Изминаха осем години след завръщането на Симеон Сакскобурготски в България и основаването на НДСВ. Вчера, ден след парламентарните избори, царят пожела да напусне създадената от него партия, подавайки оставка. Преди близо две години, на 28 ноември 2007 г., аз лично поисках неговото оттегляне от лидерския пост в НДСВ, но той благоволи да даде оставката си едва сега.

Още преди идването си в България през 2001 г. Симеон Сакскобурготски се заигра с ДПС и други маргинални на тогавашната партия СДС сили, което беше една от грешките му. Аз зная, кои са силите, които докараха царя в България с идеята да стане президент на парламентарната ни република. Тази идеи не изключваше сценарий за повтаряне на мандата му, но вече като държавен глава на една президентска република, а после Бог знае какво… Нещата за добро или лошо обаче се развиха по друг начин.

При идването си през 2001 г. изненадата, огорчението, неприязънта към Симеон от страна на изгубилата доверието на избирателите СДС беше огромна. На свой ред негативна роля изигра и династическата нагласа на царя за едновременно покровителстване на управляващи и опозиционни партии – с други думи размиване на отговорностите в политическата система. В крайна сметка беше изгубена възможността за сближаване със СДС. Така естествен съюзник на новосъздадената НДСВ остана ДПС, поради тяхната про-европейска и про-атлантическа ориентация. От друга страна обаче ДПС, като една по същество лявоцентристка партия със зависими лидери, през целия период 2001-2005 г. беше спирачка за осъществяване на пълноценни реформи.

Всички трябва да признаят, че Симеон Сакскобургготски успя да събере в началото екип, съставен в голямата си част от компетентни и можещи хора. Той спомогна за приобщаването на България в НАТО и ЕС, за намаляване на двуполюсното противопоставяне. Освен това партийните назначения бяха далеч по-малко в сравнение с предишни и последващи правителства. В следствия на прагматичната дясно-либерална политика икономическата свобода и кредитния рейтинг на страната бяха повишени през периода на управление на НДСВ. Царят обаче по различни причини, според мен и от алчност, беше вкаран в пистата на противопоставяне с българското общество по отношение на неговите имоти. Разбира се, в една правова държава това би трябвало да бъде  съдебен казус, както всеки подобен случай, касаещ една частна собственост. От политическа гледна точка обаче още през 2005 г. Симеон Сакскобургготски загуби битката с обществото. Можеше да постъпи и другояче.  Зависимостта му и липсата на далновидност си проличаха в поведението му и по отношение на двата президентски избора, приватизацията, отказа за реформи в сфери като образование, здравеопазване, наука и т.н., исканията му за назначаване на неподходящи или послушни кандидати за съветници, министри, висши чиновници и  пр.

Последва изтрезняващата оценка на избирателите на парламентарните избори през 2005 г. Тогава НДСВ се срина на 53 мандата от 120, спечелени четири години по-рано. И тогава обаче все още каузата НДСВ не беше загубена. Дали трябваше партията да влезе в Тройната коалиция аз все още не мога да преценя със сигурност към днешна дата. Приемането на България в ЕС след година и шест месеца тогава беше под въпрос и то вероятно с предпазна клауза. Това не биваше да се допуска и голямата обществена цел и политическата отговорност изискваха извънредни решения от НДСВ. Вероятно обаче бе възможна опцията да се подкрепи правителство на малцинството между БСП и ДПС до 1 януари 2007 г., без да се участва в него. Ако не беше влязло в управлението на Тройната коалиция, НДСВ щеше да се запази за много бъдещи управления.

Така или иначе участието в правителството на Сергей Станишев стана факт. Това определено не беше добър атестат за НДСВ, но беше приемлива стъпка от гледна точка на бъдещата ориентация и развитие на страната ни. Последва пълноправното ни приемане в ЕС на 1 януари 2007 и фанфарите от този успех. От тук нататък започнаха фаталните грешки. За да ги избегне още на 2 януари, НДСВ трябваше да излезе от управляващата коалиция и да се тръгне към подготовка за предсрочни избори. Нерешителността и зависимостта на Симеон Сакскобургготски обаче започнаха да се проявяват все по-силно. До този момент той постъпваше в повечето от случаите като демократ и държавник. Постепенно, за разлика от балансиращата си роля дотогава, той започна да налага чисто лични решения. Падението, компромисите, търговията с влияние и попадането на посредствени хора в обкръжението му довършиха останалото. Стана възможно секретарки, лични сътрудници, прислужници и т.н. да определят управленски политики. По този начин крахът беше предизвестен.

След редица неуспешни опити за въздействие все повече хора от парламентарната група на НДСВ, около 44 души от 52 депутати, решихме, че положението става нетърпимо и започнахме да се консолидираме за промяна. Промяна както във вътрешнопартиен план, така и по отношение на политическия курс на партията. Трябва да кажа, че в НДСВ цареше атмосфера на доброжелателност, учтивост и спокойно поднасяне на аргументите с някои изключения. За това не мога да кажа, че беше разбрано и обичайно посрещнато моето предложение за оставката на царя от лидерското място в НДСВ, макар че беше ясно на всички, че проблемите произтичат от него.

Естествено, след такава “дързост” бях “помолен” да напусна НДСВ, поради това, че “не се чувствам комфортно” в партията. Аз напуснах, разбира се, тутакси, като коментирах пред журналисти, че и двамата със Симеон Сакскобурготски не се чувстваме комфортно в НДСВ. Последва изключване от партията на четирима от водещите й лица. За съжаление едва 12 от общо 44 недоволни имаха доблестта след тези изключвания доброволно да напуснат НДСВ.

Първото заключение на напусналите беше, че проектът НДСВ е приключил. Дали някой е посъветвал Симеон, затова да закрие партията, дали тогава той вече е смятал, че подобен политически инструмент вече не му е нужен, аз не зная. Фактът обаче още тогава беше налице. Всичко друго след това до провала на 5 юли тази година беше една тъжна агония.

България има около 2% от избирателите, които като 700-те хиляди социалистически симпатизанти гласуват за своя избор, без да мислят и въпреки всичко – като монархисти. Не искам сега да коментирам случилото се на евровота преди месец и избирането на 2-ма европейски депутати от листата на НДСВ. Ако го сторя, трябва да навляза в сложните междукоалиционни и финансови схеми, които са видни за всички като “новите дрехи на царя” в Андерсеновата приказка.

В крайна сметка, от родната политика си отиде една партия, НДСВ, и една в миналото харизматична за българите личност – Симеон Сакскобурготски. Да оставим на историците да анализират стореното и пропуснатото и се заемем с политиките на днешния ден и трудните решения за бъдещето на България.

5 Коментара за “Оттеглянето на Симеон Сакскобургготски от НДСВ или хронология на една предизвестена смърт”

  1. Койчо Says:

    Г-н Щерев,

    Умишлено избягвам обръщението “уважаеми” защото не би било честно от моя страна. Ще бъда прям и искрен, както обичате да бъдете и вие. Съжалявам много за това, че съм ви считал за един от стойностните и качествени членове от екипа на царя. Видно е, че съм бил заблуден. Искам да ви кажа само едно нещо. Наскоро в книгата на Ники Василев “Енергия” прочетох за една любопитна подробност. В книгата си Василев е цитирал какъв надпис стои на работното бюрото на Симеон, цитирам - “Големите хора говорят за идеи, обикновените хора говорят за нещата от живота, а малките хора говорят за другите хора”. Съжалявам, но с това което сте написал по-горе вие за пореден и последен път ме убеждавате, че спадате по-скоро към третата от посочените категории. Преди време някъде, може и във вашия блог бях написал, че съжалявам много за вашето напускане на НДСВ. Към днешна дата обаче моето мнение и отношение търпи коренна промяна. На 180 градуса… почти. Като симпатизант на НДСВ, участието на партията в “тройната коалиция” бе не по-тежко отколкото на вас, но помислете какво би станало ако бяхме останали в глуха опозиция. Оставете предпазната клауза и членството в ЕС. Какво щеше да се случи с икономиката, с финансите, с борда? Щеше ли да има приемственост или доброто управление от 2001-2005 г. щеше да бъде похарчено бързо, бързо и с лека ръка от тандема БСП-ДПС? Помислете също така колко придобивки за младите, предприемчивите и работещи граждани и данъкоплатци извоюва НДСВ за времето на “кабинета Станишев”. Ще изброя само няколко - отварянето на досиетата (скрити от Костов), запазването на борда и финансовата стабилност на страната, въвеждането на т.нар. “плосък данък”, на пук на социалистите, без необлагаем минимум, който щеше да го обезмисли, затварянето на безмитните магазини, удължаването на т.нар. “платено майчинство” до 1 г., като за това време майките могат да разчитат на 90% от осигурителния си доход (за някои от тях това са 1800 лв./мес.), успешните реформи в образованието, армията и държавната администрация и т.н.. Нима ще отречете, че всичко това стана благодарение на самопожертвователното участие на НДСВ в непопулярната “тройна коалиция” или може би считате, че тандема БСП-ДПС с подкрепата на услужливи “независими” и национал-популистите от “Атака” щяха да проведат всички тези реформи? Истинската “коалиция” в 40-то НС блесна пред нас по време на финалните му акорди. Маските паднаха, макар и частично по време на гласуването на изборното законодателство, когато нито едно предложение на НДСВ и десните не мина, за сметка на тези предложени от Гоце Първанов и подкрепени от БСП, ДПС, Атака и РЗС…

    Това е моя поглед към политиката от изминалия мандат г-н Щерев. Моето обръщение към Вас стана по-дълго отколкото го планирах, за което моля да ме извините, но като човек гласувал за вас навремето исках да ви напиша тези неща. А по отношение на НДСВ. А за НДСВ не се кахърете и не бързайте да го отписвате! Лично аз се радвам, че НДСВ не попадна в този парламент защото неговото място не е в парламент избран при рекордни изборни машинации, парламент избран при едно от най-порочните изборни законодателства, парламент изобилстващ с популисти, ченгета и подставени лица на червената олигархия. Скептичен съм по отношение политиките и законите, които ще произведе този парламент и правителството което ще излъчи, но ще поживеем, ще видим, както казват руснаците. На добър час!

  2. Мариян Says:

    Браво г-н Щерев. Аз пък ще ви нарека уважаеми! Това за мен е една честна позиция. Царят наистина имаше благотворна роля за политиката в БГ но до едно време. По нататък се получиха неща и решения, които просто отвратиха мислещите хора в НДСВ. А в НДСВ наистина имаше можещи и стойностни политици и ако бяха пенсионирали Симеон още през 2005 след изборите, да го бяха направили почетен председател партията сега щеше да е една наистина силна либерална рационална формация. И макар с малко депутати щеше да е нужна за управлението на страната. А сега какво стана - един добър екип беше разбит първо през 2007, а сега съвсем захвърлен в небитието. Така че стига сълзи за Величеството - появавата му беше добра за БГ, но после той направи цяла серия от глупави грешки. В този коментар няма нищо злобно или невярно, че да се възмущават феновете на Симеон. Тук чета истинни и коректни констатации просто.

  3. ЕЕ Says:

    Щерев - не Ви ли е срам ?!?! Бяхте член на БКП, след това на СДС, след това на НДСВ, а сега сте в БНД ?! Четири партии сте сменил, а говорите за други. Коя ще е петата Ви партия ?

  4. Борислав Великов Says:

    Аз бях един от тези достойни 44-ма депутати, недоволни от Симеон. Напуснах НДСВ и отидох в БНД. После напуснах и БНД, за да отида при Ковачки. Сега се оглеждам, напускайки го, къде да отида. Достойни хора като мен ще трябва да си намерят достойна партия.

  5. Атанас Щерев Says:

    Уважаеми господа,
    Дали ме уважавате или не- няма никакво значение, но фактите са такива, каквито ви ги показвам в тази статия. А на ЕЕЕ ще отговоря, че аз съм един от тези, които са писали програмите и на СДС 1990 г. и на НДСВ 2001 г. и на БНД 2008 г. и в тези програми застъпвам едни и същи принципи и това са десни принципи и ценности. Писал съм толкова много по този въпрос на блога, ако желаете можете да се запознаете. Ако искате спорове по същество по програмните намерения на БНД, заповядайте да спорим, ако не - намерете си друго занимание и не ме занимавайте с вашата злоба и неудовлетвореност.

Напиши коментар