазване.

Това, което обаче най-много липсва в българската лекарствена политика е стратегическият поглед. При постоянно растящото потребление на лекарства експертите по здравен мениджмънт на държавно ниво би трябвало да се замислят за причината, да се запознаят със успешния чужд опит и да предложат решения. В целия цивилизован свят се залага на насочване на средства към превантивни профилактични програми с цел да се намалят нуждите от използване на лекарства за по-късно лечение на развити заболявания. За съжаление у нас все още не се осъзнават предимствата на профилактиката и в това отношение България се доближава по-скоро до страните от Третия свят.

В заключение може да се каже, че явно за определени групи от чиновници и политици сегашната система е много удобна и изгодна. Поддържането на това вредно статукво обаче преминава през страданието на невинни хора. Ако ние продължаваме да обръщаме внимание на проблемите с недостига на скъпоструващи лекарства единствено, когато се развие поредния случай, при който кратковременно публично се търсят виновници, а не дългосрочно решения, то ние ще си останем в сегашния порочен кръг. Нужна е воля за промяна, яснота какво трябва да се промени и знание как да се промени. И трите сякаш липсват на сегашните управляващи.

 

Тази седмица стана ясно, че управляващите ще предприемат увеличаване на здравните вноски още от април тази година. Темата вече предизвика сериозна дискусия, като предполагам, че дебатът тепърва ще се разраства. Следейки различните политически мнения оставам с впечатлението, че някои хора, особено сред сегашните управляващи, нямат никаква яснота за нужните стъпки по отношение на здравната реформа. Разбира се, сред тях съществуват и такива, които знаят какво трябва да се прави, но докато са на власт предпочитат да не го реализират, защото “лечението” под формата на реформа е болезнено. Всъщност никой не обича да го боли, но временното страдание си заслужава, ако това води до по-дълъг, по-здрав и по-добър живот. Здравната ни система в момента е болна и нейното оздравяване няма да стане чрез лъжи, заблуди и псевдо-реформи.

Нека първо видим какви са фактите за издръжката на българското здравеопазване. Здравната ни система се издържа реално с повече от 7% от БВП (виж сведенията на СЗО) т.е. при 66 млрд лв БВП за 2009 г за здравеопазване се харчат повече от 4.6 млрд лева . Факт е обаче, че от тези над 7% едва 4,2% или 2.8 млрд лв. се осигуряват от публични средства според Бюджет 2010, а останалите се плащат от населението. В реални числа доплащането от гражданите е в размер на 1.8-2 млрд. лева. Тъй като едва 1% от тази сума в момента се покрива от доброволно осигуряване, то останалата средства идват от кешови плащания директно от джоба на пациентите. Фармацевтичната индустрия пък обясни и доказа, че у нас държавата поема едва 37% от лекарствата в аптеката, а останалите 63 % се плащат отново от джоба на гражданите. При около над 1,5 млрд. лева, харчени за лекарства всяка година, това означава, че хората в България сами поемат близо 1 млрд. от тези разходи. За сведение във Франция например гражданите доплащат не повече от 15%, а в Австрия процентът не надвишава 10%. Общо взето на европейско ниво този показател в различните държави на ЕС е между 5 и 25 %, а останалото се поема от публични средства. Може да се каже, че у нас не се харчи малко за здравеопазване, но недостатъчна част от това “харчене” е под формата на публично финансиране и това създава проблеми, обуславя неефективността на системата, лишава от достъп стотици хиляди български граждани и повишава гражданското недоверие в нея. Защо обаче е възможно у нас да има такъв огромен процент от кешови плащания. Единият отговор, естествено, е нереформираната система. Има всъщност и друго обяснение и то се крие в изключително ниските корпоративен данък 10%, данък за физически лица 10% и снижаваща се осигурителна тежест. В крайна сметка се оказва, че е невъзможно да има едновременно и ниски данъци и осигуровки, и отсъствие на кешови плащания. Някой трябва да плати сметката. В здравеопазването, както и навсякъде другаде, няма безплатни неща. 

При тази ситуация се оказва, че най-големите губещи са онези близо 1,5 милиона български граждани с нисък социален статус, които имат ограничен или напълно отсъстващ достъп до медицинска помощ. Именно тук се крие основният проблем – тези хора просто нямат средства да си доплатят за здравни грижи. При кешовите плащания, макар да са в смайващия размер от около 2 млрд. лева, просто липсва солидарният елемент. С други думи, гражданите в неравностойно положение просто не само не могат да се възползват от този ресурс, но и няма система, която да ги защити.

Какво трябва да се направи, за да преодолее тази заплетена и то не отскоро ситуация? Предложенията трябва да са комплексни, а не на парче, добре обмислени, а не с първата дошла на ум идея, ситуирани и прилагани последователно във времето, а не хаотични. Решението на правителството за увеличаване на здравната вноска е правилно. Това увеличение ще промени веднага нарушеното съотношение между публичните средства за здравеопазване и кешовите плащания от джоба на гражданите. Цените на медицинските грижи няма да се променят и след като по-голям процент от тях ще може да бъде покриван от тези публични средства, необходимостта от доплащане ще се намали. Повишението на здравната вноска обаче само по себе си не е достатъчно. Да си припомним, че увеличението от 6% на 8%, наложено от предходното управление, без това повишаване да бъде част от цялостна стратегическа визия за развитие на сектора, само по себе си не доведе до желания положителен резултат. Необходима е една поредица от съпътстващи мерки за една цялостна успешна промяна в българското здравеопазване:

- Необходимо е целият ресурс от здравноосигурителни вноски да се използва по предназначение. Арогантно е да се правят финансови “алабалистики” и да се замразяват във фискалния резерв средства, които са събрани от българските граждани като здравно осигуряване, но се третират като част от консолидирания бюджет. Още по-арогантно е да се предлага сложен тристълбов модел на здравно осигуряване, който не би довел до нищо повече от злоупотреба със събраните пари на осигурените. При този модел дял от задължителните здравноосигурителни вноски трябва да отиват наготово в частните фондове, вместо тези дружества да се преборят на пазара за тях. Ясно е, че при такова решение от съществуващите 21 фонда до този ресурс ще се преборят не най-добрите, а тези, чиито ръководства са най-близко до властта в момента. Те пък вероятно ще се отплатят чрез пълнене на “черни” партийни каси;

- НЗОК не се нуждае от „голям резерв.” Тези пари се натрупаха от 2001 г. нататък поради липса в онова време на механизми за харченето им, но на финансистите от НДСВ им хареса да ги държат в консолидирания бюджет като „преходен остатък„. Никой не можа да обясни до днес защо те не се харчат по предназначение. Правителството на Станишев хареса този подход, задържа парите в консолидирания бюджет, но го кръсти на по-благозвучното „ голям резерв”, без никъде в законите да е регламентиран такъв и най-важното без въобще да е необходим подобен „резерв”. Въобще, пълно баламосване на народа!!! Здравните плащания се плащат месец за месец и не е възможно Касата да фалира. Нека не се спекулира с подобна опасност. В момента се събират месечните здравноосигурителни вноски и събраните средства се харчат текущо. Просто няма натрупване на задължения, за да има нужда от значителен резерв. „Големият резерв”, който в момента е от порядъка на 800 млн. лв. и влиза в консолидирания бюджет, се подържа с единствената цел правителството да може да покрива дефицитите в бюджета . Замразените средства трябва да бъдат използвани за финансиране на здравеопазни дейности;

- Нека управляващите не заблуждават както самите себе си, така и гражданите, че е възможно да наложат реално остойностяване на медицинските грижи. Остойностяването трябва да даде стойността на една медицинска дейност, извършена с фиксирано оборудване от безименен специалист в безименна болница за един средностатистически пациент. Ако се промени само едно от неизвестните в уравнението, това остойностяването ще се окаже чисто и просто един безсмислен труд или поредния опит за административно наложени мерки. Да не говорим, че от стойност на дейността до нейната цена разликата е още по-голяма. Всеки знае, че цената на една услуга, в случая здравна грижа, се влияе от редица допълнителни фактори освен себестойността. В крайна сметка т.нар. остойностяване може да бъде от полза единствено за правилното разпределение на средствата по специалности и дейности, за които плаща НЗОК. Не могат обаче да се формират и наложат изкуствено цени на пазара на медицинската помощ и грижи. Това просто ще бъде поредната недообмислена идея, родена от любители-администратори по здравен мениджмънт;

- Държавата и Здравната каса трябва ясно да определят и оповестят един ясен пакет с реални стойности, плащани от тях за всяка клинична дейност. Трябва да се заложат границите за това до какъв процент всяка една медицинска грижа се поема от Касата и това да бъде ясно за българските пациенти. Тази мярка веднага ще отключи възможности за действие на доброволните здравноосигурителни фондове, които сега са блокирани от законовото положение, че НЗОК плаща всичко, което всъщност е една голямомащабна лъжа;

- Всяко лечебно заведение трябва да определи и оповести своите цени след анализ и разчет на средствата, които са необходими за издръжката по дейности и заплащане на медицинските специалисти. По този начин ще бъде регламентирано прозрачно доплащането на здравните грижи. При това, без да се налага включване на измислени категории като “избор на лекарски екип” или “ВИП условия.”

- Държавата трябва да поеме доплащането на най-малко половин милион социално слаби граждани. Останалите, ако не искат да доплащат по-скъпо кешово, ще могат да си направят допълнително здравно осигуряване. По този начин чрез принципа на солидарността ще намалее от два до три пъти сумата на плащанията на ръка.

- При наличието на нормални финансови взаимоотношения, основани на пазарни принципи и солидарност, държавата и общините трябва да се насочат към приватизация на здравни дейности и активи. С освободените и придобити средства ще могат да се осигурят на населението по-голям достъп до медицински грижи, повишено качество на здравеопазване и преди всичко профилактични мерки.

Чрез изброените стъпки за няколко години гражданите на България, хронично болните и медицинските специалисти ще разберат, че нещо в здравната система се е променило. Алтернативата е управленските лъжи да продължават, здравеопазването ни да затъва все повече, а всички ние да продължаваме да търпим и да се измъчваме все повече. Трябва да изберем какво искаме!

Скъпи приятели и читатели на блога,

Електронният ми дневник вече съществува над 3 години. През това време в него засегнах разнообразни теми от сферата на политиката, развитието на гражданското общество, международните отношения, реформата в здравеопазването, репродуктивното здраве, здравното осигуряване и т.н. И занапред ще продължавам да се интересувам и да коментирам въпроси свързани с тези тематични области. Следейки коментарите на участниците в блога от последните месеци обаче виждам, че се открояват три теми, които предизвикват по сериозна дискусия, отправяне на въпроси и размяна на мнения. Често те не са пряко свързани със статията, под коя се поставят, вероятно поради факта, че техните автори не са намерили по- подходяща в блога, за да изразят позицията си или да зададат питането си. Затова реших да открия отделни статии, които да представляват нещо като форум, където да се поставят мнения по съответните тематични области (по-долу съм приложил линкове към тях).

Първата тема, която се коментира от посетителите на блога ми е тази, свързана със съвременните репродуктивни технологии. Създавам статията “Форум за репродуктивни технологии и репродуктивно здраве”, където всеки желаещ да отправи въпрос или да предизвика дискусия по определен проблем може да го направи. В нея съм описал редът и начините, по които може да се свържете с мен или да си насрочите преглед в клиника “Д-р Щерев”. Ще се радвам да отговарям и тук на различните въпроси, които са от моите компетенции и по които има възможност да се даде мнение по интернет.

Втората тема, която също се откроява със засилен интерес е тази за тракийските бежанци. Тези от вас, които следят блога, знаят, че съм потомък по майчина линия на българи - бежанци от Беломорска Тракия. Откривам статията “Форум на тракийските потомци”, където можем да продължим да обсъждаме и да се информираме за различни въпроси, лични истории и организирани събития, свързани с тази тема. Надявам се все повече потомци на тракийски бежанци да се включат тук, за да се превърне той в действително място за виртуални срещи помежду ни. А защо не и за организиране на общи реални такива.

Третата тема, естествено е тази свързана с политическите и обществените процеси в страната. Създавам отделната статия “Форум за политика и гражданско общество”, където всеки може да повдигне и да коментира вълнуващите го теми от обществено-политическия живот. 

Надявам се, че с тези новооткрити своеобразни форуми блогът ще се превърне място за дискусия, размяна на мнения, отправяне на въпроси и публикуване на информация по съответните теми.

Можете да влизате в конкретната статия/форум като кликнете на линка по-горе, оцветен в синьо. За всеки случай прилагам и директните линкове на всеки от форумите:

- Форум за репродуктивни технологии и репродуктивно здраве - http://www.atanas-shterev.com/?p=586

- Форум на тракийските потомци - http://www.atanas-shterev.com/?p=587

- Форум за политика и гражданско общество - http://www.atanas-shterev.com/?p=588

Темите могат да бъдат открити и в секция “Форуми” на блога.

В събота (27 февруари) се проведе събрание на Съвета на регионите на Българска нова демокрация (БНД). По устав това е вторият по важност орган на партията след Конгреса. Целта на срещата на Съвета на регионите бе да се направи оценка на настоящата политическа ситуация и първите стъпки на правителството на ГЕРБ, да се представи организационното състояние на партийните структури и да се очертаят перспективите на БНД занапред. Една от задачите от дневния ред беше и да се вземе решение за подготовка и свикване на конгрес на партията. Като председател на Контролния съвет на БНД със задоволство отбелязвам, че се получи едно легитимно и конструктивно събрание на Съвета на регионите с участието на представителите от ръководството на партията и координатори от всички райони на страната, където партията ни има структури.

На първо място трябва да спомена последното и най-важно решение, което се взе на срещата - а именно определяне на срок до 24 април за провеждане на пълна организационна инвентаризация на централно и местно ниво с цел представяне на предложения за обновяване на състава на ръководните органи на БНД. В този двумесечен период Централния изпълнителен съвет на партията ще проведе няколко свои заседания за определяне на стратегическите насоки и политическото поведение на партията от тук нататък. На следващата сбирка на Съвета на регионите в края на април ще бъде определена датата за свикване на Конгрес, който ще избере ново ръководство, ще утвърди стратегическите цели и ще стартира подготовката за местните избори 2011. 

Една от основните теми, която обсъдихме по време на дискусията тази събота, беше отношението на БНД към управлението на ГЕРБ. Като представители на дясна партия ние от БНД заставаме зад намеренията на сегашните управляващи за задействане на отдавна отлагани реформи в секторите на здравеопазването, образованието, държавната администрация, съдебна система, вътрешен ред и сигурност и т.н. Въпреки това смятаме, че заявките за водене на определен тип политика не са достатъчни, ако няма реални действия в тази посока. Приветстваме също така стремежа за постигане на фискална стабилност чрез ограничаване на публичните разходи, но припомняме, че той не бива да се превръща в цел, а в средство за връщане на страната ни по пътя на икономическо развитие. Финансовата стабилност на държавата не би означавалa почти нищо, ако тя се постига за сметка на тежки затруднения и поставяне под въпрос на оцеляването на българския малък и среден бизнес. Основавайки се на нашите десни разбирания ние вярваме, че именно този бизнес е гръбнакът на българската икономика, който може да я изведе от кризата и да подпомогне възстановяването й след нея. По отношение на външната политика ние от БНД изразяваме задоволство, че страната ни в момента има проевропейско правителство, което полага усилия да България да бъде предвидим и стабилен партньор в рамките на ЕС и НАТО. Оценяваме демонстрираното желание да бъдат преразгледани определени договорки, които биха ни поставили в зависимо положение от Русия. Същевременно обаче у нас будят притеснение разнопосочните сигнали, които излъчват представителите на правителството, що се отнася до важни енергийни проекти и най-вече строежът на АЕЦ “Белене”. По отношение на демонстрираната воля за борба с организираната престъпност от БНД заставаме зад мнението, че страната ни отдавна се нуждаеше от активни мерки в тази посока. Разбира се, надяваме се, че широко оповестените полицейски акции от последните месеци са реализирани по всички законови правила и ще доведат до реални осъдителни присъди, ако бъде доказана виновност на арестуваните. В противен случай българското общество за пореден път ще е станало свидетел на полицейска публичност за сметка на ефективност. От тази гледна точка смятаме, че набиращия сила конфликт между представителите на съдебната система и изпълнителните органи за сигурност и вътрешен ред може да има непродуктивни последици. Вярваме, че при наличието на достатъчни доказателства, събрани от полицията и разследващите институции по надлежния ред и демократичните правила, съдът ще наложи очакваните от обществото мерки и присъди. Опитът за оказване на политически натиск и манипулиране на публичните очаквания е неприемлив за една европейска демократична държава, каквато България се опитва да бъде. Същевременно продължаваме да смятаме, че българската съдебна система продължава да се нуждае от сериозна структурна и персонална реформа, която да повиши нейната независимост и ефективност. В заключение, участниците в Съветa на регионите на БНД се обединихме около становището, че на този етап добрите реформаторски намерения на правителството са налице, но желаните резултати все още се очакват.

Прочетох във в. Сега новината, че стартирането на програмата за студентско кредитиране се отлага за пореден път. В кризисната ситуация забавянето на тази мярка, изискваща държавно финансиране и гаранции, вероятно ще спести публични ресурси. Замислих се обаче дали именно кризата не изисква нейното по-бързо въвеждане. Всяко заделяне на държавни пари за образование не е просто харчене, то е инвестиция в дългосрочните ползи за цялото общество и икономиката на страната ни. Въвеждането на реално студентско кредитиране би позволило на сегашни и бъдещи студенти да получат търсеното от тях образование без допълнителни пречки и затруднения. Излишно е да казвам, че това създава национален ресурс и повишава конкурентоспособността на икономиката ни.

За да обясня какво мисля, ще направя леко отклонение от темата. Миналата събота участвах в среща на представителите на частните болници с представители на управляващите. На нея управляващите представиха какви са намеренията им за т.нар. преструктуриране на болници и въобще предвижданите стъпки в здравната реформа. Представителите на частните лечебни заведения пък направихме обща декларация и представихме своите виждания за промени в сектора. Ясно е, че управляващите ще отстъпят от позицията за закриване на неефективните, малки болници под натиска на общините и поради липсата на организация за това. Казвам всичко това, за да направя паралел между сферите на здравеопазването и образованието и тяхното състояние понастоящем.

Политически активните и гласуващи граждани в момента са преобладаващо от групата на по-възрастните хора в България. В голямата си част това са онези, които биха пострадали най-много при закриването на болниците в малките градове и които най-тежко ще понесат, ако реформата не бъде извършена по правилен начин. В крайна сметка тези граждани най-много разчитат на социалните функции, които изпълняват тези неефективни лечебни заведения. Ясно е, че управляващите трябва да мислят сериозно над този проблем. От друга страна обаче най-лошият вариант е да се отстъпи от вече започната реформа единствено с цел да се спре нарастващото недоволство срещу правителството. Такова управленско поведение ни обрича на постоянен застой и нерешени проблеми, защото е ясно, че тежките реформи дават своите положителни резултати в дългосрочен план.

Това важи както здравеопазването, така и за образованието. В момента примерно се изразходват далече повече средства за социални помощи при безработица, отколкото за малки насърчителни мерки в подкрепа на придобиването на добро образование, каквото е студентското кредитиране например. Дали е случайно, че правителствените мерки са насочени преобладаващо към онази част от населението, която е по-малко икономически активна, но далеч по-политически мобилизирана. Младите хора по традиция са обществено индиферентни и преобладаващо не се възползват от правото си на глас. Те не се интересуват много от политика и смятат, че реализацията им не зависи толкова от управленските решения. Казано по-ясно, те не са след “целевия електорат” на нито едни управляващи, независимо кои са те. Сегашното правителство също не прави изключение. За да гарантира стабилността си, то се движи по линията на най-малкото съпротивление. А именно, удовлетворява исканията на онези слоеве на населението, които са най-социално чувствителни, най-мобилизирани за изборно участие, но за жалост и най-малко допринасят за движението на България напред. В крайна сметка и при изготвянето на държавния бюджет за 2010 за социални плащания бяха отделени най-много пари. Днес се вижда обаче, че за финансиране и гаранции за преференциално студентско кредитиране все още не може да се намери ресурс. Засилената социалната роля на държавата е изключително нужна, за да се смекчат настоящите негативни ефекти от кризата. Само инвестициите в образование обаче ще осигурят нужната национална конкурентоспособност, за да се възстановим от тази криза в перспектива. Ако сегашната политика продължи, то може да се окаже, че в бъдеще няма да има подготвени хора, които да спомогнат на България да се отласне от дъното и да се върне по пътя към просперитет.

Както неведнъж съм казвал, образованието наравно със здравеопазването са двете системи, където в най-голяма степен могат да се осъществят превантивни мерки за подобряване на качеството на човешкия потенциал на страната ни – за доброто физическо и интелектуално развитие на българските граждани. Защото след кризата икономиката ни ще се нуждае не просто от здрави, но и от образовани и квалифицирани кадри, които да измъкнат държавата от неминуемите икономически последици. Поради тази причина влагането на средства в образование и здравеопазване всъщност са най-доброто вложение, което може да направи всяко едно управление. Разбира се, понякога тези вложения изискват болезнени мерки, които няма как да се извършат, ако управляващите се грижат единствено за имиджа си на момента.

От седмица насам се засилва дискусията за разполагане у нас на елементи от системата за противоракетна отбрана (ПРО). Дебатът тръгна от едно изречение “между редовете” по време на публична реч на новия американски посланик Джеймс Уорлик миналия петък. След него последваха въпроси към министър-председателя Борисов. И двамата наблегнаха на думата “разговори”, г-н Уорлик дори ги нарече “неформални”  и то не “преговори.” Това обаче не попречи на Русия да реагира мигновено и само ден по-късно чрез външния си министър Сергей Лавров да поиска обяснение от България. Стигна се дори до там т.нар. Приднестровска република да обяви, че е готова да приеме руски ракетни комплекси в отговор на западния ракетен щит. Ясно е, че светкавичната руска реакция и сериозно раздвижване само в рамките на седмица едва ли може да бъде предизвикано от няколко случайно изпуснати фрази. Какво в действителност се случва обаче е трудно за разгадаване. Това се дължи най-вече на факта, че при междудържавните отношения на нашата страна с Русия обществото и гражданите не знаят много подробности. От там и всяка интерпретация може да е погрешна. Не може да се приемат като напълно чиста монета дори и чисто експертните становища поради факта, че става дума за изключително важни геостратегически интереси и самите експерти са също политически ориентирани и пристрастни.

България е член на ЕС и партньор в Североатлантическия пакт. Няма да се уморя да

(more…)

08 февруари, 10

Изборът на Украйна

Категория: Стари публикации

Малко повече от пет години след Оранжевата революция Украйна отново избира своя президент. По предварителни неофициални данни победител е Виктор Янукович с много малка преднина. Още преди вчерашният втори тур другият претендент, Юлия Тимошенко, се закани, че в случай на загуба ще организира нови “оранжеви” протести поради големите нарушения и недемократичните според нея изменения на избирателния закон дни преди вота. От щаба на Янукович пък вече обявиха победата си и призоваха Тимошенко, ако се смята за европейски политик, да признае поражението и да поздрави опонента си. Засега изглежда, че това няма да се случи толкова бързо и лесно и може би ще станем свидетели на поредната ескалация на вътрешнополитическото напрежение в Украйна.

Ситуацията в Украйна в действителност е много сложна. Резултатите от президентския вот потвърдиха сериозното разделение, на което е подложена страната. Отвъд традиционния политически спор между привържениците на прозападната и про-руската ориентация на Украйна за момента, тлее и още един вид противопоставяне. То идва от миналото и очевидно все още не е изживяно. От едната страна в това разделение стоят рускоезичните украинци, които имат в родовите си корени руснаци. Въпреки че те са приели Украйна като своя родина, явно у тях все още тлее страхът от дискриминация – пак повтарям, че имам предвид страхове, които идват от миналото и са насочени към бъдещето. Разбира се, тук трябва да се обърне внимание и на целенасочените усилия на Русия да развива тези притеснения и да подкрепя онези сили, които привидно са готови да предпазят това украинско население от дискриминационно отношение в един бъдещ момент. От другата страна в противопоставянето стоят онези граждани на Украйна, които имат чисто украински произход. При тях по механизмите на родовата памет от поколение на поколение се предават спомените от 30-те години на миналия век. Политиката на Сталин и СССР, довела до известния в историята “голям глад”, причинил смъртта на милиони украинци, репресиите по време на Втората световна война и по-късно през комунистическия режим и т.н. продължават да мотивират техните политически избори на базата на емоцията.

В тези сложни отношения крайностите и вътрешните борби в лагера на вторите водят до допълнително разединение. Това, разбира се, дава предимства на про-руските сили в страната. Утешителното в случая е промяната на крайната позиция на Янукович по отношение на външнополитическите приоритети на Украйна. За разлика от 2004, понастоящем той заявява, че страната трябва да се насочи по пътя на европейската интеграция. Макар и нюансирано Янукович вече приема сближаването с ЕС. Разбира се, по въпросът за членство в НАТО продължава да е категорично против. Все пак сближаването на позициите на двата лагера поне по отношение на европейското бъдеще на Украйна показва, че в изминалите години е постигнат някакъв напредък. Не може народ, който живее на една и съща територии и който по същество изгражда една нация, да се развива хармонично, ако тези болезнени и ясни разграничителни линии не бъдат туширани. Да се надяваме, че демонстрацията на гъвкавост и промяна във вижданията за про-европейската ориентация на Украйна в средите на привържениците на Янукович е искрена. Постигането на вътрешен консенсус поне по въпроса, че бъдещето на страната е в ЕС, дава основа за преодоляване на тежкото противопоставяне.

Съвсем отделен обаче е въпросът дали ЕС, който в момента все още доизгражда своите структури и институционален облик и който все още не е напаснал механизмите за своето ефективно функциониране, е готов за едно разширяване на изток. Европейската перспектива пред Украйна обаче трябва да бъде заложена занапред. Както тази страна трябва да се подготви за своето евентуално членство, така и самият ЕС трябва да положи усилия да бъде ефективен при бъдещ разширителен процес. Ако това не се случи, противниците на Европейския съюз в Украйна ще имат допълнителни аргументи да насочват страната обратно в прегръдката на Русия.

25 януари, 10

Промяната е в нас

Категория: Стари публикации

Който каквото си направи сам, никой не може да му го направи. Дай на глупавия власт и гледай какво става. Прост народ – слаба държава . Мога да изреждам още много такива народни мъдрости. Едно от нещата, което отказваме да разберем е, че промяната е в нас. Ние, българите, непрекъснато очакваме управляващите, съдебната система и останалите власти сами да се поправят или да ни оправят. Многобройните исторически примери, а и опитът ни от последните десетилетия показва, че това няма да се случи докато самото общество не го наложи по категоричен начин. Ние, гражданите, трябва да “бутаме” напред промяната, макар понякога и с лишения.

Последните решения на съда за случаи като убийството на Чората, убийството на Борилски, борбата за бонусите в съдебната система за 2009 г.  и много,много други факти показват, че нашата съдебната власт в нейната цялост боледува. Добрата новина е, че налице има желание за излизане от тази ситуация, набелязват се мерки, правят се експертни съвещания и т.н. Реформата обаче не става за един ден и чрез повдигане за косите по барон Мюнхаузеновски. Трябва да има разбиране, че тя е плод на един постепенен процес и изменение на начина на мислене и порядките в работата в тези институции успоредно с промените на законите в страната и мисленето на гражданите.

Всеки гражданин и всеки управленец трябва да разбере, че намесата в работата на съда, е нещо, което пречи на общия процес. В нормална ситуация всеки българин ще заяви, че е за справедлив, безпристрастен и независим съд. Когато обаче се окаже страна пред този съд, било като управник или физическо лице,  винаги търси начини за въздействие на неговите решения спрямо възможностите и ресурсите, с които разполага. Примерите в тази посока са неизброими и не се ограничават единствено до съдебната система.

Сегашното правителството със своите действия по казуса “Румяна Желева”, с усилията си по европейските фондове, с намеренията за борба с престъпността, демонстрира желание за полезни за страната решения. За съжаление положителните крайни резултати не се постигат само с желание. В допълнение трябва да кажем, че оказването на натиск върху определени органи и институции за публични становища, съобразени с конюнктурните интереси на управляващите, е порочна практика (визирам становището на Министерство на правосъдието по казуса “Желева” и последвалите тълкувания, че правилника на НС не е закон)

По същия начин трябва да се обърне внимание и на прекомерната и поради това нездравословна намеса на държавата в редица сфери. Типичен пример за това  са редица държавни регулации в като например тези за цените на ток, газ, за когенерация и т.н., при които има пълно объркване и чрез които държавните регулаторни органи  решават  за момента  предимно социални въпроси. Това облекчава положението на определени групи, но в твърде краткосрочен план. В дългосрочен те водят най-вече до по-голям пазарен хаос, затъване и вреди за цялото общество. Време е да разберем, че цените на енергоизточниците трябва да бъдат пазарно и екологично ориентирани, независимо че някой може да спечели или социалната цена може да бъде висока. Ако това не се случи, задълбочаването на проблемите, включително и социалните, ще продължава.Това трябва да се разбира и от потърпевшите граждани и ако при кражбите от топлоразпределителните дружества, те реагират справедливо, то при пазарно и екологично определяне на цените на енергийните източници трябва да има осъзнаването на истината, че няма безплатни неща на този свят. Или както казва народа безплатно е само сиренцето в капана за мишки.

По всички горни частично изброени сфери и разбира се много други е необходима реформа. Реформа, която трябва да се инициира в интерес на обществото, а не да се осъществява съобразно личния интерес на един или друг. Последното звучи като азбучна истина, но продължава да не се спазва. В заключение искам да напиша, че в живота се случват неща при които трябва да опонираме на управляващите с цялата сила на гражданското общество да не се случват. Но има и реформи, които в момента ни засягат лично и ако в този момент подкрепим управлението за осъществяването им полза ще има не само цялото общество, а и самите ние. 

Отново се връщам до казаното в началото - промяната е в самите нас. Забравяйки го, ние постоянно ще каним някой да ни оправя… И той ще го прави, но не в положителния смисъл на думата, както всички се надяваме.

P.S. Зная че постъпвам до известна степен неразумно със съветите си и мога да подразня доста хора в сегашната тежка икономическа, финансова и духовна криза, още повече че нашия народ е казал: „Акъл не ща, пари ми дай!”, но….извинявайте!

Цяла седмица казусът “Румяна Желева” предизвиква разпалена дискусия у нас и в Европа. Днес или най-късно утре очакваме развръзката и това ме провокира да коментирам темата. Вече няма значение дали политическите сделки между десните, либералите и социалистите в Европейския парламент (ЕП) ще позволят или ще отрежат г-жа Желева от поста на еврокомисар. Нейното слабо представяне е факт, както са факт и цялата поредица от негативни коментари от европейските политици и западните медии след него. Не бива да забравяме, че кандидат-комисарите представят не само себе си, но и правителствата, които са ги номинирали, както и собствените си държави. С други думи, вредата срещу и без това разклатения имидж на България пред европейските институции и най-вече пред европейските граждани е налице. Вътрешните договорки в ЕП може да спасят кандидатурата на г-жа Желева, но няма да подобрят образа на страната ни, която е изпратила неподготвен кандидат при това със съмнения за недеклариран конфликт на интереси.

Първата ми реакция при началната информация за хода на изслушването и коментарите непосредствено след него беше неодобрение срещу компроматната атака срещу г-жа Желева,  инициирана от български представители. Станахме свидетели на  познатия до болка роден прийом на компроматните борби. За жалост този път под формата на опит за пренасяне на “махленски” политически скандали на европейско ниво. Точно неодобрението ми срещу подобен стил ме накара да се поинтересувам за хода на цялото изслушване и да го изгледам в пълнота. Когато се проследи цялото представяне на Румяна Желева се вижда, че негативното идва в повече. Вярно е, че атаката срещу нея е добре организирана и успява да постигне целта си – да я извади  от равновесие. Но също така е вярно, че по време на изслушването  се разбира ясно неподготвеността на българския кандидат за еврокомисар по двете основни теми, с които бяха свързани питанията на евродепутаите.

От една страна неподготвеност да даде смислен отговор, който по категоричен начин да разсее съмнения за евентуалния конфликт на интереси и собствеността върху фирмата Global Consult. Въпросите наистина бяха до голяма степен злонамерени, но те не бяха неочаквани. Г-жа Желева очевидно не само не беше подготвила дори за себе си план за отбиване на обвиненията. Поради липсата на опит тя собственоръчно направи няколко недопустими от политическа гледна точка гафове, които допълнително влошиха представянето й (като споменаването на разпространяваните документи от Антония Първанова, даващо повод  на последната да вземе думата, прескачането от английски на български в ключови моменти, неубедителните отговори относно собствеността на цитираната фирма и т.н).

От друга, което е и по- неприятно,  се разкри експертната  неподготвеност на българския кандидат еврокомисар да даде компетентни отговори по въпросите, свързани с нейния ресор. На недостатъчно гъвкав английски език г-жа Желева даваше общи отговори на съвсем конкретни въпроси. По отношение на експертната компетентност нейното представяне беше на средностатистически гражданин с по-широка обща култура. Подобно ниво може и да мине в родния политически живот, но е повече от недостатъчно за европейската политическа сцена. Не бива да забравяме, че г-жа Желева не е единствено българската кандидатура за европейски комисар, тя е външният министър на страната ни. Поради това нейната недостатъчна подготовка за изслушването й миналия вторник буди още по-голямо недоумение. Ресорът, който се поверява на България бе ясен от месеци, външно министерство разполага с огромен човешки и експертен потенциал за анализи и PR, времето за подготовка беше достатъчно и при всичко това Румяна Желева се представи изключително неубедително. Нещо повече силното й представяне в експертната част на изслушването й, щеше до голяма степен да неутрализира нападките по отношение на темата за конфликта на интереси. Това обаче не се случи и отрицателните последствия са налице. Излишно е също така да се споменава, че ако Борисов и ГЕРБ бяха заложили на кооперация с останалата част от десницата можеше да се излъчи далеч по-подходяща, по-подготвена и по-добре приета кандидатура за поста.

Българската кандидатура се оказа слабото звено в новата Европейска комисия, което либералите, социалистите и зелените в ЕП умело атакуваха. Политическата цел очевидно беше да се постави в неудобно положение президента Хосе Мануел Барозу и ЕНП като цяло. Реалните негативни последици обаче ще са за сметка на българското правителство, за българската десница като цяло и както вече споменах за имиджа на България. Казусът “Желева” е първият сериозен външнополитически гаф на премиера Бойко Борисов и първият европейски шамар за управлението на ГЕРБ. Фактът, че вече навсякъде се говори именно за казуса или случая “Желева” показва, че забавянето на българската позиция в изчакване сред политическото боричкане в ЕП кандидатурата все пак да се промъкне, не е най-далновидното решение. Не с хитруване и упорство, а с бързи отговорни и прагматични действия ефектът от този гаф може да бъде смекчен и той да се превърне във важен урок занапред в оставащата част от мандата на ГЕРБ. Надявам се, че през тази седмица на разгорещени дебати и критики на управляващите да е станало ясно, че не може да се експериментира с неподготвеност и некомпетентност, когато България се представя на европейската сцена. Още повече се надявам те да са разбрали, че това е валидно и за воденето на държавното управление като цяло.

Ще завърша, свързвайки случващото се с Румяна Желева с цялостното управленско поведение на правителството, водено от Бойко Борисов. Основното очакване към ГЕРБ е демонстрирането на воля за промяна и предлагане на компетентни решения по секторни политики. Вече стана ясно, че основната слабост на сегашното управление е именно липсата на експертна подготвеност и компетентност. В хода на предизборната кампания и при първите стъпки на правителството на ГЕРБ стана ясно, че има реална амбиция за реформи и прекъсване на порочната политика, водена при предходното управление. Желанието за промяна е видно в отделните сектори на държавното управление като образование, здравеопазване, сигурност, усвояване на европейските средства и т.н. Във всяка от тези области  обаче освен разобличаване на злоупотребите в миналото и демонстрация на желание за справяне с тях, са необходими и реални действия, за да бъдат изпълнени дадени заявки. Именно тук проличава дефицитът на опит, умения и експертиза на това правителство. От тук нататък може да се продължи по пътя на конфронтацията и на показния ПР, но може да се тръгне и по пътя на рационалните действия и прагматичното партньорство. Общественото напрежение вече чука на вратата, търпението на Европа отново се изчерпва, така че няма нужда да се споменава кой подход би бил по-полезен не само за България, но и за дългосрочната перспектива на управляващата в момента партия.

Вчера се опитах да се включа в протеста пред Народното събрание срещу промените в Закона за електронните съобщения, позволяващи безконтролното следене на интернет и мобилната комуникация. Право да си кажа този митинг беше малко тъжна история заради вялото участие на граждани в него. Младежи с раници, с компютри и дори с цигулки в ръка идваха да се присъединят към протестиращите, имаше и представители на някои политически сили. Явно е обаче, че по-голямата част от тези, които биха могли да защитят свободата на свободната комуникация и въобще свободата на свободното слово, са в чужбина или просто не искат да са активни в реалното пространство. В България очевидно са останали повече хора, които си комуникират на живо или си правят договорки лице в лице по кръчмите и не се страхуват толкова, че МВР би могла да следи компютърната кореспонденция или телефонните им разговори.

Общо взето вчера се получи една спокойна софийска утрин с малко събиране на група от хора. Полицията направи идеална тренировка с дислоцирането на крупни части, коли, цивилни полицаи и т.н. блокирали почти цялата околност на Народното събрание. Рехавото участие на граждани в протеста беше изключително удобно за органите на реда. Така всеки един от малобройните участници можеше да бъде прилежно картотекиран. Последното е шега само наполовина. Въобще младежите на митинга изглеждаха безпомощни като ято яребици на снежно поле. Трябва да призная, че ме досрамя от тези хора и не можах да отида при тях. Представители на моето поколение просто отсъстваха от протеста. Дали поради това, че много малка част от тях използват съвременните методи за комуникация или по простата причина, че много от тях вече не живеят в реалния свят - някои буквално, други метафорично.

И все пак в заключение трябва да завърша позитивно. Щом полицията направи така, че да няма изстъпления и провокации на протеста, а управляващата партия обяви намерението да оттегли спорния законопроект, то можем да кажем, че България е една демократична държава, където управляващите ще се вслушват в гласа на гражданското общество, а властта действа в интерес на гражданите. Ако обаче продължи желанието за налагане на пълен контрол над комуникацията ни от МВР чрез други процедурни хватки, както бяхме свидетели досега, то не виждам как обществото ни ще се предпази от възможното “изнасилване” на свободно общуване и въобще на свободното слово у нас. Вчера се видя, че активните млади българи са по-силни във виртуалното, отколкото в реалното пространство, останалите пък граждани сякаш са се пренесли в един отвъден свят на апатия и незаинтересованост. При такова положение демокрацията, която винаги се крепи на обществената бдителност, лесно може да бъде сгазена под ботуша на тоталния контрол. Може само да се надяваме, че това няма да се случи.

Убийството на Боби Цанков предизвика поредица от разнопосочни коментари и изказвания в публичното пространство. Сред различните циркулиращи мнения ми прави впечатление целенасоченият опит да се наложи виждането, че той не е бил журналист. Какъв тогава е човек, който публично се е изявявал като водещ на радио и телевизионни предавания, който е писал материали за вестници и списания? Във всички тези медии г-н Цанков не е работил като счетоводител или композитор например, а като журналист. Сега основната теза, която се налага е, че той е бил мошеник. Имайки предвид поведението и действията на г-н Цанков, може да е напълно вярно това твърдение, но трябва да имаме предвид, че “мошеник” е определение за даден човек, не е професия. Както наскоро каза в свое интервю председателят на Съюза на съдиите, г-жа Нели Куцкова – както има продажни и поръчкови журналисти, така има подкупни и  лоши съдии. Техните некоректни действия обаче не премахват квалификацията на професията им. Докато работят в медии или в съдебната система едните си остават журналисти, а другите съдии. Проблемът тук отново е липсата на критично гражданско общество в България и недостатъчната морална сила на професионалните колегии. С тази морална сила и подкрепата и непоносимостта на обществото към дадени действия, определени личности просто нямаше да бъдат допускани дълго да упражняват съответната професия. Те щяха да бъдат отлъчвани и нямаше да могат да печелят от своите злоупотреби - щяха да бъдат наричани бивши съдии, бивши журналисти и т.н и нямаше да петнят името на съответната гилдия. Трябва да признаем, че в случая с Боби Цанков това не се е случило и до самия си трагичен край той продължаваше да води предавания в електронните медии и да публикува статии в редица печатни издания. Както обществото, така и журналистическата гилдия, трябва да признаят срамната истина, че достъп до медийна изява е имал един човек с 16 дела за измами. Въпросът дали той може или не да се нарече журналист е напълно второстепенен и измества вниманието от основния проблем. Чрез този въпрос в момента ние си крием като щраус главата в пясъка, докато  истината си остава на показ. Образът на Боби Цанков се пръкна и разви именно на медийната сцена, вероятно непубличните му занимания и връзките му с подземния свят са последствие от неговите начални медийни занимания. Тук трябва да си зададем и въпроса за коректността на собствениците, главните редактори и продуцентите в медиите, в които той се е подвизавал, щом те до последно му осигуряваха протекция, трибуна и ефир. Истината просто е, че Боби Цанков е яркият пример за човек, който не просто се е възползвал, а е продукт на дефектите на цялото ни общество. Няма никакво значение професията, която той е упражнявал – такива хора има във всяка една сфера. Ако ние продължаваме да се държим като щрауси по подобни казуси, никога няма да съзреем като общество. Никога няма да достигнем до онази гражданска зрялост и обществена отговорност, която ще ни позволява заедно да създадем среда на нетърпимост и недопускане на подобно поведение в  определена гилдия, занаят или среда. В свободния свят съществува освен бясната конкуренция и морални норми за поведение, които не си позволяват да нарушат дори медийни звезди и политици, артисти и президенти. Защото, ако вече имахме тази зрялост и отговорност, въпросът дали Боби Цанков е бил журналист или не, нямаше да е на дневен ред след знаковото му убийство – той щеше да е отдавна “бивш” заради злоупотребите, които е извършил още в началото на кариерата си,a може би щеше да остане жив.

06 януари, 10

Отвъд прехода

Категория: Стари публикации

 Мнозина не са доволни от прехода, който България извърши през изминалите 20 години и от резултатите на извършената промяна. Вероятно българският преход все още не е приключил и имаме да изминем още много път преди да се наречем истинска либерална демокрация с работеща пазарна икономика. Винаги обаче, когато се изправяме пред едно оплетено кълбо с конци, разплитането му трябва да започне все от някъде. Трябва да признаем при един анализ и равносметка, че за тези две десетилетия България направи доста и напредна немалко, особено, ако оценим откъде тръгнахме. Нека си припомним, че в началото на 1989 г. дори не подозирахме, че нещо може да се промени и смятахме системата за вечна. Тогава нямаше дори и наченки на гражданско общество, а единственият законов акт, насърчаващ някаква частна инициатива, бе неприсъщият за социализма Указ 56. При бързината на промените, които не зависеха, разбира се, от обикновените граждани, се пръкна нова Конституция за по-малко от две години след смяната на строя. “Пръкване” е може би най-правилната дума, за този висш закон, който беше приет при пълната доминация на бившите комунисти в тогавашното Велико народно събрание. Още тогава много активни граждани, сред които и аз, се обявихме и продължаваме и до днес да сме против тази Конституция, която съдържаше изключително много дефекти на социалистическия начин на мислене. Сега почти 20 години след нейното приемане, можем отговорно да твърдим, че тя отдавна е изиграла ролята си и понастоящем вече е вредна за страната. Връщайки се отново назад трябва да се запитаме каква промяна можеше да очакваме при една калпава конституция, при наличието на кадри, почти 100% от тях работили и израснали по време на социалистическия режим, и при изключително силно съветско и руско влияние в страната. Отговорът е бавна и мъчителна промяна – такава каквато в действителност я преживяхме и продължаваме да изживяваме в момента.

Често обвиняват съдебната система, че стои в основата на бавните реформи в България. В условията на повсеместна корупция, лошо заложени от Конституцията небалансирани отношения между трите вида власти, недосегаемост на съдебната система и прикрепена прокуратура към нея, то всеки магистрат се чувства уютно при това статукво. Когато липсва ясна конституционна норма и когато политическите процеси се водят не толкова от леви или десни парламентарни мнозинства и управления, а от сменящи се такива с проруска или проевропейска ориентация, не са изненада изключителните колебания както в законодателството, така и в напредването на България по пътя на реформите. Резултатите много често са неефективни закони, получени с дефекти къде от незнание, къде от бързане, а много често и с умисъл. Такива закони естествено са манна небесна за корумпирания съдия.

От някъде трябва да се започне нашето завръщане на европейския ни път и да се върви последователно по него. Наред с всички критики, които отправяме към сегашното мнозинство и към управлението на ГЕРБ, една от най-похвалните техни стъпки е инициирането на обществено обсъждане и в последствие евентуално приемане на постоянно действащ изборен кодекс. Много пъти е повтаряно, включително и в документите на Българска нова демокрация, че това е една от основните законодателни норми, от които трябва да започне борбата с политическата корупция. Разбира се, най-съществената крачка в тази посока включва последващо свикване на Велико народно събрание за приемане на нова конституция на България.

За финал бих искал да кажа, че е много важно за успешното европейско развитие на страната ни за един значителен период обществото ни да заложи на дясноцентристки политически сили с прозападна ориентация. Единствено те могат да продължат реформата на обществените, икономическите и политическите процеси, да завършат европейската ни интеграция, да се борят успешно с бедността, корупцията и престъпността и да ни отдалечат окончателно от пагубното влияние на тоталитарна Русия. Само по този начин България може да бъде приобщена трайно и завинаги към ценностите, принципите и стандартите на Обединена Европа и да развива пълноценни равноправни отношения с Русия, съседите си и останалия свят.

04 януари, 10

2010… от нас зависи!

Категория: Стари публикации

2009 г. вече е зад гърба ни. Вече правим първите крачки в новата 2010-та и като при всяко начало погледите ни са насочени напред. Отново е време да се заречем, че ще изпълним това, което сме пропуснали да сторим досега. Винаги на кръгла дата или при старта на някакъв времеви период е лесно да планираме някаква промяна: ще спрем цигарите, ще започнем да спортуваме, ще намалим вредната храна, ще почнем да учим чужд език и т.н. Реализацията на успешните планове обаче не зависи от това дали ги правим в началото на годината, а от нашата воля да ги осъществим.

Обикновено, ако се огледа наоколо човек може да види, че това, което търси, се намира пред очите му. Хората се движат в дадена среда, която определя стремежите им, те искат да подражават един на друг, желаят да имат това, с което разполага ближния им и т.н. Залогът за успех най-често се крие в това да седнеш, за да помислиш, да останеш сам със себе си и с Бога и след това да запретнеш ръкави и да работиш здраво, за да реализираш плановете си. Ако стартираме новата година с разбирането, че въпреки всичко нашите успехи и провали зависят в най-голяма степен от собствените ни усилия, то нашите стъпки ще бъдат съпроводени с нужния ни реалистичен оптимизъм. В противен случай и през следващите дванадесет месеца ще останем в порочния кръг на трите О-та - оплакването, оправдаването и обвиненията към всичко и всеки за това, че буксуваме на едно място като индивиди, общество и държава.

Другото нещо, което трябва да превъзмогнем е комплексът ни за национална малоценност. Атакувани ту от Холандия, ту от Германия или от Рим и Брюксел, за съществуващи или преувеличени наши слабости, помпим мускули и се зъбим, вместо да помислим, анализираме и отговорим спокойно и аргументирано на нападките, а там където те са справедливи да кажем със самочувствието на силна и древна нация: „Прави сте!„ Разбира се, това превъзмогване трябва да стане в комбинация между малко повече самочувствие от постигнатото от нас досега и увеличаване на усилията за преодоляване на недостатъците, от които все още страда страната ни. България има още много какво да постигне, но често и тези, които ни атакуват и обиждат страдат от сходни проблеми като нашите. Те също има какво да свършат, за да ги преодолеят. Нека от всяка критика без излишна страст и с нужната самоирония да отсяваме частиците истина, които ще ни помогнат да се променим в правилна посока.

По пътя си към ЕС и НАТО вече доказахме, че можем да се справяме със слабостите си и да се променяме към по-добро. Но всеки успех идва с много работа и пот и, разбира се, известна доза шанс. С много труд и малко късмет успяхме да се присъединим към Североатлантическия алианс и Обединена Европа. Отново с много труд и малко късмет успяхме да се спасим от налагане на предпазна клауза в края на 2009 г. Сега отново ни трябват и двете, за да постигнем новите цели, пред които се изправяме – влизане на България в Еврозоната и приемане на страната ни в Шенгенското пространство.

Време е обаче да осъзнаем също, че просперитета в една държава и в едно общество не зависи само от управляващите. Той е и резултат от всекидневните усилия на всеки един гражданин, на всеки един член на общността – зависи от неговото ежедневно поведение, от изборите, които прави, от отношението му към заобикалящия го свят. Именно поради тази причина трябва да признаем за себе си, че не някой друг, а самите ние можем да направим България по-добро място за живеене. Управниците могат само да подпомогнат нашите усилия и да канализират гражданската енергия в определена посока - защото това, което в обществения живот е най-важно, става без участието и намесата на държавата, то е плод на индивидуалната инициатива на всеки един от нас. Нека през 2010 г. да се водим от това разбиране, за да се движим успешно напред. Нека да не търсим вината за това, което сме, или за възможния ни застой в нещо извън нас. Пътят да излезем от кризата и да се развиваме е открит. Остава през 2010 г. да го поемем.

 

Желая на всички приятели, колеги, съмишленици и читатели на блога весело посрещане на Рождество Христово и плодотворна и успешна 2010 година!

23 декември, 09

Накъде ще вървим?

Категория: Стари публикации

През вчерашния ден се случиха две събития, които ме наведоха на разсъжденията по-долу. Едното бе, че с гласовете на ГЕРБ и АТАКА бяха приети на първо четене промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), позволяващи безконтролното електронно следене от МВР. Другото, че Сърбия подаде официална молба за членство в ЕС.

Каква е връзката между двете? Може би няма пряка такава, но просто се замислих как нашата съседка едва сега започва своя официален процес по асоцииране, а България вече цели две години е член на най-проспериращия съюз на демократични държави в света. Въпреки този напредък приемането на поправките в ЗЕС в комбинация с още предвиждани законодателни промени в други закони може лесно да върне страната ни назад в нейното демократично развитие. Често ние българите не можем да оценим всичко това, което сме постигнали. Преодолените препятствия у нас най-често се забравят. Забравихме сякаш как започнахме усилията си да станем част от демократична Обединена Европа в мрачната 1996 г. Време, в което българската икономика и въобще цялото ни общество страдаше от пълна разруха. Не се помнят перипетии, през които България мина, за да се наложи едно пазарно стопанство и демократична институционална система в страната. Забравиха се големите усилия, които бяха положени за затваряне на преговорните глави и за преодоляване на негативите в различните сектори, за да се реализира общата ни крайна цел. В тези усилия и държавата, и гражданите, в едно партньорство понесоха трудностите и лишенията, за да може България през 2007 да се поздрави със своето европейско членство и да застане редом с останалите демократични държави на Стария континент. Въпреки негативите на миналите управления трябва да признаем, че политиката на правителствата на Иван Костов, на Симеон Сакскобурготски и дори това на Сергей Станишев в първите две години от мандата си допринесоха изключително много за това днес България да е част от ЕС. За запазване на европейското бъдеще на страната ни допринесоха много и хората, които гласуваха на парламентарните избори срещу политиката на Тройната коалиция, водена през втората половина от нейното управление. По този начин гражданите, в съзвучие с оценката на европейските институции, смениха управлението в България и показаха на Брюксел, че българското общество има воля за промяна. Това спомогна за преодоляване на опасността от налагане на предпазна клауза за страната ни, която беше напълно реална до края на 2009 г при запазване на предишния курс.

Грешките са си грешки, провалите са си провали, но постиженията не бива да се омаловажават. Недоволство за качеството на живот у нас ще има и занапред, но ние не бива да забравяме, че за да достигнем окончателно европейските стандарти, в никакъв случай не трябва да позволяваме постигнатото досега да бъде заличено от определени управленски действия. За жалост с подобни недемократични поправки като последните в ЗЕС това може да стане. Не бива да има никакво съмнение, че демократичното управление и защитата от полицейски произвол е условие sine qua non за добре работещата пазарна икономика и просперитета на една нация. Вървейки по своя европейски път ние постигнахме немалко, за да гарантираме и двете в България. Независимо от трудностите, нека признаем, че българската икономика оцелява в ситуация на криза, банковата ни система е интегрирана с европейската и е стабилна, частният бизнес продължава да се бори и да осигурява все повече приходи в хазната чрез данъци, страната ни върви към влизане в Еврозоната и Шенген, което ще означава и повече сигурност и инвестиции. В името на всички тези постижения цялото общество трябва да положи нужните усилия досегашния курс да се запази и България да не се отклонява от него.

Страни като Турция, Хърватия, Македония и Сърбия чакат на прага на ЕС, имат да преодоляват не по-малки от България трудности и все още нямат шанса като нашия да са част от Съюза. Когато обаче те постигнат необходимото развитие, отговорят на европейските критерии и бъдат поканени в Обединена Европа те ще ни настигнат и задминат, ако ние не използваме натрупаната инерция да продължим напред.

Вчерашното приемане на промените в ЗЕС само с гласовете на ГЕРБ и АТАКА както и някои досегашни общи действия на двете партии показват едно. Вместо очакваното дясноцентристко управление, подкрепено от рационално парламентарно мнозинство, най-вероятно ще сме свидетели на една популистко-националистическа коалиция в бъдеще. За жалост това ще забави развитието на България с голяма сигурност. В тази ситуация отново повтарям, че ще са нужни усилията на гражданското общество поне да се запази постигнатото досега. Само пробуждането и енергията на активното гражданство може да доведе на власт така желаното прагматично дясноцентристко управление, коeто да продължи пътят на България напред. За момента обаче най-важната цел е да не се позволи връщане назад.

Във време, когато българската здравна реформа сякаш отново зацикля на празни обороти, реших да насоча вниманието си към случващото се в здравния сектор в САЩ. Ще разгледам няколко аспекта от промените, които се готвят от Барак Обама в изпълнение на предизборните му обещания за подобряване на американското здравеопазване.

Базисната идея на президентската администрация е добра – всички американци да бъдат здравно осигурени и да имат достъп до медицински грижи. Планира се в продължение на минимум четири години да има натрупване на финансов ресурс за изпълнение на това намерение, което е изключително разумно предложение.

Все повече обаче са данните, които потвърждават, че реформата на Обама започва  не откъдето трябва,а от  най лесното, което ще се приеме в краткосрочен план от обществото - с опит за едно орязване на прословутите печалби на американските лекари. Спорно е дали този нов курс ще доведе в действителност до подобряване на качеството на здравните грижи за пациентите.  Ще дам един прост пример – от 1 януари 2010 г. се предвижда намаляване на цените на някои изследвания с около 20%, сред тях е и утразвуково изследване на сърцето. Позовавайки се на този пример, нека видим как това намаление би се отразило на десетките хиляди частни здравни офиси. Ако един офис плаща на специалист по ултразвук средно по X долара на час, това означа, че този специалист трябва да прегледа N на брой пациенти, за да осигури своето заплащане, да покрие изплащането на част от стойността на апаратурата и други присъщи разходи и съответно да остане печалба от тази дейност. При намаляване с 20% на заплащането от страна на Medicare (държавната осигурителна институция в САЩ) вероятно ще бъде ограничена до минимум печалбата, ако въобще остане такава, от съответната здравна дейност. Остава въпросът какъв ще е стимулът на частните офиси да правят даденото изследване. Без да имат някаква печалба те най-вероятно ще спрат да го предлагат. Така, ако даден пациент отиде за преглед в съответния здравен офис и му бъде открит шум в сърцето, той ще бъде пренасочван да си направи допълнително изследване в някоя от големите болници, които ще продължат да поддържат съответните специалисти и апаратура. Там ще трябва да се включи в списък на чакащи, т.е. ще се забави известно време. След това отново ще трябва с готовото изследване да се върне при лекаря, който го е прегледал първоначално, за разчитане на ехокардиографията. Получават се три посещения вместо едно. Ясно е кой ще пострада най-много от това – пациентът. Търси се ограничаване на печалбите на лекарите, като в действителност трябва да бъдат лимитирани печалбите на здравно-застрахователните компании. Как обаче второто ще стане не е ясно. Сега планираното орязване на сумите, получавани от докторите, ще означава, че  постепенно след време на голяма част от  тях  ще се плаща  или на капитация или  ще бъдат на  заплати. Ефектът от това е ясен – разпростриране на чиновническото и бездушно отношение към болния човек. Известен е резултатът и качеството на обслужване при този начин на заплащане в САЩ. Медицината обаче е изкуство, в тази професия трябва да се “гори”, а не бюрократично да се изпълняват някакви задължение, вменени срещу получаваната заплата.

Втората задача, която си поставя реформата на президента Обама е да се наложат данъци и допълнителни вземания от големите фармацевтични компании. Как ще стане това обаче все още не е напълно ясно. Мотивите за откриване и производство на нови и свръхактивни медикаменти в условията на невероятна конкуренция и постоянен риск най-често са достатъчно сложни и без допълнителната намеса на държавата. Колкото повече се налагат външни ограничения върху тези мотиви, толкова по-голяма е вероятността те  да намалеят или съвсем да изчезнат. Трудно е да се каже как това ще се отрази в дългосрочна перспектива на здравето на милиони хора в глобален мащаб. Изглежда много лесно да се наложат допълнителни данъчни тежести за фармацевтичните компании, но много внимателно трябва да се прецени какъв ще бъде ефектът от това.

Предвижда се още орязване на някои програми за превенция. Например се ограничават средствата за профилактични прегледи, които се правят срещу рак на млечната жлеза. Вместо както е досега за жени над 40 години, тези прегледи ще стартират при навършване на 50 годишна възраст. Това решение мирише на популизъм още отдалеч. Чрез него ще се спестят  милиони долари от здравни осигуровки, но за сметка на това ще се откриват по-късно хиляди заболявания в по-напреднал стадий. В случая с повишаването на възрастта за старт на профилактични изследвания някой изпълнителен директор ще си припише намаляване на разходите, ще вземе тлъсти премии и след някоя и друга година ще се прехвърли в друга фирма, без да носи каквато и да е отговорност. Междувременно обаче хиляди хора ще умрат по-рано поради тези погрешни управленски решения.

В крайна сметка може да се окаже, че идеята всички хора в САЩ да имат здравно осигуряване е добра,но тя може да бъде опорочена в детайлите.  За да се получи нужното орязване на разходите за здравеопазване с цел на оптимизиране на системата то трябва да отговаря най-малкото на две изисквания. На първо място да е справедливо – от горните примери обаче се вижда, че това не е така. На второ място то трябва да бъде извършено в определени граници, които не бива да се преминават. В противен случай ще има дългосрочни негативни последици за здравното състояния на населението.

В заключение трябва да се обърне внимание на факта, че освен свиване на разходите е необходимо и достатъчно време за натрупване на финансов ресурс за бъдещи плащания. Това е нужно най-малкото, защото населението на САЩ застарява, както в почти целия развит свят. Освен това средната възраст на преживяемост се увеличава, откриват все повече нови възможности за лечение на заболявания и все по-ефективни лекарства. Всичко това означава, че в бъдеще ще имаме все повече скъпо поддържане на живота на иначе понастоящем нелечими пациенти. Именно затова е нужно по-рационално планиране на бъдещи разходи и натрупването на допълнителни средства. Сега при раждането на едно дете се планират разходи за неговото отглеждане, училище, възпитание, спорт и други. След 18 – 28 годишна възраст то завършва своето образование, започва да работи и да трупа ресурс по пенсионните и здравноосигурителните сметки. Засега тази система може да осигурява достатъчно средства, но в бъдеще, според мен, е необходим друг разчет. Трябва да се приеме, че раждането на един нов гражданин е отговорност не само за родителите, но за цялото общество. Сигурно натрупванията за старост и болест трябва да започнат още при появата на всеки индивид на бял свят. Ако обществото не може да осигури брутен вътрешен продукт, достатъчен не само за живота на хората, но и за тези бъдещи натрупвания, то е безотговорно да се раждат деца, чието благоденствие някой друг ще осигурява може би в бъдеще. Сегашните поколения трябва да проявят отговорност за живота на следващите. В крайна сметка това, което предприема Обама за реформа в здравеопазването е похвално, но то не може да стане в рамките на един или два президентски мандата. Ако той се опита да го стори, неговите ходове ще бъдат белязани от популизъм и вероятност за грешни решения и лош финален резултат. И друг път съм писал за това, че ефектът при вземането на добри управленски решения почти винаги е отложен във времето. Той става видим и носи своите позитиви за обществото дълго време след като политиците, взели тези решения, вече не са на власт. За мнозина управляващи обаче възпирането на потенциалното недоволство с краткосрочни мерки или пък прилагането на популярни решения за късо време е по-важно, отколкото понасяне на временните негативни последствия с мисъл за дългосрочното благоденствие на цялото общество. Именно поради тази причина популизмът в политиката много често взима връх над прагматизма. Ако Барак Обама иска реално да направи една реформа с позитивни последици за дълги години напред, то трябва да я стартира като един дълъг процес на последователност и приемственост. Както при всяка мащабна промяна и тук трябва да се предприемат малки прагматични и добре обмислени стъпки, в противен случай тя  е обречена на непредсказумост и крах.

 

Вероятно сте видели какво се случи вчера в парламентарните кулоари между Яне Янев и Волен Сидеров. Няма да навлизам в детайлите на тяхната циркова полемика, просто ще я използвам като основание за моя коментар. Заяждането на лична основа в българския политически живот се наблюдава още от Освобождението до средата на миналия век. Ако направим преглед на пресата през онова време, ще видим, че отношенията между тогавашните политици са били същите, може би в малко по-мек вариант. По време на социализма критиката уж беше само „другарска” и принципна, но в основата си конюнктурна и обагрена във влияние от висшестоящите. Разбира се, тогава при тоталитаризма обидните публични нападки ставаха известни от ухо на ухо, но не бяха допускани в пресата. Сега още от началото на демократичните промени обаче се наложи един просташки и арогантен стил при споровете между политическите противници, а нерядко и между партньорите, предаван дословно в медиите. Този неприемлив стил според мен е израз на няколко неща:

На първо място, естествено, на ниска култура и липса на общо домашно, предучилищно възпитание у използващите го. Нападките тип “улична кавга” между политици винаги са създавали зрелище, но едва ли публичната сцена е най-подходящото място за тях. Осигуряването на зрелища трябва да се остави на шоубизнеса, от политиката се очакват зрели решения в полза на обществото.

На второ място свеждането на политическата полемика до ниво на персонални вулгарни нападки свидетелства за трайна неспособност за водене на конструктивен диалог. Това поведение на изпускане на нервите и лично озлобление спрямо опонента, независимо кой е той, показва, че важните аргументи не са на преден план. Нещо повече по този начин се маскира тоталната липса на валидни и прагматични тези, подходящи за една смислена политическа дискусия. Поначало всички политически спорове, използващи термини като “мръсен комунист”, “долен седесар”, “побъркан атакист” и призиви като “БСП в Сибир”, “ДПС под ножа” и т.н. предполагат липса на конструктивизъм. Те показват отсъствие на общо виждане поне по някои теми, които представляват общонационални приоритети. Обществото ни е тотално разделено и гражданите лесно биват манипулирани да се групират и да застават яростно един срещу друг на база на елементарни линии на противопоставяне. Поредният пример за подобно противопоставяне, този път дори на етнически принцип, по привидно незначителна и далеч от реалния дневен ред тема е евентуалния референдум за новините на турски език.

И третото, заради което политическата простащина продължава да се развива устойчиво у нас, е бягството от решаване на действителните проблеми на обществото. Бягство, което в най-честия случай се дължи на тотална идейна импотентност и липса на рационални политически предложения по тях. Отсъствието на работещи визии за това как трябва да се подобри и развива състоянието на сфери като образованието, науката, здравеопазването, как да се укрепи и стимулира растежа на икономиката,  как да се реформира социалната политика и т.н., поражда именно прояви като вчерашната. Те ще продължат и вероятно ще зачестяват занапред поради факта, че единствените сили, които могат да предложат следването на едно принципно политическо поведение, претворено в конкретни политики в различните сектори на държавното управление, са напълно маргинализирани. Тук визирам партии като Съюза на демократичните сили, Демократи за силна България, Българска нова демокрация, макар и с по-кратка история, и т.н. Обществото ни обаче засега явно предпочита повече зрелища и циркове, отколкото смислена политика за решаване на проблемите му.


Сагата МВР-безконтролно интернет следене продължава. Тази седмица стана ясно, че въпреки че България има нови управляващи от министерството не са се отказали от една стара идея. Става въпрос за промените в Закона за електронните съобщения, с които МВР ще получи постоянен достъп до базата данни на мобилните оператори и сървърите на интернет доставчиците. В предишния мандат с колегите ми от БНД и тогавашната дясна опозиция в съзвучие с исканията на свободомислещата част от българското общество и активните граждански организации се противопоставихме успешно на тези промени. Не веднъж, а на няколко пъти се наложи да отбиваме исканията на МВР за промени в ЗЕС, защото управляващите използваха различни процедурни хватки и прийоми да ги поставят на дневен ред. В момента сме свидетели на поредната “вълна на атака” като по всичко си личи, че този път мнозинството ще даде зелена светлина на исканите от министерството изменения. Наднормените правомощия, които МВР ще получи, изглежда не притесняват голямата част от българското общество. Протест срещу промените има само от единици по-активни свободомислещи граждани, организирани в интернет пространството, няколко неправителствени организации и отделни политици.

В крайна сметка обаче почти фанатичното упорство, с което от вътрешното министерство се опитват да прокарат поправките вече година и то при две различни правителства, ме накараха да се замисля. Вероятно тези хора са прави. Те просто следват един тип милиционерско мислене, но го правят с най-добри намерения. Сигурно от МВР искрено се учудват, че въобще има хора, които се противопоставят над идеята за максимално широка възможност за следене на комуникацията, щом този механизъм е доказал при миналия режим своята ефективност. За тях това е добър начин да се бори престъпността, макар той да носи чертите на останал от миналото тоталитарен рефлекс. Дълбоко недемократичните дефекти, които могат да последват от позволението на органите за сигурност да навлязат по-дълбоко в личната сфера на гражданите, е въпрос, който не ги притеснява. Приоритет за тях е разкриването на престъпниците, свободата на словото и личната неприкосновеност не са първостепенни ценности. Няма и нужда да се замислят, че един и същ инструмент може да бъде използван за различни цели. Още повече, когато системата е “повредена”, когато няма ефективен възпиращ баланс между властите срещу евентуален произвол на една от тях и когато няма работещи правила, които да дадат отговор на един от основните демократични въпроси “кой ще контролира контролиращите?”

Тези хора са прави и поради още една проста причина. Самото ни общество няма нищо против да изтъргува гражданска свобода срещу повече сигурност. Това е остатък от предишното сталинистко мислене, извело до култ йезуитския принцип – целта оправдава средствата. Обществото ни в цялост още явно не е съзряло до либералната забележка към този принцип, гласящ, че ако не внимаваме при подбирането на средствата, те могат и да разрушат целта. Нека си припомним старата максима, че онзи който жертва свободата за повече сигурност, най-накрая губи и двете. Тоталитарните държави от миналото са историческото доказателство. И въпреки това у нас продължава неподправената меланхолията по онези “сигурни и спокойни” времена. Но какво друго да искаме от общество, доминирано от писатели - убедени комунисти, от журналисти – бивши ченгета, от военни - съветски възпитаници, от лекари - гордеещи се, че са лекували партийни величия, от учители - проповядвали социалистическата доктрина, от полицаи - служили на репресивния апарат, от  поети и артисти - възпявали режима, от учени – разчитащи единствено на държавата. В такава среда опълчването срещу разширяването на правомощията на МВР да следи интернет комуникацията и базата данни на мобилните оператори изглежда обречено, защото няма да бъде подкрепено от масово обществено неодобрение.

Излиза, че може би най-добрият подход е да се оставят промените, желани от милиционерите, които сега се наричат полицаи, най-накрая да минат.  Нека щом МВР смята, че престъпността може най-добре да се пребори като всички граждани бъдат поставени под следене, да получи това право.  В края на краищата всеки народ заслужава с действията си или с бездействието си своите управници!

През последните две седмици се случи така, че трябваше да се занимавам интензивно със здравословното състояние на Йоана, служител на нашата клиника, която разви рядко срещано и много тежко заболяване. През този половин месец трябваше да се преживеят много неща, част, от които бих желал да споделя тук на блога.

Дълбока благодарност заслужава себеотрицанието и професионализма, който проявиха лекарите от Военна болница за преодоляването на критични моменти. Не по-малко важна беше и сплотеността на семейството на Йоана в това време на изпитание и трудности, когато тя почти си отиваше от живота. Нейните колеги и приятели също се притичваха ежедневно, за да помогнат, с каквото могат. Наложи се в последните няколко дни да транспортираме Йоана с автомобил до Германия. По пътя ни натам през граници и митнически служби видях как независимо от народност и етнос хората са способни да проявяват искрено съчувствие към нещастието на друг човек и да са готови за съдействие.

Извън емоционалния момент срещата с немската здравеопазна система ме накара да разсъждавам над съпоставката й с родното здравеопазване. Сравнението за жалост никак не е в полза на цялостната българска медицина. Не само по отношение на използваната апаратура и ресурси, но що се отнася до взаимодействието между различните медицински звена.

 Пристигайки в Германия екипът, който придружаваше Йоана, се срещнахме с изключителния ред и професионализъм в една немска университетска болница. Въпреки огромния поток от болни всичко там бе организирано перфектно и работеше като по ноти. Впечатление ми направи дисциплината, с която се изпълняват определените стандарти. У нас, независимо от добрата подготовка на лекарите и тяхното желание да положат необходимите грижи, в по-голяма степен действа субективният фактор, а не изпълнението на даден стандарт. Почти винаги се преценяват дадени действия не спрямо разписани правила и процедури, а на основата на второстепенни за лечението въпроси – дали даден ход ще се хареса на началника или на един или друг главен лекар, дали трябва предварително да се вземе разрешение за определена ясно необходима процедура в критичен момент, кой и как плаща за процедурата при положение, че това е въпрос, който трябва да касае администрацията и мениджмънта на дадено лечебно заведение и т.н. Това няма как да не окаже негативно влияние върху целия процес на едно лечение. Този субективен подход трябва да се промени, но тук вече говорим не просто за реформа, а за една цялостна промяна на манталитета. Очевидно цели поколения лекари и здравни специалисти трябва да бъдат обучавани в един нов начин на мислене.

Направиха ми също така впечатление, въпреки пълната готовност на немската страна за прием на нашата колега, огромните суми, които се изискват за лечение. Всеки трябва да има предвид, че добрата медицина изисква както човешко отношение, организация, дисциплина, така и голям финансов ресурс. Време е да се разбере, че няма безплатни неща и колкото по-специализирана и професионална е една услуга или в случая грижа, толкова повече ресурс изисква нейното осъществяване.

Още много може да се изпише за разликите между българския и немския модел на предоставяне на медицински грижи. Разлики, които показват голямата пропаст, пречеща засега в България да се постигне едно качествено здравеопазване на европейско ниво.

Завършвам тези разсъждения с благодарност към всички, които помогнаха Йоана да се изправи на крака и с надеждата, че скоро тя ще бъде отново здрава и ще се завърне при нас!

18 ноември, 09

Категория: Стари публикации

 Критичен поглед върху Бюджет 2010

 

Бюджет 2010 е първият в новата история на България, който се приема без почти никаква политическа дискусия. Доскорошните управляващи от БСП и ДПС решиха да избягат от сериозен дебат, демонстрирайки комбинация от политическа безотговорност и икономическа некомпетентност. Трябва да се спомене обаче, че комфортът за новите управляващи, осигурен от липсата на смислен дебат и конструктивна опозиция едва ли може да се приеме като здравословен за финалното оформяне на Бюджет 2010. Параметрите на основния финансов документ на държавата съдържат твърде малко примери за целенасочена дясна реформаторска политика, която се очакваше от новото правителство и мнозинство на ГЕРБ. Бюджет 2010 може да се опише като бюджет на “оправданата предпазливост”. От една страна, умерените предположения в макрорамката са напълно оправдани в ситуация на бушуващи негативни тенденции в почти всички сектори на икономиката. От друга обаче именно в кризата страната ни се нуждае от стратегическо мислене и залагане на основите на бъдещ растеж и развитие чрез една дългосрочна реформаторска политика. Това липсва при бюджета за следващата година. В него отново по-голяма тежест например имат разходите за социални плащания, вместо разходите за образование и наука, които биха повишили конкурентоспособността на страната ни. Разходите за преки плащания на пенсионерите отново имат превес вместо разходите за подобряване на системата на здравеопазването, от която отново най-облагодетелствани биха били те. Ясно е, че в единия случай се запазва социалното спокойствие без обаче това да носи ползи за обществото ни в дълга перспектива, а в другия се финансира една промяна, която ще носи позитиви за страната ни и нейните граждани в годините напред. До голяма степен в Бюджет 2010 реформаторският подход е заменен от принципа на “снишаване, докато бурята отмине.” Внимание заслужава и запазването на твърде голямата преразпределителна роля на държавата. Заявката е дори че тя може да се повиши при актуализиране на бюджета в хода на годината при благоприятно развитието на икономиката и събираемостта на приходите. Формалното оправдание отново е кризисната ситуация, но подобно управленско поведение едва ли е подходящо за правителство, което се заявява като дясноцентристко. Все по-неплодотворно  изглежда партньорството между новите управляващи и старата десница, което се ограничава единствено в безрезервната постфактум подкрепа за правителствените решения, но не и на кооперация на експертен потенциал и обмяна на идеи. В крайна сметка, ако продължи досегашната политика на отлагане на очакваните реформи, съвсем скоро може да станем свидетели как временната “оправдана предпазливост” на Бюджет 2010 се изражда в поредното хронично управленско бездействие.

10 ноември, 09

20 години по-рано

Категория: Стари публикации

Днес е 10-ти ноември, 20 години по-късно. По темата в последните седмици се появи огромен поток от мнения, интервюта, коментари и разсъждения. Някои от тях бяха искрени, други манипулативни, някои задълбочени, други плъзгащи се по повърхността. Реших и аз да се включа с няколко лични разказа за случилото се тогава. Ще разкажа моите истории просто като очевидец, без да се стремя да давам оценки или да налагам поуки. В крайна сметка от персоналните разкази от ежедневието на всеки, изживял онези дни, може да се сглоби един по-обхватен и по-автентичен пъзел, чрез който обективно да се погледне към първите демократични дни.

Спомените ми за дните непосредствено преди ноември 1989 г. са, че бях изключително огорчен от измислените партийни наказания, които ми бяха наложени. Синът ми беше избягал в САЩ и ми беше оставил едно писмо, в което беше написал “Тате, извинявай, че не ти казах, но знам, че си заблуден.” Това ме беше засегнало изключително много.

По онова време четях руска преса, която моят приятел старозагорец Ботьо Ботев, носеше в огромни количества от Москва и се занимавах изключително много с проблемите на ин-витро оплождането, с майсторенето на различни пособия за биологичната част на този метод. Новините за смяната на Тодор Живков ги бях пропуснал и в първият момент, когато ми ги съобщиха по-късно, не повярвах. В последствие обаче се ентусиазирах, че наистина след тези събития може да има преустройство в БКП.

В дните около 10-ти ноември имаше пълна гражданска апатия почти навсякъде и повсеместно недоверие като естествен продукт на тоталитаризма. Едва по-късно след като стана ясно, че режимът в действителност е рухнал, се появиха смелите демократи, разказващи в момента своите истории за дисидентство и неконформизъм. Под влияние на материалите в руските вестници, които споменах, бях предложил в Майчин дом да направим клуб за защита на преустройството в комунистическата партия. От сто членната партийна организация там освен мен се записаха само още четири души – Димитър Баров, с когото работя досега, д-р Слънчева, която е завеждащ на неонатологичното отделение на Майчин дом, д-р Златков, директор сега на Майчин дом, и д-р Ася Ниньо, която по-късно замина за Израел. Никой от останалите партийни членове не каза и гък и не посмя да се включи. Това беше подтискащо поведение.
 
През декември същата година имаше партийна конференция в Медицинска академия. На нея избираха делегати за 14-тия конгрес на партията, който щеше да се проведе през януари 1990 г. Като видях кои са избраните всички илюзии в мен за някакво преустройство в БКП се изпариха. Така приключих членството си в партията.

Исках да се запиша и в Екогласност. Реших се и научих адреса на Петър Слабаков. Един ден тръгнах от ИСУЛ по улица Чаталджа, намерих адреса, позвъних и се представих на жената, която отвори вратата. Явно обаче по онова време имаха непрекъснато много посетители и тя троснато ми отвърна, че г-н Слабаков е болен, има висока температура и не може да прави срещи. След това ми затръшна вратата. Така и не можах да стана член на Екогласност.

Точно по същото време моят талантлив асистент Владимир Янков, който по-късно направи впечатляваща кариера в САЩ, ми каза, че иска да ме покани на събрание в Центъра по хигиена. По думите му там с неговите състуденти д-р Мавроматис, д-р Кехайов и други колеги щяха да обсъждат възстановяването на Българския лекарски съюз. Така се включих в една многогодишна дейност по изграждането на съсловната организация на лекарите у нас.

Събитията в онези дни се развиваха много бързо. Присъствах на първия митинг пред Александър Невски. Помня, че беше много студено, но гражданите търпеливо и с интерес изслушваха и аплодираха ораторите. За жалост след митингуващите и на сцената  имаше  и прости и арогантни хора. Истината е, че не останах с добро чувство от този митинг. Може би, защото имах достоверна информация от разговори в моето семейство за изстъпленията след 9-ти септември 1944 г. и знаех, че от глупави и агресивни хора подобни неща могат да се повторят с обратен знак отново.

Продължих работата си по възстановяването на Българския лекарски съюз, която никак не беше лека. Много хора се страхуваха, други не вярваха, че нещо ще се промени. Постепенно се свързвахме с други групи, които също работеха за възраждането на съсловна организация на лекарите в България. Времето просто летеше тогава. Спомням си няколко събития от този период. Един ден д-р Янков ми каза “Шефе, имаш огромна популярност”, тогава аз постоянно ходих из цялата страна за среща с лекарите. Той продължи: “Ако се кандидатираш, ще бъдеш избран за председател на Лекарския съюз, но това веднага ще разцепи хората, защото ти не си личност, която обединява. Няма да можем да обединим всички групи. Затова трябва да предложим консенсусна фигура за председател.” Неговото предложение беше проф. Иван Киров, който по това време беше вече доста възрастен. Аз помислих, съгласих се с д-р Янков и по-късно започнахме да каним проф. Киров на нашите заседания като формален лидер, който всъщност избрахме за председател на Лекарския съюз.

Един ден в този период получих покана заедно с други преподаватели и учени, около 100 души, за среща с Политбюро на БКП. Срещата се осъществи в Партийния дом в една зала на вторият или на третият етаж и явно беше организирана от Андрей Луканов. Спомням си вниманието, с което бяхме обградени. Андрей Луканов не преставаше да говори и да сипе идеи. Попитах го дали може по някакъв начин да се помогне на здравеопазването в България. Той веднага ме хвана под ръка и ме заведе при Добри Джуров. “Можем ли да помогнем на здравеопазването, другарю Джуров” повтори въпроса ми Луканов пред него. Добри Джуров в безупречно изгладена генералска униформа, гладко избръснат с грижливо поддържани мустаци поклащайки се напред-назад на пръсти и на пети с охота започна да разправя кои военни заводи още на другия ден можело да започнат да произвеждат линейки, болнични колички и т.н. Такъв контакт с членове на Полютбюро не си спомням да беше осъществяван до този момент. Но в тези последни дни на стария режим след 10-ти ноември си личеше различния подход на отделните членове на ръководството на партията. Още си спомням ледения поглед на Александър Лилов, който не пожела да общува с никого другиго освен с придружаващите го. Съвсем противоположно поведение от това на Андрей Луканов.

Друг случай, който си спомням, бе свързан с решението на инициативния комитет по възстановяването на Българския лекарски съюз да се включи в Кръглата маса, която започна дейността си през януари 1990 г. Отидох да говоря по този въпрос и ме пратиха при Петко Симеонов. Започнах да му обяснявам, че лекарите, които сме се събрали и работим за възстановяването на Съюза, заставаме изцяло зад опозицията. Казах му обаче, че ако седнем при тях на Кръглата маса, комунистите веднага ще предприемат възстановяването на друг, техен Български лекарски съюз. Това бе  недопустимо, защото ще доведе до разцепление. Трябва да изглеждаме независими, казах на Петко Симеонов. Той ме погледна и ми отговори – “Правилно, ще ви сложим при мюфтията, той също е независим.” Схванах иронията в думите му и разбрах, че нашето място не е на Кръглата маса. По-късно разказах през смях историята на колегите ми и така приключихме с тази амбиция.

Истината е, че може още много да се разказва за тези времена. Защо реших аз да разкажа тези мои истории. За да покажа, че зад онези епохални събития през 1989-90 г., стоят малки ежедневни случки, изглеждащи обикновено от днешна гледна точка, но немислими преди 10-ти ноември. Всеки преживял активно тези месеци има своите лични разкази за този период. Събирането на тези малки парчета от историята биха ни дали една реална картина на промяната. Промяна, която паралелно с хода на малко или много дирижираното начало на прехода, се случваше и чрез плахите стъпки на различни групи от граждани, които постепенно добиваха смелост и се учеха да мислят свободно и демократично. В тези обикновени на пръв поглед разкази до голяма степен може да се търси историята на първите дни на българската демокрация. Днес, 20 години по-късно, медийното пространство е заето от интерпретациите на хора, които в месеците след 10-ти или дълго се ослушваха преди да се уверят, че е безопасно да предприемат нещо, или пък активно участваха в серия от нагласени действия, предначертали насоката на българския преход.

 

 

Вчера попаднах на една новина в пресата, която доста ме смути. Става въпрос за опипване на почвата за отмяна на правото на вот зад граница. Повече за публично лансираната вчера идея можете да прочете от интернет страниците на в. 24 часа и в. Сега.В БНД вече излязохме с кратка позиция по темата, с която можете да се запознаете от тук. В следващите редове бих желал да изкажа и моето лично становище по прилагането на една подобна мярка.

По отношение на дейността на българските мисии и консулски отдели зад граница държавата ни е голям длъжник към гражданите на България зад граница. Вместо да се тръгне към поправяне на това порочно поведение сега се предлага идея, целяща пълно игнориране на правото на политическо представителство на сънародниците ни, живеещи в чужбина.  Подобна стъпка ще доведе единствено до пълно отчуждаване на българските емигранти от политическите процеси у нас и окончателно заличаване на гражданската им връзка с родината. Сякаш се цели постигането на сталинския прийом – няма български граждани, които да гласуват в чужбина, няма проблем. Това е изключително лош подход към всички онези общности от българи, пръснати по света. Излиза, че емигрантите ни са прави като казват, че България е мащеха за тях. Мога да дам един прост пример. Държавата не се отказва от това на българите в чужбина да се налага да плащат солидарно заедно с гражданите в страната здравни вноски, макар те да се осигуряват в страните, в които живеят. Все още законово не е уредена тази недомислица. За сметка на това обаче сега се предлага твърде радикалното решение на проблема с изборните нарушения в секциите зад граница с възможно най-рестриктивната мярка – пълна отмяна на правото на глас.

Ако трябва да се върнем пак на въпроса за дипломатическите мисии на България, трябва да признаем, че там продължават да се ширят партийни назначения, изпълняващи партизански поръчки – особено по време на избори. Чудя се защо масово се назначават социалисти като дипломати в САЩ, Франция, Германия и т.н. Не е ли по-смислено те да се пращат в Северна Корея, Либия, Куба, Венецуела. Там в свои води и сред своите другари ще лобират за България. Така би било по-логично. Но не, най-убедените социалисти се натискат да получат назначение в “капиталистическите” държави. Извън кръга на шегата трябва да констатираме, че посолствата ни останаха с порядки от социалистическо време, когато само номенклатурните велможи се посрещаха и обслужваха подобаващо там. За всеки български гражданин, живеещ в чужбина, не личи, че посолството ни е един вид дом и част от родината в съответната страна. За последните 20 години нищо не се е променило в порядките на редица дипломатически представителства на България. Това не са притегателни центрове за българите зад граница. Те не изпълняват функцията на адвокати, на защитници на съгражданите ни, живеещи в други държави. Те не са отворен дом за тях с информация за всичко, което се случва в родината.

Премахването на гласуването на българите в чужбина може да бъде разчетено само като един знак. Той казва – ние не се интересуваме от вас и вие не се интересувайте какво става в България. Ако ГЕРБ продължат да настояват за тази идея, това би била една изключително голяма черна точка за тях. Подобна мярка не само противоречи на конституционните и демократични принципи, гарантиращи правото на политическо представителство. Тя е напълно несъобразена с реалностите на глобализиращия и отворен към движение на хора свят през XXI в. Тя би довела до пълно откъсване от страната ни на един немалък брой мислещи, предприемчиви и активни български граждани, живеещи зад граница, които могат да бъдат от полза за развитието на България в годините напред.

26 октомври, 09

Димитровден

Категория: Стари публикации

И тази година взех участие в празника на старозагорското село Горно Ботево. Тържеството се провежда всяка година на Димитровден, като за 12-ти пореден път се включих в него с курбан в памет на своя дядо Димитър Карев. Дядо ми е бил виден възрожденец, народен учител и просветител, на когото признателните потомци на бежанците от с.Балъкьой, Дедеагачко (Беломорска Тракия) са издигнали паметник в центъра на с. Горно Ботево. Писал съм повече за него тук и тук на блога.           

Тази година заедно с Кметството на с. Горно Ботево, читалище ”Пробуда” и Тракийско дружество”Димитър Карев”, съорганизатор на тържествата беше и Фондация „Д-р Димитър Щерев”. А празник без песни и танци не може. За доброто настроение на гостите, пристигнали от различни краища, се грижиха самодейните състави от читалищата на домакините и на съседните села Хан Аспарухово и Оряховица. В празненството се включи и детският танцов състав при читалище ”Светлина”, село Алдомировци, Софийско. Те са мои приятели и подариха своите танци на празника на далечното им село Горно Ботево в знак на благодарност за подкрепата, която им оказвам в тяхната културна дейност. Поздравление при откриването на тържеството отправи кметът на Горно Ботево, инж.Йовчо Йовчев, който спомена за помощта в обзавеждането на селския клуб на пенсионера. В отговор отвърнах, че според мен училищата, читалищата и църквите в малките населени места са храмове на народната памет и родолюбие и за мен е истинска радост, ако с нещо мога да допринеса за тяхното подържане и съхраняването на дейността им.  Празникът продължи с хоро на мегдана и завърши с песни, танци и почерпка с курбана на закрито. Накрая добавям и малко снимки от самото тържество:

s4035690.jpg

Пред паметника на Димитър Карев в с.Горно Ботево

 pa254539.JPG

Танцов състав от с.Алдомировци,Софийска област

pa254535.JPG 

Самодейци

pa254530.JPG 

Най-малката солистка

pa254532.JPG

На тържеството

s4035700.jpg 

На курбана

Няколко материала в вчерашната преса ме мотивираха да напиша този коментар. На първо място впечатление ми направи информацията за проучванията, сочещи за широката  популярност на ГЕРБ в първите месеци след поемането на властта. Това показва, че общественото доверие към тази партия продължава да е високо. Не по-слаби обаче са и очакванията към новото управление, на които ще обърна внимание малко по-долу. От вчерашните вестници става ясно и че през октомври се планират цели 6 партийни конгреса – на СДС, ДСБ, БСП, ДПС, НДСВ и ВМРО. Както се отбелязва на тези конгреси изброените партии, по-голяма част, от които са емблеми на българския преход, ще ближат раните си. Разочарованието на избирателите от тези емблематични политически сили е толкова голямо, че те решиха отново след 2001 г. да прехвърлят надеждите си на една нова и млада политическа формация – в случая ГЕРБ.

В друга вчерашна публикация много ясно се демонстрира този процес на прехвърляне на очакванията на гражданите. В нея се казва, как в местните срещи на избирателите с депутатите на ГЕРБ основните искания са свързани с по-високи пенсии, по-добър достъп до здравеопазване, по-качествена инфраструктура, но най-вече с желанието да им се намери работа. Както се изразява един от пловдивските депутати на партията “Възприемат офисите ни като бюра по труда. Обикновено логиката им е: “Аз гласувах за вас, така че сега ми намерете работа.” Нищо ново. Участвайки в срещи с избиратели и преди 4, и преди 8, и преди 15 години, мога да кажа, че исканията им към управляващите винаги са били същите. Тепърва на новите управляващи от ГЕРБ им предстои да разберат, че трудно могат да удовлетворят голяма част от желанията на своите гласоподаватели. Това е периодът на отрезвяване, който неминуемо настъпва няколко месеца след вота. В крайна сметка нещата изглеждат далеч по-лесни преди избори, когато се представят политическите намерения, но трудността идва, когато те трябва да бъдат изпълнени де факто. Засега ГЕРБ успяват да запазят високо ниво на популярност, но рано или късно ще дойде негативизмът и разочарованието на част от избирателите, без това със сигурност да означава, че управлението се проваля.

Три месеца след поемането на властта от ГЕРБ могат да се откроят и положителни и отрицателни моменти. На първо място новите управляващи в съзвучие с предизборните си обещания полагат усилия да внесат позитивен елемент в управлението на страната чрез нов политически подход. Прави ми много силно впечатление фактът, че ГЕРБ държи някои изключително ключови парламентарни комисии да бъдат съставени на паритетен принцип или да бъдат председателствани от опозицията. За подобна нормална демократична практика ние от Българска нова демокрация настоявахме още през мандата на 40-то НС. Само по този начин контролът върху изпълнителната власт може да бъде ефективен. Не може например комисии като тази срещу корупцията, тази за ДАНС или етичната комисия да бъдат доминирани от мнозинството. Това е все едно управляващите да контролират сами себе си.

На второ място впечатление ми прави силният натиск за намаляване на държавната администрация. Ясно е, че ако в България продължава да има ширеща се корупция и злоупотреби, това се дължи на политизираната, раздута и неефективна администрация. “Стягането на юздите” е едно от най-похвалните стъпки на ГЕРБ засега. Вероятно могат да бъдат изведени и още позитивни моменти от предприетия нов политически курс след изборите.

Впечатление обаче ми прави управленското “стъписване” в някои области като например здравеопазването, където липсва идея и план за реализирането на наистина болезнени мерки, които трябва да бъдат предприети. Оправданията и отлагането във времето няма да доведе от само себе си до подобряване на състоянието на сектора. Ако не се задействат жизненоважните реформи, най-скоро ще лъсне истината, че всичко си е останало по старому и българското здравеопазване продължава “да боледува.”

Не на последно място трябва да се обърне внимание и на загатването в вчерашната преса, че ГЕРБ може да предприеме данъчни повишения. Опасявам се, че притиснато от дефицита в бюджета и от обещанията за намаляване на осигурителната тежест, управлението на ГЕРБ ще тръгне към увеличаването на някои налози в Бюджет 2010.  Дано това не се случи. Трябва да признаем обаче, че задачата на управляващите в ситуация на криза е изключително трудна. Ако новото правителство продължи своя реформаторски стремеж, то най-малкото трябва да се опитаме да разбираме и да подкрепяме това, което се прави като позитивни усилия.

За финал, нека отново да се върнем на темата за исканията на избирателите в приемните на депутатите на ГЕРБ. Време да се разбере, че по-високите пенсии, по-добрият достъп до качествено здравеопазване, и по-високата заетост не бива да се свързват пряко с избраните политици, а с реализирани програми. С други думи, не е въпросът някой, гласувал за победилата на вота политическа сила, да отиде в местния й клуб и да поиска в отплата на своята подкрепа намиране на работа.  По-важно е реализирането на програмата за заетост и мерките за нейното насърчаване да създават благоприятни възможности за тези хора да си намерят сами работа. Не е въпросът някой да отиде в приемната на депутата и да поиска по-висока пенсия. По-важно е реформата в пенсионната система да позволи на възможно най-голям брой хора да получават достойни доходи на старини. Не е въпросът някой да отиде в партийния офис и да поиска да му уредят достъп до определено лечебно заведение. По-важно системата да бъде реформирана така, че да му позволява качествено здравеопазване.

Примерите могат да бъдат безброй, но каква е разликата? В единия случай просто се решава краткосрочно даден частен проблем. Във втория става дума за провеждане на целенасочена политика с дългосрочни позитиви. Когато един демократично мислещ човек гласува за определена политическа сила, той може би си мисли именно за това как ще бъдат разрешени неговите частни въпроси, но очаква това да стане единствено чрез реализирането на определени политики. Политики, които ще са в негова полза, но и в полза на цялото общество. Именно това е рационалният вот, който трябва да води след себе си и рационални очаквания. Всичко останало е просто разновидност на шуробаджанащината в партийна форма.

В четвъртък (17.09) световните медии разпространиха новината, че САЩ се отказват от разполагането на елементи от анти-ракетната си система в Полша и Чехия. Стъпка, която най-вероятно е продиктувана от желанието за затопляне на напрегнатите в последните години отношения с Русия. Независимо, от сключените споразумения между бившата президентска администрация на Джордж Буш с полското и чешкото правителства, новият президент Барак Обама явно поема нов курс и вероятно ще се откаже от изграждането на системата за противоракетна отбрана (т.нар. ПРО) в Източна Европа. Американският държавен глава, който ще се срещне с руския президент Дмитрий Медведев следващата седмица в Ню Йорк, нееднократно е заявявал, че желае по-добри връзки с Русия. Неговото желание е двете суперсили и бивши врагове от Студената война да си сътрудничат по различни въпроси на световната сигурност – като бъдещето на Афганистан, въздържане на Иран от развитие на своята ядрена програма за военни цели и въобще ограничаване на разпространението на ядрено оръжие. Този нов курс напълно отговоря на либералната политика на диалог и сътрудничество в международните отношения, за които представителите на Демократическата партия в САЩ отдавна призоваваха. Ако отказът от изграждането на ПРО в Чехия и Полша официално бъде потвърдено, това със сигурно ще спомогне за подобряване на руско-американските отношения - Русия винаги е твърдяла, че възприема разполагането на ПРО в Чехия и Полша като заплаха за сигурността си. При всички положения обаче този ход ще събуди някои страхове в централноевропейските страни от бившия социалистически блок. Както анализаторите отбелязват, след 1989 г. тези държави гледат на Вашингтон като един от основните им поддръжници за въздържането на влиянието на имперските интереси на бившия си “господар”.

В крайна сметка решението на новата президентска администрация показва, че ще бъде сменена бившата политика на неотстъпчивост към Русия. САЩ вероятно има намерение да подели тежестта на това да бъде единствен “световен полицай”. Както при всяко поделяне на отговорности в международните отношения и тук всичко е въпрос на договорки и подялба на влияние. Можем само да се надяваме, че ще се окаже грешна констатацията на бившия чешки премиер, Мирек Тополанек, че решението на Обама е поредният знак, “че американците вече не са толкова заинтересовани в този регион, колкото бяха преди”. Дано този ход стартира не просто поредното преразпределяне на силите, а нов етап в сътрудничеството между двете суперсили в подържането на световен ред и стабилност. В тази връзка е интересно, че ден след оповестяването на новината за отказът на САЩ да от своите планове да разположат в Източна Европа елементи от противоракетния си щит, генералният секретар на НАТО, Андерс Фог Размусен, побърза да отправи предложението алиансът и Русия да свържат системите си за противоракетна отбрана.

Ясно е, че след известен период на свиване на влиянието си, Москва се завръща на международната сцена като водеща световна сила. Предстои да видим как това ще се отрази на Източна Европа и на България в частност. Откакто съществува Русия води имперска политика и като една от световните суперсили не е чудно съобразяването с нейните желания. В миналото, а и в момента, експанзията на Русия е насочена навсякъде – на изток към японски територии; на юг – към влияние върху Иран, Афганистан, Ирак и южните авторитарни републики; на изток главно срещу интересите на Полша, Украйна и други по-малки съседни държави от т.нар Близка чужбина и на Север към придобиване на собственост от полярната област. Едно от важните направления на експанзията на руското влияние, което засяга и нашата страна, е югоизточното с интереси към прикавказките държави, към Турция, Румъния и България. Не са за подценяване интересите на Русия и в други части на света – Куба, Ангола, Конго, Либия, Венецуела. С други думи, дали ни харесва или не, светът и в частност България, са принудени да се съобразяват с външната политика на Москва.

В съвременния глобализиран свят не може да се очаква друго поведение от една от световните сили. Положението обаче е доста по-различно от това в последните години на Студената война. От една страна има  промяната на световния ред – първо израстването на нови суперсили - ЕС, Китай, Иран, Индия, Израел, Турция, които искат да са равностойни на старите империи. От друга, опитът на човечеството да замени старото противопоставяне и завладяване с помощта на военно надмощие и военна експанзия с нови инструменти - финансов, икономически, технологичен, културен, езиков, верски натиск. Светът все още не може да изключи от арсенала на завоюването войните и оръжията, но предполагам опасността от всеобщото унищожение чрез съвременните военни технологии съвсем ще премахне в близко бъдеще подобни инструменти. Все пак противопоставянето между имперски сили съществува от векове и хилядолетия, единствено актьорите се сменят и това, разбира се, не може да спре. Израз на тези противопоставяния в момента са интригите между Русия, САЩ, Иран за противоракетната отбрана. Предстои да видим до какво ще доведе новия американски курс в тази посока.

Въпреки всичко в сегашната ситуация изглеждат напълно оправдани опасенията на някои европейски държави от засилващия се натиск на Русия. Решението, включително за България, е само едно - общата европейска политика, съобразена с интересите на потенциално засегнатите по границите на ЕС държави. Главната опасност за България в средновековния свят винаги е била Гърция (Византия), а в съвременния Русия. За страната ни ключът към спокойното и добро бъдеще се крие в развитието на един силен ЕС и още по-добре на една стабилна и партнираща си евроатлантическа общност. Именно това гарантира занапред принадлежността на България към един цивилизован свят. 

11 септември, 09

After the Borisov-Putin meeting

Категория: Стари публикации

 Статията е достъпна и на български език тук.

Bulgaria should return on its path of becoming a normal European country. Bulgarian citizens have to exert significant efforts in order our country to be part of Europe. Bulgaria does not belong to the Orient or to Russia. Now it should once again, as it was a hundreds years ago, to become a transmitter of the European norms and the European behavior towards the Orient and Russia, but we should not let the opposite to happen.

These thoughts were provoked by the first meeting between the new Bulgarian PM, Mr. Boyko Borisov, and the PM of the Russian Federation, Mr. Vladimir Putin. As it was expected earlier, a major topic on the agenda was energy projects between Bulgaria and Russia, particularly the three major joint-projects– South Stream gas pipeline, Belene Nuclear Power Plant (NPP) and Burgas-Alexandroupolis oil pipeline. The meeting was held in the usual formal and diplomatic bonne-tone, and apparently nothing significant happened at it. This was only at the surface, what stayed hidden to the public is probably much more. However within the diplomatic remarks exchanged by the two PMs there could be found very important messages. Implicitly were presented political intentions, which probably will predetermine not only the destiny of the joint energy projects, but also the Russian-Bulgarian economy and political relation as a whole, as well as the future geopolitical positioning of Bulgaria. Two things clarified after the meeting. At the first place, the PM Borisov confirmed internationally the earlier statement that Bulgaria will review and reevaluate the profitableness and further participation in the two of the above mentioned projects (Belene NPP and Burgas-Alexandroupolis oil pipeline). Many analysts commented that this is an attempt for a new political course which seeks to modify the Bulgaria’s dependence and to recede it of the Kremlin’s sphere of influence. On the other hand, PM of Russia seemingly demonstrated calmness and no any vexation about the hardened position of the new Bulgarian government on the joint energy projects. Mr. Putin’s words could be described with the classical American expression - Take it, or leave it. In other words, if Bulgaria wants to participate in these projects it should state it position as soon as possible, otherwise Russia will seek alternatives. Of course this is only at the surface – in fact the Russian economic and geopolitical interests are so serious, that most likely in the next months Moscow will tighten the pressure towards Bulgaria. Russia has shown many times that it knows very well how to utilize the European energy dependence for its political purposes. (the most recent example was the gas supplies crisis in the beginning of 2009).

So far the new center-right Bulgarian government has been giving signs that will change the Bulgarian political attitude towards Moscow, at least regarding the energy policy. Let’s remember, that in the beginning of 2008 the former government led by the Bulgarian socialist party (BSP) made in a completely non-transparent manner series of agreement with Russia in the energy sector. Then we from Bulgarian New Democracy (BND) party demanded the government to reveal to the public the parameters of the contracts. The main reason of our demand was that when the Bulgarian state signs long-term contracts, which will bind the country and will concern the Bulgarian taxpayers for the years to come, it is not normal the whole society to be left in full lack of information on the negotiations and the engagements.  Of course the BSP government did not pay any attention to the demands of the opposition at that time. It could be said that the non-transparency of the Russian-Bulgarian agreements was a continuation of the complete vagueness around the official Bulgarian position about the future of our energetics during the previous mandate (2005-2009).

In the view of the above mentioned I completely support the statement of the new Bulgarian government to make a complete revision of the energy contracts with Russia. This is one of the most hoped effects from the resignation of the political duet Stanishev-Parvanov, which worked obviously against the Bulgarian interests in the energy policy. Of course, the new course could not and should not seek a confrontation with the Russian side. This would not be in favor for nobody. We should base our relation with Russia on clear principles and national priorities. At first place, we should never forget that Bulgaria is a member of EU and we are an ally and partner of the European countries, and not of Russia. At second place, Bulgaria is a part of the Euro-Atlantic community of democratic countries. I say community, because such it is, despite of the desire of many to trigger confrontations between the EU and the USA. With Russia we want to develop friendly relations based on equality and mutual respect – once for all there should be forgotten the rough plans of Churchill and Stalin from the middle 20th century. Bulgaria now has powerful allies – let’s develop our relations with Russia in accordance with our goodwill and common interests.

As for the limitation of the opportunity of Russia to exert political pressure utilizing the energy dependence of Bulgaria and the other European countries, it is necessary our country to seek resolutions not independently, but within the framework of one coordinated energy policy of EU.

Hence, the construction of the South Stream pipeline is a matter which could find its resolution within the EU, and not through bilateral agreements between Russia and separate European countries, as Moscow is trying to do. If for EU and the common European policy is more profitable to be completed the South Stream instead of the Nabuko – OK. But if is not – that we should comply with the EU’s common interest.

The question for Belene NPP is very complicated. (There should be mentioned that within BND there were different opinions, part of them influenced by Mr. Jordan Kostadinov (the former Kozloduy NPP manager), who according to me intelligibly is highly one-sided on that issue). My personal opinion is that the right position could be elaborated when clearly and transparently are fulfilled few requirements. Firstly - to be presented complete expert estimation and economic justification of the project and the eventual consequences and loses in case it is canceled. Secondly – there should be categorical guarantees for fulfillment of the increased requirements of nuclear and radiation safety, as well as there should be implemented the best world practices for nuclear installations. Thirdly – there should be a complete transparence about the agreements with foreign investor, no matter private or governmental, who will participate in the realization of the project. This is indispensable in order to be prevented the threat Bulgaria to be put under energy dependence or the EU’s interest to be harmed. I think that it is most than unacceptable Russia alone to be let to build such a strategic object at Bulgarian territory. This should not happen.

As for the Burgas-Alexandroupolis project there are no more doubts that under the conditions by which the agreement was contracted and in the presence of highly negative opinion of the local population, the building of the pipeline could not continue. The approximately $ 40 millions per year, which Bulgaria could expect if the project is realized, look insignificant in comparison with the huge potential loses for Bulgarian tourist business. This sum is quite an insignificant also in the view of the possible ecological damages that could do a eventual failure of the pipeline. The Russian media announced that Moscow has an alternative way for the pipeline – Samsun-Ceyhan. Even this alternative project starts Bulgaria should have opportunities within the Organization of Black Sea Economic Cooperation to react and to demand compensation in case of ecological catastrophe.

In conclusion there should be mentioned one more very important thing – Bulgaria have to consider very well, in case it cease completely our joint energy project with Russia, whether our partners such as Greece, Romania and Turkey won’t take advantage from that. The trust toward them is a very expensive thing, especially in the view of the fact that our small and poor country was cheated by “friends” many times in the past. However, it appears to be a hard task situation to be correctly analyzed when the Bulgarian public sphere is dominated by experts, analysts, media and politicians, who are highly dependent and constantly trying to influence the public opinion in a direction favorable for foreign interests.

 This article is also available in English - link

България трябва да се завърне на своя път към превръщането й отново в европейска страна. Българите трябва да положат значителни усилия за това държавата ни да бъде част от Европа, защото от нашия регион е започнала европейската история. България не принадлежи на Ориента или на Русия, тя може да бъде отново сега, както хилядолетия преди, трансмитор на европейските норми и поведение към Ориента и Русия, но в никакъв случай не трябва да се позволява обратното.

Тези мои разсъждения бяха породени след първата среща между новия български премиер, Бойко Борисов, и министър-председателя на Руската федерация, Владимир Путин. Съвсем очаквано основната тема на срещата бяха енергийните договорености между България и Русия и по-специално трите най-мащабни общи проекта – петролопровода Бургас-Александруполис, ядрената електроцентрала Белене и газопровода “Южен поток.” Срещата мина в напълно обичаен формален и дипломатичен фон и сякаш на нея не се случи нищо съществено. Това е известното за публиката, предполагам, че неизвестното е много повече. В дипломатичните реплики, разменени от премиерите на двете държави, обаче се съдържаха изключително важни послания. В тях имплицитно бяха представени политически намерения, които вероятно ще предопределят не само съдбата на общите енергийни проекти, но и на цялостните икономически и политически българо-руски отношения, както и бъдещото геополитическо позициониране на България. Две неща станаха ясни от срещата. На първо място, премиерът Борисов официализира външнополитически направената по-рано заявка за преоценка на рентабилността и понататъшното участие на България в два от изброените по-горе проекти (АЕЦ Белене и Бургас-Александрополис). Мнозина анализатори отчетоха в това опит за смекчаване на зависимостта на страната ни и отдалечаване от руската орбита на влияние. На свой ред, премиерът на Русия привидно показа пълно спокойствие и липса на раздразнение от втвърдената българска позиция по общите енергийни проекти. Неговите думи можеха да се опишат с класическия американски израз – Take it, or leave it. Сиреч, ако България иска да участва в тези проекти, нека съвсем бързо да заяви позицията си, в противен случай за Русия няма проблеми и тя ще търси алтернативи. Разбира се, това е само на повърхността – в действителност руските икономически и геополитически интереси са толкова сериозни, че натискът към България вероятно ще бъде засилен през следващите месеци. Кремъл вече нееднократно е доказвал, че знае много добре как да се възползва от енергийната зависимост на европейските държави за реализиране на собствените си външнополитически цели. (най-пресният пример беше кризата с газовите доставки от началото на 2009 г.)

Засега новото правителство на ГЕРБ дава всички заявки, че ще преосмисли българския политически курс към Москва, най-малкото по отношение на енергийната политика. Нека си припомним, че в началото на 2008 г. миналото правителство на Тройната коалиция, водено от БСП, сключи по напълно непрозрачен начин една серия от енергийни договорки с Русия. Още тогава ние с колегите ми от Българска нова демокрация (БНД) поискахме пълно оповестяване на параметрите на договореностите. Основателният ни аргумент беше, че когато се подписват дългосрочни договори, които обвързват страната ни и които ще оказват влияние върху българските данъкоплатци за години напред, не е нормално обществото да бъде поставено в условие на пълна неяснота относно съдържанието на преговорите и ангажиментите. Правителството на БСП, разбира се, не обърна внимание на исканията на опозицията тогава. Като цяло непрозрачността на българо-руските договорки бе продължение на цялостната неяснота при предходния кабинет, витаеща около официалната българска позиция за бъдещето на енергетиката у нас.

Поради изброеното аз подкрепям напълно заявката на новите управляващи да направят цялостна ревизия на енергийните договори с Русия. Именно това е един от най-очакваните ефекти от свалянето от власт на дуета Станишев-Първанов, който в енергийната политика работеше съвсем очевидно против българските интереси. Разбира се, новият български курс не може и не трябва да залага на конфронтация с руската страна. Това няма да бъде изгодно за никого. Във взаимоотношенията ни с Русия ние трябва да изхождаме от ясни принципи и национални приоритети. На първо място не бива да забравяме, че ние сме член ЕС и сме съюзник и партньор на европейските държави, а не на Русия. На второ, част сме от голямата евроатлантическата общност на демократични държави. Казвам общност, защото тя е именно такава, независимо от желанието на някои да противопоставят ЕС и САЩ. С Русия искаме да развиваме приятелски, равноправни отношения, базирани на взаимно зачитане и уважението – веднъж завинаги трябва да бъдат забравени бакалските сметки на Чърчъл и Сталин от преди половин век. България сега има могъщи съюзници и нека с доброжелателност и взаимен интерес да развиваме нашите отношения.

Що се отнася за ограничаването на възможността на Москва да налага натиск, използвайки енергийната зависимост на България и останалите европейските държави, то е наложително страната да търси решения не самостоятелно, а в рамките на ЕС в една съгласувана енергийна политика.

Оттук и изграждането на Южен поток, е въпрос, който ще се реши в рамките на ЕС, а не чрез двустранни договори между Русия и отделни страни, както Москва се стреми да постъпи. Ако за ЕС и общата европейска политика е по-изгодно да има Южен поток, а не Набуко - ОК. Ако не обаче – то трябва да се вслушаме в общия интерес на ЕС.

Въпросът за АЕЦ Белене е изключително сложен. (междувпрочем в БНД имаше различни мнения, част от тях повлияни от  г-н Йордан Костадинов, който според мен  разбираемо е силно пристрастен към тази тема) Лично аз мисля, че правилното становище може да се получи, ако ясно и прозрачно бъдат изпълнени няколко основни изисквания. На първо място, да има пълен експертен разчет и публична икономическа обосновка за реализирането на проекта и последиците от замразяването му при досега изградените мощности. На второ място трябва да има категорични гаранции за изпълнение на повишени изисквания на ядрена и радиационна безопасност и прилагане на най-добрите световни практики при работа и ремонт на ядрени съоръжения. На трето място, трябва да има пълна прозрачност за това кои са чуждестранните инвеститори, било то частни или държавни, които участват в осъществяването на проекта и какви са договорките с тях, с цел да бъде избегната всякаква опасност от попадане в зависимо положение в бъдеще и накърняване на интересите на България и ЕС. Струва ми се не просто неуместно, а трагикомично Русия сама да строи на българска територия подобен стратегически обект. Това не бива да се допуска в никакъв случай.

По отношение на проекта Бургас-Александруполис вече няма съмнения, че при условията, при които е сключен договора, и при отрицателното мнение на населението в района, просто не може да се мисли за продължаване на проектирането и строителството и каквито и да са инициативи в това отношение. Близо четирийсетте милиона долара годишно, които можем да очакваме след построяването на петролопровода, изглеждат нищожни в сравнение с евентуалните загуби за туристически ни бизнес от отлива на летовници по южното черноморие. Да не споменаваме и огромните екологични вреди, които може да нанесе една авария по тръбата. В руските медии се спомена, че Москва вече има алтернативно трасе – Самсун – Джейхан. Дори да се строи този петролопровод, би трябвало България да има възможности за въздействие и компенсации в случай на екологична катастрофа в рамките на черноморското сътрудничество.

И за финал нещо много важно – добре трябва да се прецени, ако замразим тотално общите енергийните проекти с Русия, дали наши съюзници като Гърция, Румъния и Турция няма да се възползват от това. Доверието към тях  е много скъпо нещо, за да си позволи да го има без алтернатива една малка и бедна страна като нашата, мамена толкова пъти от „приятели”. В крайна сметка е много трудно да се преценят правилно нещата, когато в публичното пространство доминират експерти, анализатори, медии и политици, които са зависими и тикат разсъжденията в определена изгодна за чужди страни посока.

 

 

 

 

02 септември, 09

Категория: Стари публикации

Не е ли време за реална здравна реформа? 

Новините за все по-тежкото финансово положение, в което изпада българската здравноосигурителна система, отново повдигат темата за нужните реформи в родното здравеопазване. Това, че здравната реформа у нас е спряла от 2001 г. насам е напълно вярно. Медиите обаче продължават да спестяват на сегашните управляващи истината за това, което трябва да се направи. А то наистина е болезнено. Няма как да стане реформа просто като се дадат част от парите, събрани от здравно-осигурените, на доброволните фондове. Те отдавна го искат – наготово да “лапнат” и да се разпореждат със събрани под формата на задължителни здравни вноски пари от държавата. Това беше идея на ДПС още от миналото 40-то НС. Истината е, че няма как такава стъпка да доведе до истинска реформа.

Какво обаче може да бъде сторено? Трябва да

(more…)

17 август, 09

Категория: Стари публикации

Намаляването на средствата за образование е голяма грешка

Не знам колко души четат всеки брой на „Държавен вестник”, но за щастие някои журналисти са сред тях. Защото в днешния брой на „Труд” открих информацията, че в синхрон с антикризисните планове на правителството и стремежа му да запълни дупката в бюджета с 2 млрд. лева, е взето решение да се орежат парите за висшите учебни заведения. Оказа се, че не само те са потърпевши от спестовния устрем на управляващите, всяко министерство ще плати своя дан. На първо място е Министерството на труда и социалната политика, което трябва да съкрати разходите си с над 90 млн. лева. На второ място в тази своеобразна класация е отбраната с над 65 млн., следвана от здравеопазването с малко над 43 млн. Министерството на образованието, младежта и науката трябва да съкрати разходите си с 20 млн. лева. От тях близо 9 милиона според постановлението на Министерския съвет не трябва да стигнат до 33 държавни български университета.

„Недалновидно” е твърде мека дума, с която

(more…)

Чета интервюто на Бойко Борисов в последния брой на вестник „24 часа” и ми се иска да бъда критичен. Затова си припомням различни събития, а и максимата, че за всяко нещо трябва да дойде точното време.

До 1997 г. живеехме в демокрация, но и в разруха, във време на „ революционни  „промени, завършили пагубно (пример – земеделският сектор). През същата година на власт дойде правителството на СДС, което и до днес се свързва с корупционни скандали, но и с поемането по пътя на европейските правила. При синьото правителство България се оттласна от дъното. Царското управление възроди надеждите на българите. Хората се обединиха не около омразата, а около каузата – не толкова НАТО-вската, но категорично европейската. Безспорно при управлението на НДСВ условията за бизнеса станаха по-добри. През 2005 г. хората оцениха НДСВ обективно и решиха България да се управлява от коалиция, определяна от мнозина като невъзможна. Това трудно съставено мнозинство успя да постигне най-важната си задача – приемането на България в ЕС без предпазна клауза. Никой не бива да омаловажава този успех! На 1 януари 2007 г. обаче започнаха опиянението, договорките, поделянето на ресурси. Държавният апарат спря да работи и се отдаде на разпределение и лапане на държавната баница. Пред прага на световната икономическа криза управлението на тройната коалиция забави развитието на България с две години – две години на нищоправене, на компромиси и далавери. Не знам дали някой целенасочено се е стремял към настоящото статукво. Не съм сигурен и къде управлението на тройната коалиция донесе най-големи загуби. Но според мен то се провали най-много в диалога с хората, с тяхната вяра, че държавата може да ги защити, че това е тяхната държаваq за която те работят и в която живеят. Това е най-тъжното в настоящата ситуация.

Връщам се отново към интервюто с Бойко Борисов. Колкото и да бъда критичен, не мога да отрека най-важното – той успява там, където предшествениците му се провалиха, а именно да води диалог с хората. Да, понякога използва авторитарни, дори обидни реплики, но дори и тогава те успяват да достигнат до умовете и сърцата на хората в много по-голяма степен, отколкото „интелигентните” „засукани” фрази на предшествениците му на министър-председателския пост. Вече е очевидно, че цялото ново управление ще се върти около Бойко Борисов. Началото, на което всички ставаме свидетели, е повече от добро, всъщност се сбъдва всичко, което съм искал. Чувствам се щастлив, сякаш самият аз участвам в това управление. Но опитът ми на възрастен човек ме предупреждава да не бъда нетърпелив и преди да си правя изводи, да изчакам доказателствата. Защото въпросите пред новото управление са много: Ще успее ли то в заявените си намерения? Ще привлече ли хората към каузите и целите си? Ще издържи ли Б.Б. на ласкателствата и изкушенията на властта? Ще могат ли всички българи да почувстват една промяна, че с тях говорят и постъпват като с граждани? Искрено искам отговорът на тези, а и на много други въпроси от този характер, да е „да”. Но признавам, че още дълго време ще бъда неутрален между най-често срещаните за Б.Б. „Осанна !” и „Разпни го !” – толкова време, колкото е необходимо да получа сигурните доказателства, за да избера.

Днес хората се нуждаят от много неща, които да осигурят и гарантират психическото, физическото, дори емоционалното им оцеляване. Но преди всичко, поне според мен, се нуждаят от истинско правосъдие, каквото в България не е имало от десетилетия, всъщност от втората половина на ХХ век. Тази констатация надали би изненадала който и да е българин.

Истинско правосъдие има единствено в свободни държави с развито гражданско общество и утвърдени изборност и обективност в работата на съдебните състави. В нашето объркано общество на преход, уви, не съществуват острови на демокрацията, пък камо ли един такъв остров да е съдебната система. Не бива обаче да се стига и до другата крайност, прекалената „демокрация” също не е алтернатива, защото не може общественото мнение да ръководи съда. А в последно време в България се случва точно това – съдът се ослушва за общественото мнение, въпреки че това е работа на социолозите. Свидетели сме на поредното объркване на ролите. Чувал съм от юристи репликата :„Когато общественото мнение влезе в съдебната зала, съдът трябва да излезе от там”.

Признавам, трудно е да бъдеш обективен в обществената атмосфера на заклеймяване, каквато е обстановката у нас. Лично аз съм се противопоставял на правителството „Станишев” и водената от него в обществен ущърб политика и не вярвам да се намери някой, който да оспори това. Но в момента сме свидетели на една истинска хистерична вълна от хули и обвинения към предишните управляващи. Лесно се бие по падналия, но биещите трябва да внимават, защото надигнаха голяма вълна – от хули, но и от очаквания, която може да се обърне с цялата си сила срещу тях.

Бих се зарадвал на всеки осъден държавен служител, но само ако присъдата е справедлива и издадена от безпристрастен съд. А бих бил още по-щастлив, ако наред с присъди, станем свидетели и ползватели на едно по-добро образование, на повече ред в здравеопазването, на повишено внимание към потребителите и данъкоплатците.

Като заключение на всичко изложено в днешното ми мнение искам да добавя две неща. Никога не бива да забравяме, че всички ние сме смъртни. Управляващите обаче не бива да забравят още нещо – че са временно на своите постове.

12 август, 09

In Memoriam

Категория: Стари публикации

Днес почина Любомир Митов – полицаят от Своге, прострелян при задържането на нагли крадци. Мир на праха му и най-дълбоки съболезнования пред очерненото семейство, съпруга, 17-годишна дъщеря!


Днес все по-рядко край нас виждаме хора, които да изпълняват  съвестно служебните си задължения. Затова да загинеш, докато вършиш работата си, на страж за спокойствието и сигурността на другите, е деяние, достойно за най-голямо уважение. Нелепост – може би така някои биха определили смъртта на Любомир Митов. И сигурно са прави, нелепи са всички смърти, а още повече тези в мирно лятно време. Но постъпката му оставя всички нас, останалите, в дълг пред паметта му, а и пред семейството му. Затова аз в лично качество моля, ако някой от читателите на моя блог знае начин, да ми съдейства да се свържа със семейството на Любомир Митов, за да се опитам да помогна на тези хора с каквото мога и с каквото е необходимо. Не ни остава друго, освен да се стремим да си подаваме ръка в такива моменти.

Запознавайки се с написаното и изговореното в медиите в понеделник, бях учуден от многообразието и дори развлекателността на някои материали и позиции, публикувани в иначе скучната и по-бедна откъм теми августовска преса. Вниманието ми обаче привлякоха две теми, по които ми се ще да разсъждавам днес.

Първата е фактът, че за пореден в България е пребит журналист. Това действително може да е чисто криминален, битов инцидент, за което само специализираните органи могат да се произнесат. Но в една демократична държава обществото заслужава тези специализирани органи в лицето на полицията максимално бързо да разкрият причините за такова действие и да сложат край на догадките. Защото ако причината е опит за затваряне на нечия уста, този акт на насилие се превръща в диагноза за цялото общество. Затова трябва да сме сигурни за какво става въпрос. Свободното слово е един от крайъгълните камъни на демокрацията. И всяко негово възпрепятстване уронва вярата в демократичното общество.

Демокрацията обаче може да бъде потъпкана и с демагогия и умишлени или неволни разсъждения в погрешна посока. Това ми съждение идва по повод втората тема, направила ми впечатление в днешните медии. А тя се отнася до изнесените данни за спада в потреблението на млечните продукти, хляба и месото. Естествено, че производители и наблюдателите на пазара имат право на своите заключения. Но е неправилно да се говори, че няма криза в потреблението и то за тези продукти от първа необходимост още повече, че съвсем категорично е ясно, че има криза и в ресторантьорския бизнес. Прочетох в днешната преса мнения, че българинът предпочитал по-евтините нискокачествени чуждестранни месни изделия пред местните луканки, но това, видите ли, не било заради кризата. Или, че потреблението на хляб било спаднало заради масовото спазване на диети. Това е смехотворно! Доказано е, че по време на криза диетите с цел здравословно хранене или отслабване са най-малко популярни, все пак приоритет е оцеляването.

Предлагам ви за размисъл само една алтернативна причина за спада в потреблението на хляб. Не изглежда ли достатъчно реалистична липсата на икономическа изгода да се хранят с хляб животните и това да е причината за намаляването на продажбите му?

Трябва да сме наясно, че криза има и че тя неминуемо натиска цените на хранителните продукти надолу. Разбира се , че ще има търговци, които ще опитат фактора „по-ниска цена” със занижено качество, но това в дългосрочен план е безперспективна политика. И това рано или късно ще се отрази върху процеса на конкуриране между родните и чуждестранните стоки. От тази гледна точка, кризата може да се окаже една възможност за подобряване на качеството на българските хранителни продукти. А не само да предизвиква плач за субсидии. Така че коментарите и изводите, които днес всеки може да прочете в медиите по повод причините за спада в потреблението, са меко казано неправилни. Те просто са твърде зависими от интересите на една или друга група производители. Обществото има други нужди и те са продукти с по-високо качество на възможно по-ниски цени. При еднаква и обективна регулация за всички, свободният пазар води точно до такива резултати!

Резултатът от последните парламентарни избори предопредели провеждането на частичен кметски вот в редица български градове, сред които и София. Този конкретен избор е знаков, защото представлява важен тест за дясната част от българското политическо пространство. Различните интерпретации на предстоящия вот и възможните му сценарий вече започнаха да се забелязват в медиите. Чуват се предположения за самостоятелна кметска кандидатура на Синята коалиция, а дори и за използването на тази кандидатура за разрешаването на вътрешнопартийни конфликти в СДС. Разисква се и напълно противоположният вариант – кандидат-кмет на ГЕРБ, подкрепен от СДС и ДСБ. Каквато и да се окаже истината наесен, не бива предстоящите избори да се използват за нанасянето на политически удари, независимо дали по ГЕРБ или по Синята коалиция. И едната, и другата формация имат да решава много сериозни проблеми – първата на държавно ниво, втората на партийно. Но и в двата случая крайният резултат рефлектира върху най-важния фактор в политическото уравнение, а именно дясномислещите граждани, които отдадоха политическото си доверие на последния парламентарен вот. Те могат да бъдат представлявани спокойно от ГЕРБ и Синята коалиция, стига двете формации да изберат пътя на взаимното допълване и разумните компромиси.

 

Но да се върнем на предстоящите избори. След като правителството е изцяло сформирано и ръководено от ГЕРБ, логичен би бил стремежът към силна дясна кандидатура за кмет на София. Все пак такъв синхрон в политическата окраска на двете власти не е имало от почти десет години. Питам се обаче това няма ли да се изтълкува от част от десните избиратели, че за Синята коалиция се определя само ролята на една подгряваща група. Също толкова логично обаче е тази кандидатура да е издигната от Синята коалиция, но зад нея да застане цялото дясно политическо пространство. Така, от една страна, наесен София ще има десен кмет, който ще разполага с подкрепата на поне 42-мата общински съветници от ГЕРБ, СДС и ДСБ. От друга страна, на десния столичен гласоподавател ще му бъде спестена тежката дилема да избира пред две сходни в политически план кандидатури. Такъв сценарий би осигурил създаването на по-здрава сплав между ГЕРБ и Синята коалиция, а това безспорно е от полза както за парламентарното мнозинство, така и за всички дясномислещи граждани.

 

Ако обаче есента бъде белязана от (поне) две десни кандидатури в София, вероятността ГЕРБ да продължи победния си изборен поход никак не е малка, но това няма ли да бъде пирова победа. Защото десните избиратели в столицата отново ще бъдат разединени от лидерите си, които би трябвало да са катализатор на точно обратния процес. А стъпката между електоралното разединение и политическо отвращение е една и е много малка.

 

Почти половината от гласувалите българи вече дадоха доверието си на ГЕРБ, но на партията й предстои да предприеме редица непопулярни управленски стъпки. Именно поради това в бъдеще тя ще се нуждае дори от още по-сериозна подкрепа – както от страна на партньорите си в дясната част на политическия спектър, така и от десните избиратели, но обединени.

29 юли, 09

Категория: Стари публикации

Първи стъпки на новия здравен министър

Днес гледах интервюто на новия здравен министър, д-р Божидар Нанев, в сутрешния блок на Канал 1. Миналата седмица вече имах възможност да коментирам на блога положителните и отрицателните страни на заемането на поста от д-р Нанев. Днес напълно се потвърдиха позитивните ми очаквания към новия министър на здравеопазването. Здравното министерство се поема от човек, дълбоко запознат с проблемите в сектора и подготвен с прагматични предложения за мерки по голяма част от тях. Вярвам, че добрата организационна и експертна работа, която д-р Нанев демонстрира за краткото време когато беше председател на Българския лекарски съюз сега ще се пренесе на ниво изпълнителна власт.

В днешното си интервю новият здравен министър изказа няколко основни тези за необходимите промени в здравната сфера, с които съм напълно съгласен и за които съм настоявал от дълго време. Ще спомена някои от тях, които ми направиха по-сериозно впечатление. На първо място министър Нанев обърна внимание на факта, че ефективното здравеопазване трябва да заложи на един комплексен подход на лечение на различните заболявания с повишаване на тежестта на профилактиката и ранната диагностика. Както се изрази той, именно чрез тях може да се търси “икономията на средства” и повишаване на ефикасността на лечението. На второ място министърът заяви необходимостта от преоценка на сегашния позитивен списък, за да се “прецени кое е подходящо да остане и кое е подходящо да бъде извадено”. Успоредно с това той направи заявка за преразглеждане на досега сключените договори за доставка на лекарства и ревизия там, където “има съмнения за корупционни практики или съмнения за изтичане на пари.”  В сходна посока бе и заявеното от него намерение за проверка на всички болници, които са реализирали големи преразходи. Мерки, с които съм напълно съгласен. Интересен беше и въпросът дали заявеното от финансовия министър, г-н Симеон Дянков, необходимо бюджетно затягане ще засегне здравния сектор. Тук министър Нанев бе категоричен, че не може да се иска свиване на разходите за здравеопазване – по-скоро е нужно да се приложи едно по-ефективно използване на средствата, за да може отпускания ресурс да стига по предназначение и да се постига максимална ефективност. Истината е, че в момента публичните средства, отпускани за здравеопазване са напълно недостатъчни – едно допълнително тяхно свиване съвсем ще понижи качеството на здравните дейности и ще предизвика още по-широко прилагане на нерегламентираните плащания. Както спомена новият здравен министър (нещо, за което аз алармирам от няколко години), в България се изразходват 7.7% от БВП, от които едва половината са обществен ресурс. И тук сме на едно мнение с д-р Нанев, че изход от положението може да се намери единствено чрез активизиране на доброволното здравно осигуряване и регламентиране на доплащанията в здравната система. Наскоро отново имах възможност да защитя моите виждания в тази посока. Много силно впечатление ми направи тезата, защитена от министър Нанев, че за постигане на една добре работеща здравна система от тук нататък е необходим по-голям синхрон между отделните институции. Не веднъж съм изказвал мнението, че отговорността за провеждането на здравната реформа не може да бъде само на Министерство на здравеопазването. Тази отговорност трябва да се сподели от цялото правителство, защото по въпросите на здравеопазването отношение трябва да и имат Министерство на икономиката, Министерство на финансите, Министерство на социалната политика, Министерство на образованието и т.н. В законодателната сфера пък своята роля трябва да поеме Народното събрание за премахване на всички съществуващи в момента противоречия в законовата база и за подготвяне на нужните нови нормативни актове. Добър пример за едно такова противоречие бе даден лично от министър Нанев – в закона е записано, че здравното осигуряване е задължително, а в същото време в момента има над 1 млн. български граждани, които не плащат осигуровки. Очевидно трябва да се предприемат мерки за преодоляване на тази проблем и тези мерки най-вероятно ще бъдат непопулярни.

За финал бих искал да обобщя, че според мен, новия здравен министър дава заявка за едни реалистични и изпълними мерки. Въобще цялото ново мнозинство и правителство прави своите първи стъпки с едни прагматични, ясни и правилни намерения и позиции. Намираме се обаче в такива икономически и финансови условия, че държавните ресурси са изключително ограничени. В подобна ситуация на новото правителство ще се наложи да предприеме мерки, които в краткосрочен план ще изискват непопулярни действия. Тук е мястото да кажем, че сега е нужна една обществена подкрепа и търпение за тяхното реализиране, за да можем в дългосрочна перспектива да се радваме на положителни резултати и ефективни реформи. Винаги съм твърдял, че демократичният управленски процес представлява един непрекъснат диалог и подкрепа между управляващи и гражданско общество. В момента всички очакваме от новото правителство да лекува държавата и “болните” сектори на държавното управление. Трябва обаче да осъзнаем, че това “лечение” няма да е безболезнено. Веднъж завинаги трябва да разберем, че връщането на България на нейния европейски път и превръщането й в нормална европейска държава изисква двустранни усилия – както на управляващи, така и на цялото ни общество.

От тук нататък можем да се надяваме две неща. На първо място, че голямата изборна подкрепа за ГЕРБ ще се трансформира и в гражданска подкрепа за провеждане на необходимите реформаторски действия. На второ, че новото мнозинство и кабинет, ще оправдаят това доверие и ще впрегнат обществената енергия, демонстрирайки политическа воля за провеждане на необходимите реформи – пък били те и непопулярни на първо време.

29 юли, 09

Категория: Стари публикации

Без лятна ваканция за НС

Изключително добро впечатление ми направи решението на новото мнозинство  новосформираното народно събрание да не излиза в лятна ваканция тази година. Българското общество даде своят категоричен глас за промяна и сега очакванията са работата по тази промяна да започне възможно най-скоро. Отказът от парламентарна ваканция е добър знак. Всички си спомняме недалновидното и дори нахално решение, когато 40-то НС излезе в едномесечен отпуск веднага след гласуването на правителството на Тройната коалиция.. И това се случи след загубени близо два месеца в разправии за съставянето на предишния Кабинет и то във време, когато европейското членство на България изискваше спешно впрягане на усилията на законодателната и изпълнителната власти. Сега подобни спешни мерки изисква икономическата криза, която все повече засяга страната ни.

Вчера следобед Европейската комисия представи поредния мониторинг доклад за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред. Същият ден в. Дневник публикува интервю с г-жа Дана Денис-Смит, съавтор на доклада “Опазване на правовото управление в разширения ЕС - България и Румъния”, което ми направи особено впечатление. В следващите редове ще направя коментар на основните заключения в мониторинговия доклад в светлината на някои от тезите, изказани от нея.

На първо място трябва да обърнем внимание на факта, че

(more…)

Днес в медиите бе лансирана информацията, че председателят на Българския лекарски съюз (БЛС), д-р Божидар Нанев, ще бъде номиниран за министър на здравеопазването. Една новина, която крие както своята добра, така и условно своята лоша страна.

Това, че д-р Нанев ще поеме здравното министерство е само по-себе си изключително положителен факт. За месеците, в които той е председател на БЛС, сме свидетели на една почтена, задълбочена и целенасочена дейност в интерес на медицинската професия и на съсловието. С други думи, номинацията му за поста на министър е несъмнено добра.

Каква е отрицателната страна на новината? След избора му за председател д-р Нанев формира свой екип в БЛС. Сега той като негов лидер, ще се прехвърли в държавното управление. Аз неведнъж съм имал възможност да кажа, че БЛС не трябва да участва в изпълнителната власт. Това само би накърнило независимостта на съсловната организация – близостта с властта би ограничило свободата й. Това вече веднъж се случи в историята на страната и резултатът не беше положителен. Според мен БЛС трябва да има свое присъствие в парламента например и то във всички парламентарни групи - и сред опозицията, и сред управляващите. Интересите обаче на БЛС и на Министерство на здравеопазването като част от изпълнителната власт, не могат да бъдат едни и същи. За да защитава в максимална степен интересите на лекарското съсловие Лекарският съюз по никакъв начин не бива да се превръща в казионна организация. От такава организация лекарите в България нямат полза. Опасност това да се случи има, ако неговият сегашен председател стане здравен министър. За да се преодолее тази заплаха, то би трябвало да има събор с пълна промяна на ръководството на БЛС. За жалост това ще се случи само няколко месеца след избора на настоящото ръководство и новият вот предвещава поредното “разбунване на кошера” на съсловието.


Съвсем наскоро участвах в експертна анкета за това какво трябва да направи новото правителството в областта на здравеопазването.

Моето първо предложение беше свързано със скорошно регламентиране на доплащането в здравната система. Неведнъж съм изказвал аргументи в полза на тази стъпка, но отново ще ги представя накратко. Регламентирането на доплащането е ключов елемент в провеждането на една реалистична реформаторска здравна политика.(за жалост стратегическа политика в здравния сектор отсъстваше както по време на кабинета на Тройната коалиция, така и при предишното управление.) На първо място доплащането ще спомогне за ограничаване на свръхползването на системата. На второ място, ще има възможност за регламентирано покриване на разликата между сумата, която плаща НЗОК, и реалната цена на дадена здравна дейност. Понастоящем за различните клинични пътеки тя достига средно до 55% и това съвсем естествено принуждава българските граждани да извършват огромни кешови плащания, а за някои дейности  и плащания “под масата”, за да получат качествено здравеопазване. На трето място ще има възможност за оповестяването на един ясен пакет с реални цени за всяка клинична дейност. Това на свой ред веднага ще доведе до прозрачни преговори между съсловните организации и НЗОК. Няма друга пречка за възстановяване на договорното начало в родното здравеопазване освен изкуствено налаганите цени от страна на Касата, която изпълнява политическа поръчка за това. На четвърто място това веднага ще стимулира реалното задействане на частните здравноосигурителни фондове, които могат да предложат заместване на скъпите кешови плащания с далеч по-изгодното за здравно-осигурените заместващо доплащане чрез тях (доброволно здравно осигуряване).Допълнителните плащания чрез доброволното здравно осигуряване се смята, че ще бъдат поне наполовина по- малки от кешовите плащания сега. Това на свой ред ще доведе до напредване на структурната реформа, определяйки не административно, а на пазарен принцип къде и какви здравни заведения са необходими и каква дейност могат да вършат  те при едно реално финансиране. Така по естествен и логичен принцип ще се постигне отпадане на неефективните звена и заведения, които се издържат  сега от общинските и държавния бюджети. И накрая ще се получи пълна яснота за това кой няма възможност да доплаща и ще станат ясни нужните механизми за социално подпомагане. Разбира се, регламентиране на доплащането открива пътя и трябва да бъде паралелно реализирано със всички мерки за по-нататъшна реформа като приватизация и концесиониране на лечебни заведения, въвеждане на диагностично-свързаните групи (DRG), акредитация, повишаване на качеството на учебния процес по медицина и т.н 

Второто нещо, което смятам, че новото правителство задължително трябва да свърши в областта на здравеопазването, е да изведе на преден план профилактичните дейности с ясно финансово осигуряване  за тях. В условията на криза не е удачно да се пилеят все по-оскъдните публични ресурси. Публикации и изследвания сочат, че в близко бъдеще България ще страда от намаляване на общия брой на населението и повишаване на процента на граждани на възраст над 65 години. Като се има предвид, че именно хората над тази възраст харчат повече от 90% от парите за здравеопазване е логично да се запитаме откъде ще се намерят средства при увеличаване на техния относителен дял сред българското население. Ако в настоящият момент не се направят експертни прогнози и не се заложат стратегически принципи на превенцията на широк кръг от заболявания, ще бъдем изправени пред истинска катастрофа. Като цяло профилактиката може не само да ни осигури една по-голяма предвидимост за необходимите в бъдеще средства за здравеопазване, но може и да спести ресурс за последващи по-тежки и скъпоструващи лечения. Трябва обаче да признаем, че залагането на по-масовата и широка профилактика в една управленска здравна програма би дала плодове чак след един по-продължителен период, вероятно отвъд един мандат. Това означава, че извеждането на този приоритет от правителството би било проява на една национално отговорна политика в полза на гражданите. Предстои да видим дали кабинетът на ГЕРБ ще поеме тази отговорност.

Румен Овчаров вчера (21 юли): http://www.youtube.com/watch?v=l3BK-0WqZks

Коментар на този блог от преди три месеца и половина (09 април): http://www.atanas-shterev.com/?p=485

През уикенда гледах по една от българските телевизии клип, заснет със скрита видеокамера, който показва какво се случва в едно българско училище. Кадрите бяха потресаващи и за жалост съм сигурен, че това не е единственото подобно училище, в което се случват невъобразими и недопустими неща. С риск да бъда по-твърд ще кажа направо, че това, което видях беше държание на малоумни същества, които очевидно имат безумни родители. Не може по-друг начин да се опише хулиганското и непристойно поведение на тези деца – псуване на учителя, пълно незачитане на неговия авторитет, тотална липса на дисциплина, нецензурни жестове и имитиране на полови сношения с опити за оригиналничене по време на час и т.н. Всичко твърде далеч от нормалния учебен процес и повече напомнящо за зоологическа градина, а не за училище. Вече съм напълно убеден, че българските учители са истински герои, за да работят в подобна среда.

Кадрите от този филм ме накараха да се замисля за един прост въпрос. Струва ли си да хвърляме на вятъра парите си, за да плащаме данъци, част, от които отиват за образование на българските деца по този начин, щом мнозина от тях просто буквално ги пилеят, без да успеят да покрият минимални критерии за възпитание и ниво на образование. Ако днес не бъдат взети мерки, то тези подобия на цивилизовани хора утре ще станат възрастни и ще формират по същия отвратителен начин живота на цялото ни общество. Време е всички родители и граждани да приемат, че имат отговорност към формирането на децата като личности. Тази задача не може да се прехвърли на никого – нито на държавата, нито на която и да е била институция. Те могат да имат единствено спомагателна функция в този процес на социализация. Ако продължим с наблюдавания в момента фрапиращ отказ от поемане на отговорност ще станем свидетели на едно цяло поколение от социално осакатени индивиди. Те на свой ред ще прехвърлят своята “осакатеност” на следващите поколения и така обществото ни ще попадне в един омагьосан кръг, от който няма да има измъкване.

Как може да противодействаме на тази заплаха? Според мен началните училища и прогимназиите трябва да работят в тясно взаимодействие със семейството. В училище и в класните стаи трябва да присъстват ежедневно родители на дежурства. Сама така в условията на демокрация и зачитане на правата на личността, учителите ще могат да се справят с поддържането на дисциплината. Авторитетът на родителите трябва да бъде използван за възстановяването и поддържането на авторитета на учителите. Подобна практика не е новост и се използва в САЩ и Европа.  Именно това е проява на родителска и обществена отговорност.

Замислям се също така дали не е редно да се възстановят т.нар. класически общообразователни гимназии. Те трябва да бъдат с допълнително заплащане от родителите и възможност за стипендии за децата на семейства с по-ниски доходи, с униформи и с високо ниво на дисциплина и поддържане на образователния процес. Пример за това е американският колеж, който функционира в София. Разбира се, успоредно с тях трябва да функционират и т.нар. професионални гимназии с униформи, доплащане и стипендии, които да подготвят децата за определени професионални направления – здравеопазване, строителство, филологии и др .

Подходящо ми се вижда и например след осми клас за онези деца, които не искат да се образоват в нормалната форма на обучение или не спазват изискванията там, да се създадат професионални центрове за обучение по определени професии. Там ще има възможност за усвояване на определени професионални умения с поне 50% трудово обучение, разбира се, съобразено с възможностите за натоварване на подрастващите. Просто не виждам смисъл да бъдат поддържани училища с невероятно занижени критерии и почти никакъв образователен процес само и само за да се каже, че някой е завършил нещо. Щом дадено дете няма желанието да полага усилия да учи и да се развива умствено, то трябва поне да бъде насочено към добиването на адекватни трудови умения и навици.

И накрая държавата и общините трябва да предвидят достатъчно бюджет за разширяване на мрежата от стипендии, която да гарантира равнопоставен достъп до образование на всички деца, независимо от социалното положение на техните семейства. Тези стипендии обаче трябва да бъдат отнемани при неизпълнение на съответните задължения, защото това са парите на данъкоплатците и те не могат да се пилеят безотговорно.

За финал бих искал да кажа, че не съм сигурен дали това са най-правилните мерки, които трябва да бъдат приети. Това, което видях в клипа със скритата камера обаче ме възмути дълбоко и си мисля, че всеки гражданин би трябвало да вземе участие в дискусията за това как би трябвало да изглежда образованието на  българските деца.

Тази събота (18 юли) се проведе годишното отчетно събрание на Българската асоциация по стерилитет и репродуктивно здраве (БАСРЗ). В него участие взеха над 40 души специалисти от цялата страна. На заседанието досегашният председател на БАСРЗ, д-р П. Табакова, представи годишен отчетен доклад, бяха обсъдени организационни въпроси и бяха разисквани новите постижения в областта на съвременните репродуктивни технологии у нас. Беше взето решение председателството на Асоциацията да се определя ежегодно чрез пряк избор. Тази година бях номиниран и избран за председател на БАСРЗ. Приех този допълнителен организационен ангажимент със съзнаване на цялата отговорност от заемането на този пост. Надявам се, че както досега с моята работа ще подпомогна усилията по основните приоритети на Асоциацията, а именно повишаване качеството на знанията и професионалните умения на специалистите в областта на репродуктивната медицина в България и насърчаване на интереса към проблемите на стерилитета и човешката репродукция.

Вече почти няма съмнение, че спечелилата изборите партия ГЕРБ ще се насочи към създаване на правителство на малцинството. След последните изявления от определена политическа сила  дали правителството на ГЕРБ ще бъде правителство на малцинството или с гарантирано мнозинство е отделен въпрос. Заслужава си да приемем, че новото правителство ще бъде обаче именно правителство на малцинството и да поразсъждаваме върху това, доколкото този ход ще бъде сполучлив и ще гарантира стабилно управление.

На пръв поглед решението за съставяне на еднопартиен кабинет при сегашната парламентарна конфигурация изглежда нелогично решение. Лично аз обаче смятам, че много хора подценяват Бойко Борисов. Той е доказано харизматична и популярна личност, а от друга страна е пресметлив и комбинативен политик, който умее да се възползва от благоприятните обществено-политически възможности. До сега се е доказал като добър тактик, но тепърва предстои да разберем дали в допълнение към това притежава и дългосрочно стратегическо мислене.

В сегашната ситуация на шест-партиен парламент само на Ахмед Доган и ДПС към днешна дата им е безразлично дали мандатът на 41 НС ще бъде завършен или прекратен предсрочно. Всички останали парламентарни сили са в по-голяма или по-малка степен недоволни от изборните резултати: Бойко Борисов и ГЕРБ, затова че не успяха да реализират пълно мнозинство; Костов и Синята коалиция заради незадоволителното представяне и съответно произтичащата от него невъзможност за преодоляването на раздорите  в и със СДС; Волен Сидеров и АТАКА, които желаят да увеличават влиянието си; БСП, които в момента са в тежък нокаут. Но при настоящото положение никой не може да предизвика в действителност предсрочни избори. БСП ближе раните си, Сидеров и Янев са натикани в ъгъла, Костов, макар и желаещ власт, не може да постигне засега контрол над Синята коалиция и в частност СДС. С други думи, в краткосрочен план няма голяма опасност да бъде бламирано едно правителство на малцинството на ГЕРБ. Засега основните политически играчи имат изгода да го подкрепят, докато изчистят вътрешните си проблеми и подредят по-добре позициите си.

За да управлява ефективно обаче Бойко Борисов се нуждае от повече власт и най-вероятно е разбрал, че само изпълнителната такава не му е достатъчна. Съвсем скоро той ще установи, че ще има проблеми в прокарването на законодателни актове, към което ще се добави и невъзможността за въздействие върху съдебната власт, което е практика на всички досегашни мнозинства.

Нека поразсъждаваме кое би било най-добро за страната и за това Бойко Борисов да разшири своите властови позиции. Една от най-важните задачи пред България в момента е смекчаване на негативните ефекти и преодоляване на кризата и възползване в пълна степен на ползите от пълноправното ни членство в ЕС. На второ място е нужно провеждане на необходимите реформи, които от една страна да възвърнат напълно доверието на европейските ни партньори, от друга да гарантират икономическия растеж занапред. На трето място на страната е необходимо свикване на ВНС и промяна на конституцията за префасониране на плачевно неефективната съдебна система, а оттам и ширеща се корупция и престъпност, разширяване на правомощията за президентската институция и увеличаване на възможностите на местното самоуправление. Точно тук се проявяват и интересите на Бойко Борисов, който може да разшири влиянието си над повече видове власт. Ако той успее да запази контрола и респекта над собствените си хора, които сега ще влезнат в управлението и чрез реални реформи и мерки успее да задържи гласуваното му доверие от Запада, чрез промяна на Конституцията той ще може да си гарантира едно продължително присъствие на върха на държавата. Българската народопсихология неведнъж е показвала, че толерира един по-авторитарен тип властови подход. Ако изиграе успешно своите ходове, Бойко Борисов ще има възможност да наложи вид „мека диктатура” в България, която до известна степен може и да е полезна за страната. За една демократична държава обаче, член на НАТО и ЕС, единствената допустима форма на управление с по-голяма еднолична концентрация на властта би била президентската република. Може би трябва да разглеждаме решението на Борисов за съставяне на еднолично правителство от ГЕРБ  сега именно в светлината на тази перспектива.

Към днешна дата изглежда, че едно управление на малцинството би издържало до края на 2009 г. със сигурност Проблематично е дали ще успее да се задържи до средата на 2010 г. И е почти невъзможно да се запази на власт до 2011 г. Тогава ще се проведат президентските и местните избори, а все по-явни стават амбициите на Бойко Борисов да участва в надпреварата за държавен глава. Каквото и да се случи с рейтинга му през следващите две години, едва ли срещу него ще може да се изправи сериозна и конкурентоспособна кандидатура.

Изпълнението на тази стратегия минава именно през съставяне на еднопартиен кабинет за известен период. Бойко Борисов и ГЕРБ се насочват към практика, която няма традиции по нашите географски ширини. Правителства на малцинствата обикновено се съставят в държави с дълга демократична история и развита консенсусна политическа култура. Такива управления успяват да се задържат цял мандат и дори да го повторят в случаите, когато водещата политическа сила се намира във възходящ тренд на своята обществена подкрепа. Когато тази партия набира все повече привърженици и все повече избиратели гласуват за нея, без обаче тя да може да постигне пълно мнозинство. И без мнозинство обаче сигналът на гласоподавателите е достатъчно еднозначен и останалите партии са принудени да се съобразяват с тази воля. От тази гледна точка формиране на едно самостоятелно правителство в момента е изключително подходящ ход за ГЕРБ и Бойко Борисов.  Сигурно чак след година, през 2010-та, новият премиер ще бъде принуден да сформира парламентарно мнозинство и да прекрои правителството си в партньорство с едно от двете крила на вероятно вече разцепилата се Синя коалиция (ЕНП вероятно ще създаде пречки за коалиция с РЗС и още повече с АТАКА). Тук е подходяща една вметка - положението на старата десница в момента е изключително неблагоприятно. Очертава се в 41 НС Синята коалиция, единна или разцепена, да бъде боксова круша и за управляващи и за опозиция. Подобно развитие щеше да бъде избегнато, ако Иван Костов беше послушал призивите на БНД за широко дясно обединение преди повече от година.  Сега обединената десница можеше да има едно стабилно представителство от 40-50 депутати без тези на ГЕРБ, което да й гарантира едно равнопоставено положение спрямо Бойко Борисов, а не настоящата поддържаща роля и то когато ситуацията го изиска.

В крайна сметка политическото разположение на силите в момента предвещава евентуални предсрочни избори през 2011 г. Ако Бойко Борисов покаже, че освен добър тактик е и прозорлив стратег, то може да се окаже, че тези избори няма да са за обикновено народно събрание, а за ВНС. Предстои да видим дали  и тази прогноза ще се сбъдне.

 

Замислял ли се е някой защо първите между равни в Народното събрание – председателят и заместниците му, не са винаги в пленарна зала, когато има заседание. Отговорът е много прост. Защото имат и други задължения, свързани с работата им на народни представители, извън залата по същото време. Същото се отнася и за огромното мнозинство от депутатите. Това означава, че наред с търсенето на отговорност трябва да се създадат условия за работа. И все пак въпросът за отсъствията от пленарна зала и нелегитимното гласуване с чужди карти остава открит.

Могат ли да се преодолеят тези проблеми и как? Разбира се, че е възможно. Тъй като от ГЕРБ държат и с право изключително много на решаването им, аз искам да им дам няколко съвета, съобразени с опита който съм натрупал като народен представител.

 На първо място – преместете в най-скоро време в нова сграда, например  в бившия партиен дом, пленарната зала в близост до кабинетите на депутатите. Проектът е готов, но намеренията за преместване са от преди осем години.  Така те ще имат възможност за работа, а не за шляене по коридорите и разговори с журналисти в промеждутъците до разглеждането в зала на законите от тяхна компетентност. Второ – определете конкретни дни и точни часове за гласуване на законопроекти. Трето – направете биометрично разпознаваем пулта за гласуване. Четвърто – направете точно законово определение и в последствие съблюдавайте нормата за представителност (кворум) за приемането на закон или друг акт на народното събрание. Пето – налагайте солени парични глоби след определен брой отсъствия от заседание (това няма да стресне единствено г-н Доган, но за него са нужни други мерки). При изпълнение на горните пет мерки всичко ще бъде ясно и точно.

Ако ГЕРБ в действително искат да се справят с проблемите на отсъствия от заседания и  с гласуването с чужди карти, то те могат да реализират горните предложения. Ако пък ли не - може да приемат, както се предложи, да се гласува за 1 секунда, за да няма време депутата да натиска копчетата с чужда карта. Може да маркират депутатите с баркод, да обещаят на избирателите да го завържат за пулта за гласуване, може да го фотографират, критикуват, разобличават, да правят изследвания колко процента от законите са приети без кворум, въобще могат да предлагат всевъзможни допълнителни  щуротии, както скоро ще се наложи, до следващото 42-ро Народно събрание.

 

15 юли, 09

Категория: Стари публикации

Явява се един младеж на изпит за шофьорска книжка и изпитващия го пита:

- Ще ти задам няколко въпроса и при положителен отговор ще станеш шофьор. Кажи ми гледаш в един тунел и виждаш, че се приближават към теб две светлини, какво превозно средство е това?

- Много просто! – отговаря нахакано кандидат шофьора - Това е лека кола.
 
-А бе, че е кола, кола е ,но ми кажи каква кола е – Пежо , Шкода , Ауди?

Младежът мълчи.

- Добре - казва изпитващият – Ще ти задам друг въпрос. Стоиш пред тунела и се приближава една светлина. Какво е това?

- Мотоциклет – казва изпитваният с надежда за верен отговор.

-А бе, че е мотор, мотор е , но какъв- Ямаха , Сузуки, Харлей Дейвидсън?

- Не зная – смутено отговаря кандидатът за шофьорска книжка.

- Е- е- е ! Ами ти нищо не знаеш, как да ти дам изпита без нищо!? - подсказва инструктора-Добре ще ти задам последен въпрос. Стоиш пред тунела и гледаш се приближават четири светлини и над тях още четири светлини. Какво е това?

Кандидатът мига на парцали и плахо отговаря:

- Какво може да е, ТИР.

-Не мога да ти дам изпита, младеж . Нямаш никаква подготовка. Че е ТИР, да това е ТИР, но какъв- Рено , Скания, Мерцедес ? Не знаеш! Свободен си!

Младежът тръгва към вратата, но преди да излезе се обръща и пита инструктора:

-А аз мога ли да Ви задам един въпрос по Вашата специалност?

- Давай – отекчено се съгласява изпитващият.

- Шофирате по магистралата – казва младежът - и виждате отстрани Ви маха една жена, ама циците и почти отвън, поличката възкъса, почти голичка. Каква е тази жена?

- Магистрална проститутка, ясно – отговаря инструкторът.

- А бе, че това е проститутка, ясно е, но коя е тази проститутка - дъщеря ти ли е, сестра ти ли е, майка ти ли е?

В днешния брой на в. 24 часа (13 юли 2009 г.) е публикуван един добър материал на г-жа Светла Костадинова, изпълнителния директор на Института за пазарна икономика (ИПИ). Материала е озаглавен “Със 70 мерки ГЕРБ трябва да оправи България.” Основната теза в него е, че новото правителство бързо трябва да се насочи към реформи в ключовите държавни сектори, за да се гарантира бъдещото развитие на страната ни и просперитета на нейните граждани. Предложените от ИПИ 70 реформаторски мерки са съобразени с добрите практики и политики, приложени в световен мащаб. В статията на г-жа Костадинова са изведени десет от най-важните стъпки, които трябва да бъдат предприети от новото управление. Позволил съм си да ги изброя тук с малък допълнителен мой коментар за всяка една от тях, приложен в курсив и болд:

1. Необходими са условия за реална конкуренция в редица сектори, в които държавата е създала толкова ненужни и изкривяващи правила, че на практика не позволява на предприемачите да предложат най-добрите условия на потребителите. + В  това число за здравеопазването.

2.  Високата прозрачност на бюджета чрез публикуването на редовна и изчерпателна информация, както и прозрачността на работата на администрацията и на процеса на вземане на решения ще позволи да се осъществява контрол, а, от друга страна, ще възпре администрацията от безумни решения. Демокрацията всъщност е един непрекъснат, равнопоставен диалог между управляващи и граждани.

3. Либерализацията на цените ще стимулира конкуренцията…+Включително за цените на лекарствата, като се премахне за част от тях държавната регулация. 

4. Ускоряването на приватизацията при ясни и прозрачни процедури… + Включително за лечебните заведения с различни инструменти като дългосрочни наеми и още по- добре  концесиониране.

5. Оптимизиране на администрацията чрез намаляване на чиновниците, въвеждане на работещо електронно правителство и намаление на режимите… + въвеждане на принципа на  мълчаливото съгласие и равнопоставена отговорност от чиновниците и гражданите при нарушение на нормативните правила.

6. Ограничаването на корупцията чрез ефективна съдебна система… + подготовка за ВНС и приемане на  нова конституция.
 
7. Намалението на осигуровките с поне 10 процентни пункта и увеличаване на частта, която отива в лична пенсионна сметка… + насочване към цялостна реформа в посока към въвеждане на капиталонатрупваща пенсионна система.

8. Строгият контрол на публичните системи, които се финансират от бюджета - здравеопазване, образование, армия… + премахване на различните форми на държавен монополизъм в области като здравеопазване, образование, наука и стратегическо програмно финансиране в тях.

9. Премахването на субсидиите от държавния бюджет… и използване изключително на програмно финансиране.

10. Изключително важно е да се започне веднага с провеждането на реформи…: Управляващите имат на разположение приблизително до 1 г. и 6 мес. да подготвят законовата база на реформата и да започнат прилагането й, за да може до края на мандата да се получи поне за част от реформите положителната оценка на обществото.

Светла Костадинова завършва своята статия с твърдението, че “Бавните реформи са по-лесни за блокиране и отхвърляне, ефектите от тях се виждат години по-късно, подкрепата на обществото спада и е все по-трудно да бъдат продължени. Най-доброто, което могат да направят следващите управляващи, е да следват посочените препоръки, да действат решително и да се наслаждават на способностите на българските граждани и предприемачи да вземат свободно решения за собствения си живот и бизнес. Доказано е, че при висока икономическа свобода предприемчивостта води до високи доходи и стандарт на живот.” Към това аз бих добавил, че българските граждани се убедиха, че провеждането на политика на социализъм не означава провеждане на социална политика, а още по-малко на успешна социална политика.

Между другото подобна беше посоката на статията за победата на ГЕРБ в The Economist. В нея беше изведена тезата, че Бойко Борисов и водената от него партия е спечелила тази висока подкрепа именно в резултат на негативната гражданска оценка срещу досегашното управленско статукво и надеждата на българите за промяна на политическия курс и реформа в почти всички сфери на държавното управление. Предстои да видим дали новите управляващи ще имат смелостта да се насочат към очакваните и необходими реформаторски стъпки, които да гарантират преодоляване на рецесията  и дългосрочна стабилност и благоденствие в България.

10 юли, 09

Категория: Стари публикации

Новите управляващи срещу един стар проблем

 

Днес експертът от икономическия екип на ГЕРБ, г-н Бисер Боев, представи по Дарик радио шест мерки на бъдещите управляващи за борба с корупцията. В резюме тези мерки включват:

1. Промяна в закона за обществените поръчки;
2. Намаляването и премахването на лицензионни и разрешителни режими;
3. Въвеждане, където е възможно „принципът на мълчаливото съгласие” в държавната администрация;
4. Въвеждане на реално електронно правителство и обслужване на едно гише.
5. Справяне с огромните конфликти на интереси в министерствата;
6. Най-висшата администрация, включително хората, които се занимават с еврофондове, да имат по-високи заплати и да получават процент за свършена работа.

И шестте мерки са за оценка шест. Част от тях като втората мярка са залегнали в програмата на БНД. Одобрявам особено шестата предложение - на изнесено заседание на Комисията по европейски въпроси при 40 НС в Благоевград преди месеци аз предложих наред с редица мерки за отстраняване на проблемите по еврофондовете и това администрацията, занимаваща се с тях, да има по-големи заплати и да получават процент за свършена работа. Така с намаляване на броя на чиновниците и на увеличаване на тяхната квалификация те ще бъдат мотивирани да пазят местата си, без корупционни практики.

Ако ГЕРБ въведе дори само една-две от шестте мерки – принципа на мълчаливото съгласие или/и електронно правителство, то ефекта ще бъде огромен, да не говорим, ако се въведе всичко, което е запланувано. Междувременно Института за пазарна икономика също даде свои 13 препоръки за най-важните мерки, които мнозинството в 41-то НС и новото правителство могат да предприемат. Те могат да се прочетат от он-лайн изданието на в. Дневник. В началото на мандата виждаме, че намеренията на следващото правителство и експертните препоръки са добри. Не ни остава нищо друго освен да пожелаем на бъдещите управляващи да ги реализират и постигнат успех в борбата с корупцията!

09 юли, 09

Категория: Стари публикации

Първа стъпка

 

Започва ново политическо време за страната ни – времето на 41-то народно събрание. Всички българи чакат с надежда да се случат по-добри времена за България. Мнозинството от нацията даде мандат за управление на ГЕРБ и Синята коалиция. Аз също като гражданин подкрепям едно такова мнозинство. Отново обаче повтарям формулата за демокрация, а именно, че това е един непрекъснат равнопоставен диалог между управляващите и гражданите. И именно като гражданин съм длъжен добронамерено, но и критично да дам своето мнение за действията на новите управляващи – за добрите, според моите разбирания, управленски решения да дам своята подкрепа, а съмнителните или лошите действия да осъдя с аргументи. И така на моя блог възнамерявам да коментирам действията на бъдещото правителство в сравнение с управленската програма на Българска нова демокрация, в написването, на която съм взел дейно участие и напълно подкрепям. За по-голяма яснота ще публикувам тези материали в отделна секция “Държавно управление/41 НС” и ще оцветявам заглавията на критичните статии в червено, положителните за дейстията на правителството и парламента в синьо, а индиферентните с обичайния цвят на текста. Така след определен период от време - шест или 12 месеца може лесно да се определи отношението към действията на управляващите.
  
  Вчера бъдещият премиер, г-н Бойко Борисов, заедно с очаквания бъдещ министър на МВР, г-н Цветан Цветанов, направиха първата си важна държавническа среща с Главния прокурор. След разговорът им впечатление ми направи едно от изявленията на г-н Борисов. Според него мястото на прокуратурата в йерархията на държавното управление си е там, където тя се намира понастоящем. Това е първото разминаване между вижданията на ГЕРБ и досегашната дясна опозиция в това число и БНД. Според нас съдът трябва да остане единствената институция в съдебната система, тъй като единствено той правораздава. Нашето виждане е, че прокуратурата трябва да бъде част от изпълнителната власт и респективно да носи политическа отговорност за своите действия. Има една проста логика – “обвинителят” защитава интересите на държавата и той не трябва да се поставя на по-високо ниво от това на обикновения гражданин, който бива защитаван от адвокати. В момента прокуратурата е един вид полу-безнадзорна институция. Над нейната дейност формално не може да упражнява демократичен контрол нито изпълнителната власт, нито законодателната в лицето на българския парламент. Сами разбирате, че това не създава условия за нейната по-голяма независимост, а най-вече дава възможност за безконтролно използване на държавното обвинение за лични, финансово мотивирани и политически цели. Не звучи адекватно опасението, че поставянето на прокуратурата в изпълнителната власт ще позволи по-голям натиск върху нея от страна на властимащите. Подобен натиск съществува и в момента, с тази разлика, че той е нерегламентиран и често се осъществява “зад кулисите” в ущърб на обществените интереси. Ако бъде инициирано преструктурирането, за което говорим, най-малкото ще има пълна публична яснота кой поема политическата отговорност при евентуални неадекватни прокурорски действия. Липсата на подобна отговорност сега и постоянното преплитане на функции и правомощия води до неефективно правораздаване и създава условия за корупция. За жалост обаче с първото си изявление новите управляващи демонстрираха, че няма да се насочат към промяна, която да реформира успешно съдебната ни система. Дано да размислят.

Изминаха осем години след завръщането на Симеон Сакскобурготски в България и основаването на НДСВ. Вчера, ден след парламентарните избори, царят пожела да напусне създадената от него партия, подавайки оставка. Преди близо две години, на 28 ноември 2007 г., аз лично поисках неговото оттегляне от лидерския пост в НДСВ, но той благоволи да даде оставката си едва сега.

Още преди идването си в България през 2001 г. Симеон Сакскобурготски се заигра с ДПС и други маргинални на тогавашната партия СДС сили, което беше една от грешките му. Аз зная, кои са силите, които докараха царя в България с идеята да стане президент на парламентарната ни република. Тази идеи не изключваше сценарий за повтаряне на мандата му, но вече като държавен глава на една президентска република, а после Бог знае какво… Нещата за добро или лошо обаче се развиха по друг начин.

При идването си през 2001 г. изненадата, огорчението, неприязънта към Симеон от страна на изгубилата доверието на избирателите СДС беше огромна. На свой ред негативна роля изигра и династическата нагласа на царя за едновременно покровителстване на управляващи и опозиционни партии – с други думи размиване на отговорностите в политическата система. В крайна сметка беше изгубена възможността за сближаване със СДС. Така естествен съюзник на новосъздадената НДСВ остана ДПС, поради тяхната про-европейска и про-атлантическа ориентация. От друга страна обаче ДПС, като една по същество лявоцентристка партия със зависими лидери, през целия период 2001-2005 г. беше спирачка за осъществяване на пълноценни реформи.

Всички трябва да признаят, че Симеон Сакскобургготски успя да събере в началото екип, съставен в голямата си част от компетентни и можещи хора. Той спомогна за приобщаването на България в НАТО и ЕС, за намаляване на двуполюсното противопоставяне. Освен това партийните назначения бяха далеч по-малко в сравнение с предишни и последващи правителства. В следствия на прагматичната дясно-либерална политика икономическата свобода и кредитния рейтинг на страната бяха повишени през периода на управление на НДСВ. Царят обаче по различни причини, според мен и от алчност, беше вкаран в пистата на противопоставяне с българското общество по отношение на неговите имоти. Разбира се, в една правова държава това би трябвало да бъде  съдебен казус, както всеки подобен случай, касаещ една частна собственост. От политическа гледна точка обаче още през 2005 г. Симеон Сакскобургготски загуби битката с обществото. Можеше да постъпи и другояче.  Зависимостта му и липсата на далновидност си проличаха в поведението му и по отношение на двата президентски избора, приватизацията, отказа за реформи в сфери като образование, здравеопазване, наука и т.н., исканията му за назначаване на неподходящи или послушни кандидати за съветници, министри, висши чиновници и  пр.

Последва изтрезняващата оценка на избирателите на парламентарните избори през 2005 г. Тогава НДСВ се срина на 53 мандата от 120, спечелени четири години по-рано. И тогава обаче все още каузата НДСВ не беше загубена. Дали трябваше партията да влезе в Тройната коалиция аз все още не мога да преценя със сигурност към днешна дата. Приемането на България в ЕС след година и шест месеца тогава беше под въпрос и то вероятно с предпазна клауза. Това не биваше да се допуска и голямата обществена цел и политическата отговорност изискваха извънредни решения от НДСВ. Вероятно обаче бе възможна опцията да се подкрепи правителство на малцинството между БСП и ДПС до 1 януари 2007 г., без да се участва в него. Ако не беше влязло в управлението на Тройната коалиция, НДСВ щеше да се запази за много бъдещи управления.

Така или иначе участието в правителството на Сергей Станишев стана факт. Това определено не беше добър атестат за НДСВ, но беше приемлива стъпка от гледна точка на бъдещата ориентация и развитие на страната ни. Последва пълноправното ни приемане в ЕС на 1 януари 2007 и фанфарите от този успех. От тук нататък започнаха фаталните грешки. За да ги избегне още на 2 януари, НДСВ трябваше да излезе от управляващата коалиция и да се тръгне към подготовка за предсрочни избори. Нерешителността и зависимостта на Симеон Сакскобургготски обаче започнаха да се проявяват все по-силно. До този момент той постъпваше в повечето от случаите като демократ и държавник. Постепенно, за разлика от балансиращата си роля дотогава, той започна да налага чисто лични решения. Падението, компромисите, търговията с влияние и попадането на посредствени хора в обкръжението му довършиха останалото. Стана възможно секретарки, лични сътрудници, прислужници и т.н. да определят управленски политики. По този начин крахът беше предизвестен.

След редица неуспешни опити за въздействие все повече хора от парламентарната група на НДСВ, около 44 души от 52 депутати, решихме, че положението става нетърпимо и започнахме да се консолидираме за промяна. Промяна както във вътрешнопартиен план, така и по отношение на политическия курс на партията. Трябва да кажа, че в НДСВ цареше атмосфера на доброжелателност, учтивост и спокойно поднасяне на аргументите с някои изключения. За това не мога да кажа, че беше разбрано и обичайно посрещнато моето предложение за оставката на царя от лидерското място в НДСВ, макар че беше ясно на всички, че проблемите произтичат от него.

Естествено, след такава “дързост” бях “помолен” да напусна НДСВ, поради това, че “не се чувствам комфортно” в партията. Аз напуснах, разбира се, тутакси, като коментирах пред журналисти, че и двамата със Симеон Сакскобурготски не се чувстваме комфортно в НДСВ. Последва изключване от партията на четирима от водещите й лица. За съжаление едва 12 от общо 44 недоволни имаха доблестта след тези изключвания доброволно да напуснат НДСВ.

Първото заключение на напусналите беше, че проектът НДСВ е приключил. Дали някой е посъветвал Симеон, затова да закрие партията, дали тогава той вече е смятал, че подобен политически инструмент вече не му е нужен, аз не зная. Фактът обаче още тогава беше налице. Всичко друго след това до провала на 5 юли тази година беше една тъжна агония.

България има около 2% от избирателите, които като 700-те хиляди социалистически симпатизанти гласуват за своя избор, без да мислят и въпреки всичко – като монархисти. Не искам сега да коментирам случилото се на евровота преди месец и избирането на 2-ма европейски депутати от листата на НДСВ. Ако го сторя, трябва да навляза в сложните междукоалиционни и финансови схеми, които са видни за всички като “новите дрехи на царя” в Андерсеновата приказка.

В крайна сметка, от родната политика си отиде една партия, НДСВ, и една в миналото харизматична за българите личност – Симеон Сакскобурготски. Да оставим на историците да анализират стореното и пропуснатото и се заемем с политиките на днешния ден и трудните решения за бъдещето на България.

06 юли, 09

След вота

Категория: Стари публикации

Днес се състояха едни от най-важните парламентарни избори в новата ни история.

Първото нещо, което искам да кажа е, честито на победителите във вота! За мен те са ГЕРБ и Синята коалиция. Свободната смяна на властта е най-ясният признак за демократичността на една държава и аз съм изключително радостен, че в момента наблюдаваме именно това в България. Всеки демократично мислещ човек у нас трябва да се гордее най-малкото от факта, че показахме на света своята гражданска зрялост. Въпреки всичките манипулации в последните месеци, България успя да демонстрира, че у нас се спазват демократичните правила и процедури. Към това трябва да се прибави и фактът, че самите български граждани показаха, че са готови да накажат чрез своя глас опитът демокрацията да бъде погазена.

Няколко извода могат да бъдат направени от резултатите от днешния вот:

На първо място се видя ясното желание за промяна от страна на българските граждани. Управляващите и най-вече БСП постигнаха унизителни резултати. Станахме свидетели на един мощен наказателен вот срещу политиката, водена от БСП и лявоцентристкото правителство на Тройната коалиция.

На второ място се забеляза категоричното доверие в ГЕРБ. Доверие, сходно на това към НДСВ през 2001 г. Като имам предвид, че ГЕРБ е дясноцентристка формация, която членува в ЕНП, силно се надявам, че днешната победа няма да бъде застигната от същото разочарование, което последва за НДСВ. Дано хората от ГЕРБ да се поучат от грешките, допуснати от жълтата партия. Г-н Борисов за определен период беше част от управленския екип, направил тези грешки, и дано този опит му бъде от полза при избягването на сходни погрешни решения в бъдеще.

На трето място е налице явна консолидация на етническия вот зад ДПС. Няма как целенасочената анти-дпс реторика, която в по-радикалната си форма се превърна дори в чисто анти-турско говорене, по време на цялата предизборна кампания да не доведе до този негативен феномен. Тепърва ще видим какви ще са по-дългосрочните ефекти от това.

На четвърто място се забеляза за пореден път разпиляване на вота между десните формации, извън ГЕРБ. Явяването на няколко десни партии на вота и постоянните вътрешни конфликти между СДС и ДСБ възпрепятстваха десницата от постигане на далеч по-убедителен резултат.

В крайна сметка изборите приключиха, но трудностите тепърва престоят. Първата, разбира се, е съставянето на правителство. Тази крачка макар и сложна обаче няма да е толкова тежка, колкото стъпките, които трябва да последват в посока на отстраняване на допуснатите слабости от Тройната коалиция в почти всички сфери на държавното управление.

Една от най-отговорните задачи ще бъде възстановяване на доверието на нашите европейски партньори във времето до следващия мониторингов доклад през септември. Голямата цел пред новото правителство е със своите спешни действия да предотврати реалната в момента заплаха от налагането на предпазна клауза на България. Българските граждани вече гласуваха против статуквото и наказаха досегашните управляващи, които компрометираха сериозно страната ни пред Брюксел. Новото управление без минута колебание трябва  да поеме тази отговорност и да задейства нужните мерки, които да убедят европейските експерти и институции, че в действителност страната ни поема нов курс на промяна и справяне с досегашните недостатъци.

Най-важното и трудното, което предстои пред бъдещото правителство обаче е преодоляване на негативните последици от кризата за българските граждани. Това може да стане само с търсене на оптимални политически решения в непрекъснат равнопоставен диалог между управляващи и представители на гражданското общество и експертните среди.

Ще успее ли? Ще видим! Но нека поне да сме оптимисти.


 

От 28 юни до 1 юли заедно с представители от екипа на САГБАЛ “Д-р Щерев” взехме участие в 25 Юбилеен конгрес на Европейската асоциация по човешка репродукция и ембриология (European Society of Human Reproduction and Embryology – ESHRE). Ежегодният конгрес този път се проведе в Амстердам. Българската група, която участва в събитието се състоеше от над 35 души – внушително участие от български специалисти в областта на модерните репродуктивни технологии. Радвам се, че както всяка година и този път екипът на нашата клиника се представи изключително успешно на срещата на ESHRE. Този път постер, подготвен от специалисти от САГБАЛ “Д-р Щерев” в сътрудничество с колектив от БАН, беше приет за отпечатване от ESHRE. Трябва да се спомене, че това е единствената разработка, който бе одобрена за отпечатване на срещата заедно с останалите материали на ESHRE.

Внимание заслужава и новината, че по време на конгреса от българска страна четирима души се явиха на изпит за старши ембриолог. Двама от тях бяха от нашата клиника - г-жа Любослава Петкова и Таня Милачич.

В допълнение представители от САГБАЛ “Д-р Щерев” взеха участие в европейския мониторинг за резултатите от ин-витро оплождането в страните от Европа. Проф. Кюркчиев направи важни препоръки от страна на България за този мониторинг. На свой ред аз бях съпредседател на една от сесиите на конгреса на тема “Асистирани репродуктивни технологии – клинични резултати”, посетена от над 150 души. 

Освен изброеното заедно с г-жа Любослава Петкова участвахме в срещата на Комитета на националните представители – един от управленските органи на ESHRE. На тази среща председателят на Комитета, г-н Питър Брауде, изрази благодарност за препоръките и предложенията, които бях отправил в предварително писмо, и заяви изрично, че те ще бъдат взети под внимание.

Тепърва предстои пълната равносметка за посетените лекции, направените срещи, видените на специализираната изложба материали, лекарства и апарати. Тази по-подробна равносметка ще представя в следващ материал на блога. Първият ясен резултат обаче е налице – благодарение на успешното представяне на членовете от екипа на САГБАЛ “Д-р Щерев”, както и на представители на останалите български репродуктивни клиники, взели участие в ежегодния конгрес на ESHRE, със сигурност може да се твърди, че България разполага с компетентни и квалифицирани специалисти на европейско ниво в областта на репродуктивното здраве.

Бих искал да завърша моят обзор от срещата на ESHRE в Амстердам с кратка бележка за този чудесен град. Ще представя впечатленията си в едно изречение. Това е град на водни канали и музеи, търпимост към привичките и културата на над сто националности, град на великолепна бира, показност към практикуване на платената любов и употребата на марихуана.

 

 

prof.jpg

С проф. Кюркчиев.

sdc11890.JPG

amsterdam.jpg

Изглед от един от амстердамските канали.

sdc11920.JPG

 

03 юли, 09

Преди вота

Категория: Стари публикации

С наближаването на изборния ден все по-странни стават посланията на политическите партии. Нищо чудно, че избирателите вече не се опитват да вникнат в тях. Слушам изявленията на г-н Станишев и на други представители на БСП и не мога да повярвам на ушите си. Чудя се дали те говорят за същия период, за който си мисля. Твърденията им са толкова разминаващи се с действителността, че ми се струва направо, че съм живял някъде другаде през същото време, за което те говорят. На практика ние всички виждаме и знаем, че се съкращават работни места, увеличава се безработицата, затяга се кредитирането, има застой в строителството и индустрията, закриват се и фалират предприятия, намаляват се заплатите и още куп други неприятни ефекти от кризата. Вместо тези проблеми обаче навсякъде управляващите говорят за успехи. Чрез своите предизборни речи те сякаш си създават паралелна реалност, напълно противоположна на сегашната действителност. В нея предизборно неуспехите се превръщат в успехи, корупционните практики стават преодолени трудности, намалената покупателна способност на населението става увеличени доходи на гражданите. Парадоксите са навсякъде в кампанията на социалистическата партия. Още по-трагична е ситуацията, ако погледнем предложенията за справяне с бушуващата криза. Решенията, които се предлагат са наивни и като за малки деца. За жалост тук не става дума само за предложенията на БСП, но и на почти всички политически сили, участващи в надпреварата. Явно всички разчитат на “индулгенцията” световна икономическа криза, зад която да прикрият безидейността и невъзможността да представят работещи мерки. България според мен вече се нуждае не само от смяна на водените досега политики с избор на нови управляващи и нов курс. Страната ни има крещяща нужда от смяна на политическата реторика като цяло – промяна от кухия популизъм към прагматичния реализъм. Неизбежно е, че сегашното говорене  е едно упоително пиянство и  това ще доведе до тежко, с голямо главоболие, изтрезняване. Вероятно трябва да отминат изборите, да утихнат страстите, да бъдат забравени гръмките лозунги, показните митинги, хепънинги, седянки и прочее. След това, седнали в къщи, трябва да преброим внимателно останалите в джобовете ни левове и стотинки. Тогава с прословутата прагматичност на българи да помислим за верният път за излизане от кризата без да викаме неволята.

Вчера (24 юни) участвах в пресконференция в предизборния щаб на Синята коалиция в Стара Загора, заедно с водача на мажоритарната и пропорционалната листа в 27 МИР доц. Иван Иванов, и г-н Петър Стоянович от партия Гергьовден. Като представител на БНД отправих призив към всички демократично мислещите избиратели от 27-ми Старозагорски многомандатен избирателен район да гласуват на предстоящите парламентарни избори с бюлетина №19. В обръщението си към представителите на медиите в Стара Загора припомних своята последователна политическа позиция от настъпването на демократичните промени у нас до днес. Винаги съм заявявал публична подкрепа за дясномислещите политици и политически сили в страната и старозагорския регион. Като се започне от Елка Константинова през 1990 г., Петър Стоянов и Неделчо Беронов, кандидати за президенти на десницата, и се стигне до десните кандидат-кметовете на Стара Загора проф. Цанко Яблански и проф.Светлин Танчев. Нямам никакви съмнение, че сегашните управляващи от Тройната коалиция и левицата по-конкретно не са способни  да предложат необходимите реформи на България и да решат проблемите на страната в условията на световна финансова криза. Това може да направи само едно дясноцентристко правителство и затова призовавах старозагорци да подкрепят Синята коалиция, за да върнем България в нейния европейски път на развитие и благоденствие.

Подобен призив отправи и г-н Петър Стоянович, председател на Гергьовден, който подчерта, че Синята коалиция е единствената предвидима политическа сила. Доц. Иван Иванов, на свой ред изказа благодарност към мен и г-н Стоянович и изрази увереност, че подкрепата на Българска нова демокрация и на Гергьовден ще допринесат за по-силно представяне на водената от него листа на изборите на 5 юли. По-късно през деня на среща в Казанлък с представители на лекарското съсловие отново приканих да се гласува за Синята коалиция, заради искрената ми увереност, че промените, които очакват медицинските специалисти, могат да се случат само при едно реформаторско дясноцентристко управление на България в следващите 4 години.

p6244424.JPG

p6244426.JPG

p6244430.JPG

Похвална е инициативата на Българския лекарски съюз (БЛС)  за публична оценка на работите на кандидатите  за Директор на НЗОК . Съмнявам се, обаче дали тези мнения ще бъдат взети предвид изобщо от оценяващата комисия, тъй като според мен главната задача на избрания диретор на НЗОК ще бъде да изпълнява политическа поръчка на управляващата партия или коалиция. В този смисъл най-пригодна от трите представени работи е разработката на д-р Кондева, изцяло конформистки издържана и очертаваща работата на Касата като казионна организация.
     
Впрочем и трите работи заслужават внимание по следните показатели :
1/ Работата на д-р Кондева
  е най-добре оформена  и  представя богато най-нови   данни за макроикономическото сътояние в БГ, за здравните и демографски индикатори,  за състоянието на  населението. Както отбелязах по-горе обаче работата на д-р Кондева е изцяло придържаща се към здравния модел, който съществува сега.  Почти всички предложения са за оптимизиране на този модел, поддържан от сега управляващите и то най-вече от БСП и се различава съществено от модела, заложен за развитие на Касата от създаването й. Някои от предложенията, обаче са направо дискриминационни и насочващи към корупционни практики.

„Търсене на законово решение, което да даде възможност на НЗОК да прави селективен подбор на договорните партньори, отговарящи на прецизирани изисквания за качество.”

Ако Касата иска да прави подбор на партньорите по критерия качество може да го прави и сега, но това не се случва, защото трябва да „отреже” много общински и държавни болници, а това не влиза в сметките на управляващите. Истинската цел на предложената евентуална промяна е Касата да има по-голяма възможност да рекетира лечебните заведения като им поставя измислени условия за сключване на договор.

 Още по-ясно рекетьорско е следващото предложение: „Разработване на механизъм за участие на длъжностни лица от НЗОК в непосредствен контрол чрез промяна в законодателството и съответно Правилника за устройството и дейността на НЗОК.”

Искам ясно да заявя, че с такъв подход няма според мен да се решат многобройните проблеми на НЗОК, защото просто много хора си затварят очите за тях.

 Следващото предложение на д-р Кондева звучи направо смешно: „Активизиране на взаимоотношенията с пациентски организации и привличането им като обществен партньор за подкрепа на усилията на НЗОК за гарантиране на достъпността и качеството на медицинските услуги.” Явно е, че ако Касата има директор като д-р Кондева няма да се търси единствено необходимото законово решение за разширяване на квотата на пациентски организации в Общото събрание на Касата, изпълнението на това законово изискване и влизане на техен представител в Управителния съвет на НЗОК.


Като заключение мога да кажа, че д-р Кондева би била добър директор на Касата, ако НЗОК остане да работи при днешните условия. За мен те са неприемливи, но може за управляващите днес или утре подържането на една силно зависима от тях НЗОК да е  цел. Многобройните проблеми на Касата обаче ще останат. В този смисъл не стои въпросът кой ще бъде директор на Касата, а каква ще бъде НЗОК – обслужваща управляващите или здравно - осигурените.

2/  Втората разработка на д-р Димитър Петров   е изцяло издържана  в коцептуален план с  разчети за развитието на здравно–осигурителния  модел у нас  и  самата Каса  в определена насока. Идеите, изразени в тази работа ми изглеждат разумни, прагматични и е възможно да се приложат за развитие на НЗОК, разбира се, след публична дискусия.

 Имам две забележки към тази работа. Първо, според мен, остойностяването на медицинските дейности въобще не е работа на Касата. Имаме печален опит от 1990 – 1992 г. за това. Остойностяването се прави от всяко едно лечебно заведение при здравно осигурителната система. То също така може да се прави, когато директно плаща държавата, както е във Великобритания. При възприемането на здравно-осигурителния модел, както е у нас, остойностяването и стриктното придържане към изведените стойности само ще изкриви взаимотношенията между партьорите и ще доведе до уравниловка, липса на инициативност и намаляване на качеството на медицинските дейности, поради загуба на конкурентоспособност. Втората ми забележка е по повод на диспансеризацията – диспансеризацията е по същество третична профилактика. В този смисъл финансирането на тази дейност – диспансеризацията, трябва, според мен, да става от държавата и то задължително на грантов, на програмен принцип. Така всеки, който прави диспансеризация при определени критерии, независимо дали е сключил договор с  НЗОК или не, ще получи по програма  определен ресурс, специално за тази си дейност.

3/ Третата  работа е на г-н Веков и главното достойнство на този труд е изброяване на съществуващите слабости  в работата на НЗОК сега. Проведеното социологическо проучване внася допълнителна светлина  върху тези проблеми и изяснява нуждата от промени. За съжаление в работата на г-н Веков липсват решения. По отношение на текста: “За да бъдат постигнати целите на здравноосигурителната система трябва да бъде усъвършенстван механизма на договаряне на НРД, като постепенно се ограничат доминиращите функции на лекарското съсловие в договарянето.” смятам, че г-н Веков просто се е объркал. Лекарското съсловие днес не само няма доминиращи функции при договарянето, а е направен един опит да бъде смачкано. Тезата, че то има доминиращи функции при преговарянето е лансирана от БСП. Тя политически обслужва сегашните управляващи, за да няма реални преговори  и  за да не лъсне истината, че Касата плаща около 50 % за положения  труд от медицинските специалисти и това  е нещо, което се знае от всички, но се пази в секрет  като една от най съкровените  държавни тайни  за съществуването ни.

И  накрая ще заявя – изборът на директор на НЗОК днес  не е въпрос на конкурс, а на  политическо решение – ще се развива ли здравно-осигурителния модел у нас, както е заложен  през 1999 г., което  поддържа в изложението си и д-р Петров, ще   се търсят други варианти  или ще заложим на статуквото.

Пред развитието на здравно-осигурителния модел у нас има два пътя:
Първият -  да деполитизираме НЗОК, в общото събрание на Касата да влезе мощна    гражданска квота, да  направим НЗОК отново обществена институция, която в  равноправни преговори с  договорните партьори ще преговаря  за касовата цена на различни дейности в зависимост от наличните приходи и  условията за изпълнението им.
 
Втория път е НЗОК да остане в този си вид и винаги при смяна на правителството да се променя концепцията за здравно-осигурителния модел и да се сменя ръководството на Касата с удобни на новите управляващите държавата. Моето мнение е, че едва след като изберем един от двата възможни пътя за развитие на здравно-осигурителния модел у нас трябва да правим конкурси за директор на Касата.

Предстоящият вот ще изправи българските граждани пред поредния важен избор. Много хора все още не са решили коя партия или коалиция да подкрепят, а мнозина не са взели решение въобще дали да гласуват. И в двата случая изборът не е лесен. Първият въпрос, който мисля всеки гражданин трябва да си постави е “защо да гласувам и какво променя моят избор?” Отговорът може би се крие в истината, че за да се постигне една цел трябва да се направят хиляди малки усилия. Продължавайки с метафората, за да се изкачиш на върха на една планина, е нужно да направиш хиляди стъпки. И както океанът се състои от милиарди капки, така и резултатите от вота се определят от волята на милионите избиратели. Ако “капките дъжд” потекат в нужната посока, те ще напълнят язовирите, речните русла, напоителните системи и ще се радваме на живот и плодородие. Ако пък посоката не е правилна, то ще има наводнение, хаос и смърт. Точно това е причината да се гласува – когато нашият вот се събере с този на стотиците хиляди хора, споделящи нашите предпочитания, ще се определи разликата между пътя към развитие и просперитет и този към упадък и криза. Всеки един глас в изборите, така както всяка една капчица в реката, участва в предопределянето на тази посока. Безотговорно е при едни избори да следваме принципа “това не се отнася до мен”, а по-късно да се оплакваме от съдбата или да викаме неволята да ни свърши работата.

Що се отнася за тези, които окончателно са решили да не гласуват - това би било гражданска позиция, ако от този акт можеше да произтече някакъв положителен резултат. Истината обаче е, че избирателните

(more…)

Българска нова демокрация (БНД) сключи споразумение на 12 юни 2009 г. със Синята коалиция за съвместни усилия на предстоящите парламентарни избори за избор на народни представители. БНД първа от всички политически партии публикува своята програма, както в електронен вариант, така и на хартия. Нашите програмни намерения почти не се различават от тези декларирани от ДСБ и СДС. Тази идейна и програмна близост прави логично сегашното споразумение.

 Някои от хората, с които създадохме през май 2008 г. БНД ни напуснаха по различни причини. Ние не смятаме да ги съдим за това. Обединени сме не в група от личности, а около програмни намерения и търсим съмишленици за реализацията на тези ценности и идеи. Наясно сме, че това е един продължителен процес, изпълнен с противоречиви събития и поврати, но това, че нашата програма е съвместима с тези на други десни партии у нас и в Европа ни прави оптимисти. Ние не сме лидерска партия, в която всичко и всички се въртят години наред около една и съща личност, а се обединяваме около ценности, които искаме да превърнем в управленски решения.

Нашето слабо представяне на европейските избори трябва да ни подскаже, че не е достатъчно само да имаш добри идеи, а трябва да си подготвен да ги предложиш в достатъчно привлекателен и убедителен вид както на гражданите, които са решили да гласуват, така и на тези, които в момента се отказват от правото си на глас. Избирателите не са длъжни да гласуват за нас, а трябва да са убедени за това. Много партийни централи обявават хората, които не са гласували за тях за глупави, нечестни, кариеристи, дори за престъпници и бандити. Други партии поставят такива условия на гражданите за принадлежност към тях, които ограничават и отклоняват избирателите да припознаят техните идеи. Ние от БНД не робуваме на такива предразсъдъци и имаме ясно изразена позиция по отношение на ограничителните условия.

 Ние в БНД отклоняваме от членство в партията и не желаем каквато и да е поддръжка от лица или групи, които са нарушили законите на страната и са с влязла в сила присъда от български или европейски съд.

 Ние от БНД проверяваме за принадлежност към бившата ДС всяко лице, което предлагаме за изборна партийна и държавна или общинска длъжност. Убедени сме, че макар и разформирована, структурите на бившата ДС продължават да са активни в нашето общество в днешно време и непрекъснато се опитват, а много пъти и успяват чрез зависими от тях лица да влияят зловредно на развитието на страната ни по нейния Европейски път.

  Ние от БНД подкрепяме принципите и тезите, заложени в Пражката декларация “Европейската съвест и комунизмът”, представена от Демократи за силна България и Българска нова демокрация на 2 юли 2008 г в българския парламент.

 Ние от БНД, обаче имайки предвид горепосочените условия, не робуваме на доктринерското мислене кой каква политическа позиция е защитавал в миналото, а смятаме за постижение да отклоним и убедим хора и симпатизанти, гласували преди за наши политически опоненти, сега да гласуват за нас и нашите коалиционни партньори.

 Изборите са съревнование на идеи и в политическата надпревара изградената Синя коалиция трябва да покаже политическа конкурентоспособност и капацитет. Демократично мислещите гражданите не трябва да гласуват по задължение за Синята коалиция, те трябва да бъдат убедени за това. Заклеймяването на определена група граждани, които в миналото са гласували или поддържали друга партия или коалиция, обслужва само статуквото. Невъзможно е избирателите да гласуват за теб и да ще се бориш в свободна изборна надпревара за техните гласове като им обявяваш, че досега те са били лоши и са мислили глупаво. Това е лоша практика и ние от БНД призоваваме: Погледнете програмата на БНД и на партиите от Синята коалиция и гласувайте на предстоящите парламентарни избори с бюлетина №19, за да върнем България на нейния Европейски път.

 Ние от БНД призоваваме всички онези, които огорчени от провежданата досега политика, не гласуват, призоваваме бившите членове на БКП и БСП, бившите членове на НДСВ, призоваваме всички онези българи, които в 1990 г. припознаха в СДС новото бъдеще на България, да подкрепят на предстоящите парламентарни избори с бюлетина № 19 свободното и демократично бъдеще на страната ни. Нека да забравим огорченията, да простим и в името на бъдещето на нашите деца и внуци да се обединим около дясноцентристките ценности на Синята коалиция и на 5 юли да гласуваме с бюлетина № 19!

В неделя България за втори път гласува за свои представители в Европейския парламент. Тук няма да коментирам представянето на БНД.  Нашата обща позиция може да прочетете на сайта на партията. Бих желал да коментирам общите тенденции, които демонстрираха тези европейски избори.

Първото нещо е, че резултатите не дадоха много поводи за оптимизъм за десните сили. В крайна сметка от сбора на гласовете за партиите от Тройната коалиция се вижда, че статуквото се закрепва. Това се случва в края на един мандат, който ни даде безбройни примери за некомпетентността и дори вредата за България от това управление. Кои могат да бъдат причините за подобен нелогичен вот. Още в началото на третата българска държава нашите литературни класици извеждат метафоричния съвкупен образ на родния Бай Ганьо. Това в никакъв случай не означава, че всички българи носят в себе си характеристиките на байганьовщината, но за жалост масовото мислене е обременено от тези черти. В България по една или друга причина хората, които биха спомогнали за определяне на благородния облик на нашата нация, най-често са били в малцинство. Ясно е, че просперитет и развитие има там, където самото обществото извежда напред хора с благородни и патриотични подбуди, готови да работят в обществена полза. Излизането на преден план на лица с байганьовски стремежи и начин на мислене, води единствено до упадък и страдание за цялата общност.

Трябва да си признаем, че

(more…)

България е изправена пред съдбовни времена. Към неблагоприятните последици от разрастващата се икономическа криза у нас с наближаването на парламентарния вот се прибавя и още един фактор на нестабилност. Той е свързан с политическата неяснота относно това каква ще бъде конфигурацията на следващите управляващи, колко кохерентно ще е бъдещото управленско мнозинство и какъв ще бъде новият политическият курс. Това са изключително важни въпроси, защото без съмнение в следващите месеци и години, както при всяко кризисно положение, политиката и управленските решения ще повишат значението си като основен фактор за гарантиране на доброто функциониране на икономиката и просперитета на гражданите. С други думи, очакват ни избори по време на буря. От техния резултат и най-вече от това дали след вота ще може да се сформира стабилно реформаторско правителство с прагматична програма и приоритети, ще зависи дали страната ни ще противодейства ефективно на бушуващите в момента кризи или ще затъне още по-сериозно в тях. В тази ситуация необходимостта от обединение на десните формации вече не е въпрос просто на прескачане в следващия парламент, а най-вече на национално отговорно поведение. Нещо повече, общите действия трябва да бъдат факт възможно най-скоро още преди парламентарния вот. В противен случай ще сме свидетели на незадоволително представяне на десницата или влизането й в насипно състояние в следващото народно събрание. Изгода от това ще имат левицата и ДПС, но не и България и българските граждани. Аргументи в полза на това твърдение могат да бъдат изведени от възможните управленски варианти след парламентарния вот:

При победа на ГЕРБ и добро

(more…)

В неделя (31  май) заедно с Мария Балевска, кандидат-евродепутат от листата на БНД, бях на гости в Казанлък. Там за 106-ти пореден път се проведе общоградското тържество в знак на почит към царицата на цветята, розата, и на розопроизводителите от долината на Тракийските царе. Този празник се провежда ежегодно в края на месец май и освен хора от района и от всички кътчета на България, на него пристигат и гости от побратимени градове на Казанлък от Франция, Македония, Русия, Румъния, Унгария, Гърция, Япония. Тържеството е много пищно и включва карнавално шествие по централния градски булевард, което се води от Царицата на Розата, асистирана от двете си подгласнички. В разгара на празненството ме среща г-жа Елена Юлианова, музикален педагог от школата по изкуства “Емануил Манолов” към Народно читалище „Искра”, Казанлък. Тя изрази благодарност за подарените самолетни билети до Москва за участието на нейните възпитаници в Петия московски международен фестивал на славянската музика и ме зарадва с новината, че четири деца от Казанлък са спечелили шест награди от него.

(more…)

За пореден път България бе замесена от западни издания в разследване за продажба на деца. Под заглавието “Бебета за продан” британският таблоид “Нюз ъв дъ уърлд” публикува статия за трафика на деца по света. В нея журналистите наричат България супермаркет за търговия с хора. Пълната статия можете да прочетете от електронния сайт на изданието.

Този материал ме накара отново да се замисля за проблема с изоставените деца на България. За 2008 г. страната ни заема първото място в Европейския съюз по този показател. Според данни на неправителствения сектор, само за първите два месеца от началото на 2009 г. новоизоставените деца до 3-годишна възраст са 200. Тази тъжна статистика е поредното доказателство, че в България почти всичко се прави проформа и е най-вече на ниво лозунги без реализация. Да вземем например призива, че децата от домовете трябва да отидат при семействата си, а тези институции да бъдат закрити. Добра идея, но напълно неосъществима в момента предвид материалното положение и социалната отговорност на тези родители. Това положение не може да бъде коригирано просто със социална помощ от страна на държавата, ако не се проведе една по-обхватна политика срещу проблема. Когато липсва целенасочена държавна политика, липсват и реални резултати. Според мен е необходимо държавата да насочи своите усилия в най-малко пет пункта, за да може ефективно да се бори срещу продажбата, трафика и дискриминацията на деца.

На първо място, като азбучна истина съвсем естествено трябва да стои провеждането на политика за подобряване на материалното благосъстояние на населението – създаване на благоприятна среда за икономическо развитие, повишаване на доходи, намаляване на безработицата и т.н.

На второ място, равномерно развитие на базисните жизнени условия в отделните региони на страната и облагородяване на т.нар. гета. Тук вече държавата трябва да поеме своята роля за гарантиране на нормална електрификация, водоснабдяване, канализация, организиране на образование, здравеопазване и, разбира се, гарантиране на обществен ред в тях. Всичко изброено е задължение на държавата, на което трябва да се обърне сериозно внимание. Ако в гетата от типа на кв. Столипиново в Пловдив или кв. Факултета в София и т.н. се инвестира в осигуряване на изброените публични услуги, то условията на живот в тях със сигурност ще се подобрят. Не може повече да продължава сегашната политика тези квартали да бъдат изоставяни като “черни дупки” в българските градове.

На трето място

(more…)

Следя отблизо случващото се в родната десница и започвам да изпитвам чувството, че ситуацията там все повече добива чертите на политически фарс с неясен завършек. Атаката срещу всички автентични десни формации е невероятна. Като се започне със създаването на маскирани десни партии като РЗС и всякакви подобни политически “пощенски кутии” и “патерици” на властимащите. Минава  се през опита за пълна изолация на БНД и блокирането като цяло на всички възможности за създаването на голям десен алианс. Трябва да се обърне внимание и на напълно антидемократичните промени в изборното законодателство и намеренията на ЦИК за прехвърляне на мандати от едни избирателни райони, където десните традиционно се представят успешно към малки МИР-ове с преобладаващ БСП и ДПС електорат. И  да се завърши  с машинациите със съдебната регистрация на новото ръководство на СДС и всички последващи действия на представители на старото. Всичко изброено допълнително се овъргалва в смес от постоянни медийни компромати и един непрестанен поток от вътрешни нападки и оправдавания.

Все по-ясно става, че сценария на БСП и ДПС засега изпълнява успешно целта си да блокира десницата. Няма съмнение обаче, че атаката срещу дясната опозиция в момента все повече се превръща в атака срещу демокрацията у нас. Това може и трябва да мобилизира всички свободомислещи избиратели в страната, за да се даде истински отпор на опасните недемократични тенденции. Отпорът срещу безобразията на властимащите, заплашващи политическия плурализъм и гражданската свобода в България, обаче може да е едната линия, по която да се търси мотивацията на десния избирател. Двадесет години след първите демократични дни на България, в които полуреволюционния плам преобладаваше, при дясномислещия гражданин емоционалните призиви могат да сработят до определено ниво. Освен тях той търси да види и конкретните политически предложения. Нека имаме предвид, че това не е електоратът на БСП, който с няколко прокънтявания на партийната тръба и припомняне на меланхолични спомени е винаги готов да пусне правилната бюлетина. В последните месеци обаче рядко излиза нещо позитивно, нещо рационално и нещо смислено от дясното пространство. Предизборната кампания вече стартира, а общественото внимание е насочено най-вече към скандалите в десницата, а не към реалната управленска алтернатива, която тя може да предложи. Винаги съм смятал, че силата на дясното у нас, а и навсякъде по света, е да предлага конкретни прагматични политики и мерки по належащите проблеми във всички сектори на държавното управление. Политики, разчитащи на индивидуалната активност, свободната инициатива и ограничената намеса на държавата. Тази сила е изключително необходима на страната ни в момента, когато тя все повече затъва в кризи от всякакъв характер. Тя обаче не може да се прояви при тоталната липса на експертен дебат и излагане на цялостни управленски програми и визии за развитието на страната ни. Става все по-явно, че стилът на бруталната предизборна кампания се налага  от  левицата предизвикателно и предумишлено.

И обърнете внимание каква е първата крачка, която поема в интернет Синята коалиция в отговор на безпрецедентния антидемократичен натиск, който осъществяват управляващите. Сайтът www.vremee.org e достатъчно красноречив. Негативната кампания винаги е била част от предизборната надпревара. Тя обаче е най-ефективна, когато е интелигентна и критикува от принципна позиция. Първите материали, които виждаме тук за жалост предлагат основно злобен негативизъм на ниско ниво. Не мисля например за удачно хора с демократично мислене да експлоатират темата за алтернативната сексуалност (карикатурите с премиера, който при прекия свободен удар е сложил ръцете си отзад, вместо отпред). Все пак уважението към различността е един от стожерите на това демократично мислене. Не приемам еднозначно също така едно от основните послания да е “Време е да ги накажем”. Как, с какви средства, по какъв начин? Веднага на ума на един разумен човек започва да му намирисва на непродуктивен реваншизъм. Този призив може да се приеме за намек, че евентуалното следващо дясноцентристко правителство възнамерява да “накаже” сегашните управляващи чрез съдебни дела за техните злоупотреби. Това обаче може да означава само едно – намерение да се запази сегашното състояние на съдебната ни система – зависима от конюнктурни интереси и поставена под непрекъснат политически натиск. Защото за демократично мислещия гражданин наказанието идва от съда, а не от които и да са управляващи. Задачата  на следващите управляващи не е да наказват виновните, а да създадат законовите основи на една работеща, ефикасна, справедлива и независима съдебна власт , която безкомпромисно ще наказва всички престъпили закона, независимо дали са сегашните управляващи , предишни или които и да са те в бъдеще. Защото когато се готвиш след като поемеш управлението с политически средства и властовия ресурс на изпълнителната и законодателната власт да натискаш съдебната власт за определени действия, независимо дали са справедливи или не, то значи че си готов да действаш срещу демократичните порядки и да подрониш устоите на демокрацията. Никой не може да възрази срещу нуждата от наказание за всички онези, които са престъпили закона. Това наказание обаче трябва да бъде наложено от един независим съд, а не след оказване на политически натиск върху съдебната система. Обратното означава просто да се прави постоянно един своеобразен римейк на т.нар. Народен съд.  По този начин ние просто не можем да излезем от порочния кръг на политическия реваншизъм, който ще се завърта след всеки управленски мандат. Това не може да бъде практика в една европейска държава, претендираща да е завършила своя демократичен преход. Западните ни партньори непрекъснато ни критикуват за липсата на осъдителни присъди за корупция и злоупотреби с власт. Тяхното желание обаче не е тези присъди да са в следствие на политически натиск, а в резултат на една работеща по демократичните правила независима съдебна система. Казано с две думи България се нуждае от налагане на принципите на върховенството на правото. Това обаче не може да стане по пътя на политическия реваншизъм и агресията. Представителите на десницата у нас трябва най-добре да го разбират, но за жалост това не става ясно от първите стъпки в кампанията на СДС и ДСБ. Казвам това не като защита на сегашните управляващи,които са най-корумпираните от всички правителства от началото на прехода  или като  критика към Синята коалиция, а като израз на желанието ми да се инициира един диалог между представителите  на дясното с цел избягване на възможните грешки. Защото няма съмнение, че България и нейните граждани имат нужда от последователни десни мерки и политики, но те могат да бъдат предложени само от една интелигентна десница, готова да погледне напред.