Архив за февруари, 2013

22 февруари, 13

След оставката

Категория: Стари публикации

Към края сме на една гореща политическа седмица. За втори път в най-новата ни история станахме свидетели как взрива на публичното недоволство може да доведе до оставката на едно правителство. Обстоятелствата и в двата случая бяха различни и е безсмислено да се правят аналогии. Както през 96-97-ма, така и сега обаче обществото ни се нуждае от обмисляне на случващото се и път за изход от създалата се кризисна ситуация.

На първо място трябва да подходим с повече разум, отколкото емоция. Настоящото правителство не може да се обвинява за всички грехове, довели до уличните протести и нагнетеното социално напрежение. Все пак обаче управляващите носят сериозна вина, защото, макар да свършиха немалко, те многократно се „уплашиха” да проведат значими реформи. Отложени бяха важни политически промени, които въпреки своята социална цена и болезнени стъпки, щяха да доведат до значим дългосрочен ефект и ползи за страната ни и нейните граждани.

Една от най-сериозните грешки на това правителство беше, че поради стремежа да си осигури стабилен „гръб” и финансова подкрепа, то влезе в симбиоза с монополите (частни и държавни). Създалата се институционална и икономическа ситуация беше идеална и за управляващите, и за едрия капитал, но съвсем естествено доведе до увеличаваща се тежест за гражданите. Очаквано беше в такава среда нагнетяващото се напрежение да ескалира рано или късно в улично недоволство.

Към описаното трябва да добавим и още един фактор, създаващ постоянно напрежение. Това е раздутата, корумпирана и некадърна държавна и местна администрация. Правителства и кметове се сменят, но администрацията остава. Привидно това море от чиновници изглежда спокойно и послушно към временните властимащи, но техния опит им позволява да оцеляват и запазват позициите си във всякакви бури. Големият им грях е, че тяхната инертност, неефективност и готовност за прилагане на нерегламентирани практики корумпират всички нови управляващи. Но над всичко вината на тези чиновници е, че чрез разнообразни законни и незаконни механизми са винаги готови да затруднят обикновения данъкоплатец и малкия и средния бизнес, носещи на гърба си със своя труд, данъци и ежедневни усилия икономическата и финансовата стабилност на България.

Но да се върнем на нестихващия цяла седмица протест. Кабинетът сдаде властта, а обществото постепенно ще се поляризира в отношение към управляващите в оставка. Все пак се надявам, че досегашните протестиращи ще бъдат силни, постоянни и разумни в исканията си. Това е необходимо, за да може този протест не просто да се превърне в лумпенизиран изблик на уличен гняв, а да бъде катализатор на обновлението, от което се нуждае българския обществено-политически ред. Като начало са нужни няколко прости неща, без да влизам в детайли:
- Да няма беззаконие и изстъпления в протеста от тук нататък;
- Да се продължи и артикулира ясно общественото искане за свикване на Велико народно събрание, което да приеме нова конституция с промяна на политическата и институционалната уредба;
- Да се изберат лидери, които не да демагогстват и да обещават псевдо-социални популистки измислици, а ясно да покажат на гражданите на България, че търсената промяна преминава през трънлив път, осеян с гняв, пот и сълзи (перифразирам думите , които преди 70 години е казал на англичаните негодника Уинстън Чърчил – негодник, заради отношението си към нашата страна и останалите балкански народи, не заради качествата си на водач на британците).

Само по този начин нашата България, в действителност едно райско кътче на земята, може да тръгне към своя път  на  развитие и просперитет.