Блогът на доц. Атанас Щерев

Фидел Кастро е признал в интервю за американско списание, че икономическият модел на Куба вече не работи - интересна международна новина, подходяща за всички, носталгично празнуващи 9-ти септември в България. Човек несъмнено помъдрява с възрастта, а и както гласи една стара максима, грешно приписвана на Чърчил: „който на младини не е комунист, няма сърце, който на старини е комунист, няма ум.” Ако мога обаче да използвам друг вече истински цитат на Чърчил, то причината за предизвестения крах на всеки социалистически икономически модел е в разликата с пазарното мислене, много точно описана от думите му:„социалистите считат за порок печалбата, а аз - загубата.”

В последните месеци управляващите отправиха сериозни критики към миналата власт за назначаването на „парашутисти” и неподготвени кадри в посолствата и консулствата ни. В същото време става ясно, че Димитър Туджаров (Шкумбата) ще е новият консул на България в Чикаго, където ще си партнира с нашумялата преди време с полу-голата си фотосесия Лила Георгиева - лицето на държавата ни в един от най-големите американски градове ще бъде представено от народен комедиант и разкрепостена млада дипломатка. Добрата дипломация винаги е изисквала комбинация между елегантно чувство за хумор и дискретен чар, но друг е въпросът дали тези „дипломати” имат капацитета да подържат такива  изискани дипломатически отношения в един град, където българите никак не са малко.

Про-кремълските руски младежи демонстрираха какво значи демокрацията в Русия в чист вид - какъв по-подходящ начин  меко да се размаха пръст срещу инакомислещите. Когато „прогресивните млади хора”  събрани на  “обучение”  с парите на руските данъкоплатци  “по своя инициатива”  си правят инсталации с набучени на колове главите на враговете на властта, то реалната демократичност на тази власт става твърде съмнителна. В крайна сметка това е  руската демократура  днес  и цял свят може да се увери  как тя  култивира  сега своя бъдещ идеологически гръбнак.

Великобритания чрез своя нов премиер, консерватора Дейвид Камерън, вчера демонстрира категорична подкрепа за еврочленството на Турция, размахвайки пръст на останалите „велики сили” на Европа за забавянето на преговорите. Германия бързо разчете този знак и чрез изказването на външния си министър не по-малко категорично отсече, че към днешна дата нито Турция е готова за членство, нито пък Европа е готова да я „преглътне.” Ясно е, че голямото боричкане между интересите на „големите” в ЕС предстои, както е ясно, че компромисът е Турция  да бъде в ЕС, но едва след като страната изпълни всички изисквания на Съюза и покрие трайно критериите за демократизиране на управлението си и укрепване на демократичните институции на светската държава,което задоволява и интересите на България.

Международният съд в Хага се произнесе, че едностранното признаване на незавимостта на Косово през 2008 не е в нарушение на международното право. Освен всичко това решение е и ясно потвърждение, че макар и с леко закъснение признаването на косовската независимост от България е било акт в правилна посока. Освен в съзвучие с международните норми, решението на страната ни беше както ясна демонстрация на нашата евроатлантическа лоялност, така и далновиден стратегически ход в защита на националните ни интереси.

Журналисти откриха днес, че Мики Маус и неговата фирма са сред официално регистриралите се лобисти в регистъра на Европейската комисия*, за разлика от влиятелните лобистки компании в Брюксел.

Можем само да гадаем за какво е щял да лобира вписалият се на 29 юни г-н Маус, ако „бързо” усетилите се евро-чиновници не бяха заличили днес регистрацията му. Извън кръга на шегата, този гаф е поредното потвърждение, че чисто бюрократичният подход и инициативите „на хартия” трудно водят до реално решение на конкретен въпрос – в случая изкарването на светло на представителите на организирани интереси.

Президентът Медведев бе на официална визита при президента Обама, като най-интересните снимки, които Associated Press разпространи от срещата бяха тези, на които двамата похапват хамбургери:

Преди 50 години друга подобна снимка на руския и американския държавни глави, Никсън и Хрушчов, пиещи Pepsi, обиколи света:

Явно руските лидери, ако не друго в Америка, харесват поне нейните нездравословни храни и безалкохолни напитки.

Русия реши да постави „на мястото” Беларус като намали доставките на газ за страната с 60%, а реципрочната реакция на Минск беше отклоняване за свои нужди на транзитираното гориво за Европа. Кремъл винаги е знаел как да използва енергията за постигането на политическите си цели. Европа, която обаче отново ще пострада най-много от руското „опъване на ушите” на неин сателит от близката чужбина, трябва да се замисли дали сигналът не е в действителност за нея.

Миналият петък мой приятел ми изпрати линк към публикация в българското интернет пространство с молба за коментар. В нея на гръцкия министър-председател Георгиу Папандреу се приписва изказване, в което заплашва сънародниците си с положението в България. Пълният й текст може да прочетете от тук. Реших да дам своя отговор и коментар на моя приятел тук на блога. Ще направя това с уговорката, че няма категорично потвърждение дали изказването е автентично, а вече дори бяха публикувани опровержения. Въпреки това нищо чудно, ако не самият гръцки премиер, то друг местен политик да е казал подобно нещо. Трябва да си признаем, че част от констатациите по отношение на ситуацията у нас са правилни. Другата част обаче, която разглежда възможностите на България за бъдещо развитие, както и квалификациите относно българите, са плод на едно много нездраво и непродуктивно отношение. То е доказателство за тежкото положение, в което е изпаднала нашата съседка, поради което те имат нужда от стимули, които да поизлъскат националната им гордост. В резултат сме свидетели както на изваждане на позабравени в последната година-две националистически настроения, така и на чиста проба комплексираност в следствие на загубеното водещо положение на Балканите. Истината е, че подобни настроения и компенсаторни механизми са властвали в отношенията между нашите два народа в продължение на столетия. Очевидно причините за тях са много дълбоки и те няма да бъдат преодолени скоро. Явно винаги ще съществува и ще продължава под една или друга форма борбата за надмощие между гръцките островни племена и тракийско-славянското население от материка.

През изминалия век България загуби цели десетилетия от своето развитие и пак се изправяше на крака. Така ще стане и сега. Да си припомним, че след половинвековен комунистически режим, ние положихме нужните усилия и успяхме да се присъединим към двата най-проспериращи международни клуба – ЕС и НАТО, възродихме частната инициатива, отворихме границите и   милиони българи излязоха на европейския и международните пазари, за да си припомнят как трябва да се работи. Ако продължим упорито и трудолюбиво напред, това е гаранция за бъдещ успех. Наред с всичките ни негативи, прословутата приспособимост, упоритост и хитрост на средностатистическия българин са качества, които му помагат да  бъде  конкурентноспособен. Нека не твърдим, че в някои отношение средностатистическия българин превъзхожда средностатистическия грък, но най-малкото той в никакъв случай не се отличава в негативен смисъл по отношение на своите способности.

Гръцкото национално самочувствие е накърнено. Наред с течащата тежка криза при тях има и редица други фактори, които да ги притесняват. Доскорошните “закъсали” пост-социалистически съседи се съвземат и им оспорват първенството на Балканите. Част от тях “присвояват” исторически факти и фигури, които те с десетилетия са налагали като свои. Гръцкото културно влияние в съседните държави е силно отслабено, а асимилационните процеси, прилагани в миналото, в граничните гръцки региони се оказват с недотам ефективни резултати. Ресурсите от ЕС, доскоро изцяло насочвани към Гърция, Ирландия и Португалия, при спазване на определени условия сега ще се насочват към България, Румъния и присъединените през 2004 нови членки на Съюза. С други думи, гърците имат основание да недоволстват и да са нащрек към съседите си.

Балканите винаги са били гнездо на противоречия и противопоставяне. Все пак обаче не трябва да се губи благоразумието и да се изоставя добрия тон. Това, на което ние като българи, трябва да залагаме е справедливостта, а не на една проява на национален комплекс и шовинизъм да отговаряме с насрещен шовинизъм. България има проблеми със своите етнически турци. Турция има проблеми с етническите кюрди. Гърция има проблеми с погърчените помаци, турци и българи. Македония с албанското си малцинство. Сърбия с хърватите, босненците и албанците. Румъния с етническите си унгарци. Въобще всеки на Балканите има проблеми от етническо естество и едва ли продължаването на политиката на противопоставяне от миналото е най-доброто решение за бъдещето. Справедливото решение на наследените проблеми са тежка и неблагодарна задача, но трябва да я извършим по един цивилизован вариант.

В момента гърците са в тежко положение, те разбират, че не може да се подържа европейски жизнен стандарт само с узо, сиртаки и полупазарен/полудържавен капитализъм по средиземноморски. Болезнено е, но когато те боли не трябва да прехвърляш безсилна ярост към “пациента” на съседното легло. Ако се държиш по този начин, неминуемо ще се намерят “инжекции” и яки “санитари”, които да те укротят. А после ще дойде време на психолози, трудотерапията и преквалификация, за да се “събудиш” след време в тъмносин комбинезон на заводския конвейер като чисто нов човек/нация. В крайна сметка всеки празник си има край, след който идва време за работа. 

* Музиката спря, празникът свърши

Малко повече от пет години след Оранжевата революция Украйна отново избира своя президент. По предварителни неофициални данни победител е Виктор Янукович с много малка преднина. Още преди вчерашният втори тур другият претендент, Юлия Тимошенко, се закани, че в случай на загуба ще организира нови “оранжеви” протести поради големите нарушения и недемократичните според нея изменения на избирателния закон дни преди вота. От щаба на Янукович пък вече обявиха победата си и призоваха Тимошенко, ако се смята за европейски политик, да признае поражението и да поздрави опонента си. Засега изглежда, че това няма да се случи толкова бързо и лесно и може би ще станем свидетели на поредната ескалация на вътрешнополитическото напрежение в Украйна.

Ситуацията в Украйна в действителност е много сложна. Резултатите от президентския вот потвърдиха сериозното разделение, на което е подложена страната. Отвъд традиционния политически спор между привържениците на прозападната и про-руската ориентация на Украйна за момента, тлее и още един вид противопоставяне. То идва от миналото и очевидно все още не е изживяно. От едната страна в това разделение стоят рускоезичните украинци, които имат в родовите си корени руснаци. Въпреки че те са приели Украйна като своя родина, явно у тях все още тлее страхът от дискриминация – пак повтарям, че имам предвид страхове, които идват от миналото и са насочени към бъдещето. Разбира се, тук трябва да се обърне внимание и на целенасочените усилия на Русия да развива тези притеснения и да подкрепя онези сили, които привидно са готови да предпазят това украинско население от дискриминационно отношение в един бъдещ момент. От другата страна в противопоставянето стоят онези граждани на Украйна, които имат чисто украински произход. При тях по механизмите на родовата памет от поколение на поколение се предават спомените от 30-те години на миналия век. Политиката на Сталин и СССР, довела до известния в историята “голям глад”, причинил смъртта на милиони украинци, репресиите по време на Втората световна война и по-късно през комунистическия режим и т.н. продължават да мотивират техните политически избори на базата на емоцията.

В тези сложни отношения крайностите и вътрешните борби в лагера на вторите водят до допълнително разединение. Това, разбира се, дава предимства на про-руските сили в страната. Утешителното в случая е промяната на крайната позиция на Янукович по отношение на външнополитическите приоритети на Украйна. За разлика от 2004, понастоящем той заявява, че страната трябва да се насочи по пътя на европейската интеграция. Макар и нюансирано Янукович вече приема сближаването с ЕС. Разбира се, по въпросът за членство в НАТО продължава да е категорично против. Все пак сближаването на позициите на двата лагера поне по отношение на европейското бъдеще на Украйна показва, че в изминалите години е постигнат някакъв напредък. Не може народ, който живее на една и съща територии и който по същество изгражда една нация, да се развива хармонично, ако тези болезнени и ясни разграничителни линии не бъдат туширани. Да се надяваме, че демонстрацията на гъвкавост и промяна във вижданията за про-европейската ориентация на Украйна в средите на привържениците на Янукович е искрена. Постигането на вътрешен консенсус поне по въпроса, че бъдещето на страната е в ЕС, дава основа за преодоляване на тежкото противопоставяне.

Съвсем отделен обаче е въпросът дали ЕС, който в момента все още доизгражда своите структури и институционален облик и който все още не е напаснал механизмите за своето ефективно функциониране, е готов за едно разширяване на изток. Европейската перспектива пред Украйна обаче трябва да бъде заложена занапред. Както тази страна трябва да се подготви за своето евентуално членство, така и самият ЕС трябва да положи усилия да бъде ефективен при бъдещ разширителен процес. Ако това не се случи, противниците на Европейския съюз в Украйна ще имат допълнителни аргументи да насочват страната обратно в прегръдката на Русия.

Във време, когато българската здравна реформа сякаш отново зацикля на празни обороти, реших да насоча вниманието си към случващото се в здравния сектор в САЩ. Ще разгледам няколко аспекта от промените, които се готвят от Барак Обама в изпълнение на предизборните му обещания за подобряване на американското здравеопазване.

Базисната идея на президентската администрация е добра – всички американци да бъдат здравно осигурени и да имат достъп до медицински грижи. Планира се в продължение на минимум четири години да има натрупване на финансов ресурс за изпълнение на това намерение, което е изключително разумно предложение.

Все повече обаче са данните, които потвърждават, че реформата на Обама започва  не откъдето трябва,а от  най лесното, което ще се приеме в краткосрочен план от обществото - с опит за едно орязване на прословутите печалби на американските лекари. Спорно е дали този нов курс ще доведе в действителност до подобряване на качеството на здравните грижи за пациентите.  Ще дам един прост пример – от 1 януари 2010 г. се предвижда намаляване на цените на някои изследвания с около 20%, сред тях е и утразвуково изследване на сърцето. Позовавайки се на този пример, нека видим как това намаление би се отразило на десетките хиляди частни здравни офиси. Ако един офис плаща на специалист по ултразвук средно по X долара на час, това означа, че този специалист трябва да прегледа N на брой пациенти, за да осигури своето заплащане, да покрие изплащането на част от стойността на апаратурата и други присъщи разходи и съответно да остане печалба от тази дейност. При намаляване с 20% на заплащането от страна на Medicare (държавната осигурителна институция в САЩ) вероятно ще бъде ограничена до минимум печалбата, ако въобще остане такава, от съответната здравна дейност. Остава въпросът какъв ще е стимулът на частните офиси да правят даденото изследване. Без да имат някаква печалба те най-вероятно ще спрат да го предлагат. Така, ако даден пациент отиде за преглед в съответния здравен офис и му бъде открит шум в сърцето, той ще бъде пренасочван да си направи допълнително изследване в някоя от големите болници, които ще продължат да поддържат съответните специалисти и апаратура. Там ще трябва да се включи в списък на чакащи, т.е. ще се забави известно време. След това отново ще трябва с готовото изследване да се върне при лекаря, който го е прегледал първоначално, за разчитане на ехокардиографията. Получават се три посещения вместо едно. Ясно е кой ще пострада най-много от това – пациентът. Търси се ограничаване на печалбите на лекарите, като в действителност трябва да бъдат лимитирани печалбите на здравно-застрахователните компании. Как обаче второто ще стане не е ясно. Сега планираното орязване на сумите, получавани от докторите, ще означава, че  постепенно след време на голяма част от  тях  ще се плаща  или на капитация или  ще бъдат на  заплати. Ефектът от това е ясен – разпростриране на чиновническото и бездушно отношение към болния човек. Известен е резултатът и качеството на обслужване при този начин на заплащане в САЩ. Медицината обаче е изкуство, в тази професия трябва да се “гори”, а не бюрократично да се изпълняват някакви задължение, вменени срещу получаваната заплата.

Втората задача, която си поставя реформата на президента Обама е да се наложат данъци и допълнителни вземания от големите фармацевтични компании. Как ще стане това обаче все още не е напълно ясно. Мотивите за откриване и производство на нови и свръхактивни медикаменти в условията на невероятна конкуренция и постоянен риск най-често са достатъчно сложни и без допълнителната намеса на държавата. Колкото повече се налагат външни ограничения върху тези мотиви, толкова по-голяма е вероятността те  да намалеят или съвсем да изчезнат. Трудно е да се каже как това ще се отрази в дългосрочна перспектива на здравето на милиони хора в глобален мащаб. Изглежда много лесно да се наложат допълнителни данъчни тежести за фармацевтичните компании, но много внимателно трябва да се прецени какъв ще бъде ефектът от това.

Предвижда се още орязване на някои програми за превенция. Например се ограничават средствата за профилактични прегледи, които се правят срещу рак на млечната жлеза. Вместо както е досега за жени над 40 години, тези прегледи ще стартират при навършване на 50 годишна възраст. Това решение мирише на популизъм още отдалеч. Чрез него ще се спестят  милиони долари от здравни осигуровки, но за сметка на това ще се откриват по-късно хиляди заболявания в по-напреднал стадий. В случая с повишаването на възрастта за старт на профилактични изследвания някой изпълнителен директор ще си припише намаляване на разходите, ще вземе тлъсти премии и след някоя и друга година ще се прехвърли в друга фирма, без да носи каквато и да е отговорност. Междувременно обаче хиляди хора ще умрат по-рано поради тези погрешни управленски решения.

В крайна сметка може да се окаже, че идеята всички хора в САЩ да имат здравно осигуряване е добра,но тя може да бъде опорочена в детайлите.  За да се получи нужното орязване на разходите за здравеопазване с цел на оптимизиране на системата то трябва да отговаря най-малкото на две изисквания. На първо място да е справедливо – от горните примери обаче се вижда, че това не е така. На второ място то трябва да бъде извършено в определени граници, които не бива да се преминават. В противен случай ще има дългосрочни негативни последици за здравното състояния на населението.

В заключение трябва да се обърне внимание на факта, че освен свиване на разходите е необходимо и достатъчно време за натрупване на финансов ресурс за бъдещи плащания. Това е нужно най-малкото, защото населението на САЩ застарява, както в почти целия развит свят. Освен това средната възраст на преживяемост се увеличава, откриват все повече нови възможности за лечение на заболявания и все по-ефективни лекарства. Всичко това означава, че в бъдеще ще имаме все повече скъпо поддържане на живота на иначе понастоящем нелечими пациенти. Именно затова е нужно по-рационално планиране на бъдещи разходи и натрупването на допълнителни средства. Сега при раждането на едно дете се планират разходи за неговото отглеждане, училище, възпитание, спорт и други. След 18 – 28 годишна възраст то завършва своето образование, започва да работи и да трупа ресурс по пенсионните и здравноосигурителните сметки. Засега тази система може да осигурява достатъчно средства, но в бъдеще, според мен, е необходим друг разчет. Трябва да се приеме, че раждането на един нов гражданин е отговорност не само за родителите, но за цялото общество. Сигурно натрупванията за старост и болест трябва да започнат още при появата на всеки индивид на бял свят. Ако обществото не може да осигури брутен вътрешен продукт, достатъчен не само за живота на хората, но и за тези бъдещи натрупвания, то е безотговорно да се раждат деца, чието благоденствие някой друг ще осигурява може би в бъдеще. Сегашните поколения трябва да проявят отговорност за живота на следващите. В крайна сметка това, което предприема Обама за реформа в здравеопазването е похвално, но то не може да стане в рамките на един или два президентски мандата. Ако той се опита да го стори, неговите ходове ще бъдат белязани от популизъм и вероятност за грешни решения и лош финален резултат. И друг път съм писал за това, че ефектът при вземането на добри управленски решения почти винаги е отложен във времето. Той става видим и носи своите позитиви за обществото дълго време след като политиците, взели тези решения, вече не са на власт. За мнозина управляващи обаче възпирането на потенциалното недоволство с краткосрочни мерки или пък прилагането на популярни решения за късо време е по-важно, отколкото понасяне на временните негативни последствия с мисъл за дългосрочното благоденствие на цялото общество. Именно поради тази причина популизмът в политиката много често взима връх над прагматизма. Ако Барак Обама иска реално да направи една реформа с позитивни последици за дълги години напред, то трябва да я стартира като един дълъг процес на последователност и приемственост. Както при всяка мащабна промяна и тук трябва да се предприемат малки прагматични и добре обмислени стъпки, в противен случай тя  е обречена на непредсказумост и крах.

В четвъртък (17.09) световните медии разпространиха новината, че САЩ се отказват от разполагането на елементи от анти-ракетната си система в Полша и Чехия. Стъпка, която най-вероятно е продиктувана от желанието за затопляне на напрегнатите в последните години отношения с Русия. Независимо, от сключените споразумения между бившата президентска администрация на Джордж Буш с полското и чешкото правителства, новият президент Барак Обама явно поема нов курс и вероятно ще се откаже от изграждането на системата за противоракетна отбрана (т.нар. ПРО) в Източна Европа. Американският държавен глава, който ще се срещне с руския президент Дмитрий Медведев следващата седмица в Ню Йорк, нееднократно е заявявал, че желае по-добри връзки с Русия. Неговото желание е двете суперсили и бивши врагове от Студената война да си сътрудничат по различни въпроси на световната сигурност – като бъдещето на Афганистан, въздържане на Иран от развитие на своята ядрена програма за военни цели и въобще ограничаване на разпространението на ядрено оръжие. Този нов курс напълно отговоря на либералната политика на диалог и сътрудничество в международните отношения, за които представителите на Демократическата партия в САЩ отдавна призоваваха. Ако отказът от изграждането на ПРО в Чехия и Полша официално бъде потвърдено, това със сигурно ще спомогне за подобряване на руско-американските отношения - Русия винаги е твърдяла, че възприема разполагането на ПРО в Чехия и Полша като заплаха за сигурността си. При всички положения обаче този ход ще събуди някои страхове в централноевропейските страни от бившия социалистически блок. Както анализаторите отбелязват, след 1989 г. тези държави гледат на Вашингтон като един от основните им поддръжници за въздържането на влиянието на имперските интереси на бившия си “господар”.

В крайна сметка решението на новата президентска администрация показва, че ще бъде сменена бившата политика на неотстъпчивост към Русия. САЩ вероятно има намерение да подели тежестта на това да бъде единствен “световен полицай”. Както при всяко поделяне на отговорности в международните отношения и тук всичко е въпрос на договорки и подялба на влияние. Можем само да се надяваме, че ще се окаже грешна констатацията на бившия чешки премиер, Мирек Тополанек, че решението на Обама е поредният знак, “че американците вече не са толкова заинтересовани в този регион, колкото бяха преди”. Дано този ход стартира не просто поредното преразпределяне на силите, а нов етап в сътрудничеството между двете суперсили в подържането на световен ред и стабилност. В тази връзка е интересно, че ден след оповестяването на новината за отказът на САЩ да от своите планове да разположат в Източна Европа елементи от противоракетния си щит, генералният секретар на НАТО, Андерс Фог Размусен, побърза да отправи предложението алиансът и Русия да свържат системите си за противоракетна отбрана.

Ясно е, че след известен период на свиване на влиянието си, Москва се завръща на международната сцена като водеща световна сила. Предстои да видим как това ще се отрази на Източна Европа и на България в частност. Откакто съществува Русия води имперска политика и като една от световните суперсили не е чудно съобразяването с нейните желания. В миналото, а и в момента, експанзията на Русия е насочена навсякъде – на изток към японски територии; на юг – към влияние върху Иран, Афганистан, Ирак и южните авторитарни републики; на изток главно срещу интересите на Полша, Украйна и други по-малки съседни държави от т.нар Близка чужбина и на Север към придобиване на собственост от полярната област. Едно от важните направления на експанзията на руското влияние, което засяга и нашата страна, е югоизточното с интереси към прикавказките държави, към Турция, Румъния и България. Не са за подценяване интересите на Русия и в други части на света – Куба, Ангола, Конго, Либия, Венецуела. С други думи, дали ни харесва или не, светът и в частност България, са принудени да се съобразяват с външната политика на Москва.

В съвременния глобализиран свят не може да се очаква друго поведение от една от световните сили. Положението обаче е доста по-различно от това в последните години на Студената война. От една страна има  промяната на световния ред – първо израстването на нови суперсили - ЕС, Китай, Иран, Индия, Израел, Турция, които искат да са равностойни на старите империи. От друга, опитът на човечеството да замени старото противопоставяне и завладяване с помощта на военно надмощие и военна експанзия с нови инструменти - финансов, икономически, технологичен, културен, езиков, верски натиск. Светът все още не може да изключи от арсенала на завоюването войните и оръжията, но предполагам опасността от всеобщото унищожение чрез съвременните военни технологии съвсем ще премахне в близко бъдеще подобни инструменти. Все пак противопоставянето между имперски сили съществува от векове и хилядолетия, единствено актьорите се сменят и това, разбира се, не може да спре. Израз на тези противопоставяния в момента са интригите между Русия, САЩ, Иран за противоракетната отбрана. Предстои да видим до какво ще доведе новия американски курс в тази посока.

Въпреки всичко в сегашната ситуация изглеждат напълно оправдани опасенията на някои европейски държави от засилващия се натиск на Русия. Решението, включително за България, е само едно - общата европейска политика, съобразена с интересите на потенциално засегнатите по границите на ЕС държави. Главната опасност за България в средновековния свят винаги е била Гърция (Византия), а в съвременния Русия. За страната ни ключът към спокойното и добро бъдеще се крие в развитието на един силен ЕС и още по-добре на една стабилна и партнираща си евроатлантическа общност. Именно това гарантира занапред принадлежността на България към един цивилизован свят. 

 Статията е достъпна и на български език тук.

Bulgaria should return on its path of becoming a normal European country. Bulgarian citizens have to exert significant efforts in order our country to be part of Europe. Bulgaria does not belong to the Orient or to Russia. Now it should once again, as it was a hundreds years ago, to become a transmitter of the European norms and the European behavior towards the Orient and Russia, but we should not let the opposite to happen.

These thoughts were provoked by the first meeting between the new Bulgarian PM, Mr. Boyko Borisov, and the PM of the Russian Federation, Mr. Vladimir Putin. As it was expected earlier, a major topic on the agenda was energy projects between Bulgaria and Russia, particularly the three major joint-projects– South Stream gas pipeline, Belene Nuclear Power Plant (NPP) and Burgas-Alexandroupolis oil pipeline. The meeting was held in the usual formal and diplomatic bonne-tone, and apparently nothing significant happened at it. This was only at the surface, what stayed hidden to the public is probably much more. However within the diplomatic remarks exchanged by the two PMs there could be found very important messages. Implicitly were presented political intentions, which probably will predetermine not only the destiny of the joint energy projects, but also the Russian-Bulgarian economy and political relation as a whole, as well as the future geopolitical positioning of Bulgaria. Two things clarified after the meeting. At the first place, the PM Borisov confirmed internationally the earlier statement that Bulgaria will review and reevaluate the profitableness and further participation in the two of the above mentioned projects (Belene NPP and Burgas-Alexandroupolis oil pipeline). Many analysts commented that this is an attempt for a new political course which seeks to modify the Bulgaria’s dependence and to recede it of the Kremlin’s sphere of influence. On the other hand, PM of Russia seemingly demonstrated calmness and no any vexation about the hardened position of the new Bulgarian government on the joint energy projects. Mr. Putin’s words could be described with the classical American expression - Take it, or leave it. In other words, if Bulgaria wants to participate in these projects it should state it position as soon as possible, otherwise Russia will seek alternatives. Of course this is only at the surface – in fact the Russian economic and geopolitical interests are so serious, that most likely in the next months Moscow will tighten the pressure towards Bulgaria. Russia has shown many times that it knows very well how to utilize the European energy dependence for its political purposes. (the most recent example was the gas supplies crisis in the beginning of 2009).

So far the new center-right Bulgarian government has been giving signs that will change the Bulgarian political attitude towards Moscow, at least regarding the energy policy. Let’s remember, that in the beginning of 2008 the former government led by the Bulgarian socialist party (BSP) made in a completely non-transparent manner series of agreement with Russia in the energy sector. Then we from Bulgarian New Democracy (BND) party demanded the government to reveal to the public the parameters of the contracts. The main reason of our demand was that when the Bulgarian state signs long-term contracts, which will bind the country and will concern the Bulgarian taxpayers for the years to come, it is not normal the whole society to be left in full lack of information on the negotiations and the engagements.  Of course the BSP government did not pay any attention to the demands of the opposition at that time. It could be said that the non-transparency of the Russian-Bulgarian agreements was a continuation of the complete vagueness around the official Bulgarian position about the future of our energetics during the previous mandate (2005-2009).

In the view of the above mentioned I completely support the statement of the new Bulgarian government to make a complete revision of the energy contracts with Russia. This is one of the most hoped effects from the resignation of the political duet Stanishev-Parvanov, which worked obviously against the Bulgarian interests in the energy policy. Of course, the new course could not and should not seek a confrontation with the Russian side. This would not be in favor for nobody. We should base our relation with Russia on clear principles and national priorities. At first place, we should never forget that Bulgaria is a member of EU and we are an ally and partner of the European countries, and not of Russia. At second place, Bulgaria is a part of the Euro-Atlantic community of democratic countries. I say community, because such it is, despite of the desire of many to trigger confrontations between the EU and the USA. With Russia we want to develop friendly relations based on equality and mutual respect – once for all there should be forgotten the rough plans of Churchill and Stalin from the middle 20th century. Bulgaria now has powerful allies – let’s develop our relations with Russia in accordance with our goodwill and common interests.

As for the limitation of the opportunity of Russia to exert political pressure utilizing the energy dependence of Bulgaria and the other European countries, it is necessary our country to seek resolutions not independently, but within the framework of one coordinated energy policy of EU.

Hence, the construction of the South Stream pipeline is a matter which could find its resolution within the EU, and not through bilateral agreements between Russia and separate European countries, as Moscow is trying to do. If for EU and the common European policy is more profitable to be completed the South Stream instead of the Nabuko – OK. But if is not – that we should comply with the EU’s common interest.

The question for Belene NPP is very complicated. (There should be mentioned that within BND there were different opinions, part of them influenced by Mr. Jordan Kostadinov (the former Kozloduy NPP manager), who according to me intelligibly is highly one-sided on that issue). My personal opinion is that the right position could be elaborated when clearly and transparently are fulfilled few requirements. Firstly - to be presented complete expert estimation and economic justification of the project and the eventual consequences and loses in case it is canceled. Secondly – there should be categorical guarantees for fulfillment of the increased requirements of nuclear and radiation safety, as well as there should be implemented the best world practices for nuclear installations. Thirdly – there should be a complete transparence about the agreements with foreign investor, no matter private or governmental, who will participate in the realization of the project. This is indispensable in order to be prevented the threat Bulgaria to be put under energy dependence or the EU’s interest to be harmed. I think that it is most than unacceptable Russia alone to be let to build such a strategic object at Bulgarian territory. This should not happen.

As for the Burgas-Alexandroupolis project there are no more doubts that under the conditions by which the agreement was contracted and in the presence of highly negative opinion of the local population, the building of the pipeline could not continue. The approximately $ 40 millions per year, which Bulgaria could expect if the project is realized, look insignificant in comparison with the huge potential loses for Bulgarian tourist business. This sum is quite an insignificant also in the view of the possible ecological damages that could do a eventual failure of the pipeline. The Russian media announced that Moscow has an alternative way for the pipeline – Samsun-Ceyhan. Even this alternative project starts Bulgaria should have opportunities within the Organization of Black Sea Economic Cooperation to react and to demand compensation in case of ecological catastrophe.

In conclusion there should be mentioned one more very important thing – Bulgaria have to consider very well, in case it cease completely our joint energy project with Russia, whether our partners such as Greece, Romania and Turkey won’t take advantage from that. The trust toward them is a very expensive thing, especially in the view of the fact that our small and poor country was cheated by “friends” many times in the past. However, it appears to be a hard task situation to be correctly analyzed when the Bulgarian public sphere is dominated by experts, analysts, media and politicians, who are highly dependent and constantly trying to influence the public opinion in a direction favorable for foreign interests.

 This article is also available in English - link

България трябва да се завърне на своя път към превръщането й отново в европейска страна. Българите трябва да положат значителни усилия за това държавата ни да бъде част от Европа, защото от нашия регион е започнала европейската история. България не принадлежи на Ориента или на Русия, тя може да бъде отново сега, както хилядолетия преди, трансмитор на европейските норми и поведение към Ориента и Русия, но в никакъв случай не трябва да се позволява обратното.

Тези мои разсъждения бяха породени след първата среща между новия български премиер, Бойко Борисов, и министър-председателя на Руската федерация, Владимир Путин. Съвсем очаквано основната тема на срещата бяха енергийните договорености между България и Русия и по-специално трите най-мащабни общи проекта – петролопровода Бургас-Александруполис, ядрената електроцентрала Белене и газопровода “Южен поток.” Срещата мина в напълно обичаен формален и дипломатичен фон и сякаш на нея не се случи нищо съществено. Това е известното за публиката, предполагам, че неизвестното е много повече. В дипломатичните реплики, разменени от премиерите на двете държави, обаче се съдържаха изключително важни послания. В тях имплицитно бяха представени политически намерения, които вероятно ще предопределят не само съдбата на общите енергийни проекти, но и на цялостните икономически и политически българо-руски отношения, както и бъдещото геополитическо позициониране на България. Две неща станаха ясни от срещата. На първо място, премиерът Борисов официализира външнополитически направената по-рано заявка за преоценка на рентабилността и понататъшното участие на България в два от изброените по-горе проекти (АЕЦ Белене и Бургас-Александрополис). Мнозина анализатори отчетоха в това опит за смекчаване на зависимостта на страната ни и отдалечаване от руската орбита на влияние. На свой ред, премиерът на Русия привидно показа пълно спокойствие и липса на раздразнение от втвърдената българска позиция по общите енергийни проекти. Неговите думи можеха да се опишат с класическия американски израз – Take it, or leave it. Сиреч, ако България иска да участва в тези проекти, нека съвсем бързо да заяви позицията си, в противен случай за Русия няма проблеми и тя ще търси алтернативи. Разбира се, това е само на повърхността – в действителност руските икономически и геополитически интереси са толкова сериозни, че натискът към България вероятно ще бъде засилен през следващите месеци. Кремъл вече нееднократно е доказвал, че знае много добре как да се възползва от енергийната зависимост на европейските държави за реализиране на собствените си външнополитически цели. (най-пресният пример беше кризата с газовите доставки от началото на 2009 г.)

Засега новото правителство на ГЕРБ дава всички заявки, че ще преосмисли българския политически курс към Москва, най-малкото по отношение на енергийната политика. Нека си припомним, че в началото на 2008 г. миналото правителство на Тройната коалиция, водено от БСП, сключи по напълно непрозрачен начин една серия от енергийни договорки с Русия. Още тогава ние с колегите ми от Българска нова демокрация (БНД) поискахме пълно оповестяване на параметрите на договореностите. Основателният ни аргумент беше, че когато се подписват дългосрочни договори, които обвързват страната ни и които ще оказват влияние върху българските данъкоплатци за години напред, не е нормално обществото да бъде поставено в условие на пълна неяснота относно съдържанието на преговорите и ангажиментите. Правителството на БСП, разбира се, не обърна внимание на исканията на опозицията тогава. Като цяло непрозрачността на българо-руските договорки бе продължение на цялостната неяснота при предходния кабинет, витаеща около официалната българска позиция за бъдещето на енергетиката у нас.

Поради изброеното аз подкрепям напълно заявката на новите управляващи да направят цялостна ревизия на енергийните договори с Русия. Именно това е един от най-очакваните ефекти от свалянето от власт на дуета Станишев-Първанов, който в енергийната политика работеше съвсем очевидно против българските интереси. Разбира се, новият български курс не може и не трябва да залага на конфронтация с руската страна. Това няма да бъде изгодно за никого. Във взаимоотношенията ни с Русия ние трябва да изхождаме от ясни принципи и национални приоритети. На първо място не бива да забравяме, че ние сме член ЕС и сме съюзник и партньор на европейските държави, а не на Русия. На второ, част сме от голямата евроатлантическата общност на демократични държави. Казвам общност, защото тя е именно такава, независимо от желанието на някои да противопоставят ЕС и САЩ. С Русия искаме да развиваме приятелски, равноправни отношения, базирани на взаимно зачитане и уважението – веднъж завинаги трябва да бъдат забравени бакалските сметки на Чърчъл и Сталин от преди половин век. България сега има могъщи съюзници и нека с доброжелателност и взаимен интерес да развиваме нашите отношения.

Що се отнася за ограничаването на възможността на Москва да налага натиск, използвайки енергийната зависимост на България и останалите европейските държави, то е наложително страната да търси решения не самостоятелно, а в рамките на ЕС в една съгласувана енергийна политика.

Оттук и изграждането на Южен поток, е въпрос, който ще се реши в рамките на ЕС, а не чрез двустранни договори между Русия и отделни страни, както Москва се стреми да постъпи. Ако за ЕС и общата европейска политика е по-изгодно да има Южен поток, а не Набуко - ОК. Ако не обаче – то трябва да се вслушаме в общия интерес на ЕС.

Въпросът за АЕЦ Белене е изключително сложен. (междувпрочем в БНД имаше различни мнения, част от тях повлияни от  г-н Йордан Костадинов, който според мен  разбираемо е силно пристрастен към тази тема) Лично аз мисля, че правилното становище може да се получи, ако ясно и прозрачно бъдат изпълнени няколко основни изисквания. На първо място, да има пълен експертен разчет и публична икономическа обосновка за реализирането на проекта и последиците от замразяването му при досега изградените мощности. На второ място трябва да има категорични гаранции за изпълнение на повишени изисквания на ядрена и радиационна безопасност и прилагане на най-добрите световни практики при работа и ремонт на ядрени съоръжения. На трето място, трябва да има пълна прозрачност за това кои са чуждестранните инвеститори, било то частни или държавни, които участват в осъществяването на проекта и какви са договорките с тях, с цел да бъде избегната всякаква опасност от попадане в зависимо положение в бъдеще и накърняване на интересите на България и ЕС. Струва ми се не просто неуместно, а трагикомично Русия сама да строи на българска територия подобен стратегически обект. Това не бива да се допуска в никакъв случай.

По отношение на проекта Бургас-Александруполис вече няма съмнения, че при условията, при които е сключен договора, и при отрицателното мнение на населението в района, просто не може да се мисли за продължаване на проектирането и строителството и каквито и да са инициативи в това отношение. Близо четирийсетте милиона долара годишно, които можем да очакваме след построяването на петролопровода, изглеждат нищожни в сравнение с евентуалните загуби за туристически ни бизнес от отлива на летовници по южното черноморие. Да не споменаваме и огромните екологични вреди, които може да нанесе една авария по тръбата. В руските медии се спомена, че Москва вече има алтернативно трасе – Самсун – Джейхан. Дори да се строи този петролопровод, би трябвало България да има възможности за въздействие и компенсации в случай на екологична катастрофа в рамките на черноморското сътрудничество.

И за финал нещо много важно – добре трябва да се прецени, ако замразим тотално общите енергийните проекти с Русия, дали наши съюзници като Гърция, Румъния и Турция няма да се възползват от това. Доверието към тях  е много скъпо нещо, за да си позволи да го има без алтернатива една малка и бедна страна като нашата, мамена толкова пъти от „приятели”. В крайна сметка е много трудно да се преценят правилно нещата, когато в публичното пространство доминират експерти, анализатори, медии и политици, които са зависими и тикат разсъжденията в определена изгодна за чужди страни посока.

Вчера прочетох една статия от Кенет Хасет от “Блумбърг”, публикувана във в. Дневник, в която той полушеговито, полусериозно заявява, че Барак Обама може да помогне на борсите в САЩ като продължи ваканцията си до края на годината. За една седмица, в която президентът е бил в неформална почивка, фондовите пазари са отбелязали за пръв път стабилен ръст след “месеци агония”. Този коментар ми припомни една история от моя професионален път от времето, когато като млад лекар давах дежурства в родилното отделение в една столична болница. Раждането по начало е високоспециализирана дейност, при която е изключително важно лекарят-акушер да се намеси в точния момент. Понякога агресивното водене на раждането може да се превърне в трагедия за родилката и новороденото. С други думи, трябва да се спазва балансът между това да не се месиш в родовия процес или ако се намесваш, интервенцията да бъде лимитирана и в правилното време. Та след едно мое нощно дежурство завеждащият клиниката проф. Радонов, моят учител, ме покани на сутринта да пием чай. Тогава аз споделих, че един от дежурните лекари е с много слаба подготовка и попитах дали е удачно да му се позволява той да поема смени. Проф. Радонов ми отговори по много интересен начин. Той ми каза “Щерев, след негови дежурства почти няма проблеми с родилките на сутринта, защото той нищо не им прави.” Докато други лекари, които са се считали за добри специалисти, през нощта са предприемали различни действия, които на сутринта изисквали спешна намеса, за да се предотвратят лоши резултати. Хрумна ми да използвам тази история за извеждане на аналогия с активността на американския президент и екипа му и движението на борсовите индекси. Заключението може да е, че понякога прекалената интервенция, макар и предприета с най-добри намерения към обекта, към който е насочена, не води до добри резултати. Явно всичко трябва да е с умереност и баланс, защото както многократно припомнят мнозина десни либерални икономисти и философи – и пътят към ада е постлан с добри намерения… и със социализъм.

Този уикенд в Брюксел се състоя извънредна среща на лидерите на ЕС, посветена на икономическите проблеми на Източна Европа. Основното послание на западноевропейските представители беше, че те са разтревожени за общото затруднено положение в източноевропейските държави-членки, но ситуацията не е по-лека в техните икономики и имат нужда да насочат първо усилията си към тях. Мнозина западни анализатори определиха това като нова сериозна криза на единството на Обединена Европа. Общо взето се отчита фактът, че западните данъкоплатци и избиратели сякаш не са готови да платят за влошената ситуация в Източна Европа. Руските медии пък на свой ред масово излязоха със злоради коментари за непреодолимото разделение между богатите и бедните членки на Съюза. Човек дори би си помислил, че част от бившите държави от социалистическия блок, особено тези с леви управления, нарочно са отправили провокативни искания към старите страни-членки, за да излезе на преден план подобно разделение. Едва ли беше и случайно събирането, което организира Чехия за източноевропейските представители в нейното посолство в Брюксел, един час преди официалната среща на ЕС.

В крайна сметка, пред публиката беше представена основно тезата, че западните богати страни не се интересуват толкова от проблемите и състоянието на източноевропейските членки на Съюза. На срещата в Брюксел в действителност имаше послания, които навеждат в тази посока. Пропускат се обаче и други мнения, изказани от западни лидери, които не получиха толкова голямо отразяване и обсъждане.

Едното беше, че трябва да се плати цената за единството на ЕС. Напълно логичен призив, защото т.нар. Стара Европа добре знаеше, че при последната вълна от разширяване ще влезнат държави с по-слаборазвити икономики, които ще имат нужда от подкрепа. Очевидно, за да има единна Европа и да продължава напред процеса на европейска интеграция е нужна много добра преценка колко струва единството и могат ли страните двигатели на икономическата мощ на ЕС, да си го позволят.

 Второто важно положително послание, което даде срещата е, че всяка страна и нейните проблеми ще се разглежда поотделно. Няма съмнение, че Източна Европа не може да бъде разгледана ан-блок, защото предизвикателствата пред икономиките и финансовите системи на България, Полша, Унгария, Естония и т.н. не са идентични. Поставянето под общ знаменател по-скоро би способствало за окончателно разделение между богатия запад и бедния изток с дългосрочни вредни за ЕС последици. Защото както в държавите-членки от бившия съветски блок може лесно да се прокара тезата, че Стара Европа е безчувствена към техните проблеми и не желае да подаде ръка в ситуация на нужда, така и сред западните данъкоплатци може да бъде наложено мнението, че новите членки единствено са се увесили на врата на Запада и пречат за бързото изплуване от кризата. В крайна сметка Европа трябва да премине през бурята чрез взаимна подкрепа и общи усилия. Това може да стане чрез комбинацията между опита и силата на нейните развити икономики, разполагащи с нужния ресурс, и амбициозността и енергията на новоприсъединилите се държави, стремящи се да достигнат западните стандарти и просперитет. По този начин ЕС ще покаже на своите зложелатели, че икономически и политически съюз на демократични държави е далеч по-конкурентоспособен и устойчив от един бивш блок, основан на силата и диктатурата. Може би в този процес ще бъдат разобличени и някои от т.нар. троянски коне.

По-долу прилагам една сравнителна таблица с идеологическата насоченост на управленията в източноевропейските държави членки на Съюза. От посланията, които излъчат в следващите месеци ще се проличи, дали посткомунистическата левица в тези държави е направила своя цивилизационен проевропейски избор или все още има носталгичен рефлекс към бившия си господар.

Одисеята, наречена американски избори 2008 приключи и дойде денят на истината. Преди всички искам да кажа, че моите лични симпатии бяха и си остават към Демократическата партия и към Хилари Клинтън. Тези от вас, които са следили моите коментари по темата тук на блога, знаят, че аз не очаквах Обама да стане президент на САЩ. Приемах неговата кампания и изяви, особено в предварителната фаза на надпревата, като игра на задкулисни играчи, желаещи ново управление на републиканците. Тук е мястото да призная, че направих погрешна политическа оценка. Надявам се обаче това да не е последната ми грешка, защото не греши само този, който не мисли и не прави нищо. С други думи този, който вече не е на този свят. По-важното е да се вадят правилни поуки от извършените погрешни преценки и това да ни помага да се вслушваме с по-голямо внимание в мнението и аргументите на хората, които са изразили противни на нашите становища.

В светлината на приключилия вот продължавам да смятам, че Обама при първите фази на кампанията, беше различен от

(more…)

Бившият държавен секретар, републиканецът Колин Пауъл, даде подкрепата си за кандидатурата на Барак Обама. Тази новина сигурно е донесла нови сътресения в щаба на Маккейн, който напоследък започва все повече да губи почва под краката си. След развоя на финансовата криза в САЩ и развитието на президентската надпревара в последните седмици излежда, че Обама се придвижва с по-бързи крачки до успеха от Маккейн. Няколко са факторите, които ме карат да мисля, че тенденциите от началото на кампанията вече са окончателно обърнати и демократите вероятно ще триумфират на 4 ноември:

На първо място трябва да бъде посочена

(more…)

  “Този, който жертва свободата за сигурност, най-
                                                                           накрая губи и двете”, коментир на участник на блога под псевдонима “Economist”  на 15 октомври 2008 в 12:06

Едва ли някой има съмнение, че пазарната икономика и капитализмът се движат от алчността на хората или както е казал още Адам Смит от желанието за задоволяване на собствените им интереси. В човешката природа е вграден състезателният характер и стремежът към първенство – почти всеки иска да бъде по-богат, по-известен, по-добър в своята сфера, с повече власт и т.н. Тази присъща амбиция и дори тщеславие, ако щете, обаче създава блага и спомага за развитието на обществото като цяло. Именно на тази основа либералната демокрация със свободна пазарна икономика (или капитализмът) е по-конкурентния и по-приспособимия строй. За жалост обаче човешката история дава достатъчно примери за това как хората, предприемачите и финансистите нямат граници в своята “алчност”. Може би на тази безграничност се дължи наблюдаваната в западния свят все по-голяма поляризация по отношение на доходите и притежанието на блага. Тук вече обаче не става дума за традиционната поляризация между много богати и много бедни, както е в неразвитите общества. На практика отчайващата бедност я няма, но все по-голяма става “дупката” между отделни индивиди със смайващо по размери състояние и редовите граждани с някакво средно ниво на благосъстояние, гарантиращо най-вече съществуването им.

След като стремежът за богатство очевидно е

(more…)

Завчера се проведе вторият кандидат-президентски дебат в САЩ. Очаквано той беше доста по-агресивен от първия, като също така предвидимо Джон Маккейн беше по-нападателния в пряката дискусия с Барак Обама. Последните социологически проучвания сочат, че републиканския претендент изостава в подкрепата на американските граждани и това изискваше от него да демонстрира ясно, че опонентът му няма необходимия опит и качества да ръководи страната през следващите четири години. Това беше и една от главните линии в поведението на Маккейн по време на диспута. Истината обаче е, че републиканския кандидат загуби този дебат. Той го загуби не защото се представи по-слабо от Обама, а защото не успя да надделее по категоричен начин над своя опонент. Обама се държеше непринудено и спокойно, докато Маккейн с някои повторения на фрази и цялостното си поведението си създаде впечатление за една напрегнатост и може би несигурност. Маккейн се нуждаеше да “нокаутира” демократическия претендент, за да обърне траекторията на кампанията, която се развива неблагоприятно за него в последните две седмици. Това не се случи. Естествено основната част на дебата отново мина под знака на финансовата криза, която по презумпция поставя Маккейн в по-неблагоприятна позиция. Републиканският кандидат изпитва все по-голяма трудност да се разграничи от 8-годишното наследство на Джордж Буш, чието управление естествено пряко се свързва в нагласите на гражданите със сегашното неблагоприятно положение. През целия дебат Обама подчертаваше във всеки един удобен момент връзката на Маккейн с политиката на Буш. Напълно нормално е в нестабилната ситуация, в която е изпаднала американската икономика, поставяща в затруднение средностатистическите американци, дясно-консервативните предложения на Маккейн да не намират толкова голяма подкрепа. В крайна сметка сегашното положение, изискващо по-засилена намеса на държавата налива вода в кампанията на демократите. Макар предложен от администрацията на Буш, спасителният план например, е голям удар към следваната през последните години неоконсервативна политика (наричана от някои пазарен фундаментализъм) която залагаше на възможно най-широка дерегулация в ключови публични сектори и максимално изтегляне на държавата от стопанските процеси. Няма съмнение, че Обама по-добре канализира недоволството на американците, без значение дали предлага напълно рационални политики или не. Ясно е, че в ситуация на вътрешноикономическа криза по-левите и популярно насочени послания печелят подкрепа след населението. Интересно е, че в началото на кампанията, когато кризата не беше се разразила в такава степен, именно по-левичарското поведение на Обама и опасението, че идеите му са дори опасни за Америка в сегашното й положение, бе един от факторите, които отблъскваха умерените привърженици и на двете партии. Както обаче отбелязват анализаторите – кампанията навлиза в стратегическата си част. Битката се пренася в 12 ключови щата, в които все още няма категорични предпочитания в полза за един от двамата кандидати. Надеждата на Обама вероятно е сегашното затруднено вътрешно положение в САЩ да убеди устойчиво американските граждани в необходимостта от промяна на управленския курс, която да приглуши някои основни слабости на кандидатурата му. На свой ред Маккейн сигурно се надява, че набирането на скорост на опонента му ще задейства ново поляризиране на мненията, втвърдяване и максимална мобилизация на републиканския електорат и изкарване на скрития вот на онези американци, за които Обама е неприемлива опция за президент. Със сигурност от тук нататък кампанията ще става все по-агресивна и нажежена.

Президентската надпревара в САЩ продължава своя интересен развой. Може би “продължава” не е най-подходящата дума в светлината вчерашното обявление на Джон Маккейн, че от днес преустановява кампанията си, за да се фокусира върху извеждането на страната от финансовата криза. Обявеното от него намерение е да се върне във Вашингтон, за да подпомогне дискусията между републиканци и демократи в Конгреса за подобряване на плана за оздравяване на икономиката, предложен от президента Буш, и съдейства за постигането на консенсус за неговото приемане. Маккейн призова своя опонент Барак Обама да стори същото и да се присъедини към усилията за намиране на изход от кризата. Решението за временно замразяване на кампанията на републиканския кандидат бе съпроводено и с предложение за отлагане на първия от серията преки дебати между двамата опоненти, който е планиран за утре. Ясно е, че в ситуация на нарастващо напрежение от развиващата се финансова криза, за републиканеца Маккейн би било по-мъдро да избегне засега директния сблъсък с демократическия си опонент, който най-вероятно ще концентрира атаките си именно в тази посока.  

Макар на пръв поглед да изглежда, че

(more…)

Преди седмица разгледах тук една тема за раздвоението на Запада по отношение на възможните подходите към Русия. Възгледите на коментиращите статията бяха различни. Те варираха от мнения, че Русия трябва да бъде поставена на мястото й с по-твърдо поведение на ЕС и САЩ, минаваха през преценката, че оскъдицата на ресурси ще накара Европа да се справя сама, насочвайки се към ядрена енергетика, и стигаха до коментари, че няма начин ЕС да запази икономическата си мощ без руските ресурси. Нормално е да има разнопосочни мнения по един токова сложен въпрос, който у нас традиционно се разглежда не само с прагматизъм по отношение на българските и общоевропейските интереси, но и с голяма доза емоционален привкус, породен от старо разделение на обществото ни на русофили и русофоби. В крайна сметка с емоция или без, истината е, че Европа все повече изпада в енергийна зависимост от Русия. Кремъл полага сериозни усилия да засили усещането на тази зависимост и да притисне Стария континент в задушаваща енергийна прегръдка. Явно това е стратегията на Русия да се завърне на “голямата шахматна дъска”, ако мога да използвам този израз на Збигнев Бжежински.

Какво потвърждава наличието на подобна стратегия? Де факто Русия

(more…)

В момент, когато Републиканската партия номинираше официално своя кандидат за президент, настоящият вицепрезидент на САЩ, също републиканец, направи ключово посещение в Азербайджан, Грузия и Украйна. Изборът на дестинациите от визитата е красноречив – посетени бяха страни, представляващи точки на сблъсък на интереси между Русия и Западът. Ясен е и смисълът на посещението на трите държави от т.нар. наречената “близка чужбина” на Русия. След руската демонстрация на сила в Грузия, САЩ целят да препотвърдят ангажимента си в региона и да вдъхнат кураж на държавите в него, че няма да бъдат оставени незащитени от произвола на Кремъл. Неслучайно именно Чейни, един от най-острите критици на Русия, беше изпратен като носител на това съобщение. Във всяка една от трите бивши съветски републики американският вицепрезидент отправи много важни послания. Това, което обаче индиректно каза Чейни със своите визити бе, че Русия трябва да се откаже от имперско отношение към своите бивши сателити.

Как изглежда обаче обиколката му от гледна точка на водената от ЕС политика? След миналата седмица се забеляза

(more…)

В няколко публикации по темата за американските избори направих прогнозата, че Джон Маккейн постепенно навлиза в по-благоприятна позиция и тепърва ще започне засилването на кампанията си. Като потвърждение на това мнение, вчера излязоха последните социологически проучвания, според които републиканският кандидат за президент повежда пред Барак Обама. В изследване на влиятелния всекидневник USA Today и агенция Галъп, проведено през уикенда, двойката Маккейн/Пейлин набира преднина с 4 % над Обама/Байдън при регистрираните вече избиратели и с 10% при американските избиратели, които вероятно биха гласували.

 Източник: Gallup (www.gallup.com)

Този възходящ тренд се отчита от почти всички социологически агенции, както може да се види от обобщените данни тук. За пръв път Маккейн набира такава преднина пред опонента си, откакто са ясни кандидатите и на двете партии. Очевидно включването

(more…)

Президентската кампания в САЩ продължава своя интересен ход. Вчера вечерта Джон Маккейн официално прие кандидат-президентската номинация на Републиканската партия. Той направи това с 48 минутна реч пред конгреса на републиканците, провеждащ се в Сейнт Пол, щата Минесота.

Kоментиращите анализатори изразиха мнението, че изказването му не е било толкова живо и вълнуващо като това на неговия партньор в кандидат-президентската двойка Сара Пейлин ден по-рано.

Като цяло обаче стилът на Маккейн е по-сдържан, леко скован и лишен от по-силни емоции, разбира се, без това да го прави слаб оратор. Очевидно неговата сила е повече в съдържанието на речта, отколкото в представянето й. По отношение на изявите пред многобройна публика Барак Обама несъмнено е по-ярък, освободен и харизматичен оратор. Извън ораторските качества, по-важното, което ми направи впечатление, бяха основните тези в речта на Джон Маккейн.

(more…)

 (The text of this publication is also available in English at the “Articles in English” section of my blog)

Барак Обама вече е официалният кандидат за президент на САЩ от Демократическата партия. Това стана ясно в сряда вечерта след като делегатите на националния демократически конгрес подкрепиха неговата кандидатура. Малко по-късно те гласуваха единодушно в полза на избора на сенатор Джоузеф Байдън като вицепрезидент в кандидатската двойка. Официалната номинация на тандема Обама-Байдън дойде на третия ден на конгреса, стартирал на 25 август в Денвър, щата Колорадо. На него в няколко поредни дни водещи представители на демократическата партия произнесоха запомнящи се речи в полза на президентската кандидатура на чернокожия сенатор от Илинойс. Сред тях може би най-ключови бяха изказванията на семейство Клинтън. Във вторник категорична подкрепа за Обама изрази неговият доскорошен вътрешнопартиен опонент Хилари Клинтън, а вчера това стори и президентът на САЩ от 1992 до 2000 г. Бил Клинтън.

Смисълът на тези две речи беше повече от красноречив

(more…)

Има трайни фактори, които доведоха до въоръжен конфликт в Южна Осетия и това са безспорно агресивната и асимилационна политика на Грузия и Русия спрямо осетинския народ. Друг сериозен проблем е ситуацията в Абхазия. Грузия изпитва основателен страх, че ако Осетинците се отделят, това ще предизвика познатият в международните отношения „ефект на доминото” и Абхазия ще тръгне по същия път.

Русия обаче подкрепя сепаратистите в Грузия с очакването, че Южна Осетия ще се обедини със Северна Осетия в рамките на Руската федерация. Така Русия ще разшири територията и влиянието си. Освен тези дългогодишни аспирации Русия има още една причина да атакува Грузия. През Грузия минават множество петролопроводи и газопроводи, още толкова са в проектна фаза. Тяхната цел е да доставят каспийски енергийни суровини за европейските пазари, като избегнат монопола на Руската Федерация в определяне на транзитни такси, квоти и натиск за собственост върху съоръженията, на какъвто станахме свидетели при преговорите за Бургас-Александруполис. Енергийната война с Украйна доказа точно колко важно е да имаш контрол над кранчето. Естествено, че Москва няма да е съгласна да бъде заобикаляна. Всяка криза по обходните трасета води до пренасочване на петрола през руска територия, която е „по-сигурна”. За капак на това врящо гърне трябва да добавим и факта, че Грузия се бори със зъби и нокти да стане член на НАТО и да попадне в сферата на влияние на САЩ. Това би направило почти невъзможна в бъдеще военна акция на Русия срещу Грузия. Може би именно за това Руската страна се възползва от последното „намаление”, за да разположи военни части в Грузия и да осигури правото на „самоопределение” за осетинците. Освен Това Русия винаги е имала специфично отношение към държавите от „близката чужбина” членки на ОНД. За Грузия бе въпрос на цивилизационен избор да напусне общността, което несъмнено даде лош пример на останалите държави. В края на военните действия в Грузия Москва изказа съжаление, че не е получила необходимата морална подкрепа за грузинската кампания от Беларус. Тук проличава, че за РФ става въпрос на престиж да контролира макар с невоенни средства териториите от „близката чужбина”.
 
В условията на такова трайно

(more…)

Миналата седмица неформално приключи една от най-дългите и най-оспорваните предварителни кампании в Демократическата партия - Барак Обама стана първият чернокож кандидат, който ще спечели президентска номинация на една от двете основни партии в САЩ. От тук нататък битката вече навлиза в решителната си фаза.

В предходните си коментари по темата се стремих да направя безпристрастен анализ и преценка на вредите и ползите от различни варианти за следващия американски президент, както и на шансовете на двамата демократически кандидати. Въпреки това не крия, че моите симпатии бяха и си оставят на страната на Хилари Клинтън. Според мен тя има повече опит като политик, по-ясни послания и по-прагматични идеи. За сметка на това Обама се оказа много по-атрактивен и харизматичен кандидат. Неговите идеи, голяма част, от които твърде радикални и неосъществими, привлякоха голям брой демократически избиратели, макар че продължават да се приемат за неприемливи и прекалено леви от друга не по-малка част от американските граждани. Поради това продължавам да се съмнявам, че Обама може да спечели срещу Маккейн, най-малкото, защото е много по-уязвим за определен тип аргументирани атаки и негативна кампания. Неведнъж съм споменал тук, че взимането на номинация от Обама е част от подготовката на Маккейн за спечелване на президентския вот наесен.

При всички положения се надявам, че сред американците ще надделее разумът и те ще се насочат към промяна, която ще замени досегашната политика на републиканците и Буш в международните отношения на САЩ и ще спомогне за провеждане на необходимите социални реформи, от които страната се нуждае. Със сигурност Америка има нужда от промяна и ако Обама спечели изборите, въпреки че това ще е голяма изненада не само за мен, но и за мнозина влиятелни анализатори, това ще бъде демонстрация на по-голямо желание за промяна на американците, отколкото някой е очаквал. Що се отнася до това дали след оттеглянето си от битката Клинтън би поела ролята на кандидат-вицепрезидент, то мисля, че това не би било от толкова решаващо значение за кампанията на демократите. Може би по-важен е дори въпросът кой би бил вицепрезидент на Маккейн, предвид неговата напреднала възраст. 

Миналата седмицата The Economist публикува материал, в който се посочва, че Барак Обама е политикът, успял да набере най-много средства за кампанията си в досегашната история на американските избори. Само за март сенаторът от Илинойс, считан в началото на надпреварата за политически новак без големи връзки, е успял да набере внушителните 41 млн. Далеч зад него е Хилари Клинтън, която, въпреки че е “на “ти” с немалко милиардери”, както посочва изданието, е събрала два пъти по-малко - 20 млн. долара. Интересно е да се погледне как вървят и общо набраните досега средства. На интернет страницата на CNN е публикувана карта на събраните суми от всички кандидати, участващи или участвали в битката за президентска номинация. Картата е изготвена на база на информацията от Федералната избирателна комисия към април 2008 г. Там се също вижда финасовото превъзходство на Обама. Досега той е събрал невероятните близо 235 млн. долара срещу не по-малко впечатляващите, но значително назад, 189 млн. за Хилари Клинтън.

Преди два месеца в своята първа публикация по темата за американските избори аз отбелязах факта, че Клинтън, която в началото на надпреварата беше считана за сигурен фаворит при демократите и беше подкрепяна от мнозинството влиятелни представители на партията, постепенно започва да изостава в набирането на средства от политически по-неопитния и не разполагащ с толкова сериозни контакти Барак Обама. Това означава, че среди, според мен много вероятно извън Демократическата партия, които разполагат с огромни финансови ресурси искат Обама да спечели кандидат-президентската номинация. Твърде наивно е да се смята, че впечатляващите суми, които е набрал досега сенатора от Илиноис, са дошли основно от т.нар. малки дарители. Съвсем скоро предварителните избори при демократите ще приключат с вота на 1 юни в Пуерто Рико и на 3 юни в Монтана. Ако в крайна сметка Обама надделее, предстои да видим дали оформящата се като най-богата кампания ще се превърне и в най-успешната или тази финансова обезпеченост ще се превърне в поредната предпоставка за атака от страна на републиканеца Джон Маккейн, който вече оповести, че ще използва системата за държавно финансиране в надпреварата наесен.

Завчера (15 май) водещите сръбски медии съобщиха, че Социалистическата партия, Радикалите, Демократическата партия на Сърбия на Воислав Кощуница и няколко други малки формации практически са постигнали договореност за сформиране на новото правителство в Белград. През последните два дни информацията беше потвърдена и от редица световни медии. Това означава, че въпреки победата, прозападната коалиция, водена от президента Борис Тадич, може да остане в опозиция, при това единствената опозиционна сила в новия състав на Скупщината. В неделя мнозинството от сръбските граждани даде сигнал, че би искало страната най-накрая да поеме по своя европейски път, но няколко дни по-късно се оказва, че политическата математика след вота може да блокира развитието в тази посока. За пореден път можем да станем свидетели на честата балканска практика политиците да избират посока, противоположна на посочената от гласоподавателите.

В тази връзка внимание заслужава информацията за две ключови визити, които

(more…)

Про-европейската коалиция, водена от президента Борис Тадич, спечели парламентарните избори в Сърбия. За мнозинството сръбски и западни наблюдатели и анализатори това бе изненада предвид данните за преобладаващите настроения в страната преди вота. Очакваше се скорошното обявяване на независимо Косово и отделянето му от Сърбия да окажат най-голямо влияние върху мотивацията на сърбите да гласуват и те да се поддадат на силно националистически нагласи. За радост тези прогнози не се сбъднаха и  сръбските граждани избраха европейския път на страната пред самоизолацията. Голяма част от тях сякаш разбраха, че макар да губят нещо и страната им търпи териториални промени днес, те могат да спечелят повече в бъдеще, ако изберат европейското и демократичното бъдеще пред националистическия рефлекс и реваншизма. Нещо повече стратегическия поглед трябва да е насочен към факта, че демографските характеристики на Европа предполагат и занапред промени, които няма да бъдат драматични, защото се случват бавно, но ще са драматични по смисъла си, защото предстоят размествания на големи групи от хора. Редица прогнози и анализи предполагат, че в Европа за следващите 50 години ще има имиграция на около 250 млн. души при положение, че нейното население днес е около 500 млн. Въобще осмислянето на новите предизвикателства пред обединена Европа изискват модерно мислене, а не тяснонационално и затворено в границите на една държава.

Победата на прозападната коалиция е добра новина за всички, които вярват, че

(more…)

Вчера официално в длъжност встъпи новият руски президент Дмитрий Медведев, а днес руската Дума одобри кандидатурата на доскорошния държавен глава Владимир Путин за министър-председател. Т.нар. “смяна”на властта в Кремъл за пореден път показа, че в тази държава има фасадна демокрация, при която чрез имитация на демократичност на политическите процеси се маскира тоталната липса на плурализъм и свободното представителство на различните граждански интереси. Демокрацията в Русия е сведена единствено до нейните формални характеристики – практически там има подобни на западните демократични институции, има избори, има опозиция, има медии – но всичко е дирижирано от представителите на управляващия режим, придворните им полит-технолози и свързаните олигарси с цел властта да бъде запазена в един ограничен кръг, а гражданските маси да бъдат тотално манипулирани и управлявани по авторитарен начин.

Направи впечатление, че при вчерашното встъпване в длъжност на Медведев Путин подчерта, че церемонията в Кремъл била важен етап в демократизирането на страната. Подобно твърдение за една церемония, пък каквато и да е тя, звучи абсурдно 17 години след формалното рухване на комунистическата диктатура. Може би Путин има предвид, че за първи път президент на Руската федерация сдава директно властта в ръцете на наследника си. Спомняте си, че преди осем години Борис Елцин преотстъпи президентските си правомощия на Путин месеци преди да се оттегли официално от поста. И тогавашната, и сегашната смяна обаче бяха режисирани от едни и същи кръгове и еднакво маскарадни. В подобна дирижирана обществено-политическа система е напълно нормално няколко месеца преди изборите да e ясно кой ще е следващия президент, нормално е да се знае предварително, че старият държавен глава ще стане министър-председател, нормално е също така след като бъде извършена тази промяна да се увеличат и правомощията на новия руски премиер и той реално да продължи за известно време да бъде “господар на Русия”. При това всичко се извършва при пълно следване на формалните демократичните процедури, което дава основание на Путин да заяви, че “законите и конституцията са стриктно спазени”. Това може и да е така на повърхността, но този факт не пречи на пълното погазване на принципите на плурализъм, свободен избор и либерални граждански права в Русия. Имайки предвид начина, по който се управляват обществено-политическите процеси в тази страна, звучи твърде цинично изказването на Дмитрий Медведев  в речта му по встъпването му в длъжност, че като президент за него една от най-важните задачи ще е “по-нататъшното развитие на гражданските и икономическите свободи и създаване на нови граждански възможности.”

Във вторник премина още един кръг от предварителните избори при демократите в САЩ. В Северна Каролина сенатор Барак Обама победи убедително, но това не бе изненадващо предвид големия дял чернокожи гласоподаватели в този щат. В Индиана Хилари Клинтън спечели с 51 срещу 49 процента, което бе разтълкувано от анализаторите като важен момент за поддържане на конкурентоспособната й позиция и оставане в предварителните избори.

Увеличаването на преднината от подкрепящи Обама делегати и приближаването му до номинация вероятно кара републиканците да потриват доволно ръце, предусещайки лесен опонент срещу техния кандидат наесен. Влиятелните демократи и т.нар. супер-делегати също усещат, че скоро няма да имат никаква възможност чрез своето мнение и авторитет да повлияят на хода на вота. Ако предварителните избори продължат да вървят в сегашната си посока, те ще са изправени пред трудния избор или да наклонят везните в полза на Клинтън, която въпреки всичко има по-големи шансове за успех срещу Маккейн в същинския президентски вот, с риск обаче да разцепят партията или да приемат вота на демократическите симпатизанти, разбирайки, че това ще остави Демократическата партия нов мандат извън управлението. В крайна сметка борбата между двамата кандидати продължава, но тази продължителна вътрешна надпревара започва все повече да е от полза за републиканците. Социологически проучвания свидетелстват за дълбоко разделение в редиците на демократите: едва 48 на сто от привържениците на Хилари Клинтън в Индиана и 45 на сто в Северна Каролина ще гласуват за Барак Обама, ако той се изправи срещу Джон Маккейн през ноември. Междувременно все повече анализатори смятат, че вътрешното противопоставяне е достигнало до такава точка, че за да може то да бъде преодоляно и демократите да излъчат конкурентоспособна кандидат-президентска двойка, тя трябва да бъде формирана от двамата настоящи претеденти в лицето на Клинтън и Обама. Въпросът кой обаче да е номиниран за президент и кой за вицепрезидент все още няма официален отговор и продължава да терзае партийното ръководство на демократите. 

Миналият четвъртък влиятелният британски ежедневник Times публикува материал за продължаващата надпревара между Хилари Клинтън и Барак Обама, в който се прави анализ, чиито основни твърдения съвпадат с изказани от мен тези преди повече от месец в мои коментар на блога. В материала се потвърждават няколко от изводите, както от публикацията ми по темата от 6 март, така и в тази от 15 април. На първо място, въпреки преднината си в момента в предварителните избори на демократите кандидатурата на Обама най-вероятно ще се окаже неприемлива за голяма част от американските избиратели на същинския вот и то не само поради факта, че е афроамериканец, а заради радикалните му социални идеи и политическа неопитност. На второ място, за републиканците Обама е по-удобният противник срещу Маккейн и това се разбира от влиятелните и ресурсни представители на партията, които полагат усилия именно той да е претендентът, който ще се изправи срещу техния кандидат наесен. На трето място, макар Хилари Клинтън да не е много популярна в някои държави, то тя единствено има шансове да надвие Маккейн, а от нейната президентска победа са заинтересовани не само демократично мислещите хора в Щатите, но и в целия свят. На четвърто, време е влиятелните представители на Демократическата партия да си отговорят на важния въпрос кой от двамата техни кандидати ще бъде по-конкурентоспособен претендент срещу републиканеца и да използват своя авторитет и професионално мнение, за да предопределят хода на предварителните избори.

За финал бих искал да кажа, че се радвам, че изказани от мен преди месец тези се покриват с настоящ анализ във влиятелно издание като Times. Приемам това като потвърждение на правилната посока на коментарите ми относно хода на американските избори и продължавам да следя с интерес надпреварата при претендентите на Демократическата партия.

През последните няколко седмици вниманието на всички интересуващи се от политическите процеси у нас беше насочено към кризата в МВР, вотът на недоверие и ремонтирането на кабинета “Станишев.” Въпреки това реших за момент да се отдалеча от родната обществено-политическа ситуация и да обърна погледа си към хода на предварителните избори в САЩ. Веднъж вече казах, че това кой ще е следващият американски президент не засяга единствено Америка, а цялостното развитието на международните политически отношения за годините напред.

(more…)

След проведения предварителен вот в щатите Тексас, Охайо, Върмонт и Род Айлънд стана ясно, че Джон Маккейн печели президентската номинация при републиканците, а при демократите надпреварата продължава. С победите в три ключови щата Хилъри Клинтън успя да прекъсне победната серия на Барак Обама и да си върне инициативата, въпреки че продължава да изостава по брой на спечелените досега делегати (по последни данни Обама разполага с подкрепата на 1 451 срещу 1 365 делегати за Клинтън при нужни 2 025 за спечелване на президентската номинация.)

На всеки човек, интересуващ се дори малко от политика е ясно, че въпросът кой ще бъде следващият американски президент не е единствено вътрешнополитически за САЩ.

(more…)