Вчера следобед Европейската комисия представи поредния мониторинг доклад за напредъка на България в областта на правосъдието и вътрешния ред. Същият ден в. Дневник публикува интервю с г-жа Дана Денис-Смит, съавтор на доклада “Опазване на правовото управление в разширения ЕС - България и Румъния”, което ми направи особено впечатление. В следващите редове ще направя коментар на основните заключения в мониторинговия доклад в светлината на някои от тезите, изказани от нея.

На първо място трябва да обърнем внимание на факта, че констатациите на ЕК се отнасят за период от завършващата част на мандата на Тройната коалиция. Критичните бележки са поредното доказателство, че миналото управление до края не успя да постигне задоволителни резултати в сферите, будещи притеснение у Брюксел. Трябва да се  отчете обаче, че в последния мониторингов доклад е признат известния напредък, отбелязан в последните месеци. Разбира се, в тази похвала имплицитно се съдържат и очакванията на европейските ни партньори към новото управление за интензивни реформи. Не случайно ЕК забави публикуването на мониторинговия доклад в изчакване на резултатите от изборите, за да се прецени дали ще има ново реформаторско управление или статуквото у нас ще бъде запазено, въпреки отричането за подобен подход от ЕС. С резултатите от парламентарния вот българското общество еднозначно показа, че желае промяна. Този положителен сигнал малко или много е допринесъл за преодоляване на опасността от предпазна клауза за страната ни. Както отбелязва г-жа Денис-Смит незадействането на подобна тежка мярка срещу България е едно адекватно и разумно решение от страна на ЕК. Трябва да признаем, че отпадането на опасността от предпазна клауза е първата положителна новина, демонстрираща благоразположението на Европа и шанса да бъде възстановено доверието към страната ни.

Въпреки тази добра новина, в доклада на Комисията ясно е отбелязано, че мониторинга над страната ни продължава най-малкото до 2010. По думите на Дана Денис-Смит, продължаване на това “наблюдение” е напълно оправдано при сегашното ниво на реформа на българската съдебна система. Склонен съм да се съглася с нейните думи. Негативният момент е, че дори след три години от своето членство в ЕС България ще продължи да е в ролята на “обичайния заподозрян” и да бъде в европейския изолатор. Ясно е, че това беше предизвикано от досегашните провали и липса на политическа воля и компетентност за реформи на предишното управление. Единствената ни надежда е, че бъдещото правителство ще предложи нов подход и енергия за справяне с наблюдаваните до момента слабости в постигане на независима съдебна система, прозрачно усвояване на европейските средства, справяне с корупцията по високите етажи и пресичане на огромните конфликти на интереси в изпълнителната власт. За съжаление оптимизмът на г-жа Денис-Смит тук не е особено голям. Според нея изборът на Маргарита Попова за министър на правосъдието е един добър ход и отразява положителната оценка за работата на нейното звено от страна на ЕК. Независимо от добрите намерения на новия съдебен министър възможностите за положителна промяна, според нея, ще са ограничени, както ще бъде ограничено и влиянието й в новия Кабинет (за пример е даден далеч по-авторитетния бъдещ министър на вътрешните работи, г-н Цветанов). Това заключение г-жа Денис-Смит извежда от сравнение с румънския министър на правосъдието Моника Маковей, любимката на Европа, която е заела поста при голямо доверие и очаквания, но поради липса на обща политическа воля сред управляващите, тя не е успяла да извърши нужните промени. Тук отново не ни остава нищо друго освен да се надяваме, че новото българско правителство идва на власт с поуки от извършените в миналото грешки.

Един от сигурните критерии, който ще оцени доколко бъдещите управляващи се справят със задачата да реформират съдебната система и по този начин да гарантират правовия ред и върховенството на правото в България, ще бъде отношението и реакциите на външните инвеститори. Това е една от основните тези в интервюто на г-жа Денис Смит, с която съм напълно съгласен. В крайна сметка нереформираната съдебна система е силно възпиращ фактор не само за нормалното развитие на обществените, но и на икономическите процеси. Неефективното правораздаване у нас издига допълнителни прегради пред икономическия растеж и инвестициите, тъй като бизнесът няма доверие в способността на българските съдилища да гарантират законните му интереси. Ако към това се добавят и опасенията за неспособността на правоохранителните органи да защитят като цяло физическата неприкосновеност на гражданите, то инвестиционната привлекателност на България намалява още по-значително. Както казва г-жа Денис-Смит никой не би искал да инвестира в страна,  “където правосъдието се раздава с насочване на оръжие или дори дръпване на спусъка.”

Интересно е нейното обобщение, че до голяма степен това положение се дължи на факта, че от началото на прехода българската политическа класа се интересува основно от защитата на своите икономически интереси. Трябва да признаем, че поради факта, че родния политически елит след рухването на комунизма се формираше не някъде другаде,  а  именно тук , в страната и не без помощта на известни структури, а също и с внесени неясни парични ресурси отвън  бе напълно  логично именно неговите представители да участват в т.нар. първоначално натрупване на капитала. Практиката от всички пост-преходни общества показва, че много често политическия и обществения капитал се използват за развитие на бизнес кариера и натрупване на икономически ресурси (логиката в утвърдените демокрации с дълга традиция е обратната и вероятно след години България ще поеме по този път след като вече е минала този задължителния етап на съзряване.) Цитираните практики  в пост-преходните общества може да не бъдат заклеймявани, ако, разбира се, тази трансформация не минава през източване на държавни средства, конфликт на интереси и корупция. За жалост примерите за подобни порочни практики у нас не са малко и ролята на изпълнителната, законодателната и съдебната власти от тук нататък ще бъде те да бъдат ограничени максимално, а провинилите се да получат адекватно възмездие.

Именно това е и очакването на Брюксел, което може да бъде разчетено за пореден път в мониторинговия доклад от вчера. Основната констатация в него е, че напредъка в сферите, будещи притеснение, е твърде бавен и незадоволителен. За пръв път обаче се признава, че промяната в България, за която Европа настоява, може да се случи само при наличието на политическа воля вътре в страната. Въпреки критиките европейските ни партньори ни показват, че има възможност доверието към България да бъде възстановено. Отговорността, която поемат новите управляващи е голяма. От стъпките, които предприеме бъдещия кабинет ще зависи дали кредита на доверие, даден както от ЕС, така и от българското общество, ще бъде реализиран или ще бъде безвъзвратно пропилян.

Напиши коментар