Има трайни фактори, които доведоха до въоръжен конфликт в Южна Осетия и това са безспорно агресивната и асимилационна политика на Грузия и Русия спрямо осетинския народ. Друг сериозен проблем е ситуацията в Абхазия. Грузия изпитва основателен страх, че ако Осетинците се отделят, това ще предизвика познатият в международните отношения „ефект на доминото” и Абхазия ще тръгне по същия път.

Русия обаче подкрепя сепаратистите в Грузия с очакването, че Южна Осетия ще се обедини със Северна Осетия в рамките на Руската федерация. Така Русия ще разшири територията и влиянието си. Освен тези дългогодишни аспирации Русия има още една причина да атакува Грузия. През Грузия минават множество петролопроводи и газопроводи, още толкова са в проектна фаза. Тяхната цел е да доставят каспийски енергийни суровини за европейските пазари, като избегнат монопола на Руската Федерация в определяне на транзитни такси, квоти и натиск за собственост върху съоръженията, на какъвто станахме свидетели при преговорите за Бургас-Александруполис. Енергийната война с Украйна доказа точно колко важно е да имаш контрол над кранчето. Естествено, че Москва няма да е съгласна да бъде заобикаляна. Всяка криза по обходните трасета води до пренасочване на петрола през руска територия, която е „по-сигурна”. За капак на това врящо гърне трябва да добавим и факта, че Грузия се бори със зъби и нокти да стане член на НАТО и да попадне в сферата на влияние на САЩ. Това би направило почти невъзможна в бъдеще военна акция на Русия срещу Грузия. Може би именно за това Руската страна се възползва от последното „намаление”, за да разположи военни части в Грузия и да осигури правото на „самоопределение” за осетинците. Освен Това Русия винаги е имала специфично отношение към държавите от „близката чужбина” членки на ОНД. За Грузия бе въпрос на цивилизационен избор да напусне общността, което несъмнено даде лош пример на останалите държави. В края на военните действия в Грузия Москва изказа съжаление, че не е получила необходимата морална подкрепа за грузинската кампания от Беларус. Тук проличава, че за РФ става въпрос на престиж да контролира макар с невоенни средства териториите от „близката чужбина”.
 
В условията на такова трайно противопоставяне и силни подривни фактори е въпрос само на една искра, за да се стигне до пълномащабен военен конфликт. Грузия реагира твърде остро на малък инцидент, в страх за териториалната си цялост. Русия привидя, това, което искаше да види - „геноцид” и атакува с пълна военна мощ територията на Грузия. С което си осигури отново военно присъствие на нейна територия.
Южна Осетия ЕС, НАТО, САЩ, Руската федерация и Грузия и Турция имат конкретни интереси в конфликта. За Южна Осетия това бе удобен случай да се покаже като жертва и да търси международна подкрепа за отделянето си от Грузия. За Русия кризата бе ясна демонстрация на сила, за сплашване на останалите държави от региона и за подсилване на позициите и в доставките на енергийни суровини. За Грузия конфликтът бе отчаян опит да съхрани териториалната си цялост и да скъса окончателно историческите си връзки с Москва. За ЕС това бе удобен момент, който пропусна, да установи влияние в региона, да подкрепи Грузия и да си осигури по благоприятни условия и гаранции на енергийните доставки. За НАТО това бе голям пропуск. Забавената покана за Грузия ще струва скъпо на Саакашвили. Много експерти са на мнение, че тази прибързана и неуспешна военна кампания ще прекрати политическата му кариера. За САЩ това бе доста сериозен провал. От една страна не можаха да предвидят и преустановят конфликта, чрез натиск върху Саакашвили при сериозни съмнения за предварителни уговорки с него. От друга показаха, че все пак изоставят бойци на военното поле, което ще даде лош сигнал на други режими под тяхното влияние. За Турция конфликтът ще има негативно влияние, защото ситуацията в Грузия е на път да създаде опасен прецедент, защото застрашава петролните доставки и защото създава условия за забавяне на членството на страната в ЕС.

За България случаят не е толкова важен в национален план, колкото в Европейски и НАТО-вски план. България може само да спечели от присъединяването на Грузия към НАТО, а един ден защо не и в ЕС. Чрез асоциирането на Грузия ще се гарантират енергийните доставки за Европейските държави и ще се премахне руския монопол. Присъствието на НАТО в кавказкия регион ще разширява зоната на сигурност и ще създаде условия за укротяване на региона и за по-лесното приемане на Турция в ЕС. Дори няма смисъл да споменаваме засилване на търговските взаимоотношения като плюс. За България  обаче е важно да заяви, независимо от позициите на НАТО и ЕС, че запазването на териториалната цялост на Грузия като суверенна държава е цивилизационния подход към този проблем.

Трудно е да се прогнозира хода на конфликта, защо той продължава макар с невоенни средства. Военната кампания не реши нито един от изброените по-горе трайни причини за конфликта и той ще тлее до ново обостряне. Има обаче ходове, които могат да обърнат тази тенденция.

На първо място Европа да покаже в пълна степен на какво е способна по осигуряване на мира и възстановяването на засегнатите райони в Грузия. НАТО да направи необходимото за ясна перспектива на членство на Грузия. Само така Саакашвили ще успее да съхрани отчасти политическия си имидж и да даде нов тласък на своето управление. Да се даде ясен знак на Грузия, че има живот и извън прегръдката на Москва.И нека коментирайки всичко това да помним написаното наскоро във Фигаро за съвременната руска политика:” Владимир Путин не е шахматист, като всички предишни руски лидери. Той е джудист. А джудистът не трябва да бъде по-силен, за да победи, той трябва да умее да използва силата на противника си, за да го повали на земята…”.

P.S. Благодаря на г-н Г.Димов  за коментариите към този материал.

8 Коментара за “Конфликтът в Грузия”

  1. Балтазар Иванович Says:

    Атанасе,Атанасе,темата се изтърка вече,а ти сега се сети,че има война в Грузия.
    Ако и депутатската си работа вършиш,така скоростно,то е ясно защо нещата не вървят.ЕВАЛА.

  2. Атанас Щерев Says:

    г-н Балтазар Иванович,
    Аз не съм репортер , за да Ви поднасям пресни новини , а и темата въобще не се е изтъркала , а тепърва започва да се “търка”. А това , че сме на различни мнения с Вас е друга тема…

  3. Балтазар Иванович Says:

    Прав сте,реагирах импулсивно.

  4. Svetlin Says:

    Ne mi se struva normalno da se kaje, che temata za Gruzia se e iztarkala pri polojenie, che rusnacite oshte se oflyankvat i ne se izteglyat, vanshnite ministri ot NATO se sabirat da umuvat kakvo da pravyat i vseki den po novinite predavat kakvo se sluchva tam. Moje na rusofilite da im se iska temata da se e iztarkala i veche nikoy da ne govori za sluchvashtoto se v Gruzia, ama svobodnia svyat iska informacia.

  5. ACE Says:

    Сега ше ви кажа кво става. Тази война ще доведе до избора на Макейн. Всички други коментари са излишни.

  6. Патриот Says:

    Не им гледайте лицата на Лавров или на руския представител в НАТО - добре обучени кагебешници. Нищо повече, мисля че всеки здравомислещ човек на тази земя му е ясно, че руснаците не страдат от конфликта в Южна Осетия, просто защитават по странен начин своите интереси там. ПОГЛЕДАЙТЕ МАЛКО телевизия ВЕСТИ да видите как се манипулира общественото мнение професионално стил КГБ. Какво защитава цялата 58 армия на 30 км от Тбилиси. Цяла армия миротворци? Глупости? Имперските интереси на Русия в 21 век нямат почва. А американските външни министри и министри на отбраната не могат да се държат приятелски, когато е минирана цялата Грузинска територия и са вкарани ракети СС 21 насочени към Тбилиси. Все пак България е част от междунадните организации и трябва да бъдеме достатъчно грамотни като опитваме да даваме мнение с това, което се случва в света и още повече в една християнска държава, каквато е Грузия. Нека само за момент да си представим че част от Северна България има сепаратистки настроения подклаждани от външини наши съседи. Как би реагирал всеки от нас???? И представете си ако това продължава вече 19 години??? дали ще сме съгласни да дадеме част от наша територия за да не гледаме на политиците на съседите си “нормалните” физиономии. Сигурно е че не! Бихме пазили всяка шепа от своята територия. Или може би НЕ? Факт е обаче, че Грузия, застана като един за всяка педя от своята територия, и опозиция, и народ и армия и полиция и етнически групи - като един, застанаха зад националните си интереси. Да си помислим кога в нашата история сме отстоявали нашите национални интереси без вътрешни конфликти, Аз поне не си спомням за такова време. Истината винаги има две лица, а по време на война тя е една - тази на победителя. Само че в случая Грузия Русия не е ясно още кой е победителя!

  7. Клошар Says:

    Аце мисля, че си прав. А Сакашвилито ще е добре с новата администрация. Току виж и място в Нато да получи

  8. Нели Says:

    Европа няма потенциал да се меси във военни конфликти. Всъщност в никакви конфликти. Косово, Босна, Ирак, Афганистан списъкът е доста дълъг само за последните 15 г. може би решението е действително в трансформация на НАТО за защита на ЕС и източните гранични територии на Съюза.