1. Гарантиране на плурализма на идеи и защита на индивидуалната свобода – Плурализмът гарантира на гражданите в съвременното общество възможността да избират, приемат и комбинират съществуващите многообразни разумни ценности и концепции и свободата, от тях да конструират свои разбирания (more…)
2. Подкрепа за продължаване на развитието на гражданското общество в България - Гражданското общество е необходимият коректив на държавната власт. Нещо повече, именно чрез равностойното партниране между управлението и активното гражданство може да бъде изградено добре функциониращото демократично общество. В бъдеще българското дясно пространство трябва да
3. Защита на демократичните права на българските граждани – представителите на център-дясното политическо пространство трябва да заложат на:
(more…)
4. Защита на свободата на словото и създаване на среда за независимост на медиите – свободните и независими медии са един от стълбовете на развитото демократично общество. Те не само предават, но често и задават дневния ред на гражданите, а техните влиятелни представители играят ролята на основни обществени лидери на мнение.
5. Постигане на законност (върховенство на правото) и ефективна съдебна система в България – Според дясноцентристките (либералните) разбирания, правилата и законите, които налага държавата, са една рамка, даваща на гражданите сигурност и възможност да предвиждат поведението на наказателните органи и останалите индивиди при определени техни действия.
6. Стимулиране на процесите на реална и ефективна децентрализация в България - Разширяването на управленската децентрализация трябва да бъде един от основните дясноцентристки стремежи в България. Именно в прекаления централизъм на властта, наследен от предходната политическа система и чието негативно влияние все още се опитваме да преодолеем, се крие една от причините за постепенното отчуждаване между управляващи и граждани.
7. Защита на евроатлантическите и ЕС ценности – След рухването на социалистическия режим, тогавашната десница у нас предложи визии за бъдещото развитие на България, които постепенно с леки изключения и залитания обединиха по-голямата част от българското общество около няколко макро-консенсуса на прехода – демократизация на политическите институции, развитие на пазарна икономика и приватизация на държавната собственост, интегриране на страната в НАТО и ЕС, и т.н.
8. Ограничаване на държавната намеса в стопанството и социалния живот, реформиране на държавната администрация и оптимизиране на публичните разходи - Държавата има ограничен ресурс - финансов, човешки, иновационен. Тя може да върши добре типичните публични дейности само ако се “освободи” от тези, които биха могли да се поемат от частния сектор.
9. По-ниски нива на данъчно облагане и осигурителни вноски – по-ниските данъци ще имат положителен ефект върху увеличаването на производителността При сегашните относително високи нива част от работодателите стоят в „сивата” икономика, която концентрира преди всичко нископроизводителни работни места.
10. Прилагане на предвидима дясна социална политика – десните виждания за социална политика не могат да се конкурират с тези на левицата по отношение на краткосрочния популярен ефект. Силата на дясната социална политика е в ефективността и ползите, които носи за обществото в дългосрочен план. Отговорната солидарност и милосърдието е основна характеристика на дясноцентристкото социално мислене.
11. Подобряването на качеството на здравеопазването, образованието и развитието на науката в България като водещи управленски приоритети –
Проспериращата нация е здравата нация. Неправилно е да се счита, че общественото здравеопазване е приоритет главно на левите – десницата просто залага на повече прагматичност и ефективност в тази сфера за сметка търсенето просто на популярни предложения. Целта на държавната политика в здравеопазването е да даде максимално добра възможност на всеки гражданин да се възползва от съществуващите достижения на медицината. (more…)
12. Преодоляване на безрезултатното противопоставяне на идеологическа основа и замяната му с конкуренция на конкретни прагматични визии за развитие и управленски проекти - Време е окончателно да се обяви края на примитивното идеологическото противопоставяне като сериозен фактор, мобилизиращ избирателите към подкрепа. Очевидно е, че българските граждани вече трудно биха се мобилизирали от абстрактни политически модели (напр. на противопоставянето комунизъм / антикомунизъм).