В един от своите последни коментари г-н Атанас Чобанов ми написа “ако не искате да получавате критични, ядни и провокиращи коментари, най-лесното е да затворите блога.” Още с откриването на личния ми интернет дневник описах, че целта ми е да се възползвам от възможността за дискусия по важни обществени теми, да предлагам на дебат моите идеи и виждания по различни въпроси и да почерпя добри предложения от аудиторията на блога. Засега това се получава и се надявам в бъдеще този блог да се превърне в истински форум. Искам обаче още сега да заявя, че в него няма да се въздържам от представяне на истинското ми мнение, независимо дали то е популярно или не. Не очаквайте от мен да не изразявам несъгласие с онези мнения, които противоречат на моите разбирания и принципи.

Що се отнася до критичните и провокиращите коментари, смятам, че те са част от едно свободно и ползотворно обсъждане на даден проблем. Нещо повече, те спомагат за мобилизиране на интелектуалните ресурси на дебатиращите за намиране на най-доброто решение по темата. Дори бих казал ‘решения’ в множествено число. Като либерално мислещ човек вярвам в плурализма на идеи и приемам, че по един и същ въпрос може да съжителстват няколко гледни точки и всички те да са правилни от позицията на групата, която ги представя и защитава. Въпрос на толерантност и рационален диалог е да открием баланса между различните опции. Именно на това заложих и аз, вниквайки в същината на исканията на българите в чужбина по отношение на здравното им осигуряване у нас като в последствие се убедих в справедливостта на голямата част от тях. Предлаганият от мен и колегите ми законопроект отразява този подход.

Тези, които смятат, че това е единствено ход за търсене на политически дивиденти пропускат един много важен аспект. Освен гледната точка на българите в чужбина, които приемат положително предложенията в него (или поне на 65-70% по думите на г-жа Борисова, която бързо е успяла да проучи мненията им и да ги подложи на точна калкулация), съществуват и няколко други на различни групи от граждани в България. Не се съмнявайте, че ако този законопроект получи полагащата му се публичност, то неминуемо по него ще се оформи обществен дебат с подкрепящи и неодобряващи страни. Да се вярва в обратното е просто проява на един тип поведение, определено от народа ни с израза “не вижда по-далече от носа си.” И ако за българите в чужбина или поне за организираната, активна и гласовита част от тях исканията им са очевидно справедливи и не подлежат на съмнение, то някои групи от граждани у нас могат да се почувстват наистина засегнати от предлаганите промени. В действителност винаги в едно демократично общество ще има “за” и против” дадена мярка. Понастоящем е наистина реална възможността да се приеме като привилегия анулирането, опрощаването или както искате го наречете, на старите осигуровки на българите в чужбина (независимо че те са породени от една нормативна грешка в миналото). И преди да посегнете гневно към клавиатурите се замислете, защо промяната в ЗЗО, която според г-н Чобанов може да бъде извършена лесно като с магическа пръчка и за която толкова много народни представители от различни партии, управляващи и опозиция, са изразявали гласна подкрепа, все още не е факт. Замислете се и за онези хора, които не разполагат със собствени средства за скъпоструващи интервенции (например бабите с пейсмейкъри на г-жа Борисова), но използват системата, разчитащи единствено на принципа на солидарността в здравното осигуряване. Помислете и за онези млади и здрави българи в активна възраст, живеещи в България, които съвестно плащат своите осигуровки, без по една или друга причина да ползват здравноосигурителната система. Примерите, които могат да се изредят са многобройни. С една дискусия в публичното пространство, подобна на кампанията на българите в чужбина, изредените групи от българи лесно могат да бъдат мотивирани против исканията и предложените промени в ЗЗО. Не коментирам дали аргументите им ще бъдат адекватни или не. Това, което се опитвам да покажа е, не че не съм убеден в правотата на заложените в законопроекта поправки, а че просто съществуват разнообразни гледни точки по въпроса. Да се винят “шепата покварени политици”, които не искат да се вслушат в “гласа народен” (използвам цитат от един от коментарите) е удобно обяснение, но не отговаря на напълно на реалността. Най-малкото защо според вас го правят толкова упорито, щом могат толкова лесно да натрупат обществени позитиви като просто си “отпушат ушите”. Ако мога да използвам метафора, то “гласът народен” в едно демократично общество е цял хор, пеещ напълно различни мелодии. И така и трябва да бъде. Само при комунизма този vox populi бе изкуствено сведен до еднообразие. Той беше винаги напълно ясен и точно формулиран от управляващите, които неизменно се позоваваха на него. При несвободното комунистическо общество просто няма нужда от политика, нейната функция просто е разрушена. В динамично променящата се среда на демократичното общество обаче ролята на политиката е да осигурява баланс между многообразните интереси, които се пораждат от естествените различия в индивидите и групите от граждани. Тук ще използвам думите на един български мислител, изказани още в началото на миналия век - “Политиката е наука на равновесието и солидарността.”
 
Не искам да виня за по-острите коментари тук хората, които активно са се ангажирали с решаване на въпроса за осигуровките на българите в чужбина. Дори им прави чест, че безкористно отделят време и усилия да се занимават с дело, което ще е от полза за цялата общност. Съзнавам, че понякога отдадеността на определена кауза изисква концентриране основно върху аспектите, които се целят да бъдат постигнати. Това обаче води до малко доктринерско поведение и едноизмерен поглед върху нещата. Подобен начин на мислене постепенно се измества към един дребен негативизъм по отношение на всяко мнение, което не съвпада със следваната линия.

Тук бих искал да репликирам г-н Чобанов по един въпрос. Веднага след като публикувах новината за внесения законопроект, той заяви, че предложението принципно е добро, но побърза да изрази съжаление, че не съм проявил разбиране когато съм бил “така да се каже “на власт””. Предполагам като казва “на власт”, като част от мнозинството и от позицията на председател на Комисията по здравеопазване, той не смята, че в миналия парламент съм бил един вид самодържец по въпросите на здравеопазването и здравното осигуряване. Председателството на комисия предлага по-скоро технически възможности за влияние на решенията в нея, то не дава някакво действително властово първенство над останалите народни представители. Най-силният реален авторитет, с който разполагах тогава, а и сега, беше т.нар. експертна власт, която притежавам в областта на здравния мениджмънт, здравната реформа и въпросите на здравеопазването (и както признах в една минала публикация не в абсолютно всички негови аспекти и компоненти). Този експертен авторитет често не беше достатъчен, за да се трансформира в политическа власт, която да доведе до формиране на определена обща политическа воля в мнозинството. Може би не сте запознати, но в миналото народно събрание мои законопроекти бяха подписвани едва от дузина народни представители от парламентарната група на НДСВ. Цели 5 предложени от мен законопроекта, които формираха ядрото на реформата в българското здравеопазване, бяха отхвърлени от тогавашното мнозинството. Това, което се опитвам да кажа е, че за жалост понякога едно решение се основава на различни политически сметки и цели. Разликата с настоящия момент е, че поне на този етап аз имам подкрепата на цялата парламентарна група на Българска нова демокрация. Нейните членове не само имат доверие в моя експертен авторитет, но и застават зад предложенията ми на ниво политическо решение, което вече е демонстрация на обща политическа воля. От тук нататък ще видим дали ще бъдем достатъчно убедителни пред своите колеги от останалите групи.

Предполагам, че част от тезите, които изразих тук, ще предизвикат гневна реакция у мнозина. Ако сте следили досегашните ми политически изяви трябва да сте наясно, че предпочитам да заемам позиции, които приемам за достойни и отговарят на моите принципи и разбирания, вместо да търся популярно ориентирано поведение, което да ми спеставя критики и недоволство. Именно затова “ядните” коментари, за които говори г-н Чобанов, не ме притесняват. За да са полезна част от дебата обаче те би трябвало поне да се основават на някакво аргументиране или да дават предложения за промяна. Не виждам как допринасят за ползотворната дискусия коментарите, които съдържат основно злоба, насочена лично към мен, към българската обществено-политическа система или родните институции. Понякога това е просто демонстрация на ниска диалогична култура и ограничен поглед върху даден въпрос. Продължавам да твърдя, че тези, които са недоволни от ситуацията у нас не трябва просто да критикуват от разстояние, а да се включат в нейната промяна по начина, който е във възможностите им – чрез политическо участие, активна гражданска позиция или конкретни предложения. Един от най-лесните начини за продължаване на реформите е да продължим и промяната на самите себе си. Постоянното оправдаване с “една мръсна пяна от около 10000-20000 души” сякаш неглижира персоналната гражданска отговорност, която трябва да има всеки един от нас. Едно зряло общество на свободни граждани не би търпяло вредни и корумпирани институции (и управляващи).

9 Коментара за “За свободната дискусия и плурализма на гледни точки (в отговор на коментари от блога)”

  1. ЗАДУНАЙСКИ Says:

    Ето един ” не-яден” коментар - когато някой повече от шест години е работил прегърнат с комунистите и е бил “човечец” на един обикновеен мошеник (Симеон), и е участвал в масовата измама “осемстотин дни” и “незабавно и несимволично……”, най разумно е да се скрие някъде(в миша дупка например) поне докато се смени днешното поколение……..
    ……….”не ми гавари”, казват руснаците………..
    П.С. Наистина го казвам без яд, за такива историята ако рече да споменава, ще е с отвращение…

  2. atanas Says:

    Доктор Щерев,
    Виждам, че се засягате от коментарите ми, затова ще ги прекратя за известно време, за да не урочасам законопроекта и утрешното обсъждане ;-).
    Един колега журналист онзи ден е бил малтретиран от мутри. Както виждате “мръсната пяна” не е само метафора, тя е реалност, която ни поставя в специфична позиция в Европа: единствената страна в която престъпността и властта напада и бие съвестта на нацията. Вече се чудя защо употребявам два термина… неологизмите “властъпност” и “властъпници” май са по-подходящи. Лека вечер.

  3. Dimitre Says:

    Izvinyavayte za latinicata:
    Sas sigurnost tazi t.nar. “mrasna pyana” v Bulgaria sashtestvuva, no tya dalech ne e 10-20 hil. dushi, a dalech po obhvatna. Ot 99 ne jiveya v Bulgaria i deystvitelno smyatam, che rodnite politici, policia, sadii i t.n. ne sa stoka obache kakvo mi pravi vpechatlenie vseki pat kato se varna tam. Ami povsemestno narushavane na pravila i nikakva obshtestvena solidarnost - taksimetroviya shofyor minava prez lokvite i praska peshehodcite, shofyorite profuchavat prez peshehodnite pateki kogato do tyah sa zastanali hora, horata si izhvarlyat boklucite prez terasite shtoto gi marzi ili az ne znam zashto, pochti vseki koyto ima vazmojnost da napravi nyakoya malka dalaverka, a dori i da “chopne” neshto ne se zamislya, a tezi koito se otkazvat gi schitat za “balami”, zavistta i zlobata e povsemestna (tova mejdu drugoto e mnogo silno i za balgarskite obshtnosti tuk v USA) i t.n. i t.n. Imashe predi edna seria ot filmi na edin izvesten polski rejisyor zabravih mu imeto, v koyato se razkazvashe po edna ot ejednevna istoria po desette boji zapovedi - ta tam osnovnata idea beshe, che mojesh li da si pokvaren na nisko nivo, nyama da ti e trudno da si pokvaren i na visoko. Shtom povsemestno sme nechestni na drebno, mnogo yasno, che shte sme corumpirani i na edro. Prav e Atanas Shterev, che nie tryabva da promenim politicite si, no pak tova ne moje da stane bez da promenim nachina si na mislene. Golyama chast ot bulgarite v chujbina (pone tuk), a i chast ot tezi v Bulgaria, pokazvat, che tova moje da se sluchi. Dano leko poleka go pravim i togava shte doydat po-dobri pokolenia.

  4. atanas Says:

    Режисьорът е Krzysztof Kieslowski Кржиштов Киесловски

  5. Светлан Says:

    Така сте тръгнали да говорите по темата с филми, та като прочетох статията се сетих, че през уикенда гледах Американски гангстер и през цялото време си мислех как аджеба тези американци са успели да ограничат тази мощна полицейска корупция. Та финала даде отговор - просто трябва някъде да има поне едно здраво звено, което да удържи. И подобно и с нашите български политици, просто трябва някъде да има поне някой свестен, който да се опита да спре процеса. Обаче това бе общесвена воля, подкрепа и нетърпимост няма как да стане. А в България такова нещо на тоя етап няма - последният фрапиращ случай беше възстановяването на Деян Пеевски на поста зам.-министър, просто няма такава наглос, а обществото спи и дори да има протест на някой от опозиционните политици кел файда, като няма да има кой да се възмути.

  6. Бодри Says:

    Браво за доброто изложение особено в часта си за съжителството на points of view. Tочно мнообразието от гледни точки е основната характеристика на постмодерното общество. На българина още му е трудно да разбаре, че трябва да се опитва да разбере мнението на останалите, защото у нас от традиционно общество направо скочихме в постмодерността. Сигурно и затова либерализма не може да върже тук.

  7. Плато Says:

    Брех, брех, поразгледах този блог, ми той много философски, токув виж Щерев станал нов теоретик и идеолог на българската десница, след време ще го четат студентите.

  8. Prodan Says:

    Tva za pluralizma na gledni tochki dobre, ama v bg politikata ne vyarvam mnogo da hvashta dikish. Pishete, che v momenta parlamentarnata grupa zastava zad vas kato demontracia na politicheska volya, no da vidim, kogato nyakoi reshenia neyni pochnat da protivorechat na zastitavanite ot vas principi i vie nadadete glas, kakto dosega vinagi ste pravili, kolko ot tazi grupa ot vajeigrachi shte zastanat zad vas ili prosto shte se obarnat sreshtu vas.

  9. Burger Says:

    G-n Shterev, dori i da ne mi se shte, triabva da priznaia, che v tazi statia ste napalno prav.