Тази седмица Германия и Франция втвърдиха категоричността си срещу скорошното присъединяване на България и Румъния в шенгенското свободно пространство. Докато все още се изчаква официалната българска позиция, което, надявам се, не значи, че на ниво дипломатически отношения няма движение, аз се замислих какви биха били полезните ходове на страната ни по случая. На първо място трябва да признаем, че Германия и Франция са две от най-влиятелните държави в ЕС, чиято дума много често насочва правителствата на останалите членки към дадено решение. В международните отношения много рядко даден ход е сам по-себе. Най-често, когато той получава широка гласност, неговата цел е да даде скрита оценка за определени минали действия или да изиграе ролята на предупреждение за бъдещи такива. Няма да се учудя, ако сегашната френска и немска реакция по отношение на приемането специално на България в Шенген, освен на обективните притеснения на тези две страни, идва и в отговор на поредното сближаване на страната ни с Русия и дадената подкрепа за задвижване на енергийни проекти, които са в ущърб на общоевропейските енергийни интереси. И все пак, въпреки че Германия и Франция едновременно изразиха несъгласието си за бързото ни приемане в шенгенското пространство, нашия дипломатически „отговор” не трябва да се базира на  разглеждане на тези две държави в пакет. Макар тяхната реакция да изглежда като единодействие, интересите, които стоят зад позициите на тези две държави са много различни. Не само интересите, но и техните симпатии. България трябва да се съобрази с това различие, ако иска да постигне положителен резултат. Например ние трудно бихме променили отношението на Франция, държава, която почти никога не е била на наша страна и няма традиция на добри взаимоотношения с нас. За разлика от нея връзката между България и Германия, общите интереси и симпатии между нашите две държави и народи, могат да се проследят дълго назад в историята. Подобно е положението с други държави-членки. Има такива, на които българската дипломация не може да повлияе и други, които са наши симпатизанти и потенциални съюзници по дадени теми.

Най-простото потвърждение за това дойде в петък, ден след френските и германските изказвания. По време на посещение на френския външен министър във Финландия тази държава също е изразила публично несъгласие с приемането ни в Шенген. Същевременно същия ден, Унгария, председателстваща в момента ЕС, е потвърдила подкрепата за българското членство в свободното пространство и е предложила, ако през март не може да се случи пълно приемане на страната ни, то да се задейства поне първа фаза от него, важаща за въздушните ни граници. С други думи, макар по презумпция всички държави в ЕС да са партньори, някои от тях са ни по-големи партньори от други. Такива на прима виста са Германия и Унгария, с които имаме сходна историческа съдба. Подобно на тях вероятно има и други членки, които ще имат интерес от взаимодействие по определени въпроси. България трябва да търси именно тяхната близост и подкрепа. След като я спечели трябва да открие и тема/теми от интерес за останалите по-малко симпатизиращи ни страни, по която да заеме категорична позиция. Консенсусното взимане на решения в ЕС и силата на мнението на всяка една членка на Съюза ни дава възможност да изтъргуваме подкрепата си за дадено решение за сметка на друго. Можем да се поучим от пресните примери на Полша и Чехия в тази посока.

В крайна сметка това, което е важно е активизирането на България по определени въпроси – не може на четвъртата година от нашето членство в ЕС, ние да продължаваме да се държим като свенлив гост в Обединена Европа. Мечтая си за момента, в който България ще изпълни свой приоритет благодарение на своите политически действия и изкусни дипломатически ходове, а не даром от „Великите сили”, както най-често се е случвало досега!

Напиши коментар