През вчерашния ден се случиха две събития, които ме наведоха на разсъжденията по-долу. Едното бе, че с гласовете на ГЕРБ и АТАКА бяха приети на първо четене промените в Закона за електронните съобщения (ЗЕС), позволяващи безконтролното електронно следене от МВР. Другото, че Сърбия подаде официална молба за членство в ЕС.

Каква е връзката между двете? Може би няма пряка такава, но просто се замислих как нашата съседка едва сега започва своя официален процес по асоцииране, а България вече цели две години е член на най-проспериращия съюз на демократични държави в света. Въпреки този напредък приемането на поправките в ЗЕС в комбинация с още предвиждани законодателни промени в други закони може лесно да върне страната ни назад в нейното демократично развитие. Често ние българите не можем да оценим всичко това, което сме постигнали. Преодолените препятствия у нас най-често се забравят. Забравихме сякаш как започнахме усилията си да станем част от демократична Обединена Европа в мрачната 1996 г. Време, в което българската икономика и въобще цялото ни общество страдаше от пълна разруха. Не се помнят перипетии, през които България мина, за да се наложи едно пазарно стопанство и демократична институционална система в страната. Забравиха се големите усилия, които бяха положени за затваряне на преговорните глави и за преодоляване на негативите в различните сектори, за да се реализира общата ни крайна цел. В тези усилия и държавата, и гражданите, в едно партньорство понесоха трудностите и лишенията, за да може България през 2007 да се поздрави със своето европейско членство и да застане редом с останалите демократични държави на Стария континент. Въпреки негативите на миналите управления трябва да признаем, че политиката на правителствата на Иван Костов, на Симеон Сакскобурготски и дори това на Сергей Станишев в първите две години от мандата си допринесоха изключително много за това днес България да е част от ЕС. За запазване на европейското бъдеще на страната ни допринесоха много и хората, които гласуваха на парламентарните избори срещу политиката на Тройната коалиция, водена през втората половина от нейното управление. По този начин гражданите, в съзвучие с оценката на европейските институции, смениха управлението в България и показаха на Брюксел, че българското общество има воля за промяна. Това спомогна за преодоляване на опасността от налагане на предпазна клауза за страната ни, която беше напълно реална до края на 2009 г при запазване на предишния курс.

Грешките са си грешки, провалите са си провали, но постиженията не бива да се омаловажават. Недоволство за качеството на живот у нас ще има и занапред, но ние не бива да забравяме, че за да достигнем окончателно европейските стандарти, в никакъв случай не трябва да позволяваме постигнатото досега да бъде заличено от определени управленски действия. За жалост с подобни недемократични поправки като последните в ЗЕС това може да стане. Не бива да има никакво съмнение, че демократичното управление и защитата от полицейски произвол е условие sine qua non за добре работещата пазарна икономика и просперитета на една нация. Вървейки по своя европейски път ние постигнахме немалко, за да гарантираме и двете в България. Независимо от трудностите, нека признаем, че българската икономика оцелява в ситуация на криза, банковата ни система е интегрирана с европейската и е стабилна, частният бизнес продължава да се бори и да осигурява все повече приходи в хазната чрез данъци, страната ни върви към влизане в Еврозоната и Шенген, което ще означава и повече сигурност и инвестиции. В името на всички тези постижения цялото общество трябва да положи нужните усилия досегашния курс да се запази и България да не се отклонява от него.

Страни като Турция, Хърватия, Македония и Сърбия чакат на прага на ЕС, имат да преодоляват не по-малки от България трудности и все още нямат шанса като нашия да са част от Съюза. Когато обаче те постигнат необходимото развитие, отговорят на европейските критерии и бъдат поканени в Обединена Европа те ще ни настигнат и задминат, ако ние не използваме натрупаната инерция да продължим напред.

Вчерашното приемане на промените в ЗЕС само с гласовете на ГЕРБ и АТАКА както и някои досегашни общи действия на двете партии показват едно. Вместо очакваното дясноцентристко управление, подкрепено от рационално парламентарно мнозинство, най-вероятно ще сме свидетели на една популистко-националистическа коалиция в бъдеще. За жалост това ще забави развитието на България с голяма сигурност. В тази ситуация отново повтарям, че ще са нужни усилията на гражданското общество поне да се запази постигнатото досега. Само пробуждането и енергията на активното гражданство може да доведе на власт така желаното прагматично дясноцентристко управление, коeто да продължи пътят на България напред. За момента обаче най-важната цел е да не се позволи връщане назад.

Напиши коментар