За пръв път от началото на демократични промени не отидох да гласувам. Отказах се от право на вот, заради усещането, че първия у нас референдум след 89-та, беше чиста „шмекерия”.

Още по начина, по който беше формулиран въпросът на допитването, по несъстоятелните дебати, предхождащи гласуването и по цялостната организация на референдума, можеше да се предвиди, че неговите резултати ще бъдат интерпретирани по сегашния полу-комичен начин. Всяка политическа сила и гражданска организация, която беше заявила една от двете позиции преди вота, сега се обявява за победител. Никой не приема загубата, а в крайна сметка от този фарс и демонстрация на псевдо-демокрация губещи са всички. Загубиха привържениците на строителството на нова ядрена централа, защото българските граждани масово отказаха да участват в този референдум и да подкрепят ясно изграждането на нова АЕЦ. Загубиха и противниците на атомната енергетика, защото не успяха да активизират избирателите да кажат „НЕ”, а онези, отишли до урните, преобладаващо подкрепиха строежа на нова централа.

Най-голямата загуба обаче е за самите граждани. Загуба, защото чрез опорочаването на една от най-демократичните процедури се неглижира смисъла на демокрацията на гражданското участие. А да си гражданин във фасадна демокрация, значи въобще да не си гражданин с произтичащите от това права, свободи и възможности.

2 Коментара за “Народно допитване”

  1. Ивайла Says:

    Г-н Щерев, не е честно, трябва да се гласува! Защо не сте го сторили? Аз много често споделям, че трябва да се гласува с празна бюлетина, в която да се пише: Не съм съгласен с изброениет! Мисля, че в Русия има подобна опция …

  2. доц.д-р Атанас Щерев Says:

    Уважаема Ивайла,
    Сигурно съм сбъркал,че не отидох да гласувам,но толкова преднамерено наредена ми се стори цялата история по референдума и без никакви последици , независимо от резултата / както впрочем стана/, че чувствах непредотвратимо гадене само при мисълта да отида до изборната секция!

Напиши коментар