Мое интервю в днешния брой на в. Труд (заглавието е на редакцията на вестника): 

 v-trud.jpg

Генетичният ни материал е най-добрият
Доц. Атанас Щерев , водещ АГ специалист и депутат от БНД, пред Диана Тенчева

Защото е некачествен българският материал, както каза столичният кмет Бойко Борисов, затова ли ползваме датска сперма за оплождане Доц. Щерев?

България разполага с най-качествения генетичен материал в света! Защото сме наследници на траките, на Римската империя, на Византия, на три Български царства, на Отоманската империя и на всички завоеватели, търговци и пътешественици, които са преминали през нашия регион. И са оставили част от своите гени. Нямаме никакво основание да сме недоволни от тях. Друг е въпросът как трябва да работим, да се развиваме и да управляваме държавата си.

Защо чак сега реагирахте, че у нас се внася сперма от Дания, като това се прави от четири години?

Защото сега стана въпрос за нея. Аз от 8 г. говоря за регулация на дейностите по асистираната репродукция и това да става отделно от трансплантациите. Но някои лобисти още от предходния парламент въведоха непълна и некомпетентна регулация. Радвам се, че в разговор със здравния министър д-р Евгений Желев и директора на Изпълнителната агенция по трансплантация проф. Христо Куманов се постигна съгласието, че контролът по възпроизводствените дейности трябва да бъде самостоятелен и да се отдели от този на присажданията (както е в момента).

Какво друго в нормативните уредби ви смущава?

Смущаващото е това, че в Закона за трансплантациите за тъкани, органи и клетки има текстове, които се отнасят и за клетки от репродуктивната система. А това не е едно и също.  Регулацията са взимане, съхранение, консервиране, транспортиране и експлантиране на бъбрек например е коренно различна от същите дейности при сперматозоидите. Но в закона са поставени под един и същ контрол. Още един пример: смята се, че взимането на яйцеклетка, оплождането й по метода ин витро и връщането й в организма на жената е трансплантация. А това не е така! Тук става дума за специфична дейност в областта на репродуктивната медицина. Ако послушаме специалистите и проследим регулацията в ЕС, ще достигнем до същият извод.

А как е по света?

Европейските директиви изискват преди всичко качество и безопастност. А националните законодателства внасят лични модели. Преди няколко години във Великобритания въведоха промяна в закона, която позволява на децата, родени с дарителски сперматозоиди, да се запознаят след определена възраст с биологичния си родител. Това стана причина англичаните масово да се насочат към международни банки. Както виждате, проблемите на асистираната репродукция са не само специфични за съответната специалност, но трябва да се разглеждат и от гледна точка на морала, етиката, обществените норми и т.н., преди да се постъпи към дадени промени в законодателството.

Как се става донор на сперма у нас? В закона пише, че трябва да е безвъзмездно, но не е тайна, че клиниките дават пари.

В нашата клиника става по следния начин: първи се орави кампания за набиране на донори предимно сред млади хора,  които имат и потомство. Така е според закона. След това съгласните дават сперматозоиди за изследване. Ако резултатите са добри, се прави анамнестично изследване, т.е. , мъжът се разпитва има ли в рода си болни с наследствени заболявания, особено психични и  други тежки болести. Ако отговорът е да, то човекът не се приема за донор. Ако не е така, изследванията продължават – с психолог, за генетични заболявания и др.  Следващата бариера е проверката за остри и хронични инфекции (СПИН, хепатити). Ако и тези изследвания са отрицателни , то тогава съответният мъж може да даде сперма и тя се замразява. Следва тримесечен инкубационен период материалът отново се изследва за остри и хронични инфекции. Мъжът пак дава кръв, урина, сперма. Ако резултатите отново са отрицателни, той се записва за донор, като се отбелязват неговата възраст, цвят на очи, на коса, на кожата, ръст, образование, професия, етническа принадлежност.

Плаща ли му се?

Нищо не получава. Та, след като са изписани данните му този мъж става донор. Всяко осигуряване на семенна течност от него според закона не може да се заплаща. Но може да му се дадат пари примерно за това, че е загубил време, за неудобството и т.н. Въпреки, че за какво неудобство става дума тук? Аз лично не мога да го разбера. При яйцеклетки е друго. Точно затова закона не може да приравнява взимането на яйцеклетки , сперматозоиди и бъбреци. Това е тезата, която излагам и мисля, че е разбираема за всички. Имам обаче съмнения, че по-горе изброените изисквания, които са определени със закона, не се спазват.

Защо?

Пак повтарям – не се позволява финансов стимул за дарена сперма. А това поставя препядствия пред набирането на донори. Някои специалисти казват: ами, така е оределила държавата . Какво ще ми определя държавата? Тя няма да тръгне да събира сперма. Според мен наблюдава се изкривено мислене – че държавата трябва да направи всичко. Не, тя залага регулацията.

Казахте на донора може примерно да се плати за загубеното време.

Е, мога ли да му дам 200 лв за това? Ще му дам 10 или 20 лв.

Някои центрове си признаха в прав текст, че за 4 дарявания плащат една прилична месечна заплата.

Добре, значи са решили въпроса.

Но законът не го позволява? Какво се прави в този случай?

Променяме закона. Той не е нещо вечно. А когато е лош, се променя. И се изпълнява. Още нещо: донор на сперматозоиди може да се стане от 3 до 5 пъти в целия живот на мъжа. Всяка банка трябва да спазва ограничението, защото ако един донор се използва примерно 15 години и от него забременеят 50 жени, то тогава се създава огромна възможност да се стигне до кръвосмешение.  Т.е. негови деца да се съберат. Докато практиката от редица години е доказала, че 3-5 забременявания водят до минимална, да не кажем, нищожна вероятност от посочените кръвосмешения.  Много се говори за датската банка за сперматозоиди. Вижте, става дума за междумародна банка със седалище в Дания и там се събира материал от цял свят. Сигурен съм, че има и от българи.

Внесохте законопроект за създаването на обществени фондове (като този за ин витро). Управляващите обещаха ли да ви подкрепят и да го гласуват?

Много пъти съм имал възможност да казвам, че нищо не очаквам от тези управлчващи. И нищо няма да се получи. Колкото законопроекта съм внесъл в Народното събрание, нито един не е видял бял свят. Причината за това не е, че те са лоши. Почти сигурен съм, че и този няма да се подкрепи, но все пак трябва да покажа начина, по който може да стоят нещата. Когато говорим за събирането на пари за определено заболяване, то трябва да помислим и за останалите.Хората не могат да бъдат разделяни на базата на техните проблеми. Сигурен съм, че в здравеопазването ни трябва да има различни източници на финансиране, но на един и същ принцип – за дейност. Дали това ще бъде от страна на държавния бюджет – чрез програми, чрез клинични пътеки, от доброволно осигуряване или от дарителски фондове -  било то от България или от ЕС, то парите трябва да се дават само за извършена дейност и срещу определено качество. Ето тук се поставя въпросът за обща регулация на обществените фондове. Което съм сторил в написания от мен законопроект.

13 Коментара за “Генетичният ни материал е най-добрият”

  1. калина Says:

    Доцент Щерев, кои от клиниките в България извършват инсеминации със донорски материал от Дания?
    Във вашата клиника може ли да бъде направена процедура с т.нар. Датска сперма?

  2. Редеовен Says:

    Доц. Щерев, често говорите против популизма, но интервюто ви по тази тема трудно може да се опише с друга дума. Изглежда когато темата е близка до башия портфейл и сфера, критериите са други.

  3. Атанас Щерев Says:

    Do редовен
    Дълбоко убеден съм ,че генетичния код на българите е много добър .Това е обективна даденост и днешните българи нямат никаква заслуга за това.С възможностите на генетиката ще се откриват все повече доказателства за добрите заложени качества в българската нация .В това няма никакъв популизъм , това са просто факти.А как ние,българите ще успеем да се възползваме от това предимство е отделен въпрос.
    Що се отнася до моя портфейл ,той е свързан с портфейлите на още 120 души които работят в нашата болница .Ние се сравняваме единствено с европейски болници и повярвайте ,това е много трудно.Всичко на този свят се постига с ум и много труд, господине ! С уважение !

  4. Атанас Щерев Says:

    До Калина
    Уважаема госпожо,
    Ако се обърнете към някой от лекарите в нашата болница съм сигурен ,че ще получите изчерпателен отговор .Адресът е : www.ivf-bg.com

  5. Иванка Says:

    Здравейте, Доцент Щерев!
    Имам няколко въпроса към Вас:
    1. Каква инсеминация се прави във Вашата клиника - вътревлагалищна, вътрецервикална или вътрематочна.
    2. Има ли значение колко часа след поставянето на Прегнил ще бъде извършена инсеминацията.
    Ако има какви са границите в които трябва да бъде извършена манипулацията.
    3. Има ли значение колко часа след даването на спермата от съпруга ще бъде извършена инсеминацията.Също ако има - какви са границите.
    Ще Ви бъда изключително благодарна за отговора!
    С уважение!

  6. Атанас Щерев Says:

    Уважаема Иванка,
    1. В нашата клиника се прави най-често вътрематочна инсеминация при мониториран и контролиран цикъл с двойно промити сперматозоиди, получени по swim up техника или след центрофугиране на спермата с плътностен градиент.

    2.Инсеминацията се прави обикновено 12-36 часа след поставянето на Pregnyl.

    Pregnyl “таймира ” овулацията 40 часа +/- 6 часа след приложението му. Овулацията с пукването на фоликула и излизането на яйцеклетката от него трябва да завари капацитирани сперматозоиди в края на маточните тръби. Затова инсеминацията се прави около времето за овулация или малко преди това. Понякога обстоятелствата налагат да се прави обаче инсеминация след констатиране на овулацията.

    3. Обикновено след даване на материал от съпруга за инсеминация последната се прави около 2-6 часа след даването на материала (около 1/2 час за втечняване на спермата, около 1 час за промиване и изплуване на сперматозоидите и 1-2 часа за капацитация - придобиване на възможност за оплождане.)

    Трябва да имате предвид обаче, че времето за инсеминация трябва и може да бъде различно при различно качество на спермата - брой, подвижност, биологична преживяемост на сперматозоидите и пр.

  7. Mariiana Says:

    V BALGARIA ima ili shte ima donori za transplantacia na matka i ako ima vazmojno li e i kam kogo moga da se obarna za mi kajat poveche za tova

  8. Петър Says:

    Доктор Щерев бихте ли ми казали в кои болници в София мога да стана донор .

  9. Атанас Щерев Says:

    Уважаеми Петър,
    Можете да станете донор в нашата болница, ако отговаряте на условията за това. Търсете контакт с ембриолозите ни на тел 9200901. За други болници не мога да Ви дам сведения.

  10. dimitar Says:

    искам да даря сперма безплатно ,каде и как мога да го направя

  11. Атанас Щерев Says:

    Уважаеми Димитър,
    Можете да станете донор в нашата болница, ако отговаряте на условията за това. Търсете контакт с ембриолозите ни на тел 9200901. За други болници не мога да Ви дам сведения.

  12. Ирина Says:

    Здравейте Д-р Щерев!Искам да дам яйцеклетки,но ме притеснява факта,че на 10 годишна възраст изкарах Хепатит А .Сега съм на 28 и имам 2 живи и здрави деца,като второто е на
    годинка

  13. dana Says:

    zdraveite iskam da se konsoltiram zashtoto pak ne e qsno posledno trqbva li da se plashta za genetichniq material ili ne? blagodarq

Напиши коментар