Приветствам идеята за намаляване на размерът на държавната администрация през следващата година. Според проектобюджета с 12% трябва да бъде съкратен публичния сектор през 2008 г. Тази мярка би освободила близо 80 хиляди души, което според анализаторите от в. Капитал би имало два положителни ефекта. От една страна според тях, така ще могат да се повишат заплатите на останалите без увеличаване на разходите, а допълнително ще се подобри ефективността на институциите. От друга, освободените служители ще се насочат към производствения сектор, където в момента се наблюдява недостиг на работна ръка за различни позиции. (http://capital.bg/show.php?storyid=396513&sp=0#storystart) Разбира се, не вярвам чиновниците, които ще бъдат освободени да са на същото мнение в кратък план, но със сигурност смятам, че ще има дългосрочен положителен ефект не само за държавата като цяло, но и за тях конкретно.

 Дебатът около съкращаването на държавната администрация през 2008 г. ме провокира да изложа някои свои виждания за ролята на държавата в икономическата, обществената и социалната сфера.

Желанието на определени политически среди у нас за по-голям държавен контрол в редица пазарни сфери, неминуемо води до нуждата от разширяване на бюрократичния апарат. В резултат можем да станем свидетели на омагьосания кръг на експанзиращата държава. При него стремежът за повече държавен контрол води до нуждата от повече администрация - по-голямата администрация предизвиква повишени разходи за нейното поддържане - те на свой ред изискват нужда от по-високи данъци- по-високите данъци водят до засилената преразпределителна роля на държавата и в резултат допълнително повишено желание за повече държавен контрол.

Мнението ми е, че раздуването на административния апарат най-често предизвиква неефективно разходване на публичните средства и води до повишаване на нивата на злоупотреба и корупция. То трябва да се избягва винаги, когато е възможно.

Подобно е мнението ми и за държавната интервенция в пазарното стопанство. Чрез прекомерната намеса на държавата и наднорменото регулиране и подпомагане в определени сектори свободният пазар изкуствено се деформира (за пример могат да бъдат дадени фонд “Тютюн”, някои бивши индустриални гиганти и т.н.). Това оказва пряко влияние върху „джоба” на всеки български гражданин. Плащайки своите данъци, ние всички финансираме нещо, което се субсидира преференциално от държавата без оглед на неговата пазарна адекватност. Държавата не бива да монополизира нито една от представяните от нея услуги, а още по-малко цели обществени и икономически сектори. Всички контролирани от държавата монополи рано или късно се превръщат в монополи, закриляни от държавата, и се запазват дори когато съществуването им вече е неоправдано.

Държавният контрол трябва преди всичко да се използва, за да се гарантира спазването на общоприетите формални правила (законите) от всички и в далеч по-малка степен за изкуствена намеса и подкрепа в пазарното стопанство. Законодателят може само да определя мрежата от допустими пътища за постигане на различните цели в обществото. Какви ще са тези цели и кой точно маршрут в тази “пътна карта” ще бъде предпочетен са оставени на индивидуалния избор. Управленските ни усилия трябва да са насочени не към изкуствено гарантиране на определена социално-икономическа уравниловка или преразпределение, а към постигането на по-добра законодателна рамка, гарантираща функционирането на механизмите на свободния пазар и конкуренцията и спазването на правилата от всички. Равенството пред закона е единственото напълно задължително равенство. То e conditio sine qua non* на пазарната икономика.

Вярвам, че развитата пазарна икономика се крепи не на държавната намеса, а на предприемчивостта, личната отговорност, амбицията и стремежът към постигане на индивидуалните интереси и реализирането на собствените концепции за добър живот.

Левицата у нас, а и по целия свят смята, че не можем да оставим съдбата си в ръцете на нещо толкова неконтролируемо, непредвидимо и морално незаинтересовано като свободния пазар. И все пак историческият опит ни казва, че имаме далеч по-малко основание да го правим по отношение на нещо толкова тромаво и безчувствено като държавата. Съвременното съчетание между пазарната икономика и социално отговорната държава дава отговор за европейския път на развитие на България.

 Либералното ми мислене ме кара да търся баланса и „златната среда” - винаги трябва да сме нащрек нито прекомерната държавна намеса да наруши свободата на пазарната икономика, нито неконтролируемия свободен пазар да заплаши в недопустима степен условията за нормално и достойно съществуване на отделните членове на нашето обществото.

* Условие, без което не може; задължително условие.

15 Коментара за “Намаляване на администрацията през 2008 г. (или за ролята на държавата по принцип)”

  1. Калин Петров Says:

    Тезата за ограничената държава, изпълняваща ролята основно на “нощен страж”, разчита на един наистина коректно и идеално функциониращ пазар - и все пак съвремието ни дава много примери на т.нар. провали на пазара (market failure). Очевидно истината е някъде по средата.

  2. thinker Says:

    Kalin Petrov e prav za primerite s t.nar. market failures, no v sluchaja s BG, mislja, che imame ochevadni primeri za state failures. Osnovniat problem v sluchaja e protakaneto na jizneno vajni reformi veche nad 15 god. v sferata na durjavnata administracia, kojato ne jelae da “sdade pozicii” i da se lishi ot pravoto da intervenira v svoja polza! Ima prevuzhodni izsledvanija na prof. Hellman ot Harvard po povod javlenieto “state capture”, koeto e silno vidimo v strani kato BG, kudeto ima zahvat na administraciata ot opredeleni biznes krugove.

  3. АВТОР Says:

    Специално за администрацията съм съгласен с доцента, въпреки, че има в много държави провали на пазара. Българската администрация се използва от край време за награда към най-лоялните партийци. Виж за пример онази голата мадама от външно. Определено не е случаен баща й и определено жената не е за тая работа. Примери като този бол. Назначават най-тъпите, упорити и лоялни и манипулируеми селяни-партийци в държавната и местната администрация и после Малкия Мук раздава милиони левове, за да научи тия цървули на английски, френски, и компютър. В същия момент хора с по два езика и перфектни компютърни умения си търсят работа в чужбина, защото администрацията е препълнена с идиоти. Да не дава господ да си имаш работа с държавната администрация просто се кръсти…

  4. Калин Петров Says:

    Специално за България съм съгласен за “провали на държавата” (state failures). А за пазарни провали у нас все още е неадекватно да се говори дотолкова, доколкото все още нямаме пазарна икономика с традиции, а държавата продължава да изкривява свободното пазарно пространство. А по отношение на идеята на в. Капитал за положителния ефект от освободените чиновници, които ще се насочат към производствените сфери, по-скоро споделям мнението на д-р Щерев, че тези хора ще нададат вой до небето - и то най-вече заради това, че напълно съзнават колко безполезни компетенции (ако съвършенството в реденето на уиндоуския пасианс може да се нарече компетенция) могат да предложат, а и освен това в частния сектор за разлика от държавната администрация трябва да се работи:)

  5. Мизес Says:

    Хубаво заложи правителството тези 12%, но само преди няколко дни Ники Василев каза, че ако трябвало да се каже честно, не вярвал това число да бъде достигнато. 12% намаление на бюджетния сектор за една година е едно хубаво пожелание. Само ще кажа, че никой в държавата не знае колко е голяма държавната администрация - според Василев е 90 хил., според Кирил Ананиев е 120 хил., а според Капитал - 140 хил. :)

  6. Mia Says:

    E togava mi e interesno kak shtom Kapital smyatat, che administraciata e 140 000 dushi pri sakrashtenie ot 12% shteli da badat osvodeni 80 hilyadi - ako chovek si poigrae s tezi cifri i kalkuratora, to izliza, che spored tyah administraciata e kym 680 000. Neshto ne razbiram, da ne bi tova da sa vsichki zaeti v publichnia sektor.

  7. Akasha Says:

    Поздравление за движението на блог-а, г-н Щерев. а колко общо блогове на действащи народни представители има в момента, някой може ли да даде линкове

  8. Valentin Says:

    Финала на статията ми допада изключително много. Както са казвали древните римляни “in medio virtus”. Но все пак тази “хем така, хем иначе” позиция на либералите не ги ли прави един вид конюктурни играчи, нагаждащи се спрамо ситуацията, нямат нито социалната чувствителност на левите, нито твърдостта на десните - някак си е невъзможно да си чист либерал в съвременните времена - или си социал-либерал или либерален консерватор (консервативен либерал). Сякаш по средата не остава нищо.

  9. S. Koeva Says:

    Д-р Щерев, поздравления за изложените тези в тази статия. Допълнителна аргументацията по тях може да бъде почерпана и от трудовете на нобеловия лаурет Ф.А. Хаейк - за жалост напоследък обявен за “динозавър” на неокласическия либерализъм. За още по-голяма жалост популистките съображения често принуждават обявяващи се за дяснолиберални правителства да отстъпват пред либералните приници и да водят политика на популярно-ориентирани мерки, които всячески се опитват да не “разгневят” електората и да не поставят под опасност резултатите на следващи избори. Д-р Щерев, чудя се наистина ли смятате, че в България е възможно воденето на една принципна и целенасочена дясна политика и как виждате една дясна политическа сила да спечели доверието на избирателите след като те в няколко поредни вота показват, че не разчитат на рационални предложения, а основно на популистки обещания?

  10. Jores Says:

    Chetoh, chetoh i statii i komentari i nakraya ne se sdarjah. Kakvi sa teya desni idei deto samo na teoria sa svestni (i zatova imam golemi samnenia ama neyse) - tova e razlikata mejdu levite idei i desnite - levite se stremyat da podobryat realno jivota na horata, a desnite samo filosofstvat i izhojdat ot nyakakvi teoritichni postanovki. dyasnoto tova, dyasnoto onova , kade go tova dyasno v Bulgaria, sigurno e ostanalo na 5% (soven ako ne broim GERB za novoto dyasno, ha ha). Vidyahme kakvo napravi pravitelstvoto na Ivan Kostov, vidyahme i NDSV kakvo napraviha, makar te samite da ne znayat desni li sa shto li sa. Ne moje da se iska oteglyane na darjavata pri polojenie, che v BG t.nar. pazar (biznesmenite) sa vse oshte s naglasi tip “div kapitalizam” - bez pravila, moshenichestvo, korupcia i beznakazanost.

  11. S.Kyurkchiev Says:

    Доц. Щерев, чудесните идеи против монополите, у нас могат да бъдат илюстрирани и с конкретни примери на т.нар. „естествени монополи” – електропроизводство и електроразпределение, топлофикация и т.н. Преминаването на тези сектори в ръцете на частни дружества с нищо не допренесе за повишаване на качеството на услугите. Какъв е Вашия коментар по въпроса, дали не е необходимо все пак някои сектори да бъдат под контрола на държавата?

  12. Либерал Says:

    Може да прозвучи прекалено либертариански, но и аз като д-р Щерев смятам, че държавата не бива да създава и покровителствува никакви монополи, защото това рано или късно води до неефективно управление и корупция в широкия смисъл на думата. А що се отнася до мнението на предходния участник S. Kyurkchiev, досега демонстрираните неуспехи на частните дружества в електропроизводството, електроразпределението, топлофикацията и т.н. по-скоро се дължат на “грешки на първите стъпки”, които най-вероятно ще бъдат отстранени в бъдеще под натиска на клиентското недоволство и конкуренцията. Но има и още нещо, случайно ли е, че започна да се дава гласност на “гафовете” в тези сектори едва след като те попаднаха в новите частни собственици. Преди това все едно липсваха подобни ситуации, а? И как може да се прецени в момента, че предлаганите услуги не са повишили своето качество. Със сигурност преди нивото на обслужване беше изключително ниско с липса на всякаква обратна връзка, отвореност и диалогичност на държавните монополни компании към техните клиенти, което постепенно се променя понастоящем.

  13. Любомир Попов Says:

    Само искам да направя една вметка, защото някои факти се тълчуват доста погрешно, поради това, че не сте запознати с процеса по изготвянето на бюджета.
    1. Предвидено е увеличение от 1 юли с 10 % ( равно на 5 % целогодишно )
    2. Направено е намаление фонда за заплати с 5 % целогодишно (тоест парите за това увеличение ги няма реално, но не е отменено), т.е. запазва се реално нивото към 31.12.2007
    3. Нивото от 2007 е намалено с 3%
    4. Съгласно деистващата нормативна уредба не може да се намаляват вече достигнати заплати.

    От 2,3 и 4 следва, че за да се изпълни 1 трябва да се направят от 1 януари 8 % съкращения, без това да се отрази на увеличението на заплатите на останалия персонал. Колкото по-късно стане това съкращение, толкова по-голям е размерът му. По обективни причини структурните промени няма да започнат преди каря на март месец. Именно поради това необходимото съкращение ще е 12 %. Това съкращение НЯМА да доведе до по-високи заплати в администрацията. Който твърди обратното или е некомпетентен или откровен лъжец. Комбинацията от двете също не е изключена.

  14. обективен Says:

    Дори и да намалят администрацията, ако начина й на работа не се реформира резултат пак няма. А това дето са го писали в Капитал, че така щяла да се освободи работна ръка за производствената сфера е голяма измислица, ми те тея хора в мнозинството си са научени просто да не правят нищо по цял ден. Именно затова продължавата да се натискат със заплати от 300-400 лв., които уж не са достатъчни, но като се замислиш за нищоправене са повече от прилични.

  15. Chetyasht Says:

    Citat po temata: “В началото на мандата правителството обяви 10% съкращаване на администрацията. Разбира се нищо не изпълни след това. В новия бюджет се говори за намаляване с 12% на администрацията без нищо конкретно. Очевидно е, че целта на правителството е да създаде представата, че нещо се случва и да не направи нищо. Реформата в бюджетния сектор трябва да се случи по друг начин. Първо трябва да се види дали има структури или цели министерства, които са излишни. Още на пръв поглед възниква въпросът с Министерството на Емел Етем със звучното име - Министерството на държавната политика при бедствия и аварии. Днес четох уж програмния им бюджет и все повече се убеждавам, че няма смисъл от такова министерство. Догодина смятат да изхарчат 215 млн. лева, а през 2009 г. - 406 млн. лева. Когато цели министерства се създават по политически причини е невъзможно да се направи реформа на администрацията. Тоест администрацията е неефективна поради самата формула на създаване на тройната коалиция. Ако отпаднат ненужните структури заплатите на останалите могат значително да се увеличат. Така могат да се привлекат и по-качествени хора.”