Архив за февруари, 2012

През последните месеци Сдружение „България на гражданите” набира сила, а наскоро г-жа Меглена Кунева обяви, че е вероятно то да се разрасне като политически проект. Като дясноцентристки политици ние от БНД следим този положителен процес. Правим това с пожеланието новото сдружение да набере гражданска енергия, да обедини водещи лица, да предложи алтернативна програма на досегашното управление и до следващите избори да натрупа достатъчно политически капитал, който да се трансформира в адекватно представителство. Трябва да споменем обаче, че имамe един притеснителен момент около „България на гражданите” и това е голямата неяснота около неговото идейното позициониране. Самата Меглена Кунева заявява, че политическата платформа на този нов проект тепърва ще се избистря. Ако трябва да се говори за политическа програма, от която страната ни има нужда, то основните и параметри  би трябвало да са пределно ясни. Няма противоречие и различаващи се мнения по отношение на няколко водещи насоки.

На първо място стои необходимостта от промени в т.нар. Изборен кодекс, които да гарантират честни избори. Всеки демократично мислещ човек у нас е наясно, че първият законодателен документ, който беше създаден уж с идеята да кодифицира правилата за всички видове избори у нас, съдържа големи несъвършенства и законодателни недомислици. Те бяха практически доказани при последния проведен местен и президентски вот в България. Това положение не бива да продължава. Необходими са сериозни поправки в Изборния кодекс, за да може той да изпълнява своята ефективна и ползотворна функция и да гарантира честност, равнопоставеност и защита от конюнктурни промени на изборните правила. Не само г-жа Меглена Кунева, но и всеки, който желае да влезе с открито чело в българската политика трябва да го заяви. В тясна връзка с тези промени е и предложението за поправки в Закона за политическите партии, за да се гарантира най-накрая тяхното прозрачно финансиране. Купуването на гласове и нерегламентирания лобизъм като цяло са плод именно на тази непрозрачност на начина на набиране на средства на българските партии.

Следващото нещо, на което всеки външнополитически партньор ни обръща внимание, това е борбата с корупцията и бюрокрацията на всякакви нива и сфери от държавното управление. Явно е, че големи крачки в тази посока трудно биха били направени без свикване на Велико народно събрание и промяна в Конституцията. Всяко управление, настоящо или бъдещо, обаче трябва да направи няколко неща в тази посока. Първото е съкращаване и оптимизиране на раздутия щат на държавната администрация. Безсмислено е да се съкращават празни и незаети бройки и в това да се ограничава административната реформа в даден сектор. Като последваща стъпка получените ресурси от едно реално съкращение на броя на държавните чиновници не трябва да се спестяват, а да се насочат към повишаване на квалификацията и заплатите на останалите заети в администрацията. По този начин ще се повиши, както подготовката, така и мотивацията на всеки, който е на държавна служба. Това трябва да е съчетано с реформиране на съответните административни структури и звена с ясно разпределение на отговорностите, механизми за оценка на ефективността и сериозни санкции при нарушения.

Следващата задача, което задължително трябва да е част от една нова политическа платформа, това е подобряването на условията пред бизнеса в България. Именно частният сектор е този, който може да изкара страната от кризата и той е този, който чрез своята работа изплаща заплатите на заетите в него, а чрез данъците си поддържа и функционирането на държавата. Крайно време е да се намали административната тежест върху бизнеса у нас, да се разтовари той от излишната бюрократщина, да се ограничат изкуствените регулативни и лицензионни режими, да се увеличи броя на услугите, които се предлагат на едно гише и да се разшири обхватът на електронните административни услуги. Прозрачността на работа на отношенията между администрация и частен сектор тук също е изключително важна и е свързана с горната тема за борбата с корупцията. Това е особено валидно по отношение на обществените поръчки. Публична тайна е, че в момента стотици и хиляди фирми на свободни предприемачи загиват поради тежкото икономическо положение, а оцеляват онези, които по някакъв начин са свързани с общински и държавни структури. Те просто си осигуряват спечелване на обществени поръчки. С други думи връзката, чрез шуробаджанащина или подкупи, с представители на властта е най-важният фактор за оцеляване на един бизнес у нас. По този начин не може да се изгради работеща пазарна икономика и сегашното положение може да доведе до тежки увреждания на развитието на българския стопански живот за дълги години напред.

Ако г-жа Кунева все още не се е ориентирала, че изброените мерки са едни от най-важните начални предложения в един манифест за бъдещи управленски действия, то не е ясно как тя възнамерява да води реална политика в бъдеще.

Всичко, описано по-горе, е от полза за демократичното и икономическото развитие на България като цяло. Що се отнася до позиционирането дясно-ляво и до отношението към сегашното управление на ГЕРБ, то нещата може да са малко по-различни. Трябва да признаем, че за разлика от предишното правителство, водено от БСП, настоящото заслужава адмирации по отношение на поетия курс. Курс на енергийна независимост, връщането на България по нейния про-европейски път и партньорство с държавите от евроатлантическата общност. Това са базисните приоритети на десните в България и в това отношение сегашните управляващите водят именно дясна политика. Проблемите на ГЕРБ са по-скоро в лобистките практики и корупцията, в некомпетентността и невъзможността да дадат ползотворна свобода на бизнеса, в изброените по-горе негативни практики по отношение на изборно законодателство и партийното финансиране и в някои откровено полицейски подходи в ущърб на демократичните порядки. Всички изброени недостатъци компрометират в очите на избирателите понятието „дясна политика” и курса на евроатлантическа ориентация на България. Именно тук прагматичното дясноцентристко пространство у нас трябва да предложи своята обща алтернатива. Алтернатива, която да преодолее егоизма на отделните формации и лица в десницата и да заложи на единна позиция за провеждането на рационална и национално отговорна дясна политика в името на бъдещето на България!