За пореден път българската десница ще навлезе в предизборна кампания в насипно състояние. Вътрешните избори в Синята коалиция, макар че целяха да мобилизират нейните избиратели и впоследствие да ги  сплотят около избраните кандидати, сякаш създадоха нови точки на напрежение. В момента в десницата тече хитруване на дребно. Румен Христов се опитва да флиртува с ГЕРБ и скрито да търси подкрепата на ДПС. Софиянски се стреми да организира десен съюз, но бива посрещнат с обвинения и недоверие от бившите си съпартийци.  Костов и хората му, заели позиции в „кула от слонова кост”, се самообяват за ортодоксалните десни с мисия да запазят периметъра си „чист” (па макар и свит и ограничен.) Няма съмнение, че в ДСБ има блестящи политици, подготвени експерти и качествени личности поотделно, но общото им доктринерско поведение става гротескно на фона на гласовете, които имат зад себе си.

Същевременно всеки глас, призоваващ за общи действия и обединение на старата десница, бива заглушен от взаимни критики, нападки и изкарване на кирливи ризи от миналото. Всички досегашни политици с дясно мислене сме участвали в едно или друго управление. Българският политически живот и общество е такова, че веднъж някой участвал ли е във властта, за него винаги може да се каже нещо лошо. Всеки българин е готов да нарече бившия си съратник (а какво остава пък за опонент) крадец, мошеник или лъжец. И все пак всяко подобно обвинение не може да почива само на лично отношение, а на ясни доказателства, които представени пред съда ще определят виновността или невинността на обвинения. Особено за политиката личните отношения трябва да отстъпват пред принципите, ценностите и програмните предложения.

Не може да продължи това състояние на дясното пространство, при което между отделните формации в него няма идейни различия, но общите им действия се блокират от междуличностни антипатии. Време е в десницата да започне да се оценява дадено предложение по неговия смисъл и полза, а не на база на това кой го е казал и представил. Това би било проява на политическа отговорност, особено нужна при сегашната криза и маргинализация на прагматичната десница. Днешните десни политици трябва да проявят тази отговорност за бъдещето на страната, за да могат достойно да очакват оценката на утрешните поколения за всички свои действия и бездействия. В противен случай десницата ще бъде обречена на още дълги години на разделение, слабост и безпътица.

Сегашните десни лидери, които са против широко обединение на десницата, рано или късно трябва да отговорят на въпроса, дали предпочитат да задоволят своите месиански желания да бъдат следвани от малка група от „посветени”, или желаят десницата да се върне като фактор в управлението на страната.

Един коментар за “Дясно зад борда”

  1. Мартин Says:

    Да кажем, че имаме принципно съгласие с Вас, какво предлагате след това? Или по-точно какво правите Вие, за да реализирате целите си? С ролята си в НДСВ Вие имате да възстановявате много доверие - моля Ви, направете го по начина, по който смятате за уместно. Но най-важното: трябва да действаме, кой както смята за уместно. За мен лично Костов и Мартин Димитров се справят сравнително добре. Със сигурност още една движеща сила ще е полезна за излизане от безволевия батак, в който сме сега.

Напиши коментар