Здравейте и добре дошли в моя интернет дневник!

Надявам се, че темите, анализите и идеите, които ще представя тук, ще привлекат вашия интерес. Ще се радвам, ако заедно превърнем този блог в място на открит дебат по въпросите на българската политика, здравеопазване и водещите теми от обществения дневен ред.

Ще очаквам вашите мнения и коментари!

6 Коментара за “Представяне!”

  1. akasha Says:

    Добре дошли в блог пространството, г-н Щерев. Виждам, че сте се включили в он-лайн вълната на бг политиците. Блога ви започва добре, но да видим дали ще го актуализирате често или скоро ще “хване паяжини”. Пожелавам успех.

  2. Samuil Says:

    Г-н Щерев, не мога да кажа, че съм почитател на НДСВ като партия и на вас като политик, но съм приятно изненадан от първите идеи, които излагате във вашия блог.Напълно споделям възгледа ви, че дясното в България има нужда от идейно осмисляне като база за едно ново начало. Ако това не се случи ще сме принудени да признаем, че ГЕРБ ще бъде силната партия в дясното - без десни идеи, без принципи, без защитаване на определен тип ценности - само пошъл популизъм и “пазарско” говорене. Желая ви да успеете да развиете блога си и да продължавате в този дух.

  3. atanas Says:

    Добре дошъл и на г-н Щерев, както се казва по-добре късно, отколкото никога.
    Г-н Щерев е една от черните овци на българите в чужбина, след като през 2005 отказа да се вслуша в препоръките за промяна на ЗЗО. Резултатът е печално известен. Още две години държавата продължи да рекетира гражданите си, продължава и до днес.
    Помните ли този случай г-н Щерев и как ще коментирате упорството, с което отстоявате тезата, че осигуряването трябва да бъде обвързано с гражданството. Известно е на всички, че това е забранено в Европа и трябва да се променят чл. 33 и 34 от ЗЗО. Защо не подкрепите гласът на разума а чакате да ви ударят през пръстите от ЕК?

  4. некакъв си доФтор Says:

    Атанасчо,ти си решил да получиш защита от този депутат??Божекееее,би се провикнала някоя бабичка от село-”Пази Боже,сляпо да прогледа!!”Аз бих добавил-зависи накъде гледа-към светлите си финансови старини..

  5. Гяуров Says:

    Смяната на опаковката обаче не променя съдържанието -хората не са лапнишарани.

    От време оно е известно с какво старо, ново не се прави.

    Иначе казано, нова партия със стари муцуни не става.
    На тях избирателят отдавна им е разказал играта и с каквито и нови дрехи и гримове да му се явяват, той ще ги разпознае.

    Ще си каже - абе тoя пак ли се натискат като бивол на жегла!

    И ще побегне от тях на мига със скорост, значително по-бърза от тази на бивола.
    От Татово време нашенецът изпитва недоверие и подозрителност към прилагателното “нов”. Разните там новатори с техните нови икономически механизми, нови системи за планиране и ръководство на народното стопансво вместо да издигнат качеството на живот на нов,
    по-висш етап,

    му бъркат всъщност по новому в джоба.

    Тази подозрителност се пренесе и в демократичните времена. И поради това всичко политическо у нас, що се е кичело с “ново”, си е оставало само с името - Нова СДП, Нова левица, Новото време. Към тях без съмнение се е запътила и Новата народна партия, новата десница с нейните нови лидери и прочие новости.
    Защото новото всъщност се оказва дори все още незабравено старо.
    Така че старата десница може да спи спокойно.
    Тя всъщност това и прави, но това пак е друга тема.

  6. Щилиян Русев Says:

    Уважаеми доц. Щерев,
    Аз няма да взема отношение към политическата дискусия, която предлагате. Просто съм отвратен от политическата система у нас. Живеем в общество, в което бог и тиранин е “златният телец”. Всичко се върти около него, включително и неразкритите 150 поръчкови убийства, за които пишете. Нали ще се съгласите, че те са извършени, не за да се впишат техните автори в книгата с рекордите на Гинес. Убеден съм в едно, с всеки изминал ден животът на огромната част от българския народ ще става все по- горчив и несносен. И нищо, никакви закони и нормативни актове, никакви политически доктрини и партии, никакви правителства, министри, парламентаристи и пр. няма и не могат да променят това положение. Просто за обикновените хора има само един изход- да изживеят живота си бедно, но доколкото е възможно- порядъчно и честно, напук на цялата тази пошлост, въпиюща алчност и неутолима жажда за власт у т. н. ни елит, у цялата тая пасмина от псевдополитици, псевдобизнесмени, псевдочовеци. Друго не ни остава.
    Като си помисля за всичко това, все ми идва на ум написаното от големия разказвач Елинко Пелинко: “Нека като жабите, кога им пресъхне блатото, да прокълнем и да умрем”.