В началото на седмицата Сърбия стартира преговори за присъединяване към ЕС. Преговори, определени от мнозина наблюдатели като исторически. Интересно е да разгледаме този процес на асоцииране на западната ни съседка към Обединена Европа в контекста на желаното присъединяване на Македония. Властите в Скопие вече обявиха, че ще водят обща политика с Белград по пътя им към Европа. Разбира се, това изцяло обслужва сръбските интереси. Ако Македония се присъедини към ЕС преди Сърбия, това би означавало бърза загуба на сръбското влияние в страната, подобряване на добросъседските отношения и засилване на колаборацията с България. Самите македонски управляващи правят обаче достатъчно това да не се случи. Примерът с непримиримото упорство по „казуса с името” е достатъчно показателен. Ясно е, че историческата гордост и идентификация е важно условие за добруването на една нация, но при постигането на дългосрочна политическа стабилност, икономически просперитет и цялостен добър стандарт на живот винаги има поле за разумни компромиси. От друга страна, ако Сърбия първа влезне в ЕС, а след това бъде приета Македония със „сестринската” сръбска подкрепа, това ще позволи запазването на сръбското влияние в страната. Явно това е и желанието на сегашните македонски управляващи. Те сякаш работят за про-сръбските интереси, а не за интересите на народа на Македония. Подобно поведение обаче е нещо често срещано на Балканите в дългата ни история на проблемни междудържавни отношения.

Напиши коментар