От седмица насам се засилва дискусията за разполагане у нас на елементи от системата за противоракетна отбрана (ПРО). Дебатът тръгна от едно изречение “между редовете” по време на публична реч на новия американски посланик Джеймс Уорлик миналия петък. След него последваха въпроси към министър-председателя Борисов. И двамата наблегнаха на думата “разговори”, г-н Уорлик дори ги нарече “неформални”  и то не “преговори.” Това обаче не попречи на Русия да реагира мигновено и само ден по-късно чрез външния си министър Сергей Лавров да поиска обяснение от България. Стигна се дори до там т.нар. Приднестровска република да обяви, че е готова да приеме руски ракетни комплекси в отговор на западния ракетен щит. Ясно е, че светкавичната руска реакция и сериозно раздвижване само в рамките на седмица едва ли може да бъде предизвикано от няколко случайно изпуснати фрази. Какво в действителност се случва обаче е трудно за разгадаване. Това се дължи най-вече на факта, че при междудържавните отношения на нашата страна с Русия обществото и гражданите не знаят много подробности. От там и всяка интерпретация може да е погрешна. Не може да се приемат като напълно чиста монета дори и чисто експертните становища поради факта, че става дума за изключително важни геостратегически интереси и самите експерти са също политически ориентирани и пристрастни.

България е член на ЕС и партньор в Североатлантическия пакт. Няма да се уморя да казвам, че за пръв път в нашата нова  история ние сме съюзници с демократични държави. Връзките ни с Русия обаче не могат да бъдат прекъснати, миналото не може да се заличи и да се неглижира. България е дала на Русия наченките на нейната държавност, от нас и Византия руснаците са получили писменост и православие. В по-ново време не можем да отречем близостта по душевност и култура между нашите два народа. Най-свой ред руските интереси за достъп към Европа и контрол над проливите, преминават през гарантиране на влияние в България. Този стремеж е мотивирал освободителната война 1877-1878, той е довел до обричането ни на 50 години комунизъм, той ще продължи да ни поставя под различен вид натиск и в бъдеще. В крайна сметка ние почти граничим с един световен политически и военен колос. Тази близост винаги е била пагубна за страната ни. Допълнителен проблем е, че след промените у нас продължава да има една много силна левица пряк наследник на бившата комунистическа партия. При нея много често националните приоритети са на заден план, а определени решения са мотивирани с откровена русофилска симпатия. Това много лесно може да се проследи в  най-новата ни история от действията на правителствата на Луканов, Виденов и дори на Станишев. Резултатът от тези проруски управления е разширяване вече не толкова на политическото, колкото на икономическото влияние на Кремъл у нас. Политиката на поставяне на страната ни в определени зависимости от Русия обуславя обективно трудностите пред воденето на една национално отговорна политика в двустранните ни отношения. За пръв път обаче имаме шанса да водим една равноправна и основана на взаимно уважение политика. Това може да стане най-вече като разберем, че отношенията ни с Русия трябва да преминават през Европейския съюз. Това е нашето предимство днес. Ние трябва да го използваме като, разбира се, се пазим за пореден път да не бъдем изиграни от съседите си. Това важи както за сферата на отбраната, така и за енергийната сфера.

В изминалите няколко години България направи няколко ключови крачки за гарантиране на своята еманципация от Кремъл. На първо място стои приемането ни в НАТО и ЕС. На второ място допускането на американска база на наша територия. Следваща сериозна стъпка бе включването ни в съюзнически мисии на Алианса зад граница. Превъоръжаването по натовски стандарти също е важен момент по този път. В тази поредица от крачки в настоящия момент съвсем естествено идва и въпросът за изграждане на част от общия противоракетен щит за Европа включително  на наша територия.
Разбира се, на нито една от тези стъпки на България не се гледа с добро око от нашия бивш “опекун.” Именно затова са и сегашните спекулации и необосновано остри реакции на Русия преди още да има яснота за разговорите по разполагане на елементи от ПРО у нас. Неминуемо е обаче да се появи напрежение на границата между една незабравила своите имперски амбиции суперсила и голямо обединение на държави като ЕС, което дава заявки за демократично разширяване на изток.

Тук трябва да се каже, че въпреки напредъка, който сме постигнали с изброените по-горе крачки, тепърва предстоят тежки и важни решения за българските управляващи. Русия разполага с огромен набор от лостове и ресурси, освен това си е осигурила и значително присъствие у нас, за да може да окаже сериозен натиск. Добитото легално и нелегално икономическо влияние, осигурената енергийната зависимост, договорените общи енергийни проекти бързо ще бъдат впрегнати за изпълнение на политически цели, когато Москва реши.  Сегашното правителство дава заявки, че ще се опита да води равноправен диалог с Русия и в своите действия ще търси ползите за България в двустранните ни отношения. Въпросът е доколко то ще има сили да стори това. Колкото повече се научаваме да се възползваме от нашето членство в НАТО и ЕС, толкова по-неактуален ще става този въпрос. Ясно е, че България сама няма възможност да се противопостави на руския натиск, но в момента тя има достатъчно мощни съюзници, които да я подкрепят успешно в това начинание. От тази гледна точка Москва няма никакво основание с назидателен тон да иска от София обяснения за разполганатео на ПРО у нас. На първо място ние отдавна сме отхвърлили ролята на “губерния” от близката й чужбина. На второ, евентуалното разполагане на елементи от противоракетния щит ще стане не просто на българска територия, а на територия на Европейския съюз. Нека Кремъл да търси обяснение от всички съюзници в Обединена Европа и Североатлантическата общност.

Един коментар за “ПРОбългарски интереси”

  1. Апостол Апостолов Says:

    Ако, не дай си Боже, някой ни нападне, сегашната ни армия ще се нуждае от много сериозна закрила.

Напиши коментар