Завчера (15 май) водещите сръбски медии съобщиха, че Социалистическата партия, Радикалите, Демократическата партия на Сърбия на Воислав Кощуница и няколко други малки формации практически са постигнали договореност за сформиране на новото правителство в Белград. През последните два дни информацията беше потвърдена и от редица световни медии. Това означава, че въпреки победата, прозападната коалиция, водена от президента Борис Тадич, може да остане в опозиция, при това единствената опозиционна сила в новия състав на Скупщината. В неделя мнозинството от сръбските граждани даде сигнал, че би искало страната най-накрая да поеме по своя европейски път, но няколко дни по-късно се оказва, че политическата математика след вота може да блокира развитието в тази посока. За пореден път можем да станем свидетели на честата балканска практика политиците да избират посока, противоположна на посочената от гласоподавателите.

В тази връзка внимание заслужава информацията за две ключови визити, които лидерите на националистите и социалистите предприеха през последните два дни. На първо място зам.-председателят на Радикалната партия Томислав Николич се отправи към Хага за консултации с партийния лидер Воислав Шешел, който е съден там за военни престъпления. Междувременно пък лидерът на Социалистическата партия на Сърбия Ивица Дачич замина на официално за Москва, където ще се срещне с Сергей Миронов, председател на считаната за резервна партия на руската власт “Справедлива Русия”. Може да се очаква, че тази официална среща едва ли ще изчерпи неговата визита и руските управляващи ще използват случая за провеждане на неформални разговори.

Случайни или не тези две визити ясно илюстрират възможните посоки, които от тук нататък може да поеме Сърбия – или да предпочете европейската интеграция или да остане задълго в сянката на влиянието на Кремъл. Втората опция вероятно ще е съпътствана от забавяне на демократизиращите реформи в страната и повишаване на опасността от попадане в изолация, която ще доведе до сигурно засилване на реваншистките и шовинистични настроения на сърбите. Излишно е да се споменава, че това ще повлияе отрицателно както на страната, която ще понесе щетите едновременно на загубата на Косово и на оставането извън Европа, така и на стабилността на региона в дългосрочен план. Подобно развитие ще вреди на България и на българите - както на тези, които живеят като малцинство в западната ни съседка, така и на тези, които пътуват или имат бизнес-отношения там. Тук е обаче мястото да се спомене, че ако Сърбия сама избере пътят към демократичен застой и войнствен шовинизъм, българската страна трябва да направи всичко възможно да защити превантивно интересите и правата на своите граждани и при нужда да поиска съдействието на ЕС за налагане на санкции във всички случаи на доказано дискриминационно или агресивно поведение срещу тях. България трябва да продължи своята толерантна политика към съседите, но е необходимо да се откаже от пасивното поведение и да демонстрира, че преднамереното нарушаване на достойнството и правата на българите на тяхна територия няма да остане безнаказано.

3 Коментара за “Накъде отива Сърбия?”

  1. Demokrat Says:

    Sarbite glasuvaha za demokratichna i stabilna Sarbia s yasna proevropeyska perspektiva, a sega komunistite i nacionalistite shte plyuat na tova i shte si pravyat pak kakvoto znayat, za da zadarjat stranata v kremalskata orbita. Ima edna prikazka, che vseki narod si zaslujava upravlenieto, no takova upravlenie dori i sarbite ne go zaslujavat.

  2. Делян Делчев Says:

    Винаги много се впечатлявам как всеки чете резултатите от изборите като дявола евангелието. Макар единичната партия с (при това леко) прозападна насоченост спечели най-много гласове като една партия, в действителност сборно партиите прокламиращи против отделянето на косово (които аз бих нарекъл националистически) събраха повече гласове от тях, макар и разцепени поради трети причини, и заради парламентарния праг, от тях да бяха прелети гласове в “про западните”. Тъй като последните също използваха Kосовската риторика като другите, като цяло можем да заявим - Сърбите гласуваха изключително против отделянето на Косово, и чак на второ място “За Европа”, към която в момента гледат като на механизъм да се обединят отново с Косово. Тоест Косово, а не Европа, бе мотивацията за изборите. А резултата в парламента е очевиден - щом анти-отделянето на Косово сили са в състояние да направят коалиция, която да е по-голяма отколкото спечелилата най-много гласове но недостатъчно като единичен субект партия, това значи принципно че Сърбите не са гласували “за нея”, а по-скоро “за другите”, и ситуацията е повече от нормална. В политиката е така, едни печелят, други губят, но всеки се опитва да се изкара победител, макар да не е. В тези избори загубиха всички - и крайните националисти и по-меките реформисти. А на загъделичкалия го да се изкаже тук някой с мъдри мисли ще кажа следната поговорка - “Глас народен, глас божи”

  3. Jones Says:

    To e taka “Glas naroden, glas boji”, no sega toya glas da si sarba poparata, deto si ya e nadrobil. Niama drug narod v istoriiata kato sarbite, kojto da e poluchil imperiia nagotovo - ej taka, podarena ot drugite, bez sam da si ia e zavoiuval. Samo che za da si zavoiuvash imperiia triabva da imash resurs - ikonomicheski, choveshki, voenen i t.n. Za da zadyrzhish imperiiata syshto e neobhodim resurs. Syrbite ne razpolagat s takova neshto. Tiahnata imperiia syshtestvuvashe edinstveno blagodarenie na vynshni faktori. I kogato vynshnata za tiah obstanovka se promeni, imperiiata im se razpadna. I kakvo se okaza - che ako se pynesh da si imperski narod, a niamash silite, kulturata i tradiciite za tova, vmesto ti da asimilirash podchinenite nacii, sam se okazvash obekt na asimilaciia ot tiah. Vsyshtnost syrbite platiha s Kosovo za udovolstvieto 70 godini da imat imperiia, koiato ne zasluzhavat. Kolkoto i da im e tyzhno, vse niakoj den triabva da priemat fakta, che bezvyvratno sa zagubili Kosovo i da prodylzhat napred. Ako ne broim bezpochveniia imperializym na dyrzhavata im, syrbite sa simpatichen, vedyr i talantliv narod, blizyk do moiata kultura i az ot vse syrce im pozhelavam da prevyzmognat zagubata i da se zaemat s bydeshteto si - nasheto obshto bydeshte kato chast Evropejskiia Syiuz.