Архив за категория ‘Форум за политика и гражданско общество’

 

path_204404.jpg

Вселенският патриарх Вартоломей е на посещение в България от няколко дни. Когато говорим за Негово Светейшество Вартоломей обаче трябва да имаме предвид, че макар той да се титулува Вселенски патриарх, на практика е гръцки патриарх.

Един Вселенски патриарх не може да се държи така, както се държи Вартоломей. Вселенският патриарх е пастир за всички, изповядващи ортодоксалното християнство. Ако има такива претенции, той трябва да ги демонстрира и да заслужи титлата си. Негово Светейшество Вартоломей обаче добре защитава гръцките интереси, пренебрегвайки всички останали и именно затова смятам, че той е по-скоро гръцки патриарх.

 Тук в България той е на гости, а не у дома си. И тук не е екзархия, а диоцезът на Българската автокефална патриаршия. Вартоломей искал да се върнат на Гърция църковни ценности и утвари, които били присвоени от българите. Исторически погледнато обаче в Северна Гърция няма гръцки църкви. Почти всички са строени от българи и тук там са останали дори и надписи на кирилица, въпреки старания те да се унищожат. Истина е, че наши тарикати преди време откраднаха Паисиевата история. Това беше недостоен акт, поради което България я върна обратно в Атон. Как обаче да оценим факта, че гръцката история изобилства от фалшификати и крадени предания и вярвания от историята на траките? Трябва ли да се отваря дума и за некоректното от историческа гледна точка представяне на Византия за гръцка държава.

Ние сме съседи и невинаги сме били добри един към друг. Както българите са страдали от гръцки издевателства, така и гърци са яли як пердах от българи. Време е обаче да забравим тези отношения.

Дойде гръцкият Патриарх, посрещнахме го както подобава, наградихме го, както се полага, а той реши да си покаже магарията според балканските традиции. В древните времена българите са били смятани от гърците за прости и невъзпитани варвари. При сегашното посещение обаче  се видя, че просто, нагло и невъзпитано се държахме не ние, а тези, които ни гостуваха.

 

 picture_dcoshterev-2015.png

В целия си съзнателен живот до момента съм бил воден от разбирането, че като човек и гражданин трябва да бъда обществено ангажиран и активен. Моята професия на университетски преподавател и на лекар-клиницист винаги е била свързана с преподаване на добитите от мен знания, с решаване на проблемите на моите пациенти, с търсене на предложения за подобряване на българското здравеопазване и с благотворителна дейност в полза на нуждаещите се.

 С натрупания досега житейски и професионален опит вярвам, че още мога да бъда полезен не само в сферите на практическата медицина и медицинската наука, но и в полето на предлагането и реализирането на работещи обществено-политически решения.

Обръщайки поглед назад виждам колко много грешки съм допускал, но и как са се осъществявали много мои смели планове в полза на обществото. Смятам, че с опита си мога да помогна да се разрешат или поне да се подобрят условията в редица области от живота на столичани. От гледна точка на моята експертиза тези области са свързани със секторите здравеопазване, образование и социални дейности. В следващите дни на моя личен блог (www.atanas-shterev.com) ще представя своите виждания по няколко от основните проблеми на София.

С настоящото обръщение заявявам своето желание да поема нов обществен ангажимент като се кандидатирам за общински съветник в Столичния общински съвет.  Моята кандидатура ще е част от листата на Реформаторския блок, в която участвам от името на ПП „Българска нова демокрация.“

 Надявам се гражданите на София да подкрепят кандидатурата ми, гласувайки за листата на Реформаторски блок с №27 и за мен, Атанас Димитров Щерев, с преференция №17!

 

 picture_dcoshterev-2015.png

1. Общинско здравеопазване:
Подходът за организиране на здравеопазването в град София трябва да бъде основан на комплексност на предоставяните грижи от лечебните заведения с подобряване на достъпа на гражданите до медицински дейности. Тази цел може да бъде постигната чрез сключване на договори за публично-частни партньорства, чрез концесиониране на дейности между лечебни заведения и чрез създаване на общински грантове по различни здравеопазни проблеми, включително и за профилактични дейности. Освен общинско финансиране трябва да се търси активно използване на европейските програми в здравната сфера.

2. Екология в столицата:
Едва ли има жител на столицата, който да не е наблюдавал при влизане в София от различни подходи, мръсния въздух и пелената от смог, която се стеле над софийското поле. Онези, които са посещавали различни европейски градове вероятно също са сравнявали чистотата на реките, преминаващи през тях, с тази на реките и каналите, пресичащи столицата. Проблемите на екологията никога не трябва да бъдат пренебрегнати, независимо от свършеното до момента. Борбата за по-здравословни условия на живот трябва да продължава непрекъснато и ежедневно. При своята бъдеща работа като евентуален общински съветник в тази задача се надявам, че ще мога да разчитам на тясна координация с Парламентарната комисия по околна среда и води, в която е член доц. Борислав Великов. Радвам се, че в своята дейност по проблемите на екологията в столицата ще мога да разчитам на неговия опит и познания като експерт в областта на опазването на околната среда и чистота на водите.

3. Ромско население в София:
Проблемите, свързани с образованието здравеопазването, безработицата, социализацията и грижата за малките деца при ромския етнос в столицата изисква сериозно внимание. Голям е броят на програмите, конференциите и работата, извършвана за интеграция на ромското население у нас. Въпреки това ситуацията в тази общност и по специално положението на ромските деца, тяхната повишаваща се социална изолация и опасността от превръщането им в непълноценни, непроизводителни и неконкурентоспособни членове на обществото, изискват нарастващи грижи за тяхната реална социализация и интеграция. Само така можем да постигнем в перспектива една осезателна промяна, която да бъде от полза за цялото ни общество.

4. Престъпността в столицата:
Престъпността е сериозен проблем в цялата страна и в частност в най-големия български град – София. Тук са нужни мерки в две посоки.  На първо място, оптимизиране на работата на Общинската полиция. Убеден съм обаче, че единствено с наличния полицейски състав не могат да се разрешат проблемите на сигурността и реда в столицата. На помощ тук трябва да дойде регламентиране на гражданска активност и широко участие на гражданите. Всяко развито западно общество поема своята отговорност в посока на следене и превенция на противообществени действия и дейности в помощ на правоохранителните органи.

5. Организация на движението и паркирането в София:
Това е комплексна група от проблеми, изискващи широка обществена дискусия с участие на всички заинтересовани граждански и институционални страни. Паркирането по централни булеварди, а също така и във второстепенните пътни артерии в централната част и кварталите на столицата, затруднява изключително много нормалното придвижване в града. На свой ред организирането на нови паркинги в неусвоени пространства би отнело от зелените площи на столицата. Поради тази причина трябва да се потърсят нови решения и те според мен трябва да са в посока на урегулиране на парцели от страна на общината и отстъпването им на квартални граждански обединения или частни компании за строителство на подземни паркинги със запазване на зелени пространства на повърхността.

6. Безстопанствени животни в града:
Проблемът с големия брой бездомните кучета в София все още остава нерешен въпреки изразходваните значителни средства и организираните програми. Нужно е по хуманен начин да бъде ограничен до минимум броя на безстопанствените животни в града, за да се гарантира както здравето и безопасността на столичани, така и модерният и европейски облик на столицата.

7. Запазването на културно-историческото наследство в София:
Нашата столица е древен град и нейната история се намира основно под земята, където все още стоят неразкрити много исторически артефакти и археологически паметници. Много добре се знае, че при строежи и ремонти в града при изграждане на транспортни и други съоръжения много често се прикриват археологически находки с цел да не се забавя строителството. В допълнение все още има възможност за организирано „изчезване“ и прехвърляне през граница на открити у нас, но непредставени пред институциите, артефакти. Опазването на историческото и археологическо богатство на столицата ще покаже древния облик на нашия град и ще спомогне за превръщането му в притегателна туристическа дестинация. Това ще ни нареди сред големите европейски столици, гордеещи се със своята история и културно наследство.

Всички описани проблеми би трябвало да търсят решение в тясна колаборация между специализираните комисии в Столичния общински съвет и ресорните парламентарни комисии. В София живеещи постоянно и приходящи са близо 2 млн. души, което съставлява близо 1/3 от населението на България. Много често проблемите на столицата се преплитат с национални проблеми, които могат да се решат само със законово регламентиране на централно ниво. Това ме кара да мисля, че такава регулярна съвместна дейност ще повиши ефективността и устойчивостта на предприетите мерки от Общинския съвет в София.

Поглеждайки назад трябва да признаем, че столицата ни се променя в положителна посока непрекъснато. Особено в последните години има голям напредък, за да може София все повече да прилича на един истински европейски град. Без да омаловажаваме свършеното и постигнатото до момента, нека да си дадем сметка, че всеки от нас със своя жизнен и професионален опит може да допринесе за решаване на наличните и възникващи всеки ден проблеми в живота на хората в големия град. Бих искал както ръководството на града и общинските съветници, така и всички жители на нашата столица по един или друг начин да бъдат включени в дейности за растежа и развитието на столицата.

Смята се, че преди столетия император Константин Велики е казал „Сердика, това е моят Рим.“ Много бих желал днес всеки софиянец да каже „София, това е моят град“ с ясното разбиране, че собствеността изисква непрекъснати грижи!

 

Днес слушах изказване на новия финансов министър Владислав Горанов относно финансовата ситуация на държавата и нужните мерки за стабилизация. В настоящият момент ние очакваме при демонстрираната некомпетентност от страна БНБ новото правителство да даде финансови решения на горещи въпроси като очертаващия се бюджетен свръхдефицит, ситуацията около КТБ, актуализацията на държавния бюджет и т.н. Първите изказвания на министър Горанов обаче не ме обнадеждават.
 
Особено впечатление ми направиха тезите за финансовото положение на здравно-осигурителната и здравеопазната системи и по специално, че към момента 20 новоизградени болници чакали да стартират своята дейност и да „смучат от бюджета на НЗОК”. Начинът, по който министър Горанов се изразяваше по проблемите в сферата ме накараха да си помисля, че макар младостта да не е порок, когато тя се съчетае с неподготвеност по определена тема, може да доведе до големи грешки. Непознаването на дадена материя със сигурност ще доведе в последствие до неадекватни мерки. Защото държавната политика в сферата на здравеопазването не може да се ограничава просто с пускане или спиране на средствата за лечебните заведения, а до мерки, които да доведат до постигане на определени резултати. Щом министър Горанов твърди, че има 20 нови готови болници, които очакват да станат договорни партньори на НЗОК, то това означава, че тези лечебни заведения са преминали през съответните процедури по лицензиране на тяхната дейност и те отговарят на условията и медицинските стандарти. Същевременно обаче  около 50% от съществуващите в момента болници, всъщност сред държавните и общинските, не отговарят на тези стандарти, а да не говорим на европейските правила за добра медицинска практика. Те обаче продължават да се поддържат изкуствено, вместо да се закрият. Къде е управленската логика да се държат на прага на здравно-осигурителната система 20 модерни лечебни заведения, а други нереформирани и неефективно работещи структури да се толерират, да се подкрепят и в тях да се наливат средства като в „каци без дъно.”
 
Министър Горанов изказва изтърканите тези на много предходни управляващи, че болниците „източвали” Здравната каса като извършвали различни манипулации по сегашните клинични пътеки. Лечебните заведения в момента обаче работят по зададените от държавата правила. Ако новите управляващи искат да сменят положението, нека най-накрая да положат усилия за въвеждането на Диагностично-свързаните групи, при които всяка лечебна дейност се оценява финансово на база на постигнатия резултат за подобряване на състоянието на лекувания и на база на тежестта на случая.
 
Всички очакваме от новото дясноцентристко правителство реформи в различните сфери на държавното управление, а не просто оправдание за тежката ситуация чрез изказване на популистки тези без покритие. Ако г-н Горанов, чиято позиция е една от най-важните в кабинета, желае да бъде запомнен като успешен финансов министър, той би трябвало да се въздържа от неподготвени изказвания, които могат единствено да доведат до напрежение. В противен случай той ще бъде поредния български управленец, който след получаването на власт се чувства все едно се е качил на Олимп и от високия връх предлага идеи, които нямат връзка с действителността и не биха довели до никаква положителна промяна.

zx450y250_2279209.jpg

Резултати, публикувани днес, от проведено от “Галъп интернешълнъл” социологическо проучване показат, че 49% от анкетираните българи не подкрепят санкции срещу Русия, заради действията й срещу Украйна, а 21% са на противоположното мнение. Данните се оповестяват в същия ден, в който агенция Ройтерс публикува голям материал за настроенията у нас по темата „Русия-Украйна”. В него се казва, че „много от бившите комунистически държави в ЕС поддържат връзки с Москва, но повечето гледат на Русия като на бивш окупатор и продължаваща заплаха. България е различна, защото вижда Москва като приятел. Ако вземете заедно икономическите и културните връзки, тя вероятно е най-близката до Москва държава в ЕС.” Няма нищо лошо да поддържаме добри отношение с Русия, стига те да са основани на уважение и равнопоставеност. Нашите връзки с „Големия брат” обаче никога не са били такива и в тях страната ни винаги е била поставяна във второстепенно и подчинено положение. Резултатите от анкетата обаче изкарват на повърхността една стара разделителна линия в българското общество, която продължава да тлее латентно и да предопределя политическите, а вероятно и социо-културните избори на българските граждани. Става въпрос за про-руската срещу прозападната ориентация на българите. 25 години сред рухването на предишния режим ние все още не можем да се ориентираме в какво общество бихме желали да живеем. Такова, основано на демократичен избор на управляващите ни, на плурализъм на идеите и мненията, на свободна икономика, базирана на пазарни правила и т.н., или на такова, почиващо върху фасадни демократични принципи, на цензора и гонения срещу инакомислещите и на олигархично разпределение на икономическите ресурси. Нещо повече, очевидно не сме наясно в каква общност от държави бихме желали да видим в България – дали искаме страна ни да е част от свободните държави на споделени ценности от евро-атлантическия алаинс, или да бъде част от зависимите политически, икономически и ресурсно марионетни партньори на самодържците от Кремъл. Ако посочените проценти от Галъп са верни излиза, че 10 години след членството ни в НАТО и 7 години след присъединяването ни към ЕС ние нито сме готови да бъдем лоялни към новите си демократични партньори, нито сме забравили стария васален рефлекс към Москва. С подобни настроения нищо чудно още дълги години България с основание да бъде определяна като „троянския кон” на Русия в ЕС. С всички произтичащи от това последствия.

 

untitled.jpg

 

В края на миналата седмица в. Труд публикува резултати от социологическо проучване на новата социологическа агенция “Прогнози” във връзка с познаваемостта на българските евродепутати. Предвид предстоящите европейски избори е много вероятно целта на проучването е да създаде определени впечатления у читателите относно популярността на отделните български представители в Европейския парламент. Все пак един резултат е много показателен и най-вероятно той е напълно реален. Близо 50% от българите не могат да се сетят за името на нито един роден евродепутат. Други общо 10% пък посочват имената на настоящ и бъдещ български еврокомисар, макар Кристалина Георгиева никога да не е била представител в Европейския парламент, а Меглена Кунева беше избрана, но се отказа от мястото си преди да встъпи в длъжност.

Тази незапознатост и незаинтересуваност показва колко голяма е дистанцията между българските граждани и европейските институции като цяло. Това, което се случва на институционално ниво в ЕС явно не вълнува пряко нашите съграждани. Те очевидно не приемат, че техните представители в европарламента могат по някакъв начин да повлияят за решаване на вълнуващите ги проблеми. Без да коментирам нивото на гражданска ангажираност и обща политическа култура у нас, съм далеч от мисълта, че тази дистанция е български феномен. Като цяло в последните години у всички граждани на държавите-членки на ЕС се засилва усещането, че могат да влияят твърде малко на процесите на вземане на решения в европейските институции и че тези решения твърде малко ги засягат в техния ежедневен живот. Това е дефицит, по който трябва да се замислят евро-бюрократите в Брюксел, ако не искат европейската идея да залинее и напълно да се делегитимира като обединяващ фактор в следващите години.

И все пак фактът, че 50% от българските граждани не могат да назоват дори едно име на български евродепутат е много притеснителен. Дълги години по време на демократичния преход на България членството ни в ЕС беше обществена кауза, подкрепяна от мнозинството от българите. Седем години след като то вече е факт, ние явно все още не се чувстваме като граждани на Европа и не се приемаме като пълноправни участници в дебата за бъдещето на ЕС. Нашите надежди и очаквания за по-добър живот са свързани с ЕС, но неговите институции и представители са далечни и абстрактни за нас. Вина за това имат и нашите евродепутати, които не успяват пълноценно да изпълнят функцията си да предадат европейския дебат на родна почва и обратно да представят националните проблеми на европейски терен.

Предстоят европейски избори, които най-вероятно ще предизвикат малък интерес и които ще бъдат доминирани от национална реторика и противопоставяне между опозиция и управляващи. В действителност дебатът за бъдещето на ЕС е сложен и изглежда далечен на средностатистическия български избирател. Ролята на родните политици и политически сили обаче е да „преведат” този дебат на разбираем език. Време е политическият елит у нас да разбере, че бъдещето на България е пряко свързано с бъдещето на Европа. Същевременно българските граждани пък трябва да осъзнаят, че с апатия и политическа неангажираност няма как да променят живота си.

Г. Първанов ще се явява самостоятелно на евроизборите. Тази новина разбуни медийното и политическото пространство в началото на седмицата и предизвика анализи как „столетницата” се била разцепвала. В БСП в действителност има различни лагери и лобита, които непрестанно се боричкат помежду си. Тази партия обаче е преживяла повече от век, защото винаги е успяла да се извърти, да се промени, да си подготви различни писти, да се „разпери” и да привлече под крилата си привържениците на лявата идея в различни й форми. Театралността и прекаления шум в медиите около разкола в БСП показва, че трябва да имаме едно наум относно случващото се в левицата. Може да сме сигурни, че ако „столетницата” тръгне наистина да се разцепва, то новината за това в медиите няма да е първото, а ще е последното нещо, което ще се случи. А иначе е жалко, че в България винаги, когато наближат избори не започва активизиране на дебат по идеи за политики и визии за развитие на страната ни, а стартира жужене от задкулисни скандали и скандалчета.

Уважаеми читатели на блога,

Реших да открия тази тема под формата на форум, където всеки от вас може да представя различни тези и становища по горещите въпроси на деня, по хода на обществено-политическите процеси и по развитието на гражданското общество в България.