Вчера (11 юни) в НС бе гласувана Декларация за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в България. По време на дискусията преди нейното приемане направих изказване с предложение за допълнение към текста й, отнасящо се до неизпълнението на задълженията от държавата. Какво имам предвид? От една страна, в здравната система отговорност се понася от изпълнителите на медицинска помощ, които имат задължение да осигуряват адекватно лечение на всеки болен във всеки стадий на заболяването му. От друга страна, отговорност носят гражданите, които имат задължение да ходят на профилактични прегледи и ако не го правят, е предвидена санкция по Закона за здравето. Държавата на свой ред е тази, която трябва да организира първичната, вторичната и третичната профилактичната помощ. В България обаче тя не изпълнява на необходимото ниво това си задължение. Именно поради тази причина предложих в текста на Декларацията  да се запише, че държавата като един от носителите на отговорност в процесите на здравеопазване не е изпълнила своите задължения спрямо българските граждани и те имат право да предявяват претенции, включително и съдебни, спрямо нея. Предложението, както можеше да се очаква, не беше прието, благодарение на  гласувалите против от управляващото мнозинство. По-долу предлагам на вашето внимание стенограма от пълното ми изказване:

 

Уважаеми господин председател, уважаеми дами и господа народни представители! Позволете ми да направя моето изказване със заявлението най-напред, че подкрепям тази декларация, защото, разбира се, че ние трябва да положим усилия по-нататък посока на ограничаване и контрол на онкологичните заболявания. Искам да направя обаче своите забележки и едно предложение към текста на декларацията по същество. И то е, че държавата не изпълнява докрай своите задължения.

Какво имам предвид? Всяка от страните в здравеопазването – пациенти или граждани, изпълнители на медицинска помощ и държавата имат своите права и задължения. Изхождаме от правилото на медицинската професия, че всеки болен във всеки стадий на заболяването си има право и трябва да бъде лекуван адекватно на това състояние. Това е задължение на лекаря и то произхожда от стандартите на медицинската професия. От друга страна, задължение на пациента е да ходи на профилактични прегледи. Ако не го прави, има санкция по Закона за здравето.

Но нека да се спра на задълженията на държавата. Държавата  е тази, която трябва да организира профилактичната помощ в една страна. Профилактиката се дели на първична, вторична и третична.

Какви изпълнени задължения на държавата имаме по отношение на първичната профилактика, като всеки гражданин може да види какво бълва „Кремиковци”? И това, че „Кремиковци” няма лиценз за дейност, още не е успокоение за държавните институции. Това са неизпълнени задължения.

Какви задължения има държавата и изпълнени ли са те, когато гражданите на Гълъбово през 15-20 дни са обгазявани от производствените мощности в „Марица Изток”? Това отново са неизпълнени задължения на държавата за чистотата на въздуха, водата, почвата, храните в нашата страна. Отново става дума за първичната профилактика. И тук само държавата може да организира тази първична профилактика. Това са задължения на Министерството на екологията, на Министерството на труда и социалната политика. Това са задължения на целия Министерски съвет. Тези задължения обаче са неизпълнени.

Що се отнася до вторичната профилактика - ние докладваме пред Европа, че имаме скрининг по някои локализации на рака, поради факта, че е явно, че трябва да се вземат мерки в тази насока, защото смъртността от онкологични заболявания е 17% от общата смъртност в страната. Докладваме, че имаме скрининг по отношение на рака на гърдата,  колон ректум и шийка на матка. Всъщност не е така. Този скрининг не се прави така, както трябва. Сега има пари от Европейския съюз. Тези пари от Министерството на труда и социалната политика трябва да отидат в Министерството на здравеопазването и да се използват по предназначение.  Изключително важно е да се проконтролира това. Тези пари трябва да отидат за скрининг по тези локализации и за нищо друго.

Освен това за 2008 г. в бюджета на страната са запланувани около 40 млн. лв. за профилактични дейности. Тази сума е крайно недостатъчна. С нея не може да се обхване вторичната профилактика. Вторичната профилактика е разделянето на хората, които са със заболяване, от хората, които са условно здрави. Тази дейност трябва да бъде една от основните дейности на Министерството на здравеопазването.

Какво да говорим за третичната профилактика, когато вече разболелите се и излекувани трябва да бъдат диспансеризирани и трябва да се открият усложненията или рецидивите навреме преди те да се проявят отново? Какво да говорим за диспансеризацията, когато през месец имаме недостатъчност в снабдяването с лекарства? Какво да говорим за това, че не може да се намери механизъм снабдяването с лекарства, включително за онкологично болните, да бъде редовно, достатъчно и неукоримо. Тоест и по отношение на диспансеризацията ние нямаме изпълнени задължения от страна на държавата.

Точно поради тази причина искам в декларацията, наред с останалите текстове, да се запише, че държавата като един от носителите на отговорност в процесите на здравеопазване не е изпълнила своите задължения спрямо българските граждани и те имат право да предявяват претенции спрямо нея. Включително и съдебни претенции, както се предявяват претенции спрямо лекарите, както се предявяват претенции спрямо пациентите в Закона за здравето, когато не ходят на профилактични прегледи. Това трябва да се запише на всяка цена, за да може декларацията да има работещ характер, за да може наистина ние да видим къде са слабостите и какво трябва да се направи за по-доброто здраве на българската нация. Благодаря за вниманието!

      PS Предложението не беше прието  с гласувалите против от
управляващото мнозинство !!!

2 Коментара за “Изказването ми в НС по повод Декларацията за ограничаване и контрол”

  1. Венелина Says:

    Похвално е изказването което сте направили както и факта че сте проминили позицията си за онкоболните от преди няклко години. Държвата е като мащеха за тези хора и не се грижи по подобаващ начин особоено що се отнаса до осигуряванеот на медикаменти. За първичната и вторичната профилактика, които споменавате въобще не ми се говори.

  2. Атанас Щерев Says:

    Никога не съм си променял становището, нито за онкологично болните, нито за които и да е болни. Винаги откакто съм лекар съм защитавал тезите, които съм изложил тук. Ако някоя медия по определени причини е вложила в някои мои думи друг смисъл, то това е друга тема.