Блогът на доц. Атанас Щерев

Скъпи приятели и читатели на блога,

Електронният ми дневник вече съществува над 3 години. През това време в него засегнах разнообразни теми от сферата на политиката, развитието на гражданското общество, международните отношения, реформата в здравеопазването, репродуктивното здраве, здравното осигуряване и т.н. И занапред ще продължавам да се интересувам и да коментирам въпроси свързани с тези тематични области. Следейки коментарите на участниците в блога от последните месеци обаче виждам, че се открояват три теми, които предизвикват по сериозна дискусия, отправяне на въпроси и размяна на мнения. Често те не са пряко свързани със статията, под коя се поставят, вероятно поради факта, че техните автори не са намерили по- подходяща в блога, за да изразят позицията си или да зададат питането си. Затова реших да открия отделни статии, които да представляват нещо като форум, където да се поставят мнения по съответните тематични области (по-долу съм приложил линкове към тях).

Първата тема, която се коментира от посетителите на блога ми е тази, свързана със съвременните репродуктивни технологии. Създавам статията “Форум за репродуктивни технологии и репродуктивно здраве”, където всеки желаещ да отправи въпрос или да предизвика дискусия по определен проблем може да го направи. В нея съм описал редът и начините, по които може да се свържете с мен или да си насрочите преглед в клиника “Д-р Щерев”. Ще се радвам да отговарям и тук на различните въпроси, които са от моите компетенции и по които има възможност да се даде мнение по интернет.

Втората тема, която също се откроява със засилен интерес е тази за тракийските бежанци. Тези от вас, които следят блога, знаят, че съм потомък по майчина линия на българи - бежанци от Беломорска Тракия. Откривам статията “Форум на тракийските потомци”, където можем да продължим да обсъждаме и да се информираме за различни въпроси, лични истории и организирани събития, свързани с тази тема. Надявам се все повече потомци на тракийски бежанци да се включат тук, за да се превърне той в действително място за виртуални срещи помежду ни. А защо не и за организиране на общи реални такива.

Третата тема, естествено е тази свързана с политическите и обществените процеси в страната. Създавам отделната статия “Форум за политика и гражданско общество”, където всеки може да повдигне и да коментира вълнуващите го теми от обществено-политическия живот. 

Надявам се, че с тези новооткрити своеобразни форуми блогът ще се превърне място за дискусия, размяна на мнения, отправяне на въпроси и публикуване на информация по съответните теми.

Можете да влизате в конкретната статия/форум като кликнете на линка по-горе, оцветен в синьо. За всеки случай прилагам и директните линкове на всеки от форумите:

- Форум за репродуктивни технологии и репродуктивно здраве - http://www.atanas-shterev.com/?p=586

- Форум на тракийските потомци - http://www.atanas-shterev.com/?p=587

- Форум за политика и гражданско общество - http://www.atanas-shterev.com/?p=588

Темите могат да бъдат открити и в секция “Форуми” на блога.

Желая на всички приятели, колеги, съмишленици и читатели на блога весело посрещане на Рождество Христово и плодотворна и успешна 2010 година!

В неделя (31  май) заедно с Мария Балевска, кандидат-евродепутат от листата на БНД, бях на гости в Казанлък. Там за 106-ти пореден път се проведе общоградското тържество в знак на почит към царицата на цветята, розата, и на розопроизводителите от долината на Тракийските царе. Този празник се провежда ежегодно в края на месец май и освен хора от района и от всички кътчета на България, на него пристигат и гости от побратимени градове на Казанлък от Франция, Македония, Русия, Румъния, Унгария, Гърция, Япония. Тържеството е много пищно и включва карнавално шествие по централния градски булевард, което се води от Царицата на Розата, асистирана от двете си подгласнички. В разгара на празненството ме среща г-жа Елена Юлианова, музикален педагог от школата по изкуства “Емануил Манолов” към Народно читалище „Искра”, Казанлък. Тя изрази благодарност за подарените самолетни билети до Москва за участието на нейните възпитаници в Петия московски международен фестивал на славянската музика и ме зарадва с новината, че четири деца от Казанлък са спечелили шест награди от него.

(more…)

Скъпи приятели,  коментарите по тази тема ще бъдат затворени, защото реших да открия нова тема, която да представлява своеобразен форум за обмяна на информация и мнения между потомците на българите-бежанци от Беломорски Тракия. Можете да влезете във форума като кликнете тук или чрез следният линк   http://www.atanas-shterev.com/?p=587

Тези от вас, които следят блога ми вероятно са запознати, че съм потомък на тракийски бежанци по майчина линия. Дядо ми, Димитър Карев (1883-1963), е роден в Беломорска Тракия/с.Балъкьой, Ференска околия. Тази моя родствена връзка и почитта ми към наследството на бежанците от Одринска и Беломорска Тракия ме мотивира да подпомогна сбъдването на една мечта на част от жителите на старозагорското село Ракитница – организиране на двудневна екскурзия по местата, където са живели техните предци. На 1 и 2 май заедно  с членове на тракийското дружество “Фере”, потомци на българи, прокудени от родните места след Илинденско-Преображенското въстание и след последвалата след войните загуба на български територии през 1913 и1920 г., преживяхме два незабравими дни на екскурзия из Одринска и Беломорска Тракия.

Ръмящият през първия ден на месец май дъжд не можа да попречи и да помрачи доброто ни настроение след допира с толкова много българска история в Одрин. По време на обиколката на града реших да влезна в ролята на екскурзовод заедно с г-н Димитър Шалапатов при посещението на Първа мъжка гимназия “Д-р Петър Берон”, на българските черква “Св. мъченик Георги” и „Св.Св. Константин и Елена”, както и на Одринската крепост, превзета на 26 март 1913 г.от нашата армия. Разходката ни продължи с посещение на възстановеното българско военно гробище в Одрин, действащите от векове до днес одрински зандани и завърши с поклонение пред възпоменателния мемориал, издигнат от признателните потомци в Свиленград, за да напомня на поколенията за героизма и жертвите, дадени от армията ни при обсадата и щурма на Одринската крепост.

Неведнъж съм казвал, че присъединяването на страна ни към ЕС открива възможност за изпълнение на нейните национални интереси и приоритети. Продължаващата интеграция на Съюза води до постепенно отпадане на границите и формиране на една отворена демократична общност. Това се усети и през вторият ден от екскурзията ни, когато усещането, че България е член на голямото европейско семейство бе завладяващо. Автобусът, с който се движихме премина през символичната българо-гръцка граница почти без спиране. Последва посещение на град Фере и селата около него. Това бе докосване до местата, където са се родили и живели поколения българи, чийто потомци днес могат свободно и безпрепятствено да стъпват по старите калдъръми и да запалят свещ в храмовете-светини. Разходката ни в дългия пролетен ден завърши по крайбрежния булевард на Александрополис, където видяхме прословутия морски фар и успяхме да докоснем Бяло море. Най-голямото удовлетворение през тази двудневна екскурзия за мен дойде от радостта на жителите на с. Ракитница и членове на тракийското дружество Фере, с които заедно посетихме родните места на наши близки хора и роднини.

(more…)

В събота бях в Стара Загора, където в Регионалната библиотека”Захарий Княжески” бяха обявени резултатите и връчени наградите от националния литературен конкурс за кратка проза”Цветница”. Конкурсът бе организиран от фондация “Д-р Щерев”, Арт клуб”Херос” и Народно читалище”Даскал Петър Иванов”, Стара Загора. Радвам се, че конкурсът привлече огромен интерес и в него взеха участие 198 творби от 125 автори от цялата страна и дори от чужбина. Те бяха оценени от жури с председател Йордан Атанасов, гл.редактор на в-к”Литературен глас”, и членове Камелия Мирчева и Кристина Божанова от Дружеството на писателите в Стара Загора. Първа награда спечелиха Венелина Стоянова от София и Михаил Божков от Каварна, на второ място се наредиха Тодор Тошев от Хасково и Иван Сухиванов от Бургас, а третите отличени бяха Жанета Иванова от София и Соня Келеведжиева.  Журито отличи още 50 творби от 48 автори, които ще бъдат публикувани в специален сборник “Национален литературен конкурс за кратка проза”Цветница”Стара Загора’09”. Сертификат и картина от Иван Арабаджиев и Камелия Мирчева получиха още шестима автори, а поощрителни награди 38 творци. Столичните актьори Златина Дончева и Иван Джамбазов, специални гости на тържеството по моя покана, зарадваха присъстващите с артистичен прочит на наградените творби.

Втората част от посещението ми в старозагорско включваше посаждане на дръвчета заедно с доброволци в местността”Дъбрава”. Тези от вас, които са

(more…)

Вчера за пореден път работещите в Кремиковци протестираха в центъра на София. Демонстрации продължат и днес. Продължава също и агонията на предприятието, защото точно преди избори никой от управляващите няма смелост за решителни действия. Така както никой не обича истината, когато тя не е лицеприятна. В последната година сме свидетели единствено на замитане “под килима” на проблемите в Кремиковци и отлагане на каквото и да е рационално решение. Постоянно текат някакви несериозни обещания за намирането на уж сериозни инвеститори. Не се повдига обаче въпросът възможно ли е въобще бившия социалистически гигант да продължи да съществува в сегашния си вид.

За да отговорим поне частично на него, трябва да се запитаме какво представлява Кремиковци. Първото нещо, което знаем е, че това е завод, строен в “дръзките” години на социализма, без суровинна база и с технологии, обречени на бързо морално остаряване и неефективност. Предприятието е изградено в противовес с всякакви екологични норми съобразени с географското му положение в котловинно поле. Освен това металургията е стратегически отрасъл, който може да се развива само от силна национална икономика или от кооперирани държави. С рухването на СИВ, затварянето на плановите социалистически икономики и загубата на конкурентното предимство от доставките на евтини, бартерни, съветски суровини България се оказва в тежката ситуация да поддържа един металургичен гигант,който се нуждае задължително от екологично саниране. Това поддържане се оказва напълно изкуствено. От години Кремиковци функционира на базата на натрупване на задължения на ток, газ, транспортни услуги от БДЖ и т.н., които държавата периодично покрива, за да няма социални сътресения от евентуално преустановяване на дейността. Освен това липсва спазването на каквито и да е екологични норми. В добавка сегашната глобална криза напълно свива възможностите предприятието да реализира своята продукция. На този мрачен фон обаче единственото, което прави правителството, е да заблуждава работещите в Кремиковци и да отлага за след изборите неминуемото. Синдикатите също се включват в тези заблуди като на свой ред предлагат невъзможни за изпълнение схеми, които най-често граничат с абсурда. 

Истината, която всички знаят, но никой не признава е, че Кремиковци трябва да се подготви за ликвидация. Паралелно с тази подготовка е нужно незабавно стартиране на поетапна преквалификация на всички работниците. Тези хора не могат да бъдат оставени на произвола на съдбата, трябва да бъдат обезщетени, но по-важното е да бъдат подготвени за пазара на труда. Не на последно място трябва публично да се дискутира бъдещето на спрения комбинат и теренът, на който се намира. Щом се очаква земята под Кремиковци занапред да бъде много атрактивна и апетитна за потенциални инвеститори в имоти, то трябва ясно да се заложи, че част от приходите ще отидат за социални и преквалификационни програми за сегашните работници и техните семейства. Всичко останало би било следване на познати корупционни схеми. Заключението е ясно - със сигурност едно планирано ликвидиране с конкретни етапи, обезщетения и квалификационни програми би била далеч по-добър изход, отколкото една продължителна агония с постоянни лъжи и напразни надежди за хората от Кремиковци.

Обединението на дясното политическо пространство е една наложителна необходимост. Това обединение трябва да се случи на базата на обединение около принципи и ценности. Дълбоко погрешно е обсъждането на персоналните качества на отделни лидери да бъдат отправна точка за преговори и обединение. И още един белег или критерий трябва да се обсъди – антикомунизма. В началото на прехода това беше разделителната линия между социалисти и демократи. Можете да прочетете мнението ми по темата в текста “Идеологическо противопоставяне” от раздела „ 12 принципа за обединение на дясното пространство„:

 На тези бележки като принципи за дясно обединение г-н Руслан Семерджиев  е направил следните забележки, които аз реших допълнително да коментирам (отбелязал съм моите коментари  в курсив и с инициали):

 Руслан Семерджиев Says:
07 март, 2009 в 9:49 часа Здравей Докторе!
Много неща ми допадат от 12-те пункта, но с повечето от този последния не мога да се съглася.Първо: Антикомунизмът не е отрицание, не е негативизъм. Разпространяването на подобни изфабрикувани от Кънчо Стойчо-Андрей Райчевата “социология” от АОНСУ има ясна цел - хвърляне на отговорността в мъглата. Антикомунизмът е разумно разбиране на вредите от насилствено наложената извратена идеология, разбила обществата в десетки страни, окървавила 20-ти век с повече от 100 милиона жертви и обрекла вероятно 100 пъти повече човешки същества на бедност и мизерия, заличила ценности и култура, обичаи и традиции. Изкоренила почти напълно основните морални ценности в обществения и дори личния живот.

А.Щ.: Същото е направил и националсоциализмът, и фундаментализмът, и въобще всяка диктатура.

Второ: Антикомунизмът е разбиране (more…)

В събота бях гост на Чудомировите празници, които се провеждат ежегодно от 25 март до 1 април в града на розите Казанлък. Цяла седмица съгражданите на големия български творец Димитър Чорбаджийски-Чудомир се потапят в незабравимата атмосфера, която създават в града различни театрални състави и изпълнители, пристигнали от цялата страна за тържествата. В съботния следобед и аз успях за кратко да се докосне до магията на словесното, певческото и изобразителното изкуство, представени на Чудомириада’09. По късно в музей „Чудомир”се проведе творчески рецитал на наградените автори от девети национален конкурс за интимна лирика ”Магията на любовта”. Непосредствено след това в градската художествена галерия беше открита изложба от платна на друг виден гражданин на Казанлък - майстора на четката акад. Дечко Узунов. Гостуването ми в Казанлък приключи в късните часове на съботния ден, когато се проведе заключителния концерт и награждаване на поетите с китари”Днешните бардове”. Имах честта да връча една от трите награди, за особен принос към движението на бардовете, на г-н Гриша Трифонов.

Това е изказването, което възнамерявах да направя при вчерашния дебат по вота недоверие, но не можах, защото не достигна парламентарно време за БНД:

Сегашното управление на БСП може би е малко по-добро от това на Жан Виденов преди десетилетие. По време на предходното ляво правителство изчезнаха много милиарди левове от българската икономика и спестяванията на гражданите, а сега просто губим само няколко милиарда от европейските средства за България. Все пак има разлика. Когато говорим за некомпетентността на сегашната коалиция можем да дадем много примери за това как управляващите не могат да спрат злоупотребите и корупцията и колко далеч са те от реалните възможности за едно добро управление. Аз обаче бих желал да дам само два примера от сферата на здравеопазването.

Единият е свързан с въпроса защо в България, 20 години след началото на нейния демократичен път и две години след пълноправното й членство в ЕС, все още не е приет закон за правата на пациентите. Тук не може просто да се замазват очите на обществото, че защитата на пациентските права у нас са уредени в някакви частични текстове на други закони. Българска нова демокрация има вкаран цялостен законопроект за правата на пациентите. Освен това в деловодството на Народното събрание отлежават още два законодателни текста по същия въпрос – единият на проф. Гайдарски, другият на доц. Паница. И трите законопроекта нямат принципни противоречия. Защо те не се приемат? Аз имам отговор на този въпрос. Ако се приеме такъв закон, то веднага трябва да се преотстъпи контролът на НЗОК в полза на пациентите. Пациентските организации трябва да влезнат равноправно в управлението на Касата.  Трябва също така да се преотстъпят контролните функции над търговете за лекарства на пациентите. Трябва да се увеличи и участието им в Комисията по прозрачност, да не говорим, че те трябва да получат достъп до работата на Комисията по ценообразуване на лекарствени средства.С други думи, ако бъде приет законът, за който настоявам, то ще има един изключително завишен контрол от страна на пациентите над действията на управляващите в сферата на здравеопазването, без значение кой е на власт. Това явно обаче не удобно за сегашното правителство.

И преди да мина към втория пример искам да припомня приказката за Цар Траян. Сещате се за този цар, който си криел магарешките уши под короната и обезглавявал всички негови бръснари, за да не се разчуе истината, но в крайна сметка истината излязла наяве и всички в царството разбрали за тайната му. Като злополучният цар настоящото управление се стреми да скрие истината, че правата на българските пациенти не са защитени. Ето красноречив пример за това в Индекса на здравния потребител в ЕС, според който България е поставена на едно от последните места (28-мо) сред разглежданите страни. Искам да кажа, че причината страната ни да не заема последното място е една. Просто управляващите в лицето на МЗ са излъгали по голяма част от разглежданите индикатори. Нека хвърлим кратък поглед на данните за страната ни:

Легенда:

Да вземем например индикатора “използване на електронни пациентски досиета”. Тук нашите управляващи са подали данни, че това едва ли не е масова практика у нас, поради което страната ни получава зелена точка. В действителност колко хора в България имат електронни досиета? На второ място, да видим показателя “право на второ лекарско мнение.” Тук индексът на здравния потребител се интересува дали с публични средства гражданинът има право да отиде при двама лекари по едно и също заболяване, а не дали той може да направи това, ако плати от собствения си джоб. Управляващите обаче пак са изпратили неверни данни, поради което страната ни получава жълта, а не червена точка. На трето място показателят “достъп до семеен лекар на същия ден” при възникване на някакво оплакване – тук отново от МЗ са посочили, че всичко е наред. Нека обаче да попитат гражданите, особено тези в по-малките населени места, дали имат толкова безпроблемна възможност да получат консултация при нужда в същия ден на заболяването. Дори едно бързо проучване в интернет ще ни даде безброй примери и оплаквания за обратното. Една от най-фрапантните лъжи обаче е, по индикатора “смъртни случаи при инфаркт”. Тук нашите управляващи са пратили данни, че тези случаи са около средното ниво за ЕС, при положение, че в България те са три пъти повече. Явно с подобно нагло прикриване на реалните данни от правителството мислят, че подобно на цар Траян ще запазят своята тайна. Както обаче показва поуката от приказката за него, истината винаги излиза наяве.

Вчера бях на традиционното си посещение в старозагорско. Този път гостувах в град Павел Баня, където бях поканен на представление на детското театрално ателие към местното СОУ ”Христо Ботев”. Театралното ателие към павелбанската гимназия е създадено преди няколко месеца, през септември миналата година, но вече има първата пиеса в репертоара си. Учителката по български език и литература Диана Шамбурова е поела ръководството на творческата група от 15 ученика. Дебютната пиеса на младите театрали е възрожденската комедия на Добри Войников “Криворазбраната цивилизация”. Именно с първата постановка на тази пиеса е свързана и историята, която изключително ме трогна. По Коледните празници трупата направила представление в Павел Баня и селата от общината Габарево и Турия. Със събраните средства от продажбата на билетите децата от театралното ателие закупили подаръци за свои връстници от Дома за деца, лишени от родителски грижи, в село Зелениково, Пазарджишко, което е побратимено с Павел Баня. На свой ред реших да насърча младите актьори и актриси като им подарих цифров фотоапарат, с пожелание да документират и популяризират всички свои бъдещи театрални изяви. Те пък ми върнаха жеста с рецитал на ”Родена през август” по стихове на поетесата от Павел Баня Тотка Динева и отбрани откъси от „Криворазбраната цивилизация” и „Чудомирови раздумки. След театралното представление имах среща и с кмета на Павел Баня г-н Станимир Радевски, с когото обсъдихме успехите и проблемите на Общината.

Редовната ми пресконференция в клуба на БТА в Стара Загора.

С младата талантлива актриса Йоана Славова.

 
Младите актьори в “Криворазбраната цивилизация”

(more…)

Вчера (19 януари) бях на посещение в Стара Загора. Преди обяд дадох редовната си пресконференция пред местните журналисти. По-късно по покана на тракийското дружество “Фере” в старозагорското село Ракитница празнувах на патерици Атанасовден, а в аванс Бабинден. Членовете на дружеството ме посрещнаха с огромна житена пита, замесена с брашно, вода, мая и сол. Като подарък получих много красиво подвезана библия и бутилка гъсто тракийско вино. Много хубаво беше пожеланието на организаторите на тържеството - да гоня неправдата от обществото ни, така както св. Анастасий прогонва зимата и съпътстващия я студ. На свой ред аз благодарих за топлото и радушно посрещане и почерпих присъстващите с младо червено вино”Загрей”.  На свой ред енорийският свещеник Иван Генов отслужи молебен за здраве и благослови трапезата. Беше извършен и бабинденския ритуал – символичното измиване на ръцете,  които първи докосват новороденото дете. Празникът продължи до късния следобед с пълна трапеза и много песни,танци и хора – така както тракийците могат да се веселят.

Поради това, че бях пряк свидетел, а в последствие и участник в протеста на гражданите на площада пред Народното събрание, реших да направя една бърза хронология на неговото развитие през дните от миналата седмица.

От началото на новата година до 13 януари:
Подготовка за провеждането на протеста. Особено активни са младите хора в интернет. За пръв път у нас сме свидетели на опит за пренасяне на гражданска активност от виртуалното интернет пространство в реалната среда. Към подготовката на протеста се включват и допълнителни организации, част, от които не са пряко свързани с нито една от каузите на основните организатори. Тук на блога направих коментари по отношение на правото на демократичен протест и основанията на протестиращите, както и по отношение някои въпросителни относно целите и намеренията на подготвяния митинг.

14 януари, сряда:
Първи ден на протеста. Гражданите на площада са около 2-3 хиляди души. Полицията и жандармерията е повече от тях. От охранителна гледна точка властта се е презастраховала. Охраната на парламента е подготвена като за щурм. Има дори и цяла редица от полицаи със служебни кучета, готвещи се незнайно за какво. До участие в протеста от охраняващите органи не се допускат много от желаещите да се включат граждани. Малко след началото на митинга се вижда, че специално са дошли групички от младежи с ясното намерение да провокират полицията и да предизвикат насилие. Успяват. Групичките от провокатори се настаняват по средата на събралото се множество, в непосредствена близост до загражданията и охраняващите полицаи. До тях има и други младежи, които нямат нищо общо с провокациите, но по-късно ще пострадат от грубите и безразборни действия на полицията. След сигнала за прекратяването на протеста от столичния кмет към обяд представителите на реда започват разпръскване на събралите се граждани със сила. Поведението им е грубо, безцеремонно и до голяма степен неадекватно на създалата се ситуация.

15 януари, четвъртък:
Протестът продължава. Въведен е специален пропускателен режим от полицията, но поне този път кучетата са оставени отзад в градинката до Светия синод. Демонстрацията на гражданите преминава мирно и спокойно. Гражданското участие е значително по-слабо от предходния ден. Включват се най-много 500-600 души протестиращи. Депутатите от опозицията решават да напуснат пленарна зала и да се присъединят към митинга. Те правят това не заедно, а на групи по няколко души, които се включват към протеста и разговарят с протестиращите и гражданите. Видно е, че гражданите на митинга имат разнообразна политическа ориентация и предпочитания.

16 януари, петък:
Българска нова демокрация заявява, че напуска пленарна зала. Нейни представители заедно с депутати от други десни опозиционни групи отново са сред протестиращите. На площада има музика и озвучаване, организацията е по-добра, но участващите в митинга граждани са по-малко и от предходния ден. Забелязват се словесни провокации, но този път не между протестиращи и полиция, а между самите граждани, събрали се на площада. Представители на митингуващите най-накрая биват приети от председателя на парламента Георги Пирински. На въпрос на журналисти дали протестиращите искат оставки, отговорът е “Не”. Явно няма яснота за целта и посоката на протеста. В крайна сметка разнопосочните искания на протестиращите се оказват най-лесния начин те да бъдат напълно пренебрегнати от управляващите.

17 януари, събота:
На площада има постоянно гражданско присъствие от най-много 200 души. Граждани идват и си отиват от протеста. Полицията е далеч по-малко от предходния ден, не се и проверяват лични карти на желаещите да участват в митинга. Общо взето може да се каже, че при по-малкото хора, по-лесно се разбира профилът на протестиращите. От младежите има хора, защитаващи екологичната кауза и такива, чиито искания са свързани със сферата на образованието. От по-възрастните хора преобладават тези, чиито искания се отнасят до социални въпроси. Човек може да срещне в този ден на площада и т.нар. интелектуалци демократи – лекари, учители, инженери, художници. Срещат се и критично мислещи млади хора, чиято политическа ориентация трудно може да се определи, но които са отворени за дискусия за европейското бъдеще на страната. Осезаемо се забелязва и присъствието на провокатори и коментатори комунисти. Виждат се и групи от по двама-трима млади ултраси с качулки и закрити от шалове лица. От всички тези групи най-трудно се разпознават провокаторите, но все пак са ясни белезите, по които могат да се идентифицират сред присъстващите: образно казано по критиката им към всички партии независимо дали управляващи или в опозиция; риториката им, наблягаща на необходимостта от концлагера Белене и стадионите на Пиночет; “възмущението” от “американския империализъм” на едро, без да се прави разлика например между политиката на Буш и Обама; използването на нападки с подробности от личния живот, когато спорът е за принципи и ценности. По посоченото поведение се разбира, че някой от присъстващите на митинга е или потомствен комунист или ченге със специални поръчки.

18 януари, неделя:
На митинга има не повече от 100 – 150 души. На трибуната се изказват колоритни личности като Йоло Денев. На практика истински протест няма. Има просто присъствие на граждани от всички гореизброени групи, но далеч по-малко от предходните дни. Най-ценното в този пети протестен ден е историята, която споделя с мен студента от Стара Загора Станимир Златков, арестуван при сблъсъците с полицията от първия ден на протеста. Смятам да я опиша в отделна публикация на блога.

Това е хронологията на петте протестни дни през моя поглед. Сега остава да видим дали в сряда гражданската активност ще бъде възобновена или това е била цялата история на януарския протест 12 години след 1997 г.

В първата си публикация за 2009 г. бих искал да честитя Новата година на читателите и посетители на блога. Пожелавам на всички тази година да донесе здраве и радост. Нека през 2009 г. България да се насочи по-бързо към своето европейско бъдеще, а българите в страната и в чужбина да се радват на просперитет и реализирани планове. Нека успеем да преодолеем преградите пред осъществяването на тези пожелания чрез нашата гражданска активност и лична предприемчивост. Дано Новата година заличи неплодотворните граници и различия и повече хора у нас и по целия свят да бъдат щастливи и усмихнати!

През 1998 г. точно на 26 октомври дадох обет пред жителите и гостите на старозагорското село Горно Ботево, че всяка година на Димитровден ще давам курбан в памет на дядо ми Димитър Карев. Вчера за 11 пореден път организирах обредния ритуал в селото, където в началото на миналия век са се преселили много хора от неговото родно място. Дядо ми е роден в село Балъкьой, Дедеагачко, намиращо се в Беломорска Тракия. Още като ученик в Одринската гимназия „Д-р Петър Берон” той участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) След потушаването на въстанието лежи в турски затвори. По-късно получава амнистия, завръща се с. Балъкьой и става учител. След загубата на българските територии на два пъти - през 1913 г. и 1920 г. Димитър Карев предвожда големи групи бежанци от Беломорска Тракия. Както споменах, след злополучните за България войни около 50 семейства от Балъккьой се преселват в с. Горно Ботево. Тук дядо ми се изявява като радетел за духовно развитие и до днес е почитан от признателните потомци.

Тази година възпоменателното тържество започна в

(more…)

На пети октомври Стара Загора отбелязва своя празник. В неделя за поредна година взех участие в тържествата по случай деня на града. Тези от вас, които следят блога ми, са запознати, че често публикувам тук материали за мои посещения в Стара Загора и региона. Правя това като народен представител, избран от старозагорския избирателен район, приемайки го за форма на отчетност за работата ми и предприетите инициативи там.

За тези, които не са запознати с историята на Стара Загора, трябва да спомена, че датата пети октомври не е избрана случайно. Преди близо 130 години именно на този ден е положен основният камък за възстановяване на опожарения през лятото на 1877 град. Опожаряването става в разгара на руско-турската освободителна война. След епичните боеве в околностите на Стара Загора опълченските дружини и руските войски, включени в челния отряд на генерал Гурко, се изтеглят към Балкана. Ордите на Сюлейман паша буквално изпепеляват града. Голяма част от населението му, около 15 хиляди души, са изклани. Оцелелите, които се завръщат след повторното освобождение на града през следващата година, го заварват в руини. На 23 септември стар стил (пети октомври нов стил) 1879 г. губернаторът на Източна Румелия княз Алеко Богориди и първия следосвобожденски кмет на Стара Загора, Петко Рачов Славейков, в присъствието на местните нотабили и множество граждани, тържествено полагат основния камък за възстановяването на изгорения град. След този ден се установява традицията признателните потомци да отдават почит на предците-първостроители на днешната Стара Загора.

Тазгодишните празненства започнаха в

(more…)

Самата презентация можете да видите от тук.

Тези от вас, които следят блога ми вероятно са забелязали, че почти всяка седмица публикувам материали, свързани с посещенията ми в Стара Загора и региона. Като народен представител, избран от старозагорския избирателен район, ще продължавам да ви информирам за моята дейност и предприетите инициативи там, приемайки това за форма на отчетност за работата ми. В тази връзка отново предлагам на вашето внимание материал, описващ реализирането на една общополезна инициатива в Стара Загора.

Миналата събота (15 март), заедно с ученици от СОУ “Христо Ботев” в Стара Загора, чийто бивш възпитаник съм и аз, направихме нова крачка към залесяването на местността “Дъбрава” край града.

(more…)

На 3 март взех участие в общонационалните тържества по повод 130 години от Освобождението на България от османско робство, които се проведоха на връх Шипка. Тази година домакин на честването беше град Казанлък. В 9 часа на площад ”Севтополис” беше изпълнен тържествения ритуал по издигане на българския национален флаг, с което се даде началото на празника.

По-късно Старозагорският митрополит Галактион, в съслужие с казанлъшки свещеници, отслужи света заупокойна литургия в Шипченския манастир ”Рождество Христово”. В храма към манастира заедно с гражданите, дошли да почетат паметта на хилядите български опълченци, руски, украински, молдовски, румънски и финландски войници, запалихме свещ и се помолихме за спасение и вечен покой на душите им. Тленните останки на воините, отдали живота си за Освобождението, са положени от признателните потомци в криптата на храма. 

(more…)

Представям на вашето внимание днешното ми изказване по време на дебата по вота на недоверие срещу правителството (можете да чуете изказването като кликнете върху долната икона):

В понеделник бях в Казанлък, където посетих Дома за стари хора с отделение за лежащи. Там разговарях с директорката г-жа Пенка Ганарева и се срещнах с живеещите в него. Понастоящем в  Дома са настани 62 ма възрастни хора на възраст от 60 до 90 годин, разпределени в пет сектора – два за жени и три за мъже. Някои от домуващите са постоянно на легло, други се придвижват с инвалидни колички, но по-голямата част се обслужват самостоятелно. Сред третата група е и дядо Стоян, в чест, на когото бе организирано тържество по случай 85-годишнината му. По този повод подарих на юбиляра термоканичка за чай с пожелание да я използва още дълги години. За да няма пренебрегнати, поех ангажимент към останалите живеещи в Дома беше да организирам двудневна екскурзия по избран от тях маршрут в подходящо за тях време. Разнообразието и смяната на атмосферата е нещото, което най-много липсва на възрастните хора.

След посещението в Дома за възрастни хора имах среща с членове на Съюза на репресираните от комунистическия режим и Съюза на Запасните офицери.

(more…)

                                                                         
Вчера (11 февруари) проведох редовното си посещение в Старозагорска област. Стартирах деня със среща с кмета на град Чирпан г-н Васил Донев. Г-н Донев сподели с мен трудностите, пред които е изправено управлението на общината. Сред тях основните са въвеждане на делегираните бюджети в образованието, преструктуриране на  някои от дейностите на общинската болница, хигиенизиране и благоустрояване на ромския квартал, който е с население около 5 хилядно души. След общата ни дискусия заедно с кмета на Чирпан стигнахме до общото мнение,

(more…)

В навечерието на Рождество Христово и на новата 2008 година бих искал да отправя едно пожелание към всички четящи моя блог и пишещи по темите в него. Преди всичко ви желая приятно, топло и спокойно посрещане на коледните празници. За новата година ви пожелавам здраве, щастие и постигане на успехите и целите, към които се стремите и които ви носят удовлетворение. Желая ви и през 2008 да продължите да отстоявате собствените си възгледи и принципи и по този начин да спомагате за формирането на ефективно гражданско общество в България.Искам също така да ви благодаря за участието в блога ми. Радвам се, че за по-малко от два месеца той успя да привлече вниманието на тази част от българската интернет аудитория (независимо дали се намира в родината или в чужбина), демонстрираща активна гражданска позиция и защитаваща възгледи, формиращи общественото мнение. Надявам се с вашата активност в бъдеще да превърнем тази страница във форум за обмен на идеи за развитие на българското общество и политика.

В един от своите последни коментари г-н Атанас Чобанов ми написа “ако не искате да получавате критични, ядни и провокиращи коментари, най-лесното е да затворите блога.” Още с откриването на личния ми интернет дневник описах, че целта ми е да се възползвам от възможността за дискусия по важни обществени теми, да предлагам на дебат моите идеи и виждания по различни въпроси и да почерпя добри предложения от аудиторията на блога. Засега това се получава и се надявам в бъдеще този блог да се превърне в истински форум. Искам обаче още сега да заявя, че в него няма да се въздържам от представяне на истинското ми мнение, независимо дали то е популярно или не. Не очаквайте от мен да не изразявам несъгласие с онези мнения, които противоречат на моите разбирания и принципи.

(more…)

Моето приветствие към Випуск 2007 на Медицински университет:

Бих желал всички да станете прочути лекари. Но преди всичко бъдете лекари!

Ще ви разкажа случка, споделена от ректора преди десет години, когато моят син завършваше медицина.

В една болнична стая лежали двама болни. Единият, възрастен лекар, бил до прозореца, а другият – до вратата и не виждал нищо навън. Ден след ден възрастният лекар разказвал на своя другар по заболяване как се разлистват дърветата, как птичките се гонят между клоните, как капят листата, как си отива есента и идва зимата, как клоните натежават от снега и как отново идва пролетта в пъпките и листата на дърветата. Един тъжен ден, обаче, възрастният лекар починал. Другият болен бил преместен до прозореца. И тогава той видял, че зад стъклото имало гола бетонна стена…

Пожелавам на всички, които произнесоха Хипократовата клетва, и пред името им ще стои „доктор”, да бъдат лекари до последния си дъх!

Ще имате и пари, и почести, и длъжности, и много други неща, защото ще ги заслужите. Но никога няма да имате по-голямо богатство от това, което ще видите в очите на хората, на които сте помогнали.

Получих над 30 коментара и продължавам да получавам нови на вчерашната си публикация тук, в която описах мотивите ми да напусна НДСВ. Преди всичко, искам да ви благодаря за изразения интерес – ще се опитвам да го поддържам чрез постоянно публикуване на открити и честни позиции. Благодарен съм за написаните съвети – ще приема тези от тях, които считам за разумни. Благодаря и за отправените критики – някои от тях приемам, други ми се струват неоснователни. Радвам се и на зададените от вас въпроси – на тях, както и на част от критиките, ще се опитам да отговоря накратко в следващите редове.

(more…)

Както писах в петък, през уикенда участвах като съорганизатор и спомоществовател в залесяването на поразен от летните пожари терен в местността “Дъбрава”, която се намира на няколко километра северозападно от Стара Загора. Теренът е част от националния горски фонд, а пожарът там е унищожил 200 декара иглолистна гора на възраст близо половин век, а освен това и няколко десетки декари от редкия вид “атласки кедър”, който бил засаден преди осем години. Мои партньори в начинанието бяха Държавното лесничейство и Търговската гимназия в Стара Загора. Бях много радостен, че 120 ученици от гимназията се включиха в инициативата и то в почивния си ден. (more…)

Тази събота (24 ноември) в Стара Загора ще участвам като в залесяване на терен, пострадал при пожарите през лятото, в областта Дъбрава край града. Включвам се в инициативата като съорганизатор и спомоществовател – горските пожари тази година изгориха много хектари горски площи в старозагорско и смятам, че е наша гражданска отговорност да се опитаме да възстановим щетите, които природата понесе. Мои партньори в таз съботното залесяване ще бъдат Търговска гимназия “Княз Симеон Търновски” и Районното управление на горите, Стара Загора. Призовавам всички граждани, четящи моя блог, да се включат в инициативата по посаждане на нови дървета в пострадалите от пожарите райони. А на старозагорците, посещаващи страницата, които искат да участват в залесяването на Дъбрава отправям покана да дойдат там в събота от 9:30 ч.

Честит празник на всички четящи моят блог! Днес е Денят на християнското семейство. В България по принцип националните празници не се празнуват подобаващо (единствената радост сякаш е, ако те са неработни дни), а какво остава за православните такива, освен може би Великден и Рождество.

Реших да ви поздравя с днешния хубав празник не само защото работа ми като лекар е свързана със създаване на радост и връщане на надеждата в стотици семейства. Не просто
защото споделям десните принципи и убеждения, за които семейството е важна ценност. Правя го, защото вярвам, че именно през него минава пътя към нашия просперитет и благоденствие като общество. Не бива да забравяме, че семейството е първият социализиращ фактор. Ние като родители трябва да създадем такава семейна среда, която да постави основите за възпитание на морални и обществени ценности и отговорности в нашите деца. Време е да разберем, че социалистическите времена, когато държавата изземваше тази роля, отдавна свършиха, и слава Богу. Отговорността за това трябва да бъде наша, на свободните индивиди, на гражданите на това общество. Ако не успеем да се справим с тази отговорност, то за своето бъдеще трябва да се сърдим главно на себе си.

С една реплика към г-жа Валерия Велева от в-к Труд искам да отговоря и на коментара на Мия от 14 ноември 2007                            

  Уважаема г-жо Велева,
      
 В статията си във в-к „Труд”от 04.11.2007 г. се вижда, че изпитвате  омраза към г-н Сакскобургготски и НДСВ. Тъй като Вие сте един от най-добрите журналисти във в-к „Труд” – един уважаван всекидневник, искам да Ви кажа, че омразата е лош съветник и пречи на всеки един да бъде обективен.

(more…)

Както вече писах  на 16 и 17 ноември с част от екипа на САГБАЛ “Д-р Щерев” бях на посещение в Кърджали. Там гостувахме на многопрофилната болница “Д-р Атанас Дафовски”. Заедно с д-р Андреева и д-р Юнакова САГБАЛ “Д-р Щерев” организирахме среща с лекари от града като направихме пред тях презентация по проблемите на стерилитета и оплождането. (можете да чуете част от презентацията от следния звуков файл на страницата на Дарик Радио - http://dariknews.bg/view_article.php?article_id=199527) (more…)

Благодаря за благопожеланията, изказани досега. Искрено се надявам, че тук ще може да се проведе разговор с хората с дясно мислене, хората, които не отиват да гласуват, които са разочаровани по един или друг начин от активния политически живот и остават политиката в ръцете на други субекти.

На участника в блога с псевдоним “Човек” мога да кажа, че Стереф се казваше в САЩ моят братовчед Константин Щерев, който избяга там от комунистите през 1965 г.  и за съжаление почина преди 5 години. Моето име е Атанас Щерев.
       
На г-н Кюркчиев – децентрализацията означава според мен отдръпване на (more…)

Здравейте и добре дошли в моя интернет дневник!

Надявам се, че темите, анализите и идеите, които ще представя тук, ще привлекат вашия интерес. Ще се радвам, ако заедно превърнем този блог в място на открит дебат по въпросите на българската политика, здравеопазване и водещите теми от обществения дневен ред.

Ще очаквам вашите мнения и коментари!