Архив за октомври, 2011

Намираме се в навечерието на изборите за президент и местна власт в България. Навечерие, до което достигнахме след най-вялата, безлична и безидейна предизборна кампания в новата ни история. Политиката у нас и отношението на обществото ни към нея се променя в негативна посока през последните години. Това, което сегашната управляваща партия и нейните водещи лица допринесоха за тази отрицателна промяна със своите действия, бездействия, изказвания и проповядван начин на политическо мислене не бива да бъде подминавано с лека ръка. Най-малкото, защото под повърхността на управленската театралност и празна показност текат процеси, връщащи България назад в нейното демократично развитие. След 22 години преход и сменени десетки правителства и държавници в страната понастоящем изненадващо актуален става следният въпрос - заплашени ли са демократичните устои и ценности в държавата ни.

Какво ме кара да си задавам този въпрос?

На първо място, въпреки големия шум и гръмки заявки, изборните правила бяха вкарани в „кодекс”, който е пълен с несъвършенства и недомислици. Един Изборен кодекс, който би трябвало трайно да кодифицира правилата на всички видове избори, е изключително важен закон, влияещ не само върху изборния процес, но и върху структурата и качеството на политическия модел у нас. Неговото изработване трябваше да се случи в условията на широк експертен, политически и граждански дебат. Гласуването му пък трябваше да стане най-малкото с квалифицирано мнозинство от българските народни представители, за да е ясно, че всички политически сили застават зад приетите правила, без значение дали са в опозиция или на власт. Въпреки дългото „мъдруване” управляващите не намериха воля да подложат проекта на подобна дискусия и парламентарна процедура. Техният „изборен кодекс” не само беше изработен и приет без широк обществено-политически консенсус, но и в бъдеще няма да гарантира защита от конюнктурни промени на изборните правила, от което страдаше изборното законодателство досега. Неговите несъвършенства повлияха отрицателно върху предстоящия вот, но ще продължат да оказват вредно влияние при провеждането на избори и занапред.

На второ място е отказът от пресичане на порочното финансиране на политическите партии. В тази посока се приеха неадекватни и чисто популистки мерки. Например на хартия не се позволява получаването на дарения за предизборна кампания над определени суми, а същевременно е публична тайна, че организацията на едни избори струва на участващите партии девет-цифрени суми. Откъде тогава идват тези средства, които очевидно са скрити и безотчетни, и кой разполага с такива пари освен занимаващите се с нерегламентирани дейности. Връзката между политическите кандидати/партии и скритите интереси на сивия бизнес е една от основните предпоставки за политическата корупция у нас. Знаем, че няма дарена сума или услуга по време на кампанията, за която след успех на изборите да не се поиска съответната отплата под формата на определени политически решения
На трето място, окончателно се затвърди практиката на изцяло платените медийни кампании. Българската преса и електронни медии престанаха да бъдат поле за изява на свободната и обществено-отговорна журналистика и се превърнаха в инструменти за публична манипулация на моментните властимащи или пък на определени групи с ресурс. Самите медии добре се ориентираха, че в предизборен период могат да „осребрят” своя излаз до широката публика като чисто и просто се продадат на онези, които могат да платят за техните материали и репортажи. В допълнение, в настоящата кампания особено силно пролича използването на проучванията на социологическите агенции за формиране на конкретни обществени нагласи.

На целия този фон беднотията, безпросветността и целенасоченото налагане на политическата апатия кара немалка част от избирателите да продадат (за пари) или да „разменят” (за дребни материални облаги) своя глас. И всичко това става с голяма доза цинизъм при непрекъснатото напомняне, че „купуването и продаването на гласове е престъпление”.

 Сами разбирате, че самолишаването от право на избор по този начин връща тези граждани в тоталитарните времена на лишеност от политически избор. Към това трябва да се прибави и насаждането на страх у хората. Това става чрез преследване на привидната цел за справяне с корупцията и престъпността, чрез приемане на законова база, позволяваща репресивни действия, чрез увеличаващия се полицейски апарат и разширяващите се правомощия на силовите органи. Така лека-полека загива свободата - този процес може да е бавен и почти незабележим, но в неговия край стои разпадането на демокрацията.

В описаната обстановка не само по време на предизборната кампания, но и като цяло тотално липсва дебат за алтернативи за управление и конкретни виждания за бъдещето на страната. Вместо съревнование на конкурентни идеи и политики имаме битка на скандали и компроматни новини. Политическото в неговия демократичен смисъл е целенасочено деградирано като на негово място се пробутва някакво евтино „театро”, което отвлича вниманието на публиката. За съжаление, на самата тази публика явно й допадат все повече злободневните новини и „жълтите” теми. Все по-рядко се оценява, че успешното управление не е функция единствено на PR-а и кампанийните мероприятия, а на практическите идеи за мерки и реформи във всеки един от секторите на държавното и местното управление. Те обаче изискват усилия не само да се изработят и представят пред обществото, но и да се прозре ползата от тяхното прилагане от същото това общество.

В завършек на всичко описано обаче трябва да споменем и лицемерността на европейските политици. Въпреки псевдо-дясната и недемократична политика, която водят сегашните управляващи, те продължават да се ползват с мощната подкрепа на Европейската народна партия (ЕНП). Всъщност представителите на ЕНП, за да си гарантират няколко места повече в Европарламента, явно са готови да наливат вода в мелницата на всяка политическа сила с влияние и гласове на местна почва без значение от принципите и ценностите, които тя прилага в нейното управление. Вместо да изпълнят основната функция на една общоевропейска десница в подкрепа на обединителните процеси на дясното у нас, те преследват единствено своите тесни интереси и вътрешни сметки. Това само допринася за целенасоченото унищожаване на десницата в България. Ефектите от това за плурализмът на политическия процес у нас  ще са пагубни и дългосрочни.

Всичко описано показва, че българската демокрация е изправена пред неясно бъдеще и то във време, когато се смята, че преходът окончателно е приключил. Над нея тегне заплаха, която трябва да обедини всички прагматични и свободомислещи граждани в България. В противен случай ни чакат нерадостни дни като граждани, общество и държава. Няма да се уморя да повтарям, че демокрацията не е нещо, което се достига веднъж и след това можеш да живееш в спокойно блаженство – тя изисква ежедневни усилия и бдителност на всеки един от нас!

Академията на науките на Русия направи важно научно изявление - руските учени са открили феноменален модел на цикличност при смяната на държавните мъже на страната от края на XIX в. до наши дни. Моделът представя следната последователност при унаследяване на най-висшия държавен пост:

- Александър II Освободител – с коса:

alexander2.jpg

- Александър III – плешив:

alexander3.jpg

- Николай II –  коса:

nicolas_ii.jpg

- Владимир Илич Ленин – плешив:
lenin.jpg

- Йосиф Сталин – с коса:
stalin.jpg

- Никита Хрушчов – плешив:
nikita_k_.jpg

- Леонид Брежнев – с коса:
brezhnev_11.jpg

- Юрий Андропов – плешив:
andropov.jpg

- Константин Черненко – с коса:
chernenko_ku.jpg

- Михаил Горбачов – плешив:
ap_gorbachev.jpg

- Борис Елцин – с коса:
yeltsin.jpg

- Владимир Путин – плешив:
putin1.jpg

- Дмитрий Медведев – с коса:
medvedev0.jpg

- Владимир Путин – плешив:
putin2.jpg

- Дмитрий Медведев – с коса:
medvedev1.jpg

- Владимир Путин – плешив:
putin21.jpg

- Дмитрий Медведев – с коса:
d-medvedev2.jpg

- Владимир Путин – плешив:

putin3.jpg

Говорителят на Руската академия на науките заяви, че учените в страната ще продължат да работят усилено, за да разгадаят механизмите на тази последователност.

12 октомври, 11

Съд по съветски

Категория: Стари публикации

Украйна осъди своя бивш  демократично избран премиер Юлия Тимошенко след непрозрачен и политически дирижиран съдебен процес, потъпкващ върховенството на правото. Тази присъда дава поле за много изводи, но най-вече, че истинската демокрация не се установява просто с „еднодневни” революции и протести по площадите – битката за нея изисква ежедневни усилия в защита на демократичните права, свободи, принципи и ценности. Когато обществото заспи и престане да бъде бдително срещу тяхното нарушаване, всяко авторитарно управление може лесно да завърти обратно колелото и да върне нещата в началната точка.

path_54004.jpg

© снимкa: Reuters