Във време, когато българската здравна реформа сякаш отново зацикля на празни обороти, реших да насоча вниманието си към случващото се в здравния сектор в САЩ. Ще разгледам няколко аспекта от промените, които се готвят от Барак Обама в изпълнение на предизборните му обещания за подобряване на американското здравеопазване.

Базисната идея на президентската администрация е добра – всички американци да бъдат здравно осигурени и да имат достъп до медицински грижи. Планира се в продължение на минимум четири години да има натрупване на финансов ресурс за изпълнение на това намерение, което е изключително разумно предложение.

Все повече обаче са данните, които потвърждават, че реформата на Обама започва  не откъдето трябва,а от  най лесното, което ще се приеме в краткосрочен план от обществото - с опит за едно орязване на прословутите печалби на американските лекари. Спорно е дали този нов курс ще доведе в действителност до подобряване на качеството на здравните грижи за пациентите.  Ще дам един прост пример – от 1 януари 2010 г. се предвижда намаляване на цените на някои изследвания с около 20%, сред тях е и утразвуково изследване на сърцето. Позовавайки се на този пример, нека видим как това намаление би се отразило на десетките хиляди частни здравни офиси. Ако един офис плаща на специалист по ултразвук средно по X долара на час, това означа, че този специалист трябва да прегледа N на брой пациенти, за да осигури своето заплащане, да покрие изплащането на част от стойността на апаратурата и други присъщи разходи и съответно да остане печалба от тази дейност. При намаляване с 20% на заплащането от страна на Medicare (държавната осигурителна институция в САЩ) вероятно ще бъде ограничена до минимум печалбата, ако въобще остане такава, от съответната здравна дейност. Остава въпросът какъв ще е стимулът на частните офиси да правят даденото изследване. Без да имат някаква печалба те най-вероятно ще спрат да го предлагат. Така, ако даден пациент отиде за преглед в съответния здравен офис и му бъде открит шум в сърцето, той ще бъде пренасочван да си направи допълнително изследване в някоя от големите болници, които ще продължат да поддържат съответните специалисти и апаратура. Там ще трябва да се включи в списък на чакащи, т.е. ще се забави известно време. След това отново ще трябва с готовото изследване да се върне при лекаря, който го е прегледал първоначално, за разчитане на ехокардиографията. Получават се три посещения вместо едно. Ясно е кой ще пострада най-много от това – пациентът. Търси се ограничаване на печалбите на лекарите, като в действителност трябва да бъдат лимитирани печалбите на здравно-застрахователните компании. Как обаче второто ще стане не е ясно. Сега планираното орязване на сумите, получавани от докторите, ще означава, че  постепенно след време на голяма част от  тях  ще се плаща  или на капитация или  ще бъдат на  заплати. Ефектът от това е ясен – разпростриране на чиновническото и бездушно отношение към болния човек. Известен е резултатът и качеството на обслужване при този начин на заплащане в САЩ. Медицината обаче е изкуство, в тази професия трябва да се “гори”, а не бюрократично да се изпълняват някакви задължение, вменени срещу получаваната заплата.

Втората задача, която си поставя реформата на президента Обама е да се наложат данъци и допълнителни вземания от големите фармацевтични компании. Как ще стане това обаче все още не е напълно ясно. Мотивите за откриване и производство на нови и свръхактивни медикаменти в условията на невероятна конкуренция и постоянен риск най-често са достатъчно сложни и без допълнителната намеса на държавата. Колкото повече се налагат външни ограничения върху тези мотиви, толкова по-голяма е вероятността те  да намалеят или съвсем да изчезнат. Трудно е да се каже как това ще се отрази в дългосрочна перспектива на здравето на милиони хора в глобален мащаб. Изглежда много лесно да се наложат допълнителни данъчни тежести за фармацевтичните компании, но много внимателно трябва да се прецени какъв ще бъде ефектът от това.

Предвижда се още орязване на някои програми за превенция. Например се ограничават средствата за профилактични прегледи, които се правят срещу рак на млечната жлеза. Вместо както е досега за жени над 40 години, тези прегледи ще стартират при навършване на 50 годишна възраст. Това решение мирише на популизъм още отдалеч. Чрез него ще се спестят  милиони долари от здравни осигуровки, но за сметка на това ще се откриват по-късно хиляди заболявания в по-напреднал стадий. В случая с повишаването на възрастта за старт на профилактични изследвания някой изпълнителен директор ще си припише намаляване на разходите, ще вземе тлъсти премии и след някоя и друга година ще се прехвърли в друга фирма, без да носи каквато и да е отговорност. Междувременно обаче хиляди хора ще умрат по-рано поради тези погрешни управленски решения.

В крайна сметка може да се окаже, че идеята всички хора в САЩ да имат здравно осигуряване е добра,но тя може да бъде опорочена в детайлите.  За да се получи нужното орязване на разходите за здравеопазване с цел на оптимизиране на системата то трябва да отговаря най-малкото на две изисквания. На първо място да е справедливо – от горните примери обаче се вижда, че това не е така. На второ място то трябва да бъде извършено в определени граници, които не бива да се преминават. В противен случай ще има дългосрочни негативни последици за здравното състояния на населението.

В заключение трябва да се обърне внимание на факта, че освен свиване на разходите е необходимо и достатъчно време за натрупване на финансов ресурс за бъдещи плащания. Това е нужно най-малкото, защото населението на САЩ застарява, както в почти целия развит свят. Освен това средната възраст на преживяемост се увеличава, откриват все повече нови възможности за лечение на заболявания и все по-ефективни лекарства. Всичко това означава, че в бъдеще ще имаме все повече скъпо поддържане на живота на иначе понастоящем нелечими пациенти. Именно затова е нужно по-рационално планиране на бъдещи разходи и натрупването на допълнителни средства. Сега при раждането на едно дете се планират разходи за неговото отглеждане, училище, възпитание, спорт и други. След 18 – 28 годишна възраст то завършва своето образование, започва да работи и да трупа ресурс по пенсионните и здравноосигурителните сметки. Засега тази система може да осигурява достатъчно средства, но в бъдеще, според мен, е необходим друг разчет. Трябва да се приеме, че раждането на един нов гражданин е отговорност не само за родителите, но за цялото общество. Сигурно натрупванията за старост и болест трябва да започнат още при появата на всеки индивид на бял свят. Ако обществото не може да осигури брутен вътрешен продукт, достатъчен не само за живота на хората, но и за тези бъдещи натрупвания, то е безотговорно да се раждат деца, чието благоденствие някой друг ще осигурява може би в бъдеще. Сегашните поколения трябва да проявят отговорност за живота на следващите. В крайна сметка това, което предприема Обама за реформа в здравеопазването е похвално, но то не може да стане в рамките на един или два президентски мандата. Ако той се опита да го стори, неговите ходове ще бъдат белязани от популизъм и вероятност за грешни решения и лош финален резултат. И друг път съм писал за това, че ефектът при вземането на добри управленски решения почти винаги е отложен във времето. Той става видим и носи своите позитиви за обществото дълго време след като политиците, взели тези решения, вече не са на власт. За мнозина управляващи обаче възпирането на потенциалното недоволство с краткосрочни мерки или пък прилагането на популярни решения за късо време е по-важно, отколкото понасяне на временните негативни последствия с мисъл за дългосрочното благоденствие на цялото общество. Именно поради тази причина популизмът в политиката много често взима връх над прагматизма. Ако Барак Обама иска реално да направи една реформа с позитивни последици за дълги години напред, то трябва да я стартира като един дълъг процес на последователност и приемственост. Както при всяка мащабна промяна и тук трябва да се предприемат малки прагматични и добре обмислени стъпки, в противен случай тя  е обречена на непредсказумост и крах.

 

Напиши коментар