Архив за октомври, 2012

Вторият предизборен дебат между Барак Обама и Мит Ромни се проведе в дух на остра полемика и съревнование на идеи. Извън оценката за представянето на двамата претенденти, чрез самия формат на противопоставяне помежду им Америка отново даде на света урок по демокрация. Урок, защото в тази форма на сериозна дискусия по водещи теми от държавното управление американските граждани получават истинска възможност да се запознаят с алтернативни визии за бъдещо управление. На тяхна база те определят своите предпочитания кой да е следващият президент на страната им и каква политика ще очакват той да води в ключови сфери. Предизборната кампания в Америка може да е и скъпоструващо шоу, но това, което определя победата в крайна сметка е не забавлението на избирателите, а реалните предложения за управленска политика на кандидатите. Предложения, които те противопоставят в тази серия от дебати помежду им. Нещо, което в България почти никога не се е случвало и у нас рядко се гласува за политически програми. Нека си припомним, че в най-новата ни история дори е имало случай финалният кандидат-президентски дебат да се е провеждал в „Шоуто на Слави” - красноречива атестация както за нивото на прагматичната политическата дискусия в България, така и за вкусовете на българските избиратели. Не е случайно, че за място на втория словесен сблъсък между Барак Обама и Мит Ромни, щабовете им бяха избрали академичната, сериозна и безпристрастна среда на университетска зала.

Самият дебат между президентските претенденти в САЩ, както винаги представляваше съревнование между алтернативни идейни визии за воденето на политика – от едната страна застана либертарианската и дясната (либерална в европейския смисъл) визия, а от другата по-социалното и ляво разбиране за развитието на икономиката, социалните дейности и обществени процеси (можем да го наречем ляво в американския смисъл на понятието с всички условности и уговорки, че американското ляво няма нищо общо с европейското ляво). Както отбелязаха български анализатори, дискутиращи дебата, можем да говорим за противопоставяне на две основни виждания за типа политика, която трябва да се води в ситуация на пост-кризисно възстановяване. От двете страни на барикадата застават неолибералната идея за по-голяма икономическа свобода и водеща роля на пазара срещу етатитското виждане за по-засилена социална роля на държавата и намеса в стопанските процеси. Общо взето това противопоставяне се наблюдава не само в САЩ, но и в тресяща се от финансова и икономическа нестабилност Европа. С други думи победата на Обама или  на Ромни не само ще се отрази в запазване или промяна на курса в Америка, но ще вдъхне кураж в един от двата идейни лагера в международен план. Световната финансова криза до голяма степен разклати доверието в прилагането на класическите либерални принципи в икономиката и във воденето на дясна политика като цяло. Вижда се обаче, че възходът на левите управления, на засилената държавната намеса и на по-социално ориентирания подход от последните години все още не е дала очакваните в началото добри резултати.

Дали една политика е добра винаги се преценява по дългосрочните ползи, които тя носи. Тепърва ще бъдем свидетели коя визия и политически подход ще даде по-добри плодове в променената финансова и икономическа ситуация на държавно и световно ниво. Резултатът от американските избори ще е показателен дали избирателите искат да запазят политиката на по-патерналистки ориентираната държава с нейната засилена преразпределителна и социална роля или пък са готови да поемат отговорността да постигат своите цели на база собствената си инициативност и труд, очакващи от държавата единствено, благоприятстващи условия за това и гаранция за спазване на общите правила (законите) от всички.