В началото на тази седмица излезе информацията, че за втори пореден месец през декември безработицата у нас расте. Миналата година именно седеммесечното крехко намаляване на този показател се приемаше за индикатор, че ситуацията в българската икономика тръгва към постепенно подобряване. Данните от края на 2010 г. обаче показват, че положението в т.нар. реален сектор все още е доста нестабилно. Не само, че безработицата расте, а броят на свободните работни места намалява, което е ясен сигнал, че бизнесът продължава да чувства затруднения. Същевременно обаче в почти всички области на страната продължават да стоят незаети няколко хиляди обявени вакантни работни позиции най-вече за нискоквалифицирани кадри. Това показва, че въпреки кризата и трайната безработица има хора, които предпочитат да не правят нищо или да разчитат на помощи, вместо да приемат временно работа, която не им се струва атрактивна. Вероятно това е въпрос на народопсихология, а може би е наследство от социалистическия начин на мислене по отношение на труда и препитанието.

Връщайки се на темата за растящата безработицата, трябва да признаем, че във време на очаквания за повишаване на инфлацията и все по-намаляващо потребление, комбинацията между трите може да нанесе сериозни вреди на родната икономика, а и на стабилността на държавните финанси. Ясно е, че при подобно положение правителството би трябвало да има някаква стратегия за намеса и действия. Разбира се, в една работеща пазарна икономика, частният сектор, а не държавата, трябва да създава по-голямата част от работните места. Доброто правителство може най-вече да подкрепи бизнеса като способства за по-благоприятна среда за неговото свободно развитие. Следвайки това разбиране се замислих в сегашните български условия, кои биха били трите най-важни стъпки, които управлението може да предприеме.

На първо място, най-тежката пречка и причина за възникване на безброй затруднения и изразходване на време и средства за частния бизнес е раздутата, тромава, некомпетентна и корумпирана държавна и общинска администрация. Действията на българските чиновници най-често са такива, сякаш администрацията съществува сама за себе си, а не, за да улеснява гражданите и фирмите, които практически осмислят нейната дейност и пряко я издържат с данъците си. Този проблем може да бъде решен чрез рязко намаляване на щата на държавната и общинската администрация (например с 60-65%), пълно професионализиране и повишаване на квалификацията на останалите и същевременно значително увеличаване на заплащането им. Така бихме имали една далеч по-ефективно работеща бюрократична машина в услуга на гражданите и бизнеса – по-компетентна и по-малко податлива на корупционни практики. Освободените, разбира се, обикновено млади, здрави и некадърни служители не могат да останат на социални помощи като безработни, а да бъдат насочени за по-ниско квалифициран труд, съответстващ на тяхната компетентност.

На второ място, сериозно затруднение пред бизнеса е липсата на достатъчно квалифицирани, дори на базово ниво, работници. Тук би трябвало да се преосмисли политиката на държавни помощи при безработица. Всяко цивилизовано общество се грижи за онези хора, които временно или трайно не могат сами да осигуряват прехраната си и нормални условия за съществуване си. Когато обаче става дума за млади, здрави и работоспособни хора, то държавните обезщетения под формата на директни социални плащания за тях трябва да бъдат изключително краткосрочни. Всяка помощ за хора в активна възраст, останали без работа, трябва да цели стимулиране на тяхната самоинициативност и обучение, а не да създава зависимост или да мотивира чист мързел. Поради тази причина далеч по-ползотворна политика би било по-големия ресурс от предвидените социални обезщетения да се насочва към преквалификация. Това би било от дългосрочна полза както за самия безработен, така за бизнеса и за цялото общество.

На трето място, големият проблем в момента са огромните неразплатени суми от държавата към фирмите. Това създава затруднение и невъзможност за нормално функциониране не само за преките изпълнители на обществени поръчки, но и по цялата верига на подизпълнители и доставчици. Целейки изкуствено да поддържат по-ниски нива на бюджетния дефицит, управляващите пряко изправят пред опасност от фалити цели компании и спомагат за разрастване на тежката междуфирмената задлъжнялост в България. Един от ефектите на подобна политика е покачване на броя на освободените работници, както и продължително неразплатени заплати поради липса на средства. Ако правителството вместо да дава на прокурор работодатели, които забавят плащания насочи публичен ресурс към бързо изплащане на натрупаните задължения към бизнеса, тогава то би осигурило свежи средства, които да способстват съживителните процеси в икономиката. Ясно е, че подкрепа за икономическо оживление е равносилно на подкрепа за създаване на нови работни места.

Това са три конкретни действия, които изискват държавна намеса и същевременно предполагат активна правителствена политика в подкрепа на борбата с безработицата и стимулирането на икономическия растеж. Има ли кой да го чуе това?

Напиши коментар