11. Подобряването на качеството на здравеопазването, образованието и развитието на науката в България като водещи управленски приоритети –
Проспериращата нация е здравата нация. Неправилно е да се счита, че общественото здравеопазване е приоритет главно на левите – десницата просто залага на повече прагматичност и ефективност в тази сфера за сметка търсенето просто на популярни предложения. Целта на държавната политика в здравеопазването е да даде максимално добра възможност на всеки гражданин да се възползва от съществуващите достижения на медицината. Тази възможност трябва да се основава на: личен избор на пациента; свобода на реализация на лекарите и другите здравни работници; разгръщане на здравното предприемачество на основата на конкурентност, адаптивност и иновативност в предлагането на здравни услуги и въвеждането на нови технологии; ефективност и прозрачност в харченето на публичните средства и регулативна намеса на държавата само до определен размер и единствено, когато е нужно.

Качественото образование е традиционен десен приоритет. Той се основава на разбирането, че човешкият капитал на бъдещето са днешните ученици и студенти. Общественото развитие и икономическият растеж се предопределят от решения, свързани с натрупването на знания и умения, взети с десетилетия по-рано. Шансът за успех и просперитет на всеки отделен гражданин пряко зависи от качеството на образованието, до което има достъп. На обществено равнище дясната политика трябва да заложат на публично артикулиране на факта, че българските граждани ще могат да реализират добре потенциала си само ако инвестират в собственото си образование. На ниво управление усилията трябва да са насочени към реформиране на образователната система така, че тя да предоставя качествен продукт. Основната дясноцентристка политика в областта на образованието трябва да заложи на два момента: 
- Държавата да позволява и насърчава частната инициатива в търсенето и предлагането на знания. 
-  в публичния сектор държавата ограничава прякото си участие и контрол с нарастване на възрастта на учещите (т.е. има повече роля в предучилищната подготовка и основното училище, и по-малка в гимназиите, професионалните училища и университетите) - така се възприема разбирането, че всеки отделен човек, заедно с родителите си, най-добре може да прецени от какво има нужда.

Динамичната и глобална икономическа среда налагат постоянна преквалификация и допълване на знанията. Стремежът към изграждане на икономика, основана на знанието, изисква превръщането на българската образователна система в такава, осигуряваща възможност за учене и квалификационно усъвършенстване през целия живот. В противен случай България ще остане в страни от глобалните икономически и социални процеси, а българските граждани ще продължат да предлагат “мускули” на един отворен пазар, в който се търсят “мозъци”.

Конкурентоспособността на България в глобалния свят ще зависи и от развитието на нейния капацитет в научната и развойните дейности. Инвестициите в наука са инвестиции в по-доброто бъдещето. Научните достижения дават възможност за онази положителна обществено-икононическа промяна, към която се стреми всеки дясномислещ човек (еволюционната промяна чрез конкретни ежедневни подобрения, а не революционна промяна чрез социално инженерство). Държавата и бизнесът трябва да си подадат ръка в развитието на българската наука. Защото зад всяко подобрение на производителността, и съответно скок на доходите, стои някаква иновация - подобрение на технологиите, което позволява с по-икономично използване на ресурсите да бъдат задоволени по-добре потребителите.

Един коментар за “12 идейни пункта - здравеопазване и образование”

  1. С.Кюркчиев Says:

    Интересно е как конкретно виждате “Държавата и бизнесът трябва да си подадат ръка в развитието на българската наука”. В България няма бизнес, готов да прави инвестиции в медико-биологични изследвания, които са мног скъпи.