В последните седмици темата за приватизацията на лечебните заведения и най-вече на бившите поликлиники фокусира отново общественото внимание и се превърна в обект на публична дискусия. По тази тема аз с моите колеги от БНД сме подържали тезата, че приватизацията трябва да става по общия законов ред. По този начин могат да се спазват основните принципи в приватизационния процес – налице е равнопоставеност и се осигурява влизане на частни капитали в родното здравеопазването, страдащо от сериозен недостиг на финансиране. Тази теза продължава да е валидна и сега, но трябва да обърнем внимание на факта, че условията се променят и се създават нови специфични обстоятелства. Ако едни мерки са били подходящи през 2001 г., то през 2009 г. вече има нужда от тяхната актуализация и осъвременяване, съобразно променената ситуация.

В настоящия момент имайки предвид изискването за запазване на предмета на дейност, става ясно, че не би било подходящо и възможно напълно свободно да предоставяме на предприемачи тези лечебни заведения, в които са концентрирани различни видове медицински дейности. От тази гледна точка подходящ подход на пръв поглед изглежда активизиране на приватизация с преференция за лекарите. Тук обаче трябва да се обърне внимание на факта, че основанията за даване на тази преференция напомнят много на тези при създаването на т.нар. РМД-та. Това повдига опасността от наличието на подставени лица в лекарските екипи, които да изпълнят поръчки на външни интереси, искащи да добият контрол над съответното лечебно заведение. Тук е полезно също да се направи справка с опита в бившите социалистически държави за развитието на приватизационните процеси. В много от тях, като например в Чехия, приватизацията в здравеопазването е стартирала с преференция за лекарите, на които са отпуснати преференциални заеми и те са купили болници и поликлиники. По една или друга причина обаче до една-две години след завършване на приватизационните процедури близо 90% от новосъздадените дружества са фалирали и са били декапитализирани. В този смисъл приватизацията с преференция за лекарите в никакъв случай не може да се приеме като възможност без никакви заплахи. От друга страна обаче искането за приватизация с преференции съдържа и много рационален подтекст. А именно, че лекарите в бившите поликлиники ще бъдат мотивирани от придобиване на собствеността върху тях да запазят дейността им и ако работят добре биха могли да се организират и да привлекат нови инвестиции, за да може предлаганата в тези лечебни заведения помощ и грижа да бъде развита до едно съвременно и европейско ниво.

Няма съмнение, че решението за приватизацията на лечебните заведения крие не малко рискове и затова до този момент се отлага. Поради тази причина, при определяне на крайното становище ние трябва да се опитаме да лавираме като между Сцила и Харибда, избягвайки недостатъците на двата подхода – приватизация с преференции за лекарите и без такава. В този смисъл въпросът, който може да се постави е не е ли възможно да се използва Законът за концесиите и да се пристъпи към отдаването на концесия на лечебните заведения за един достатъчно дълъг период от време. По този начин едновременно собствеността на държавата и общината се запазва, като същевременно се тестват за по-продължително време истинските намерения и усилията на лекарите които наемат лечебното заведение с цел запазване на предмета на дейност.

Внимание заслужава и още един механизъм – този на дългосрочни наеми. В нашата северна съседка Румъния, когато направиха съответните стъпки към приватизация на лечебните заведения, подходиха именно по такъв един начин. Там приеха като първа стъпка на приватизационния процес дългосрочните наеми, с които се отдават лечебните заведения на колективите и екипите от лекари, работещи в тях. Някой ще каже: „И сега лечебните заведения се отдават под наем на лекарите!” На което веднага ще отговоря, че управлението на тези заведения не е предадено в ръцете на работещите лекари там. Общината назначава и уволнява докторите, тя определя цената на медицинските дейности, тя заплаща режийните разходи. Отдаване дългосрочно на разумен, а защо не и символичен, наем с договор за дейност за един тим от лекари означава пълна самостоятелност в организацията на работата им с поети задължения спрямо гражданите в съответната община.

Както става ясно във всяка от бившите социалистически страни, където текат процеси на преструктуриране, се търси най-подходящия modus vivendi за гарантиране на съществуването на бившите поликлиники. Това е така, защото практиката на тези лечебни заведения е нещо, което в Западните държави се опитват да постигнат понастоящем, а именно да се съберат индивидуалните и груповите практики в общи сгради, където да бъдат по-достъпни за гражданите. Именно поради тази причина не би било адекватно приватизацията да бъде проведена по такъв начин, че да се загуби това, което имаме като добри практики – събирането на различни специалности на едно място.

Чрез механизмите на концесионирането или на дългосрочните наеми като първи стъпки в приватизационните процеси ще се постигнат няколко положителни ефекта едновременно. На първо място, ще се даде възможност за запазване на предмета на дейност. На второ, ще се осигурят нужните инвестиции в българското здравеопазване. На трето, ще се продължи добрата практика на събирането на кабинетите в една сграда, което е налице понастоящем в поликлиниките. Това е един по-внимателен и предпазващ от грешки подход, отколкото да се предадат поликлиниките за продажба с решение на съответните общински съвети без ясно бъдеще за тяхното функциониране. Второто би било в ущърб както за гражданите, така и за лекарските екипи в тези лечебни заведения.

3 Коментара за “Бъдещето на бившите поликлиники - възможни решения”

  1. Д-р Въжаров Says:

    Истината е д-р Щерев, че скритата приватизация на ДКЦ-тата отдавна тече и се води по скритите партийни интереси на другари от различни цветове. Вие добре знаете това и е хубаво че давате разумни предложения за решения. Обаче тази мафия от БСП и ДПС хубаво си е направила сметката отдавна и на нея разумни предложения не й трябват. Дано поне лятото да ги сменим че да може да се спаси каквото е останало.

  2. Анонимен Says:

    Има опасност от поставен лица обаче пък аз по добър начин не виждам да се предадат поликлиниките в ръцете на тези които ще ги стопанисват по най-добър начин с усърдие и присърце. И ще ги развиват за да са доволни всички, и тимовете и пациентите.

  3. Filipopol Says:

    Mnogo pravilno, tova tryabva da go prochete i Karaivanov tuka. Ma ne nego taka i ne mu dreme toy si iska prosto da se nalapa.

Напиши коментар