В последните седмици погледът на света е насочен към случващото се в няколко арабски държави. Като ефекта на доминото в Тунис, Египет и Йемен се разразиха всенародни вълнения, които почти прераснаха в революции срещу управляващите тези държави режими. Най-драматично изглежда положението в Египет и затова смятам да се спра на случващото се именно там.

Един либерал не може да съжалява, когато някъде се налага демокрация в битка срещу дългогодишни диктатури. Големият въпрос е обаче какво идва след това. Дали демокрацията на улицата и успешният бунт на масите, ще бъде последван от демократично управление и повече права и свободи за гражданите? Преди време някой беше коментирал, че не е достатъчно просто да има процедурна демокрация, в която зад фасадата на уж свободни политически избори се прикрива пълната липса на реален избор, безпътицата и икономическата мизерия на една нация.

В крайна сметка какъв е смисълът един режим да бъде заменен с друг режим? Нещо, за което в момента стотиците хиляди протестиращи в Египет не си дават сметка, водени от справедливото емоционално желание да смъкнат от власт една диктатура. Днешните искрено протестиращи за повече свобода и демокрация студенти и граждани със сигурност няма да са сред утрешните управляващи на страната. От дълбините на бунта се появяват ислямистки групи, отдавна чакали своя час, готови в момента да се възползват от отприщилата се народна енергия, за да изпълнят своите цели. За разлика от емоционално простестиращите граждани, те имат конкретен план как да използват полу-революционната ситуация, за да реализират исканията си. Няма съмнение, че това представлява голяма заплаха. Тя не е толкова тежка за Европа и останалия свободен свят, а най-вече за Египет и неговите граждани – основавайки се на примери от близката история, можем да очакваме капсулиране и затваряне на тази страна, което със сигурност ще се отрази на правата и свободите в нея. В последствие няма да закъснеят репресиите, преследванията и налагането на тежки ограничения вътре в държавата, а неизбежно и конфронтация и с външния свят и инакомислещите страни. Заявките за това вече са направени. В разгара на бунта, представителите на движението „Мюсюлмански братя” вече издигнаха лозунги, които нямат нищо общо с битката с вътрешния режим на Мубарак, а преследват външнополитически цели – изкореняване на западното влияние в Египет и спиране на насаждането на прозападни ценности в страната. Няма спор, че с определени ценности и цивилизационни разбирания в една държава навлизат и чужди интереси. И все пак, когато тези ценности не са войнстващи, основани са на общочовешки схващания за добро, благо и свобода, те не бива да бъдат отхвърляни единствено на базата на религиозната догма и фанатичното желание за запазване на някакъв мним идентитет. В крайна сметка светът все повече се изправя пред общи заплахи, които трябва да реши с общи усилия.   

В заключение трябва да кажем, че „революцията” в Египет е справедлив израз на египетския народ да отхвърли 30-годишен диктаторски режим, ограничаващ неговите права и свободи. Дано обаче, гражданите в тази държава бъдат достатъчно мъдри, прозорливи и предпазливи, за да не заменят един светски гнет с нещо още по-страшно и непредсказуемо.

Напиши коментар