Днес мои колеги от парламентарната група на Българска нова демокрация (БНД), начело с г-жа Ваня Цветкова, бяхa на посещение в Дома за деца и младежи с умствена изостаналост в село Горна Козница, община Бобов дол. Посещението бе част от ангажимента, поет г-жа Цветкова, който цялата група на БНД подкрепи, за спомагане на решаването на проблема при отглеждането на деца с умствени увреждания и различни специфични нужди в България. Целта му бе запознаване с условията в Дома, както и връчване на дарение – спално бельо, дрехи, консумативи и коледни подаръци на стойност 2000 лв. за децата, отглеждани в него от парламентарната ни група. Моето лично решение е да даря допълнително 2000 лв. за нуждите на Дома.

Вероятно мнозина от вас са гледали филма за Дома в Могилино. Оказва се, че ситуацията в Горна Козница не е никак по-различна. Общото ни мнение с колегите ми от БНД е, че състоянието на специализираното заведение там е изключително лошо. Децата се отглеждат в неподходящи за техните специфични нужди условия, въпреки че в трудната ситуация специализирания персонал се опитва да полага всички необходими грижи в рамките на техните възможности. До този момент с помощта на дарения са направени минимални козметични ремонти на 40-годишните постройки. Дори и в най-големия студ, децата са принудени да прекосяват по няколко пъти на ден двора, тъй като занималните, столовата и спалните са в отделни сгради.

Понастоящем е взето решение Домът в Горна Козница да бъде закрит и преместен, но близо две години не е намерено решение от местната управа. Новият кмет на община Бобов дол в момента обсъжда с Общинския съвет къде да бъдат преместени децата като се търси подходяща сграда. Преди посещението в селото беше  направена среща в Министерството на труда и социалната грижа, където колегите ми бяха информирани, че след навършване на пълнолетие децата от Дома в Горна Козница биха могли да се установят в защитени жилища, за да могат да свикнат да се грижат самостоятелно за себе си. При посещението на място обаче се установи, че реалната ситуация е твърде различна. Децата, намиращи се в Дома, страдат от сериозни умствени и психични увреждания, които не биха им позволили да живеят нормално без чужда помощ. След разговор с работещите в социалното заведение специализиран персонал бе постигнато съгласие те да предложат функционална схема за подобряване на ситуацията. Тя трябва да включва описание на това какво трябва да се направи за решаване на проблема. Ние с моите колеги от БНД от своя страна ще поемем инициативата предложението им да бъде трансформирано в проектна форма и да бъде реализирано.

След приключване на посещението в Горна Козница бе организирана среща с кметицата на Бобов дол г-жа Грети Алексиева, с която бяха обсъдени проблемите на Дома и възможностите за решения. Следващата седмица се предвижда разговор по същите въпроси с кмета на община Кюстендил. Една от идеите на този етап е да се потърси съдействието на градоначалника на Кюстендил и на територията на тази община да се даде терен, върху който да бъде построен нов дом, отговарящ на специалните нужди на децата в Горна Козница. Насочването към община Кюстендил е продиктувано от по-големите възможности, които предлага тя в сравнение с община Бобов дол по отношение на наличие на достъп до социални заведение и заведения за рехабилитация.

За финал бих искал да кажа, че е време да си отворим очите за тези деца, обречени на страшна забрава. От всички намиращи се в Дома в Горна Козница единствено родителите на три от тях проявяват някаква загриженост и идват да ги виждат или ги водят у дома, за другите никой не се сеща. Що се отнася до условията там, те са толкова ужасни, че по време на миналото ми посещение там преди години научих, че едно от децата премръзнало до такава степен докато спяло в легълцето си, че в последствие се наложило да му ампутират двата крака. Историята е стряскаща, но е очевидно, че и държавата, и всички ние като общество трябва да бъдем “стреснати”, за да си припомним ангажимента, който имаме към тези забравени от всички деца. Трябва да признаем, че отношението, което едно общество има към хората, които не могат сами да се грижат за себе си, е индикатор за неговата цивилизованост и зрялост. По този показател все още сме твърде изостанали, но от самите нас зависи да наваксаме.

11 Коментара за “За забравените деца”

  1. atanas Says:

    Лично аз след като гледах филма за този български Освиенцим припознавам във всеки български политик, без изключение, по един малък Менгеле. Какво дирите в Парламента доктор Щерев? Защо не излезете да протестирате барабар с групата си протест пред министерството на Масларова, за която тези деца са неизлечимо болни? Нали сте “стреснати”?

  2. atanas Says:

    Грешно цитирах Масларова. Думите и бяха : “децата толкова си могат, това е”

  3. АСПАРУХ Says:

    Танасе драматизираш излишно. Работата на парламентаристите не е на улицата, а в залата да правят закони. Иначе за Щерев не се съмнявам, че е искрен, защото всяка седмица си идва в Ст. З. и дарява по нещо в домовете. Виж за някой други хора в групата изпитвам искрени съмнение за мотивите им в тази акция.

  4. Яна Says:

    Боже, боже, премръзнало детенце с ампутирани крака? Има толкова подобни истории от тези домове - умрели от студ, от поглъщане на боклуци, от попарване с гореща вода, от глад, от обездвижване, после погребани един Бог знае къде…

    Благодаря Ви, че и Вие им обръщате внимание.
    Весели празници!

  5. Домът в Горна Козница « Изоставените деца на България Says:

    […] в Горна Козница декември 22, 2007 Доц. Атанас Щерев е описал посещението си в дома за деца с увреждания в кюс…. За съжаление, домът явно предлага същата грижа като […]

  6. vanilla Says:

    Не знам докога само ще си посочваме ужасяващи примери и ще си намираме един на друг грешките. За тези деца - и за всички, които са в беда у нас - времето има различни измерения!!…

  7. Юлиан Попов Says:

    Доц. Щерев, поздравления за този постинг. Много показателно за равнището на българската политика е невъзможността и да се справи с подобен проблем. Не е ли редно да създадете група от всички политически партии, която да поведе вътрешнопарламентарна кампания за радикалното решаване на грижата за изоставените деца - с увреждания и без увреждания. Нормално ли е в една страна, член на ЕС, която се озова с огромен бюджетен излишък, неправителствените организации да са единствената активна, доколкото им стигат възможностите, сила, която се опитва да направи нещо? В навечерието на Коледа би трябвало да си дадете сметка, че църквата в България на практика не съществува, когато се стигне до проблеми, с които църквата наистина трябва да бъде ангажирана. Държавата я няма. Парламента… и него го няма. Не може една шепа граждански ангажирани български майки и няколко други организации да решат един толкова болезнен и дълбок социален проблем. Честито Рождество Христово.

  8. Сашко Says:

    Масларова в Перловска!!

  9. Обичащ масларова Says:

    Обичам масларова, обичам и фурлата, с която ходи и роклите по 2000 лв.

  10. Запa Says:

    Абе квото сте я подпукали министърката все едно тя е виновна за всички злини и беди на тези деца. Все още не можем да се оттървем от мисленето, че държавата трябва да ни се грижи за всички, а ние като гряаждани само да дюдюкаме и да се възмощаваме. Все пак тези домове само политически въпрос ли са, не са ли обществен?

  11. Теодора Says:

    Доц. Щерев, хубаво е това, което сте направили. Хубаво е, че сте посетили точно този дом, запознали сте се с условията и състоянието на децата, разговаряли сте с персонала. Още по-хубаво е, че вие сте политици, т.е. имате връзките, контактите и възможността отвътре да въздействате. Сами сте се убедили в неадекватната информация, която сте получили от МТСП.
    В никакъв случай не трябва да се оставят общинарите на Бобов дол сами да си блъскат главата и да се чудят къде и как да преместят децата. Това е недопустимо. Убедена съм, че нито имат финасовия ресурс да се справят, нито компетентността и разбирането да го направят правилно. Ето един съвсем нагледен пример какво представлява децентрализацията на тези институции у нас и защо не работи. Държавата (МТСП, АСП, ДАЗД) дават нареждане за затваряне на дома и толкоз. Повече ангажименти нямат (според тях). Местните там да си гризат химикалките и да се чудят като как да я свършат тази работа, като нито пари имат, нито правилно разбиране на проблема, но за сметка на това, отговорността е тяхна. Как конкретно би следвало да бъде решен случая с дома в Горна Козница.
    Министър Масларова и Иванка Христова сформират екип със свои колеги от АСП и ДАЗД. Насрочват дата на посещение в дома, като си отделят най-малко няколко часа за да се запознаят лично със ситуацията на място. Предварително след това са си насрочили среща с общинарите на Бобов дол и са поканили и градоначалника на Кюстендил. Даже е хубаво и той да участва в посещението на дома, след като тези деца евентуално ще станат негова отговорност след време. Освен необходимостта от терен в Кюстендил, по-важно е да се обсъди дали могат там от региона да намерят логопеди, психолози, дефектолози, рехабилитатори. Ако не, ще търсят в София, важното е да пратят такъв екип там (тук вие можете много да им помогнете), който с помощта на персонала да направи индивидуална оценка на всяко дете. Име, години, състояние, конкретни необходимости от лечение, занимания и възможности за самостоятелност. На базата на тази оценка-доклад, децата се разделят на групи, според нуждите и възможностите им. Тогава вече се решава какво точно да се построи в Кюстендил. Не просто един нов дом, а при всички положения трябва да бъде съобразено със съвременните изисквания на Европа за предлагани грижи и права на децата. Вече се обсъжда и предлага Европейска стратегия за правата на децата. Там съвсем ясно и конкретно са изложени препоръките и насоките. И ако не искаме след няколко години пак да се окажем изненадани и на срамен показ пред цяла Европа, трябва да мислим в крак с тези изисквания. Т.е. да се построи примерно комплекс, в който да са включени няколко малки къщички, в които децата да имат уют и спокойствие. Във всяка къщичка ще има персонал, полагащ всекидневните грижи. Да има общ център за рехабилитация и физически занимания. Отделно в комплекса може да има малка клиника, където да работят необходимите специалисти. Така те ще провеждат заниманията си с децата от комплекса, но клиниката може да предлага услуги и помощ и на родителите отглеждащи деца с увреждания от общността. В комплекса трябва да има и център за образователни, художествени, литературни занимания и т.н.. В този център могат да се занимават не само деца от комплекса, но и да бъде посещаван от родители и децата им пак от общността. Възможности и варианти много. Такъв тип проекти и идеи министър Масларова трябва да предложи и да поиска финансирането им от бюджета. И тогава вече да дава нареждания на общините, след като им осигури финансова помощ и конкретни проекти за изпълнение.