Предлагам на вашето внимание текстът на мое интервю в тазседмичния брой на сп.Тема (бр. 5 (380) от 9-15 февруари) по темата за вносът и донорството на сперма у нас:

sp-tema.jpgsp-tema.jpgsp-tema.jpgДоц. Щерев, още през 2005 г. стана ясно, че у нас клиниките по репродуктивно здраве работят с международната спермална банка Cryos в Дания.  Защо чак сега думите ви, че внасяме сперма от чужбина, предизвикаха толкова бурни реакции?

Поради неразбиране. Току-що журналистка ме попита по телефона скандинавската сперма не води ли до алергични реакции… Представете си какви неща се въртят в главите на хората! В същото време всички приемаме за напълно нормални смесените бракове. При човешкия геном от медицинска гледна точка няма никакви пречки да бъдат смесвани различни раси. Проблемът е чисто организационен. Още в 39-тото Народно събрание, когато бях председател на комисията по здравеопазването, заедно с някои неправителствени организации се помъчих да повлияя на депутатите да направят законодателство, което да е в интерес на всички – и на работещите, и на хората, които искат да се лекуват. Постигна се обаче обратен ефект. Законите се направиха под натиска на лобисти по тотално объркан начин и накрая се оказа, че пречат.

Какви промени трябва да бъдат направени в съществуващите нормативни документи, за да се улеснят и клиниките и пациентите?

Трябва регулацията по репродуктивните дейности да се отдели от тази на трансплантациите. Не може да се смята, че вземането на яйцеклетка от жена, оплождането й със сперматозоиди и връщането на оплодената яйцеклетка в тялото на жената е трансплантация, както сега се приема от закона. Това е репродуктивна техника. Необходимо е да се прави разлика – регулацията на процесите по трансплантация трябва да бъдат под Закона за трансплантация на тъкани, органи и клетки, а тази на репродуктивните дейности – в Закона за здравето. В България се правят 20-50 трансплантации годишно, но дейностите по асистирана репродукция са 4000-5000. В този смисъл най-малкото трябва да се създаде звено или отдел в агенцията по трансплантации с хора, които ще се занимават само с дейностите по асистирана репродукция.

И липсата на заплащане на донорите се оказва проблем, трябва ли да се промени това?

В момента за донорство на чифтни органи – бъбреци, кожа, яйцеклетки, не се заплаща и това е съвсем правилно. Ако ние обявим, че търсим донори срещу пари, това няма да е нито хуманна реакция, нито правилен подход. Има много бедни хора, които биха продали органите си, за да се прехранват, затова съм убеден, че в този случай регулацията е правилна. Когато става дума за сперматозоиди обаче, е съвсем друга тема и, разбира се, те трябва да се продават. Международната банка Cryos работи толкова успешно, защото има правилна регулация и защото донорството на сперма се заплаща. Не виждам нищо нормално в това у нас да се ограничава волно или не даряването на сперма от българските мъже.

Доц. Щерев, много хора се притесниха, че датската сперма застрашава българския генофонд. Има ли предпоставки за подобни опасения?

Българският генофонд е един от най-богатите в света. Трудно и много смело да се каже, че с няколко хиляди инцеминации ще се промени.Въпросът е не да спрем да внасяме сперма, а както в Европейския съюз да имаме собствени спермални банки, да внасяме и да изнасяме. В това няма нищо сензационно. Нередното е, че парламентът непрекъснато произвежда лоши закони.

Напиши коментар