Преди два дни Върховния административен съд (ВАС) окончателно оправда Ахмед Доган по делото за конфликт на интереси за получения от него хонорар по проекта „Цанков камък”. Петчленен състав постанови, че от Парламентарната комисия за борба с корупцията и конфликт на интереси не са представили реални доказателства в подкрепа на тезата, с която беше сезиран съдът. Реакцията на антикорупционната комисия бе обявено разочарование от нейните членове и заявени намерения да се свика специално съвещание по темата. Адекватна ли е тази реакция?

Въпросът с „хонорара на Доган” трябва да бъде разделен на три аспекта: морален, политически и институционален (или нормативен.)

От морална гледна точка всеки сам може да си отговори, доколко приемливо е действащ политик от управляваща партия да получи огромна сума за частна консултация на мащабен проект, финансиран с публични средства. От политическа гледна точка е нормално сегашните управляващи да търсят ревизия на онези действия на миналите такива със съмнения за корупционенхарактер, дори и използвайки механизмите на властта.

Най-важният аспект за определяне на „виновността” в този случай обаче е институционалният/нормативния. В сегашната Българска конституция ясно са описани правомощията на институциите на отделните видове власт и начина, по който е организиран баланса между тях. По Конституция, както е във всяка демократична държава, съдът е последната инстанция по всички въпроси, свързани с нормативното определяне на виновност на дадени лице. Той на свой ред борави с ясни доказателства и следва разписаните правила/закони при определяне на своите решения. С други думи реакцията на представителите на мнозинството в антикорупционната комисия е неадекватна. Парламентарната комисия може да направи, ако реши, и хиляда заседания, на които да се представят безброй аргументи по случая от морално или политическо естество. От нормативна гледна точка обаче тя трябва да приеме окончателното решение на ВАС. Така е във всяка нормална държава с демократично действащи институции. Такива са и конституционните правила у нас. Ако управляващите не са доволни от начина на работа на българската съдебна система, то, нека те не се насочват към любимите си ПР акции, а реално да предприемат действия за промяна на правилата, по които тя функционира. С други думи да се тръгне към изработването и приемането на изцяло нова Конституция на България.

Един коментар за “Хонорари, съд и Конституция”

  1. Марин Says:

    Май в България съдебната система действа по 2 принципа:
    Принцип 1 (благоприятен): Платежоспособен подсъдим - добър (скъпо платен) адвокат - съдии, спазващи всички европейски изисквания за защита на подсъдимия - правилно тълкувание на закона - ниска или никаква присъда
    Принцип 2 (недоплатен): Обикновен подсъдим - обикновен адвокат - съдии, спазващи всички български изисквания за виновност - правилно тълкуване на закона - максимално тежка присъда.

Напиши коментар