Блогът на доц. Атанас Щерев

 Критичен поглед върху Бюджет 2010

Бюджет 2010 е първият в новата история на България, който се приема без почти никаква политическа дискусия. Доскорошните управляващи от БСП и ДПС решиха да избягат от сериозен дебат, демонстрирайки комбинация от политическа безотговорност и икономическа некомпетентност. Трябва да се спомене обаче, че комфортът за новите управляващи, осигурен от липсата на смислен дебат и конструктивна опозиция едва ли може да се приеме като здравословен за финалното оформяне на Бюджет 2010. Параметрите на основния финансов документ на държавата съдържат твърде малко примери за целенасочена дясна реформаторска политика, която се очакваше от новото правителство и мнозинство на ГЕРБ. Бюджет 2010 може да се опише като бюджет на “оправданата предпазливост”. От една страна, умерените предположения в макрорамката са напълно оправдани в ситуация на бушуващи негативни тенденции в почти всички сектори на икономиката. От друга обаче именно в кризата страната ни се нуждае от стратегическо мислене и залагане на основите на бъдещ растеж и развитие чрез една дългосрочна реформаторска политика. Това липсва при бюджета за следващата година. В него отново по-голяма тежест например имат разходите за социални плащания, вместо разходите за образование и наука, които биха повишили конкурентоспособността на страната ни. Разходите за преки плащания на пенсионерите отново имат превес вместо разходите за подобряване на системата на здравеопазването, от която отново най-облагодетелствани биха били те. Ясно е, че в единия случай се запазва социалното спокойствие без обаче това да носи ползи за обществото ни в дълга перспектива, а в другия се финансира една промяна, която ще носи позитиви за страната ни и нейните граждани в годините напред. До голяма степен в Бюджет 2010 реформаторският подход е заменен от принципа на “снишаване, докато бурята отмине.” Внимание заслужава и запазването на твърде голямата преразпределителна роля на държавата. Заявката е дори че тя може да се повиши при актуализиране на бюджета в хода на годината при благоприятно развитието на икономиката и събираемостта на приходите. Формалното оправдание отново е кризисната ситуация, но подобно управленско поведение едва ли е подходящо за правителство, което се заявява като дясноцентристко. Все по-неплодотворно  изглежда партньорството между новите управляващи и старата десница, което се ограничава единствено в безрезервната постфактум подкрепа за правителствените решения, но не и на кооперация на експертен потенциал и обмяна на идеи. В крайна сметка, ако продължи досегашната политика на отлагане на очакваните реформи, съвсем скоро може да станем свидетели как временната “оправдана предпазливост” на Бюджет 2010 се изражда в поредното хронично управленско бездействие.

Не е ли време за реална здравна реформа? 

Новините за все по-тежкото финансово положение, в което изпада българската здравноосигурителна система, отново повдигат темата за нужните реформи в родното здравеопазване. Това, че здравната реформа у нас е спряла от 2001 г. насам е напълно вярно. Медиите обаче продължават да спестяват на сегашните управляващи истината за това, което трябва да се направи. А то наистина е болезнено. Няма как да стане реформа просто като се дадат част от парите, събрани от здравно-осигурените, на доброволните фондове. Те отдавна го искат – наготово да “лапнат” и да се разпореждат със събрани под формата на задължителни здравни вноски пари от държавата. Това беше идея на ДПС още от миналото 40-то НС. Истината е, че няма как такава стъпка да доведе до истинска реформа.

Какво обаче може да бъде сторено? Трябва да

(more…)

Намаляването на средствата за образование е голяма грешка

Не знам колко души четат всеки брой на „Държавен вестник”, но за щастие някои журналисти са сред тях. Защото в днешния брой на „Труд” открих информацията, че в синхрон с антикризисните планове на правителството и стремежа му да запълни дупката в бюджета с 2 млрд. лева, е взето решение да се орежат парите за висшите учебни заведения. Оказа се, че не само те са потърпевши от спестовния устрем на управляващите, всяко министерство ще плати своя дан. На първо място е Министерството на труда и социалната политика, което трябва да съкрати разходите си с над 90 млн. лева. На второ място в тази своеобразна класация е отбраната с над 65 млн., следвана от здравеопазването с малко над 43 млн. Министерството на образованието, младежта и науката трябва да съкрати разходите си с 20 млн. лева. От тях близо 9 милиона според постановлението на Министерския съвет не трябва да стигнат до 33 държавни български университета.

„Недалновидно” е твърде мека дума, с която

(more…)

Първи стъпки на новия здравен министър

Днес гледах интервюто на новия здравен министър, д-р Божидар Нанев, в сутрешния блок на Канал 1. Миналата седмица вече имах възможност да коментирам на блога положителните и отрицателните страни на заемането на поста от д-р Нанев. Днес напълно се потвърдиха позитивните ми очаквания към новия министър на здравеопазването. Здравното министерство се поема от човек, дълбоко запознат с проблемите в сектора и подготвен с прагматични предложения за мерки по голяма част от тях. Вярвам, че добрата организационна и експертна работа, която д-р Нанев демонстрира за краткото време когато беше председател на Българския лекарски съюз сега ще се пренесе на ниво изпълнителна власт.

В днешното си интервю новият здравен министър изказа няколко основни тези за необходимите промени в здравната сфера, с които съм напълно съгласен и за които съм настоявал от дълго време. Ще спомена някои от тях, които ми направиха по-сериозно впечатление. На първо място министър Нанев обърна внимание на факта, че ефективното здравеопазване трябва да заложи на един комплексен подход на лечение на различните заболявания с повишаване на тежестта на профилактиката и ранната диагностика. Както се изрази той, именно чрез тях може да се търси “икономията на средства” и повишаване на ефикасността на лечението. На второ място министърът заяви необходимостта от преоценка на сегашния позитивен списък, за да се “прецени кое е подходящо да остане и кое е подходящо да бъде извадено”. Успоредно с това той направи заявка за преразглеждане на досега сключените договори за доставка на лекарства и ревизия там, където “има съмнения за корупционни практики или съмнения за изтичане на пари.”  В сходна посока бе и заявеното от него намерение за проверка на всички болници, които са реализирали големи преразходи. Мерки, с които съм напълно съгласен. Интересен беше и въпросът дали заявеното от финансовия министър, г-н Симеон Дянков, необходимо бюджетно затягане ще засегне здравния сектор. Тук министър Нанев бе категоричен, че не може да се иска свиване на разходите за здравеопазване – по-скоро е нужно да се приложи едно по-ефективно използване на средствата, за да може отпускания ресурс да стига по предназначение и да се постига максимална ефективност. Истината е, че в момента публичните средства, отпускани за здравеопазване са напълно недостатъчни – едно допълнително тяхно свиване съвсем ще понижи качеството на здравните дейности и ще предизвика още по-широко прилагане на нерегламентираните плащания. Както спомена новият здравен министър (нещо, за което аз алармирам от няколко години), в България се изразходват 7.7% от БВП, от които едва половината са обществен ресурс. И тук сме на едно мнение с д-р Нанев, че изход от положението може да се намери единствено чрез активизиране на доброволното здравно осигуряване и регламентиране на доплащанията в здравната система. Наскоро отново имах възможност да защитя моите виждания в тази посока. Много силно впечатление ми направи тезата, защитена от министър Нанев, че за постигане на една добре работеща здравна система от тук нататък е необходим по-голям синхрон между отделните институции. Не веднъж съм изказвал мнението, че отговорността за провеждането на здравната реформа не може да бъде само на Министерство на здравеопазването. Тази отговорност трябва да се сподели от цялото правителство, защото по въпросите на здравеопазването отношение трябва да и имат Министерство на икономиката, Министерство на финансите, Министерство на социалната политика, Министерство на образованието и т.н. В законодателната сфера пък своята роля трябва да поеме Народното събрание за премахване на всички съществуващи в момента противоречия в законовата база и за подготвяне на нужните нови нормативни актове. Добър пример за едно такова противоречие бе даден лично от министър Нанев – в закона е записано, че здравното осигуряване е задължително, а в същото време в момента има над 1 млн. български граждани, които не плащат осигуровки. Очевидно трябва да се предприемат мерки за преодоляване на тази проблем и тези мерки най-вероятно ще бъдат непопулярни.

За финал бих искал да обобщя, че според мен, новия здравен министър дава заявка за едни реалистични и изпълними мерки. Въобще цялото ново мнозинство и правителство прави своите първи стъпки с едни прагматични, ясни и правилни намерения и позиции. Намираме се обаче в такива икономически и финансови условия, че държавните ресурси са изключително ограничени. В подобна ситуация на новото правителство ще се наложи да предприеме мерки, които в краткосрочен план ще изискват непопулярни действия. Тук е мястото да кажем, че сега е нужна една обществена подкрепа и търпение за тяхното реализиране, за да можем в дългосрочна перспектива да се радваме на положителни резултати и ефективни реформи. Винаги съм твърдял, че демократичният управленски процес представлява един непрекъснат диалог и подкрепа между управляващи и гражданско общество. В момента всички очакваме от новото правителство да лекува държавата и “болните” сектори на държавното управление. Трябва обаче да осъзнаем, че това “лечение” няма да е безболезнено. Веднъж завинаги трябва да разберем, че връщането на България на нейния европейски път и превръщането й в нормална европейска държава изисква двустранни усилия – както на управляващи, така и на цялото ни общество.

От тук нататък можем да се надяваме две неща. На първо място, че голямата изборна подкрепа за ГЕРБ ще се трансформира и в гражданска подкрепа за провеждане на необходимите реформаторски действия. На второ, че новото мнозинство и кабинет, ще оправдаят това доверие и ще впрегнат обществената енергия, демонстрирайки политическа воля за провеждане на необходимите реформи – пък били те и непопулярни на първо време.

Без лятна ваканция за НС

Изключително добро впечатление ми направи решението на новото мнозинство  новосформираното народно събрание да не излиза в лятна ваканция тази година. Българското общество даде своят категоричен глас за промяна и сега очакванията са работата по тази промяна да започне възможно най-скоро. Отказът от парламентарна ваканция е добър знак. Всички си спомняме недалновидното и дори нахално решение, когато 40-то НС излезе в едномесечен отпуск веднага след гласуването на правителството на Тройната коалиция.. И това се случи след загубени близо два месеца в разправии за съставянето на предишния Кабинет и то във време, когато европейското членство на България изискваше спешно впрягане на усилията на законодателната и изпълнителната власти. Сега подобни спешни мерки изисква икономическата криза, която все повече засяга страната ни.

Новите управляващи срещу един стар проблем

Днес експертът от икономическия екип на ГЕРБ, г-н Бисер Боев, представи по Дарик радио шест мерки на бъдещите управляващи за борба с корупцията. В резюме тези мерки включват:

1. Промяна в закона за обществените поръчки;
2. Намаляването и премахването на лицензионни и разрешителни режими;
3. Въвеждане, където е възможно „принципът на мълчаливото съгласие” в държавната администрация;
4. Въвеждане на реално електронно правителство и обслужване на едно гише.
5. Справяне с огромните конфликти на интереси в министерствата;
6. Най-висшата администрация, включително хората, които се занимават с еврофондове, да имат по-високи заплати и да получават процент за свършена работа.

И шестте мерки са за оценка шест. Част от тях като втората мярка са залегнали в програмата на БНД. Одобрявам особено шестата предложение - на изнесено заседание на Комисията по европейски въпроси при 40 НС в Благоевград преди месеци аз предложих наред с редица мерки за отстраняване на проблемите по еврофондовете и това администрацията, занимаваща се с тях, да има по-големи заплати и да получават процент за свършена работа. Така с намаляване на броя на чиновниците и на увеличаване на тяхната квалификация те ще бъдат мотивирани да пазят местата си, без корупционни практики.

Ако ГЕРБ въведе дори само една-две от шестте мерки – принципа на мълчаливото съгласие или/и електронно правителство, то ефекта ще бъде огромен, да не говорим, ако се въведе всичко, което е запланувано. Междувременно Института за пазарна икономика също даде свои 13 препоръки за най-важните мерки, които мнозинството в 41-то НС и новото правителство могат да предприемат. Те могат да се прочетат от он-лайн изданието на в. Дневник. В началото на мандата виждаме, че намеренията на следващото правителство и експертните препоръки са добри. Не ни остава нищо друго освен да пожелаем на бъдещите управляващи да ги реализират и постигнат успех в борбата с корупцията!

Започва ново политическо време за страната ни – времето на 41-то народно събрание. Всички българи чакат с надежда да се случат по-добри времена за България. Мнозинството от нацията даде мандат за управление на ГЕРБ и Синята коалиция. Аз също като гражданин подкрепям едно такова мнозинство. Отново обаче повтарям формулата за демокрация, а именно, че това е един непрекъснат равнопоставен диалог между управляващите и гражданите. И именно като гражданин съм длъжен добронамерено, но и критично да дам своето мнение за действията на новите управляващи – за добрите, според моите разбирания, управленски решения да дам своята подкрепа, а съмнителните или лошите действия да осъдя с аргументи. И така на моя блог възнамерявам да коментирам действията на бъдещото правителство в сравнение с управленската програма на Българска нова демокрация, в написването, на която съм взел дейно участие и напълно подкрепям. За по-голяма яснота ще публикувам тези материали в отделна секция “Държавно управление/41 НС” и ще оцветявам заглавията на критичните статии в червено, положителните за дейстията на правителството и парламента в синьо, а индиферентните с обичайния цвят на текста. Така след определен период от време - шест или 12 месеца може лесно да се определи отношението към действията на управляващите.
  
  Вчера бъдещият премиер, г-н Бойко Борисов, заедно с очаквания бъдещ министър на МВР, г-н Цветан Цветанов, направиха първата си важна държавническа среща с Главния прокурор. След разговорът им впечатление ми направи едно от изявленията на г-н Борисов. Според него мястото на прокуратурата в йерархията на държавното управление си е там, където тя се намира понастоящем. Това е първото разминаване между вижданията на ГЕРБ и досегашната дясна опозиция в това число и БНД. Според нас съдът трябва да остане единствената институция в съдебната система, тъй като единствено той правораздава. Нашето виждане е, че прокуратурата трябва да бъде част от изпълнителната власт и респективно да носи политическа отговорност за своите действия. Има една проста логика – “обвинителят” защитава интересите на държавата и той не трябва да се поставя на по-високо ниво от това на обикновения гражданин, който бива защитаван от адвокати. В момента прокуратурата е един вид полу-безнадзорна институция. Над нейната дейност формално не може да упражнява демократичен контрол нито изпълнителната власт, нито законодателната в лицето на българския парламент. Сами разбирате, че това не създава условия за нейната по-голяма независимост, а най-вече дава възможност за безконтролно използване на държавното обвинение за лични, финансово мотивирани и политически цели. Не звучи адекватно опасението, че поставянето на прокуратурата в изпълнителната власт ще позволи по-голям натиск върху нея от страна на властимащите. Подобен натиск съществува и в момента, с тази разлика, че той е нерегламентиран и често се осъществява “зад кулисите” в ущърб на обществените интереси. Ако бъде инициирано преструктурирането, за което говорим, най-малкото ще има пълна публична яснота кой поема политическата отговорност при евентуални неадекватни прокурорски действия. Липсата на подобна отговорност сега и постоянното преплитане на функции и правомощия води до неефективно правораздаване и създава условия за корупция. За жалост обаче с първото си изявление новите управляващи демонстрираха, че няма да се насочат към промяна, която да реформира успешно съдебната ни система. Дано да размислят.