untitled.jpg

 

В края на миналата седмица в. Труд публикува резултати от социологическо проучване на новата социологическа агенция “Прогнози” във връзка с познаваемостта на българските евродепутати. Предвид предстоящите европейски избори е много вероятно целта на проучването е да създаде определени впечатления у читателите относно популярността на отделните български представители в Европейския парламент. Все пак един резултат е много показателен и най-вероятно той е напълно реален. Близо 50% от българите не могат да се сетят за името на нито един роден евродепутат. Други общо 10% пък посочват имената на настоящ и бъдещ български еврокомисар, макар Кристалина Георгиева никога да не е била представител в Европейския парламент, а Меглена Кунева беше избрана, но се отказа от мястото си преди да встъпи в длъжност.

Тази незапознатост и незаинтересуваност показва колко голяма е дистанцията между българските граждани и европейските институции като цяло. Това, което се случва на институционално ниво в ЕС явно не вълнува пряко нашите съграждани. Те очевидно не приемат, че техните представители в европарламента могат по някакъв начин да повлияят за решаване на вълнуващите ги проблеми. Без да коментирам нивото на гражданска ангажираност и обща политическа култура у нас, съм далеч от мисълта, че тази дистанция е български феномен. Като цяло в последните години у всички граждани на държавите-членки на ЕС се засилва усещането, че могат да влияят твърде малко на процесите на вземане на решения в европейските институции и че тези решения твърде малко ги засягат в техния ежедневен живот. Това е дефицит, по който трябва да се замислят евро-бюрократите в Брюксел, ако не искат европейската идея да залинее и напълно да се делегитимира като обединяващ фактор в следващите години.

И все пак фактът, че 50% от българските граждани не могат да назоват дори едно име на български евродепутат е много притеснителен. Дълги години по време на демократичния преход на България членството ни в ЕС беше обществена кауза, подкрепяна от мнозинството от българите. Седем години след като то вече е факт, ние явно все още не се чувстваме като граждани на Европа и не се приемаме като пълноправни участници в дебата за бъдещето на ЕС. Нашите надежди и очаквания за по-добър живот са свързани с ЕС, но неговите институции и представители са далечни и абстрактни за нас. Вина за това имат и нашите евродепутати, които не успяват пълноценно да изпълнят функцията си да предадат европейския дебат на родна почва и обратно да представят националните проблеми на европейски терен.

Предстоят европейски избори, които най-вероятно ще предизвикат малък интерес и които ще бъдат доминирани от национална реторика и противопоставяне между опозиция и управляващи. В действителност дебатът за бъдещето на ЕС е сложен и изглежда далечен на средностатистическия български избирател. Ролята на родните политици и политически сили обаче е да „преведат” този дебат на разбираем език. Време е политическият елит у нас да разбере, че бъдещето на България е пряко свързано с бъдещето на Европа. Същевременно българските граждани пък трябва да осъзнаят, че с апатия и политическа неангажираност няма как да променят живота си.

3 Коментара за “Евроапатия”

  1. Тракиец Says:

    От тези всичките само г-н Андрей Ковачев има активна политика по българския национален интерес-а именно по македонския въпрос.Тук не виждам името на г-жа Маруся Любчева, която уж е почетен председател на тракийското дружество-Бургас, но откакто БСП и ДПС са в коалиция не смее да каже нищо по адрес на Турция и справедливите искания на наследниците на тракийските бежанци. Чий интереси защитават в този Европарламент не знам.

  2. интериорни врати Says:

    Аз знам единствено Кристелина Георгиева обаче тя май не е евродепотат ? Нали ?

  3. входни врати Says:

    Аз до колкото знам тя не е допутат а е комисар, поправете ме ако се бъркам!

Напиши коментар