Мнозина не са доволни от прехода, който България извърши през изминалите 20 години и от резултатите на извършената промяна. Вероятно българският преход все още не е приключил и имаме да изминем още много път преди да се наречем истинска либерална демокрация с работеща пазарна икономика. Винаги обаче, когато се изправяме пред едно оплетено кълбо с конци, разплитането му трябва да започне все от някъде. Трябва да признаем при един анализ и равносметка, че за тези две десетилетия България направи доста и напредна немалко, особено, ако оценим откъде тръгнахме. Нека си припомним, че в началото на 1989 г. дори не подозирахме, че нещо може да се промени и смятахме системата за вечна. Тогава нямаше дори и наченки на гражданско общество, а единственият законов акт, насърчаващ някаква частна инициатива, бе неприсъщият за социализма Указ 56. При бързината на промените, които не зависеха, разбира се, от обикновените граждани, се пръкна нова Конституция за по-малко от две години след смяната на строя. “Пръкване” е може би най-правилната дума, за този висш закон, който беше приет при пълната доминация на бившите комунисти в тогавашното Велико народно събрание. Още тогава много активни граждани, сред които и аз, се обявихме и продължаваме и до днес да сме против тази Конституция, която съдържаше изключително много дефекти на социалистическия начин на мислене. Сега почти 20 години след нейното приемане, можем отговорно да твърдим, че тя отдавна е изиграла ролята си и понастоящем вече е вредна за страната. Връщайки се отново назад трябва да се запитаме каква промяна можеше да очакваме при една калпава конституция, при наличието на кадри, почти 100% от тях работили и израснали по време на социалистическия режим, и при изключително силно съветско и руско влияние в страната. Отговорът е бавна и мъчителна промяна – такава каквато в действителност я преживяхме и продължаваме да изживяваме в момента.

Често обвиняват съдебната система, че стои в основата на бавните реформи в България. В условията на повсеместна корупция, лошо заложени от Конституцията небалансирани отношения между трите вида власти, недосегаемост на съдебната система и прикрепена прокуратура към нея, то всеки магистрат се чувства уютно при това статукво. Когато липсва ясна конституционна норма и когато политическите процеси се водят не толкова от леви или десни парламентарни мнозинства и управления, а от сменящи се такива с проруска или проевропейска ориентация, не са изненада изключителните колебания както в законодателството, така и в напредването на България по пътя на реформите. Резултатите много често са неефективни закони, получени с дефекти къде от незнание, къде от бързане, а много често и с умисъл. Такива закони естествено са манна небесна за корумпирания съдия.

От някъде трябва да се започне нашето завръщане на европейския ни път и да се върви последователно по него. Наред с всички критики, които отправяме към сегашното мнозинство и към управлението на ГЕРБ, една от най-похвалните техни стъпки е инициирането на обществено обсъждане и в последствие евентуално приемане на постоянно действащ изборен кодекс. Много пъти е повтаряно, включително и в документите на Българска нова демокрация, че това е една от основните законодателни норми, от които трябва да започне борбата с политическата корупция. Разбира се, най-съществената крачка в тази посока включва последващо свикване на Велико народно събрание за приемане на нова конституция на България.

За финал бих искал да кажа, че е много важно за успешното европейско развитие на страната ни за един значителен период обществото ни да заложи на дясноцентристки политически сили с прозападна ориентация. Единствено те могат да продължат реформата на обществените, икономическите и политическите процеси, да завършат европейската ни интеграция, да се борят успешно с бедността, корупцията и престъпността и да ни отдалечат окончателно от пагубното влияние на тоталитарна Русия. Само по този начин България може да бъде приобщена трайно и завинаги към ценностите, принципите и стандартите на Обединена Европа и да развива пълноценни равноправни отношения с Русия, съседите си и останалия свят.

Напиши коментар