Блогът на проф. Атанас Щерев

Вчера евродепутатът Личия Ронзули направи интересна демонстрация, явявайки се с едномесечната си дъщеря на сесия на Европейския парламент* – нейният призив беше да се обърне внимание на трудностите, които съвременните жени изпитват при съчетаване на „бременността и работата, на професионалния и семейния живот.” Като лекар, специалист по репродуктивно здраве, знам, че трудностите в съчетаването на тези задачи много често кара младите жени и семейства да отлагат създаването на деца, което не рядко води до проблеми на по-късен етап. В 21 век не бива да се допуска „кариерата” и „семейството” на една жена да се разглеждат в алтернативно взаимоизключване, защото в крайна сметка създаването на едно дете е преди всичко съчетаване на планиране и отговорност на неговите родители и икономически обоснованата намеса на държавата (необходимостта от създаването на квалифицирани кадри).

Вчерашен анализ на агенция Ройтерс заключава, че лошото образование в България възпрепятства развитието на икономиката ни, а доскорошната инвестиционна привлекателност на страната заради ниското облагане и евтината работна ръка постепенно се помрачава от липсата на подготвени кадри. В рамките на месец за втори път засягам темата за образованието, но тя е ключова за всеки дясномислещ човек и би трябвало да част от стратегическите приоритети на всяко дясно правителство. Сегашната криза кара правителството да налага икономии в редица приоритетни сфери, но една държава, която „спестява” от доброто образование и квалификация на своите граждани, обрича себе си и тях на постоянна криза, дори след като икономическите и финансовите трудности в световен мащаб са приключили.

Фидел Кастро е признал в интервю за американско списание, че икономическият модел на Куба вече не работи - интересна международна новина, подходяща за всички, носталгично празнуващи 9-ти септември в България. Човек несъмнено помъдрява с възрастта, а и както гласи една стара максима, грешно приписвана на Чърчил: „който на младини не е комунист, няма сърце, който на старини е комунист, няма ум.” Ако мога обаче да използвам друг вече истински цитат на Чърчил, то причината за предизвестения крах на всеки социалистически икономически модел е в разликата с пазарното мислене, много точно описана от думите му:„социалистите считат за порок печалбата, а аз - загубата.”

Тази седмица в Министерския съвет разиграват играта „тука има-тука нема” с парите за държавните болниците – заиграването започна във вторник, когато премиерът призна, че са нужни още 205 млн., но пари ще има и по познат маниер потупа министър Дянков по рамото и го прати да ги дири от някъде. В четвъртък в ранния следобед министърът уж е потвърдил нуждата от допълнителни средства, но му трябвало поне седмица, за да реши откъде да ги намери, в края на деня обаче г-н Дянков е отрекъл, че е поел подобен ангажимент. Ситуацията е сложна, недостигът тежък, но с подобни публични акробатики няма как да се разреши тежкото положение, освен ако финансовият министър не притежава или магически печатарски способности, или иманярски  умения за откриване на заровени съкровища.”

В последния августовски ден НСИ публикува информация, че кризата не е задържала българските туристи в родните курорти. Данните са предварителни и са за предваканционния период април-юни, но демонстрират, че българските потребители, тук в ролята на туристи, се възползват все повече от възможността си на избор – патриотизмът не е достатъчно условие да задържи българите в родните курорти, те просто се насочват към място, което предлага по-добро качество, по-учтиво обслужване и по-примамливи удобства на сходни цени. Положителното на всяка криза е, че дава поле за размисъл и оздравителни процеси и ако туристическите предприемачи не поправят неадекватното си бизнес поведение и отношение към клиентите, просто ще продължат да губят своите посетители за сметка на курортите в южните ни съседи.