Блогът на доц. Атанас Щерев

Правило ли ви е впечатление, че България е страната на големите обещания и посредствените им изпълнения (или направо неизпълнения). Не говоря за политика, а за всякакъв вид ежедневна работа. Много съм се чудил защо така се получава и на какво се дължи. Днес си припомних една история от преди години като млад лекар, която донякъде дава обяснение. Бях на специализация в Института по експериментална ендокринология и химия на хормоните на тогавашната Академия на науките на СССР. Един ден акад. Жуковски от Института ме покани на обяд във ведомствения стол, който между другото ме порази със своето разнообразие и пищност на менюто, нехарактерни за научно учреждение. В края на обяда акад. Жуковски ми заръча като се върна в България да припомня на неговия приятел проф. Здравко Станчев да му изпрати обещания преди време орхидометър на Прадер (уред за измерване на обема на тестисите). Явно професорът беше обещал този уред на своя съветски колега преди време и беше забравил да изпълни обещанието си. Академикът продължи, като ми разказа, че той е специализирал преди време при самия проф. Андреа Прадер, създателят на орхидометъра.  В последствие акад. Жуковски му предложил съвместна работа като отговорът, който получил, силно го изненадал. Д-р Прадер му отказал категорично като казал, че със славяни никаква работа не върши. Естествено, академикът се позаинтересува какво е предизвикало подобно мнение. „На славяните просто не може да се разчита, отговорил Прадер, вие щедро обещавате нещо, а после дори не си и помръдвате пръста, за да го изпълните.” Силни на думите, слаби на делата – звучи ли ви познато? А проф.  Здравко Станчев така и не изпрати на проф. Жуковски обещания орхидометър!!!

Днес отбелязваме 97- годишнината от Одринската епопея. На 26 март (13 март стар стил) 1913 г. е превзет` Одрин, считан по онова време за една от най-добре укрепените и непревземаеми крепости в Югоизточна Европа. С тази победа завършва една от най-блестящите операции на българската армия през Балканската война, донесла свободата на тракийските българи. Именно поради тази причина днешната дата е избрана да празнуваме и Деня на Тракия. Всяка година на този ден се отдава почит на тракийските българи и тяхната роля за съхраняване на едно от най-богатите исторически и културни наследства в Европа. Като потомък на тракийски бежанци и аз ще отбележа днешната годишнина, поднасяйки цветя на паметника в градинката между ул. Опълченска и ул. Пиротска.На тържеството беше открит и паметник на екзарх Антим I. Използвам тази публикация да честитя празника на всички тракийски потомци!

Снимка: Капитулацията на Шукри Паша, комендантът на Одринската крепост (Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”.)

И тази година взех участие в празника на старозагорското село Горно Ботево. Тържеството се провежда всяка година на Димитровден, като за 12-ти пореден път се включих в него с курбан в памет на своя дядо Димитър Карев. Дядо ми е бил виден възрожденец, народен учител и просветител, на когото признателните потомци на бежанците от с.Балъкьой, Дедеагачко (Беломорска Тракия) са издигнали паметник в центъра на с. Горно Ботево. Писал съм повече за него тук и тук на блога.           

Тази година заедно с Кметството на с. Горно Ботево, читалище ”Пробуда” и Тракийско дружество”Димитър Карев”, съорганизатор на тържествата беше и Фондация „Д-р Димитър Щерев”. А празник без песни и танци не може. За доброто настроение на гостите, пристигнали от различни краища, се грижиха самодейните състави от читалищата на домакините и на съседните села Хан Аспарухово и Оряховица. В празненството се включи и детският танцов състав при читалище ”Светлина”, село Алдомировци, Софийско. Те са мои приятели и подариха своите танци на празника на далечното им село Горно Ботево в знак на благодарност за подкрепата, която им оказвам в тяхната културна дейност. Поздравление при откриването на тържеството отправи кметът на Горно Ботево, инж.Йовчо Йовчев, който спомена за помощта в обзавеждането на селския клуб на пенсионера. В отговор отвърнах, че според мен училищата, читалищата и църквите в малките населени места са храмове на народната памет и родолюбие и за мен е истинска радост, ако с нещо мога да допринеса за тяхното подържане и съхраняването на дейността им.  Празникът продължи с хоро на мегдана и завърши с песни, танци и почерпка с курбана на закрито. Накрая добавям и малко снимки от самото тържество:

Преди месец гостувах на детското театрално ателие към СОУ ”Христо Ботев” гр.Павел баня, за което писах тук на блога*. Вчера по моя покана и организация младите театрали ми върнаха гостуването в София. Екскурзията им в столицата започна с посещение в Частния професионален колеж по екранни изкуства. Там екип от преподаватели начело с директора на колежа, режисьора Слав Едрев, им показаха някои от тънкостите при театралната и актьорската игра. Последва посещение в сградата на Народното събрание. Разведох младите театрали в пленарната зала, заседателните зали Запад и Изток и кулоарите на парламента. Докато бяхме в пленарната зала се пошегувах с учениците, че тук ние възрастните правим своите театрални представления, които за съжаление не винаги са така успешни както техните, които винаги предизвикват само аплодисменти, а нашите доста често обратното. След парламента последва посещение в нашата АГ клиника. В кафенето към клиниката организирах обяд, на който бях поканил актьора Иван Джамбазов. Той разказа на бъдещите артисти моменти от богатата си творческа биография и сподели с тях някои от спецификите на актьорската професия. Денят на моите гости от Павел Баня завърши с едночасова беседа в Националния исторически музей. Децата изглеждаха доволни от своето посещение в София. Надявам се да са прекарали една пълноценна и интересна екскурзия в столицата, която да им помогне в тяхната бъдеща професионална ориентация.

(more…)

Читателите на блога вероятно са забелязали, че през последната седмица не съм твърде активен в неговото обновяване. Причината за това е, че съм зает с финалната фаза от разработването на обемен труд, разглеждащ проблемите в българския здравен сектор. В него обръщам внимание на стратегическите въпроси, отнасящи се до родното здравеопазване, и предлагам насоки за усъвършенстване на здравеопазните дейности в България. Ангажираността ми по този труд отнема голяма част от времето ми, поради което в рамките на следваща седмица до десет дни няма да публикувам активно материали на блога. След неговото приключване отново ще започна с регулярното обновяване на страницата.

Вчера празнувахме 90-годишниния рожден ден на професор Радонов, един прекрасен човек и превъзходен специалист, от когото съм научил изключително много. Юбилеят беше уважен от екипа на АГ Болница „Д-р Щерев”, заедно с негови колеги, ученици, приятели и съратници, както и от председателя на Българския лекарски съюз д-р Андрей Кехайов и д-р Матеев от Българското дружество по акушерство и гинекология. Тържеството се проведе в конферентната зала на болницата и бях изключително щастлив, че нямаше празно място от гости, дошли да поздравят професора. Лично аз отправих поздравително слово, което бях кръстил ясно и кратко – “Моят учител проф. Радонов.” За тези от вас, които не знаят кой е професор Радонов и биха се поинтересували, прилагам неговата кратка автобиография след снимките от юбилея. (more…)

Блогът би трябвало да е място, където човек се представя “без вратовръзка.” Поради тази причина реших да ви покажа снимките (макар по ирония на тях отново да съм с вратовръзка) от една инициатива, която организирам вече десета поредна (more…)