В началото на тази година прочетох в едно електронно издание интервю с г-н Росен Плевнелиев. Оставам с изключително положителни впечатления за работата, подходът и поведението на този министър. Смятам, че с хода на мандата като всеки добър управленец той би натрупал повече държавнически опит, който в бъдеще би го направил още по-полезен за страната. Още повече, че самият г-н Плевнелиев признава, че държавното управление е по-сложна материя от частните бизнес дейности. Обърнах обаче внимание на коментарите под интервюто и естествено там имаше хора, които веднага бяха изкарали информация за комсомолското минало на г-н Плевнелиев и различни нападки. В една демократична държава рядко има управленец харесван от всички. В България обаче всеки по-изявен политик си навлича изкарване на „кирливите ризи” - нелицеприятни факти от миналото или настоящето му. Ако такива няма, то те лесно биват изфабрикувани. „Изхабяването” на участниците в родната политика се случва с изключително бързи темпове и нищо чудно, че на всеки четири години се възобновява тезата за необходимостта от „нови лица”. Дали обаче непознатостта и началната неопетненост са гаранция сами по себе си за добро управление?

Опитът и натрупаната с него компетентност е един от основните фактори за постигане на добри резултати в почти всяко професионално начинание и занимание. Всеки ще се съгласи, че би се доверил за дадена дейност на професионалист, който преди това я е работил и поради тази причина се е научил как да я върши. Това може би важи за всяка една сфера освен политиката. Особено що се отнася за България - тук прекалено често водещ мотив на мнозинството от гражданите за техния политически избор е не опитът, а новостта на политическите играчи (било те партии или отделни лица). Може би това е нормална гражданска реакция, имайки предвид, че в изминалите години на преход българското политическо пространство се превърна в една „месомелачка”, в която нямаше нито един изявил се политик, който да не беше компрометиран по един или друг начин. У нас в пълна степен важи принципа – за миналите политици или лошо, или нищо. Много често подобно отношение е заслужено, но нерядко то се дължи на публично омаскаряване, което „изважда от употреба” опитни и компетентни хора, които със своите познания и възможности могат да продължат да бъдат полезни за управлението на страната. Непрекъснатият призив за „нови лица” в политиката вероятно е защитна обществена реакция срещу ширещата се политическа корупция, злоупотреби с власт и конфликт на интереси по високите етажи на властта. А и както вече нееднократно стана ясно - напълно непознатите хора, влизащи тепърва в политиката, не са компрометирани, опетнени и корумпирани най-вече поради това, че просто до този момент не са имали достъп до държавните ресурси. И все пак наказанието за евентуално извършени нарушения, щом те бъдат доказани, е в компетенцията на конкретни органи. Обществото трябва да бди и да оказва граждански натиск тези органи да работят ефективно и безпристрастно в защита на неговите интереси. Що се отнася до политиците, то естествения демократичен механизъм за наказание на техните грешки са изборите. Това обаче не означава, че една изборна загуба трябва завинаги да прати в историята един способен политик или държавник от дадено неуспешно управление. Нито едно зряло общество не си позволява по този начин да обезглавява своя политически елит, просто защото няма нация, която да разполага с неизчерпаем кадрови потенциал в тази сфера. След всеки един управленски цикъл трябва да се прави равносметка за серия от минали управления и преценка на текущи предизборни програми. Тогава, претегляйки плюсовете и минусите от миналото заедно с оценката за натрупания опит на съответния политик или партия и неговите/техните предложения за бъдещия мандат, бихме направили един отговорен информиран избор. Така се създава демократична политическа традиция, така се изграждат стабилни и прогнозируеми обществено-политически отношения, така едно общество се защитава от непрекъснати люшкания и безкраен популизъм. Обратното означава след всеки избори да започваме от кота 0. След близо 22 години демократичен политически живот в България и наличие на политици, които въпреки грешките си, са натрупали държавнически опит, не би трябвало вече да позволяваме управления по метода на пробите, грешките и големите приказки.

Напиши коментар