Обединението на дясното политическо пространство е една наложителна необходимост. Това обединение трябва да се случи на базата на обединение около принципи и ценности. Дълбоко погрешно е обсъждането на персоналните качества на отделни лидери да бъдат отправна точка за преговори и обединение. И още един белег или критерий трябва да се обсъди – антикомунизма. В началото на прехода това беше разделителната линия между социалисти и демократи. Можете да прочетете мнението ми по темата в текста “Идеологическо противопоставяне” от раздела „ 12 принципа за обединение на дясното пространство„:

 На тези бележки като принципи за дясно обединение г-н Руслан Семерджиев  е направил следните забележки, които аз реших допълнително да коментирам (отбелязал съм моите коментари  в курсив и с инициали):

 Руслан Семерджиев Says:
07 март, 2009 в 9:49 часа
Здравей Докторе!
Много неща ми допадат от 12-те пункта, но с повечето от този последния не мога да се съглася.
Първо: Антикомунизмът не е отрицание, не е негативизъм. Разпространяването на подобни изфабрикувани от Кънчо Стойчо-Андрей Райчевата “социология” от АОНСУ има ясна цел - хвърляне на отговорността в мъглата. Антикомунизмът е разумно разбиране на вредите от насилствено наложената извратена идеология, разбила обществата в десетки страни, окървавила 20-ти век с повече от 100 милиона жертви и обрекла вероятно 100 пъти повече човешки същества на бедност и мизерия, заличила ценности и култура, обичаи и традиции. Изкоренила почти напълно основните морални ценности в обществения и дори личния живот.

А.Щ.: Същото е направил и националсоциализмът, и фундаментализмът, и въобще всяка диктатура.

Второ: Антикомунизмът е разбиране за управление. Почтенно и основаващо се на приетите от обществото правила, закони и установен морал. Отричане на привилегиите, управление, основаващо се на опазване на свободата - индивидуална и групова. Управление, основаващо се на предприемаческия дух, познанието и свободната коткуренция.

А.Щ.:Тук се смесват белези на демокрацията и на дясни политики, които са различни неща. Демокрацията не означава непременно дясна политика, но има ясни характеристики. Повече за виждането ми по темата можете да прочете от публикацията ми “Дясно и ляво” тук на блога.

Трето: Антикомунизмът е управление на свободния пазар, който е достъпен за всеки, независимо общественото му положение, роднински връзки, етническа или религиозна приназлежност. Управление на икономическата ефективност, опазване на сътворените блага и усъвършенстване на производството, услугите, забавленишята.

А.Щ.:Това не антикомунизъм, а правила за водене на дясна политика, основана на класическите либерални и модерните неоконсервативни принципи. Когато правителството на Станишев прилага тези правила това означава ли, че управляват антикомунисти ?

Четвърто: Антикомунизмът е против КРАЖБАТА и разсипничеството. Ако това противопоставяне на комунизма е крайно и емоционално? Има ли друго общество в историята на човечеството, в което кражбата и присвояването на обществени блага, доносничеството, предателството и лъжата да бъдат идеал и ценност освен КОМУНИЗМА?

А.Щ.:И тук не сте справедлив, това са емоции, защото всички цитирани негативи никога не са били идеал и ценност на комунизма. Те са практика на комунизма, до която закономерно се достига, защото липсва демокрация. Може би тук е подходящо да се позовем на един от най-видните критици на комунизма и защитници на свободния либерален демократичен ред, Ф.А. Хайек. Той казва, че целите на комунизма трудно могат да се атакуват, защото са хуманни по своята природа, дълбоко погрешни са обаче пътищата, по които комунистите и социалистите се опитват да постигнат своите цели. Всички тези пътища водят до едно място – до робството и несвободата.

Пето: Антикомунизмът е стремеж към добро образование за всички, без измислени и безбройни привилегии, но със правото на по-способния, по-работещия, по-успяващия. Заедно с с това и помощ за онези, които съдбата не е дарила достатъчно, но също имат право на достойно участие във всички области на човешкото проявление. Само такова общество създава напредък и благоденствие.

А.Щ.:Отново принципи на дясното либерално мислене. Тук може да се изведе едно от големите различия между дясното и социалистическото разбиране за постигането на справедливо общество.  Първите смятат, че това най-вече може да стане чрез максимално възможна свобода пред личната инициатива в рамките на спазвани от всички правила, вторите залагат основно на равенството. Наложената насила уравниловка няма как да не доведе до ограничаване на възможностите на едни и налагане на незаслужени привилегии за други.

Шесто: Антикомунизмът е против насилието. Не зная защо не се припомниш основата на комунистическото противопоставяне - непримиримия антагонизъм и класовата борба. Нима антикомунизмът предлага насилие, отнемане на живот, собственост, права? Ще рече антикомунизмът е за СВОБОДАТА, ИСТИНСКАТА.

А.Щ.:Точно това не искам да изповядвам - непримиримия антагонизъм. Искам да дам право на социалиста да бъде такъв при спазване на демократичните норми., а не да го заклеймявам : „ Няма бивши комунисти !”  Така само консолидирам хората с ниски доходи и възможности и тези с  неясни идеологически нагласи. Тези хора не могат да бъдат двигатели на обществото, но те не бива да бъдат превръщани  във врагове.

Антикомунизмът е правосъдие и справедливост. Запомни , не съм аз първият, който го казва - БЕЗ ПРАВОСЪДИЕ противопоставянето в обществото ще трае вечно! Намесата на правосъдието може да бъде заменена с истинско покаяние, когато е доброволно и искрено. Тогава може да настъпи и общественото единение и сплотеност. Но май възможностите за покаяние отдавна се изпариха. Вместо покаяние - безогледна вакханалия на простащина, грабеж и наглост.

А.Щ.:Правосъдието и справедливостта е демокрация, а не  антикомунизъм . Върховенството на закона е базисен принцип на всяко демократично общество. Но когато това върховенство отсъства обществото не се превръща в комунистическо, то просто или се връща в едно анархистично състояния “на война на всеки срещу всеки” или изпада под диктатура - без значение дали тя е крайно лява(комунизъм), крайно дясна(фашизъм) или обикновена тирания на един/малцина по-силни над мнозина по-слаби.

Осмо: Антикомунизмът е защита на Отечеството и интересите на нацията!

А. Щ.: Това определение пък не искам и да го коментирам . Ами нали сегашните социалисти са най- големите патриотари и националисти . От тази позиция, обаче до ксенофобията и националсоциализма има само една малка крачка. Което не означава, че в глобализиращия се свят не трябва да защитаваме нашите семейства, нация и Отечество! Това обаче трябва да става на базата на подплатеното национално самочувствие, цивилизования диалог, признаване на достойнството на всеки народ и уважение към различието. 

Още много неща могат да се добавят. И ако всичко това е вредно противопоставяне на комунизма, то Бог да пази Българите! 

А. Щ.: Още много неща могат да се добавят наистина, но основното е малкото добро на комунистическия строй, припознато като полезно и в демократичния свят,  да го признаем за добро и ние.За престъпленията и издевателствата над хора и съдби никога да не забравяме, а да призоваваме за обществено порицание и ефективни присъди за престъпниците. Нужна е цялостна оценка и осъждане на историческия опит на човечеството за идеологии, наречени националсоциализъм и комунизъм, припознати отначало като привлекателни от стотици милиони хора по света, но донесли по-късно горчиви разочарования и страдания на милиони човешки съдби.

————-

Бих искал да продължа още малко разсъжденията си във връзка с коментара на г-н Руслан Семерджиев.  Страданията на милиони хора по време на комунизма са неоспорим факт, но една от най- тежките беди, които бяха причинени на хората беше осакатяващия начин на мислене– комунистическия начин на мислене. Именно затова аз продължавам да смятам, че комунизмът не е партийна принадлежност, той е начин на мислене. Омразата, непримиримостта към възгледите на опонента, антагонизма и противопоставянето  са характерни черти на това мислене. Точно затова си смятам ,че можем да приравним и антикомунизма и антифашизма към такъв тип бих го нарекъл атавистично мислене. Леля ми, една достойна жена, страдала цял живот от комунизма, без той да успее да я пречупи, след промените с нищо не изрази и не показа пред хората това, което е преживяла . Тя казваше: “Омразата е лош съветник!”, а за хора съдили и убили нейни предци разсъждаваше: “Не сме ние, които ще наказваме престъпниците за греховете  им!” Аз лично не възприемам това християнско отношение към престъпленията, но запомних този урок: Омразата е лош съветник и всички сме грешни на този свят! Всеки трябва да има шанса да се покае, да каже сгреших и да не бъде нахално сочен с пръст цял живот от някой друг, който се смята за непогрешим. Обикновено най-яростните антикомунисти изкупват подсъзнателно някакви грехове от времето на комунизма – било лични, било на техни роднини. От друга страна дори да не си правил престъпления по време на комунизма, дори да си работил честно и почтено, това не е повод за гордост, защото си позволил да бъдеш използван, бил си опора на една тирания. Затова, сведи глава и кажи “простете”  на всички, разбрали преди теб зловещото в това устройство на обществото. Цар Борис е казвал: Ако на млади години не си запален по социалистическите идеи значи си без сърце и ако след зрялата си възраст още си запален- значи си без мозък.*

Ако не дадем шанс  на хората , които са сгрешили и са се “разкаяли”, да бъдат част от живота и  управлението на страната  това означава  да върнем мисленето си в  30- те и 50- те години, когато разделянето на хората на “правилно и неправилно” мислещи е било общоприето. Демокрацията е друго нещо и тя дава шанс на всеки, който спазва демократичните правила  да просперира.
 
Най-голямата политическа грешка в исторически план на СДС през 1989 - 1990 г. беше, че обяви членовете на БКП като основни врагове. Враговете на българските граждани бяха 100-200 комунистически фамилии, обхванали всички постове и власт в държавата,  и най-вече УБО, Държавна сигурност и т.н..СДС обяви членовете на БКП за престъпници, честните хора в БКП застанаха срещу СДС, а подлеците от тези 100-200 фамилии застанаха и се скриха зад тях и се спасиха от гнева на хората и в наши дни отново управляват  до  голяма степен икономиката на страната ни.

На големия митинг на СДС на Орлов мост, за който всички си спомняме с носталгия, една голяма част от хората бяха бивши членове на БКП, дошли искрено да засвидетелстват принадлежността си към едно ново време за България. СДС отхвърли тези хора и затова сега има Коалиция за България, а не една малка маргинална БКП. И проблемът не е в това, че у нас има силна левица, а че тя не е от европейски тип и все още продължава да се тресе от недемократични и тоталитарни рефлекси. Моето мнение е,че антикомунистическата реторика само втвърдява тези нагласи.

______________________________________

* Заб. : Не е ясно дали може да се припише авторство на този цитат на Цар Борис III, потърсих из интернет и не можах да открия доказателство за това. Същевременно има два много известни сходни цитата, приписвани на Чърчил и на Бърнард Шоу. Този на Чърчил гласи: “If you’re not a liberal when you’re 25, you have no heart.  If you’re not a conservative by the time you’re 35, you have no brain.” Цитатът, приписван на Бърнард Шоу е малко по различен, но е следния “”Any man who is not a communist at the age of twenty is a fool. Any man who is still a communist at the age of thirty is an even bigger fool.”

Из форумите :

-Трябва да ти напомня прастария виц:”Ако на двадесет години не си комунист, значи нямаш сърце.Ако на четиридесет години все още си комунист, значи нямаш мозък”.

-Но това за комунизма и мозъка всъщност е мисъл на сър Уинстън Чърчил и гласи - “Ако не си левичар на младини значи нямаш сърце, ако не си консерватор в зряла възраст значи нямаш разум”.

 

5 Коментара за “Антикомунизмът”

  1. Milena A. Says:

    Mnogo razumno ste komentirali v tozi dialog po antikomunizma. Kraynostite naistina mogat da se nadviat edinstveno s umerenost i ratzionalni argumenti. Vsichko koeto ste pisal e vyarno za sega. Imashe vreme obache kogato po yarostnia komunizam beshe nujen za da se protivo postavi na oshte po besnia komunizam . iMa vremena kogato sa nujni po krayni deystvia za da se izvyadyat ohorata ot zaslepenie i dvijenie po techenieto . Prav ste che sega vremenata sa razlichni i otnosheniyata ni tryabva da sa razlichni. Pozdravi za bloga vi ima mnogo interesni neshta.

  2. Павел Иванов Says:

    Това са псевдоинтелектуални глупости. Идеята за комунистическо общество и комунистическо разпределение на благата е стара, колкото света. Убийства, изнасилвания, зверства е имало не само при опитите за народна власт. Нека да не забравяме, че тези ужасяващи престъпления са вследствие на други, десни и “демократични” престъпления. Пък и оценка на събития отпреди половин век с използване на морални категории от днешния ден е доста некоректно. Убийства в историята има и ще има. Нека не забравяме Ирак, Югославия, Афганистан, Перу… Там убийци са “демократичните” американци, които не искат някой народ да им се изплъзне от лапите. Но важно е друго - комунизмът е борба за достоен, справедлив живот, за свобода и равноправие, за еднакви условия на труд и еднакви заплати. А който твърди, че един депутат е повече човек от един миньор, стругар, земеделец и чистач - той е изверг. Антикомунизмът във философията е фашизъм.
    Благодаря за вниманието!

  3. Атанас Щерев Says:

    Г-н Павел Иванов,
    Позволете ми да Ви кажа - комунизмът и фашизмът са двете страни на една и съща монета. Всичко друго са интелектуални глупости. Трябва да си преживял поне едно от двете, за да го разбереш. Но, както и да е , всеки има право на собствено мнение в демократичното общество. При комунизма никога не съм твърдял това, но зная, че хората, които поддържаха такива тези бяха изселвани в лагери… поне .

  4. Политика в България » Blog Archive » Антикомунизмът Says:

    […] Обединението на дясното политическо пространство е една наложителна необходимост. Това обединение трябва да се случи на базата на обединение около принципи и ценности. Дълбоко погрешно е обсъждането на персоналните качества на отделни лидери да бъдат отправна точка за преговори и обединение. И още един белег или критерий трябва да се обсъди – антикомунизма. В началото […] Антикомунизмът […]

  5. Иван Стойков Says:

    Много добре подредени и изразени мисли, г-н Щерев!
    Подобни, но много по-разбъркани, често спохождат и мен. Само че …
    Съвсем наскоро водихме разговор на подобна тема с колеги-приятели - за позитивизма в начина на мислене и действие, за изминалите 20 години, за възможността или невъзможността да влияем на събитията, за нуждата/безсмислието от постоянно нищене на темата “Комунистите на сапун” (или нейните вариации) … и не само. Всички участници в този разговор са образовани хора, отлични специалисти и не участват активно в политическия живот.
    Аз участвах с теза, която беше определена като “интелектуална глупост” и пример за житейски наивитет, в смисъла на горния пост. Даже се зачудих как съм оживял толкова години, след като ме … обориха
    Не ме обиждат подобни квалификации - притеснява ме болшевишката убеденост на хората, които често го правят. А също - желанието да съдят хора и събития, без да познават времената и нравите по “онова” време. В обществото ни със сигурност не се наблюдава толерантност и способност за приемане или поне чуваемост на чуждите идеи. Едва ли това се случва в партийните среди.
    Винаги е по-лесно да имаш определен “враг”, срещу когото да се “бориш”. Много по-трудно е този, който ти се струва враг, да е всъщност само опонент. Разликата е, че не трябва да мразиш опонента.
    А за къде сме без омраза …?!
    Това е моето мнение за “анти…” дивотиите и способността им да ни управляват. Не твърдя, че е миродавно.
    Просто искам да съм сигурен, че съм го споделил.

    Поздрави.

Напиши коментар