След местния вот миналата есен изборите в Сандански в неделя отново показаха, че 19 години след началото на демократичния преход в България продължава да има почва за вредни практики, които препращат към отминали епохи и други географски ширини. Излишно е да се коментира колко абсурдно е при демократичен вот в една държава-членка на ЕС, купуването на гласове да е реален и увеличаващ мащаба си феномен. Резултатите и хода на изборите в Сандански за пореден път демонстрират неотложната необходимост от сериозна промяна на изборното законодателство и въвеждането на закон за финансиране на политическите сили, в който да се регламентира не само начина на набирането и разходването на средства за техните дейности, но и да се обърне специално и детайлно внимание на финансирането на предизборни кампании.

Допълнително внимание заслужава и фактът, че резултатите на вота в Сандански са показателни за това как на местно ниво БСП мимикрира в различни формации, явно с цел да запази вечно властта в ръцете на близките до нея икономически и политически кръгове. Независимо, че социалистите официално взимат едва 1 мандат в местния парламент, от изборните резултати става ясно, че тяхната линия ще продължи да бъде следвана през следващия мандат. Местната политика в Сандански, а и почти в цялата страна, ще продължава да се съобразява с БСП, независимо че формално нейните представители не влизат в общинската власт. Ако човек хвърли поглед на незнайните формации и цветните коалиции, които взимат мандати в Общинския съвет на Сандански ще се убеди в този факт. Типичен пример е доброто представяне на партия ЛИДЕР, за която няма съмнение, че е креатура на левицата при това с топли връзки с другата управляваща сила ДПС (независимо от публичните “финтове”, които ЛИДЕР правят с настоящите си партньорите от ВМРО, за да отклонят общественото внимание от подобни подозрения).

4 Коментара за “По изборите в Сандански”

  1. Десен Says:

    Щом политиката се превърне в чист бизнес спасение от безпринципността няма. Червените с тяхната постоянна хамелионщина и подържане на разнообразни сателитни организации просто разбиват нормалните възприятия за ляво и дясно като стремежа им е да не остане и най-малката принципна основа на политиката. Купуването на гласове е върха на този скапващ демокрацията процес.

  2. Анонимен Says:

    Трябва да се обърне внимание на причината за грозното явление наречено “купуване на гласове”. Според мен причината за това е нарушената тайна на вота. Ако тайната на вота е добре защитена от институциите(изборни комисии, полиция и прокуратура) както и гарантирана от самата процедура на гласуване, купуването на гласове става логически невъзможно. Защото кой “бизнесмен” е луд да купува “котка в чувал”, т.е. стока, която може и да не е стока. Ако тайната на вота беше добре защитена, всеки Андрешко би казал на такъв “бизнесмен” така: “Добре, така ще гласувам, само ти ми дай парите”, а после би отишъл и би гласувал както си иска.

  3. atanas Says:

    Д-р Щерев, един сериозен анализатор, г-н Огнян Минчев, в интевю за Новинар твърди следното:

    На парламентарните избори от 2005 година за първи път покупката на гласове и избирателни комисии стана масова на национално ниво. На тези избори партията НДСВ, която от 2001 и 2003 година спадна от 43 на 6 процента, изведнъж спечели 18 процента.

    - Как се случи това според вас?

    - Госпожа Шулева (партиен отговорник за изборите) и другите лидери били събрали, според някои източници, до 120-140 милиона предизборно, тъй като бяха във властта и всичко беше тяхно. При масовата покупка на гласове процентите скочиха от 7-8 на 18. Това беше първият прецедент на национално равнище на масово купуване на гласове (ако не броим редовната практика на ДПС в смесените райони). От там нататък нямаше как да се спре лавината.

    Как ще коментирате това?

  4. Атанас Щерев Says:

    Уважаеми г-н Чобанов,

    Ще коментирам по-подробно и двете теми, които сте повдигнал. Макар, че вече не съм член на НДСВ поради принципни несъгласия с водената от тази партия политика, се чувствам отговорен в рамките на моите компетенции да дам отговори за периода, в който съм бил съпричастен към нея:

    По първата тема - напълно сте прав, че рейтинга на НДСВ падна рязко в годините след спечелването на изборите и към края на 2003 и началото на 2004 г. се намираше в действително много ниска позиция. Не знам обаче откъде са взети тези данни за срив на доверието чак до 6 %. Аз се поразтърсих из интернет и открих тази таблица от сайта на агенция Алфа Рисърч, проследяваща рейтингите на партиите от 2001 до 2005 г.: http://www.aresearch.org/userfiles/image/510_1a.gif. Както виждате там за НДСВ за 2003 г. е посочена цифрата 10% и то от всички имащи право на глас. На следващата таблица http://www.aresearch.org/userfiles/image/510_3a.gif пък се вижда, че към края на 2004 г. сред твърдо решилите, че ще гласуват на предстоящия през следващата година вот, намерението за подкрепа за НДСВ варира между 16,5 и 22,9%. Давам тези цифри само за да обърна внимание на факта, че е леко манипулативно да се твърди, че партията изведнъж е спечелила 18%. Връщайки се на посочения от Вас срив на доверие, трябва да припомня, че това не е чак такъв невиждан феномен в новата ни история. Ако си спомняте първото истинско реформаторско правителство, изкарало първия си мандат – това на ОДС от 1997 г. – спечели изборите с подкрепата на 52,26% от избирателите, а към края на 2000 г., отново според изследвания на Алфа Рисърч, едва 20% от българските граждани заявяват, че биха гласували за “сините.” Така че и в двата случая имаме горе-долу сходен спад. При НДСВ обаче ситуацията беше друга – никой разумен човек не отрича, че вота през 2001 г. беше спечелен с такава преднина най-вече поради тогавашната харизма на Симеон Сакскобургготски и надеждите, които се влагаха за неговото включване в българската политика. Вече съм писал тук на блога за позитивите от това включване за родния политически процес. Големите очаквания, концентрирани в една личност, обаче съдържат потенциала и за бързо разочарование след като не се случва някакво очаквано “чудо”. Това разочарование стана факт, независимо че управленския екип на НДСВ продължи положителните тенденции, започнали при ОДС, и реализира рационални политики, водещи до постепенно подобрение на цялостната ситуация в страната. Кредитът на доверие за “случване на чудо” беше изчерпан напълно до края на 2003 г. и през следващата година и половина до изборите партията градеше имидж главно на базата на водената прагматична либерална политика. С други думи, ако през 2001 г. на вота водеща беше личността на Сакскобурготски, то на изборите през 2005 г. водещи бяха предложенията на НДСВ за бъдеща политика. Трябва да се признае, че въпреки неоправдаването на част от прекалено високите начални очаквания, в крайна сметка мандат 2001 – 2005 спомогна значително за развитието на България, за изключителен напредък по нейния евроатлантически път и за подобряването на качеството на живот на българите. С други думи, нямаше основания да се твърди, че мандатът е неуспешен. Тук трябва да се спомене, че освен нормалната подкрепа за водената политика в края на всеки управленски цикъл се задействат и специфични комформистски нагласи, които водят до гласуване за управляващите по инерция. Поради тази причина пак повтарям, че намирам за малко манипулативна тезата за това как управляваща партия “изведнъж спечели 18%”. Да си припомним как БСП след най-фамозния си управленски провал пак успя да вземе 22% на изборите през 1997. Разбира се, там действа малко по-различна система на мотивационни фактори.

    По втората тема – явно посочването на подобни колосални суми отново цели лансирането на манипулативна теза, както манипулативно е твърдението за осъществяването на фрапиращо по размерите си, но по някакъв необясним начин останало незабелязано от останалите политически сили, медиите и цялото общество, масово нерегламентирано мотивиране на вота. Каква е действителността по отношение на средствата за кампании. На първо място, трябва да се каже, че държавната субсидия за парламентарно представени партии е в значителен размер и за НДСВ е била от порядъка на близо милион и половина на година. Голямата част от тази сума, доколкото съм запознат, се заделя и натрупва за предизборни дейности. На второ място, още през 2001 г. много от кандидатите за депутати на НДСВ поемаха ангажимента да финансират кампанията в собствените си райони. Подобна практика едва ли е нововъведение, тъй като както знаете в почти всяка демократична държава политическите кандидати не разчитат преобладаващо на финансиране от партиите си, а залагат и на собствени средства и фондонабиращи кампании, за да обезпечат предизборната надпревара. Тя бе приложена от НДСВ и в по-късни избори, а през 2005 г. този ангажимент се поемаше най-вече от водачите на листи, а не от всички, включени в тях. Аз лично досега не съм бил на първо място в кандидатска листа и поради тази причина разноските, които съм покривал са били свързани основно с моето участие в кампанията - дребни организационни разходи по срещите ми с избиратели, основно представители на лекарското съсловие, разходи за гориво за пътуванията, за хотел и нощувки по време на пътуванията ми из страната. Тези разходи съм покривал с мои пари, като не съм давал средства за отпечатване на плакати и други рекламни материали и поради тази причина не е имало такива с моя снимка на преден план из старозагорска област. Тук е мястото да спомена, че в рамките на моя опит като кандидат-депутат от Стара Загора единственият случай на искане за финансова мотивация за подкрепа, с който съм се сблъсквал, беше свързан с местните медии. От тях получих покана да се включа в т.нар. “пул” от средства, който те събирали от всички политически кандидати за отразяване на кампанията и който след вота щели да си разделят. След като отказах, поради факта, че разполагах с ограничен ресурс, ми беше заявено, че в такъв случай няма да се напише нито ред за мен в хода на кампанията. Точно така и стана. Въпреки, че по време на месеца на кампанията ежедневно осъществявах разнообразни срещи с гражданите на региона, нищо не беше отразено в медиите за моята дейност.

    За финал отново искам да споделя какви са моите виждания за това какво е нужно, за да бъдат преодолени порочните практики на изборни измами. Освен посоченото в самата публикация по-горе смятам, че е необходимо да се променят правилата за държавно субсидиране на политическите сили и да се увеличи дотацията за формациите, спечелили определена електорална подкрепа. Това увеличение трябва обаче да бъде прецизно преценено така, че от една страна да спомогне за откъсване на партиите от едрите частни бизнес интереси, които винаги търсят последващо осребряване по един или друг начин на отпусната финансова подкрепа. От друга страна, държавната субсидия трябва да е в рамки, които да не поставят политическите сили в зависимо положение и по този начин да ги отдалечават от гражданското основание за тяхното съществуване. Партиите винаги ще са изразители на определени организирани интереси на различни обществени групи. Това не е толкова страшно, ако тези интереси са публично известни и са явни сумите (в рамките на законните граници) и начинът, по който те финансират съответните политически субекти. Поради тази причина аз съм напълно съгласен с изразеното преди време Ваше предложение, всяка транзакция да може да бъде проследена онлайн от всеки интересуващ се гражданин. В резюме отново искам да спомена, че използването на нерегламентирани методи по време на вота не е първопричина, а отражение на политическата корупция, обхванала страната. Ние навлизане в омагьосан кръг, при който високите нива тази корупция води до прилагането на практики, изкривяващи и заплашващи демократичните избори, с цел властта да се запази в определени облагодетелстващи се от нея кръгове. За да се прекъсне този порочен цикъл е необходимо, както не веднъж съм споменавал, да се атакува първоизточника. Това може да стане чрез комплексни мерки, включващи законодателни промени в сферите на финансиране на политическите партии, на ясното регламентиране на възможните и на недопустимите лобистки дейности, приемането на работещ закон срещу конфликта на интереси в органите на властта, изработване и приемане на един постоянно действащ и защитен от конюнктурни интереси Изборен кодекс. Към изброеното трябва да се прибави и въвеждането на значително по-високи санкции от порядъка не на 2 хил., а на 100-200 хил. и наказание от ефективно лишаване от свобода, за всеки случай на купуване на гласове. Всички законодателни мерки трябва да са съчетани с цялостна обществена кампания, насочена към постепенното повишаване на гражданската чувствителност и неприемливост към прилагане на механизми, накърняващи свободния вот. Това е необходимо, защото практиката на купуване на гласове показва сериозен дефект не само в българската политическа система, но и в гражданското общество като цяло.