Развитието на глобалната финансова криза, възникналия дебат по приемането на правителствения план в САЩ и активизирането на европейските правителства, ме накара да се замисля по темата за либерализма и границите на държавната намеса. С оглед на тежката заплаха пред стабилността не само на американска, но и на световната икономика, вероятно мнозина са се запитали какво би било най-удачното поведение на управляващите там. Мненията са многобройни и съзнателно или не те най-вероятно следват различните философско-политически и икономически традиции. Именно от подобна позиция изхождам и аз, смятайки, че по отношение на намесата на държавата в ситуация на наблюдаваната вътрешна криза най-доброто поведение би било намирането на “златната среда”. Ще илюстрирам какво имам предвид, припомняйки една известна древногръцка легенда. Преди хиляди години Дедал, давайки на сина си Икар изобретените от него крила, го посъветвал да лети еднакво далеч от морските вълни и от слънчевите лъчи. Знаем, че синът не се вслушал в съвета на баща си и е избрал да бъде по-близо до една от двете крайности. Известно е, че краят е бил фатален, както по-късно често се случва и в световната история. Това е един от първите опити философски да се конструира тезата за “златната среда”, която заема централно място в ученията на класиците от древногръцката философска традиция и се използва в последствие от редица западни и източни мислители. Според Аристотеловата доктрина например всяка добродетел е средно положение между две крайности, които са порок. Макар това да се отнася за етиката и морала, този принцип е адекватен също за държавното управление и политическото поведение като цяло.

Ако изходим от тезата за “златната среда” по отношение на държавната намеса в обществения и икономическия живот можем да приемем, че етатизма в различните му разновидности е едната крайност. Тук няма значение дали говорим за държавната машина при крайните консерватори, защитаващи държавния капитализъм, за комунистическата държава, налагаща тотален контрол и командно планиране или за абсолютистката монархията, основаваща се на едноличната власт. Във всеки от посочените случаи става въпрос за силната държава с наднормени правомощия, която определя и регулира живота на хората и общностите. На противоположната страна стои радикалната форма на либералните принципи, изведени до крайността на дясното либертарианство или дори левия анархизъм. Това е проявление на волунтаризма, най-често в един еклектичен букет от утопични идеи за свободата на човека и обществото, много често обвити в красива реторика, но неприложими на практика или приложими, но с неочаквано лоши последствия. Вижданията за максимална свобода на индивида от външна принуда и построенията на радикалния либерализъм може би звучат смислено в амбициозните теории на “кабинетните мечтатели”. Реалността обаче поставя на изпитание адекватността на тези теоретични модели за справяне със съществуващите обществени злини и кризи.

Връщайки се на финансовата криза чрез оздравителния план на Буш правителството в САЩ възнамерява да поеме огромна отговорност с вливането над 700 млрд. долара в икономиката в защита на дребни инвеститори и големи финансови институции, които биха фалирали без тази намеса. По всичко личи, че европейските правителства също биха се насочили при нужда към подобни мерки, като в момента се обмислят какви може да са стъпките за превенция срещу възможна рецесия. Като цяло предлаганата интервенция и в САЩ, и в Европа, не се приема еднозначно и мнозина я критикуват. Съгласен съм, че този подход противоречи на класическите либерални принципи и дори може да се определи като антилиберален, но поне на мен ми изглежда като единствената възможност на този момент. Както се казва - извънредните ситуации изискват извънредни мерки. Въздържането от интервенция на държавата при сегашната криза – следване на разбиранията на крайния либерализъм или по-скоро либертарианство, според мен, минава през страданията на много американци и оставяне на икономиката на страната на автопилот. Въпросът в случая не е на кого можем да имаме по-голямо доверие за преодоляване на кризата - на безчувствения пазар, който се движи по своите често непредвидими правила, безпристрастно към възможните последици, или на държавата, която никога няма да разполага с пълната информация, за да може да планира напълно ефектите от своите действия и намеси. Важното тук е да се намери решение, което да ограничи негативните следствия от кризата и да предложи възможен изход от нея. Това може да стане не чрез фанатично придържане към неизменни идеологически разбирания или модели на политическо поведение, а чрез проява на гъвкавост и намиране на полезно равновесие между положителните черти на алтернативните подходи. Мнозина биха казали, че една правителствена интервенция може да навлече повече вреди, отколкото, ако оставим ситуацията да се стабилизира от само себе си вследствие на естественото действие на “невидимата ръка” на пазара. Не по-малко хора пък твърдят, че оставянето на съдбата на милиони души на стихийните пазарни процеси в ситуация на тежка финансова криза е равносилно на престъпление. Отговорът за мен се намира в “златната среда” – необходима е временно засилена държавна намеса, ограничена до рамките на защита на гражданите и икономиката от изпадане в още по-неблагоприятно положение. Това центристко поведение, според мен е най-доброто в случая и то е съобразено със съществуващите реалностите, а не просто с дадени идеологически разбирания.

Трябва да сме наясно, че след края на Студената война днес светът отново е на кръстопът по отношение на бъдещото си развитие. До този момент капитализма или по-скоро либералната демокрация, базирана на пазарната икономика, е успявала да оцелее и да надвие своите врагове чрез постоянното търсене и стремеж за усъвършенстване. Този стремеж се основава именно на доктрината за “златната среда” – реформа чрез смекчаване на крайностите, преодоляване на слабостите и придвижване към по-добри условия. От тази гледна точка комунистическата система може би не издържа на надпреварата именно поради придържането към крайността си и липсата на гъвкавост за промяна. Тези разсъждения обаче са обект на друга тема за размишления.

4 Коментара за “Либерализъм и държавна интервенция - в търсене на златната среда”

  1. IB Says:

    Pozdravlenie za zadalbochenata statia. Mnogo mi haresa analiza vi za zlatnata sreda pri otgovor na vaprosa darjavna intervencia ili vsichko v racete na pazara. V krayna smetka imenno na zlatnata sreda bi tryabvalo da razchita pragmatichnoto povedenie v krizisnata situacia i poradi tazi prichina may liberalite s centristko{dyasnocentristko} povedenie deystvat nay-razumno.

  2. Г.Пантеров Says:

    Г-н Щерев попаднах на тази статия и се радвам, че все пак има български политици които разсъждават по темата с повече мисъл, а не просто с повърхностен популизъм. Съгласен съм с някои от нещата в статията ви, но смятам че в случая кризата трябва да се използва като лечебен механизъм за поправяне на грешките на системата. В противен случай ставаме свидетели на една непазарна политика, която цели раздаването на златни парашути или опъване на златна мрежа под хора и институции които от алчност са забравили да бъдат предпазливи. Например на какво сме свидетели в САЩ. Спасителният план не само, че няма нищо общо с либерализма, ами по-лошо няма общо и с принципите на свободния пазар. Той може най-лесно да се опише като отпускане на социални помощи за Wall Street. Вместо пазарът да накаже безразсъдните шефове на банки и некомпетентни бизнесмени с фалити, правителството ги спаси, като в ръководството някои от фалиралите банки дори не трябваше да върне големите си бонуси за 2006 и 2007 г. Това, което причини кризата, е именно това, което американските регулатори предписват сега като лекарство за нея - още държавни гаранции и още евтини пари. Съгласен съм с вас, че трябва да се мисли как да се облекчи положението на гражданите, но не вярвам че това може да стане с интервенция. Защото това ще е кратко облекчение, а негативните последици ще се проявят след време когато кризата от тази намеса може да е дори и по-тежка. Лошото е, че когато държавата навлиза в стопанството това което е уж временно се превръща в постоянно.

  3. Симидчиев Says:

    Интересно и аз от известно време се замислям как в последния половин век се забелязва изместване и на двата полюса към центъра. Може би и затова въпреки че либералните идеи се споделят и са основа и за модерните леви и за модерните десни самите либерални партии нямат голяма подкрепа почти никъде.

  4. Economist Says:

    Sledvaneto na zlatnata sreda e hubavo neshto, no ponyakoga e trudno da se otkrie kade e tazi zlatna sreda osobeno ot tromavoto pravitelstvo. Zashtoto segashnata namesa na darjavata v ikonomikata koyato nablyudavame v celia zapaden svyat nachelo v USA veche pochva da izpada v ednata kraynost na intervencionizam. Kakto obache behse kazal nyakoy madrec ot minaloto may dori beshe Franklin - tozi koyto jertva svobodata za sigurnost nay-nakraya gubi i dvete. Vyarno che sega e nujna izvestna namesa za da se garantira sigurnos che sistemata niama da ruhne i da premaje vsichki drebni i edri investitori, no ako se pozvoli darjavata da se navre tolkova navatre v stopanstvoto moje nikoga da ne uspeem da ya izkarame ot tam.