Блогът на доц. Атанас Щерев

Явява се един младеж на изпит за шофьорска книжка и изпитващия го пита:

- Ще ти задам няколко въпроса и при положителен отговор ще станеш шофьор. Кажи ми гледаш в един тунел и виждаш, че се приближават към теб две светлини, какво превозно средство е това?

- Много просто! – отговаря нахакано кандидат шофьора - Това е лека кола.
 
-А бе, че е кола, кола е ,но ми кажи каква кола е – Пежо , Шкода , Ауди?

Младежът мълчи.

- Добре - казва изпитващият – Ще ти задам друг въпрос. Стоиш пред тунела и се приближава една светлина. Какво е това?

- Мотоциклет – казва изпитваният с надежда за верен отговор.

-А бе, че е мотор, мотор е , но какъв- Ямаха , Сузуки, Харлей Дейвидсън?

- Не зная – смутено отговаря кандидатът за шофьорска книжка.

- Е- е- е ! Ами ти нищо не знаеш, как да ти дам изпита без нищо!? - подсказва инструктора-Добре ще ти задам последен въпрос. Стоиш пред тунела и гледаш се приближават четири светлини и над тях още четири светлини. Какво е това?

Кандидатът мига на парцали и плахо отговаря:

- Какво може да е, ТИР.

-Не мога да ти дам изпита, младеж . Нямаш никаква подготовка. Че е ТИР, да това е ТИР, но какъв- Рено , Скания, Мерцедес ? Не знаеш! Свободен си!

Младежът тръгва към вратата, но преди да излезе се обръща и пита инструктора:

-А аз мога ли да Ви задам един въпрос по Вашата специалност?

- Давай – отекчено се съгласява изпитващият.

- Шофирате по магистралата – казва младежът - и виждате отстрани Ви маха една жена, ама циците и почти отвън, поличката възкъса, почти голичка. Каква е тази жена?

- Магистрална проститутка, ясно – отговаря инструкторът.

- А бе, че това е проститутка, ясно е, но коя е тази проститутка - дъщеря ти ли е, сестра ти ли е, майка ти ли е?

Първи март, казал проф. Стефан Данаилов е денят на любителското творчество. Трудно ми е да разбера тази фраза, защото според мен има само едно творчество и това е творчеството, което влага в дейността си всеки един индивид на земята. Май, когато Ламбо играеше в “На всеки километър”  имаше повече истинско творчество, но сега като Министър на културата проявява любителско творчество.

Реших да публикувам в секцията вицове един цитат, който се приписва на Карл Маркс и в последните месеци се коментира широко в интернет форуми, блогове и дискусионни сайтове. Можете да проследите дебатите в някои от тях през търсачката Google. Коментарите са най-вече относно неговата автентичност, като в крайна сметка се оказва, че никой не може да открие подобен текст в трудовете на Маркс и вероятно цитатът е фалшив. Приведените доказателства за неговата неавтентичност са многобройни, но едно от тях е, че той започва да циркулира публично (най-вече из интернет) за пръв път миналото лято - в разгара на финансовата криза в Америка. Мнозина твърдят, че цитатът е измислен и разпространен от крайните консерватори и либертарианци с цел да се покаже опасността от държавната намеса след серията банкови фалити в САЩ. Други пък не се усъмняват в неговата автентичност, дори автори във влиятелни издания като Times не се колебаят да го използват в техните статии.  В крайна сметка, ако думите, приписвани на Маркс, не са автентични, то това е хитър начин да се използва авторитета или по-скоро неприязънта към бащата на комунизма, за да се насочи вниманието към допуснатите в миналото грешки и към заплахата борбата с техните последствия да доведе до още по-тежки грешки занапред.  Ако пък цитатът в действителност принадлежи на Карл Маркс, което е малко вероятно, то тогава трябва да признаем, че той наистина е бил един доста прозорлив мислител. И в двата случая обаче си струва да се замислим.

Ето и самият цитат, както се публикува он-лайн:

“Owners of capital will stimulate working class to buy more and more of expensive goods, houses and technology, pushing them to take more and more expensive credits, until their debt becomes unbearable. The unpaid debt will lead to bankruptcy of banks which will have to be nationalized and State will have to take the road which will eventually lead to communism.”  Karl Marx, 1867

В превод на българските горните думи звучат така:

“Собствениците на капитала ще стимулират работническата класа да купува все повече и по-скъпи стоки, къщи и технологии, ще ги насърчават да вземат повече и по-скъпи кредити, докато техният дълг стане непоносим. Неплатеният дълг ще доведе до фалит на банките, които ще трябва да бъдат национализирани, а правителството ще трябва да поеме по пътища, които евентуално ще доведат до комунизъм.”
Карл Маркс, 1867 г.

В кризисна ситуация е добре човек да не губи способността си да се шегува. След като днес ви предложих една шега за газовата криза, бих искал да споделя и още две прочетени във в. НИЕ- Видин.. За кризата в родното здравеопазване и за икономическата криза като цяло:
———————————–
Интелигентен мъж стои пред вратата на болница  с протегната ръка и табелка на врата с надпис :“Помогнете за операция.” До него се приближава жена, която му казва:
- Как не ви е срам, това е държавна болница, тук всички операции са безплатни.
Мъжът въздъхнал тежко и отвърнал:
- Госпожо, това го знам много добре и наистина ме е срам, защото аз съм тукашния хирург.

————————————–
В час учителката задава въпрос на децата:
- Ученици, какво ще се случи, ако едно всеразрушимо поле от материя се удари във неразрушима стена?
Иванчо отговаря бързо:
- Ще поскъпне ракията, госпожо!
- Ама как така, къде е логиката – възкликнала учителката.
- Не знам къде е логиката, но според татко, в нашата държава каквато и простотия да се случи единствения резултат е, че поскъпва ракията. 

Миналата седмица от мои приятели сърби получих поздравления за тяхната Коледа, което си позволявам да споделя с вас:

Nek u ovo Badnje vece
bude gaza da potece,
neka nasa zemla cela
ima topla grejna tela.
A mazuta kad ne stane 
i presure vodne brane
kad zalede grejna tela
i san usni zemlja cela
tad viknimo svi u glas:
Rusi,dajte nama gas!
Hristos se rodi!

Един актуален виц по темата: 

Барозу пита Станишев:
- Как смятате да изразходвате средствата по фондовете, които ви предоставяме?
- Ами ние имаме една песен - “Комунистите родината изграждат, комсомолците след тях вървят, пионери, пионери…” Ta значи според нейния текст - по-голямата част ще дадем на комунистите, по-малката на комсомолците и каквото остане ще е за пионерите.
- Ама как нали вече няма такива организации в демократична България?!
- Е – отвърнал Станишев – организациите ги няма, но хората са си останали!

Реших да разведря блога с нова секция, в която да погледнем по-иронично и шеговито върху случващото се около нас. Възнамерявам в тази рубрика да публикувам чути и прочетени вицове, свързани с родни или международни актуални събития. Ще се радвам, ако се включите със свои обществено-политически вицове, които залагат на интелигентния хумор и саркастичната гражданска позиция. Стартирам с една международна шега, която чух наскоро:

Събрали се американец, французин и руснак и всеки започнал да се хвали с начините си на придвижване. Французинът рекъл:
- Аз ходя на работа с Рено, в свободното си време на разходки из природата шофирам Пежо, а като пътувам в чужбина карам Ситроен.
- Аз пък ходя на работа с Форд, из природата се разхождам с Шевролет, а в чужбина естествено шофирам Кадилак – казал на свой ред американецът.
Руснакът ги погледал и отсякъл:
- Аз на работа ходя с Москвич, из природата си се движа пеш, а като отивам в чужбина обикновено карам танк.