Архив за юни, 2011

Правителството на Северна Корея показа как една комунистическа държава може да „гради” бъдеще си, разполагайки със съдбата на своите граждани – следващите 10 месеца университетите в страната ще бъдат затворени, а студентите, пратени да строят обекти, изграждани по случай 100-годишнината от рождението на Ким Ир Сен. По този начин брилянтните тактици и плановици в Пхенян смятат, че до 2012, когато са тържествата, страната им ще „направи мощен скок в развитието на икономиката си.” Явно в световен мащаб нашите управляващи не са самотници в идеята си, че една държава може да просперира главно чрез публично строителство и изграждане на инфраструктура за сметка на  инвестиции в образование.

За пореден път българската десница ще навлезе в предизборна кампания в насипно състояние. Вътрешните избори в Синята коалиция, макар че целяха да мобилизират нейните избиратели и впоследствие да ги  сплотят около избраните кандидати, сякаш създадоха нови точки на напрежение. В момента в десницата тече хитруване на дребно. Румен Христов се опитва да флиртува с ГЕРБ и скрито да търси подкрепата на ДПС. Софиянски се стреми да организира десен съюз, но бива посрещнат с обвинения и недоверие от бившите си съпартийци.  Костов и хората му, заели позиции в „кула от слонова кост”, се самообяват за ортодоксалните десни с мисия да запазят периметъра си „чист” (па макар и свит и ограничен.) Няма съмнение, че в ДСБ има блестящи политици, подготвени експерти и качествени личности поотделно, но общото им доктринерско поведение става гротескно на фона на гласовете, които имат зад себе си.

Същевременно всеки глас, призоваващ за общи действия и обединение на старата десница, бива заглушен от взаимни критики, нападки и изкарване на кирливи ризи от миналото. Всички досегашни политици с дясно мислене сме участвали в едно или друго управление. Българският политически живот и общество е такова, че веднъж някой участвал ли е във властта, за него винаги може да се каже нещо лошо. Всеки българин е готов да нарече бившия си съратник (а какво остава пък за опонент) крадец, мошеник или лъжец. И все пак всяко подобно обвинение не може да почива само на лично отношение, а на ясни доказателства, които представени пред съда ще определят виновността или невинността на обвинения. Особено за политиката личните отношения трябва да отстъпват пред принципите, ценностите и програмните предложения.

Не може да продължи това състояние на дясното пространство, при което между отделните формации в него няма идейни различия, но общите им действия се блокират от междуличностни антипатии. Време е в десницата да започне да се оценява дадено предложение по неговия смисъл и полза, а не на база на това кой го е казал и представил. Това би било проява на политическа отговорност, особено нужна при сегашната криза и маргинализация на прагматичната десница. Днешните десни политици трябва да проявят тази отговорност за бъдещето на страната, за да могат достойно да очакват оценката на утрешните поколения за всички свои действия и бездействия. В противен случай десницата ще бъде обречена на още дълги години на разделение, слабост и безпътица.

Сегашните десни лидери, които са против широко обединение на десницата, рано или късно трябва да отговорят на въпроса, дали предпочитат да задоволят своите месиански желания да бъдат следвани от малка група от „посветени”, или желаят десницата да се върне като фактор в управлението на страната.

Вчера Гърция получи най-лошия кредитен рейтинг в света от агенция S&P, въпреки сериозните опити на гръцкото правителство да овладее тежката финансова ситуация в страната. Днес пък гръцките синдикати отново напук на правителствените усилия за стабилизация, ще блокират страната в мащабна общонационална стачка срещу „новите мерки за икономии на правителството”. След десетилетия неадекватна бюджетна политика нашата съседка се превръща в пример как стремежът да се раздават неподплатени с ресурс социални привилегии могат да възпитат цяло общество в икономическа безотговорност – в крайна сметка не може да се гради „социализъм” с чужди средства, а всяка проява на управленски популизъм рано или късно се плаща.

07 юни, 11

And Justice for All…

Категория: Стари публикации

Прочетохте ли историята на Максим Савов и битката на неговитеблизки хора с българската правораздавателна система? История, която въпреки хепиендаси ни доказва отново, че в една демократична страна гражданските права трябвада са ненакърними и никой не бива да е над върховенството на закона, дори идържавата с нейните силови институции. В противен случай всеки един от нас можеда бъде смачкан и унищожен без реална вина от система, уж призвана да бди засигурността ни и да въздава правосъдие.

”Магистралите ще спасят България” – това е новата мантра на правителството, която вече се повтаря от всички представители на управлението. Според министъра на регионалното развитие днес страната ни е в изолация, от която могат да я измъкнат само новите пътища. Ако погледнем на юг от нас обаче ще видим една Гърция, която е опасана от модерни (и полупразни в някои части) магистрали и все пак напоследък е икономически „изолирана”, поради дълги години лошо управление, хроничен отказ от реформи, финансово неподплатена социалистическа политика и смазващо голяма държавна администрация – с други думи, магистралите сами по себе си нито водят до растеж, нито ни приближават до Европа (освен в най-простия чисто физически смисъл).