Навлизаме в тази част от годината, когато стартира активното публично обсъждане на Бюджет 2008. Изказванията и позициите на редица български политици, политически коментатори и икономически анализатори през последните седмици ме провокираха да споделя няколко виждания за ролята на държавата в икономическата и социалната сфери.

Плащането на данъци е може би едно от най-осезаемите съприкосновения между индивидите и принудителната сила на държавната власт. Много често отношението към данъците, фискалната политика и публичните разходи отбелязват демаркационната линия между дясно-либералното и лявото мислене.

Лично аз смятам, че намаляването на осигурителните вноски е не само стимул за бизнеса, но и за всички активни граждани. От една страна, това би освободило паричен резерв, който би стимулирал развиване и разширяване на предприемаческата инициативност. Факт, който би носил позитиви не само за българския бизнес, но и за цялото общество. От друга, на всички запознати е ясно, че осигуровките са данък върху труда, който естествено се понася и от работещите. С други думи, намаляването на осигурителната тежест води до оставяне на повече пари в ръцете на данъкоплатците. Да не говорим, че по-ниски нива на облагане биха стимулирали работодателите и работещите да декларират своите реални доходи. Така бюджетните приходи по това перо евентуално не само няма да намалеят, но вероятно могат и да се повишат.

Каква е все пак реалната ситуация в момента. В държавния бюджет за цялата 2007 г. бе планиран излишък от около 386 милиона лева. Към средата на годината той се изчислява на 1,85 млрд. лв. Очакванията са, че до края на годината излишъкът може да надмине 2.5 милиарда лева. Едно намаление на осигуровките с 3 пункта би коствало на бюджета между 60 и 120 милиона лева, т.е. между 20 и 40 пъти по-малко от очаквания излишък. Излишъкът вече е по-висок, отколкото са приходите от осигурителни вноски. В същото време, излишъкът е по-висок от приходите от данъка върху доходите и данъка върху печалбата взети заедно. При подобно положение едва ли би се намерил рационален икономист или политик, смятащ, че в момента в България няма възможност за намаляване на осигуровките.

Вероятно левицата би желала да използва натрупаните резерви, за да инициира по-социално насочена политика, каквото бе обещанието й към нейните избиратели. Като либерално мислещ човек смятам, че социалната политика не бива да се разглеждат като общ инструмент в борбата с бедността, а като действия, насочени за подкрепа на конкретни целеви групи, които по различни причини не могат да се интегрират в стопанския живот в определен момент. Държавното финансиране не трябва да създава зависими хора и поводи широк кръг от граждани да губят шанс за собствена реализация. По-ползотворният подход е политиката, целяща създаване на среда, която благоприятства трудовата заетост и развитието на активен и отворен пазар на труда. Не бива да водим политика, която постепенно може да превърне българската социална система в такава, в която определени групи изискват да им бъдат зачетени или дарени наготово блага, на които мнозинството от хора не се радват, без да е изпълнено определено задължение или работа.

Мнението ми е, че чрез своята фискална, преразпределителна и регулативна политика държавата не бива да поставя бариери пред предприемаческата инициативност на бизнеса и индивидуалната активност на гражданите. Ако искаме да бъдем адекватни на съвременните условия, нашето политическо мислене винаги трябва да търси оптималното ниво на данъчното облагане и публичните разходи, което от една страна да позволява от ефективното изпълнение на държавните функции, но същевременно да стимулира икономическия растеж.

От няколко години водещи български икономически анализатори и макроикономически изследователи аргументират възможността за общо намаляване на нивата на корпоративните данъци и облагането на физическите лица в България. Анализът на тези експерти показва, че при определени по-ниски нива на облагане, приходите в българската хазна не само няма да намалеят, но имат и потенциал да се увеличат. Тази теза може да бъде обоснована чрез аргументация, идваща от един теоретичен ефект в икономикса, известен като Крива на Лафер.

Най-общо Кривата на Лафер показва, че след определени оптимални нива на данъчно облагане, при повишаване на размера на данъците, приходите в хазната не се увеличават, както може да се очаква, а спадат. Както при нулев данък данъчните приходи са равни на нула, така и при много високи данъчни ставки те също започват да клонят към нула, защото всички хора нямат стимул да работят или просто укриват целия си доход. Следователно, когато данъците са много високи, е възможно намалението им да доведе до увеличение на приходите в бюджета и обратно – когато данъчните ставки се увеличат, в резултат е вероятно данъчните приходи да намалеят. В настоящия момент нивото на данъчното облагане в България се намира в “неблагоприятната част” от Кривата (след подходящия оптимум – по-високи от оптималните данъци и респективно по-нисък стимул за тяхното пълно плащане). В този случай има поле за намаляване на данъчната тежест, което да доведе не само до по-добра среда за развитие на бизнеса и повишаване на средствата, оставащи в българските домакинства и бизнеса, но и вероятно до по-голяма събираемост и по-големи данъчни приходи в държавната хазна чрез излизане на значителна част от сивата икономика “на светло”. Очевидно това най-накрая започна да се проумява и от левицата - възприетата от правителството либерална идея за въвеждането на плосък данък от 10% през следващата година е индикатор за това.

Крива на лафер

5 Коментара за “Данъци и осигуровки - държавата за гражданите или за самата себе си”

  1. Arthur Says:

    Чудесно изложение, споделям голяма част от споделените от вас виждания, но все пак аргументация на намаляването на данъци и осигуровки чрез прословутата крива на Лафер (чиято адекватност е оспорена от доста икономисти) е прекалено праволинейно дясно - без демонстриране на никаква социална чувствителност, без достатъчно съобразяване с реални практически примери от други държави и т.н.

  2. Moni Says:

    G-n Shterev, shte kovem li novoto dyasno

  3. Мизес Says:

    Радвам се, че в парламента има хора, които да защитават истинска дясна данъчна политка, която ще донесе по-висок растеж и по-големи доходи на хората. В този смисъл, ето какво изцепи зам.-председателят на бюджетната комисия:
    http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=396626

  4. АВТОР Says:

    Преди две години гледах статистика как в САЩ 1 долар изтеглен от икономиката, чрез данъци, и инвестиран обратно от държавата, носи за 1 година 25 цента на националната икономика. В същия момент 1 долар оставен в икономиката на страната носи над 3 долара печалба.

    Очевидно е, че държава като САЩ има проблем с ефективно усвояване на публични средства, какво остава за наща скромна татковина.

    Аз също предпочитам по-ниски данъци и по-голяма събираемост. За социална чувствителност не ми се говори. Гледам ква чувствителност има БСП и немея.

    Успех д-р Щерев!

  5. Mia Says:

    Интересно ми е защо след като в НДСВ има такива уж дясномислещи хора като вас г-н Щерев през мандата 2001-2005 г. не успяхте да наложите една наистина либерална икономическа политика? Всяко партия залита към популярни мерки когато е на власт, а като е в опозициия нейните представители се наперват да защитават принципи и ценности. Иначе НДСВ имаше шанс да бъде една наистина влиятелна дясноцентристка партия, но по-голята част от “политиците” в нея се оказаха просто едно стадо без възгледи, коео се подчиняваше на всяко хрумване на Величеството:) Ако бяхте сериозни още 2005 след изборите щяхте да пратите Симеон да си почива, защото, въпреки че тогава загубихте изборите, бяхто започнали да формирате едно ядро от симпатизанти с дясно мислене, което можеше да ви осигури по-дълъг хоризонт. Сега вече НДСВ може да каже - сбогом.