Случващото се в Украйна заслужава много задълбочен анализ. Все пак казано накратко ние в България трябва с интерес да следим какво става в тази страна от най-„близката чужбина” на Руската империя (толкова близка, че руснаците очевидно дори не я приемат за чужбина). Ескалацията на напрежението и „вихрушката от насилие”, както пише Уолстрийт джърнъл, показва, че дори в XXI в. отстояването на демокрацията и свободното бъдеще на една държава изисква големи усилия и може да бъде съпроводено с жертви.

Какво е общото между България и Украйна? Отговорът е разделението на обществото. У нас в последната година на протести се заговори какво голямо противопоставяне и разцепление има в българското общество. Посочвани бяха различни линии на разделение и все пак една основна беше леко премълчана. А тя е същата, която в момента е причина за тежките размирици в Украйна - противопоставянето между привържениците на про-европейското бъдеще на страната и тези на завръщането в руската орбита на влияние. Това е фундаментална линия на разделение, която не е просто геополитическа по своя характер. Тя влияе върху цялостното развитие на политическите структури, социалните връзки, икономическото състояние и обществения климат в страната.

Докато в Украйна желанието за окончателно заточване на страната под крилото на Кремъл предизвика тежък, открит и вече кървав сблъсък, у нас тези процеси вървят тихомълком, полека и маскирано. Докато обществото спи. Не казвам, че защитата на европейския път на България трябва да бъде защитен с подобна на украинските протести сила. Неведнъж обаче съм заявявал, че бъдещето на страната ни е било и винаги ще бъде в Обединена Европа и в северо-атлантическия пакт на държави с общи ценности. Рано или късно ще дойде време, когато ще трябва като общество и граждани явно и на висок глас да защитим този път. Надявам се това да стане по най-демократичния начин – чрез нашия вот на свободни избори!

Един коментар за “На края на Европа”

  1. камелия Says:

    Толкова сте прав!

Напиши коментар