Президентската кампания в САЩ продължава своя интересен ход. Вчера вечерта Джон Маккейн официално прие кандидат-президентската номинация на Републиканската партия. Той направи това с 48 минутна реч пред конгреса на републиканците, провеждащ се в Сейнт Пол, щата Минесота.

yn8u0357.JPG

Kоментиращите анализатори изразиха мнението, че изказването му не е било толкова живо и вълнуващо като това на неговия партньор в кандидат-президентската двойка Сара Пейлин ден по-рано.

Като цяло обаче стилът на Маккейн е по-сдържан, леко скован и лишен от по-силни емоции, разбира се, без това да го прави слаб оратор. Очевидно неговата сила е повече в съдържанието на речта, отколкото в представянето й. По отношение на изявите пред многобройна публика Барак Обама несъмнено е по-ярък, освободен и харизматичен оратор. Извън ораторските качества, по-важното, което ми направи впечатление, бяха основните тези в речта на Джон Маккейн.
 
На първо място трябва да се отбележи, че цялостният тон на изказването  залагаше на умерена дистанцираност от досегашното републиканско управление. Президентът Джордж Буш младши беше споменат само веднъж с кратък коментар за тежките дни, последващи атаките от 11, през които той е бил начело на Америка, както и усилията, които е положил да бъдат предотвратени нови такива. Умерена бележка, която вероятно е целяла да не привлича вниманието на многобройните американци, неодобряващи политиката на сегашния държавен глава на САЩ. Няма съмнение, че екипът на Маккей осъзнава, че една от основни слабости на кампанията му е обвинението за идейната му близост с Буш и вероятността от продължаване на основните параметри от водената досега политика. Маккейн не заложи на очакваната от мнозина явно отграничаване от политиката на сегашния президент и неговата администрация, но косвено отправи достатъчно ясна критика, намеквайки за незавидното положение, в което се намира американската икономика. Доказателство за тази критичност беше, че той на няколко пъти спомена, че е време страната да тръгне напред. Показателна теза при положение, че е изречена от републиканския кандидат-президент, след 8 годишно управление на администрация, водена също от републиканец. Очевидно е, че Маккейн и екипът му нямат намерение да предадат в ръцете на Обама монополът върху темата за промяната. obama-change.jpg

Като опозиционен кандидат в своята кампания Барак Обама по презумпция залага на необходимостта от сериозна промяна на цялостната политика и приоритетите на управлението. На свой ред обаче Маккейн влиза вече официално в борбата, използвайки промяната в нейния консервативен смисъл - като възстановяване на доброто управление, такова, каквото трябва да бъде на базата на основните ценности на Републиканската партия. Както той изтъкна в речта си: “Аз се боря да възвърна гордостта и принципите на нашата партия. Ние бяхме избрани да променим Вашингтон, а оставихме Вашингтон да ни промени.” Заключението е, че е “необходимо да променим начина, по който нашето правителство прави почти всичко.”

Следвайки тази логика за промяната Макейн обърна сериозно внимание на темата за безплодността на партийното противопоставяне и необходимостта от междупартийно сътрудничество по реализиране на приоритетите на Америка и нейните граждани. Този ход е явно “намигване” към онези политически активни групи от привържениците на демократите, които не могат да приемат кандидатурата на Обама, но които все още се колебаят дали биха подкрепили републиканеца. Неслучайно Маккейн наблегна на две неща. Първо, че работи добре с представителите и на двете партии по важни въпроси и опитът му доказва това, за разлика от кратката политическа биография на неговия опонент. На второ място, че винаги е бил “бунтар” в средите на републиканците, който често се е противопоставял на линията и решенията, заложени от партията му. Маккейн може да си позволи изкарването на преден план на този факт, съзнавайки, че неговата кандидатура вече се приема безрезервно от почти всички убедени привърженици на републиканците. По време на предварителните избори екипът му си свърши работата в убеждаването на тези симпатизанти, че именно сенаторът от Аризона е “техния човек” и правилния кандидат за партията. От тук нататък кампанията му по-спокойно може да се насочи към привличане на гласове извън твърдия републикански електорат. Това “спокойствие” може да се окаже ключово в надпреварата, защото ще позволи на Маккейн приглушаването на определени традиционно консервативни кампанийни тези, извеждане на по-преден план на по-либерална (в класическия смисъл на думата) реторика и заявката за водене на по-балансирана центристка политика. Заявка, която ще увеличава привържениците му сред американската средна класа. В предишната ми публикация по темата вече споменах, че последните социологически проучвания сочат как Обама губи подкрепа сред консервативните демократи, които преобладаващо са представители именно на горните слоеве на тази средна класа. В крайна сметка е ясно, че Републиканската партия страда от липса на популярност след 8-годишно управление и значително изостава по подкрепа след Демократическата. Може да се очаква, че от тук нататък Маккейн все по-сериозно ще залага на линията на партийно разграничение, съзнавайки, че убедените републиканци така или иначе го подкрепят, но той има нужда да привлече значителна част от колебаещите се гласоподаватели, от независимите и от демократите, неприемащи кандидатурата на Обама.

За да може да реализира по ефикасен начин тази цел и да не отблъсне тези избиратели, сенатор Маккейн може би от тук нататък ще предприеме поведение, въздържащо се от яростна атака срещу неговият опонент. Подобен курс сякаш беше загатнат във вчерашното му изказване. В него той критикува Обама по ограничен брой въпроси и по твърде умерен и уважителен начин, независимо че многохилядния конгрес избухваше в овации след всяка критика срещу кандидата на демократите, показвайки, че одобрява по-острия тон. Само ден по-рано Сара Пейлин предизвика истински фурор със своята реч, изпъстрена с атаки срещу Обама.

john_mccain_and_palin.jpg

 Вероятно нейният избор за кандидат-вицепрезидент не е толкова спонтанен, колкото беше представен. Тя внася липсващата до момента свежест на кампанията на Маккейн с нейния експресивен и емоционален политически стил. Няма нужда да споменавам, че нейното номиниране ще бъде използвано и като опит за привличане на онези групи от привърженици на Хилари Клинтън, които се надяваха да видят жена, избрана на най-висшия властови пост в Америка. Изборът на нападателната Пейлин не е случаен и поради още една причина. Вероятно тя ще бъде използвана да нанася по-тежките удари и да отправя по острите атаки срещу Барак Обама. Този стратегически ход ще цели да не се прехвърлят негативите от подобно агресивно поведение директно срещу Джон Маккейн. Неслучайно нейният прякор в ученическите й години е бил Сара Баракудата - не като обида, а заради нападателния й дух. Очевидно републиканският кандидат-президентски екип ни най-малко не се притесняват от този неин имидж, а дори смята да го засили от тук нататък. В тази връзка информационните агенции отбелязаха един интересен факт. След края на речта на Маккейн една от песните, с които бе отбелязан края на конгресната вечер и за която се смята, че ще бъде една от официалните мелодии на кампанията на републиканците, е била песента “Баракуда” на групата Харт. По-интересно е обаче как от тук насетне ще се развиват отношенията във кандидат-президентската двойка на републиканците и каква роля ще поеме в него Сара Пейлин.

След като вече може да се каже, че президентската надпревара в САЩ е официално стартирала, не по-малко интересно е и в каква степен ще има промяна в досегашните позиции на двамата опоненти по основни теми. В тази таблица са представени тезите на Барак Обама и Джон Маккейн по редица въпроси, изразявани в рамките на досегашния ход на кампанията. Чрез сравнение с нея може да се проследи дали от тук нататък се наблюдава и в какво се изразява  изменението на позициите на кандидатите  от първоначалните им такива.

gp_ppl_obama_mccain_flag-capitol.jpg

7 Коментара за “Същинската кампания в САЩ стартира”

  1. Dimitre Kolev Says:

    Mejdu drugoto, d-r Shterev, Sarah Palin naistina shte se okaje golyam koz vav prezidentskata dvoyka. Chetoh prouchvania che za razlika ot Biden, koyto pochti ne promeni polojenieto na Obama vklychvaneto na Palin se priema imenno kato dosega lipsvashta chast v kandidaturata na republikancite. Interesno e sashto, che neynoto izkazvane e privlyaklo pochti shodna go golemina tv publica kakto tova na Obama. Analizatorite kazvat, chetya pritejava mnogo ot publichnite kachestva, na koito se krepi i harizmata na Obama. Sega ostava da vidim kakav asset shte donese na Mccain. Dopadna mi predpolojenieto vi, che moje da ya izpolzvat kato agresivnoto orajie koeto da poeme tejesta na po-ostrite ataki sreshtu Obama. Sigurno taka i shte se sluchi. Az lichno sam malko iznenadan, che Obama prodaljava da vodi spored proucvania no shte vidim dali tova shte prodalji dalgo.

  2. Републиканец Says:

    Само това бременно девойче как не успяха да го предвидят, момчето стиска палци да стане сега тъща му вице, че иначе ще мине венчилото без полза май. Но все пак е по-добре пейлин, отколкото Джоди Рел например

  3. Мариела Says:

    Много полезна таблица. Свърши ми идеална работа за курсовата работа която пиша. Въобще доста хубави анализи имате на сайта за американските избори. Аз дълго време се рових из интернет докато открия нещо на български и има много малко неща ка то цяло

  4. M. Chergeva Says:

    Naistina ima mnogo shodni cherti v stila i povedenie na Palin i Clinton. Nay-veche v borbenia i atakuvashtia stil. Vsichki si spomnyame ostro kritichnia ton na Clinton sreshtu Obama osobeno v poslednia mesec ot kampaniata. Sega tazi rolya moje da ya poeme mladata Palin. Tova moje da dovede do prehvarlyane na nay-tvardite podrajnici na Hillary, feministi a i ne samo, kam republikanskata dvoyka. Vseki slucha sas Palin do sebe si Mccain izglejda po-simpatichen

  5. Про-реп Says:

    Добър анализ, но си личи че не го харесвате много Обамата. Прегледах и стартите ви коментари по американските избори и мнението ми се потвърди. Това е интересно защото у нас малко хора коментират с някакво разбиране темата и още по-малко смислено не симпатизират на Обама. По някаква странна причина повече европейци и почти всички българи, които имат някакво мнение по въпроса са за Обама. Интересно защо демократическите кандиадти като цяло се харесват повече от републиканците в |Европа. Това обаче няма голямо значение защото през ноември президента ще избират американците, а не европейците.

  6. Явор Says:

    Нещата отиват към нова победа на РП. А иначе не че европейците не харесват републиканските кандидати, а просто демократите външна водят политика, която е по-полезна и приемлива за Европа. Буш и администрацията му на няколко пъти през мандата показаха, че не зачитат мнението на евро-партньорите си от НАТО и от ООН. Докато си изгради някаква концепция за обща външна и военна политика Европа има нужда повече от демократически тип военна политика, която традиционно залага на либералния подход в международните отношения. На този етап каквото и да си говорим за Стария континент важи старата приказка че Европа е икономически гигант, външнополитическо джудже и военен червей

  7. Russo Says:

    auZdRn Hello
    I am Russo