Вече почти няма съмнение, че спечелилата изборите партия ГЕРБ ще се насочи към създаване на правителство на малцинството. След последните изявления от определена политическа сила  дали правителството на ГЕРБ ще бъде правителство на малцинството или с гарантирано мнозинство е отделен въпрос. Заслужава си да приемем, че новото правителство ще бъде обаче именно правителство на малцинството и да поразсъждаваме върху това, доколкото този ход ще бъде сполучлив и ще гарантира стабилно управление.

На пръв поглед решението за съставяне на еднопартиен кабинет при сегашната парламентарна конфигурация изглежда нелогично решение. Лично аз обаче смятам, че много хора подценяват Бойко Борисов. Той е доказано харизматична и популярна личност, а от друга страна е пресметлив и комбинативен политик, който умее да се възползва от благоприятните обществено-политически възможности. До сега се е доказал като добър тактик, но тепърва предстои да разберем дали в допълнение към това притежава и дългосрочно стратегическо мислене.

В сегашната ситуация на шест-партиен парламент само на Ахмед Доган и ДПС към днешна дата им е безразлично дали мандатът на 41 НС ще бъде завършен или прекратен предсрочно. Всички останали парламентарни сили са в по-голяма или по-малка степен недоволни от изборните резултати: Бойко Борисов и ГЕРБ, затова че не успяха да реализират пълно мнозинство; Костов и Синята коалиция заради незадоволителното представяне и съответно произтичащата от него невъзможност за преодоляването на раздорите  в и със СДС; Волен Сидеров и АТАКА, които желаят да увеличават влиянието си; БСП, които в момента са в тежък нокаут. Но при настоящото положение никой не може да предизвика в действителност предсрочни избори. БСП ближе раните си, Сидеров и Янев са натикани в ъгъла, Костов, макар и желаещ власт, не може да постигне засега контрол над Синята коалиция и в частност СДС. С други думи, в краткосрочен план няма голяма опасност да бъде бламирано едно правителство на малцинството на ГЕРБ. Засега основните политически играчи имат изгода да го подкрепят, докато изчистят вътрешните си проблеми и подредят по-добре позициите си.

За да управлява ефективно обаче Бойко Борисов се нуждае от повече власт и най-вероятно е разбрал, че само изпълнителната такава не му е достатъчна. Съвсем скоро той ще установи, че ще има проблеми в прокарването на законодателни актове, към което ще се добави и невъзможността за въздействие върху съдебната власт, което е практика на всички досегашни мнозинства.

Нека поразсъждаваме кое би било най-добро за страната и за това Бойко Борисов да разшири своите властови позиции. Една от най-важните задачи пред България в момента е смекчаване на негативните ефекти и преодоляване на кризата и възползване в пълна степен на ползите от пълноправното ни членство в ЕС. На второ място е нужно провеждане на необходимите реформи, които от една страна да възвърнат напълно доверието на европейските ни партньори, от друга да гарантират икономическия растеж занапред. На трето място на страната е необходимо свикване на ВНС и промяна на конституцията за префасониране на плачевно неефективната съдебна система, а оттам и ширеща се корупция и престъпност, разширяване на правомощията за президентската институция и увеличаване на възможностите на местното самоуправление. Точно тук се проявяват и интересите на Бойко Борисов, който може да разшири влиянието си над повече видове власт. Ако той успее да запази контрола и респекта над собствените си хора, които сега ще влезнат в управлението и чрез реални реформи и мерки успее да задържи гласуваното му доверие от Запада, чрез промяна на Конституцията той ще може да си гарантира едно продължително присъствие на върха на държавата. Българската народопсихология неведнъж е показвала, че толерира един по-авторитарен тип властови подход. Ако изиграе успешно своите ходове, Бойко Борисов ще има възможност да наложи вид „мека диктатура” в България, която до известна степен може и да е полезна за страната. За една демократична държава обаче, член на НАТО и ЕС, единствената допустима форма на управление с по-голяма еднолична концентрация на властта би била президентската република. Може би трябва да разглеждаме решението на Борисов за съставяне на еднолично правителство от ГЕРБ  сега именно в светлината на тази перспектива.

Към днешна дата изглежда, че едно управление на малцинството би издържало до края на 2009 г. със сигурност Проблематично е дали ще успее да се задържи до средата на 2010 г. И е почти невъзможно да се запази на власт до 2011 г. Тогава ще се проведат президентските и местните избори, а все по-явни стават амбициите на Бойко Борисов да участва в надпреварата за държавен глава. Каквото и да се случи с рейтинга му през следващите две години, едва ли срещу него ще може да се изправи сериозна и конкурентоспособна кандидатура.

Изпълнението на тази стратегия минава именно през съставяне на еднопартиен кабинет за известен период. Бойко Борисов и ГЕРБ се насочват към практика, която няма традиции по нашите географски ширини. Правителства на малцинствата обикновено се съставят в държави с дълга демократична история и развита консенсусна политическа култура. Такива управления успяват да се задържат цял мандат и дори да го повторят в случаите, когато водещата политическа сила се намира във възходящ тренд на своята обществена подкрепа. Когато тази партия набира все повече привърженици и все повече избиратели гласуват за нея, без обаче тя да може да постигне пълно мнозинство. И без мнозинство обаче сигналът на гласоподавателите е достатъчно еднозначен и останалите партии са принудени да се съобразяват с тази воля. От тази гледна точка формиране на едно самостоятелно правителство в момента е изключително подходящ ход за ГЕРБ и Бойко Борисов.  Сигурно чак след година, през 2010-та, новият премиер ще бъде принуден да сформира парламентарно мнозинство и да прекрои правителството си в партньорство с едно от двете крила на вероятно вече разцепилата се Синя коалиция (ЕНП вероятно ще създаде пречки за коалиция с РЗС и още повече с АТАКА). Тук е подходяща една вметка - положението на старата десница в момента е изключително неблагоприятно. Очертава се в 41 НС Синята коалиция, единна или разцепена, да бъде боксова круша и за управляващи и за опозиция. Подобно развитие щеше да бъде избегнато, ако Иван Костов беше послушал призивите на БНД за широко дясно обединение преди повече от година.  Сега обединената десница можеше да има едно стабилно представителство от 40-50 депутати без тези на ГЕРБ, което да й гарантира едно равнопоставено положение спрямо Бойко Борисов, а не настоящата поддържаща роля и то когато ситуацията го изиска.

В крайна сметка политическото разположение на силите в момента предвещава евентуални предсрочни избори през 2011 г. Ако Бойко Борисов покаже, че освен добър тактик е и прозорлив стратег, то може да се окаже, че тези избори няма да са за обикновено народно събрание, а за ВНС. Предстои да видим дали  и тази прогноза ще се сбъдне.

 

4 Коментара за “Правителство на малцинството и докога ще бъде такова”

  1. Анонимен Says:

    Абе Бойко може и да не е толкова тъп колкото изглежда обаче хич и не е толкова хитър колкото се опитваме да го изкараме понякога. За да изпълни този план за президентската република му трябва много акъл и политическа повратливост. Той Царя дето е 100 пъти по голяма лисица не успя да си изиграе играта, а какво остава за бодигарда му. Ще видим де

  2. Martin Says:

    Правителство на малцинството може да не се окаже такова. Сценарият ви е много логичен, но както не трябва да подценяваме Бойко така и не е нужно чак толкова да го надценяваме. Сега ако направи правителство с АТАКА това ще му е първата грешка.

  3. Станков Says:

    Грешите доц.Щерев.Б.Борисов е много по-умен от колкото се мъчат години наред да внушават.Освен това българската народопсихология приема точно такъв тип политик и никой не може да го смени поне 8 год.,освен ако сам той не пожелае това.След 4год.ще има 500хил.нови млади гласоподаватели и 500хил.стари ще са си заминали.А 80% от младите са за него.С този гениален ход за правителство на малцинството той си осигурява винаги подкрепа,дори и от ДПС.След 10-12 месеца страната ще дръпне рязко нагоре и подкрепата му ще бъде огромна.За БСП поне 12год.никой няма да иска да чуе,за нови партии трябва ярки,доказани лидери-а такива няма.Сините,при много умна стратегия имат шанс да изпреварят ДПС и станат втора сила ,но с не повече от 12-14%.Б.Борисов ще свика ВНС само ,ако реши да става президент с много по-широки пълномошия-напр.да разпуска парламента,да насрочва нови изборида иска и приема оставката на мин.председателя и т.н.А ВНС може да работи само 2 седмици,кото премахне клаузата в конституцията за върховенството на ВНС и се саморазпусне завинаги.

  4. Станков Says:

    И да добавя още нещо-кога на ГЕРБ ще са необходими 121 гласа?За гласуване на текущи закони-не-защото никога няма 240 депутата.За промяна на конституцията и свикване на ВНС-161-ами нали на Сините,РЗС и Атака това им е опорния лайтмотив?Или ще искат да изчезнат от сцената?А за вот на недоверие, ако трите партии се съюзат с БСП и ДПС,значи завинаги да останат под чертата.
    Аз съм убеден ,че през целия мандат Б.Б.няма да направи ОФИЦИАЛНА коалиция с никой.И това би било най-доброто стратегическо решение.

Напиши коментар