Блогът на доц. Атанас Щерев

Тази седмица в Министерския съвет разиграват играта „тука има-тука нема” с парите за държавните болниците – заиграването започна във вторник, когато премиерът призна, че са нужни още 205 млн., но пари ще има и по познат маниер потупа министър Дянков по рамото и го прати да ги дири от някъде. В четвъртък в ранния следобед министърът уж е потвърдил нуждата от допълнителни средства, но му трябвало поне седмица, за да реши откъде да ги намери, в края на деня обаче г-н Дянков е отрекъл, че е поел подобен ангажимент. Ситуацията е сложна, недостигът тежък, но с подобни публични акробатики няма как да се разреши тежкото положение, освен ако финансовият министър не притежава или магически печатарски способности, или иманярски  умения за откриване на заровени съкровища.”

В последните дни темата за орязаните бюджети на държавните болници предизвика разгорещена дискусия. Лекарите, работещи в тези лечебни заведения, се готвят за протести, макар всъщност най-ощетените да са други. Тежестта ще бъде понесена от всички български пациенти, които не могат да си позволят други здравни грижи освен предлаганите в държавните болници.

В България една значителна, макар и недостатъчна, сума от от брутния вътрешен продукт се  използва за здравеопазване. Въпросът е, че огромни потоци от финансови средства не се следят адекватно, не се маркират, не се анализира как точно тяхното харчене може да бъде оптимизирано, за да се получат ефективни резултати. Някой злоупотребява с част от този ресурс, но поради липсата на обща стратегическа визия за промяна, опитът за ограничаване на харченията сега се извършва по възможно „най-касапския” начин. В настъпващата кризисна ситуация на недостиг на средства, правителството по чисто социалистически маниер се насочва към най-просто решение като лимитира средствата на болниците.

В крайна сметка обаче тези лимитирани бюджети, които сега бунят духовете, нямат нищо общо със същинския проблем. Те просто са негово проявление - явяват се мярка за справяне с опасността от скорошно изчерпване на ресурса на НЗОК и по-нататъшна пълна невъзможност да се плащат здравните грижи. Действителният проблем е в това, че след като Касата не може да плаща за медицински услуги, то някой трябва да поеме тяхното плащане. Не можем да искаме от НЗОК да се махнат делегираните бюджети, защото просто явно няма друга възможност. Въпросът обаче е кой ще плаща след изчерпване на парите в лимитираните болнични бюджети, ако не искаме болниците просто да спрат да работят. Сегашното механично спестяване е неподходящо и нехуманно и тук управляващите заслужават сериозна критика, защото за разлика от други сфери орязването на средства в здравеопазването се изчислява в човешки животи.

Прагматичния отговор на горния въпрос обаче предполага две работещи възможности – или ще доплати пациента, дали чрез допълнително осигуряване или директно от джоба си е негово решение, или ще плати държавата. Логичното решение е просто като ясен ден. След като Касата достигне лимита си, то държавата трябва да открие механизъм да заплаща здравните дейности и грижи за онези, които нямат възможност да го сторят.

Неведнъж съм казвал, че финансирането на здравеопазването у нас трябва да почива на няколко ясни финансови стълба. Първият е солидарната здравно-осигурителна система. Тя трябва да включва заплащане на всички здравеопазни дейности, които се извършват на ежедневна база. Гражданите, които умишлено или поради немарливост не се осигуряват трябва да бъдат санкционирани с цялата тежест на закона.

Здравносигурителната ни система обаче е крехка и недостатъчна и не може да покрие разходите по хронични, онкологични и други тежки заболявания, инвалидизации и т.н. Тук е изключително необходимо наличието на един втори стълб на финансиране, чиито средства да се набират от данъци. Държавата трябва да бъде подготвена и да не кара гражданите, страдащи от изброените по-горе групи болести, да чакат по месеци за полагащите им се медикаменти и лечение. Правителството чрез Министерство на здравеопазването трябва да осигури постоянно наличен ресурс за различни здравни програми. Тези програми могат да бъдат за дофинансиране на здравни дейности за непривлекателни региони, за тежест на заболяването, за социално значими заболявания, за ефективност на лечението, включително и за профилактика. По този начин, онези лечебни заведения, които поемат по-тежки заболявания или/и се намират в по-неблагоприятни райони на страната, ще имат възможност за допълнителна финансова подкрепа, независимо от формата на собственост. Само така, те ще бъдат стимулирани да се занимават с тези дейности. Без този втори стълб на финансиране усилията на НЗОК са обречени на неуспех. Така се проявява регулиращата социална роля на държавата в условията на пазарна икономика.

Освен това е необходим и още един трети стълб - допълнителното доброволно осигуряване. Налице са над 20 частни здравни фонда, които все още не могат да разгърнат своята дейност. Нужно е при ясно формулиране на заплащането на основния пакет от НЗОК да бъде регламентирано не заместващо финансиране от частните здравно-осигурителни дружества, а такова, допълващо финансирането на Касата. Всеки, който разполага със средства и иска да получи по-специални грижи, да му бъдат извършени по-задълбочени скъпи изследвания, да направи избор на точно определени специалисти, които да го лекуват или оперират, да лежи в отделна стая с VIP условия и т.н. трябва да има възможност да получи това в зависимост от допълнителния ресурс, който е заделял в частни здравноосигурителни фондове. Този трети стълб трябва да включва заплащане от страна на държавата на допълнително здравно осигуряване за всеки гражданин в неравностойно положение, който докаже, че няма възможност сам да си поеме такова.

Когато нещата бъдат поставени на тази ясна основа и стане ясно колко плаща НЗОК, колко доплащат пациентите и колко плаща държавата за специални здравни програми и за социално слабите граждани, то могат да се търсят различните възможности за балансиране и недопускане на сегашното механично орязване на бюджетите на болниците. Нищо сложно и нелогично няма в изброената схема на финансиране, още повече , че и парите са налице , но нейното прилагане продължава да се отлага. Вместо това се прилагат разни временни „пожарни” мерки. Те ще предизвикат поредния протест на съсловието, от който пък ще излезе нова серия от напълно неизпълними предложения. „Притиснатото” правителството ще ги приеме на думи, но накрая отново нищо няма да бъде свършено. Така си върви „здравната” реформа в България открай време. 

Лимитираните бюджети на болниците, които отново бунят духовете,  са проявление или дори механична мярка за справяне със един сериозен проблем, а не неговата причина – въпросът е кой ще плаща за медицинските услуги след като НЗОК вече няма да може. Сега в настаналата истерия ще се загуби възможността за прагматичен експертен отговор и отново някой ще мобилизира съсловието за протест, за да се поискат мерки, които няма как да бъдат изпълнени. Няма по-добро за управляващите да се съгласят на думи с невъзможни неща, за да може по-късно отново нищо да не се свърши и ситуация да си продължи по старому.

Здравният министър, г-жа Борисова днес заяви, че болничната реформа ще приключи до края на годината. Това може да се случи чрез познатия ни командно-административен подход,  т.е. само на думи, които да се приемат за истина единствено в главите и отчетите на чиновниците. Болничното „преструктуриране” без обща стратегическа визия за необходимите промени, обсъдена публично, без предварителен анализ на нужното време за достъп до специализирани грижи,  без взаимнообвързани съпътстващи стъпки, разчетени във времето и без адекватна финансова обезпеченост в държавния бюджет просто ще си остане в кавички.

Всяка година поне на няколко пъти се случва да има недостиг на различни животоспасяващи лекарства за онкологични или хронични заболявания. В момента сме свидетели на поредната криза в това отношение. Няколкократно съм заявявал, че причината за този недостиг е в порочни механизми от държавната лекарствена политика, които се поддържат с години наред. Очакванията бяха, че със смяната на управлението ще има и промяна на модела, но за жалост това не се случва. Ако мога да се изразя на шега, лекарствената политика продължава по станишевски без Станишев. Явно има кръгове, които имат изгода нещата да си продължават по старо му. В крайна сметка се оказва, че прекалената държавна регулация във фармацевтичния сектор, която уж се налага, за да пази правата на пациентите и потребителите, просто води до ефекти в техен ущърб.

Трябва да се разбере, че при хроничните и онкологичените болести трябва да има солидарност и тя трябва да е по-силна изразена, отколкото при другите заболявания. В НЗОК се събира ресурс, но той не е достатъчен да се покрият разходите по най-тежките заболявания. Поради тази причина е необходимо лечението на тези онкологични, хронични или терминални случаи да бъде допълнително компенсирано чрез специални програми на министерството на здравеопазването. Това трябва да става без значение къде се извършва съответното лечение. В крайна сметка, ако сегашното управление действително иска да води дясна политика на практика, то е чудно защо не се насочва към програмното финансиране на болниците специално за лекуването на онкологични и хронични случаи.

Самата организация на процеса на доставяне на лекарства трябва изцяло да се промени. Сега виждаме как пожарно се предприемат действия по конкретни казуси. Излиза информация, че няма лекарства за определен тип заболяване, общественото напрежение се нагнетява, следва ad hoc действие на държавата и временно решение на въпроса. После следва същата схема за друг медикамент и така в една безкрайна порочна верига. Междувременно непрекъснатото забавяне коства страдание и нерви на нуждаещите се болни. Потвърждава се моята теза, която нееднократно публично съм представял и заради, която съм търпял много неприятности. Става дума за това, че болните, които получават по държавна поръчка медикаменти, периодично се поставят изкуствено в ситуация на дефицит на тези лекарства на преференциални цени. Според мен има групи държавни чиновници, които умишлено спъват и удължават времето за провеждане на търговете за тези медикаменти. Хората, които са болни, естествено, не могат да чакат без лекарства, докато съответният търг приключи и се принуждават да ги купуват от аптеките на пазарни цени. От тук може да бъде направено заключението, че забавянето е умишлено, за да може болните да се насочат към свободния пазар и да изкупуват залежалите партиди, които са на свободна продажба и към които така или иначе може да има търсене единствено от тези потребители. Лесно е да се предположи, че ако държавната поръчка се изпълнява систематично и точно, то тези лекарства никога няма се продадат, защото по принцип ползващите ги хора, разчитат на преференциалните медикаменти, които държавата трябва да им осигури. Тази порочна практика се реализира със законови средства, без да има възможност да бъде посочен конкретния виновен. По лошото в случая е, че макар да има многобройни механизми за прекъсването й (един от най-простите е търговете да се провеждат с определен срок аванс, за да не се стига до забавяне), очевидно няма воля за намиране на решение.

Освен това е абсурдно български граждани да отиват в съседните ни държави, за да намират по-евтини лекарства. Оправданието на чиновниците е, че у нас съответните медикаменти са по-скъпи, защото фирмата-доставчик е представила такава цена. Това е така обаче просто, защото потреблението у нас е далече по-малко и това е допустимо най-ниското пазарно ценово ниво, определено от обективни фактори. Никой чиновник обаче не се замисля, че крайната цена у нас е по-висока най-вече заради твърде ниския процент от стойността на медикамента, който се покрива от държавата. Най-вече поради тази причина, а не заради разлики в цените, в съседните държави лекарствата са по-евтини. Недоволството на гражданите обаче се насочва в неправилната посока – към фармацевтичните доставчици, а не към държавните органи. Най-важното в крайна сметка е едно животоспасяващо лекарство да достигне до нуждаещите се от него с минимална цена – те трябва да платят единствено базова сума, чрез която да докажат, че имат нужда от този медикамент, а няма да го вземат просто да им залежава в домашните аптечки. Останалото трябва да се покрие от държавата чрез насочване на част от солидарно събрания ресурс за здравеопазване.

Това, което обаче най-много липсва в българската лекарствена политика е стратегическият поглед. При постоянно растящото потребление на лекарства експертите по здравен мениджмънт на държавно ниво би трябвало да се замислят за причината, да се запознаят със успешния чужд опит и да предложат решения. В целия цивилизован свят се залага на насочване на средства към превантивни профилактични програми с цел да се намалят нуждите от използване на лекарства за по-късно лечение на развити заболявания. За съжаление у нас все още не се осъзнават предимствата на профилактиката и в това отношение България се доближава по-скоро до страните от Третия свят.

В заключение може да се каже, че явно за определени групи от чиновници и политици сегашната система е много удобна и изгодна. Поддържането на това вредно статукво обаче преминава през страданието на невинни хора. Ако ние продължаваме да обръщаме внимание на проблемите с недостига на скъпоструващи лекарства единствено, когато се развие поредния случай, при който кратковременно публично се търсят виновници, а не дългосрочно решения, то ние ще си останем в сегашния порочен кръг. Нужна е воля за промяна, яснота какво трябва да се промени и знание как да се промени. И трите сякаш липсват на сегашните управляващи.

Тази седмица стана ясно, че управляващите ще предприемат увеличаване на здравните вноски още от април тази година. Темата вече предизвика сериозна дискусия, като предполагам, че дебатът тепърва ще се разраства. Следейки различните политически мнения оставам с впечатлението, че някои хора, особено сред сегашните управляващи, нямат никаква яснота за нужните стъпки по отношение на здравната реформа. Разбира се, сред тях съществуват и такива, които знаят какво трябва да се прави, но докато са на власт предпочитат да не го реализират, защото “лечението” под формата на реформа е болезнено. Всъщност никой не обича да го боли, но временното страдание си заслужава, ако това води до по-дълъг, по-здрав и по-добър живот. Здравната ни система в момента е болна и нейното оздравяване няма да стане чрез лъжи, заблуди и псевдо-реформи.

Нека първо видим какви са фактите за издръжката на българското здравеопазване. Здравната ни система се издържа реално с повече от 7% от БВП (виж сведенията на СЗО) т.е. при 66 млрд лв БВП за 2009 г за здравеопазване се харчат повече от 4.6 млрд лева . Факт е обаче, че от тези над 7% едва 4,2% или 2.8 млрд лв. се осигуряват от публични средства според Бюджет 2010, а останалите се плащат от населението. В реални числа доплащането от гражданите е в размер на 1.8-2 млрд. лева. Тъй като едва 1% от тази сума в момента се покрива от доброволно осигуряване, то останалата средства идват от кешови плащания директно от джоба на пациентите. Фармацевтичната индустрия пък обясни и доказа, че у нас държавата поема едва 37% от лекарствата в аптеката, а останалите 63 % се плащат отново от джоба на гражданите. При около над 1,5 млрд. лева, харчени за лекарства всяка година, това означава, че хората в България сами поемат близо 1 млрд. от тези разходи. За сведение във Франция например гражданите доплащат не повече от 15%, а в Австрия процентът не надвишава 10%. Общо взето на европейско ниво този показател в различните държави на ЕС е между 5 и 25 %, а останалото се поема от публични средства. Може да се каже, че у нас не се харчи малко за здравеопазване, но недостатъчна част от това “харчене” е под формата на публично финансиране и това създава проблеми, обуславя неефективността на системата, лишава от достъп стотици хиляди български граждани и повишава гражданското недоверие в нея. Защо обаче е възможно у нас да има такъв огромен процент от кешови плащания. Единият отговор, естествено, е нереформираната система. Има всъщност и друго обяснение и то се крие в изключително ниските корпоративен данък 10%, данък за физически лица 10% и снижаваща се осигурителна тежест. В крайна сметка се оказва, че е невъзможно да има едновременно и ниски данъци и осигуровки, и отсъствие на кешови плащания. Някой трябва да плати сметката. В здравеопазването, както и навсякъде другаде, няма безплатни неща. 

При тази ситуация се оказва, че най-големите губещи са онези близо 1,5 милиона български граждани с нисък социален статус, които имат ограничен или напълно отсъстващ достъп до медицинска помощ. Именно тук се крие основният проблем – тези хора просто нямат средства да си доплатят за здравни грижи. При кешовите плащания, макар да са в смайващия размер от около 2 млрд. лева, просто липсва солидарният елемент. С други думи, гражданите в неравностойно положение просто не само не могат да се възползват от този ресурс, но и няма система, която да ги защити.

Какво трябва да се направи, за да преодолее тази заплетена и то не отскоро ситуация? Предложенията трябва да са комплексни, а не на парче, добре обмислени, а не с първата дошла на ум идея, ситуирани и прилагани последователно във времето, а не хаотични. Решението на правителството за увеличаване на здравната вноска е правилно. Това увеличение ще промени веднага нарушеното съотношение между публичните средства за здравеопазване и кешовите плащания от джоба на гражданите. Цените на медицинските грижи няма да се променят и след като по-голям процент от тях ще може да бъде покриван от тези публични средства, необходимостта от доплащане ще се намали. Повишението на здравната вноска обаче само по себе си не е достатъчно. Да си припомним, че увеличението от 6% на 8%, наложено от предходното управление, без това повишаване да бъде част от цялостна стратегическа визия за развитие на сектора, само по себе си не доведе до желания положителен резултат. Необходима е една поредица от съпътстващи мерки за една цялостна успешна промяна в българското здравеопазване:

- Необходимо е целият ресурс от здравноосигурителни вноски да се използва по предназначение. Арогантно е да се правят финансови “алабалистики” и да се замразяват във фискалния резерв средства, които са събрани от българските граждани като здравно осигуряване, но се третират като част от консолидирания бюджет. Още по-арогантно е да се предлага сложен тристълбов модел на здравно осигуряване, който не би довел до нищо повече от злоупотреба със събраните пари на осигурените. При този модел дял от задължителните здравноосигурителни вноски трябва да отиват наготово в частните фондове, вместо тези дружества да се преборят на пазара за тях. Ясно е, че при такова решение от съществуващите 21 фонда до този ресурс ще се преборят не най-добрите, а тези, чиито ръководства са най-близко до властта в момента. Те пък вероятно ще се отплатят чрез пълнене на “черни” партийни каси;

- НЗОК не се нуждае от „голям резерв.” Тези пари се натрупаха от 2001 г. нататък поради липса в онова време на механизми за харченето им, но на финансистите от НДСВ им хареса да ги държат в консолидирания бюджет като „преходен остатък„. Никой не можа да обясни до днес защо те не се харчат по предназначение. Правителството на Станишев хареса този подход, задържа парите в консолидирания бюджет, но го кръсти на по-благозвучното „ голям резерв”, без никъде в законите да е регламентиран такъв и най-важното без въобще да е необходим подобен „резерв”. Въобще, пълно баламосване на народа!!! Здравните плащания се плащат месец за месец и не е възможно Касата да фалира. Нека не се спекулира с подобна опасност. В момента се събират месечните здравноосигурителни вноски и събраните средства се харчат текущо. Просто няма натрупване на задължения, за да има нужда от значителен резерв. „Големият резерв”, който в момента е от порядъка на 800 млн. лв. и влиза в консолидирания бюджет, се подържа с единствената цел правителството да може да покрива дефицитите в бюджета . Замразените средства трябва да бъдат използвани за финансиране на здравеопазни дейности;

- Нека управляващите не заблуждават както самите себе си, така и гражданите, че е възможно да наложат реално остойностяване на медицинските грижи. Остойностяването трябва да даде стойността на една медицинска дейност, извършена с фиксирано оборудване от безименен специалист в безименна болница за един средностатистически пациент. Ако се промени само едно от неизвестните в уравнението, това остойностяването ще се окаже чисто и просто един безсмислен труд или поредния опит за административно наложени мерки. Да не говорим, че от стойност на дейността до нейната цена разликата е още по-голяма. Всеки знае, че цената на една услуга, в случая здравна грижа, се влияе от редица допълнителни фактори освен себестойността. В крайна сметка т.нар. остойностяване може да бъде от полза единствено за правилното разпределение на средствата по специалности и дейности, за които плаща НЗОК. Не могат обаче да се формират и наложат изкуствено цени на пазара на медицинската помощ и грижи. Това просто ще бъде поредната недообмислена идея, родена от любители-администратори по здравен мениджмънт;

- Държавата и Здравната каса трябва ясно да определят и оповестят един ясен пакет с реални стойности, плащани от тях за всяка клинична дейност. Трябва да се заложат границите за това до какъв процент всяка една медицинска грижа се поема от Касата и това да бъде ясно за българските пациенти. Тази мярка веднага ще отключи възможности за действие на доброволните здравноосигурителни фондове, които сега са блокирани от законовото положение, че НЗОК плаща всичко, което всъщност е една голямомащабна лъжа;

- Всяко лечебно заведение трябва да определи и оповести своите цени след анализ и разчет на средствата, които са необходими за издръжката по дейности и заплащане на медицинските специалисти. По този начин ще бъде регламентирано прозрачно доплащането на здравните грижи. При това, без да се налага включване на измислени категории като “избор на лекарски екип” или “ВИП условия.”

- Държавата трябва да поеме доплащането на най-малко половин милион социално слаби граждани. Останалите, ако не искат да доплащат по-скъпо кешово, ще могат да си направят допълнително здравно осигуряване. По този начин чрез принципа на солидарността ще намалее от два до три пъти сумата на плащанията на ръка.

- При наличието на нормални финансови взаимоотношения, основани на пазарни принципи и солидарност, държавата и общините трябва да се насочат към приватизация на здравни дейности и активи. С освободените и придобити средства ще могат да се осигурят на населението по-голям достъп до медицински грижи, повишено качество на здравеопазване и преди всичко профилактични мерки.

Чрез изброените стъпки за няколко години гражданите на България, хронично болните и медицинските специалисти ще разберат, че нещо в здравната система се е променило. Алтернативата е управленските лъжи да продължават, здравеопазването ни да затъва все повече, а всички ние да продължаваме да търпим и да се измъчваме все повече. Трябва да изберем какво искаме!

През последните две седмици се случи така, че трябваше да се занимавам интензивно със здравословното състояние на Йоана, служител на нашата клиника, която разви рядко срещано и много тежко заболяване. През този половин месец трябваше да се преживеят много неща, част, от които бих желал да споделя тук на блога.

Дълбока благодарност заслужава себеотрицанието и професионализма, който проявиха лекарите от Военна болница за преодоляването на критични моменти. Не по-малко важна беше и сплотеността на семейството на Йоана в това време на изпитание и трудности, когато тя почти си отиваше от живота. Нейните колеги и приятели също се притичваха ежедневно, за да помогнат, с каквото могат. Наложи се в последните няколко дни да транспортираме Йоана с автомобил до Германия. По пътя ни натам през граници и митнически служби видях как независимо от народност и етнос хората са способни да проявяват искрено съчувствие към нещастието на друг човек и да са готови за съдействие.

Извън емоционалния момент срещата с немската здравеопазна система ме накара да разсъждавам над съпоставката й с родното здравеопазване. Сравнението за жалост никак не е в полза на цялостната българска медицина. Не само по отношение на използваната апаратура и ресурси, но що се отнася до взаимодействието между различните медицински звена.

 Пристигайки в Германия екипът, който придружаваше Йоана, се срещнахме с изключителния ред и професионализъм в една немска университетска болница. Въпреки огромния поток от болни всичко там бе организирано перфектно и работеше като по ноти. Впечатление ми направи дисциплината, с която се изпълняват определените стандарти. У нас, независимо от добрата подготовка на лекарите и тяхното желание да положат необходимите грижи, в по-голяма степен действа субективният фактор, а не изпълнението на даден стандарт. Почти винаги се преценяват дадени действия не спрямо разписани правила и процедури, а на основата на второстепенни за лечението въпроси – дали даден ход ще се хареса на началника или на един или друг главен лекар, дали трябва предварително да се вземе разрешение за определена ясно необходима процедура в критичен момент, кой и как плаща за процедурата при положение, че това е въпрос, който трябва да касае администрацията и мениджмънта на дадено лечебно заведение и т.н. Това няма как да не окаже негативно влияние върху целия процес на едно лечение. Този субективен подход трябва да се промени, но тук вече говорим не просто за реформа, а за една цялостна промяна на манталитета. Очевидно цели поколения лекари и здравни специалисти трябва да бъдат обучавани в един нов начин на мислене.

Направиха ми също така впечатление, въпреки пълната готовност на немската страна за прием на нашата колега, огромните суми, които се изискват за лечение. Всеки трябва да има предвид, че добрата медицина изисква както човешко отношение, организация, дисциплина, така и голям финансов ресурс. Време е да се разбере, че няма безплатни неща и колкото по-специализирана и професионална е една услуга или в случая грижа, толкова повече ресурс изисква нейното осъществяване.

Още много може да се изпише за разликите между българския и немския модел на предоставяне на медицински грижи. Разлики, които показват голямата пропаст, пречеща засега в България да се постигне едно качествено здравеопазване на европейско ниво.

Завършвам тези разсъждения с благодарност към всички, които помогнаха Йоана да се изправи на крака и с надеждата, че скоро тя ще бъде отново здрава и ще се завърне при нас!

Съвсем наскоро участвах в експертна анкета за това какво трябва да направи новото правителството в областта на здравеопазването.

Моето първо предложение беше свързано със скорошно регламентиране на доплащането в здравната система. Неведнъж съм изказвал аргументи в полза на тази стъпка, но отново ще ги представя накратко. Регламентирането на доплащането е ключов елемент в провеждането на една реалистична реформаторска здравна политика.(за жалост стратегическа политика в здравния сектор отсъстваше както по време на кабинета на Тройната коалиция, така и при предишното управление.) На първо място доплащането ще спомогне за ограничаване на свръхползването на системата. На второ място, ще има възможност за регламентирано покриване на разликата между сумата, която плаща НЗОК, и реалната цена на дадена здравна дейност. Понастоящем за различните клинични пътеки тя достига средно до 55% и това съвсем естествено принуждава българските граждани да извършват огромни кешови плащания, а за някои дейности  и плащания “под масата”, за да получат качествено здравеопазване. На трето място ще има възможност за оповестяването на един ясен пакет с реални цени за всяка клинична дейност. Това на свой ред веднага ще доведе до прозрачни преговори между съсловните организации и НЗОК. Няма друга пречка за възстановяване на договорното начало в родното здравеопазване освен изкуствено налаганите цени от страна на Касата, която изпълнява политическа поръчка за това. На четвърто място това веднага ще стимулира реалното задействане на частните здравноосигурителни фондове, които могат да предложат заместване на скъпите кешови плащания с далеч по-изгодното за здравно-осигурените заместващо доплащане чрез тях (доброволно здравно осигуряване).Допълнителните плащания чрез доброволното здравно осигуряване се смята, че ще бъдат поне наполовина по- малки от кешовите плащания сега. Това на свой ред ще доведе до напредване на структурната реформа, определяйки не административно, а на пазарен принцип къде и какви здравни заведения са необходими и каква дейност могат да вършат  те при едно реално финансиране. Така по естествен и логичен принцип ще се постигне отпадане на неефективните звена и заведения, които се издържат  сега от общинските и държавния бюджети. И накрая ще се получи пълна яснота за това кой няма възможност да доплаща и ще станат ясни нужните механизми за социално подпомагане. Разбира се, регламентиране на доплащането открива пътя и трябва да бъде паралелно реализирано със всички мерки за по-нататъшна реформа като приватизация и концесиониране на лечебни заведения, въвеждане на диагностично-свързаните групи (DRG), акредитация, повишаване на качеството на учебния процес по медицина и т.н 

Второто нещо, което смятам, че новото правителство задължително трябва да свърши в областта на здравеопазването, е да изведе на преден план профилактичните дейности с ясно финансово осигуряване  за тях. В условията на криза не е удачно да се пилеят все по-оскъдните публични ресурси. Публикации и изследвания сочат, че в близко бъдеще България ще страда от намаляване на общия брой на населението и повишаване на процента на граждани на възраст над 65 години. Като се има предвид, че именно хората над тази възраст харчат повече от 90% от парите за здравеопазване е логично да се запитаме откъде ще се намерят средства при увеличаване на техния относителен дял сред българското население. Ако в настоящият момент не се направят експертни прогнози и не се заложат стратегически принципи на превенцията на широк кръг от заболявания, ще бъдем изправени пред истинска катастрофа. Като цяло профилактиката може не само да ни осигури една по-голяма предвидимост за необходимите в бъдеще средства за здравеопазване, но може и да спести ресурс за последващи по-тежки и скъпоструващи лечения. Трябва обаче да признаем, че залагането на по-масовата и широка профилактика в една управленска здравна програма би дала плодове чак след един по-продължителен период, вероятно отвъд един мандат. Това означава, че извеждането на този приоритет от правителството би било проява на една национално отговорна политика в полза на гражданите. Предстои да видим дали кабинетът на ГЕРБ ще поеме тази отговорност.

Похвална е инициативата на Българския лекарски съюз (БЛС)  за публична оценка на работите на кандидатите  за Директор на НЗОК . Съмнявам се, обаче дали тези мнения ще бъдат взети предвид изобщо от оценяващата комисия, тъй като според мен главната задача на избрания диретор на НЗОК ще бъде да изпълнява политическа поръчка на управляващата партия или коалиция. В този смисъл най-пригодна от трите представени работи е разработката на д-р Кондева, изцяло конформистки издържана и очертаваща работата на Касата като казионна организация.
     
Впрочем и трите работи заслужават внимание по следните показатели :
1/ Работата на д-р Кондева  е най-добре оформена  и  представя богато най-нови   данни за макроикономическото сътояние в БГ, за здравните и демографски индикатори,  за състоянието на  населението. Както отбелязах по-горе обаче работата на д-р Кондева е изцяло придържаща се към здравния модел, който съществува сега.  Почти всички предложения са за оптимизиране на този модел, поддържан от сега управляващите и то най-вече от БСП и се различава съществено от модела, заложен за развитие на Касата от създаването й. Някои от предложенията, обаче са направо дискриминационни и насочващи към корупционни практики.

„Търсене на законово решение, което да даде възможност на НЗОК да прави селективен подбор на договорните партньори, отговарящи на прецизирани изисквания за качество.”

Ако Касата иска да прави подбор на партньорите по критерия качество може да го прави и сега, но това не се случва, защото трябва да „отреже” много общински и държавни болници, а това не влиза в сметките на управляващите. Истинската цел на предложената евентуална промяна е Касата да има по-голяма възможност да рекетира лечебните заведения като им поставя измислени условия за сключване на договор.

 Още по-ясно рекетьорско е следващото предложение: „Разработване на механизъм за участие на длъжностни лица от НЗОК в непосредствен контрол чрез промяна в законодателството и съответно Правилника за устройството и дейността на НЗОК.”

Искам ясно да заявя, че с такъв подход няма според мен да се решат многобройните проблеми на НЗОК, защото просто много хора си затварят очите за тях.

 Следващото предложение на д-р Кондева звучи направо смешно: „Активизиране на взаимоотношенията с пациентски организации и привличането им като обществен партньор за подкрепа на усилията на НЗОК за гарантиране на достъпността и качеството на медицинските услуги.” Явно е, че ако Касата има директор като д-р Кондева няма да се търси единствено необходимото законово решение за разширяване на квотата на пациентски организации в Общото събрание на Касата, изпълнението на това законово изискване и влизане на техен представител в Управителния съвет на НЗОК.

Като заключение мога да кажа, че д-р Кондева би била добър директор на Касата, ако НЗОК остане да работи при днешните условия. За мен те са неприемливи, но може за управляващите днес или утре подържането на една силно зависима от тях НЗОК да е  цел. Многобройните проблеми на Касата обаче ще останат. В този смисъл не стои въпросът кой ще бъде директор на Касата, а каква ще бъде НЗОК – обслужваща управляващите или здравно - осигурените.

2/  Втората разработка на д-р Димитър Петров   е изцяло издържана  в коцептуален план с  разчети за развитието на здравно–осигурителния  модел у нас  и  самата Каса  в определена насока. Идеите, изразени в тази работа ми изглеждат разумни, прагматични и е възможно да се приложат за развитие на НЗОК, разбира се, след публична дискусия.

 Имам две забележки към тази работа. Първо, според мен, остойностяването на медицинските дейности въобще не е работа на Касата. Имаме печален опит от 1990 – 1992 г. за това. Остойностяването се прави от всяко едно лечебно заведение при здравно осигурителната система. То също така може да се прави, когато директно плаща държавата, както е във Великобритания. При възприемането на здравно-осигурителния модел, както е у нас, остойностяването и стриктното придържане към изведените стойности само ще изкриви взаимотношенията между партьорите и ще доведе до уравниловка, липса на инициативност и намаляване на качеството на медицинските дейности, поради загуба на конкурентоспособност. Втората ми забележка е по повод на диспансеризацията – диспансеризацията е по същество третична профилактика. В този смисъл финансирането на тази дейност – диспансеризацията, трябва, според мен, да става от държавата и то задължително на грантов, на програмен принцип. Така всеки, който прави диспансеризация при определени критерии, независимо дали е сключил договор с  НЗОК или не, ще получи по програма  определен ресурс, специално за тази си дейност.

3/ Третата  работа е на г-н Веков и главното достойнство на този труд е изброяване на съществуващите слабости  в работата на НЗОК сега. Проведеното социологическо проучване внася допълнителна светлина  върху тези проблеми и изяснява нуждата от промени. За съжаление в работата на г-н Веков липсват решения. По отношение на текста: “За да бъдат постигнати целите на здравноосигурителната система трябва да бъде усъвършенстван механизма на договаряне на НРД, като постепенно се ограничат доминиращите функции на лекарското съсловие в договарянето.” смятам, че г-н Веков просто се е объркал. Лекарското съсловие днес не само няма доминиращи функции при договарянето, а е направен един опит да бъде смачкано. Тезата, че то има доминиращи функции при преговарянето е лансирана от БСП. Тя политически обслужва сегашните управляващи, за да няма реални преговори  и  за да не лъсне истината, че Касата плаща около 50 % за положения  труд от медицинските специалисти и това  е нещо, което се знае от всички, но се пази в секрет  като една от най съкровените  държавни тайни  за съществуването ни.

И  накрая ще заявя – изборът на директор на НЗОК днес  не е въпрос на конкурс, а на  политическо решение – ще се развива ли здравно-осигурителния модел у нас, както е заложен  през 1999 г., което  поддържа в изложението си и д-р Петров, ще   се търсят други варианти  или ще заложим на статуквото.

Пред развитието на здравно-осигурителния модел у нас има два пътя:
Първият -  да деполитизираме НЗОК, в общото събрание на Касата да влезе мощна    гражданска квота, да  направим НЗОК отново обществена институция, която в  равноправни преговори с  договорните партьори ще преговаря  за касовата цена на различни дейности в зависимост от наличните приходи и  условията за изпълнението им.
 
Втория път е НЗОК да остане в този си вид и винаги при смяна на правителството да се променя концепцията за здравно-осигурителния модел и да се сменя ръководството на Касата с удобни на новите управляващите държавата. Моето мнение е, че едва след като изберем един от двата възможни пътя за развитие на здравно-осигурителния модел у нас трябва да правим конкурси за директор на Касата.

В последните седмици темата за приватизацията на лечебните заведения и най-вече на бившите поликлиники фокусира отново общественото внимание и се превърна в обект на публична дискусия. По тази тема аз с моите колеги от БНД сме подържали тезата, че приватизацията трябва да става по общия законов ред. По този начин могат да се спазват основните принципи в приватизационния процес – налице е равнопоставеност и се осигурява влизане на частни капитали в родното здравеопазването, страдащо от сериозен недостиг на финансиране. Тази теза продължава да е валидна и сега, но трябва да обърнем внимание на факта, че условията се променят и се създават нови специфични обстоятелства. Ако едни мерки са били подходящи през 2001 г., то през 2009 г. вече има нужда от тяхната актуализация и осъвременяване, съобразно променената ситуация.

В настоящия момент имайки предвид изискването за запазване на предмета на дейност, става ясно, че не би било подходящо и възможно напълно свободно да предоставяме на предприемачи тези лечебни заведения, в които са концентрирани различни видове медицински дейности. От тази гледна точка подходящ подход на пръв поглед изглежда активизиране на приватизация с преференция за лекарите. Тук обаче трябва да се обърне внимание на факта, че основанията за даване на тази преференция напомнят много на тези при създаването на т.нар. РМД-та. Това повдига опасността от наличието на подставени лица в лекарските екипи, които да изпълнят поръчки на външни интереси, искащи да добият контрол над съответното лечебно заведение. Тук е полезно също да се направи справка с опита в бившите социалистически държави за развитието на приватизационните процеси. В много от тях, като например в Чехия, приватизацията в здравеопазването е стартирала с преференция за лекарите, на които са отпуснати преференциални заеми и те са купили болници и поликлиники. По една или друга причина обаче до една-две години след завършване на приватизационните процедури близо 90% от новосъздадените дружества са фалирали и са били декапитализирани. В този смисъл приватизацията с преференция за лекарите в никакъв случай не може да се приеме като възможност без никакви заплахи. От друга страна обаче искането за приватизация с преференции съдържа и много рационален подтекст. А именно, че лекарите в бившите поликлиники ще бъдат мотивирани от придобиване на собствеността върху тях да запазят дейността им и ако работят добре биха могли да се организират и да привлекат нови инвестиции, за да може предлаганата в тези лечебни заведения помощ и грижа да бъде развита до едно съвременно и европейско ниво.

Няма съмнение, че решението за приватизацията на лечебните заведения крие не малко рискове и затова до този момент се отлага. Поради тази причина, при определяне на крайното становище ние трябва да се опитаме да лавираме като между Сцила и Харибда, избягвайки

(more…)

В понеделник приключи отбелязването в България на Европейската седмица за предпазване от рак на маточната шийка. През 2009 г. страната ни за втора поредна година се включи в нейното отбелязване с информационна кампания по инициатива на Парламентарен консенсус за социалнозначими заболявания, на Българската асоциация по онкогинекология, Националния раков регистър и Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания.

На общоевропейско ниво в рамките на седмицата, която тази година се проведе от 18 до 24 януари, бе организирана и Третата среща на високо равнище срещу рака на маточната шийка. Срещата се проведе в Брюксел на 21 януари и тази година за втори пореден път бях поканен за участие в нея.

Повече за

(more…)

Изказването ми по време на вчерашния парламентарен дебат по Бюджет 2009:

Уважаеми господин председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Уважаеми господин премиер,
Госпожи и господа министри,

Народните представители от Българска нова демокрация смятат, че Бюджет 2009 трябваше да бъде подготвен в няколко насоки:

1. Да бъде антикризисен с мерки за ограничаване на последиците от финансовата и икономическа криза.
2. Да се отговори на критиките на ЕС за тоталната корупция в страната като се започне от министерствата и държавните ведомства и се достигне до отделни държавни и общински служители.
3. Да се реформират, да се прояви политическа воля за промяна в нереформираните области, като се заложат пари за тези реформи: здравеопазване, образование, наука, социална политика, транспорт и др.

Вместо всичко това управляващото мнозинство преписва бюджета от 2008г., като налива само повече пари в тези нереформирани отрасли, с което увеличава възможността за корупционни измами в страната и вместо ограничаване се стимулира развитието на икономическата криза.

На всичко отгоре при това бездействие управляващото мнозинство се готви да

(more…)

Едно решение на правителството, което е намерило място в проектобюджет на НЗОК през 2009 предизвика разгорещена дискусия по време на обсъждането му в пленарна зала. Става дума за намерението над 401 млн. лв. от приходите в Касата през следващата година да бъдат замразени в БНБ. Тази сума практически представлява и дори надвишава ресурса, който се очаква да се натрупа от двупроцентното увеличаване на здравните вноски. Така въпреки настояването не само от страна на изпълнителите на медицинска помощ, но и на експертите по здравен мениджмънт, част от резерва да се деблокира, за да се подобри финансирането на системата, на практика се случва точно обратното. Без ясен стратегически план за неговия смисъл и цел той ще бъде увеличен от 375,5 млн. лв. на 777,3 млн. лв.

На първо място трябва да се каже, че повече от нелогична изглежда идеята след като бе прието предложението за увеличаване на здравните вноски от 6% на 8%, допълнителният ресурс вместо да отиде за финансиране на здравеопазни дейности да бъде замразен. В сегашната ситуация страната ни в действителност от няколко години насам за пръв път има нужда да  се заделят средства, които да гарантират стабилност в разрастващата се криза. Да се осигурява това обаче чрез парите, взети от българските граждани за тяхното здравеопазване е най-неподходящия подход. Той изглежда още по-неудачен при положение, че през последните години здравната ни система страда от сериозно недофинансиране. По време на този мандат представителите на Тройната коалиция показаха, че нямат капацитет и визия за продължаване на реформите в сектора на здравеопазване. Това беше потвърдено и от псевдо-стратегията, която Министерския съвет предложи за обсъждане миналия месец. Сега освен тази безидейност наблюдаваме и как управляващите решават да изпратят допълнителен ресурс във “фризера” под формата на резерв, вместо той да се използва за финансиране на реформата и подобряване на положението в сектора. Създава се допълнителен резерв от над 400 млн., който ще изчезне от погледа на обществото и с него е неясно какво ще се случи в предизборната година.

И преди съм писал, че искането за подържане на значителен ресурс под формата на резерв на НЗОК демонстрира пълно неразбиране на смисъла и философията на здравното осигуряване. Според ЗЗО Здравната каса задължително образува резерв, който се набира от 10% от събраните осигурителни вноски и от други приходи. Всяка година сумата в този резерв е приблизително равна на 100 млн. лева. От своя страна допълнително съществува т.нар. преходен остатък от близо 360 млн. лв, който е съставен от натрупани средства от здравноосигурителни вноски в бюджета на Касата когато не е имало развити клинични пътеки и механизъм да бъдат изхарчени тези пари. Подържането на този остатък и в настоящия момент е недалновидно решение, а какво да се каже за допълнителното негово нарастване с 400 млн. лв. Наличните по него средства вместо да стоят в консолидирания републикански бюджет трябва да бъдат използвани за здравеопазване, тъй като вече са платени от българските граждани под формата на здравни вноски. Касата няма нужда от подържане на преходния остатък като резерв, защото средствата в нея се събират и харчат текущо месечно. НЗОК не е изправена пред опасността от фалит, освен ако не бъде преустановено събирането на здравноосигурителни вноски. За всички е ясно, че това няма да се случи. Касата ще извършва плащания, докато се събират вноски и подържането на преходния остатък показва или непознаване на принципа на нейното функциониране, или начин да се злоупотребява с тези средства. Възможно е именно желанието на определени кръгове, свързани с управляващите, да сложат ръка върху този огромен ресурс да диктува предложението за отиване 2% от вноските в резерв. Много вероятно е достъпът към тези средства да не бъде политически осребрен по някакъв начин в идващата предизборна кампания.

Днес бюджета на НЗОК за 2009 г. беше приет с гласовете на мнозинството на първо четене. Това беше извършено с уговорката, че между първо и второ четене част от тези пари ще бъдат отблокирани и насочени към разходната част на бюджета на касата. Сега трябва да изчакаме да видим какво ще се договорят трите управляващи партии за това каква сума от 400-те милиона да “деблокират”. Ясно е едно, че въпреки приказките, че подобряването на българското здравеопазването е един от основните приоритети за Тройната коалиция, до края на мандата то пак ще бъде оставено на “резервната скамейка” на правителствените действия.

„В България в момента има 29 хиляди медицински сестри, а са необходими поне 70 хиляди” Това каза вчера председателят на Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи проф. Станка Маркова. Изказването й беше направено по време на кръгла маса “Приоритет ли ще бъде здравеопазването през 2009 г.” между представители на съсловните организации на медицинските сестри и лекарите, и здравния синдикат към КНСБ. Липсата на достатъчно кадри в българското здравеопазване и допълнителното им изтичане от България е повсеместна, но недостигът на медицински сестри заслужава внимание, най-малкото поради факта, че до-голяма степен е обусловен от неадекватно управленско решение.

Изказването на проф. Маркова идва във време, когато се обсъжда предложената от правителството Национална здравна стратегия 2008 – 2013 г. Една от т.нар. стратегически цели в нея е “Развитие на човешките ресурси в здравеопазването”. Подточка 1 на тази цел е „Планиране, подбор и квалификация на човешките ресурси”, по която една от записаните задачи е именно „Разработване на план за обучение на медицинските кадри по категории и специалности, съобразно потребностите на страната”.

Странното обаче е, че подобна стратегическа цел и описаната конкретна задача се залага малко след като бяха закрити

(more…)

От началото на седмицата следя случващото се около поредните преговори за подписването на Националния рамков договор (НРД). От това, което наблюдавам, най-вероятно за поредна година няма да се постигне споразумение по този документ, което означава пълно загърбване на договорното начало в родното здравеопазване. По притеснителното обаче е, че отново с публичните си изяви отговорните държавни институции се опитват спекулативно да насочат вината към българските лекари. Истината е, че НРД не може да бъде подписан, докато не се изясни, че настоящите цени на клиничните пътеки заплащат само частичен процент от истинската цена на една здравеопазна дейност и това е касова цена, дадена от НЗОК. С други думи, ако имаме един пакет от дейности, които лекарите трябва да изпълнят, то те се финансират по клинични пътеки на не повече от 50%, а в същото време се изисква те да бъдат изпълнени на 100%. Трудно може да се предположи, че някоя клинична пътека би трябвало или би могло да се изключи от основния пакет, така че главният проблем остава недофинансирането, което се превръща и в основната причина за неподписването на НРД с изпълнителите на медицинска помощ. В този смисъл е наложително да се регламентира доплащането чрез доброволно здравно осигуряване, чрез плащания от социалното министерство или чрез плащания в брой от пациентите. Тогава няма да има никакви проблеми за постигането на споразумение по НРД. Управляващите сега искат да прехвърлят вината за неподписването на рамковия договор на Българския лекарски съюз (БЛС), представяйки българските лекари като “алчни и искащи повече пари”. В действителност цялата вина е в държавата която нагло лъже и която предоставя крайно недостатъчен финансов ресурс в НЗОК  като крайна цена за покриване на здравните дейности. Ако се посочат истинските параметри на финансирането, гражданите ще разберат че проблемите в никакъв случай не са в лекарите, а в недостатъчно отделените от държавата пари, които обричат системата на българското здравеопазване на хронично недофинансиране.

Вчера взех участие в общонационалния протестен форум, организиран от Българския лекарски съюз, Българския фармацевтичен съюз, Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и Българската асоциация за закрила на пациентите. Темата на конференцията беше “Българската система на публично здравеопазване – реалности и перспективи.” Събитието се проведе в зала 1 на НДК и в него взеха участие над 2000 лекари, професионалисти по здравни грижи,  пациентски организации от цялата страна, представители на българските и международни институции в областта на здравеопазването. Въпреки, че темата на форума беше амбициозно формулирана, а дебатът по нея е повече от нужен, моето впечатление е, че вчерашната дискусия се обърне малко по-широко внимание на краткосрочни и вътрешно-съсловни въпроси за сметка на стратегическите и дългосрочни мерки, необходими на българската здравеопазна система. Моето мнение е, че на форума трябваше по-ясно и категорично да се изведат исканията за три неотложни стъпки, които да бъдат реализирани от управляващите с цел подобряване на ситуацията в сектора:

(more…)

Миналата седмица в Народното събрание беше гласувана Декларация за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в България. Вече представих тук на блога моето изказване по време на дискусията преди нейното гласуване. В качеството ми на член на групата по Парламентарен консенсус за борба със социалнозначими заболявания вчера получих циркулярно благодарствено писмо от Асоциацията на пациентите с онкологични заболявания (АПОЗ). Неговият текст можете да видите по-долу.

Признателен съм за изразената благодарност от страната на АПОЗ и изразявам надежда, че приетата Декларация няма да бъде поредния политически документ само с номинални пожелания и че постепенно все повече хора ще разберат, че ключът към решаване на проблемите с онкологичните заболявания е в активните профилактични дейности. Моето виждане преди приемането на Декларацията беше, че в нейния преамбюл е необходимо да се добави текстът, че държавата като един от носителите на отговорност в процесите на здравеопазване не е изпълнила своите задължения спрямо българските граждани и те имат право да предявяват претенции, включително и съдебни,  спрямо нея. Предложението ми не беше прието от мнозинството, което за жалост не говори добре за българската държава и нейните институции, включително и НС, след като не се отчитат реални и очевидни факти.

(more…)

Вчера (11 юни) в НС бе гласувана Декларация за ограничаване и контрол на онкологичните заболявания в България. По време на дискусията преди нейното приемане направих изказване с предложение за допълнение към текста й, отнасящо се до неизпълнението на задълженията от държавата. Какво имам предвид? От една страна, в здравната система отговорност се понася от изпълнителите на медицинска помощ, които имат задължение да осигуряват адекватно лечение на всеки болен във всеки стадий на заболяването му. От друга страна, отговорност носят гражданите, които имат задължение да ходят на профилактични прегледи и ако не го правят, е предвидена санкция по Закона за здравето. Държавата на свой ред е тази, която трябва да организира първичната, вторичната и третичната профилактичната помощ. В България обаче тя не изпълнява на необходимото ниво това си задължение. Именно поради тази причина предложих в текста на Декларацията  да се запише, че държавата като един от носителите на отговорност в процесите на здравеопазване не е изпълнила своите задължения спрямо българските граждани и те имат право да предявяват претенции, включително и съдебни, спрямо нея. Предложението, както можеше да се очаква, не беше прието, благодарение на  гласувалите против от управляващото мнозинство. По-долу предлагам на вашето внимание стенограма от пълното ми изказване:

(more…)

Повод за тази публикация на блога е едно изказване на г-н Сашо Ангелов, финансов съветник на министъра на здравеопазването г-н Гайдарски. Във вчерашно (19.04) свое интервю за в. Стандарт той заключава следното:
“Парадоксът е, че на един съюз са делегирани такива правомощия, че той на практика може да управлява цяла система. И това ако не е системна грешка. Който и да е министър на мястото на Гайдарски, не може да промени системата. Който и да дойде при тази законова база, при която БЛС има неограничени права, не може да направи нищо.”

В следващите редове бих искал да отговоря на това некоректно твърдение.

(more…)

В настоящата публикация бих искал да маркирам няколко основни момента по една по-широка тема относно намеренията на правителството в здравеопазването, която възнамерявам да дискутирам и занапред. Идеята ми е да се опитам също така да възбудя и в парламента дебат по този важен въпрос. В момента мнозинството е сформирало група за обсъждане на предстоящите промени в сферата на здравеопазването, която ще представи своето становище на 15 март т.г. и тогава щяло да се пристъпи към законодателни промени. Като цяло са ясни намеренията на тристранното мнозинство от отделни изказвания и за мен те в никакъв случай не са добри за българското здравеопазване в перспектива. Това, което смятам е, че управляващите нямат никакво основание по този начин, без широко публично обсъждане, да правят толкова важни реформи и то в края на мандата си. По-правилният подход е да включат предложенията си за промяна в своята бъдеща предизборна програма, да ги предложат на публичното мнение по време на изборната кампания и ако избирателите ги одобрят, те ще изразят одобрението си чрез своя вот. Така реформите ще имат публична подкрепа и основание да бъдат реализирани, а не както сега да се пристъпва към тях “на тъмно” в ситуация на неяснота за цялото общество. В момента управляващите, година преди края на мандата си, възнамеряват да вдигнат здравноосигурителната вноска на 9% и да направят една много сериозна промяна на здравноосигурителния модел в България. Тази промяна обаче, заедно със събраните средства, които все още не е ясно как точно ще бъдат харчени, ще бъде оставена за довършване от следващото правителство. По начина, по-който се предприема сега е много вероятно тя да доведе до сериозен неуспех, чийто последици ще се струпат на гърба на новите управляващи.

(more…)

Като специалист в областта на българското здравеопазването и здравния мениджмънт по време на днешния дебат по вота на недоверие моето изказване беше насочено към корупцията именно в тази сфера. Вече публикувах на блога аудио-файл с изказването. Тук представям в резюме трите факта, показващи наличието на корупция в здравеопазването, които изложих в моята реч от трибуната на Народното събрание.

(more…)

Вчера по повод решенията в областта на здравните реформи, взети на срещата на Тройната коалиция в Хисаря, заявих в интервю пред Агенция “Фокус”, че управляващите нямат абсолютно никаква представа как трябва да се управляват процесите в здравеопазването. Създаването на работна група за преодоляване на проблемите в здравеопазването говори за вътрешно-коалиционен конфликт относно пътя, по който трябва да върви здравната реформа. Управляващите и по-специално тези от БСП може и да се водят от най-добри намерения - те искат с различни начини и методи да подобрят българското здравеопазване. БСП вероятно водена от своите най-добри намерения се стреми да прокара мерки за стабилизиране на системата, които са характерни за времето на социализма, но тези мерки въобще не са пригодни за пазарна икономика.

(more…)

В петък (18 януари) взех участие в срещата по проблемите на общинските болници, организирана от МБАЛ-Свиленград и Българския лекарски съюз. Тя се проведе в Свиленград и на нея присъстваха управителите на 40 общински болници от цяла Южна България. Срещата бе предизвикана от лимитираните бюджети на общинските болници и от решението на Националната здравноосигурителна каса от 27 декември, с което на лекарите се позволява само един трудов договор.

Ще направя няколко разяснителни бележки за читателите, които не са запознати с темата. (more…)

Читателите на блога ми са запознати с моето мнение по бюджета на Националната здравноосигурителна каса за следващата година. Тук бих искал да ви запозная с общата позиция на Парламентарната група на Българска нова демокрация по отношение на бюджет 2008 на НЗОК и държавния бюджет в частта му за здравеопазване. Формулирахме позицията си като официална декларация, отразяваща вижданията ни за необходимостта от активна реформа в здравната система, която представихме пред българския парламент и представителите на медиите. Ето и нейния текст:

(more…)

За тези от вас, които са следили моя блог в последните две седмици, не би трябвало да е изненада отказът ми да подкрепя предложения от Министерския съвет бюджет на НЗОК за 2008 г. В петък просто изразих своята позиция в пленарната зала под формата на изказване и вот против бюджета. Благодаря на онези от вас, които са сметнали поведението ми за правилно и подкрепят решението ми.

(more…)

Предлагам този коментар в отговор на въпросите на граждани (включително и от г-н Василев в този блог), свързани с идеята ми за въвеждане на т.нар. доплащане в българската здравна система.

Когато говорим за доплащането или co-payment трябва да знаем, че здравно-осигурителните системи в различните им видове в Европа имат общи принципи като фондови системи. Един от принципите е солидарността, т.е. подпомагането на хората в неравностойно положение, за да може да имат достъп до съответната качествена медицинска помощ. Друг принцип обаче е ограничението на ползването на системата, защото безконтролното ползване на една здравно осигурителна система изчерпва ресурсите й и тя не може да функционира адекватно. Преди около месец в Комисията по здравеопазване към Народното събрание министърът на здравеопазването обвини лекарите в България, (more…)

Преди две седмици в Народното събрание бе внесен проектобюджетът на Министерски съвет (в същност чрез Министерски съвет) на Националната здравно-осигурителна каса (НЗОК). Той се различава от бюджета, изготвен от Българския лекарски съюз (БЛС) с над 700 милиона лева. В нашата държава като се започне от Министъра на здравеопазването и се стигне до НЗОК всички признават, че реалните средства, необходими за изпълнение на здравеопазните дейности, предвидени в рамковия договор са тези, които БЛС посочва в своя алтернативен проектобюджет. Аргументът обаче, с който се обяснява невъзможността за изпълнение на този бюджет е, че няма откъде да се намери такъв ресурс.

(more…)