Архив за януари, 2011

Преди три години тук на блога обсъждахме темата за децата с увреждания и специални нужди в България в светлината на специализираните домове и възможните стъпки за решаване на основните проблеми. Открай време застъпвам тезата, че всеки родител или осиновител, който се грижи за дете с увреждане, трябва да получава не само сериозна финансова подкрепа от държавата, но и времето на това отглеждане да се признава за трудов стаж както е навсякъде в цивилизования свят. От днешната преса разбирам, че депутати от сегашното мнозинство са поели ангажимент за въвеждане на нужните законодателни промени като силно се надявам тази социално отговорна мярка най-накрая да бъде приета.

24 януари, 11

Граници

Категория: Стари публикации

Тази седмица Германия и Франция втвърдиха категоричността си срещу скорошното присъединяване на България и Румъния в шенгенското свободно пространство. Докато все още се изчаква официалната българска позиция, което, надявам се, не значи, че на ниво дипломатически отношения няма движение, аз се замислих какви биха били полезните ходове на страната ни по случая. На първо място трябва да признаем, че Германия и Франция са две от най-влиятелните държави в ЕС, чиято дума много често насочва правителствата на останалите членки към дадено решение. В международните отношения много рядко даден ход е сам по-себе. Най-често, когато той получава широка гласност, неговата цел е да даде скрита оценка за определени минали действия или да изиграе ролята на предупреждение за бъдещи такива. Няма да се учудя, ако сегашната френска и немска реакция по отношение на приемането специално на България в Шенген, освен на обективните притеснения на тези две страни, идва и в отговор на поредното сближаване на страната ни с Русия и дадената подкрепа за задвижване на енергийни проекти, които са в ущърб на общоевропейските енергийни интереси. И все пак, въпреки че Германия и Франция едновременно изразиха несъгласието си за бързото ни приемане в шенгенското пространство, нашия дипломатически „отговор” не трябва да се базира на  разглеждане на тези две държави в пакет. Макар тяхната реакция да изглежда като единодействие, интересите, които стоят зад позициите на тези две държави са много различни. Не само интересите, но и техните симпатии. България трябва да се съобрази с това различие, ако иска да постигне положителен резултат. Например ние трудно бихме променили отношението на Франция, държава, която почти никога не е била на наша страна и няма традиция на добри взаимоотношения с нас. За разлика от нея връзката между България и Германия, общите интереси и симпатии между нашите две държави и народи, могат да се проследят дълго назад в историята. Подобно е положението с други държави-членки. Има такива, на които българската дипломация не може да повлияе и други, които са наши симпатизанти и потенциални съюзници по дадени теми.

Най-простото потвърждение за това дойде в петък, ден след френските и германските изказвания. По време на посещение на френския външен министър във Финландия тази държава също е изразила публично несъгласие с приемането ни в Шенген. Същевременно същия ден, Унгария, председателстваща в момента ЕС, е потвърдила подкрепата за българското членство в свободното пространство и е предложила, ако през март не може да се случи пълно приемане на страната ни, то да се задейства поне първа фаза от него, важаща за въздушните ни граници. С други думи, макар по презумпция всички държави в ЕС да са партньори, някои от тях са ни по-големи партньори от други. Такива на прима виста са Германия и Унгария, с които имаме сходна историческа съдба. Подобно на тях вероятно има и други членки, които ще имат интерес от взаимодействие по определени въпроси. България трябва да търси именно тяхната близост и подкрепа. След като я спечели трябва да открие и тема/теми от интерес за останалите по-малко симпатизиращи ни страни, по която да заеме категорична позиция. Консенсусното взимане на решения в ЕС и силата на мнението на всяка една членка на Съюза ни дава възможност да изтъргуваме подкрепата си за дадено решение за сметка на друго. Можем да се поучим от пресните примери на Полша и Чехия в тази посока.

В крайна сметка това, което е важно е активизирането на България по определени въпроси – не може на четвъртата година от нашето членство в ЕС, ние да продължаваме да се държим като свенлив гост в Обединена Европа. Мечтая си за момента, в който България ще изпълни свой приоритет благодарение на своите политически действия и изкусни дипломатически ходове, а не даром от „Великите сили”, както най-често се е случвало досега!

19 януари, 11

Голямото ухо

Категория: Стари публикации

21 години политическата ни система се променя. Някои методи обаче остават същите:

По време на социализма: Двама непознати са настанени заедно в хотел и единият непрекъснато разказва политически вицове. Другият го предупредил, че може би ги подслушват, но първият му казал, че това са празни работи и не престанал да разказва. Тогава вторият човек решил да се пошегува и се доближил до контакта на стената и пошушнал: “Две кафета за 214-а стая, моля.” И не щеш ли - след малко на вратата се почукало и камериерката влязла с две кафета. Разказвачът на вицове пребледнял и тутакси си легнал. На сутринта другият се събудил, разказвача го нямало, а на масичката до леглото имало бележка: “Вас засега няма да ви арестуваме, защото на майор Петров много му хареса номерът с кафетата”.

—–

България, 2011 г., министър звъни на шеф на митниците:
-Ало, Ваньо!
-Здрасти, Цецо!
-Не съм Цецо, Дянков съм!
-Разбрах, но исках да поздравя първо Цветанов!

В началото на тази седмица излезе информацията, че за втори пореден месец през декември безработицата у нас расте. Миналата година именно седеммесечното крехко намаляване на този показател се приемаше за индикатор, че ситуацията в българската икономика тръгва към постепенно подобряване. Данните от края на 2010 г. обаче показват, че положението в т.нар. реален сектор все още е доста нестабилно. Не само, че безработицата расте, а броят на свободните работни места намалява, което е ясен сигнал, че бизнесът продължава да чувства затруднения. Същевременно обаче в почти всички области на страната продължават да стоят незаети няколко хиляди обявени вакантни работни позиции най-вече за нискоквалифицирани кадри. Това показва, че въпреки кризата и трайната безработица има хора, които предпочитат да не правят нищо или да разчитат на помощи, вместо да приемат временно работа, която не им се струва атрактивна. Вероятно това е въпрос на народопсихология, а може би е наследство от социалистическия начин на мислене по отношение на труда и препитанието.

Връщайки се на темата за растящата безработицата, трябва да признаем, че във време на очаквания за повишаване на инфлацията и все по-намаляващо потребление, комбинацията между трите може да нанесе сериозни вреди на родната икономика, а и на стабилността на държавните финанси. Ясно е, че при подобно положение правителството би трябвало да има някаква стратегия за намеса и действия. Разбира се, в една работеща пазарна икономика, частният сектор, а не държавата, трябва да създава по-голямата част от работните места. Доброто правителство може най-вече да подкрепи бизнеса като способства за по-благоприятна среда за неговото свободно развитие. Следвайки това разбиране се замислих в сегашните български условия, кои биха били трите най-важни стъпки, които управлението може да предприеме.

На първо място, най-тежката пречка и причина за възникване на безброй затруднения и изразходване на време и средства за частния бизнес е раздутата, тромава, некомпетентна и корумпирана държавна и общинска администрация. Действията на българските чиновници най-често са такива, сякаш администрацията съществува сама за себе си, а не, за да улеснява гражданите и фирмите, които практически осмислят нейната дейност и пряко я издържат с данъците си. Този проблем може да бъде решен чрез рязко намаляване на щата на държавната и общинската администрация (например с 60-65%), пълно професионализиране и повишаване на квалификацията на останалите и същевременно значително увеличаване на заплащането им. Така бихме имали една далеч по-ефективно работеща бюрократична машина в услуга на гражданите и бизнеса – по-компетентна и по-малко податлива на корупционни практики. Освободените, разбира се, обикновено млади, здрави и некадърни служители не могат да останат на социални помощи като безработни, а да бъдат насочени за по-ниско квалифициран труд, съответстващ на тяхната компетентност.

На второ място, сериозно затруднение пред бизнеса е липсата на достатъчно квалифицирани, дори на базово ниво, работници. Тук би трябвало да се преосмисли политиката на държавни помощи при безработица. Всяко цивилизовано общество се грижи за онези хора, които временно или трайно не могат сами да осигуряват прехраната си и нормални условия за съществуване си. Когато обаче става дума за млади, здрави и работоспособни хора, то държавните обезщетения под формата на директни социални плащания за тях трябва да бъдат изключително краткосрочни. Всяка помощ за хора в активна възраст, останали без работа, трябва да цели стимулиране на тяхната самоинициативност и обучение, а не да създава зависимост или да мотивира чист мързел. Поради тази причина далеч по-ползотворна политика би било по-големия ресурс от предвидените социални обезщетения да се насочва към преквалификация. Това би било от дългосрочна полза както за самия безработен, така за бизнеса и за цялото общество.

На трето място, големият проблем в момента са огромните неразплатени суми от държавата към фирмите. Това създава затруднение и невъзможност за нормално функциониране не само за преките изпълнители на обществени поръчки, но и по цялата верига на подизпълнители и доставчици. Целейки изкуствено да поддържат по-ниски нива на бюджетния дефицит, управляващите пряко изправят пред опасност от фалити цели компании и спомагат за разрастване на тежката междуфирмената задлъжнялост в България. Един от ефектите на подобна политика е покачване на броя на освободените работници, както и продължително неразплатени заплати поради липса на средства. Ако правителството вместо да дава на прокурор работодатели, които забавят плащания насочи публичен ресурс към бързо изплащане на натрупаните задължения към бизнеса, тогава то би осигурило свежи средства, които да способстват съживителните процеси в икономиката. Ясно е, че подкрепа за икономическо оживление е равносилно на подкрепа за създаване на нови работни места.

Това са три конкретни действия, които изискват държавна намеса и същевременно предполагат активна правителствена политика в подкрепа на борбата с безработицата и стимулирането на икономическия растеж. Има ли кой да го чуе това?

В началото на тази година прочетох в едно електронно издание интервю с г-н Росен Плевнелиев. Оставам с изключително положителни впечатления за работата, подходът и поведението на този министър. Смятам, че с хода на мандата като всеки добър управленец той би натрупал повече държавнически опит, който в бъдеще би го направил още по-полезен за страната. Още повече, че самият г-н Плевнелиев признава, че държавното управление е по-сложна материя от частните бизнес дейности. Обърнах обаче внимание на коментарите под интервюто и естествено там имаше хора, които веднага бяха изкарали информация за комсомолското минало на г-н Плевнелиев и различни нападки. В една демократична държава рядко има управленец харесван от всички. В България обаче всеки по-изявен политик си навлича изкарване на „кирливите ризи” - нелицеприятни факти от миналото или настоящето му. Ако такива няма, то те лесно биват изфабрикувани. „Изхабяването” на участниците в родната политика се случва с изключително бързи темпове и нищо чудно, че на всеки четири години се възобновява тезата за необходимостта от „нови лица”. Дали обаче непознатостта и началната неопетненост са гаранция сами по себе си за добро управление?

Опитът и натрупаната с него компетентност е един от основните фактори за постигане на добри резултати в почти всяко професионално начинание и занимание. Всеки ще се съгласи, че би се доверил за дадена дейност на професионалист, който преди това я е работил и поради тази причина се е научил как да я върши. Това може би важи за всяка една сфера освен политиката. Особено що се отнася за България - тук прекалено често водещ мотив на мнозинството от гражданите за техния политически избор е не опитът, а новостта на политическите играчи (било те партии или отделни лица). Може би това е нормална гражданска реакция, имайки предвид, че в изминалите години на преход българското политическо пространство се превърна в една „месомелачка”, в която нямаше нито един изявил се политик, който да не беше компрометиран по един или друг начин. У нас в пълна степен важи принципа – за миналите политици или лошо, или нищо. Много често подобно отношение е заслужено, но нерядко то се дължи на публично омаскаряване, което „изважда от употреба” опитни и компетентни хора, които със своите познания и възможности могат да продължат да бъдат полезни за управлението на страната. Непрекъснатият призив за „нови лица” в политиката вероятно е защитна обществена реакция срещу ширещата се политическа корупция, злоупотреби с власт и конфликт на интереси по високите етажи на властта. А и както вече нееднократно стана ясно - напълно непознатите хора, влизащи тепърва в политиката, не са компрометирани, опетнени и корумпирани най-вече поради това, че просто до този момент не са имали достъп до държавните ресурси. И все пак наказанието за евентуално извършени нарушения, щом те бъдат доказани, е в компетенцията на конкретни органи. Обществото трябва да бди и да оказва граждански натиск тези органи да работят ефективно и безпристрастно в защита на неговите интереси. Що се отнася до политиците, то естествения демократичен механизъм за наказание на техните грешки са изборите. Това обаче не означава, че една изборна загуба трябва завинаги да прати в историята един способен политик или държавник от дадено неуспешно управление. Нито едно зряло общество не си позволява по този начин да обезглавява своя политически елит, просто защото няма нация, която да разполага с неизчерпаем кадрови потенциал в тази сфера. След всеки един управленски цикъл трябва да се прави равносметка за серия от минали управления и преценка на текущи предизборни програми. Тогава, претегляйки плюсовете и минусите от миналото заедно с оценката за натрупания опит на съответния политик или партия и неговите/техните предложения за бъдещия мандат, бихме направили един отговорен информиран избор. Така се създава демократична политическа традиция, така се изграждат стабилни и прогнозируеми обществено-политически отношения, така едно общество се защитава от непрекъснати люшкания и безкраен популизъм. Обратното означава след всеки избори да започваме от кота 0. След близо 22 години демократичен политически живот в България и наличие на политици, които въпреки грешките си, са натрупали държавнически опит, не би трябвало вече да позволяваме управления по метода на пробите, грешките и големите приказки.

Стартираме още една нова година. Като при всяко начало сега е времето да си пожелаем здраве, щастие и по-добър живот през следващите дванадесет месеца. Мнозина са наясно какво в общи линии искат да им се случи, но сякаш по-рядко се срещат онези, които знаят какво трябва да сторят то да се получи.

Банално е вече да се повтаря, че благоденствието и просперитета ни в най-голяма степен зависи от нас и усилията, които сме готови да положим. Както казва Рей Крок, създателят на веригите Макдоналдс: „Късметът е дивидент на потта, колкото повече се потиш, толкова по-голям късметлия си.” Който е възприел този начин на мислене, ако не е със сигурност по-успял човек, то най-малкото е по-голям оптимист, че рано или късно трудът, който е положил за образование, самоусъвършестване и усърдна работа ще даде своите плодове.

Все пак има и нещо друго, което неимоверно влияе върху успехите и провалите ни, както пише писателят на бестселъри и автор на The New Yorker, Малкълм Гладуел  в своята книга Изключителните: Нашите заложби, знания и интелект в комбинация с трудолюбието, усърдността и активността ни са водещите фактори, но за да могат те да се разгърнат в пълнота винаги ни е нужно и малко шанс. Да попаднем на правилното място в правилното време, да се съчетаят най-благоприятните условия в дадена ситуация, да се открият възможностите, позволяващи ни да реализираме уменията си. Това е истинският късмет, а не просто надявайки се в бездействие и мързел щастливата случайност да ни удари изненадващо.

И така, нека си пожелаем за 2011 г. много целеустременост и трудолюбие, комбинирана с доза шанс и късмет!