Когато се говори за ляво и дясно в България много хора с демократично мислене объркват нормалния подход към управлението на една страна с дясната политика. Десният и левият подход предлагат алтернативни виждания за развитието на политическите, икономическите и обществените процеси и политики, но в рамките на установените демократични правила и процедури. Определението по презумпция, че дясното е демократичното, а лявото тоталитарното и комунистическото, носи полъхa от първите години на прехода и вече не може да бъде продуктивно. Ако искаме да правим адекватно сравнение между леви и десни политики, то би трябвало да ги разглеждаме от гледна точка на демократичния политически процес. Това е нужно просто, защото истинска политика, позволяваща различни подходи за постигането на една и съща цел, нека я наречем доброто управление, е възможно само при демокрацията. При комунистическия режим няма политика, защото по дефиниция политическата дейност се основава на публичност и обществената санкция. Когато те липсват или са само фасадни, вече не можем да говорим за политика, а за диктатура. От тази гледна точка част от политиката на БСП не е вредна, основно заради това, че е лява, а най-вече, защото се ръководи от дълбоко антидемократични подбуди, отдалечаващи страната ни от нейния европейски демократичен  път.

 Да не се злоупотребява с власт и служебно положение за лична изгода, да има свобода на словото, плурализъм на мненията, работеща съдебна система и прозрачност в действията на управляващите са задължителен елемент в демократичната държава. И при ляво, и при дясно демократично управление София трябва да бъде почистена от боклуци например. И при ляво и при дясно демократично управление личната неприкосновеност на гражданите трябва да бъде защитена срещу нерегламентираното посегателство било то от други индивиди, било то от органите на самата държава.

 Къде при това положение трябва да търсим разграничителната линия между ляво и дясно у нас? Истинската политика дори и на най-прагматично и конкретно ниво се базира на принципи и ценности. Разликата произтича от приоритезирането им и подходите за гарантирането и реализирането на тези ценности в различните сфери на държавното управление. Да вземем например няколко основни принципа каквито са свободата, равенството и разпределение на благата.

Големият дебат е дали в човешките отношения да се даде предимство на свободата или на равенството. Десницата в това отношение е категорична, смятайки, че едно общество може да бъде по-свободно или по-равно, но никога и двете едновременно. Дясномислещите хора предпочитат автономността на индивидуалния избор на действие, пред всеобщото благо. Нещо повече, те смятат, че чрез реализирането на своя избор хората спомагат по-много добър начин за благоденствието на възможно най-голям кръг от хора в обществото, отколкото, ако някой “отгоре” планира и насила се грижи за постигането на ефимерното общо благо. В крайна сметка социалното неравенство е неизбежно, защото се дължи на различията във възможностите, трудолюбието и усилията на отделните хора. Чрез своята социална политика държавата трябва да спомага за смекчаването на това неравенство. Но пълното му премахване може да стане чрез използване на държавната принуда и то чрез неестествени механизми, които биха разрушили както свободата, така и мотивацията на хората да бъдат инициативни и дееспособни. От тук и йерархията в обществото е проявление и резултат на човешката свобода, а частната собственост гаранция за нейното съществуване. Всяко друго всеобщо равенство, освен това пред Закона и органите на държавата, би довело до ограничаване на свободата. Държавата трябва да ограничи своята намеса в обществените и икономическите процеси и да поеме своята роля на “нощен страж”. Тя трябва да осигури най-вече наличието на закони и спазването на техните общоприети правила. В рамките на тези правила всички индивиди трябва да имат равен шанс да изявят своите възможности и качества, а от там пазарните механизми, амбицията, трудолюбието и дори шанса ще определят техните обществени позиции и материална осигуреност. С други думи трябва да се гарантира равенство на правата на всички, но не и изкуствено регулирано равенство на резултатите. С този въпрос е свързан принципа за разпределението на благата и държавната регулация като цяло. Дясното разбиране за справедливост не приема коригиране на пазарните резултати или с други думи коригиране на изхода от “играта”, която всеки член на обществото се е съгласил честно да играе с общовалидни за всеки правила и неизвестен изход. За левицата засилената преразпределителна роля на държавата е израз на добрите намерения за гарантиране на общественото равенство. Не е нужно да повтаряме старата истина, че и пътят към ада е постлан с добри намерения. В случая, както твърди Фридрих Хайек, пътят не е към ада, а към робството и тоталитаризма, което не е много по-различно.

Как десните разбирания по изброените по-горе основни ценности се въплъщават в управленските политики? Да вземем например сферата на здравеопазването – равенството там означава осигуряване от държавата на достатъчен публичен ресурс за гарантиране на достъп до здравни грижи на добро базисно качество за всички граждани срещу задължителните и допълнителните здравни вноски, които те правят. Задължителните вноски по равен процент на дохода от всеки предпоставят солидарността в системата . Онзи, който желае и има възможност може да отдели допълнителни средства за по-луксозно лечение. Всяка здравна дейност обаче трябва да бъде заплатена изцяло и държавното управление трябва да осигури разгръщането на финансовите механизми за това заплащане. Дясното разбиране не залага на химери като безплатно здравеопазване на всички. То разчита на адекватното публично финансиране на здравеопазването, на разгръщането на дейността на частните здравноосигурителни фондове, на гарантиране на качествени здравни грижи по правилата на свободната пазарна конкуренция при гарантирана социална мрежа само за беззащитните граждани. В образованието дясната политика почива на разбирането, че шансът за успех и просперитет на всеки отделен гражданин пряко зависи от качеството на образованието, до което има достъп. Това обуславя отново гарантирането на едно базисно добро ниво, надграждането, над което зависи от персоналните качества, усърдие и възможности на всеки ученик. В зависимост от тях всеки свободно може да се насочва към онези образователни заведения, които отговарят на неговите изисквания и способности. Типична дясна мярка е въвеждането на практиката “парите следват ученика” или т.нар. ваучерна система, при която в ползотворна конкуренция училищата и учителски екипи, предлагащи качествено обучение, привличат повече ученици и респективно средства. По отношение на данъчната политика, дясното мислене залага на презумпцията, че хората и бизнесът най-добре знаят какво да правят с изработените от тях пари и трябва да имат свободата възможно в най-голям размер да разполагат с тях. Стремежът е преразпределителната роля на държавата да бъде ограничена до минимум, защото в крайна сметка тя може единствено да ограничи предприемаческата инициативност на бизнеса и индивидуалната активност на гражданите. Тяхното свободно развитие спомага за постигане на благоденствие и ползи за цялото общество много повече от желанието за налагане на уравниловка в преследването на  някаква преразпределителна справедливост. Поради тази причина дясноцентристкия подход винаги търси оптималното ниво на данъчното облагане и публичните разходи, което от една страна да позволява от ефективното изпълнение на държавните функции, но същевременно да стимулира икономическия растеж. В икономическата сфера дясното мислене отново следва принципите, че държавна намеса е нежелателна и ако е неизбежна, то поне трябва да се извършва много внимателно - държавата не бива да монополизира нито една от представяните от нея услуги, а още по-малко цели сектори на икономиката. Държавните субсидии за определени предприятия или отрасли създават неравнопоставено отношение и разрушават принципите на свободния пазар. Разбира се, стихийните пазарни сили трябва да бъдат смекчени чрез регулативните управленски механизми. Тази регулативна роля обаче отново трябва да е ограничена основно до гарантиране на свободната конкуренция и спазване на върховенството на закона и общоприетите правила.

Лявата политика или политиката на социалистите или социалдемократите у нас, ако ви харесва, купува краткосрочно спокойствие на властта, но не решава дългосрочно проблемите, пред които е изправена България и нейните граждани. Какво да говорим за любимата тема на социалистите – пенсионерите и това, че пенсионната система от години плаче за реформиране от разходопокриваща да стане капиталонатрупваща. Ето ролята на държавата в сегашната кризисна ситуация. Типично по социалистически г-н премиера Станишев обаче заяви, че няма нищо лошо от нейната експанзия и повсеместно влияние. Ние от дясно обаче бихме казали, че България не се нуждае от разширяване на държавната роля в икономическите процеси. Нещо повече тази повишена активност на държавата би донесла тежки последици за българската икономика за години напред. Нужно е тя просто да си върши добре и ефективно работата в рамките на „малката държава”, на което в момента не сме свидетели. Социалистите в цял свят, а и у нас тържествуват при сегашната финансова криза  смятайки, че това е  фатална криза  на капитализма  и идва времето отново за тържество на социалистически идеи. Нищо по- погрешно и измамно от това. Сегашната ситуация е породена не от това, че по терминологията на либерализма”държавата е малка” и е само „нощен страж”, а от това, че нощният страж е заспал. Макар и малка, държавата има своите функции и те не трябва да се пренебрегват и забравят. Историческият опит показва, че масираният държавен контрол се изражда най-вече в корупционни практики. Така в противовес на социалистическия начин на мислене ние не смятаме да заменяме „малката” държава с по-голяма и тромава държавна администрация. Просто държавните и наднационални регулации трябва да влязат в действие, и нещо изключително важно – да бъдат наказани справедливо всички, които са престъпили законовите норми

Примерите, които могат да бъдат изведени за прилагане на основните ценности в отделните управленски сфери са многобройни. Те само демонстрират кардиналните различия в подходите за постигане на принципно едни и същи цели между лявото и дясното управление. Като хора с демократично и проевропейско мислене ние атакуваме сегашното управление за неспособността му да води нормална политика без корупция, срастване с организираната престъпност и ежедневно неспазване на законите в България. И тази критика и несъгласие е от позицията на демократичното поведение като очакваме същото отношение към тези проблеми на държавата и обществото и от почтените членове на БСП. Като политици от дясноцентристкото пространство обаче ние трябва да сме готови да открием дебата за различията в предлаганите десни и леви политики. По този начин може да се представи на българските граждани, защо в ситуация на криза дори и избирателите да „олевяват„, дясното управление няма алтернатива Само така можем да докажем превъзходството на дясноцентристката визия за развитието на България през следващите четири, а защо не и повече, години. И в този дебат на базата на експертните качества и компетентност ще си проличи най-ясно кои са автентичните представители на десницата.

5 Коментара за “Дясно и ляво”

  1. Стефо Says:

    Дългичък текст, но ми бе интересно да го прочета. Рядко има смислени обяснения за разликата между дясно и ляво у нас не по принцип и то от политици.

  2. Георги Савов Says:

    Теоретично е сте напълно прав. Българската политическа практика обаче направо обръща наопаки теоретичните принципите и от тях няма полза. Всяка партия у нас прави такава политика която му отговаря на интереса. Популистка

  3. ole Says:

    До Президента на Република България г-н Георги Първанов копие: Главна Прокуратура на Република България бул.Витоша 2 София 1 000 Окръжна прокуратура гр.Благоевград 2 700 Районна прокуратура гр.Сандански 2 800 Областен управител на Благоевградска област в-к”Труд”, в-к”Струма”,в-к”Вяра” и др. Господин Президент, За кражбите на държавни и общински имоти многократно сме Ви уведомява ли Вас и прокуратурата,но до сега нищо не се предприема от оторизираните органи – прокуратурата .Фрапиращ е случая на кражба на 7/седем дка/ общинска земя намираща се на главен път Е-79 София – Кулата в района на с.Левуново,община Сандански. Малко история – С решение на Общинска поземлена комисиа Решение №29-1 от 03.12.1992 год.се възтановява правото на собствиност –нива от 7/седем/ дка в местността „Блатото”Следват Решение №144/92 год. и Решение №147/92 год. и заключителното Решение № 119/07.09.1993 год.на Общински съвет при Община Сандански. Относно Промяна Решение №144/92 и №147/92г. На основание чл.21 т.3 и т.10 от ЗМСМА-реши: 1.Дава съгласието Община Сандански да участва в образуването и регистрирането на ДОО”Бобър”-ММ-Благжоевград с предмет на дейност :търговия,туристически услуги ,продажба на петролни продукти,организиране на медицински и конгресен туризим ,балнеосанаторни услуги. 2.Дава съгласие дяловото участие на Общината в дружеството да бъде 50%,като внесе кото непарична вноска 7/седем/ дка,земя общинска собственост ,в местността „Блатото” на с.Левуново” – Община Сандански,след отценяването й по съответния ред. 3.Упълномощава Кмета на Общината при учередяването на дружеството,да извършва всички дейности във връзка регистрирането,включително и да упълномощава търговски управител/прокурист/. Следва Решение №3521/28.09.1993 год.на Окръжен съд – гр.Благоевград Регистрира се дружество с ограничена отговорност с фирма „Лев-Бобър”-ООД със седалище с.Левуново,община Сандандански. Дружеството е с капитал 420 000 лева.-210 000 непарична вноска на Община Сандански състояща се от 7/седем/ дка земеделска земя в землището на Община Сандански внесени изцяло .Дружеството се управлява от управител и т. н……………….. Следва един нотариален акт №21 том III дело 571/1998 год. съставен от съдя Илия Янев с който се признава „Лев-Бобър „-ООд със седалище и управление с.Левуново за собственик:Обект „Бензиностанция с крайпътен комплекс и се вклучва 7/седем/ дка замеделска земя /общинската !!!!!!!/. За тая кражба на тази общинска земя вече десет години пишем до Вас,Прокуратурата и т ..н…..но нищо не се предприема за изваждане на истината.Тук районна прокуратура град Сандански е разпоредила следствени действия ,които се опитват да заметат случая.В тая мръсна игра са замесени доста хора. Настояваме още веднъж да разпоредите проверка на този случай ……фрапиращ и на нищо неприличащ……изобщо се питаме има ли държава…..в Европейския съюз ли сме и ли в Анадола или Африка. Това не може да продължава вечно НАРОДА ще възстане!! Настояваме да ни бъдат предоставени копия от Нашите писма до Вас и отговорите от съответните оторизирани органи за извърщените проверки по този случай за да можем да сезираме органите на ЕС . Няма да основим този случай да бъде погребан,за тоз грабеж хората замесени в Него трябва да си получат заслуженото.

  4. Политика в България » Blog Archive » Дясно и ляво Says:

    […] Когато се говори за ляво и дясно в България много хора с демократично мислене объркват нормалния подход към управлението на една страна с дясната политика. Десният и левият подход предлагат алтернативни виждания за развитието на политическите, икономическите и обществените процеси и политики, но в рамките на установените демократични правила и процедури. Определението по презумпция, че […] Дясно и ляво […]

  5. стоян Says:

    dokoga da 4akame !1Арнаудов си призна за вилното селище в парка четвъртък, 30 октомври 2008 Експредседателят на местния парламент Георги Арнаудов е признал, че подписът върху писмото, с което е допълнено решението на ОбС за туристическо селище в парка на Сандански, е негов. Това е станало по време на среща с настоящия шеф на местния парламент Атанас Стоянов. Междувременно стана известно, че прокуратурата се е самосезирала по скандалните разкрития за подмененото решение, за които “Вяра” първа писа. В момента полицията проверява случая и събира доказателства за документно престъпление, като срокът за това е 30 дни. Според Наказателния кодекс предвиденото наказание за такова престъпление е 3 години лишаване от свобода, а когато е извършено от длъжностно лице - 5 години. Производството е образувано срещу неизвестен извършител. “Въпросът вече е отишъл по-далече - в разследващите органи, и не мога да кажа нищо, докато те не се произнесат”, каза вчера Георги Арнаудов. Той обеща да изложи своята версия по случая на пресконференция заедно с председателя на сегашния ОбС Атанас Стоянов. Въпросът с мистериозния му подпис продължава да е сред най-коментираните теми в Сандански. Екссъветникът Георги Манолев заяви по този повод, че за него решението за ПУП за туристическо селище в парка е чиста фалшификация. “Според мен трябва да се направи много сериозно разследване, защото това е престъпление. По този начин всеки може да си допълва решения на ОбС

Напиши коментар